Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище "медет", община пирдоп, област софия"

Трябва да се има предвид, че поради сравнително малкия обем на строителните работи, товарните автомобили ще доставят материалите периодично. В зависимост от графика за строителството, в някои дни транспортните курсове може да са няколко, а в други дни да не се транспортират никакви материали. Поради това ще дадем само пример за емисиите на вредни вещества от дизелови автомобили за един курс при транспортно разстояние 10 км: азотни оксиди – 109 g, ЛОС – 20.8 g, метан - 0.6 g, СО – 87.1g, въглероден диоксид - 8 kg, двуазотен окис - 3 g.

Поради липса на данни в инвестиционното предложение за строителния график, в колона 4 на горната таблица са дадени изчислените емисии само за една машиносмяна при разход на гориво 90 kg/8h.

Количеството на емисиите на вредни вещества от автотранспорта и строителната механизация ще зависят в голяма степен от типа, товаро-носимостта и възрастта на машините, техническата им поддръжка и качеството и вида на използваните горива.

По време на експлоатацията
Източници на емисии при добива на суровината
Добивът на суровината (технологичен отпадък от хвостохранилището - хвост) ще бъде съпроводен от газови емисии при работа на тежката механизация, използваща дизелово гориво или бензин, и от неорганизирани прахови емисии.

Хвостът ще се добива с електрически многокофов багер, респ. електрически земснаряд при хидродобив, при работата на които не се отделят вредни емисии в околната среда. Транспортът на суровината (с влажност 10-12%) до инсталацията ще се осъществява с ГЛТ до буферен открит склад към приемното отделение на инсталацията. За товарене на хвоста от буферния склад в приемния бункер ще се използва също електрически многокофов багер. Отпадъчният продукт след извличането на медта е с влажност 15-20% и ще се натоварва върху ГЛТ, който ще го транспортира до освободените участъци в хвостохранилището. За разстилане на отпадъка при депонирането му ще се използва булдозер LIEBHERR PR 712.

При работа на механизацията ще се отделят газови емисии в атмосферния въздух, главно азотен оксид и въглероден диоксид и в по-малка степен въглероден оксид, серен диоксид и др. (вж. табл. 4.1.2). Дневните емисии на азотен диоксид при двусменна работа на две машини, изчислени по балансовата методика, ще бъдат 4.320 kg, часовите емисии – 270 g/h, а моментните - 75 mg/s. В годишен аспект при 330 работни дни емисиите на азотен диоксид възлизат на 1.4 t/y.

Тъй като броят на машините е малък (една на добивния участък и една на разтоварната площадка на хвостохранилището), емисиите няма да доведат до превишаване на допустимите имисионни норми.

Както беше посочено, изземваният хвост и депонираният обратно технологичен отпадък след преработката са с влажност съответно над 10% и 15 %, поради което възникването на неорганизирани прахови емисии е малко вероятно. Трябва да се има предвид обаче, че през летния период при сухо и ветровито време и при добив от повърхностния слой на хвостохранилището вероятността от запрашаване на въздуха в района на обекта и прилежащите територии, включително близките населени места, е реална. При поява на силен югозападен вятър праховият облак може да достигне покрайнините на с. Душанци. Значително по-малка е вероятността за запрашаване на Пирдоп и Златица, тъй като южният вятър е с по-малка честота и освен това хвостохранилището от север е защитено с възвишения, които препятстват пренасянето на праха на север. За ограничаване на праховото замърсяване инвестиционното предложение предвижда в работния проект да се заложат оросителни и други мероприятия за намаляване на запрашаването на атмосферния въздух.
Източници на емисии при преработката на суровината
Инвестиционното предложение за изграждане на промишлена инсталация за добив на електролитна мед предвижда два организирани източници на емисии: отоплителен котел и локална вентилационна инсталация в цех “Електролиза”.
Отоплителен котел

Както беше отбелязано в т.2.1.3., за битови и промишлени нужди е предвиден 14-секционен чугунен отоплителен котел тип “ВИАДРУС G 300”, производен в Чешка Република. Котелното помещение е обособено в сградата на цех “екстракция”. Използва се течно гориво - газьол (нафта). Димните газове се отвеждат в атмосферата посредством комин с диаметър 0,350 m и височина 12,0 m.

Режимът на работа на отоплителния котел е непрекъснат – 24 часа в денонощието, през зимния сезон – от м.октомври до м.март.

Обобщени данни за техническите и технологични параметри на отоплителния котел са представени в таблица 4.1.3, съгласно информация по паспортни данни.

С димните газове от котела в атмосферата се изхвърлят вредни вещества – серни и азотни оксиди, въглероден оксид, въглероден диоксид, прах (сажди) и др. За изчисляване на емисиите на вредни вещества е използвана Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, раздел 6 – Топлоцентрали под 50 MW, утвърдена със Заповед РД-299/16.06.2000 г. на Министъра на околната среда и водите. В таблица 4.1.4 – колона 3, са дадени годишните емисии на нормираните вредни вещества за периода на работа на котела (шест месеца), както и преизчислените им стойности в mg/m³.

В колона 6 са дадени нормите за допустими емисии (НДЕ) за течно гориво, съгласно Приложения №№ 4-1 и 4-2 към чл.22 от Наредба №2/1998 на МОСВ, МП, МРЗБ и МЗ за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр.51/1998, изм. и доп. ДВ, бр. 34/1999, последно изменение с Наредба №1/2005 г. – Приложение 7 към чл.21, ал.1). Посочените норми се отнасят за горивни източници с мощност от 0,5 до 50 MW. Отоплителният котел ВИАДРУС G е с мощност 0.31 MW, поради което емисиите от този котел не подлежат на нормиране. Независимо от това, от таблицата се вижда, че изчислените стойности на емисиите са значително по-ниски от НДЕ – 5 пъти за серен диоксид, 6.3 пъти за азотни оксиди, 19 пъти за въглероден оксид и 3.8 пъти за прах.

Електролитът съдържа главно сярна киселина (близо 80%), мед, желязо и незначително количество хлорни йони. По технологични разчети аерозолите на електролита може да достигнат концентрация във въздушното пространство над ваните до 20 mg/m³. Може да се приеме, че концентрацията на аерозолите в постъпващия на пречистване въздух в скрубера е същата.

В таблица 4.1.4 е представено количеството на отделните компоненти на електролита, концентрацията им в постъпващия за пречистване въздух и емисиите, изхвърляни в атмосферния въздух при ефективност на улавяне 90%.

Таблица 4.1.4. Емисии на вредни вещества от електролизния цех

Компоненти	Електролит g/l	Аерозоли на елек -тролита, mg/m3	Емисии в атм. въздух, mg/m3	НДЕ mg/m3
1	2	3	4	5
мед	40	4.00	0.40	1
сярна к-на	155	15.8	1.58	5
желязо	1.5	0.20	0.02	-
хлорни йони	0.01	следи	-	-
общо	196.51	20.00	2.00	-

Емисионните норми (колона 5) са съобразени с Наредба №1/2005 г. на МОСВ, МП, МРЗБ и МЗ за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр.64/2005 г., в сила от 06.08.2006 г.), както следва:

- нормата за мед се отнася за вещества от ІІІ клас – съгласно Приложение №1 към чл.12, ал.1 – при масов поток от 5 g/h и повече;

- нормата за сярна киселина се отнася за вещества от ІІ клас – Приложение №2 към чл.13 – при масов поток от 15 g/h и повече.

Изчислените емисии са 2.5 пъти по-ниски от НДЕ за мед и 3.2 пъти по-ниски за сярна киселина. Масовият поток на вредните вещества (при 4200 Nm³/h дебит на изхвърляния въздух) е съответно 1.68 g/h и 6.64 g/h, от което следва, че емисиите от скрубера не се нормират.
Независимо от получените ниски концентрации на вредни вещества в отпадъчните газове от отоплителния котел и скрубера, след пускане в нормална експлоатация на промишлената инсталация следва да бъдат извършени собствени периодични измервания на емисиите от двата източника, съгласно чл.31 ал.1, т.1 и ал.3 на Наредба №6/1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. В зависимост от получените резултати и по преценка на компетентния орган (РИОСВ-София), собствените периодични измервания следва да продължат по един път на всеки две години (чл. 31 ал.1, т.2). Считаме, че мониторинг на емисиите е необходим, особено за отпадъчните газове от електролизния цех, въпреки ниския масов поток на вредните вещества. В тази връзка препоръчваме да се разработи план за собствен мониторинг на емисиите.
Разсейване на емисиите и приземни концентрации

Разсейването на емисиите е направено по Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой - утвърдена от МОСВ и МРРБ. (Бюлетин за строителство и архитектура, бр.7,8/1998 г.). Използван е програмният продукт PLUME - модел "Очаквани концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой", опция роза на вятъра за метеорологичните показатели.

Изчислените максимални приземни концентрации на вредни вещества са по-ниски от нормите, както следва:

а) отоплителен котел

- на серен диоксид – 50 пъти спрямо средночасовата, 18 пъти спрямо средноденонощната и 3 пъти спрямо нормата за опазване на екосистемите;

- на азотен диоксид – 170 пъти от средночасовата, 27 пъти спрямо средногодишната и 20 пъти от нормата за опазване на растителността;

- на въглероден оксид – хилядократно по-ниска от средноденонощната;

- на прах – 1190 пъти от максималноеднократната, 600 пъти от средноденонощната и 360 пъти от средногодишната норма;

б) скрубер

- на мед – 110 пъти;

- на сярна киселина – 15000 пъти спрямо максималноеднократната и 5000 пъти спрямо средноденонощната норма.

Максималните концентрации се установяват на 400 метра от източника в източна посока, а най-близките до тях - в югозападна посока, върху минимална площ в приземния атмосферен слой и на модела се появяват като точки. На фиг.4.1.1. са очертани изолиниите на приземните концентрации на серен диоксид, получени от разсейването на емисиите от комина на отоплителния котел. Приземните концентрации със стойност 0.002 mg/m³ се получават на 1200 m източно от комина, а със стойност 0.001 mg/m³ – на 2000 m в същата посока. На 2500 m североизточно концентрациите в приземния слой са 0.0005 mg/m³. В тази посока на около 5000 m от инсталацията се намира с. Душанци.

Аналогично е разсейването на емисиите на сярна киселина, емитирани от скрубера към локалната вентилация в хидролизния цех (фиг.4.1.2). На 1700 m в източна посока приземната концентрация на сярна киселина е 0.00001 mg/m³, а на 3000 m - 0.000005 mg/m³. В най-близките населени места концентрациите ще бъдат още по-ниски – многократно под допустимите норми.

Намаляването на праховото въздействие може да се постигне чрез оросяване на сухите повърхности на хвостохранилището и поетапна рекултивация на участъците с депониран отпадък от инсталацията.

Данните от таблица 4.1.5 показват, че очакваните максимални приземни концентрации на серен диоксид и азотни оксиди са съответно 3 и 20 пъти по-ниски от нормите за опазване на растителността и природните екосистеми. Преобладаващите концентрации на тези вредни вещества (замърсители) в радиус 400-800 метра от комина на парния котел се очаква да бъдат 2 µg/m³ за серен диоксид и 0.5 µg/m³ за азотни оксиди при средногодишна норма за опазване на растителността съответно 20 µg/m³ и 30 µg/m³. Приземните концентрации на серен диоксид може да се повишат и доближат до нормата за опазване на растителността в случай на използване на течни горива със съдържание на сяра над 1%. Съгласно чл.18б (3), т.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и произтичащата от него наредба, инвеститорът е длъжен да следи за качеството на използваните течни горива и съдържанието на вредни вещества в тях (олово, сяра и др.).

Изчислените емисии на мед и сярна киселина при нормална работа на пречиствателното съоръжение - скрубера (табл. 4.1.4) и получените чрез модела приземни концентрации са значително по-ниски от допустимите норми и няма да окажат вредно въздействие върху растителността, почвите и животинския свят в района на инсталацията.

Концентрациите в приземния слой също ще бъдат по-високи и при тихо време замърсителите ще се отлагат в района на площадката на инсталацията. В тези случаи следва да се вземат мерки за предпазване на работещия на открито персонал (предпазни маски) и за бързо отстраняване на аварията. При наличие на вятър емисиите ще се отнасят и отлагат върху растителността и почвата на съседните терени. При това съществува реалнао опасност от увреждане на дървесните и растителни видове. За да се избегнат инцидентните въздействие е необходимо редовна профилактика и поддържане в добро състояние на пречиствателното съоръжение.

Към съществуващата вече пилотна инсталация на хвостохранилището ще бъдат изградени гумено-лентов транспортьор (ГЛТ) от хвостохранилището до инсталацията, допълнителни съоръжения към приемното отделение, 4 сгъстители и още една сграда за електролиза. По време на строителството на тези съоръжения няма да се формират допълнителни потоци отпадъчни води. В дъждовните и площадковите води е възможно да се увеличи съдържанието на неразтворени вещества поради очакваното повишаване на съдържанието на прах в атмосферния въздух, вследствие монтажните дейности на ГЛТ. За осигуряване на битово-питейните нужди на строителния персонал ще се използват досега съществуващите санитарни възли и изгребна яма. Въздействието върху повърхностните води от дифузно замърсяване на водите на р. Тополница по време на строителството се очаква да бъде в рамките на допустимите норми, периодично, краткотрайно с малък обхват. Наличието на добра транспортна мрежа и бетонната защита на водите на р. Тополница способстват за предпазването от замърсяване на водните ресурси в района по време на строителните работи.

Промишлената инсталация ще включва следните технологични операции, свързани с използването на водни ресурси:

1. 
   Приемно отделение с извличане и класиране;
   
2. 
   Отделение за хидроциклониране и противоточна декантация;
   
3. 
   Отделение за течно-течна екстракция;
   
4. 
   Отделение за добив на електролитна мед.
   

Река Кара дере в участъка на водохващането е II проектна категория по изискванията на Наредба 7/1986 г., съгласно представения протокол за качествата на водата във водния обект (Приложение 4.2.1).

Максималният процент на влиянието на подаваното водно количество (11 m³/h=3.1 l/sec.) за промишлено водоснабдяване на “Промишлена инсталация за получаване на електролитна мед” върху минималните многогодишни месечни и годишни водни количества при ХМС “Медет” с обезпеченост 95% е през месец август – 11.1% и за годината – 2.4 %. От тук следва, че водовземането от р. Кара дере за промишлените нужди на обекта няма да се отрази на екологичното състояние на водите й.

Водохващането е реализирано и се използва за нуждите на пилотната инсталация. То е дренажен тип, което е най-подходящият начин за водовземане от малки реки. Стената е бетонова, изпълнена по конструктивен проект. Пред нея е положена перфорирана дренажна тръба PVC ф200. Заскаляването е от обли речни камъни. Водовземането се осъществява от бетонова шахта след водохващането на р. Кара дере, след това посредством безнапорен тръбопровод водата се довежда до площадката.

“ЕКОМЕДЕТ” ЕООД с. Панагюрски колони е дало съгласието си за ползване на необходимото водно количество вода от хвостопровода на хвостохранилище Медет с писмо №78/11.07.2003г. Преди изграждане на водовземното съоръжение, хвостопровода ще бъде почистен и саниран в участъците, където е необходимо. На по-късен етап се предвижда провода да бъде закрит с бетонови плочи за предпазване от замърсяване и по-лесна поддръжка.

Самото водовземане ще бъде осъществено с помощта на затворено съоръжение – савак и преливане в стената на хвостопровода. За целта ще се изгради савачно устройство, преливник /тип “триъгълен”/ на разпределителната стена и водоприемна камера. В самия хвостопровод ще се изгради преградна стена, в която ще се анкерира савака.

Необходимото водно количество, свързано с изискванията за провеждане

на технологичния процес и по-точно операцията “омекотяване”, както и с функционирането на котелната централа за осигуряване на нормални условия за дейността на съответните съоръжения, включени в целия процес, е приблизително 210 m³/h (Таблица 4.2.1.), от които:

- за промивка на преработения отпадък и допълване на загубите - 207 m³/h;

- за омекотяване - 2 m³/h;

- за битови нужди - 1 m³/h.
Таблица 4.2.1. Баланс на водата за промишлената инсталация

Принципна схема на водоползването на промишлената инсталацията със съответните водни количествата по технологични процеси e представена на фигура 4.2.1.

На площадката са изградени черпателен резервоар, водомерна шахта, противопожарен водопровод (фиг. 4.2.2.).

С изграждането му се цели да се резервира 54 m³ неприкосновен запас вода за противопожарни нужди, а също и за свежа вода, в случай че външният водопровод аварира.

Съгласно ППСТН чл. 509 табл. 55 за категория на производство “Д” и II степен на огнеустойчивост необходимата вода за пожарогасене е 5 l/sec. Това водно количество ще бъде подсигурено от сключена противопожарна мрежа От водомерната шахта се прави отклонение за сграда екстракция в която е предвидено монтирането на самоочистващ се филтър, изравнителен резервоар и хидрофорна помпа.

В технологичната схема на инсталацията е предвиден пълен оборот на всички разтвори и избистрени води, в резултат на което няма да се заустват производствени отпадъчни води (ПОВ) във водни обекти по смисъла на Наребдба №9 от 09.11.2000 г. и не се изисква изграждане на пречиствателна станция. Отпадъчни води под формата на влага (15-20%) ще се отделят само с технологичния отпадък, който ще се връща в освободените зони на хвостохранилището.

При процеса сепарация, и по-конкретно при пресяването в барабанните сита се отделя твърдата фаза, която представлява краен отпадък и преди да се депонира се подлага на четирикратна промивка, с цел рециркулация, като по този начин намалява съдържанието на разтворените сулфати на медта в отпадъка и киселинна реакция достига неутрални стойности (6-7 рН единици). След промивката материалът минава през филтър-преса. Отделените при филтрирането води се връщат в оборот. Промитите пясъци, посредством улей и ГТЛ се складират на открита площадка, откъдето се транспортират, заедно с шлама, с ГЛТ обратно в хвостохранилището. Отцедените разтвори от склада постъпват в зумпф и се връщат в буферния резервоар с помпа.

При осъществяването на процесите екстракция и реекстракция всички разтвори се използват на рециркулационен принцип. Отработените водни разтвори (рафинати) ще се отвеждат от екстракторите в общ колектор по гравитачен път към буферния басейн. Всички басейни за технологичните разтвори ще бъдат изолирани с висококачествено покритие с достатъчна дебелина и якост, за да се избегне евентуалното преминаване на следи от разтворите в земята, както и загуби и замърсяване на разтворите.

Резервоарите за екстрагента и разтворите, както и всички помпи и тръбни връзки, са конструирани от висококачествена неръждаема стомана. Предвидени са системи за аварийна сигнализация и защита и вани за улавяне на евентуален разлив от технологичните разтвори. Ваните са осигурени с дренажни шахти и помпи, които да поемат разтворите при евентуален разлив и да ги върнат в технологичния цикъл.

Битово-фекални отпадъчни води

Предвидената канализационна мрежа на площадката е разделена, битова и дъждовна.

Битова канализация ще поема и отвежда отпадните битово-фекални води (БФВ) от административната част на сграда електролиза до пречиствателна станция за БФВ и от там ще се заустват в р. Тополница.

В сграда екстракция се разполагат самоочистващият се филтър, изравнителния резервоар и хидрофорната помпа. Отпадните води от тези съоръжения ще бъдат насочени към битовата канализационна мрежа, посредством хоризонтален канализационен клон, както е показано върху чертежите на В и К инсталация в сграда екстракция (фиг. 4.2.2).

В котелното помещение по ОВ част е предвидена бетонова шахта, към която ще бъдат насочвани всички отпадни води от бойлерното (те са в незначително количество), както и евентуален разлив на гориво. От там тези води се отвеждат в нафтоуловител, ситуиран в непосредствена близост до сградата. Вече пречистени от нефтопродукти тези условно чисти води се отвеждат в площадковата битова канализация. Предвидено е канализационната мрежа да бъде изпълнена от РР тръби.

Съгласно “Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради”, 1993 г. чл. 55, приложение №3, водоснабдителната норма за един човек за една смяна е 45 l. Оразмеряването се прави за 100 човека при трисменен режим на работа.

100 чов. х 45 l/смяна х 3 = 13500 l/ден. = 13,5 m³/ден

С настоящето инвестиционното предложение се предвижда изготвяне на проект и изграждане на пречиствателна станция с биологично аеробно пречистване на битово-фекалните води, подходящо за обекти, чието местоположение не позволява да бъдат включени в канализационна система. Пречистената вода от този тип станции ще отговаря на нормите за заустване във водоприемник втора категория и няма да оказва негативно въздействие върху качествата на р. Тополница.

За улавяне на повърхностните дъждовни води от околните терени са направени открити канали по контура на хвостохранилището, а самите води се предвижда да бъдат използвани за технологични нужди. На фиг. 4.2.3. е представена схема на отводнителните канали.

Чрез изградената канализация дъждовните води се насочват в шахта, която се зауства в съществуващ канал за отвеждане на повърхностните и скатови води от околните терени в р. Тополница.

За отводняване и осушаване на добивното поле е предвидена дренажна траншея в средата на същото с наклон към инсталацията. Водите от траншеята ще се изпомпват и ще бъдат използвани за нуждите на инсталацията.

Както е показано на фигура 4.2.2. за В и К инсталации за сграда екстракция, отпадните води от тях се отвеждат посредством открит бетонов канал с метална решетка . В този канал се включват и част от повърхностните и дъждовни води от прилежащите участъци. След разпределителна шахта (РШ) 1 водите посредством РР киселинноустойчиви тръби се отвеждат в РШ2, а от там посредством канализационна тръба се зауства в съществуващ канал за отвеждане на повърхностни и скатни води. Бетоновият канал е предвидено да поема около 100 l/sec дъждовните водни количества.

Предвидено е изграждането на отводнителна канавка с цел да се предпази площадката от повърхностните скатни води. В частта си до производствените сгради канавката ще бъде изпълнена от коритообразни бетонови елементи, а останалата която обхваща подножието на двата ската в края на хвостохранилището – земно-насипна с глинен екран. В тази канавка ще се отвеждат и водите от преливно-изпразнителната тръба на водовземането от хвостопровода, а също и преливната тръба на черпателния резервоар.

Предвид бързото оттичане на атмосферните валежи, не се очаква изменения в техния качествен състав преди заустването им във водоприемника р. Тополница.

По време на експлоатацията на промишлената инсталация въздействието върху повърхностните води от неразтворени вещества и вкисляващи замърсители от дъждовните води и органично замърсяване от битово-фекалните води може да се прогнозира като незначително, постоянно, дълготрайно, с малък обхват, в рамките на допустимите норми.

При преработката на суровината ще се използват като оборотни води промивните и киселинните разтвори, което ще сведе до минимум отрицателното въздействие върху повърхностните води.

Необходимо е да се отбележи, че процесите на замърсяване на водите на р. Тополница ще продължат, вследствие на протичащите и в настоящия момент естествени окислителни и миграционни процеси на химични елементи от депонирания технологичен отпадък, но поради намаляването на киселинността и съдържанието на мед в хвоста те ще намаляват с напредване на добивните работи.