Възможни въздействия по време на строителство

Възможни въздействия по време на строителство

Геолого-литоложкият строеж и инженерно-геоложките условия очертават съответни различия в условията за фундиране, произтичащи главно от допустимото изчислително натоварване на земната основа от пролувиални и делувиални образувания и метаморфни скали. Тези различия не предполагат определяне на рискови зони за строителство. В тази връзка следва да се подчертае, че не може да се очакват съществени негативни проблеми при строителството, ако то се изпълнява без отклонения от техническите решения, обосновани в съответните работни проекти.

Не се очаква въздействие върху други компоненти на околната среда и други обекти и съоръжения от реализираното до момента и бъдещо механично нарушаване на геоложката среда предимно от изкопни и насипни работи.

Възможни въздействия по време на експлоатацията

● Върху геоложката среда и земните недра

.

● Хидрогеоложка характеристика. Условия и фактори за формирането на подземните води

Според хидрогеоложкото райониране на България територията на ваканционното селище “Еделвайс” попада в Рилопиринския район на Рило-Родопската област, хидрогеоложките условия на който се характеризират с карстови, пукнатинни и порови подземни води.

Най-значим подземен воден обект в този район е Разложкият карстов басейн, който се намира югоизточно от ваканционното селище. Привързан е към окарстени мрамори в разреза на докамбрия. В тях е формиран карстов водоносен хоризонт, който е безнапорен в разкритата част на мраморите по североизточния склон на Пирин и напорен под кватернерните образувания покрай югозападната периферия на Разложкия грабен. Посоката на движение на подземните води в безнапорната част на хоризонта е от юг на север към Разложкия грабен и покрай екраниращата го от североизток разломна зона. Подхранването му се осъществява от инфилтрация на валежни и речни води директно през зоната на аерация в обсега на обширните повърхностни разкрития на мраморите или през припокриващите ги кватернерни образувания покрай североизточния склон на Пирин. Дренирането на подземните води се извършва предимно от низходящите извори покрай североизточното подножие на Пирин: “Язо” с дебит от 440 до 2725, средно

Физико-химическите показатели характеризират карстовата вода като хидрокарбонатно-калциево-магнезиева, прясна, с минерализация 200÷400 mg/l. Пукнатинните води са с плитка циркулация. Съдържат се в хипергенната напукана и изветряла зона на докамбрийските метаморфити. В тази зона те формират ограничени по площ потоци със свободно водно ниво, интензивен отток и къс циркулационен път, обусловен от значителната гъстота на речно-овражната мрежа с дълбок ерозионен срез и стръмен наклон на терена. Режимът им е непостоянен, със сезонен характер. Подхранват се от валежи и повърхностни води. Дренират се по склоновете чрез извори с променлив сравнително малък дебит. През сухи периоди част от тях пресъхват.

По химичен състав пукнатинните води са хидрокарбонатно-калциеви, до натриеви и сулфатни, с минерализация 200÷400 mg/l.

Поровите води формират безнапорни подземни потоци в кватернерните ледникови, делувиални и пролувиални наслаги. Подхранват се от повърхностните речни води и от изливащите се в тях карстови и пукнатинни води. Дренират се в хидрографската мрежа по североизточния склон на Пирин и в Разложкото поле чрез извори с променлив дебит.

Южно от територията на ваканционното селище се намират водоизточниците “Калугерица” със среден дебит 42 l/s и “Засеците” със среден дебит 30 l/s, които дренират части от подземни водни обекти, формирани в кватернерните ледникови образувания и в пролувиални конуси покрай североизточното подножие на Пирин.

Физико-химическите показатели характеризират поровите подземни води като хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, пресни, с минерализация 200÷300 mg/l;

Количествените и качествените показатели на подземните води са формирани под въздействието на физико-географски, геоложки и антропогенни фактори.

Физико-географските фактори включват планинския релеф, климатичните елементи (температура, валежи, изпарение и др.), гъстотата на хидрографската мрежа и повърхностния отток, както и хидравличната връзка между повърхностните и подземните води.

Всред геоложките фактори са генезисът, литолого-петрографският състав, напукаността и карстификацията на карбонатните скали, водообменът между водоносни хоризонтите зони и повърхностните води.

Антропогенните фактори произтичат предимно от постъпващи в подземните колектори на замърсени битово-фекални води от почивни станции, търговски обекти и пр.

● Експлоатационни ресурси на подземните води. Проектен и разрешен експлоатационен дебит. Санитарно-охранителни зони

Понастоящем за водоснабдяване на съществуващите почивни станции, търговски обекти и др. сгради и съоръжения в К.К. “Предела” се ползват до 3000 m³ вода годишно (0,10 l/s) от водовземни съоръжения “Засеците”. Те включват осем близко разположени каптажа с дренажи в подземния воден обект, формиран в кватернерни образувания. Сумарният среден дебит на водоизточниците съставлява около 30 l/s, а локалните им експлоатационните ресурси са приблизително се оценяват на 21 l/s.

Налице са предпоставки за осигуряване на питейно-битовото водоснабдяване на бъдещото ваканционно селище от съществуващите водовземни съоръжения “Засеците”, които се намират на около 4,0 km югозападно от западната граница на разглеждания обект.

Най-близко до курортния комплекс “Еделвайс”, освен ВС “Засеците”, се намират:

- водовземни съоръжения “Калугерица” ( 3 броя) – на 2,15 км южно от южната граница на площадката на обекта;

- речно водохващане “Улуко” на р. Валевица – на 4,0 km запад-югозападно от западната граница на комплекса;

Още по-далече се намират и речни водохващания “Белата река”, “Стружка”, както и две речни водохващания и три дренажа на подземни води “Попова Бука”.

“Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград, експлоатиращо посочените водовземни съоръжения и водохващанания, е възложило изготвяне на документация за получаване на разрешителни за водоползване с проекти за определяне на границите на санитарно-охранителните зони около тях, съгласно изискванията на Закона за водите, Наредба № 1/07.07.2000 г., Наредба № 3/16.10.2000 г. и други нормативни документи.

Документацията и проектите за СОЗ на водовземните съоръжения са предадени на Басейновата дирекция Западнобеломорски район – Благоевград. Териториите на санитарно-охранителните пояси I, II и III на тези водовземни съоръжения са на разстояния по-големи от посочените по-горе до тях. При това те са на значително по-висока надморската височина спрямо тази на курортния комплекс 1077÷1136 m, както следва:

- водовземни съоръжения “Калугерица” – надморска височина ≥1300÷1350 m;

- водовземни съоръжения “Засеците” - надморска височина ≥1740÷1810 m;

- речно водохващане “Улуко” - надморска височина ≥1400 m;

- речно водохващане “Белата вода” - надморска височина ≥ 1195 m;

- речно водохващане “Стружка” - надморска височина ≥ 1180 m;

- речни водохващания “Попова бука” - надморска височина ≥ 1415 m;

- дренажи “Попова бука” – надморска височина ≥ 1387 m.

Посочените данни показват, че площадката на курортния комплекс “Еделвайс” не попада в границите на санитарно-охранителни зони на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и се намира на голямо разстояние от тях в диапазона 2,15÷4,0 km.

● Прогноза и оценка но очакваните изменения в режима и качеството на подземните води

Не се очаква въздействие върху режима и качеството на подземните води по време на строителството на курортния комплекс, тъй като са налице предпоставки за задоволяване на нуждите от вода изцяло от естествени ресурси на подземни водоизточници.

Водоснабдяването на курортния комплекс след изграждането му може да се осъществи от съществуващите каптажи на подземни води. Тъй като ползваните водни количества се очакват в рамките на естествените ресурси, негативно въздействие върху количествени и качествени показатели на подземните води не се очертава.

● Върху геоложката среда, земните недра и подземните води

Въздействие върху подземните води, геоложката среда и земните недра е възможно в резултат на:

- природни бедствия – земетресения, наводнения и др.;

- аварии във водопроводната и канализационната мрежа;

- разливане на нефтопродукти и други опасни вещества и материали при пътно-транспортни произшествия.

Тези евентуални въздействия са отрицателни, преки, временни, краткотрайни и необратими с обхват около площадката на обекта и ползваните транспортни комуникации.
3.3.2. Повърхностни води

3.3.2.1 Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водата във водните обекти,

Районът на инвестиционното предложение е във водосбора на р. Места и респективно на притоците й р. Бела река и река Раблево. В хидроложко отношение басейнът на р.Раблево обхваща южните склонове на Рила и източните склонове на Пирин.

Заустването на дъждовните води от ще се извършва в дере разположено във водосборният басейн на р. Раблево, приток на Бела река.. Реката води началото си източно от м. Крушето. Водосборът граничи западно с водосбора на р.Кулина. Местоположението на мястото на заустване на дерето спрямо други ориентири е: разстоянието от мястото на заустване до изворите., измерено по речното корито е 300 м: разстоянието на мястото на заустване до комплекса по въздушна линия е 500 м.

Орохидрографските характеристики на реката са следните. До разглеждания пункт водосборният басейн на реката има овален характер и е с площ 0,61 км². Средната надморска височина на водосбора се оценява на 1120 м.

В геоложко отношение, преобладаващо участие имат южно българските гранити, които тук се характеризират със сравнително голямо постоянство в минералния състав и структурно-текстурните особености. Почвената покривка е представена от планинско-ливадни и кафявите горски почви. Според механичния си състав, почвите могат да се характеризират като леки средно песъкливо-глинести, силно каменливи.

Релефът на водосбора е високопланински. Склоновете са стръмни и обрасли с клек, а горите са представени от иглолистни насаждени Реката има силно залесена водосборна област-45%, предимно с иглолистни гори. Преобладават бяла и черна ела, бяла мура, клек и др. Не липсват и широколистни букови и дъбови гори. иглолистни гори. Речната мрежа до пункта не е добре развита, Речното корито е скалисто, покрито с чакъл и дребни и едри камъни. Бреговете са добре залесени с широколистни и иглолистни дървета.Подхранването на реката е предимно от валежи и бавното топене на снеговете. Оттокът е главно през пролетта, при валежите и снеготопене. Минималният отток има постоянен и изравнен характер и това се изразява с повишаване на зимния минимум.

На реката не са правени преки наблюдения за режима на оттока. За характеризиране на общата хидрографска и отточна характеристика на реката са използвани събраните, анализирани и систематизирани данни от хидрометрични станции на р. Бела река, Изтока и Бачевска и са изчислени отточните характеристики, които са използувани за съставяне на зависимости между модула и коефициента на вариация на оттока и средната надморска височина на водосбора Мо = f (Но) и коефициента на вариация – Cv= f(Но ) за годишния отток От тази зависимост са изчислени основните параметри като модул на оттока, коефициенти на вариация и асиметрия, норма на оттока. Определени са годишните водни маси при сухите години с обезпеченост 75% и 95% за средномногогодишния отток и съответно дебита на средномесечния минимален отток на реката на пункта на заустване дадени в таблица№3.3.2.-1

№	Параметри	мярка	Средномногогодишен отток
1.	модул на оттока	л/сек/км2	8,22
2.	коефициент на вариация	-	0.32
3.	коефициент на асиметрия	-	0,64
4.	дебит-среден	л/сек	5,01
5.	водна маса-годишна-средна	м3	158
6.	дебит 75%	л/сек	3,28
7.	водна маса-годишна 75%	м3	103
8.	дебит 95%	л/сек	1,85
9	водна маса-годишна 95%	м3	58

Определянето на минималния допустим отток в реките се решава временно със заповед №РД-1383 от 18 ноември 2003 година на Министъра на околната среда и водите. В точка 3. на тази заповед определянето на минималния екологичен дебит се определя по следния начин:

“т.3. До набиране на необходимата информация и до разработване и утвърждаване на методика за определяне на минималния допустим отток в реките, приложима за територията на цялата страна,за съхраняване на речните екосистеми да се осигурява в реките отток равен на 10 на сто от средното многогодишно водно количество,определено въз основа на информация от представителен период.

В съответствие на т.3. от заповедта. минималния допустим дебит на реката в пункта на заустване на дерето ще бъде 10% от средният отток за реката Qмин.=5,01*0.1 = 0,5 л/сек

Дерето е с постоянен дебит. (мин. дебит около 0,005 л/сек.)

р. Раблево, поречие р. Места Западнобеломорски район

Басейнова дирекция Западнобеломорски район с център Благоевград.

Землище гр. Разлог. Община Разлог. Област Благоевград ЕКАТТЕ 61813.

б/ Водоснабдяване с техническа вода - Необходимо количество вода за технически нужди за оросяване на зелени площи до 4 дка (цветни алеи, площадки пред сградите и др. ) и водоподдържане нивото на водните площи макс. 2-3 л/сек. Макс. 6 000 m³/y. - Необходими водни количества за технически нужди max 50 m³/d за поливане на зелени площи и др. Водата ще се използва оборотно от водните площи така че ще се извършва само водоподдържане на системата. Предлага се да се реализира собствено речно водохващане за водоподдържане на водното ниво в езерото и оттам да се захранва цистерна или захранване на оросяваща инсталация. Ще се прецизира възможността да се направи речно водохващане от р. Малка Джинджирица. за което Възложителят ще възложи проектиране и съответните стъпки за озаконяване. Предвиденото на този етап водохващане на р. Кулина (Малка Джинджирица) е разположено във водосборният басейн на р. Кулина, приток на р. Еловица, която преминава в р. Градевска, ляв приток на р.Струма. Река Кулина води началото си северно от връх Плешки (2546) и връх Даутов(2595 м), разположени в планински ридове на северен Пирин. Местоположението на водохващането спрямо други ориентири е: разстоянието от водохващането до изворите на р.Кулина, измерено по речното корито е 2,900 км: разстоянието на водохващането до КК „ Еделвайс” по въздушна линия е 500 м-Най-високата точка на водосбора е разположена южно от водохващането и е връх Пирин (2595 м) От него започва южната граница на водосбора, която достига до връх Плешки и от него граничи на северозапад с вододела на р.Валявица и покрай Голяма Джинджирица и Кулиното достига до Тишето. Северната граница е в м. Тишето, на която се намира и самото водохващане. До разглеждания пункт водосборният басейн на р. Кулина има овален характер и е с площ 5.50 км². Средната надморска височина на водосбора се оценява на 2350 м. Средният наклон на водосбора е 0.47. Подхранването на реката е предимно от валежи и бавното топене на снеговете. Оттокът е главно през пролетта, при валежите и снеготопене. Минималният отток има постоянен и изравнен характер и това се изразява с повишаване на зимния минимум. Средногодишното водно количество в река Кулина възлиза на Qср.год.=160 л/сек при модул на оттока М=22 л/сек/ха.

По време на експлоатацията на базата се формират битово-фекални отпадъчни води и отпадъчни води с битов характер.

Q_ср.дн. = 800 m³/d

БПК₅ 240 kg/d – 300 mg/dm³

XПК 480 kg/d – 600 mg/dm³

НВ 240 kg/d – 300 mg/dm³

Общ азот 44 kg/d– 55 mg/dm³

Общ фосфор 7,2 kg/d– 9 mg/dm³

В периода на строителство битовите отпадъчни води ще се третират в химически тоалетни или ще се изгради изгребна яма.

През време на експлоатация за третиране на отпадъчните води е прието транспортиране на отпадъчните води чрез колектор за пречистване в ГПСОВ Разлог

Отпадъчните води от комплекса ще се пречистват в ГПСОВ Разлог в общ поток с останалите отпадъчни води от града и прилежащите курортни конфигурации. ГПСОВ е модерна пречиствателна станция за механично и биологично пречистване, работещо в условията на продължителна аерация с висока степен на нитрификация и денитрификация. Пречистените отпадъчни води в ГПСОВ са с гарантирано постигане на всички изисквания за заустване в приемника р. Бяла река II категория в мястото на заустване.

Приемник на дъждовните води, които са условно чисти и не подлегат на разрешителен режим е дере, зауствано в р. Раблево.

3.3.2.5. Емисионни норми за допустимо съдържание на опасни и вредни вещества в отпадъчните води, за които се иска разрешително за заустване. Предложения за индивидуални емисионни ограничения на заустваните отпадъчни води с цел осигуряване на проектната категория на водите във водния обект.

Предложението на Възложителят е транспортиране на битовите отпадъчни води до ГПСОВ Разлог.