Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "изграждане на промишлена инсталация за получаване на електролитна мед в площ хвостохранилище "медет", община пирдоп, област софия"

Подземни води

При изземване на технологичния отпадък от хвостохранилище “Медет” се очаква постепенно отслабване на рисковите фактори, обуславящи замърсяването на подземните води.

Степента на замърсяване на повърхностните и подземните води в резултат на протичащите в настоящия момент естествени окислителни и миграционни процеси на химични елементи от депонирания технологичен отпадък се очаква да намалява с експлоатация на технологичния отпадък от хвостохранилище “Медет”.

При реализираната технологична схема за преработка на технологични отпадъци е възможен риск от аварийно и залпово изпускане на разтвори, съдържащи сярна киселина, обстоятелство, което следва да се вземе предвид при разработване на аварийните планове. При възникване на такъв случай разтворите, съдържащи сярна киселина, ще се събират в зумпфове към съответните помещения и ще се връщат с помпи в технологичния процес.

Въздействието върху повърхностните води при инцидентни случаи (аварийни изпускания, наводнения, земетресения, свлачища и др.) може да се оцени като значимо, краткотрайно, с обхват извън територията на обекта, а върху подземните води - като значимо, дълготрайно, с обхват извън територията на обекта.

Основната част от разработваното техногенно находище е физически ограничена в бившата долина на р. Тополница – от север и юг граничи със стръмни склонове, а на изток и запад са изградени предпазни стени. Самата инсталация е построена в местността „Кара дере”, която е отделена със стена и където дълбочината на насипване е значително по-малка.

Физическото отделяне на съоръжението в м. „Кара дере” ограничава въздействието на възможните (но малко вероятни) масивни свлачищни процеси и те няма да имат забележимо негативно въздействие върху района.

Това не означава, че не трябва да се вземат активни мерки за предотвратяване на негативните въздействия, като: оставяне на предпазен стълб от неиззето подземно богатство от западната част на стената към язовир „Жеков вир”; предварително осушаване на добивните хоризонти със система от дренажни траншеи и водопонизителни сондажи; изграждане и поддържане на система от отводнителни траншеи за отвеждане на склоновите води; поддържане на ъглите на откосите на стъпалата и на генералния ъгъл на борда в границите, посочени в проекта за развитие на минните работи; мониторинг на състоянието на отводнителните съоръжения, откосите на стъпалата и на състоянието на терена около находището.

1. Систематично изследване (мониторинг) на слягането и изместването на система от репери около отговорните съоръжения.

2. Оставяне на 20 – 30 м предпазен стълб от неиззето подземно богатство.

3. Бързо запълване с вторичен отпадък на освободената площ в участъка „Кара дере”.

• 
  теренът е изграден от относително здрави скали;
  
• 
  по своята плътност и маса отпадъкът не играе значима удържаща роля.
  

Може да се очакват известни ерозионни процеси в две насоки:

1.Ерозия и изнасяне на тънкия обезтревен и обезлесен почвен слой, който се освобождава след изземване на отпадъка. За да не се допусне развитие на струйчеста ерозия, е необходима биологична рекултивация на стръмните места – с укрепващи плетчета (мрежи).

2.Ветрова ерозия и „пясъчни бури”. Явлението се наблюдава и преди добивно-преработвателните дейности. Вероятно с неизбежното оводняване на повърхността на добивния участък тази ерозия ще намалее. Трябва да отбележим, че поради особеностите на релефа, пясъчните бури са затворени в котловината и не засягат околностите.

Промишлената инсталация за хидрометалургична преработка ще бъде разположена на територията на хвостохранилище “Медет”, отстоящо на около 3 км южно от гр. Пирдоп, на 5 км от гр. Златица и на около 5-6 км югозападно от с. Душанци. Пилотната инсталацията е изградена до стената, разделяща участъка “Кара дере” от основната част на хвостохранилището. Разширението ще бъде разположено на същата площадка. Необходимата площ за строителните дейности при изграждане на промишлената инсталация също е разположена върху депонирания отпадък. Общата площ съгласно концесионния договор е 1486 дка с категория 10.

По време на строителството и за периода на експлоатацията няма да се използват земи от прилежащия към хвостохранилището горски фонд.

Реализацията на инвестиционното предложение не води до директно замърсяване на почвите с вредни емисии. Индиректно постъпване на замърсители в почвите може да стане чрез въздуха (в случаите на ветрово изнасяне на прах от сухите участъци на хвостохранилището) или водите.

От инсталацията няма да се изхвърлят отпадъчни промишлени води, поради което не се очаква замърсяване на почвите по пътя на водите, от където следва, че при добива и преработката на технологичния отпадък от хвостохранилището не се очаква допълнително замърсяване на почвите. Напротив, с преработването на отпадъка от хвостохранилището ще се преустанови във възможните технологични граници неговото отрицателно въздействие върху почвената покривка в района по отношение съдържанието на мед. В случай, че не бъде продължен срокът на концесия и не се преработва отпадъка от това производство за получаване на други метали, е необходимо да се предвидят и реализират своевременно мероприятия за поетапна рекултивация на освободените площи най-малко със засипване с нов почвен слой.

Началото и сроковете за извършване на рекултивационните дейности ще бъдат конкретизирани в Цялостния работен проект за разработване на находище „Хвостохранилище МЕДЕТ” за срока на концесията.

Изграждането на насипищните стъпала е обвързано с поетапността на добивните работи. След приключване на насипването на някои от тях ще бъдат разположени ГЛТ. След окончателното им освобождаване е необходим срок от минимум три години за слягане на насипания материал и достигане на устойчивост на стъпалата.

След заснемане на терена и изследване на проби от отработения хвост ще бъде изготвен проект за техническа рекултивация и подходящо третиране при необходимост /варуване, внасяне на фосфогипс и т.н./.

Основният проблем при техническата рекултивация ще бъде осигуряването на необходимите количества земни маси за покриването на площите за рекултивация. Площта за рекултивация ще надхвърли 1400 дка, което налага да се извърши проучване за алтернативни методи за извършване на техническата рекултивация /използване на дървесни отпадъци, компостни материали, утайки от пречиствателни станции и др./.

Подобни проучвания ще бъдат направени и за подбор на подходящи тревни и дървесни видове за биологична рекултивация.

Етапите и времето за изпълнение на рекултивацията на хвостохранилището ще бъдат уточнени в Цялостния работен проект, а конкретните мероприятия при изпълнението на техническата и биологична рекултивации ще бъдат прецизирани в специални работни проекти за рекултивация, които ще се изготвят за всеки освободен терен според резултатите от направените изследвания и проучвания.

Изграждането на промишлената инсталация като цяло ще има положително и дълготрайно въздействие върху околната среда, тъй като основната цел е оползотворяване на съдържащите се ценни компоненти в депонирания отпадъчен продукт и постепенно възстановяване на естествения природен облик на територията на концесионната площ.

Въздействието върху почвите по време на експлоатацията и по време на строителството ще бъде незначително. Въздействието се определя като косвено, временно, в рамките на допустимите норми.
4.4.2.Прогноза за вторичните и инцидентни въздействия от евентуалните нарушения на земите и почвите на територията на инвестиционното предложение
Съществува потенциален риск за замърсяване на земите и почвите от прилежащите територии в резултат на протичащи и в настоящия момент естествени окислителни и миграционни процеси на химичните елементи в депонирания технологичен отпадък . Този риск се засилва при възможни вторични и инцидентни въздействия, като изтичане на технологични разтвори в хвостохранилището или в реката и от там към подземните води. При стриктно спазване на технологията на добиване и преработване на суровината рискът от вторично замърсяване от извършваните производствени дейности е малко вероятен.

Възможни са вторични въздействия и нарушаване на земите и почвите в района около хвостохранилището при несъответствие между спецификата на средата и избор на технология на рекултивация. В резултат може да се създадат условия за активизиране на ерозионните и деградационни процеси.

За рекултивацията на насипи от добив и обогатяване на медни руди голямо значение има изучаването на свойствата и поведението на медта в такава среда. Добиваните у нас руди са с високо сулфидно съдържание и токсичността на такива субстрати се дължи на съвместно натрупване на сяра и мед. При висока температура, достатъчно количество кислород и наличие на подходяща микробиоценоза (хемолитотрофни или тионови микроорганизми) е възможно протичането на окислителни процеси и с водата да се образуват киселини. За забавяне и предотвратяване на тези процеси се практикува варуване и екраниране чрез карбонатни глини.

4.5. Биологично разнообразие. Растителен и животински свят и защитени природни територии

4.5.1.Прогноза за предполагаемите значими въздействия върху растителния и животинския свят
Ако не бъде реализирано оценяваното инвестиционно предложение (нулева алтернатива), площадката ще продължи да бъде част от хвостохранилището още неопределено дълго време и следователно ще остане пустинна земя за растителния и животинския свят. Естествено, възстановяване е силно затруднено поради химичния състав на технологичния отпадък и поради отсъствието на необходимия минимум от хранителни вещества за развитието на най-устойчивите растителни видове. Излужването на повърхностните пясъци намалява концентрацията на тежките елементи в тях, но ветровата ерозия и ниската влажност възспират развитието на растителност.

Възникналият постоянен водоем на територията на хвостохранилището ще остане с ниска биологична продуктивност и поради това с много по-ниско биологично разнообразие и численост на неговата биота в сравнение с естествените влажни зони от подобен тип.

Предвидените дейности и технологични процеси в проекта ще имат изключително локално действие в рамките на площадката по отношение на животинския, растителния свят и хабитатите.

• 
  Изграждане на открити басейни и резервоари за технологични разтвори. Условията в тях ще са крайно неподходящи за обитание и са непривлекателни за дивите животни. Тези водоеми са с малка площ - под 1000 м². Достъпът до тях е ограничен от оградата около площадката, гумените и бетонни заграждения на самите басейни и действащите в тях механични бъркалки и помпи. Като краен резултат наличието на тези “водоеми” може да доведе до унищожаването на отделни екземпляри безгръбначни и гръбначни животни (предимно бръмбари, тритони и жаби).
  
• 
  Пряко унищожение на местообитания на дивите животни. Въпреки че площадката е продукт на антропогенно действие, все пак тя се използва успешно от отделни видове. Това са случаите на:
  

• 
  Изземването на хвоста в районите с гнездови колонии на бреговата лястовица (която е защитен вид) ще доведе до тяхното пряко унищожение.
  
• 
  Изземването на хвоста на определен етап ще доведе и до дрениране и пресушаване на съществуващия постоянен водоем в средата на хвостохранилището. Същевременно на новите най-ниски коти е възможно да се образуват нови водоеми и заблатявания. Поради ниската биологична продуктивност на тези водоеми те не бива да се разглеждат като равностойни на естествените влажни зони.
  

• 
  Пряко унищожение на отделни екземпляри диви животни. При използването нощем на прожекторите от осветителните кули, в края на пролетта се привличат голямо количество летящи насекоми. Сред тях са и много екземпляри от защитените от закона бръмбари - еленов рогач (Lucanus cervus) и бръмбар носорог (Oryctes nasicornis). Много от тези бръмбари загиват по време на полет при сблъсък с прожекторите и кулите. Като препоръка за намаляване на отрицателното въздействие е ограничаване на ползването на прожекторите през периодите на масова поява на тези защитени видове насекоми и поставяне пред прожекторите на предпазни мрежи.
  

Въздействието от изграждането и функционирането на обекта се ограничава изцяло върху територията на хвостохранилището и при предложените технологии то няма да има съществен отрицателен ефект върху растителността и животинския свят на площадката и в прилежащите на обекта територии. Поради това въздействието може да се определи като незначително, постоянно и дълготрайно, с малък обхват.

Основният замърсител от дейността е технологичният отпадък от инсталацията. Тъй като изходната суровина е със сходни физико-химични характеристики, с изключение на по-високите концентрации на мед и по-висока киселинност, то в сравнителен аспект трябва да се признае, че в резултат от дейността се очаква да се получи отпадък с по-добри възможности за рекултивация и създаване на по-благоприятни условия за възстановяване на растителността и местообитанията на животинския свят. Поради това дългосрочното въздействие от дейността трябва да се оцени като положително.

Не се предвижда използването на природни ресурси в технологичния процес от прилежащия на хвостохранилището район.

При нулева алтернатива (нереализиране на инвестиционното предложение) ландшафтът тук ще продължи да бъде техногенен още неопределено дълго време. Тук деградационните процеси са преминали всякакви прагове на необратимост и са довели до напълно пустинен пейзаж. Данните за възможността да бъде направена рекултивация показват, че субстратът би могъл да допусне развитие на растителност с подходящи ремедиационни и мелиоративни мерки. Площта обаче на хвостохранилището е твърде голяма и необходимите средства за такава дейност са изключително големи. В момента има разработен проект за рекултивация на терени до стената към язовир “Жеков вир”, които са извън дадените на концесия, но фирма “Еко-Медет” все още не е започнала рекултивационните работи. Следва да се отбележи, че при реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат извлечени част от замърсяващите метали, съдържащи се в технологичния отпадък, което няма да намали възможностите за последваща рекултивация.

Необходимата площ за дейности по време на строителството на промишлената инсталация също е разположена върху депонирания отпадък, поради което не се предвижда промяна на прилежащите към него горски площи.

За нуждите на промишлената инсталация е изградена временна пътна връзка от пътя Златица-Панагюрище до площадката с обща дължина 1750 м. Пътят е изграден върху съществуващия черен път с ширина 4,5 м и банкети с ширина 1,0 м.

За нуждите на строителството на промишлената инсталация ще се използват материали (чакъл и пясък) от действащи кариери и бетон от бетонни възли в района на гр. Пирдоп и гр. Златица.

Въздействията от строителството на промишлената площадка ще бъдат локални, временни и краткосрочни. Те са изключително ограничени в рамките на допустимите при такъв род дейности. Като заключение при строителството на промишлената инсталация няма да има негативни последствия за ландшафта.
Въздействия върху ландшафта по време на експлоатацията

Като суровина за работата на промишлената инсталация ще се използва технологичният отпадък от хвостохранилище “Медет”. Други суровини при производствената дейност на инсталацията не се използват.

Депонирането на крайния отпадък се извършва посредством същите съоръжения от технологичния процес в предварително освободени от суровината в хвостохранилището зони. Предвижда се депонирането на отпдъка от инсталацията да се реализира по специално изготвен план - график на минните работи в освободените зони (полета) в хвостохранилището. Този план- график ще бъде неразделна част от работния проект за добивните работи.

Трябва да се подчертае, че предвидената площадка за промишлената инсталация за електролитна мед е твърде малка по отношение на площта на цялото хвостохранилище и целия район със силно негативно антропогенно натоварване. Ето защо предвидените дейности при този технологичен процес ще имат изключително локално действие в рамките на площадката и по никакъв начин няма да повлияят на ландшафта.

Предвижда се след приключване на концесията да бъде извършена ремедиация и рекултивация на терените, която трябва да бъде предмет на специален проект.