Възможни въздействия по време на строителство

Възможни въздействия по време на строителство

Отпадъчните води ще се отвеждат в изгребни ями или ще се ползват химически тоалетни..

Ще се използва само изправна строителна техника и ще се следи за евентуални разливи на ГСМ. За разляти масла да се предвиди изгребване и сухо почистване.

Ще се работи с готов бетон и строителни разтвори. Строителните отпадъци своевременно ще се извозват на определеното от общината депо.

При спазване на определените условия, замърсяване на повърхностните и подземните води по време на строителството на комплекса не се очаква.

По време на експлоатацията на обекта.

Експлоатацията на обекта трябва да се осъществява по начин недопускащ замърсяване на повърхностните и подземните води.

За да бъдат гарантирани качествата на водите в района е прието включване на битовите отпадъчни води от обекта в колектора за транспортиране на отпадъчните води и пречистване в ГПСОВ гр. Разлог- предстоящо въвеждане в експлоатация. ГПСОВ Разлог е предвидена с съвременна технология и ефективно оборудване и в нея ще се осъществява

• 
  Ефективно управление на водите от обекта.
  
• 
  Изпълнение на Програмата за спазване на всички технологичните и екологични изисквания на действащото законодателство.
  
• 
  Спазване на предложените индивидуални емисионни ограничения за отпадъчните води, зауствани във водния обект
  

Предпочитаната алтернатива от Възложителя за транспортиране на отпадъчните води до ГПСОВ Разлог и вземане на дялово участие в експлоатационните разходи е екологосъобразно решение . Отпадъчните води от комплекса ще се пречистват съвместно с отпадъчните води от промишлеността и населението на гр. Разлог в съвременна ГПСОВ до необходимите изисквания за заустване в водния обект, гарантирайки високо качество на управление на водите и водната екосистема.

Имот №000873, предмет на инвестиционното предложение, се намира в района на Предела, община Разлог, Благоевградска област. Надморската височина е 1120-1130 м. Теренът на площадката е полегат, с наклон от 4,5⁰ на североизток .

В геоморфоложко отношение се явява част от северния склон на Пирин, като представлява склонова заравненост в подножието на планината. Западно от него протича р. Калугерица, десен приток на р. Бела.

Според почвено-географското райониране на България, районът на обекта попада в Балкано-апенинска почвена подобласт на границата на две провинции: Софийско-Краищенска и Рило-Пиринска планинска.

В района на инвестиционното предложение са разпространени плитки и метаморфни почви. Съобразно "Легендата на почвите" на FAO (1988, 1990), почвите са:

1. Почви, несвързани със зонални климатични условия - тип Плитки почви (Leptosols, FAO, 1988) - литосоли (lithic), ранкери (umbric). Ограничени са в дълбочина от непрекъсната твърда скала, от карбонатен материал или от циментиран пласт в границите до 30 см от повърхността и с профил, съставен само от един хоризонт. Като най-важна диагностика на този тип почви се приема плиткостта на профила им, ограничена от твърда скала, и слабото им развитие.

- Тип Литосоли (lithic, FAO, 1988, 1999) – плитки почви на твърди скали. Формирали са се върху бавно изветрящи, основни и твърди варовици и други карбонатни скали на склонове с проявена денудация и ерозия. Те са минерални, недиференцирани, само с А хоризонт, разположен направо върху напуканата (R) или компактната твърда (D) скала. Почвената покривка е с непостоянна дълбочина, разкъсана от излизащите на повърността скали. Хумусният им хоризонт е от три вида в зависимост от скалата – тъмен (mollic), ненаситен с бази (umbric) или светъл, с ниско съдържание на хумус (ochric). Имат беден състав, нисък и много непостоянен воден режим. Обрасли са с бедна тревна, храстова или дървесна. Практически е невъзможно да се обработват. За предпочитане е да се използват като слабо натоварени пасища.

- Тип Рендзини (rendzic, LPk, FAO, 1988) – съдържат или непосредствено лежат на логатокарбонатни материали. Обикновено този тип почви са в съседство и чрез редица преходи минават в други почвени типове, характерни за зоната - в случая с кафяви планинско-горски почви (Cambisols).

Изградени са само от един хоризонт, добре оструктурен, рохкав с мощност от 10 до 30 см. Съдържа под 14% хумус в хоризонт А

В провинцията има силно развитие на ерозия. Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас Негодни (N₂) с водещ ограничител (с) - плиткост и скали. Използват се за пасища и гори.

2. Метаморфни (Cambisols) - попадат в групата на почви с изменение на цвета, строежа и структурата, от изветряне и глинообразуване на място.

- тип кафявите-планинско горски почви (Dystric Cambisols, CMd) – заемат области с височина от 600-700 до 1700-1800 м. Образувани са под букови, иглолистни и смесени буково-иглолистни гори с подлес от редица тревни видове, които развиват мощен чим и чимов почвен хоризонт - формират вторично затревени кафяви планинско горски почви. Разположени са на склонове с различни изложения и наклони, със значителен повърхностен воден отток и снижено вертикално промиване главно поради замръзналата им повърхност по време на снеготопенето.

Особеност е наличието на В хоризонт, характерен със съвременни процеси на изветряне на минералната си част; обилие на скелет и скални фрагменти в профила; малка дълбочина и предимно кафяв цвят. Минералният състав зависи от почвообразуващите скали. Запазени са всички по-устойчиви на химичното изветряне първични минерали. Вторичните са представени главно от глинестите.

Химичният състав се характеризира с известно увеличение на количеството на железните окиси. Не се наблюдават видими деградационни процеси в минералната част на почвата. Почвеният профил е добре промит и не съдържа карбонати. Съдържанието на хумус (3-10%) е най-голямо в хумусно-акумулативния хоризонт – 50-70% от хумусните запаси. Хумусът е от хуматно-фулватен тип. Голяма част от фулвокиселините се свързват с хуминовите киселини, което обуславя тяхното едновременно придвижване и намалява агресивния характер на флувокиселините. По този начин почвите се предпазват от оподзоляване.

Поради малкото съдържание на бази и образуването на кисел хумус почвите имат кисела реакция по цялата дълбочина на профила рН 4.5-5. Имат добре изразена обменна киселинност, обусловена главно от обменен алуминий. Сорбционния капацитет е малък (10-20 mequiv на 100 g)

Общо взето тези почви имат благоприятни физико-механични свойства. Те са рохкави, не се приплескват, нямат изразена пластичност и лепливост, не образуват кора, нямат голямо съпротивление при обработка. Кореновата система на растенията прониква по цялата дълбочина на профила. Аерацията им е добра и във влажно състояние. Тези почви се характеризират с малка влагоемност и голяма водопропускливост, поради което при малка мощност на профила си те не могат да задържат големи количества вода.

- подтип тъмноцветни планинско-горски почви (Humic Cambisols, CMu, FAO, 1988) – имат мощен хумусен хоризонт от 40-60 до 80 см, скелетен ихумусиран профил, големи количества органично вещество (от 8 до 11% органичен въглерод), ненаситеност с бази под 40%. Почвообразуващите скали са силикатни – магмени, метаморфни и рядко седиментни. Представени са от едрозърнест елувий, едрокластичен колувий-пролувий или глациални материали. В ситноземната им част доминира пясък и прах и много ниско съдържание на ил-под 10%. Реакцията им е кисела рН 3.8-4.5. Съдържат голямо количество полуразложени растителни остатъци, восъции смоли. Участие в растителната покривка вземат формациите на картъла (Nardeta strictae), пензесиева власатка (Festuceta validae, F. penzesii), мечата ливадина (Poaeta ursinae) и др.

Кафявите планинско-горски почви почти навсякъде се намират под гори или пасища и ливади. При антропогенно натоварване по-бързо се поддават на деградация, а при изсичане на растителността и с големи потенциални предпоставки за ерозия. На тези почви трябва да се залесява с по-малко взискателни по отношение на хранителността и влагата дървестни видове. При интензивно използване на тези почви трябва да се вземат ефикасни мерки за предпазване на почвата от ерозия.

Според главните почвени свойства и състава, ограничаващи почвеното плодородие, тези почви попадат в клас средна до несигурна (S₂ – N₃) с водещ ограничител (r) – бедни. Необходимо е противоерозионно опазване.

Районът, в който попада и теренът е обрасъл с високи дървета и храсти, в някои участъци е трудно проходим. В понижените участъци, където се изливат високите подпочвени води са образувани заблатявания.

В района на обекта, нарушените земи (тези, при които механично са унищожени повърхностните почвени хоризонти или цялата почва) се свеждат до застроените в границите на района обслужващи ги инфраструктурни обекти сгради и пътища, паркинги.

Почвите са потенциално уязвими на вкисляване - всички те имат кисела реакция. Допълнителното вкисляване на почвите в територията, се дължи предимно на киселинните дъждове. Този процес се реализира с ниска интензивност и относителна равномерност.

Наличие на преовлажняване се установява само при задържане на повече вода в подповърхностия хоризонт, който се е оформил като глеев или глеевиден. То е локално, при тези почвите, които заемат безоотточните части на релефа. Проявява се най-често след интензивни дъждове - слаба степен на периодично преовлажняване.

Няма информация за наличие на техногенно замърсяване на почвите с тежки метали, нефтопродукти и опасни вещества. Разпространените тук почви имат слаба устойчивост спрямо техногенно замърсяване.

Потенциална възможност за замърсяване на подпочвените води като кумулативен ефект е малка.

В момента теренът е свободен от застрояване и представлява земеделска земя –Х категория на земята при неполивни условия. По начин на трайно ползване – гора в земеделски земи. Няма данни за замърсяване на почвите в рамките на отредения терен с тежки метали, пестициди, нефтопродукти, нитрати и други замърсители над ПДК.

В района в който попада и обекта се наблюдават ерозионно-акумулационни процеси, които включват повърхностна денудация и руслова ерозия.

Причините за ерозията могат да се обобщят в три групи:

- особеностите на релефа – среднопланински, с различен наклон на терена, открити поляни;

Имотът с номер 000873 (с площ 100.347 дка) попада в землището на гр. Разлог, Община Разлог, м. „Раплево”. Намира се на 300 м от пътната мрежа с трайна настилка и на 7.5 км от гр. Разлог.

Имотът е бил собственост на Общински съвет (рег.№ 000024948). Сега имотът е собственост на Възложителя „Линекса Пропърти”ЕООД (Договор за продажба №410 от 15.12.2005 г.и Скица №К09947/10.05.2005 г.)

Според Скица №К09947/10.05.2005 г. имотът е с площ от 100.347 дка; начин на трайно ползване – гора (широколистна) в земеделски земи - отдел/подотдел 235. Категория на земята при неполвини условия е ІХ. Имотът граничи с пасища, ниви, мери и ливади – частна и общинска собственост. Голяма част от тези терини също ще се застрояват.

Инвестиционното предложение включва изграждането на комплекс от хотел 5 звезди с капацитет 350 легла, 13 бр. сгради с апартаменти, вили, скиорна, търговски център, спа център, обслужваща сграда с складови помещения, открити водни площи, подземни гаражи (общо 440 закрити паркоместа) и около 386 паркоместа на открито. Входът и изходът към и от комплекса ще бъде организиран от съществуващия път.

За терена е изготвен ПУП, който се съгласува от отделните инстанции.

Необходимо е да бъде променено предназначението на земеделките земи преди реализиране на инвестиционното предложение.

Въздействието върху почвената покривка от реализацията на инвестиционното предложение може да се раздели условно на:

Изкопаните количества земна маса са около 3000 m³. Точните количества могат да се определят в работна фаза на проектиране. Тогава ще бъде извършен и баланс на земните маси. Очаква се изкопаните земни маси да се използват при вертикалното решение на площадката. Ако се появят излишни земни маси при подробен баланс на земните маси, последните ще се депонират на депо, съгласувано с общината.

За временно депониране на изкопаната земна маса и строителни материали ще се използват площадки в рамките на отредения терен.

При изпълнение на вертикалната планировка на цялата площадка и преди започване на строителните работи е необходимо отделяне на хумусната почва, депонирането и отделно от останалата земна маса до последващо използване по предназначение.

В част от терена, почвата ще бъде утъпкана от използването на тежка строителна техника, която трябва да бъде възстановена.

Необходимо е да се спазва технологията на строителство и да не се допуска замърсяване на терена с петролни продукти от неизправна техника, или с битови и други отпадъци.

Нарушенията на почвената покривка ще бъдат в рамките на отредения терен.

След приключване на строителството всички терени заети временно за строителни и монтажни площадки, депа за изкопани земни маси и др. ще бъдат възстановени и оформени съгласно общия план за терена. Ако има нарушения в съседните граничещи терени от строителните работи, то те също ще бъдат възстановени.

Ще бъде изготвен и реализиран проект за паркоустройство и благоустрояване, който обхваща над 50% от терена. Необходимо е да се спазват изискванията за поддържане на тревните площи и да не се допуска замърсяване на почвите от прекомерно торене или използване на препарати за борба с плевени и инсектициди.

- по време на експлоатацията – не се очаква негативно въздействие. Необходимо е спазването на санитарно - хигиенните изисквания за обекти от такъв тип.

Замърсяване може да се получи и при непредвидени аварии с превозните средства или местата за съхранение на петролни продукти, както и от неизправност или авария на канализационната система.

През зимата, поддръжката на отклонението от пътя и алеите включва употребата на сол, луга и др материали, които ще окажат известно неблагоприятно въздействие върху почвите разположени в близост.

Общо промените ще се изразят в следното: макар и локално ще има промяна на протичащите в почвения субстрат физикохимични, воднофизични и биологични процеси; и не на последно място естетически изменения.

Поради специфичния характер на обекта и свързаната с неговото изграждане инженерна инфраструктура, както и особеностите на климатичните фактори, промените които се очаква да настъпят са с локален характер – в рамките на отредения терен. Не се очаква промяна в почвеното плодородие или замърсяване на почвата в съседните парцели.

3.5. Биологично разнообразие – флора, фауна и природни обекти

Местоположение на инвестиционното приложение

Инвестиционното предложение като физикогеографска принадлежност попада на територията на Пирин;

По геоботаническо райониране инвестиционното намерение попада в Европейска широколистна горска област, Илирийска (Балканска) провинция, Рилски окръг, Южнорилски район (ХХІV, 44 - фиг.3.5.1.), География на България, 2002 г.

Фиг. 3.5.1. Геоботаническо райониране на България

Районът се характеризира с:

 по-слабо развита аркто-алпийска растителност – липсва по-обширен алпийски пояс;

 гори от бяла мура – по-добре разпространени от смърчовите;

 в югозападната част на района (по югозападните склонове) е развита ксеромезофитна горунова горска растителност.

По примера на ПУ на НП “Пирин”, който има отношение към предмета на инвестиционното намерение местообитанията (таблица 3.5.1..1) са:

Таблица 3.5.1.1.

Местообитания

№				Наименование	Площ(ha) Състояние 2002 год.	Номенклатура и код по Palearktic classification
2	2			Тревна растителност/Grаslands	7490.40	-
2	2	1		Тревна растителност в горската зона/Grsаlands vegetation in the forest zone	506.30	-
6				Антропогенни местообитания/Antropogenic habitats	174,10	8
6	1			Сечища	66,00	-
6	2			Просеки, дворове, ски писти, паркинги, пътища, кариери	108,10	-

Други местообитания:

• 
  речни местообитания
  
• 
  горски тип: Широкоразпространен тип местообитание в по-ниските части на НП “Пирин”
  

Таксоните с природозащитно значение, установени в НП Пирин, са 149 на брой. Те могат да се разделят условно на:

Общо 114 вида, срещащи се в НП Пирин, са включени в Червената книга.

Общият брой на защитените видове е 54.

В Пирин е съсредоточено едно от най-важните наши формообразуващи огнища. Ендемичният компонент е силно застъпен, като във варовитата част е представен най-силно. Установените локални (Пирински) ендемити са 14 растителни вида и 4 подвида, за сега с находища единствено за Пирин.

Българските ендемити са 17 вида.

Балканските ендемити са 86 вида.

За НП Пирин могат да бъдат посочени следните видове: ориенталски глог (Crataegusorientalis Pall.), мушмуловидна мукиня (Sorbus chamaemespilus Crantz), многогодишна сверция (Swertia perennis L.), червено омайниче (Geum coccineum S. et S.), Alyssum orbelicum Ancev et Uzunov, Campanula jordanovii Ancev et Kovanda и славянкова боянка (Erysimum slavjankae Ancev & Polatschek).

Според Св.Банчева, Д.Иванова, Д.Димитрова, 2004 г.:

Понастоящем популацията на Laserpitium archangelica е локализирана в местностите “Долна Плашка поляна”, “Круше” и “Калугерица”, Разложко. Наскоро видът е намерен и в местността “Раково дере”, край Банско (М.Hajek, устно съобщение).

Въпреки очакванията Laserpitium archangelica не бе открит при направения оглед на терена. Целево проведената анкета с местни жители и служители от ДДС “Разлог” потвърдиха описаното по-горе разпространение, но изключваха наличието му на коментираната територия.

В.Попов и колектив, 2005 уточняват:

Растителните съобщества, формирани от обикновената полевица като основен вид, заемат поляните и естествено откритите пространства в горските екосистеми. Площите им са малки, разпокъсани и зависят от характера на средата. Те се срещат предимно в горите на бялата мура, белия бор и смърча.

Тревните съобщества с участие на горския вейник обхващат ограничени и разпокъсани територии в периферните части на гората. В тези съобщества освен вейникът участва и черната боровинка( Vaccinium myrtillis), като те имат временен и преходен характер. Комбинацията от двата вида като основни в тревния етаж е типична за горските съобщества при различни лесообразувателни видове и има преобладаващо присъствие на цялата паркова територия.

Съгласно “Ръководство за определяне на местообитания....”,2005, местообитанието може да се определи като алувиални гори с Alnus glutinosa (91EO) с ивичесто разположение покрай поток на влажни до преовлажнени почви, които имат характер на “галерии”.

Предполагаемо въздействие върху местообитанията и защитените видове растения

При направения оглед на терена, обект на инвестиционно намерение се установи, че същият представлява монодоминантна гора на Alnus glutinosa с ивичесто разположение покрай поток. Няма защитена флора по Червената книга и ЗБР. В етапа на строителството на терена, определен по инвестиционно намерение, ще бъде частично до пълно ликвидирано зеленото покритие, но следва да се вземат мерки за изборно съхраняване на представители от аборигенната растителност в частите, незасегнати от строителството. Препоръчваме при рекултивационните дейности да се даде предимство на характерната за района растителност.

В периода на експлоатация се очаква възстановяване на зелената покривка (но с предпочитана от собственика промяна) на съществуващия тревен, храстов и дървесен състав.

3.5.2 Фауна и животинско население

Проектираният обект е разположен в Юго-Западната част на страната и по-конкретно на границата между двете най-високи наши планини Рила и Пирин в прохода “Предела”. Релефът непосредствено около обекта е планински, но избраната за строителството на курортно селище площадка е на сравнително заравнена територия с лек наклон нагоре в западна посока. Територията на обекта/площадката се намира на юг от шосето от гр. Симитли за градовете Разлог и Банско, т. е. откъм и в обхвата на планината Пирин. Големината на площта й е около 100, 347 dka. Трасето на пътя преминава почти изключително през гори, т. е. през планинско-горски ландшафти. Горите са с основен лесообразувател букът(Fagus sylvatica L.), като в обхвата на поляната в териториите около нея е налице значително разнообразие на дървесната(или още дървенистата) растителност, при това както от видове дървета, така и oт храсти: бял бор(Pinus sylvestris L.) – самосев от донесени от вятъра семена от горските култури от този вид в района, обикновен смърч(Picea abies (L.)), обикновена бреза(Betula pendula Roth.), трепетлика(Populus tremula L.), черна елша(Alnus glutinosa (L.)) – в малък водослив на север от обекта, бяла върба(Salix alba L.), трошлива върба(Salix fragilis L.), ива(Salix caprea L.), ракита(Salix purpurea purpurea L.; Salix purpurea L. ssp. amplexicaulis), киселица(Malus silvestris Mill.), джанка(Prunus cerasifera Ehrh.), шипки(Rosa sp.), най-вече Rosa canina L., къпини(Rubus sp.), малина(Rubus idaeus L, червена калина(Viburnum opulus L.), широколистен чашкодрян(Euonymus latifolia Mill.), синя смрика(Juniperus communis L.), червена смрика(Juniperus oxycedrus L.) и др.

На гръбначната фауна в района на обекта (от събран материал при посещения в този район на страната, в т. ч. и от съобщения на други специалисти и природолюбители), може да бъде дадена следната характеристика: Тук като характерни и типични за гръбначната ни фауна могат да бъдат посочени следните видове от съответните им по-висши таксони(родове, семейства, разреди, класове), дадени по-долу(Списък 1):

Списък 1.

1. 
   Дъждовник(Salamandra salamandra (L.))
   
2. 
   Жаба дървесница(Hyla arborea L.) – под(на запад от) обекта
   
3. 
   Зелена крастава жаба(Bufo viridis Laur.) – под обекта – в населените места
   
4. 
   Дългокрака горска жаба(Rana dalmatina Bonaparte)
   
5. 
   Планинска жаба(Rana temporaria L.) – извън територията на обекта – във високите части на планините
   
6. 
   Обикновена водна жаба(Rana ridibunda Pall.) – под(на запад от) обекта
   

1. 
   Зелен гущер(Lacerta viridis L.) – под(на запад от) обекта
   
2. 
   Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)
   
3. 
   Голям стре­лец(Coluber jugularis L.) – под(на запад от) обекта
   
4. 
   Смок мишкар(Elaphe longissima Laur.) – в горите около обекта
   

1. 
   Голям ястреб(Accipiter gentilis (L.)) – при ловуване
   
2. 
   Малък ястреб(Accipiter nisus (L.)) – при ловуване
   
3. 
   Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.))
   
4. 
   Скален орел(Aquila chrysaetos (L.)) – при ловуване
   
5. 
   Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.) – под(на запад от) обекта
   
6. 
   Гривяк(Columba palumbus L.) – в гори около и под обекта
   
7. 
   Горска улулица(Strix aluco L.) – при ловуване
   
8. 
   Зелен кълвач(Picus viridis L.)
   
9. 
   Голям пъстър кълвач(Dendrocopos major (L.)) – в гори около и под обекта
   
10. 
    Селска лястовица(Hirundo rustica L.)
    
11. 
    Градска лястовица(Delichon urbica (L.))
    
12. 
    Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.)
    
13. 
    Червеногръдка(червеношийка)(Erithacus rubecula (L.)) – в гори около и под обекта
    
14. 
    Южен славей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)
    
15. 
    Кос(черен дрозд)(Turdus merula L.) – в гори около и под обекта
    
16. 
    По­ен дрозд(Turdus philomelos C. L. Brehm) – в гори около и под обекта
    
17. 
    Малко белогушо коприварче(Sylvia curruca (L.)) – в гори и храсталачни групи под обекта
    
18. 
    Елов певец(Phylloscopus collybita (Vieillot))
    
19. 
    Горски (буков) певец(Phylloscopus sibilatrux (Bechstein))
    
20. 
    Лъскавоглав синигер(Parus palustris L.)
    
21. 
    Матовоглав синигер(Parus montanus Baldenstein)
    
22. 
    Син синигер(Parus caeruleus L.)
    
23. 
    Голям синигер(Parus major L.)
    
24. 
    Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
    
25. 
    Сойка(Garrulus glandarius (L.))
    
26. 
    Сокерица(Nucifraga caryocatactes (L.)) – в иглолистни гори над обекта
    
27. 
    Домашно врабче(Passer domesticus (L.)) – в група обитаеми и необитаеми къщи и други постройки на изток и северо-изток до(от) обекта
    
28. 
    Елшова скатия(Carduelis spinus (L.))
    
29. 
    Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)
    
30. 
    Черешарка(Coccothraustes coccothraustes (L.))
    
31. 
    Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.)
    

1. 
   Обикновена къртица(Talpa europaea L.)
   
2. 
   Катерица(Sciurus vulgaris L.) – в гори около и под обекта
   
3. 
   Жълтогърла горска мишка(Sylvaemus flavicollis (Melchior)) – в гори, вкл. и в открити територии под обекта
   
4. 
   Лисица(Vulpes vulpes L.)
   
5. 
   Вълк(Canis lupus L.)
   
6. 
   Куче(Canis fammililaris L.) – под и в района на обекта – безстопанствени индивиди, вкл. в населените места
   
7. 
   Невестулка(Mustela nivalis L.) – под обекта, вкл. в населени места
   
8. 
   Бялка(Martes foina Erxl.) – в гори около и под обекта, вкл. в населени места
   
9. 
   Дива свиня(Sus scrofa L.)
   
10. 
    Сърна(Capreolus capreolus L.)
    

Трябва да се има предвид, че дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат приемани за пълният видов състав на гръбначната фауна в този район. Това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като особено по време на сезонните миграции тук могат да бъдат регистрирани още известен брой видове. В района се срещат и известен брой Прилепи(разр. Chiroptera).

Всъщност, както може да се види от поясненията към част от поместените в Списък 1 видове, не всички от тях са регистрирани върху територията на самия обект и в непосредствено до нея. Видовете, регистрирани върху територията на самия обект и в непосредствено до нея, са дадени в Списък 1а.

Земноводни(Amphibia)

1.Дъждовник(Salamandra salamandra (L.))

2.Дългокрака горска жаба(Rana dalmatina Bonaparte)

Влечуги(Reptilia)

1. 
   Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)
   
2. 
   Смок мишкар(Elaphe longissima Laur.) – в горите около обекта
   

1. 
   Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.))
   
2. 
   Гривяк(Columba palumbus L.)
   
3. 
   Зелен кълвач(Picus viridis L.)
   
4. 
   Селска лястовица(Hirundo rustica L.)
   
5. 
   Градска лястовица(Delichon urbica (L.))
   
6. 
   Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.)
   
7. 
   Червеногръдка(червношийка)(Erithacus rubecula (L.))
   
8. 
   Южен славей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)
   
9. 
   Кос(черен дрозд)(Turdus merula L.)
   
10. 
    Поен дрозд(Turdus philomelos C. L. Brehm)
    
11. 
    Елов певец(Phylloscopus collybita (Vieillot))
    
12. 
    Горски (буков) певец(Phylloscopus sibilatrux (Bechstein))
    
13. 
    Лъскавоглав синигер(Parus palustris L.)
    
14. 
    Матовоглав синигер(Parus montanus Baldenstein)
    
15. 
    Син синигер(Parus caeruleus L.)
    
16. 
    Голям синигер(Parus major L.)
    
17. 
    Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
    
18. 
    Сойка(Garrulus glandarius (L.))
    
19. 
    Домашно врабче(Passer domesticus (L.)) – в група обитаеми и необитаеми къщи и други постройки на изток и северо-изток до(от) обекта
    
20. 
    Елшова скатия(Carduelis spinus (L.))
    
21. 
    Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)
    
22. 
    Черешарка(Coccothraustes coccothraustes (L.))
    
23. 
    Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.)
    

1. 
   Обикновена къртица(Talpa europaea L.)
   
2. 
   Жълтогърла горска мишка(Sylvaemus flavicollis (Melchior))
   
3. 
   Лисица(Vulpes vulpes L.)
   
4. 
   Куче(Canis fammililaris L.)
   
5. 
   Бялка(Martes foina Erxl.)
   

5. 
   Дива свиня(Sus scrofa L.)
   
6. 
   Сърна(Capreolus capreolus L.)
   

Орнитофaуната, в района на обекта е от видове, характерни за района на Западните Родопи(и други от нашите високи планини). В зоогеографски аспект тя е от паеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с южно разпространение за Европа, т. е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика - т. нар. средиземноморски видове. В района на обекта липсват значителни по площ открити територии, от което следва, че за района е характерен планинско-горският фаунистичен, а конкретно в случая планинско-горският орнитологичен, комплекс.

От видовете в Списък 1а в Приложение N 2 на на Закона за биологичното разнообразие(ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)), в което са поставени редките и застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно, попадат 2 вида(Списък 2):

Списък 2.

Дългокрака горска жаба(Rana dalmatina Bonaparte)

1. 
   Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
   

Инвестиционното намерение по биогеографско райониране (Георгиев, 2004) попада в: планински район Рило-Родопски подрайон (ІV.2- фиг. 3.5.3.1.)

Фиг. 3.5.3.1. Биогеографско райониране

В географска близост са разположени ЗТ (табл.3.5.3.1.)

 национален парк:

• 
  “Пирин”- по картен материал е към 4km южно от границите на територията по инвестиционно намерение
  
• 
  “Рила” – по картен материал, към 5 кm северно от границите на територията по инвестиционно намерение
  

• 
  “Кьошката” – по картен материал над 4 кm източно от границата на инвестиционно намерение;
  

• 
  “Крушето” - по картен материал над 4 кm югоизточно от границата на инвестиционно намерение;
  
• 
  По предложения на ИБ-БАН се очаква обявяване на ЗМ ”Извора”(над 4 km югоизточно) - карстов извор с находище на сиб.див тютюн.
  

Защитени територии в близост с инвестиционното намерение

Потенциалните Натура 2000 места в близост с инвестиционното предложение са ЗМ Пирин, Рила и Западни Родопи (фиг. 3.5.3.2.). Същите са отдалечени над 4 km от границите на обекта.

Съгласно направените консултации с дирекция НСЗП към МОСВ и РИОСВ Благоевград, се установява че относно засягане от инвестиционното предложение на потенциално защитени зони по Закона за биологичното разнообразие ( ЗБР) се установява че:

• 
  Теренът на Инвестиционното предложение не попада в границите на потенциално защитени зони, удобрени от Националния съвет по биологично разнообразие, съгласно разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие. ( Съвещание на Националния съвет– 01.09.2006г. за птиците и 21.11.2006 г. за местообитанията).
  
• 
  Съгласно предложение на потенциалната защитена зона за птиците код BG 0002056 имотът е граничещ с зоната, но съгласно решението на Националния съвет границите на тази зона се свиват до границите на Национален парк Пирин.
  

Фиг. 3.5.3.2.Потенциални Натура 2000 места - Рила, Пирин, Западни Родопи

Нарушения на режима на защитените територии и потенциални Натура 2000-места не се очакват поради отдалеченост и сигурна защита на последните от заобикалящи ги била и дерета.

• 
  В периода на строителството влиянието на осъществяването на инвестиционното намерение е свързано с промени:
  

 ликвидиране на зелена покривка и по-бавно движеща се фауна;

 транспорт и съхраняване отпадъци от строителството, което е свързано с понасяне или утъпкване на налична флора, вкл. – по-бавно подвижна фауна;

съпътствуващ работните дейности характерен шум и вибрации, което смущава нормалния жизнен ритъм на съществуващата фауна.

По отношение защитния режим на Защитени територии не се очаква влияние.

- В периода на експлоатация (съобразно приета производствена програма):

- Негативно въздействие върху флората, фауната и режимите на защитените територии като цяло не се очаква. Промени в характерния флористичен и фаунистичен комплекс се очаква, поради предпочитание на собственика към промяна във видовия състав на съществуваща флора и фауната към видове с повишена поносимост към антропогенно присъствие. По отношение благородния дивеч: с увеличаване на и днес съществуващия антропогенен натиск популациите ще бъдат изтласкани трайно в райони с ограничено човешко присъствие. Това налага разработване план за съвместни действия между възложителя и ДДС Разлог за съхраняване на биоразнообразието с цел съхраняване на съществуващата флора, фауна и ЗТ.