Описание, анализ и прогнозна оценка на въздействията върху компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложени

7. Описание, анализ и прогнозна оценка на въздействията върху компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложение

7.1. Атмосферен въздух

Районът на инвестиционното предложение заема граничната част на двете зони – южната част на Горно-тракийската низина и северните склонове на Западнородопския масив. Релефът е преобладаващо равнинен с надморска височина 100 до 300 м Съществуващите климатични фактори в обхвата на проекта за Югозападен околовръстен път на гр. Пловдив се определят от състоянието на климатичния район на Източна Средна България от Преходно-континентална климатичен подобласт на Европейско-континентална климатична област.. Климатът е преходно-континентален с умерени валежи, но с големи летни засушавания.

Климатичният район на Източна Средна България обхваща по-голямата част от низината на реките Марица и Тунджа, където теренът е предимно равнинен с надморска височина около 150 - 200 м. Характерни за западните части на климатичния район на Източна Средна България са меката зима с чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони и защитното действие на Стара планина по отношение на нахлуванията на студен континентален въздух, както и горещо лято с малка денонощна амплитуда на температурата и сравнително ниска относителна влажност на въздуха. Река Марица, преминаваща през територията на общината, оказва допълнително омекотяващо въздействие върху режима на зимните температури, но едновременно с това допринася за образуването на мъгли. Честотата на явления, свързани с инверсни състояния на атмосферата (мъгли и скреж др., съчетани с отрицателни средни денонощни температури) също са характерни за района.

Зимата в района е сравнително мека - средна температура на януари между -0.5 и l.0°C, т. е. значително по-висока от тази температура в Северна България. Въпреки меката зима при отделни случаи и нахлувания на много студен континентален въздух тук минималните температури спадат до -12 / -14°C, а в някои години и под -20^ОC. Сумата на зимните валежи е малко по-голяма от сумата за Северна България - средно между 110 и 130 мм, но само неголям процент от тях са сняг.

Пролетта в климатичния район на Източна Средна България настъпва рано - още в началото на март, а понякога и в края на февруари. Средните денонощни температури се задържат устойчиво над 5°C, но в по- източните части на района настъпването й закъснява средно с около една седмица. Общо в района последните пролетни мразове са доста късни - средно около средата на април, което се дължи на благоприятните орографски условия за нощни приземни охлаждания.

Поради защитното действие на планините от юг и север, друга особеност в режима на валежите са продължителните безвалежни периоди. Това, което обособява Пловдивския регион в климатично отношение, е добре изразената тенденция на изравняване на сезонните суми на валежите при ограничено средногодишно количество в размер на 540 мм. Особеност в режима на валежите са продължителните безвалежни периоди със среден брой на дните без валеж е 295 за последните пет години, а около града и източно от него се обособяват местата с най-малки валежи в Горнотракийската низина.

Друга характерна черта на пловдивския климат е високата честота на температурните инверсии в атмосферата (до 81% от дните в годината) и малки скорости (значителен процент “тихо време”). Конкретно, при условията на Пловдив, съществуват възможности за преориентация на вятъра в приземните слоеве, за динамични изменения при обтичане на хълмовете и затихване в централните градски квартали с плътна застройка.

Територията на Община Пловдив e част от втори РОУКАВ с наименование "Агломерация Пловдив" и код BG0002 – нейните граници не се припокриват с границите на РОУКАВ. РОУКАВ “Агломерация Пловдив” е с 446274 жители и площ 1390 km², а Община Пловдив с 338153 жители (по данни от преброяването през 2011 г.) и площ 102 km², от които площта на самия град Пловдив е 54 km² (в регулационни граници – урбанизирана територия).

Наличните данни за замърсяването на атмосферния въздух в района на Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив са представени, като са използвани публикувани данни, резултати и изводи за състоянието на атмосферния въздух от съответните „Програми за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух“ за отделните общини. За определяне състоянието на атмосферния въздух в територията около от трасето на Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив са използвани данни от актуализираните общински Програми за подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Пловдив и публикувани данни от „Местната система“ на Община Пловдив за мониторинг на качеството на атмосферния въздух.

Източници на замърсяване на атмосферния въздух, свързани с реализацията на инвестиционното предложение – по време на строителството и по време на експлоатацията.

Трасето на пътя е разделено на: - Участък 1 – Път III-805 „(Път I-8 „Пазарджик-Пловдив”) – п.в. Царацово – Съединение” от км 0+000 до км 4+120; и –Участък 2 – Път II-86 „(Път I-8 „Пазарджик – Пловдив”) – Асеновград – Смолян” от км 0+000 до км 14+750. По отношение интензивността на движението трасето на Околовръстен път гр. Пловдив, тези два участъка са разделени на няколко подучастъка с различна дължина (съответстваща на пребороителните пунктове), както следва:

- път ІІІ-805 от Околовръстен път Пловдив

- от км 0.000 до км 4.120, с дължина 4.120 км;

- път ІІ-86 от Околовръстен път Пловдив;

- от км 0.000 до км 6.950 - с дължина 6.950 км;

- от км 6.950 до км 12.420, с дължина 5.470 км;

- от км 12.420 до км 14.750, с дължина 2.330 км.

Като базисни при изчисленията и прогнозите са приети две години от представените прогнози за пътния трафик – 2025 и 2030 година. В таблиците е показано прогнозираното процентно разпределение на автомобилния поток за 2030 година, а за 2025 година е определено разпределението само за азотните оксиди.

Публикуваните данни и анализът от Програмите за подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Пловдив и от Местната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух показват: - тревожна ситуация с ФПЧ₁₀ - наднормени средногодишни концентрации(СГК) и над допустимия брой превишения на средноденонощната норма(СДН), чиито нива остават продължават да надвишават нормативните граници; - както и за показателя азотни оксиди с наднормени средногодишни концентрации(СГК) и над допустимия брой превишения на средночасовата норма(СЧН) около натоварените кръстовища на градската комуникационна мрежа.

Високи фонови стойности: - Приетите при моделирането на фонови стойности за ФПЧ₁₀ са стойностите на националния фонов пункт в рамките на НАС за контрол на КАВ АИС „Рожен”, които са 16 μg/m³ за 2010 г.; -Поради голямата разлика и липсата на по-скорошно и представително измерване за фонова концентрация на NO₂ в град Пловдив е приета стойност от - 20 μg/m³.

Очаквано най-голямо замърсяване за е отчетено в зоната с т.нар. концентрирано човешко присъствие, в която живее и работи голяма част от населението на град Пловдив. Там също се намират и болници, училища, детски градини и университети. Всички моделирани максимални концентрации на ФПЧ₁₀ се намират в тази зона, където моделираните концентрации на ФПЧ₁₀ са високи като голям процент от тях надвишават средногодишните норми на замърсяване. Тези стойности се наблюдават в почти цялата обследвана зона. Най-големите концентрации на ФПЧ₁₀ се простират на север от бул. „Марица” (южна част) до бул. „Никола Вапцаров” на юг и от бул. „Копривщица” на запад до бул. „Източен” на изток.

Публикуваните данни от „Местна Система” за Управление Качество на Атмосферния Въздух /КАВ/ на територията на Община Пловдив в реално време потвърждават направените изводи относно повишените концентрации на ФПЧ₁₀ през зимните месеци на 2016 година. Вижда се, че зоните с наднормени стойности обхващат основно централната част и отчасти двата югозападни квартала на града – Прослав и Коматево. Концентрациите около трасето на Югозападния околовръстен път, с изключение на двата посочени квартала, са съизмерими с фоновите.

Наднормени стойности на NO₂ за 2010 г. се появяват не само по главните кръстовища в града, но и по натоварените части на самите улици и булеварди. Наднормени концентрации на NO₂ се проявяват по главните кръстовища в града; кръстовищата на: бул. „Цар Борис III Обединител” и бул. „Мария Луиза” (светофарът на спирката на хотел „Тримонциум”), бул. „Цар Борис III Обединител” и бул. „6-ти септември”, бул. „Цар Борис III Обединител” и бул. „Марица”, бул. „Цар Борис III Обединител” и бул. „Дунав”, бул. „Източен” и бул. „Мария Луиза”, бул. „Васил Априлов” и бул. „Пещерско шосе”, бул. „Васил Априлов” и бул. „6-ти септември” и бул. „Санкт Петербург” и ул. „Менделеев”, както и на моста на бул. „Васил Априлов” и в пътния сегмент между кръговото движение на Централна гара и УМБАЛ „Св. Георги” на бул. „Васил Априлов” Също така високи концентрации на NO2 има при: отсечки по почти цялото протежение на бул. „Цар Борис III Обединител”, отсечки по бул. „Мария Луиза,” ул. „Гладстоун,” бул. „Васил Априлов,” бул. „Христо Ботев” (от кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител” до Централна гара), бул. „Санкт Петербург” ( около пътен възел „Родопи”), кръстовищата на бул. „България” и бул. „Васил Априлов,” бул. „Руски” и ул. „Гладстоун,” бул. „Руски” и бул. „6-ти септември,” бул. „6-ти септември” и бул. „Източен,” бул. „Източен” и бул. „Христо Ботев”.

Публикуваните данни от „Местна Система” за Управление Качество на Атмосферния Въздух /КАВ/ на територията на Община Пловдив в реално време потвърждават направените изводи относно липса на големи площи с наднормени концентрации за азотни оксиди през зимните месеци на 2016 година. Вижда се, че зоните с повишени стойности обхващат натоварените пътни артерии в градската част. Не са отчетени зони на замърсяване в обхвата на Югозападния околовръстен път.
Оценка на въздействието върху атмосферния въздух и климатичните фактори съобразно действащите в страната норми и стандарти

Оценка въздействието върху климатичните фактори - емисии на парникови газове при експлоатация

Нормалната експлоатацията на Околовръстния път на гр. Пловдив ще бъде източник на емисии на вредни вещества и ПГ, вследствие на изгорелите газове, изхвърляни от ауспусите на превозните средства. Прогнозните годишни нива на емисии на парникови газове - въглероден диоксид, метан и диазотен оксид, спрямо опорната 2030 г., са определени според дължината на отделните подучастъци на Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив, които са както следва: - път ІІІ-805 (от км 0.000 до км 4.120) с дължина 4.120 км; - път ІІ-86 (от км 0.000 до км 6.950) с дължина 6.950 км; - път ІІ-86 (от км 6.950 до км 12.420) с дължина 5.470 км; - - път ІІ-86 (от км 12.420 до км 14.750) с дължина 2.330 км.

От изложените данни за прогнозни годишни нива на емисии на парникови газове се установява, че общото годишно количество на емисии на парникови газове от Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив е 27 039 тона. Определеното еквивалентно на въглероден диоксид количество парникови газове от Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив е 27 452 тона.
Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустими приземни концентрации.

Границите на оценка на въздействието включват: Територията, попадаща в обхвата на предвидените варианти за околовръстния път; Населените места, в близост до които преминава Околовръстния пъ т, както и Териториите, до които има вероятност да достигат наднормени емисии от пътния трафик. Трасето на околовръстния път не пресича и заобикаля жилищните зони. При проведеното прогнозиране с моделиране са определени (като концентрации в съответните рецептори в местата на доближаване до жилищните зони) потенциалните възможности и риск от надвишаване нормите за приземни концентрации на емитираните замърсители (основно азотни оксиди) по трасето на околовръстния път в двете му условни части и при предвидените варианти с изместване на трасето при големите кръстовища.

Участък І от км 0+000 до км 4+120 – по цялата дължина на участъка на път III-805 е оставено място за бъдещо уширение на съществувашият път в дясно. Крайната точка на трасето е при км 4+120 - пътен възел „Царацово” с доразработка на съществуващия пътен възел и на директната пътна връзка АМ „Тракия” с път III-805. Начална точка на участък 1 и 2 е км 0+000 - кръгово кръстовище при пресичането с I-8 и път III-805, II-86, където са разработени четири варианта на пътен възел.

Участък 2 - от км 0+000 до км 5+200 - по цялата дължина на участъка на път II-86 е предвидено бъдещото уширение на съществуващият път да се изпълни в ляво. Проектът предлага запазване пътен възел „Пещера” при км 2+257, събаряне на съществуващото мостово съоръжение по път ІІІ-375 и изграждане на ново. Проектираният пътен възел пътен възел „Кричим” при км 3+501 е с ускорителни и забавителни шлюзове по директното направление. Път ІІІ-8602 пресича проектното трасе на околовръстния път с надлез.

Максималното възможно еднократно замърсяване при азотните оксиди е 325 - 380% от средночасовата им норма, в точка която съвпада приблизително с км 2+900 от участък 2 (между пътен възел „Пещера“ и пътен възел „Кричим“, извън населените места). Максималните средногодишни концентрации при азотните оксиди са 329 - 386% от средногодишната им норма. Максималните средногодишни концентрации на останалите замърсители на атмосферния въздух са под съответните им средно денонощни и средно годишни норми: – 5-6 % за серния диоксид, 3-4 % за оловните аерозоли и 11-12 % за праховите частици (сажди).

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето на част І Царацово – Прослав на Околовръстен път гр. Пловдив вариант основен от емитираните от околовръстния път замърсители е ниска. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от 30 до 80 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства от 80 до 100 м. Няма отчетено надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди (СГНОЧЗ от 0.04 мг/м³) в определените жилищни зони (при прогнозния трафик за 2030 година). Зоната с усреднени средногодишни стойности на азотни оксиди над допустимите норми за опазване на растителността (норма с период на усредняване 1 година от 0.03 мг/м³) е от 50 до 80 м при прогнозния трафик.

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около км 4+100 -Промишлена зона и жилищни сгради на кв. „Царацово“, отстоящи на около 610 м от оста на пътя от североизток. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 30 – 35 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 80 м.

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около км 1+050 – „Западна промишлена зона“ (Пещерско шосе), с единична жилищна сграда, отстояща на около 240 м от оста на пътя от изток. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 40 – 50 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 100 м

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около км 2+150 - Западна промишлена зона (пътен възел „Пещера“), с жилищен блок (зад Оранжериите и срещу лаборатория по Тъканни култури) на около 380 м от изток и единична жилищна къща зад него. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 35 – 45 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 100 м

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са: - около км 3+800 с жилищна сграда (в строеж) на около 160 м ; - около км 4+200 - жилищната зона на кв. „Прослав“ отстои на около 270 м от североизток. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 35 – 40 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 85 м.

Ниска значимост за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето за част І Царацово – Прослав на Околовръстен път гр. Пловдив вариант основен.

Участък 2 - от км 5+200 до км 14+750 - по цялата дължина на участъка на път II-86 е предвидено бъдещото уширение на съществуващият път да се изпълни в ляво. Проектът предвижда уширение от дясната страна на съществуващото пътно трасе на път II-86 при пътен възел „Лилково” при км 6+945. Кръстовището е разположено в непосредствена близост до кв. „Коматево”.

Проектирани са четири варианта на пътен възел „Лилково“ (с цел запазване на жилищните постройки в квартал „Коматево”). При един от тях основното направление преминава на горно ниво, а при три от тях проектната ос е изместена в западна посока. Трасето пресича проектираните пътен възел „Марково“ при км 9+150, триклонно кръстовище за с. Белащица км 10+800 и кръгово кръстовище „Брестник“ при км 12+430 (път ІІІ-8604). Трасето завършва с пътен възел „Асеновград” при км 14+750 с три вариантни за решения, някои от които са свързани с изместването му в южна посока и/или повдигане трасето на обходния път на горно ниво.

Максималното възможно еднократно замърсяване при азотните оксиди е 304 – 357 % от средночасовата им норма, в точка която съвпада приблизително с км 9+500 от участък 2 от трасето на пътя (източно от пътен възел „Марково“, извън населените места). Максималните средногодишни концентрации при азотните оксиди са 262 – 308 % от средногодишната им норма. Максималните средногодишни концентрации на останалите замърсители на атмосферния въздух са под съответните им средно денонощни и средно годишни норми: – 4-5 % за серния диоксид, 2-3 % за оловните аерозоли и 9-10 % за праховите частици (сажди).

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето на част ІІ Коматево – Кукленско шосе на Околовръстен път гр. Пловдив вариант основен от емитираните от околовръстния път замърсители е висока. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от 45 до 75 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства от 100 до 130 м. Отчетено е надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди (СГНОЧЗ от 0.04 мг/м³) при п.в. „Лилково“ в обхвата на жилищната зона на кв. Коматево (при прогнозния трафик за 2030 година). Зоната с усреднени средногодишни стойности на азотни оксиди над допустимите норми за опазване на растителността (норма с период на усредняване 1 година от 0.03 мг/м³) е от 75 до 100 м при прогнозния трафик.

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около около км 5+500 - промишлени сгради преди пътен възел „Лилково“, отстоящи на около 30 - 40 м от югозапад от оста на пътя. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 100 м. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 45 – 50 м

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около км 6+950, съвпадащо приблизително с жилищната зона на кв. Коматево - жилищни сгради, отстоящи на около 40 м при км 6+950 до 160 м при км 7+100 от оста на пътното платно на изток. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 45 – 55 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 110 м.

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около км 8+200, съвпадащо приблизително с южната част на кв. Коматево, отстояща на около 350 м от север и с единична обитаема сграда „Покров на Св. Богородица“ на около 25 м от север. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 65 – 75 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 130 м.

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък при пътен възел „Брестник“, около км 12+600, след кръгово движение с път ІV-8604 (Кукленско шосе) - хотел на около 55 м от север. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 45 – 50 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства до 100 м.

Виксока значимост за въздействие върху обектите (рецептори) в една от посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето за част ІІ Коматево – Кукленско шосе на Околовръстен път гр. Пловдив вариант основен.

Трасето обхваща: - Участък 1 – Път III-805 „(Път I-8 „Пазарджик-Пловдив”) – п.в. Царацово – Съединение” от км 0+000 до км 4+120; и – началото на Участък 2 – Път II-86 „(Път I-8 „Пазарджик – Пловдив”) – Асеновград – Смолян” от км 0+000 до км 5+200. Вариантът с изместване на трасето на Околовръстния път в І-ва част е моделирания вариант 4 на пътен възел на път I-8 и път III-805, II-86, свързан с изместване на трасето (път III-805 и път II-86) на около 500 м в западна посока.

Максималното възможно еднократно замърсяване при азотните оксиди е 327 - 383% от средночасовата им норма, в точка която съвпада приблизително с км 2+900 от участък 2 от трасето на пътя (между пътен възел „Пещера“ и пътен възел „Кричим“, извън населените места) и е същата при основен вариант. Максималните средногодишни концентрации при азотните оксиди са 323 - 379% от средногодишната им норма. Максималните средногодишни концентрации на останалите замърсители на атмосферния въздух са под съответните им средно денонощни и средно годишни норми: – 5-6 % за серния диоксид, 3-4 % за оловните аерозоли и 11-12 % за праховите частици (сажди).

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето на част І Царацово – Прослав на Околовръстен път гр. Пловдив вариант с изместване на трасето от емитираните от околовръстния път замърсители е ниска. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от 30 до 80 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства от 80 до 120 м. Няма отчетено надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди (СГНОЧЗ от 0.04 мг/м³) в определените жилищни зони (при прогнозния трафик за 2030 година). Зоната с усреднени средногодишни стойности на азотни оксиди над допустимите норми за опазване на растителността (норма с период на усредняване 1 година от 0.03 мг/м³) е от 50 до 80 м при прогнозния трафик.

Най-близките обитаеми зони (при варианта с пътен възел на път I-8 и път III-805, II-86), свързан с изместване на трасето на около 500 м в западна посока, са обитаеми промишлени сгради около км 2+300 на изместеното трасе, което отстои на около 800 м източно от с. Оризари. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 55 – 65 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди от - зоната нараства до 120 м

Средногодишните приземни концентрации в останалите определени точки от част І – Царацово – Прослав на Околовръстен път Пловдив съвпадат с тези, отчетени при основния вариант (без изместване на трасето).

Ниска значимост за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето за част І Царацово – Прослав на Околовръстен път гр. Пловдив вариант с изместване на трасето.
Част ІІ Коматево – Кукленско шосе на Околовръстен път гр. Пловдив -Участък 2 - от км 5+200 до км 14+750 - вариант с изместване на трасето

Трасето обхваща Участък 2 - от км 5+200 до км 14+750 – с бъдещото уширение на съществуващият път в ляво. Проектирани са четири варианта на пътен възел „Лилково“. При един от тях основното направление преминава на горно ниво, а при три от тях проектната ос е изместена в западна посока с цел запазване на жилищните постройки в квартал „Коматево”.

При моделирания вариант 2 на пътен възел „Лилково“ е предвидено изместване на трасето на Околовръстния път на около 270 м в западна посока. Трасето пресича проектираните пътен възел „Марково“ при км 9+150, триклонно кръстовище за с. Белащица км 10+800 и кръгово кръстовище „Брестник“ при км 12+430 (път ІІІ-8604).

Трасето завършва с пътен възел „Асеновград” при км 14+750 с три вариантни за решения, някои от които са свързани с изместването му в южна посока и/или повдигане трасето на обходния път на горно ниво. При моделирания вариант 3 е предвидено ситуационно изместване на трасето на Околовръстния път на около 550 м в южна посока.

Максималното възможно еднократно замърсяване при азотните оксиди е 306 – 358 % от средночасовата им норма, в точка която съвпада приблизително с км 9+500 от участък 2 от трасето на пътя (източно от пътен възел „Марково“, извън населените места) и е същата при основен вариант. Максималните средногодишни концентрации при азотните оксиди са 266 – 312 % от средногодишната им норма. Максималните средногодишни концентрации на останалите замърсители на атмосферния въздух са под съответните им средно денонощни и средно годишни норми: – 4-5 % за серния диоксид, 2-3 % за оловните аерозоли и 9-10 % за праховите частици (сажди).

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето на част ІІ Коматево – Кукленско шосе на Околовръстен път гр. Пловдив вариант с изместване на трасето от емитираните от околовръстния път замърсители е ниска. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от 45 до 75 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди - зоната нараства от 100 до 130 м. Няма отчетено надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди (СГНОЧЗ от 0.04 мг/м³) в определените жилищни зони (при прогнозния трафик за 2030 година). Зоната с усреднени средногодишни стойности на азотни оксиди над допустимите норми за опазване на растителността (норма с период на усредняване 1 година от 0.03 мг/м³) е от 75 до 100 м при прогнозния трафик.

Най-близките обитаеми зони, покрай този участък са около км 6+950, съвпадащо приблизително с трасето по вариант 2 на пътен възел „Лилково“ (изместване на проектната ос на около 270 м в западна посока) и с местоположението на единична сграда от североизток на около 120 м от оста на пътя.. Отчетеното надвишаване на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за азотните оксиди в избраната 2030 година при прогнозния трафик е в зона от около 50 – 60 м. При отчитане на приетата за град Пловдив фонова концентрация за азотни оксиди от 20 μg/m³ - зоната нараства до 110 м.

Средногодишните приземни концентрации в останалите определени точки от част ІІ Коматево – Кукленско шосе на Околовръстен път Пловдив съвпадат с тези, отчетени при основния вариант (без изместване на трасето).

Ниска значимост за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето за част ІІ Коматево – Кукленско шосе на Околовръстен път гр. Пловдив вариант с изместване на трасето.
Съпоставяне на основния вариант и вариантите за изместване на трасето при определени кръстовища по отношение значимостта на въздействие (приземни концентрации в обекти на въздействие)

Въздействието, свързано с изграждането на Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив по време на строителството ще бъде отрицателно, краткотрайно и локално, дължащо се на отпадъчните газове от строителната и транспортна техника, както и на емитираните парникови газове.

Въздействието при експлоатацията по отношение на климатичните изменения би било положително или неутрално и дългосрочно, тъй като от една страна ще има принос към емисиите на парникови газове, но от друга страна изнасянето на трафика от централната градска част, доброто състояние и разширяването на пътното платно ще допринесат за оптимизиране на трафика, което от своя страна ще доведе до дълготраен положителен ефект чрез намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата от автомобилния транспорт. Модернизацията на комуникационно-транспортната инфраструктура не може да окаже значими въздействия и промени в климата, поради което анализът и оценката на въздействието върху този компонент на околната среда е извършена под формата на инвентаризация на емитираните парникови газове.

Значимост на въздействие при Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив - вариант основен

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето в част І Царацово – Прослав – вариант основен от емитираните замърсители е много ниска.

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето на част ІІ Коматево – Кукленско шосе - вариант основен от емитираните замърсители е висока при п.в. „Лилково“ в обхвата на жилищната зона на кв. Коматево.

Заключение за значимостта на въздействие при Околовръстен път на гр. Пловдив - вариант основен: Резултатите от прогнозирането, за вариант основен по отношение на атмосферното замърсяване в част І, включително при тези с отчетен кумулативен ефект и повишени фонови концентрации, не отчитат замърсяване на атмосферния въздух в жилищни зони. Резултатите от прогнозирането, за вариант основен по отношение на атмосферното замърсяване в част ІІ, отчита замърсяване на атмосферния въздух при п.в. „Лилково“ в обхвата на жилищната зона на кв. Коматево, свързано с надвишаване на Средногодишните норми за опазване на човешкото здраве за - азотни оксиди от 0.04 мг/м³. Останалите замърсители са под допустимите норми и при оста на пътните платна на околовръстния път.

Значимост на въздействие при Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив - варианти с изместване на трасето

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето в част І Царацово – Прослав – варианти с изместване на трасето от емитираните замърсители е много ниска.

Значимостта за въздействие върху обектите (рецептори), посочените близки жилищни територии и/или зони около трасето на част ІІ Коматево – Кукленско шосе - варианти с изместване на трасето от емитираните замърсители е много ниска. Замърсяването на атмосферния въздух в обхвата на жилищната зона на кв. Коматево при п.в. „Лилково“ се избягва при вариант 2 с предвиденото изместване на проектната ос на около 270 м в западна посока.

Заключение за значимостта на въздействие при Югозападния околовръстен път на гр. Пловдив - варианти с изместване на трасето: Резултатите от прогнозирането, за вариантите с изместване на пътните възли по отношение на атмосферното замърсяване в част І и част ІІ, включително при тези с отчетен кумулативен ефект и повишени фонови концентрации, не отчитат замърсяване на атмосферния въздух в жилищни зони, свързано с надвишаване на Средногодишните норми за опазване на човешкото здраве за: - азотните оксиди от 0.04 мг/м³; и - финни прахови частици (ФПЧ₁₀) от 0.04 мг/м³. Останалите замърсители са под допустимите норми и при оста на пътните платна на околовръстния път.