Таблица 3.1.2.5. Категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях Заповед № РД –272/03.05.2001 г. на МОСВ

Таблица 3.1.2.5. Категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях Заповед № РД –272/03.05.2001 г. на МОСВ.

Водоснабдяването за промишлени нужди в района се осъществява чрез помпени станции от р. Тополница.

Язовир “Жеков вир” се намира в североизточната страна на хвостохранилището. Изграден е в поречието на р. Тополница, с обем 3.5 млн m³. Водите му са се използвали за производствени нужди на обогатителните фабрики “Медет” и “Асарел”.
Водоснабдяването на инсталацията за технологични и битови нужди ще се осъществява чрез изграденото собствено 300-метрово водоснабдително съоръжение от баражен тип на река “Кара дере”, ляв приток на р. Тополница, с. Панагюрски колонии, община Златица, на основание Разрешително за водоползване № 300112/25.09.2003 г. издадено от Басейнова дирекция – Пловдив към Министерството на околната среда и водите (Приложение 3.1.2.1). Разрешеното количество вода за водоснабдяване на пилотната инсталация с промишлена и битова вода е 11 m³/h или 88000 m³/y. Предвид разширяване капацитета на инсталацията и изтичане на срока на валидност на разрешителното, същото е подновено през м.септември 2005 г. за срок от една година (Приложение 3.1.2.1а).

Инвеститорът е получил съгласието на “ЕКО МЕДЕТ” ЕООД (Приложение 3.1.2.2 - писмо №78 от 11.07.2003 г.) за използване при нужда и на замърсени води от хвостопровода на предприятието.

Основния водоприемник в района на изследването р. Тополница, в частта си от изворите до вливането й в яз. “Тополница” е определена като чувствителна зона по смисъла на Заповед № РД – 970 на МОСВ - 28.07.2003 г.

Периодични измервания на хидрохимичните показатели през следващите години показват съществени изменения в качеството на водите в района. Причина за това е техногенната дейност, свързана с разработването на находище “Медет”. Данни от периода 1989-1990 показват, че водите на р. Медетска (при пункт Кантон 2) са със стойности на рН от 4,0 до 6,0 и съдържание (mg/l) на сулфатни йони от 148 до 1303; Cu – от 0,07 до 32,0; Pb - от 0,01 до 0,81; Zn – от 0,04 до 1.95; Mn– от -,69 до 30,00; Cd – от 0,01 до 0,12; Fe общо – от 0,17 до 4,38 и разтворени вещества – от 165 до 1774. През 1993 г. във водите на р.Медетска са измерени следните стойности (в mg/l): сулфатни йони - 1701, Cu – 69,8; Zn - 4,71; Mn - 16,03; Fe - 0,7 и активната реакция - 3.74 рН единици.

През 2002 г. в 33 проби са констатирани значителни превишения на допустимите концентрации на мед за ІІ категория (0,1 mg/l) за водите на р. Тополница след Пирдоп и преди яз. Тополница със средна стойност 0,87 mg/l (МОСВ, 2002). Очевиден е промишленият произход от медодобивната дейност в района.

От анализа на тези данни се вижда, че съдържанието на токсичните елементи в повърхностните води постепенно се увеличава. Основна причина за това са интензивните окислителни процеси, протичащи в технологичния отпадък от разположените в района хвостохранилища. При настъпващото в този случай сернокисело излужване в създадената кисела среда се повишава значително разтворимостта и миграционната способност на по-голяма част от химичните елементи в хвоста. Поради тази причина количеството на замърсяващи вещества в повърхностните води многократно надхвърля пределно допустимите концентрации. Тези процеси се интензифицират още и от действието на автохтонна хемолитоавтотрофна микрофлора, което води до излужване на някои от споменатите по-горе химични елементи. Следва да се отбележи, че аналогични процеси протичат и по бордовете на вече иззетото находище “Медет”, поради което част от замърсяването на повърхностните води с тежки метали е в резултат на постъпилите скатни води по хвостохровода.

Изследвания на химичния състав на водите на територията на хвостохранилище “Медет” от 2001 г. (таблица 3.1.2.6) показват, че в изкуственото езеро, образувало се в западната част на обекта, има наднормено съдържание на мед и манган, докато дъждовните води, преминаващи територията, не се замърсяват при краткото си съприкосновение с хвоста (Приложение 3.1.2.3).
Таблица 3.1.2.6. Химичен състав на водите образувани и преминаващи територията на хвостохранилище “Медет” за 2001 г.

Резултатите от направени в ЦЛОЕ-БАН химични анализи (Приложение 3.1.4.1) на повърхностните води в района на хвостохранилище “Медет” във връзка с настоящия доклад за ОВОС (Таблица 3.1.2.7) показват, че към настоящия момент няма превишаване от ПДК за ІІ категория води по наблюдаваните показатели.

Факторите, които обуславят измененията в хидрохимичната обстановка в района, могат да се обособят в две групи:

• 
  природни: атмосферно-циркулационни процеси, предопределящи геохимичната миграция на веществата; хидроложки, въздействащи непосредствено върху химичните процеси и динамиката на химичните вещества във водните течения (воден режим, подхранване на реките, скорост на водните течения и др.);
  
• 
  антропогенни: агротехника, животновъдство, урбанизация, рекреационна дейност, транспорт, геологопроучвателна дейност, промишленост (главно свързана с миннодобивната и обогатителна дейност на МОК “Медет”).
  

Разглежданата територия не попада в санитарно охранителни зони около минерални води, както и на водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около други водоизточници, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди по смисъла на Наредба № 3 на МОСВ (ДВ бр. 88/2000 г.)

Районът на хвостохранилище “Медет” принадлежи към Западносредногорския хидрогеоложки масив. По данни на ИВП-БАН и МОСВ (www.bluelink.net/water) подземните води в Пирдопския (Пирдоп-Златишкия) грабен са акумулирани в пролувиално-делувиалните кватернерни материали, постъпващи от старопланинските склонове. Тези отложения обхващат почти цялата котловина. Пролувиално-делувиалните отложения са представени основно от глинесто-песъчливи седименти, чакъли с глинесто-песъчлив запълнител, заглинени прахово-песъчливи материали, за които като цяло е характерна глинестата компонента. Поради това водообилността на материалите е твърде ниска. Проводимостта на пласта Т в района на МДК “Пирдоп” достига 20-30 m²/d, като често е и под 10 m²/d. По този показател районът е слабоводообилен (проводимостта обикновено е по-малка от 50 m²/d). При площ от около 55 km², модул на подземния отток около 1.5 l/s.km² и усвоимост от 50%, експлоатационният ресурс е около 40 l/s. От котловината се ползуват не повече от 5-10 l/s.

Подземните води в района на хвостохранилището по условие на залягане и хидравлична връзка са два вида:

• 
  пукнатинни води в метаморфните и интрузивни скали;
  
• 
  порови води в кватернерните наслаги на реките Медетска и Тополница.
  

Пукнатинната система е формирана в повсеместно разкриващите се в района метаморфни и магмени скали. Вследствие на интензивните хидротермални процеси, голяма част от пукнатините са запълнени с вторични минерали – кварц, калцит, глинесто вещество и др. Поради това количеството на отворените пукнатини е незначително, което е причина за ниската водопроницаемост на водовместващите скали, като в някои участъци са практически безводни. Това обстоятелство, а също слабите филтрационни свойства на скалите, значителните наклони, хоризонталната и вертикална разчлененост на релефа обуславят активно повърхностно оттичане на валежните води. Тези причини предопределят и постепенното намаляване на водообилността в дълбочина. Слабо водоносни са скалите, попадащи извън обсега на тектонизираните зони.

Водите в междуречния масив се подхранват от валежи и снеготопене. Дренирането им става под формата на извори в някои негативни форми на релефа. В зоната на регионалната напуканост са установени два типа генетически и динамически взаимно свързани подземни води:

• 
  пукнатинно-порови – формирани в повърхностните хоризонти (до 120 m от повърхността), които преобладават;
  
• 
  пукнатинно-жилни (напорни) – които залягат в по-дълбоки тектоски нарушени зони и имат валежно инфилтрационно подхранване.
  

Пукнатинно-жилните (напорни) води обуславят наличието на средно водоносни хоризонти. Те имат коефициент на филтрация 0,394 m за 24 h.

Филтрационните свойства на скалите са един от решаващите фактори, които дават добра характеристика за хидрогеоложките условия на находището, за физическото състояние на самите скали и за степента на тяхната оводненост. Тези данни показват, че скалите от района са слабо водоносни и слабо водопроницаеми. По-голяма е водообилността в тектонизираните участъци, където напукаността на скалите е по-висока.
Порови води

Тези води са формирани в алувиалните наслаги на реките Медетска и Тополница. Освен това те са характерни за склоновите насипи (делувий) и за грусирания (изветрителен) материал. Поровите алувиални води са в по-голямо количество и са в непосредтвена хидравлична връзка с водите на реките. Водите в склоновите насипи и груса имат временен характер и се подхранват от атмосферните валежи. При продължително засушаване тези води се оттичат в хидрографската мрежа. Изворите, свързани с тях, имат малки дебити, които са в границите на от 0,02 до 0,342 l/s. Освен това те подхранват пукнатинните води, тъй като са в пряка хидравлична връзка.

Водообилността на кватернерната хидроложка единица може да бъде оценена като средна до повишена.

При периодични замервания на водните нива в наблюдателни пиезометри в района на хвостохранилище “Медет” за периода 1984-2003 г. е установено, че подземните води с ненапорен характер са акумулирани в отложенията на 3 м при стена “Жеков вир” и под 10 м при стена “Златишко кале” и като цяло е отчетено плавно понижение на водните нива във времето. Изчислителните стойности на коефициента на филтрация на хвоста е от порядъка на 1.10^-2 – 6.10^-3 м/сек.

По състав водите в района на Пирдопския (Пирдоп-Златишкия грабен) грабен са предимно хидрокарбонатни, калциево-натриеви, а южно от находище Челопеч - хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви. Минерализацията е между 0,12 и 0,6 g/l, като преобладава тази до 0.2 g/l. Под въздействие на МДК-Пирдоп водите в неговото землище и непосредствено южно от Синята лагуна показват наднормено съдържание (спрямо БДС 2823-83 - вода за пиене) на Ca, SO₄, Cu, Cd, Pb и особено на Mn (достигащо до 17 mg/l).

По данни от НСМОС, през 2004 г. в общо 4 проби от Средногорския хидрогеоложки район е установено, че замърсяването на подземните води в кватернерния водоносен слой при гр. Панагюрище се запазва в последните години – над екологичния праг са били показателите сух остатък, амониеви йони, нитрити, фосфати, като всички те са под съответните прагове на замърсяване (ПЗ). Сулфатите са варирали от 0,8 до 1,7 пъти ПЗ през полугодието, желязото и манганът са надвишавали ПЗ – съответно от 2,9 до 3,7 пъти за желязото и от 2 до 7,6 пъти над ПЗ за манган. Установено е съдържание на общ хром от 0,05 mg/l до 0,1 mg/l (МОСВ, 2005). Причината би могла да бъде въздушен пренос на замърсители от близките минни райони.
2)Съществуващи проблеми на подземните води в чувствителни от екологична гледна точка зони
Описаните в т.3.1.2.1. окислителни и миграционни процеси в района на хвостохранилището влияят върху изменението на състава не само на повърхностните, но и на пукнатинните води. Особено активни са тези процеси в обхвата на хвостохранилищата. Инфилтрираните води през технологичния отпадък, които са високо минерализирани, изтичат чрез дренажни системи в речната мрежа на района. Част от тези води постъпват и в пукнатинната система на скалната подложка. Отчитайки обстоятелството, че голяма част от пукнатините са запълнени, което обуславя ниската водоносност на скалния масив, следва да се допусне незначителното в дълбочина замърсяване на пукнатинните води. В тази връзка следва да се отбележи, че систематични специализирани изследвания не са извършвани.

3.1.3. Земни недра - геоложка среда и минерално разнообразие

1. 
   Характеристика и анализ на геоложката основа
   

Най-новите обобщения за геоложкия строеж на района са публикувани в Обяснителната записка към геоложката карта на България в М 1:100 000 (Кацков, Илиев, 1993 – картен лист Панагюрище).

В района най-добре са представени скалите на докамбрия и Средногорските гранитоиди (фиг. 3.1.3.1) - приложение ІІ. 1 от Геоложкия доклад, 2001ф).

Докамбрият е изграден от скалите на Прародопската надгрупа, която в района се състои от неразчленена Ботурченска (btPb) и Арденска (ArPC) група.

Неразчленената Ботурченска група се разкрива в долината на р. Тополница. Долната и граница в района не е установена, горната представлява постепенен преход към Арденската група. Представена е от алтерниращи дребнозърнести, масивни или неясно шистозни биотитови – амфиболбиотитови гнайси и амфиболити с редки прослойки от разнообразни по състав шисти. Дебелината на скалите от тази група е 1300-1500 m.

Неразчленената Арденска група изгражда обширна област в долината на р. Тополница. Горната й граница в района не е установена. Представена е главно от магматизирани гнайси (до 90%). Като тънки прослойки са установени различни по състав амфиболити, гнайси, гнайсошисти и шисти.

Сред скалите на тази група се срещат метаморфозирани ултрабазични скали (РА-С). Те са представени от серпентинови тела с размери от 5х10 до 80х100 m.

Вторият (главен) етап се бележи от гранитоиди, представляващи три интрузивни комплекса. В района те са представени от няколко самостоятелни плутона.