Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище "медет", община пирдоп, област софия"

Основно ръководство при анализа, обхвата и оценката на въздействие върху околната среда са “Указания за изготвяне на ОВОС на инвестиционни предложения”, издадени от МОСВ през 2002 г. Структурата и съдържанието на доклада за ОВОС са определени в съответствие с чл.96, ал.1 на ЗООС.

В доклада за ОВОС са взети предвид мненията и препоръките от проведените консултации с компетентните органи, засегнатата общественост и други ведомства и институции.

Инвестиционното предложение представлява втори етап от инвестиционните намерения на фирма “МБС” АД по предоставената концесия за добив на производствени технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработвателната дейност – подземни богатства по чл.2, т.8 от Закона за подземните богатства. Първият етап е иницииран през 2003 г. като инвестиционно предложение за “Експериментална инсталация за преработка на технологичен отпадък от хвостохранилище “Медет”, за което е постановено решение от министъра на МОСВ да не се извършва ОВОС.

Целта на инвестиционното предложение “Изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище “Медет”, община Пирдоп, област София” е да се оползотворят ценни компоненти, в частност – мед, от депонирания в хвостохранилището отпадък, като се прилага нова за нашата страна технология. Използването на отпадъчни продукти от други производства за суровина, при което не се застрашава околната среда с нови негативни промени, а се създават условия за нейното възстановяване и същевременно се генерират приходи от дълбочинното преработване на природни ресурси, определя инвестиционното предложение като прогресивно и актуално.

Докладът за ОВОС е изработен въз основа на договор между МБС – АД, София и Централната лаборатория по обща екология при БАН. Изпълнителският колектив е съставен от лицензирани експерти, работещи в ЦЛОЕ - БАН, в съответствие с изискванията на българското екологично законодателство - инж. Ценка Томова (ръководител на екипа), ст.н.с. ІІ ст. д-р Вълко Бисерков, н.с. I ст.д-р Светла Братанова-Дончева, н.с. І ст. д-р Радка Фикова, инж. Радостина Христова, Майя Костантинова и д-р Васил Маринов. В съответствие с ал. 1 на чл. 21 от ЗООС, лицензираните експерти декларират своята независимост и професионална компетентност (Приложение І).

Експертният колектив отбелязва с благодарност полученото на място ценно съдействие от страна на представителите на “МБС” АД, в лицето на неговия изпълнителен директор инж. д-р Стоян Митов, на инж. Надя Футекова – еколог, на проф. Методи Маждраков – консултант и на инж. Иво Мишонов – технолог в Пилотната инсталация, както и на г-жа Георгиева – еколог на община “Златица”. Те ни помогнаха за преодоляването на редица възникнали в процеса на работата трудности.
1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
1.1.Наименование на инвестиционното предложение
Предмет на настоящия доклад е “Изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище “Медет”, община Пирдоп, област София”.
1.2.Информация за контакти с инвеститора
Инвеститор на предложението е „МБС”  АД.

Адрес за кореспонденция: пощ. кутия 281, София 1606.

Адрес офис: ул. „Дамян Груев” № 1., ет.2.

Лице за контакти: инж. Надя Футекова, тел. 952 10 24; GSM 0899 888 429; факс 952 57 60.

Информация за провеждане на консултации за ОВОС.

Договор за предоставяне на концесия за добив на производствени технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработваща дейност – подземни богатства по чл.2, т.8 от Закона за подземните богатства, от находище “Хвостохранилище Медет”.

ЦЯЛОСТЕН РАБОТЕН ПРОЕКТ за добив и преработка на производствени технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработваща дейност от находище “Хвостохранилище Медет”, община Пирдоп, Софийска област за периода 2004-2005 г.

Обяснителна записка към проект “Пилотна инсталация за получаване на електролитна мед”, МЕДЕТ. Цех : Електроекстракция на медта. Февруари 2004 г.

Пилотна инсталация за получаване на електролитна мед. Технически проект, част ОВ.

Пилотна инсталация за получаване на електролитна мед. Подобект: цех Електроекстракция. Част: ОВ. Обяснителна записка – Локална вентилация на електролизните вани.

Техническа записка. Безопасност, хигиена на труда и пожароопасност – част Технологична. Микроклимат – Чистота на въздуха – Естествено и изкуствено осветление.

ЕТ “ПЕПИНА – С”. Подробен устройствен план за обект “Пилотна инсталация за получаване електролитна мед” – Хвостохранилище “Медет”, община Пирдоп, Софийска област, за частта в землището на община Златица.

Геотехническа експертиза за обект: пилотна инсталация за получаване на електролитна мед – хвостохранилище Медет, София, 2004. “БОНДИС” ООД.

Паспорт на котел отоплителен, тип “ВИАДРУС G 300”.

Инструкция за монтаж и експлоатация на чугунен котел “ВИАДРУС G 300”.

Доц. д-р А.Султанов и колектив. Геоложки доклад за резултатите от детайлното проучване на технологичен отпадък от хвостохранилище МЕДЕТ, с изчисление на запаси и ресурси по състояние към 01.10.2001 година, с възможност за добиване на мед, титан и алуминий, община Пирдоп, област София”.

Патентно ведомство. Патент за изобретение № 64159. София, 05.03.2004.

2. 
   АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
   

Извършените геоложки проучвания на отпадъка в хвостохранилище “Медет” след преустановяване на минно-добивната и преработвателна дейност са доказали наличие на мед около 0.7 kg/t. На базата на проведени изследвания за избор на подходяща технология за извличане на медта е построена пилотна инсталация, която по своята същност представлява експериментална инсталация. Основната й цел е установяване и доказване в промишлени условия на възможността за извличане на съдържащата се в отпадъка мед чрез хидрометалургична преработка на същия, установяване на стабилни технически и технологични параметри на отделните процеси с оглед бъдещо изграждане на промишлена инсталация. През 2003 г. е отправено искане към МОСВ за становище относно необходимостта от ОВОС за инвестиционното предложение за изграждане на пилотната инсталация. Отговорът на искането е даден с Решение №9-ПР от 21.07.2003 г. на Министъра на околната среда (Приложение 2.1.1), съгласно което не се изисква извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение “Експериментална инсталация за преработка на технологичен отпадък от хвостохранилище “Медет” с капацитет 1 тон/24 часа катодна мед с период на експлоатация не повече от 2 години. По време на разработването на настоящия доклад за ОВОС пилотната инсталация беше в процес на експериментиране на отделните технологични цикли, уточняване и избор на най-добро оборудване. През м. май 2005 г. от РИОСВ-София е извършена проверка и е дадено положително становище за пускане в експлоатация на пилотната инсталация (Приложение 2.1.2). Същевременно е извършен контрол от Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - Софийска област и е дадено положително хигиенно становище (Приложение 4.10.2). Предстои да бъде издадено разрешение за ползване от Държавната Приемателна Комисия, съгласно което Пилотната инсталация ще работи в продължение на 2 години.

Промишлената инсталация за хидрометалургична преработка ще се реализира чрез разширение на Пилотната инсталация. Допълнителните сгради и съоръжения са:

• 
  гумено-лентови транспортьори (ГЛТ), респективно тръбопроводи, за транспортиране на суровината (хвоста) от хвостохранилището до инсталацията и ГЛТ за връщане обратно на технологичния отпадък след извличането на медта;
  
• 
  приемни съоръжения – бункер, хидроциклони, барабанни сита;
  
• 
  сгъстители;
  
• 
  сграда за цех “електролиза”.
  

Прогнозира се Промишлената инсталация да работи в рамките на срока на дадената концесия - 35 години. Експлоатацията ще премине през следните фази: пусково – наладъчни работи; работа при различни режими с цел оптимизиране на технологичните процеси; работа за установяване разходите на материали, енергия и други; промишлена експлоатация. Закриването на Промишлената инсталация, респективно демонтиране на съоръженията, почистване и възстановяване на промишлената площадка, ще се реши в края на експлоатационния период. В инвестиционното предложение се предвижда разработването на проект за поетапна рекултивация на отделните добивни участъци на хвостохранилището след запълването им с технологичния отпадък от инсталацията.

Промишлената инсталация за хидрометалургична преработка на отпадъка от хвостохранилище “Медет” ще бъде с капацитет около 30,0 t/24 h катодна мед. При съдържание на мед в хвоста 0.7 kg/t и 60% извличане на медта, дневната производителност на инсталацията по преработен хвост ще бъде около 70000 t., а годишната – 23100 хил. тона (при 330 работни дни).

Хвостохранилище “Медет” е разположено в пределите на Панагюрския руден район, който обхваща южните склонове на Същинска Средна гора. Районът има ниско, до средно планински характер. Релефът се обуславя от наличието на високи билни части и сравнително дълбоки речни долини. Значителната хоризонтална (2.3-3.0 км) и вертикална (450-500 м) разчлененост на релефа и големите надлъжни наклони ускоряват концентрацията на валежните води в повърхностни потоци и развитието на ерозионни процеси. Най-високите върхове в района са “Братия” (1519 м), “Стоев камък” (1403 м) и “Лисец” (1387 м). Спецификата на релефа обуславя добра защитеност както от студените нахлувания от североизток, така и от преобладаващите западни ветрове.

Пилотната инсталацията е изградена до стената, разделяща участъка “Кара дере” от основната част на хвостохранилището. Разширението ще бъде ситуирано на същата площадка. На фиг.2.1.2 е даден Генерален план на Промишлената инсталация. Със син цвят са отбелязани новите съоръжения, с които ще бъде разширена Пилотната инсталация.

Необходимата площ за строителните дейности при изграждане на промишлената инсталация ще бъде върху терена на депонирания хвост. Общата площ, съгласно концесионния договор, е 1486 дка с категория 10.

По време на строителството и за периода на експлоатацията няма да се използват земи от прилежащия към хвостохранилището горски фонд.

За нуждите на Пилотната инсталация е изградена временна пътна връзка от пътя Златица – Панагюрище до площадката на инсталацията с обща дължина 1750 м. Пътят е изграден по съществуващия черен път с минимална ширина 4,5 м и банкети с ширина 1,0 м. Не се предвижда строителство на други пътища.

Технологичната преработка на хвоста се състои от две основни части – добивна и преработвателна. Добивната част включва: а) изземване и доставка на суровината (хвоста) до инсталацията и б) транспортиране и депониране на технологичния отпадък след извличането на медта. Преработвателната част се състои от следните технологични процеси: излужване, сепарация, екстракция и реекстракция, електролиза.

Разглеждан е и вариант с хидродобив на суровината (с т.н. земснаряд) и транспортиране на пулпообразната маса до преработвателната инсталация посредством тръбопроводи. Земснарядът представлява плаващо съоръжение, оборудвано с разрохкващо устройство, всмукателен и нагнетателен тръбопровод, помпа и плаващ пулпопровод. При хидродобива със земснаряд успоредно с транспортирането се решава въпросът с предварителната подготовка – отделяне на глинестите частици и разпулпиране на суровината. Високото налягане в тръбопроводите на машината и огромната скорост на всмукване дезинтегрират всмуквания материал и освобождават скалните частици от полепналите по тях глинести такива.

При доказване на ефективността на тази технология, Дружеството ще предприеме необходимите действия по разработването и прилагането му, тъй като той би бил по-добър от гледна точка на опазване на околната среда среда /шум, прахови емисии, разход на енергия/.

Технологичният отпадък, който се отделя след процесите сепарация и утаяване, ще се транспортира с гумено-лентов транспортьор (ГЛТ) и ще се депонира обратно в освободените площи на хвостохранилището.

На фиг.2.1.3. е представена структурна схема на добивните работи, а на фигура 2.1.4. в профил е илюстрирана технологията на изземване и насипване.

структурна схема на добивните работи

• 
  Звено изземване и товарене (ЗИТ) на суровината от добивния участък. Състои се от многокофови верижни багери, , работещи с „долно” и „горно” гребане или земснаряди;
  
• 
  Звено поточен транспорт (ЗПТ) на суровината. Гумено-лентови транспортьори с широчина на платното B=1200mm; При добив със земснаряд – пулпопроводи Ф426 мм.
  
• 
  Звено междинен склад (ЗМС). Буферен склад с капацитет до 24h, верижни багери складов тип за натоварване на суровина от склада, булдозер за прибутване на суровината до багера; При добив със земснаряди ЗМС не се предвижда. Пулпът постъпва в приемен съд за последваща обработка.
  

• 
  Звено поточен транспорт отпадък (ЗПТО). Гумено-лентови транспортьори с широчина на платното B=1200mm;
  
• 
  Звено насипообразуване (ЗН). Насипообразувател за насипване на основните обеми отпадък. Булдозер за планиране на работната площадка.
  

Фигура 2.1.4. Технологична схема на добивно-насипищните работи

а) предварителна обработка на суровината, при която чрез излужване, сепарация и утаяване се отделя като технологичен отпадък пясъчната фракция от хвоста;

б) хидрометалургична преработка (екстракция, реекстракция и електролиза) на течната фракция до получаването на катодна мед.

На фиг.2.1.5. е представена технологичната схема на процесите и апаратите на Промишлената инсталация.

Основната цел на процеса е получаване на обогатен на мед разтвор (Pregnant Leach Solution, PLS) с оптимално съдържание на метала (около 1-1,5 г/л мед). При излужването хвостът се третира със слаб разтвор на сярна киселина (2-5 %) при съотношение твърдо : течно = 1 тон хвост : 1 m³ излужващ разтвор.

От приемния бункер, посредством наклонена ГТЛ, изходният материал (хвост) се подава едновременно с разтвора на сярна киселина в ултразвуков реактор за извличане на медта. След реактора излуженият пулп се събира в зумпф, откъдето чрез центробежна шламова помпа се подава за по-нататъшно разделяне към възел за сепарация (хидроциклони и барабанни сита). Въздействието на ултразвука води до значително съкращаване на необходимото време за извличане на медта до около 2-3 мин. В ултразвуковия реактор се предвижда време-престоят на подавания пулп да бъде до 5 мин.
Сепарация

Целта на тази технологична операция е да се раздели отработеният хвост (твърдата фаза) от разтвора (течната фаза), в който са преминали сулфатите на медта. Този технологичен процес се реализира в няколко стадия:

• 
  класификация на твърда-течна фази по класа 0.010 mm в хидроциклони Ø 500 mm;
  
• 
  пресяване и промиване на пясъчната фракция (+ 0.010 mm) с помощта на барабанни сита по клас 0.100 mm;
  

• 
  утаяване и промиване в противоток в сгъстителите на фракцията под 100 микрона от течната фаза от хидроциклоните и барабанните сита.
  

Отделеният бистър слив от първия сгъстител (PLS), представляващ богатите на мед продуктивни разтвори от извличането, се подава по гравитачен тръбопровод в буферен басейн №2, от който с потопяеми помпи една част от него се връща в процеса на извличане (излужване), а другата постъпва в отделението за течно-течна екстракция (SX).

Промитите шламове от последния сгъстител с плътност на пулпа 50-60% посредством помпа се подават на филтър-преса, от която излизат с влажност 15-20%. Така обезводнените шламове (технологичен отпадък) се изнасят с ГТЛ на открит склад.

Твърдата фаза, която се отделя при пресяването в барабанните сита, представлява краен отпадък и преди да се депонира се подлага на промивка, с цел рециркулация и по този начин намаляване загубите на разтворените сулфати на медта с отпадъка. След промивката материалът минава през филтър-преса. Отделените при филтрирането води се връщат в оборот. Промитите пясъци, посредством улей и ГТЛ се складират на открита площадка, откъдето се транспортират, заедно с шлама, с ГЛТ обратно в хвостохранилището. Отцедените разтвори от склада постъпват в зумпф и се връщат в буферния резервоар с помпа.

Основната цел на течно-течната екстракция е селективното извличане на мед от обогатения разтвор PLS с помощта на подходящ органичен екстрагент. Ще се използва 10-14 об. % разтвор на екстрагента LIX 984 N (СОGNIS, Germany) в подходящ алифатен разредител от типа на разредителите Exxol D80. Използва се конфигурацията кръстосан ток (series-parallel pattern flow), включваща двустъпална екстракция и едностъпална реекстракция на медта. Предвидена е и възможност за превключване на екстракционната схема на противотокова (counter-current pattern flow) при по-високи съдържания на мед (например от около 1,8-2 г/л) в PLS.

Целта на екстракцията и реекстракцията е да се получат набогатени на мед разтвори (PLS). Процесът екстракция се води при съотношение 1:1,6 до 1:2 екстрагент към разтвор, в резултат на което медта от разтвора преминава в екстрагента. Поради това, че екстрагента е селективен към медните йони, върху него не се адсорбират други метали. Екстрагентът се подлага на реекстракция при съотношение екстрагент/разтвор - 3(4):1. Основната цел на реекстракцията е да извлече от екстрагента преминалата в него мед от PLS и да я прехвърли в отработения електролит (ВЕ), постъпващ от електролизата, което води до освобождаване на екстрагента от медни йони и набогатяване на разтвора на мед.

Този технологичен процес се реализира в специално изработени съдове от неръждаема стомана, наречени екстрактори. Реекстракцията се осъществява също в тези съдове, но отношението разтвор – екстрагент е различно.

Обогатеният на мед електролит от реекстрактора се отвежда към първичен резервоар, откъдето с центробежна помпа се подава към флотационна колона JAMESON за очистване на електролита (над 50 %) от увлечената органика. Отпадъкът от очистката на обогатения електролит (SЕ) се връща към първия екстрактор, а очистеният електролит се събира във вторичен резервоар и с помощта на центробежна помпа се изпраща към отделението за електролиза.

При осъществяването на тези процеси всички разтвори се използват на рециркулационен принцип и не се отделят никакви течности в околното пространство. Отработените водни разтвори (рафинати) се отвеждат от екстракторите в общ колектор по гравитачен път към буферния басейн.

Всички басейни за технологичните разтвори ще бъдат изолирани с висококачествено покритие с достатъчна дебелина и якост, за да се избегне евентуалното преминаване на следи от разтворите в земята, както и загуби и замърсяване на разтворите.

Резервоарите за екстрагента и разтворите, както и всички помпи и тръбни връзки, са конструирани от висококачествена неръждаема стомана. Предвидени са системи за аварийна сигнализация и защита и вани за улавяне на евентуален разлив от технологичните разтвори. Ваните са осигурени с дренажни шахти и помпи, които да поемат разтворите при евентуален разлив и да ги върнат в технологичния цикъл.

Това е последната технологична операция от инсталацията. Същността на процеса се състои в конвеционално електроизвличане на медта от обогатения разтвор SЕ, получен след реекстракцията, под въздействието на ток с висока плътност върху катоди в електролизни клетки. Клетките са разделени в две каскади. По една клетка от всяка каскада е "пречистваща клетка" (Scavenger Cells), в които обогатения електролит постъпва директно от екстракцията и в които се провежда доочистване (изгаряне) на разтворената в електролита органика. Напълно очистеният електролит се отвежда в първата секция на рециркулационния резервоар, откъдето се подава с центробежни помпи последователно съответно към каскади А и В. Отработеният електролит от каскада А се отвежда във втората секция на рециркулационния резервоар, а отработеният от каскада В - в третата секция на резервоара. От тази секция електролитът се подава с помощта на центробежна помпа към отделение екстракция за набогатяване с мед.

Към електролизния рециркулационен разтвор се добавя кобалтов сулфат (под формата на разтвор) с цел осигуряване на физикохимичната стабилност на повърхността на оловните аноди. В този разтвор се добавя и гуарова смола – суспензия, която спомага за по-добро отлагане на медта върху катодите.

В инсталацията за електролиза се използват електролизни клетки от полимербетон, катоди от неръждаема стомана и оловни аноди. Процесите и апаратите са базирани на практиката на английската фирма Kvaerner.

След електролизата се получава катодна мед с чистота 99,99%.

Отделянето на катодната мед става с полуавтоматизирана машина. Системата се състои от място за измиване на катодната мед, място за брак, място за отделяне на медните листове, място за складиране на готовата продукция.

В отделението за електролиза са предвидени общообменна вентилационна система и локална аспирационна инсталация към електролизните вани. Засмукваният въздух от двете системи се пречиства в скрубер чрез оросяване с чиста вода.


Преработване на отпадъчни суровини от металургията
По време на изготвянето на доклада за ОВОС постъпи допълнителна информация към инвестиционното предложение, свързана с изпитателни работи за оползотворяване на отпадъците от „София МЕД” АД. В бъдеще производствената дейност на “МБС” АД предвижда дейности с отпадъци от „София МЕД” АД и КЦМ АД, Пловдив.
Описание на технологията за преработка на отпадъци тип „окалина”

Отпадъкът по този код представлява прах, отпадащ при процеса „Горещо валцоване” във фирма „София Мед” АД. Той ще бъде подложен директно на електроразтваряне в електролизните клетки на ПИПЕМ. При този процес медта, която е в окисна форма, се разтваря без остатък в електролита. На катодите се отлага електрохимично елементарна мед, като готова продукция, а кислородът се отделя в атмосферата. Този начин на третиране на материала не генерира остатъчни вредни продукти.

Точните технологични параметри, както и вида и количеството на остатъчните продукти, ще бъдат установени при преработката на първите доставени количества от съответните отпадъци.

Котелното помещение е обособено в сградата на цех “екстракция”. Инсталацията е пригодена за работа с течно гориво - газьол (нафта). Нафтата се съхранява в метален резервоар с обем 16 m³, който е вкопан в земята извън котелното помещение. Предвиден е и оборотен резервоар с обем 1 m³, разположен до котела. Димните газове се отвеждат в атмосферата посредством комин с диаметър 0,350 m и височина 12,0 m.

Режимът на работа на отоплителния котел е непрекъснат – 24 часа в денонощието, през зимния сезон – от м.октомври до м.март.
2.1.4. Природни ресурси, суровини и материали
а) енергийни източници
Инсталацията ще се захранва с електрическа енергия от подстанция “Златица” чрез изградената въздушна линия 20 kV от подстанция “Златица” до площадката с дължина 4520 м.

Електроснабдяването на пилотната инсталация се осъществява чрез трансформаторен пост, тип КТП, 20/0.4 kV - 630 kVA с разширение 800 kVA. За нуждите на промишлената инсталация ще бъде изграден допълнителен трафопост с мощност 10 MVA.

Суровина за получаването на електролитна мед е технологичният отпадък от обогатяването на медни и медно-молибденови руди, депониран в хвостохранилище “Медет”.

До 2001 г. не е извършвано цялостно геоложко проучване на хвостохранилище „Медет”. Известно е било само, че депонираното количество на технологичния отпадък от пускането на Обогатителната фабрика „Медет” през 1965 г. до 1985 г. е около 85 млн. тона, а от 1977 до 1990 г. са насипани още около 85 млн. тона отпадък от ОФ „Медет” и „Асарел”. Отпадъкът е получен при преработката на медно-молибденова и медно-пиритна руда.

През периода август 2000 г. до май 2001 г. са проведени полеви работи във връзка с детайлното проучване на находището от фирма МБС АД. Прокарани са 100 сондажа разположени в профилни линии, с разстояние от 50 до 150 м. От тези сондажи 54 са прокарани с моторна сонда и имат дълбочина средно 30 м. Останалите сондажи са прокарани с ръчна сонда и имат дълбочина средно 10 м. Общо са прокарани 1272 м сондажи и 7 шурфа с обща дълбочина 15 м.

Описанието и опробването на сондажната ядка са извършени в теренни условия. При описанието е обърнато основно внимание на гранулометричния състав. Опробването е извършено през дължина на интервалите (секциите) 1 м. Лабораторната обработка на пробите е извършена в МГУ „Св. Иван Рилски”, като са направени и необходимите външни контроли.

Проученото подземно богатство е технологичен отпадък („хвост”). Той представлява фракционирана орудена скална маса със сив до светлосив цвят, всред която се наблюдават пелитни (под 0.01 мм) прослойки. В резултат на извършените детайлни геологопроучвателни работи (Султанов, 2001ф), е установено, че основните носители на метали (Cu, Al, V, Ti) са халкопиритът, ковелинът, борнитът, вторичните сулфатни минерали, пиритът, магнетитът, фелдшпатите, рутилът и др.

Запасите и ресурсите са утвърдени с решение на СЕК на МОСВ с протокол № НБ-53 от 7 декември 2001 г. (Приложение 2.1.3.) и са посочени в таблица 2.1.1 (табл. 14 от Геоложкия доклад, 2001ф). В рамките на концесионната площ други подземните богатства не са установени.

Пространственото разположение на проучената площ е показано на фиг. 2.1.6. В границите на концесионната площ са посочени трите детайлно проучени участъка и оводненият участък, който не е достъпен за проучване. В източната част (извън концесионната площ) се намира предпазният стълб на стената към язовир „Жеков вир”.