Качество на атмосферния въздух. Чувствителни зони

Качество на атмосферния въздух. Чувствителни зони

Съгласно “АТЛАС ОКОЛНА СРЕДА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”, годишните емисии на основните замърсители са както следва :

Таблица №3.1.2.1-1

Трябва обаче да се каже и това, че гр.Благоевград е отдалечен на значително разстояние от обследвания район. По тази причина, не следва тези данни да се считат за достоверни за района в който ще бъде изграден туристичекия комплекс „ЕДЕЛВАЙС”

Най-голямото промишлено предприятие, източник на замърсяване на въздуха района е целулозно-хартиеният завод “Пиринхарт”. През последните десет, а и повече години, заводът рядко е превишавал 50% от производствените си мощности. Не са редки случаите и на престой, поради липса на поръчки. Други големи предприятия на химическата, металургичната или енергийната промишленост, които да замърсяват атмосферния въздух в значителен мащаб няма в района. Други източници на замърсяване на въздуха в района на гр.Разлог са пътищата.

Гъстотата на шосейната мрежа в района е слаба. Територията се обслужва основно от Път ІІ-19 “Симитли-Разлог-Гоце Делчев”. Със значително по-малка интензивност на автомобилния поток са пътя от гр.Разлог към х.”Яворов”, стария бански път от гр.Банско към местността ”Предела”, и пътя за “Бетоловото”. По- съществено замърсяването на атмосферния въздух от линейни източници, каквито са пътищата, е в сравнително тясна ивица (не повече от 200 метра) по протежение на трасетата.

Оценяваното инвестиционно предложение се развива в разломна структура между Рила и Пирин в чиито територии са обособени:

• 
  Национален парк Пирин с включените в него резервати “Джинджирица (Баюви дупки)” и “Юлен”;
  
• 
  Национален парк Рила с включените в него резервати “Парангалица”, “Скакавица”, “Ибър” и Централен Рилски резерват”.
  

• 
  Защитена местност “Калугерица”;
  
• 
  Природна забележителност “Кьошката”;
  
• 
  Природна забележителност “Свидниците”.
  

Фоновото замърсяване на въздух в района на обекта се формира основно от :

• 
  Битови горивни уредби
  
• 
  Автомобилен транспорт
  
• 
  Промишлени предприятия
  

Битовите горивни уредби са разположени на територията на гр. Разлог. Експлоатацията им има сезонен характер. Обикновено те работят само през отоплителния период.

За отопление, обикновено се използуват твърди горива (основно дърва и в по-малка степен въглища и течни горива). Замърсяването на атмосферния въздух, в резултат на изгаряне на горива в битовите горивни инсталации е с парникови газове (въглеродни оксиди, азотни оксиди, серни оксиди, НМЛОС), прах и сажди.

Това замърсяване е в продължение само на отоплителния период. След разсейването на отпадъчните газове, приземните концентрации в територията на обекта са ниски.

Замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт се обуславя от следните фактори :

• 
  Гъстота на шосейната мрежа в района
  
• 
  Интензивността на автомобилния трафик по пътната мрежа
  
• 
  Техническо състояние на МПС, които се движат по пътната мрежа.
  

Автомобилният транспорт замърсява въздухът с парникови газове (въглеродни оксиди, азотни оксиди, серни оксиди, НМЛОС), прах и сажди, следствие на работата на ДВГ.

Територията на обекта е извън зоната на максимални концентрации на замърсителите изпускани от двигателите с вътрешно горене на автомобилите (5 – 200 m). Това означава, че влиянието на линейния източник, какъвто е пътя, върху чистотата на въздуха в района е слабо.

Интензивността на автомобилния трафик по пътната мрежа

В района на обекта и в близост до него единственото промишлено предприятие, което има потенциала да предизвика по сериозно замърсяване е „ПИРИНХАРТ”. През последните повече от 10 години то работи на по-малко от половината на капацитетните си възможности. Други предприятия на химическата и металургическата промишлености, енергетиката и пр. с източници на замърсяване с големи мощности в близост до разглеждания обект няма.

Фоновото замърсяване на въздуха в района на обекта, предмет на инвестиционното предложение е незначително

3.1.2.2. Потенциал на средата за поемане на допълнителновъздействие.

Потенциалът на атмосферния въздух за поемане на допълнително въздействие се предопределя от:

• 
  Фоново натоварване на въздуха
  
• 
  Допустими концентрации на замърсителите.
  

Ако се приеме, че чистият въздух има потенциал единица (или 100%), както е показано на схема а) - Фигура №1, то фоновото замърсяване, изразходва част от общия потенциал. В зависимост от остатъчния потенциал, който е функция на фоновото замърсяване е способността на въздуха да поеме допълнително замърсяване. Колкото по-гоямо е фоновото замърсяване, толкова по-малък е остатъчния потенциал (както е показано на схеми b) и c) от Фиг.№1.

Като се има предвид казаното по-горе, фоновото замърсяване в района на обекта е слабо. Това означава, че въздухът в района има значителен потенциал за поемане на допълнитерлно замърсяване.

В заключение следва да се каже, че районът предмет на настоящето разглеждане, е със значителна чистота на атмосферния въздух.

За района в който ще бъде изграден туристическия комплекс „ЕДЕЛВАЙС” липсва каквато и да е статистическа информация за състоянието на атмосферния въздух, поради което няма данни, които да показват количествената страна на замърсяването. Най-близкия възел на Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха е този в Благоевград.

Трябва обаче да се каже и това, че гр.Благоевград е отдалечен на значително разстояние от обследвания район. По тази причина, не следва тези данни да се считат за достоверни за района в който ще бъде изграден туристическия комплекс „ЕДЕЛВАЙС”

Замърсяването на района на обекта, от разгледаните по-горе източници, е слабо.

За района на туристическия комплекс „ЕДЕЛВАЙС”, който е разположен на значително разстояние от тези източници, атмосферния въздух се характеризира с висока чистота.

3.1.2.4. Характеристика на очакваните източници на замърсяване през време на строителство и експлоатация на обекта

По време и след реализацията на инвестиционното предложение ще има два периода през които ще се отделят вредни вещества:

• 
  Период на изграждане (строителство) на туристическия комплекс
  
• 
  Период на експлоатация на комплекса
  

В период на строителството, въздухът в района ще се замърсява основно следствие на неорганизирани емисии от източници, които могат да бъдат систематизиране в следните групи:

• 
  Стационарни (временните открити складове за строителни насипни материали, депата за съхранение на хумусен слой и временните депа са земни маси от изкопните работи.
  
• 
  Псевдо стационарни (Строителна и пътна техника)
  
• 
  Мобилни (транспортните средства доставящи строителните материали и извосваща строителни отпадъци)
  

и в микроколичества: Тежки метали (ТМ) - Hg, Cd, Pb , Полициклични ароматни въглеводороди (PAH), Диоксини и фурани (DIOX), Полихлорирани бифенили (PCBs)

В периода на строителните работи обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии.

В този период ще се извършват различни по вид дейности, по-основните от които са :

• 
  Изкопни работи - изкопаване на хумосен слой
  
• 
  Транспорт и депониране на хумусен слой
  
• 
  Изкопни работи - изкопаване на земни маси
  
• 
  Обратно засипване на земни маси
  
• 
  Изграждане на асфалтови настилки на пътища и алейната мрежа на комплекса
  
• 
  Транспорт на инертни материали и разтоварването им до временни складове
  
• 
  Товарене на строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство
  

Вредните вещества, които се отделят при извършване на видовете работи, описани по-горе са :

• 
  Изкопни работи : При този процес се емитира прах с различен фаркционен състав при използуване на земекопни машини и при работа на ръка. Наред с това при работата на машините се отделят характерните за горивните процеси в двигателите с вътрешно горене отпадъчни газове като: азотни окиси, въглероден окис, серни окиси, ЛОС*, сажди, тежки метали, PAH*, УОЗ*, PCBs*, PCBs* и пр.
  
• 
  Обратно засипване : При този процес се емитира основно прах и отпадъчни газове от двигателите на булдозера.
  
• 
  Транспорт и депониране на хумусен слой : Транспортът с товарни МПС предизвиква емитиране на характерните за работата на ДВГ отпадъчни газове - азотни оксиди, въглероден оксид, серен диоксид, ЛОС*, сажди, тежки метали, PAH*, УОЗ*, PCBs*, PCBs* и пр.
  
• 
  Товарене на строителни отпадъци от изкопните работи : При товаренето на твърдите отпадъци на товарни МПС ще се емитира прах. Наред с това ще се емитират и вредни вещества от отпадъчните газове на двигателите с вътрешно горене на МПС и багерите при извършване на товаренето.
  
• 
  Разтоварване на отпадъци на депо : И в този случай основните емисии са от прах и от отпадъчните газове от МПС при работата на двигателите “на место”.
  
• 
  Движение на превозните средства върху терени без настилка: В този случай се отделят същите замърсители както по-горе . Количеството на отделяния прах, в този случай зависи от много фактори, основните от които са : пътна настилка, скорост на транспортното средство, трафика на МПС, времето и др.
  
• 
  Влагане, разстилане, подравняване и пр. на инертни материали (баластра, трошляк, пясък и пр.). И в този случай, емисии са от прах и отпадъчни газове от двигателите на машините с които се извършват тези процеси.
  
• 
  Подготовка, полагане и подравняване на асфалтови настилки : Тези процеси са свързани с разтапяне на битум, подготовка на асфалтовите смеси, тяхното полагане и подравняване с машини. При тези процеси се отделят основно пари на различни въглеводороди (в т.ч. ЛОС, PAH, УОЗ, DIOX и PBCs)
  

Прахът, който се получава в процесите на изкопаване, товарене, разтоварване и пр., ще се утаява на няколко десетки метра от източниците. По-малките фракции на прах, включително тези с респираторен размер (под 10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Само много дребните фракции (под 2 микрона) ще достигнат до белите дробове на работещите.

Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства. Тези източници обаче нямат съществено значение за замърсяването на атмосферния въздух.

За транспортните МПС, в периода на строителството се очаква да бъдат изразходвани 50 тона гориво.

• 
  Първа група замърсители:
  

Замърсител	Емисионен фактор	Емисии
		Годишна	За целия период
	kg/t гориво	kg/y	kg
SOx	6	200	300
NOx	48.8	1626.667	2440
ЛОС	7.08	236	354
CH4	0.17	5.666666	8.5
CO	15.8	526.6666	790
CO2	3150	105000	157500
N2O	1.3	43.33334	65
NH3	0.007	0.233334	0.35

• 
  Втора група замърсители (тежки метали) :
  

Замърсител	Емисионен фактор	Емисии
		Годишна	За целия период
	g/t гориво	g/y	g
Cd	0.01	0.3334	0.5

• 
  Трета група замърсители (УОЗ) :
  

Замърсител	Дименсия	Емисионен фактор	Емисии
			Годишна	За целия период
Полициклични ароматни въглеводороди (PAH)	g/t гориво	1.7	56.66	85
Диоксини и фурани (DIOX)	µg/t гориво	15.43	514.34	771.5
Полихлорирани бифенили (PCBs)	mg/ t гориво	15.4	514.34	770

• 
  Четвърта група замърсители (Сажди) :
  

Замърсител	Емисионен фактор	Емисии
		Годишна	За целия период
	kg/t гориво	kg/y	Kg
Сажди (прах)	5.73	191	286.5

Годишния разход на гориво за за строителната техника се предполага, че ще бъде 65 t

• 
  Първа група замърсители:
  

Замърсител	Емисионен фактор	Емисии
		Годишна	За целия период
	kg/t гориво	kg/y	Kg
SOx	4	260	390
NOx	48.8	3172	4758
ЛОС	7.08	460.2	690.3
CH4	0.17	11.05	16.575
CO	15.8	1027	1540.5
CO2	3150	204750	307125
N2O	1.3	84.5	126.75
NH3	0.007	0.455	0.6825