Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

7.5. Растителен и животински свят

Територията предвидена за осъществяване на инвестиционното предложение попада в Среднобългарския район на Европейската широколистна горска област, Горнотракийски окръг, Пловдивски район. Горнотракийският окръг като цяло се характеризира с преобладаването на ксеротермна растителност изградена в миналото от формациите на благуна, косматия и вергилиевия дъб. За непосредствения район около Пловдив, териториите понастоящем са заети почти изцяло от обработваеми земеделски земи и пустеещи земи с неморална (мезофитна и ксеро-мезофитна) растителност.

Проучването за състоянието на растителността в обхвата на инвестиционното предложение е направено през м. април и м. септември 2015 г.

Територията през която преминава пътя е равнинна, пресечена от малки дерета, напоителни канали и две реки – р. Марица и р. Първинецка. Прилежащите терени са обработваеми земи и по-малко естествени и полуестествени тревисти местообитания - пасища.

Участък 1.

Уширение на път III – 805 до Г20

Уширението по цялата дължина на пътя ще бъде само в дясно, в резервирана транспортна територия.

Оценяваните варианти са на територията на ЗЗ „Река Марица” по директива за местообитанията. Основните нарушения ще бъдат при изграждането на новият мост над р. Марица, при който се засягат природни местообитания – оценени в ДОСВ.

В участъка от км км 0+000 до км 2+257 – п.в. „Пещера” в ляво от пътя земите са обработваеми, засети с житни култури. В началото на участъка се намира автокъща. Дървесната растителност в банкета е много оскъдна и е представена от единични дървета, най-вече джанки и акация. Тревната растителност е вторична, с производен характер и присъствие на рудерални видове. В разнотревието преобладаващи са: дългоосилеста овсига, глухарче, обикновена овчарска торбичка, полска поветица, голям живовлек, подбел, влакнест казашки бодил, синя жлъчка, млечка, татул и др.

В края на участъка преди п.в. „Кричим” – км 3+501 се засяга участък от овощна градина.

Съоръжението над реката е триотворно. Предвида се събаряне на съоръжението и изграждане на нов мост. Бреговете на реката в участъка са дигирани. Нарушенията на растителността обхващат бреговете на реката, които са обрасли с дървесно-храстова растителност: бяла върба, чуплива върба, бяла топола, шипка, повет. Изгаждането на устоите на съоръжението са в пясъчни наноси, периодично заливани.

В района на кръстовището има изградени временни борси за строителни материали и други крайпътни обекти,

След п.в. „Марково” до п.в. „Белащица” в банкета на пътя се засягат крайпътни орехови насаждения. От км 9+150 до км 14+750 – п.в. „Асеновград” земите са обработваеми.

Характера на дейностите, свързани с реализацията на инвестиционното предложение, предполага следните въздействия върху растителността, при най-неблагоприятни условия:

Околовръстният път с неговия линеен характер преминава през земеделски земи, заети от полски култури, оризища, трайни насаждения. Отделни площи са изоставени и пустеят. Покрай околовръстния път на гр. Пловдив са изградени множество промишлени предприятия и предприятия в сферата на услугите.

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на усвояването (подготвителни работи) за уширенията на трасето на двата пътни участъка на околовръстния път, при изграждането на новите съоръжения (пътни възли, надлези, мостове) и реконструкцията на други такива.

Според предвидените строителни дейности, въздействията от реализацията на инвестиционното предложение върху растителната компонента ще бъдат свързана с трайно нарушение на площите на растителните съобщества в границите на строителните полоси. В тези терени ще бъде променено състоянието на местообитанията. Тъй като по-голяма част от обекта граничи с обработваеми земеделски земи, то синантропната и рудерална растителност в необработваемите площи е значително застъпена. Повечето съобществата и изграждащите ги видове са широко разпространени в по-голямата част от територията и не съществува вероятност от изчезването им.

При строителството, нарушенията на растителната компонента ще се свеждат до унищожаване основно на производна крайпътна растителност в обхвата на банкетите и земеделски земи с основно предназначение за селското стопанство и урбанизирани терени в които в една или друга степен са настъпили антропогенни изменения в състава на растителната покривка.

При изграждането на новият мост над р. Марица при км 0+311 се засягат естествени речни и крайречни съобщества, които са предмет на защита – Приложение I на ЗБР.

Потенциалните негативни въздействия върху растителността, породени от изграждането на пътя ще са следните:

Пряко унищожаване на местообитания. Ще бъде засегната предимно резервирана транспортна територия, обработваеми земи, пустеещи земи. В обхвата на цялото трасе попада сравнително малка площ от тревисти местообитания. Унищожаване на три типа природни местообитания ще има при строителството на моста над р. Марица на малка площ. Въздействията се оценяват като незначителни.

Фрагментация. Фрагментацията на естествените растителни съобщества ще бъде незначителна, тъй като се засяга малка площ, предимно от периферията им.

Въздействия от емитирани прах и аерозоли.

По време на строителството на пътя се очакват два вида емисии в атмосферния въздух с отлагане на замърсители върху растителността.

• прах - неорганизирани източници при строителните работи, основно при изкопно-насипните работи по трасето на пътя. Количеството на прах от неорганизираните източници ще имат временен и локален характер само в обхвата на строителните площадки.

• емисии от работата на двигателите на строителната механизация - неорганизирани мобилни източници за реализация на строителните процеси. Замъряванията от аерозоли от ауспухови газове в процеса на строителство ще са незначителни и няма да се отразят върху състоянието на растителността предвид кратките сроковете за строителство.

Въздействието върху растителността по време на строителството ще бъде пряко, отрицателно, с незначителна степен на въздействие, предвид това, че се засяга растителност без особена консервационна стойност (въздействията върху природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица”, са разгледани в ДОСВ). Характера на терените, които се засягат, не предполага наличие на консервационно значими растителни видове (включени в Прил. 2 или 3 на ЗБР, или Червена книга на България).
По време на експлоатация

Замърсяване

В процеса на експлоатацията, пътя представлява линеен източник на замърсяване, емитиращ непрекъснато, но с променлива интензивност COx, NOx, SO₂ и други газове и аерозоли, съдържащи основно олово (Pb) и кадмий (Cd), сажди и др. съставки от двигателите на преминаващите МПС. Като линеен източник на замърсяване и като интензивно натоварен път с автомобилно движение, пътя ще предизвиква в различна степен негативно въздействие върху растителната компонента, прилежаща на пътното трасе. Замърсяването от използване на сол и луга за зимно поддържане на пътното платно също е източник на замърсяване на почвите, респективно на растителността в прилежащите на пътя земи. Същите не могат да предизвикат забелижими изменения в качеството на растителността предвид ограничените количества, които се използват.

Като цяло, очакваните нарушения в териториите, прилежащи на пътя, по отношение на растителната компонента ще са непреки, незначителни и дълготрайни.

Нахлуване на неместни видове. Въздействието на този фактор се проявява при евентуална рекултивация на нарушени терени и ландшафтно оформяне на крайпътното пространство с неместни, инвазивни видове. На този етап на проектиране, няма разработени проекти за рекултивация на нарушените терени и ландшафтно озеленяване.

Въздействието върху растителността по време на експлоатацията ще бъде непряко, отрицателно, с незначителна степен на въздействие, предвид това, че се засяга растителност без особена консервационна стойност (въздействията върху природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица”, са разгледани в ДОСВ). Характера на терените, които се засягат, не предполага наличие на консервационно значими растителни видове (включени в Прил. 2 или 3 на ЗБР, или Червена книга на България).

Територията на Пловдивското поле и в частност района на инвестиционното предложение попада в Тракийския район на Южнобългарския фаунистичен регион

Фауната в района принадлежи към неморалния фауннистичен комплекс и се отнася към Тракийския зоогеографски район, обхващащ и долината на р. Марица. В зоогеографско отношение района се характеризира с висок процент на медитерански, субмедитерански и средноазиатски фаунистични елементи и занижен процент на Европейски и Евросибирски елементи.
Бозайници (Mammalia)

Обходният път на гр. Пловдив попада в ареала на най-обикновените и многобройни бозайници като: таралежът, къртица, домашна мишка, обикновената полска мишка, оризищна мишка, сива полевка, дивият заек, чакалът, белката, невестулка, язовец, черен пор и др.

При теренните проучвания в района на пътните участъци са установени 3 вида наземни бозайници и потенциални местообитания на 11 вида.

Бреговете на река Марица предоставят благоприятни условия за местообитания на видрата. В изследвания район (200 м от границите на обхвата при строителството на моста и по двата варианта) попадат местообитания на вида - р. Марица и ивица от 20 м около бреговете ѝ.

Потенциални местообитания на лалугера в обхвана на засегнатите территории по вариант 3.1 (разрушаване на съществуващия мост и изграждане на нов) нe са установени. Потенциални местообитания в района за вида са рудералните места по десния бряг на р. Марица, пресечени от множество полски пътища и от съществуващия обходен път по вариант 4 (строителство на нов мост западно от съществуващия).
Въздействия:

Трасето на пътя пресича предимно обработваеми земи, които са постоянно местообитание преди всичко на широко разпространени и масови видове гризачи без консервационна стойност. Реализацията на пътя ще окаже незначително въздействие върху техните популации и разпространение.

По-значими за бозайната фауна са крайречните местообитания около р. Марица, попадащи в границите на едноименната защитена зона. Те са местообитание на единствените консервационно значими бозайници, обитаващи или потенциално обитаващи района на трасето, и предмет на опазване в зоната (вж. ДОСВ). Въздействията върху останалите видове, са идентични с тези върху видовете, предмет на опазване в зоната, в зависимост от таксономичната им и екологична принадлежност - пряко унищожаване на местообитания, временна фрагментация на местообитания, временен бариерен ефект, безпокойство, смъртност. С прилагането на мерките, предписани в ДОСВ за намаляване въздействията върху видовете, предмет на опазване в зоната, въздействията върху бозайната фауна ще се сведат до минимум или ще се елиминират.
Прилепи (Chiroptera)

Основната част от територията, прилежаща на трасето на пътя е заета от обработваеми селскостопански площи, които имат твърде ограничено значение като хранително местообитание за прилепите, а дневните и зимни убежища е възможно да са разположени в единични стари дървета или в постройки в селищата. Заетите площи с монокултури и няколкомесечния период на практика без растителност (периодите преди покълване и зреене на пшеницата, слънчогледа и др., периодите след жътва и оран), свеждат до минимум ролята на тези площи като хранителен хабитат за прилепите поради съпътстващото тези периоди изключително ниско насекомно обилие. Допълнителен отрицателен фактор е и третирането на селскостопанските площи с инсектициди и други химични вещества. Това са и основните причини за ниска летателна активност на прилепите над откритите обработваеми площи. Нашите теренни проучвания показват, че вероятни местообитания на прилипите са населените места – подпокриви, камбанарии, хралупи на дървета: Кафяво прилепче, Натузиево прилепче, Голям нощник, Остроух нощник, Сив дългоух прилеп.

Не се очаква. Минимална загуба ще има на техни на ловни местообитания.

-Фрагментация на местообитанията, вкл. прекъсване на биокоридори

Строителните дейности не водят сами по себе си до фрагментиращ или бариерен ефект за популациите на прилепи.

- Безпокойство

Не се очаква

- Унищожаване на екземпляри

Не се очаква. Прилипите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня.

По време на експлоатация е възможна инцидентна смъртност на мигриращи и ловуващи индивиди в резултат от сблъсък с МПС.

Трасето на пътя преминава през сравнително еднородни хабитати, открити обработваеми земеделски земи, пасища, крайречни местообитания.

Обработваемите земи са с беден видов състав и биоразнообразие. Те са местообитание главно на пойни видове – чучулиги, стърчиопашки, овесарки, но също и някои кокошеви птици – пъдпъдък, яребица.

Откритите площи (пасища, мери, ливади, храсти) предлагат трофична база за редица грабливи птици, но също така укритие и гнездово местообитание на пойни видове – сврачки, овесарки, ливадарчета, коприварчета, чучулиги, каменарчета, бъбрици и др. Храстово-тревните местообитания са предпочитани от червеногърбата сврачка, жълта и градинска овесарка, горска и полска чучулига, горската и полската бъбрица и др.

Орнитофауната в крайречните дървесно-храстови местообитания е представена от видове, характерни за по-влажни крайречни гори и храсталаци – авлига, славей, елов певец, кукувица, голямо черноглаво коприварче, голям синигер, кос, чинка и др.

Река Марица и влажните зони около нея са богати на защитени видове птици, сред тях и видове предмет на опазване от европейската мрежа Натура 2000. Пресичането на р. Марица при км 0+311 попада на територията на ЗЗ „Марица - Пловдив”, код BG0002087 – защитена зона по директива за птиците. Поречието на реката е и миграционен коридор за много видове.

Трасето на пътя преминава през сравнително еднородни хабитати - открити, обработваеми земеделски земи, изоставени такива, застроени площи и крайречни местообитания.

Въздействието върху птиците по време на стротелството се изразява в:

- пряко унищожаване/фрагментация на местообитания в границите на строителството, както и в границите на строителните площадки и временните пътища;

- безпокойство, породено от работата и присъствието на техника и хора, водещо до непряко отнемане на местообитания;

- унищожаване на нелетящи малки или яйца.

Трасето засяга основно земеделски земи – ниви, оризища, градини, вкл. изоставени такива. Тъй като това са широко разпространени типове местообитания, смятаме, че прякото им унищожаване или фрагментация ще окаже незначително въздействие върху птиците. По-ограничено разпространение имат крайречните местообитания. Тъй като река Марица, с която те са свързани, ще бъде премостена, на практика прякото въздействие върху тези местообитания ще бъде много малко. Въздействието върху тези местообитания, както и върху други, попадащи в границата на ЗЗ “Марица - Пловдив”, използвани от видове, предмет на опазване в зоната, са анализирани подробно в ДОСВ.

Безпокойството по време на строителството в обработваемите площи ще окаже въздействие предимно върху някои по-чувствителни видове - черен щъркел, тръстиковия блатар. Тъй като в района на трасето липсват техни гнездови местообитания (срещат се по време на прелет и/или зимуване), евентуалното безпокойство ще окаже незначително въздействие, свързано с отдалечаване на птиците от мястото на строителството. Трябва да се отбележи, че и към настоящия момент пътя е в експлоатация и представителите на орнитофауната, срещащи се в района, са привикнали на трафика и антропогенното въздействие. Въздействието върху видове, обитаващи крайречни местообитания, е идентично с това върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ “Марица - Пловдив”, и е анализирано подробно в ДОСВ.

По време на строителството е възможно инцидентно унищожаване на еденични гнезда или нелетящи малки, ако то се извършва в размножителния период. Вероятността за това е много малка, тъй като се засягат прилежащи на съществуващия път терени, в които биха могли да гнездят единствено широко разпространени, масови видове, и то много рядко. Въздействието върху популациите на тези видове ще е незначително. Въздействието върху видове, обитаващи крайречни местообитания, е идентично с това върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ “Марица - Пловдив”, и е анализирано подробно в ДОСВ.

Въздействието върху орнитофауната по време на експлоатацията се изразява в:

- унищожаване на отделни екземпляри при сблъсък с МПС.

- безпокойство, породено от трафика;

По-значителна смъртност на птици, вследствие сблъсък с МПС, се очаква при мостовото съоръжение на р. Марица, където трасето пресича прелетния път на редица видове. Въздействието върху видове, обитаващи крайречни местообитания, е идентично с това върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ “Марица - Пловдив”, и е анализирано подробно в ДОСВ. Друг чувствителен участък по отношение на птиците са оризищата, които се пресичат от Път III – 805 приблизително от км 0+820 до 2+600. Тъй като обаче оризищата заемат огромна площ далеч от пътя, то липсват регулярни прелети, пресичащи трасето. В резултат евентуална смъртност би се наблюдавала инцидентно и не би оказала въздействие върху популациите на засегнатите видове в района.

Безпокойството по време на експлоатацията е идентично с това по време на строителството.

Въздействията върху всички видове птици, обитаващи крайречните местообитания около р. Марица, са идентични с тези върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ “Марица - Пловдив”. С прилагането на мерките, предписани в ДОСВ за намаляване въздействията върху видовете, предмет на опазване в зоната, въздействията върху орнитофауната ще се сведат до минимум или ще се елиминират.
 Земноводни (Amphibia)

В резултат на проведените теренни проучвания в териториалния обхват на ИП бяха установени 2 вида земноводни и беше направена експертна оценка на пригодността на изследваните територии, като потенциално местообитание на земноводни. Според литературни данни (Бисерков и др., 2007; Mollov, 2011; Stojanov et al., 2011) освен установените от нас видове в района вероятно се срещат още поне 5 вида. Няма основание да се очаква съществена разлика във видовия състав на земноводните между Участък 1 и Участък 2. Пет от седемте вида са защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (Приложения 2 и 3) и/или Директива на Съвета 92/43/ЕИО (Приложения 2 и 4); видове от Червената книга на България няма. С най-голямо значение за всички видове земноводни в района на ИП са влажните зони (оризища, канали и реки), както и техните брегови ивици, а с най-ниска степен на пригодност са урбанизираните територии.

Не се очаква пряко засягане на крайпътните влажни зони, които от своя страна са от първостепенно значение за земноводните. Реална загуба на сухоземни местообитания ще има единствено в габарита на проектирания път (вкл. пътните възли). Като цяло степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Влошаване качеството на местообитанията:

По време на строителството ще се влоши качеството на местообитанията в по-широк обхват (извън габарита), но след края на строителните работи вероятно ще настъпи естесвено възстановяване на засегнатите територии. Не се очаква трайно влошаване на качеството на местообитанията на земноводните извън габарита на пътя и пътните възли. Като цяло степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Фрагментация на местообитанията, вкл. прекъсване на биокоридори:

Не се очаква значима, пряка фрагментация на местообитания (няма пресичане на влажни зони освен чрез мостове, а пресечените сухоземни местообитания, като цяло са с ниско качество), но вероятно ще има временно прекъсване на биокоридори. Като потенциални биокоридори за земноводните могат да се разглеждат всички реки и канали, пресечени от проектираното трасе. По време на строителството биокоридорите ще бъдат прекъснати, но доколкото в проекта е предвидено изграждане на мостове и водостоци, както и запазване на тръбните връзки между каналите, може да се допусне, че след завършване на строителните работи биокоридорната функция на съответните обекти ще се възстанови по естествен начин. Като цяло степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Безпокойство:

Установените видове земноводни вероятно са слабо чувствителни към възможните източници на безпокойство (шум, светлинно замърсяване, човешко присъствие и др.). По време на строежа се очаква известно безпокойство, но степента на въздействието може да се определи като ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

По време на строежа е възможно унищожаване на екземпляри, но това ще има временен характер, а броят на възможните жертви не може да се прогнозира. Степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

Земноводните като цяло са силно чувствителни към такъв тип въздействия поради слабата си подвижност и характерните за много видове масови, сезонни миграции. Навсякъде, където проектираното трасе се намира в близост до влажни зони, може да се очаква системно прегазване на земноводни. Степента на това въздействие може да се определи, като висока и е необходимо прилагане на смекчаващи мерки.

В резултат на проведените теренни проучвания в териториалния обхват на ИП, бяха установени 3 вида влечуги и беше направена експертна оценка на пригодността на изследваните територии, като потенциално местообитание на влечуги. Според литературните данни (Бисерков и др., 2007; Mollov, 2011; Stojanov et al., 2011) освен установените от нас видове в района се срещат още поне 5 вида. Няма основание да се очаква съществена разлика във видовия състав на влечугите между Участък 1 и Участък 2. Седем от общо осемте вида са защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (Приложения 2 и 3) и Директива на Съвета 92/43/ЕИО (Приложения 2 и 4), а 1 от тях е включен и в Червената книга на България (присъствието на последния в района на ИП е съмнително). В непосредствена близост до проектираното трасе има местообитания с висока значимост за тясно свързаните с водата видове влечуги, докато пригодността на крайпътните местообитания за останалите, типично сухоземни видове, като цяло е ниска.

Реална загуба на местообитания ще има единствено в габарита на проектирания път (вкл. пътните възли), но качеството на тези местообитания като цяло е ниско. Не се очаква засягане на крайпътните влажни зони (които, заедно с бреговите си ивици, представляват местообитания с високо качество за влечуги). Като цяло степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Влошаване качеството на местообитанията:

По време на строителството ще се влоши качеството на местообитанията в по-широк обхват (извън габарита), но след края на строителните работи вероятно ще настъпи естесвено възстановяване на засегнатите територии. Не се очаква трайно влошаване на качеството на местообитанията на влечугите извън габарита на пътя и пътните възли. Като цяло степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Фрагментация на местообитанията, вкл. прекъсване на биокоридори:

Не се очаква значима, пряка фрагментация на местообитания (пресечените сухоземни местообитания като цяло са с ниско качество, а пресичане на влажни зони няма освен чрез мостове), но вероятно ще има временно прекъсване на биокоридори. Като потенциални биокоридори за влечугите могат да се разглеждат всички реки и канали, и бреговите им ивици, пресечени от проектираното трасе. По време на строителството биокоридорите ще бъдат прекъснати, но доколкото в проекта е предвидено изграждане на мостове и водостоци, както и запазване на тръбните връзки между каналите, може да се допусне, че след завършване на строителните работи биокоридорната функция на съответните обекти ще се възстанови по естествен начин. Като цяло степента на въздействието може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Безпокойство:

Установените видове влечуги вероятно са слабо чувствителни към възможните източници на безпокойство (шум, светлинно замърсяване, човешко присъствие и др.). По време на строежа се очаква известно безпокойство, но степента на това въздействие може да се определи като ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

- Унищожаване на екземпляри:

По време на строежа е възможно унищожаване на екземпляри, но това ще има временен характер, а броят на възможните жертви не може да се прогнозира. Степента на това въздействие може да се смята за ниска и прилагане на мерки не е необходимо.

Влечугите като цяло са силно чувствителни към такъв тип въздействия поради сравнително слабата си подвижност и характерните за редица видове сезонни и денонощни миграции. В случая, предвид характера на крайпътните местообитания (виж по-горе), системно прегазване на екземпляри може да се очаква само при видовете, тясно свързани с водата. Степента на това въздействие може да се определи, като висока и е необходимо прилагане на смекчаващи мерки.

Пътят пресича две водни течения с постоянен отток – р. Марица и р. Първенецка. Инвестиционното предложение предвижда разрушаване на старите мостове и изграждане на нови мостови съоръжения над р. Марица при км 0+311 (или изцяло нов мост по Вариант 4 на Пътен възел на път I-8 и път III-805, II-86) и над р. Първенецка при км 3+700.

С изключение на два вида - Vimba melanops и Barbus cyclolepis, останалите са предмет на опазване в ЗЗ “Река Марица”. Въздействията върху тях са подробно описани в ДОСВ. Въздействията върху маришкия морунаш и маришката мряна са идентични с тези за останалите видове - пряко унищожаване на местообитания, временна фрагментация на местообитания, временно прекъсване на биокоридори, смъртност по време на строителството. Въздействията, подобно на видовете, предмет на опазване в зоната, ще са незначителни, поради малката засегната площ от местообитания и временния характер на повечето въздействия. С прилагането на мерките, предписани в ДОСВ за намаляване въздействията върху видовете, предмет на опазване в зоната, въздействията и върху тези два вида ще се сведат до минимум или ще се елиминират. Същото се отнася за цялата ихтиофауна в района на ИП.
 Обобщение на очакваните въздействия за всички животински видове

В процеса на строителството

Пряко унищожаване на метообитанията на животински видове ще има в процеса на усвояване на уширенията на трасето на пътя и изграждането на новите пътни възли. Същото е свързано с отнемането на повърхностния почвен слой и превръщането му в асфалтова настилка или (в случая на обхвата) в силно повлияни от човека друг тип местообитания. Процесът на строителство ще бъде свързан и с промяна на акустичната характеристика на околната среда и временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии.

Считаме, че инвестиционното предложение няма да окаже значително влияние върху установените животински видове, тъй като се засягат основно антропогенни терени. Очакваните въздействия се свеждат до:

° пряко нарушаване на местообитания на ограничен брой видове;

° дълготрайно ликвидиране на мястото по новото трасе, като възможност за обособяване на местообитания;

° ограничени възможности за ползване на отнетите територии като трофични местообитания.

Експлоатацията на пътя както и сега, така и в бъдеще ще води до въздействия свързани с влошаване качествата на местообитанията в съседство с трасето, евентуална смъртност по пътя.

Очаква се то да се изрази чрез замърсяване на въздуха, замърсяване на почвите, светлинно замърсяване, топлинно натоварване от автомобилния трафик. Постоянно замърсяване ще има на въздуха през цялото време на експлоатацията на прътя; замърсяване на почвите в съседство с трасето от оттичането на повърхностните дъждовни води; светлинно замърсяване през тъмната част от денонощието, от което особено уязвими в района на трасето са повечето бозайници с нощна активност; топлинно натоварване на приземния въздушен слой, изразяващо се в почти непрестанен поток от емисиите на горещите отработени газове от двигателите на моторните превозни средства.

По отношение на птиците, най-уязвими са пойните птици и младите птици. Пойните птици често ловуват насекоми на пътното платно или ниско над него. Също така, те летят ниско при предвижванията си от едно място на друго и пресичат пътното платно в обсега на директния сблъсък с автомобили. Младите птици са по-честа жертва на автомобилния трафик, поради факта, че още не са добри летци, както и това, че не могат да преценят заплахата от движещите се автомобили.

ЗМ се намира в поречието на р. Марица в района на моста при км 6-ти на околовръстния път на гр. Пловдив – „София-Смолян” (пътен възел „Цацарово”) Обявена през 2006 г със Заповед № РД-644/05.09.2006 г на МОСВ с цел опазване на местообитание – място за почивка и струпване по време на миграция на световно застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Площта на защитената местност е 820.907 дка.

Малкият корморан (малка дяволица) е един от трите вида корморани срещащи се в България. Видът е тясно свързан с различни по характер водоеми – крайречни гори и тръстикови макиви, кто избягва само бързотечащи води. Гнезди колониално. Гнездещо-прелетен и зимуващ вид с изолирани гнездови находища по Дунавското и Черноморското крайбрежие. Гнезди на дунавските острови Малък близнак, Цибър, Калновац, Мишка и Безименен. Най-стабилното находище е ез. Сребърна. Много рядко гнезди по р. Марица. Гнездата му обикновено са разположени сред колониите на чапли и други водолюбиви птици. Гнездата могат да бъдат разположени както в тръстикови масиви, така и на дърветата. Храни се с дребна риба и други дребни водни организми, включително и безгръбначни. Среща се в и периода на миграция и през зимата, когато видът е най-многоброен. В района птиците се наблюдават от края на м. септември, когато пристигат до края на м. март – началото на м м. април, когато отлитат към местата за гнездене.

В раона на ЗМ малкият корморан нощува по клоните на върбите, намиращи се около и под моста на р. Марица. През деня птиците прекарват разпръснати на малки групи по различни водоеми на значително разстояние от мястото за нощуване, като се хранят или почиват. Придвижват се отново към нощувката около два часа преди смрачаване и остават до преди съмване.

Птиците са силно консервативни по отношение на мястото за нощувкки и едни и същи нощувки при липса на безпокойство се използват години, макар че числеността в в тях се променя. Според Националната банка за орнитологични наблюдения на БЗДП през 2002 г, числеността на малкия корморан в това местообитание е намял наполовина с сравнение периода 1996-1999 г.

Факторите които влияят негативно върху вида са пресушаване и влошаване качеството на влажните зони, бракониерство, планови изсичания на дървесна растителност в местообитанията, безпокойство, пряко преследване и отстрел на птиците.

Режимът на ЗМ е определен он Закона за защитените територии и Заповед № РД 644/2006 на МОСВ. Забрана за:

• 
  Изсичане и опожаряване на дървета;
  
• 
  Добив на пясък и други инертни материали, освен такива с разрешение на Басейнова дирекция;
  
• 
  Ловуване;
  
• 
  Строителсво с изключение на хидротехнически съоръжения за осигуряване проводимостта на реката, както и ремонт и поддръжка на съществуващата инфраструктура.
  

Режимът на ЗМ „Нощувка на на малък корморан – Пловдив” е променен със Заповед № РД-139/18.03.2014 гна министъра на околната среда и водите (обнародван ДВ, бр. 24/2014 г), като забранителният режим в т. 3.4 се изменя по следния начин:

„На тереторията на ЗМ се забранява строителство, с изключение на хидротехнически съоръжения за осигуряване проводимостта на реката, инфраструктурни съоръжения с национално значение, като ремонт на съществуващата инфраструктура”.

Реализацията на инвестиционното предложение съгласно писмо изх. № ОВОС-30/28.08.2015 на МОСВ, не противоречи на ЗЗТ и на режима на ЗМ, съгласно Заповед № РД-139 от 18.02.2014 г.

В района зимуват до 3655 индивида. По време на прелет от тук преминават между 1000 и 3000 индивида. Същия предоставя 1663.217 дка местообитания за почивка (класове земно покритие Изкуствени горски монокултури и Широколистни листопадни гори и 3437.315 дка трофични местообитания (клас земно покритие Водни площи във вътрешността).

По време на теренните проучвания (м. септември) в изследвания район (200 м от границите на обхвата и по оценяваните варианти) бяха установени до около 50 почиващи и хранещи се птици, някои от тях в непосредствена близост до съществуващия път.

Пряко унищожаване на местообитания:

По време на строителството на моста по вариант 3.1 ще се засегнат 0.51 дка от местата за почивка на вида (крайречни гори) и 4.278 дка от местата за хранене (речно течение). След приключване на строителството засегнатата площ от трофичните местообитания ще е много по-малка - само от колоните на моста, и на практика няма да се различава от сега съществуващото състояние. Въздействието се оценява като незначително.

По време на строителството на моста по вариант 4 ще се засегнат 1.499 дка от местата за почивка на вида (крайречни гори) и 4.309 дка от местата за хранене (речно течение). След приключване на строителството засегнатата площ от трофичните местообитания ще е много по-малка - само от колоните на моста. Въздействието се оценява като незначително.

Фрагментация на местообитания

Временна фрагментация на трофични местообитания на вида ще има и при двата варианта по време на строителството. Оставащите фрагменти ще са с достатъчна площ, за да запазят характериситиките си на местообитания на вида (речно течение). Фрагментацията на местата за почивка ще е без въздействие върху вида, тъй като той използва като такива дори еденични дървета, по които може да кацне цяло ято от птици. По време на експлоатацията засегнатите площи извън колоните на мостовите съоръжения ще възстановят характеристиките си на трофично местообитание на вида. Предвид временния му характер, въздействието се оценява като незначително и по двата варианта.

Трасето и по двата варианта няма да окаже бариерен ефект по време на строителството или експлоатацията. Пътищата не представляват непреодолима преграда за птиците.

Видът е слабо чувствителен към безпокойство - установяван е в близост до натоварени пътни артерии, вкл. покрай съществуващия път в изследвания район. Безпокойството ще е по-голямо при вариант 4, тъй като обитаващите района на вариант 3.1 индивиди са привикнали към шума от съществуващия и в момента трафик. И при двата варианта въздействието ще е незначително.

Видът е достатъчно бърз, за да избегне инциденти със строителната техника. По време на експлоатацията е възможна смъртност на еденични екземпляри. Въздействието върху популацията в зоната, ако такова се наблюдава, ще е незначително и е възможно да се смекчи с подходящи мерки.

В участъка на пътен възел I-8 и път III-805, II-86, км 0+000 трасето на пътя пресича две защитени зони от мрежата на „Натура 2000”:

- ЗЗ BG 0002087 „Марица – Пловдив” за опазване на дивите птици и

- ЗЗ BG 0000578 „Река Марица” за опазване на природните местообитания и вестообитания на видове.

За инвестиционното предложение е разработен доклад за Оценка степента на въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, който е неразделна част от доклада за ОВОС.