б. Деградация и ерозия на почвата в района на хвостохранилището

Картата на Корине земно покритие е с генерализация 1:100 000 и се явява като единствения общо европейски източник за околната среда, обхващащ почти цяла Европа и базиран на геореферирани спътникови снимки. Поради връзката на класовете земно покритие с растителността, хабитатите и оттам и с ареалите на животните, тези карти могат в определена степен да се използват и за целите на оценката за околната среда.

Код	Наименование
111	Развиващи се урбанизирани структури
112	Неразвиващи се урбанизирани структури
121	Индустриални и търговски единици
122	Пътни и железопътни мрежи
131	Мини (кариери) за добив на минерали
132	Депа за отпадъци, в т.ч. и хвостохранилища
133	Строежи
141	Зелени градски площи
142	Спортни и рекреационни площи
211	Обработваеми площи без напоителни системи
212	Обработваеми площи с напоителни системи
213	Оризища
221	Лозя
222	Овощни насаждения (вкл. малини, къпини и др.)
231	Пасища
241	Едногодишни култури, с трайни култури
242	Сложни култивирани насаждения
243	Селскостопански площи с естествена растителност
244	Селскостопанско-горски площи
311	Широколистни гори
312	Иглолистни гори
313	Смесени гори
321	Естествени ливади
322	Ниски храсти - Erica и Caluna
323	Склерофитна растителност
324	Храсталаци на прехода на гората
331	Брегове, дюни, пясъци
332	Голи скали
333	Площи с разпръсната растителност
334	Опожарени площи
411	Вътрешни блата
412	Торфища
511	Течащи потоци
512	Водни площи
522	Устия на река

Растителността в района на общините Златица и Пирдоп се отнася към Средногорския и Централнобалканския окръг на Балканската геоботанична провинция от Европейската широколистна горска област (Бондев, 1991). Според типовете горски месторастения обектът се намира в Тракийската горско растителна област, подобласт Горна Тракия. Във вертикално отношение попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (пояс на заливните и крайречни тераси до 800 м.н.в., равнинно-хълмист подпояс на листопадните дъбови гори до 600 м.н.в., хълмисто-предпланински пояс на смесените широколистни гори до 800 м.н.в., средния планински пояс на буковите и иглолистни гори).

Естествената растителност е представена от дъбови, габърови и букови гори. Обширни площи са заети от храстови и тревни съобщества.

Редки и застрашени видове растения се срещат главно по склоновете на Стара планина и Средна гора.

Силното антропогенно въздействие в района е резултат от експлоатацията на откритите рудници с принадлежащите им обогатителни комплекси към комбината „Медет” в края на миналия век. В резултат на това въздействие растителността в района е силно пострадала от замърсяването с химични елементи. В резултат от замърсяването широколистните гори в околностите на комбинат „Медет” са започнали да загиват. Дори запазените в по-отдалечените райони местни издънкови гори от габър, горун, бук и зимен дъб са с влошено състояние. Затова са предприемани залесявания с по-устойчиви видове, като акация, червен дъб, липа.

Данните за растителният свят на площадката на преработвателните съоръжения и самото хвостохранилище са събрани чрез преки наблюдения. При направеното посещение на място се установи, че условията не са благоприятни за растителността, която е била типична за района преди антропогенната намеса.

Площадката е разположена върху сухо пясъчно поле от хвост с високо съдържание на силициев двуокис и наличие на мед и други метали. Поради екстремните условия на площадката практически няма растителност.

Условията в самото хвостохранилището като цяло също не са благоприятни за растителността, която практически липсва. Изключение прави влажно понижение, в най-ниската част на което се е формирал плитък водоем, който ясно се вижда на сателитната снимка от 2005 г. – фиг. 3.1.5.2. В него има две ивици обрасли с блатни треви (основно дзука). Общата дължина на ивиците е около 900 м при ширина от 50 до 250 м.

Характерни за ниските предпланински части в района са следните видове животни по групи:

• 
  едри бозайници – сърна, заек, катерица, таралеж
  
• 
  дребни бозайници – жълтогърла горска мишка, сива горска мишка, обикновен сънливец
  
• 
  птици – жалобен синигер, сойка, сврака, среден кълвач
  
• 
  влечуги – стенен гущер, късокрак гущер, зелен гущер, обикновенна водна змия, медянка, пепелянка.
  
• 
  земноводни – обикновен тритон, гребенест тритон, жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, кафява крастава жаба.
  

Сред рядко срещаните видове е алпийският тритон (връх Малък Богдан).

Данните за гръбначната фауна сочат присъствието на над 160 вида.

Данните за безгръбначната фауна на района са много по-оскъдни. В сравнително запазените естествени местообитания (незамърсените участъци на потоците, реките и язовирите) се срещат мидите Unio pictorum и Adonta cignea, езерния рак (Astacus leptodactylos). В ниските части на старите широколистните гори се срещат защитените видове бръмбари еленов рогач (Lucanus cervus) и бръмбър носорог (Oryctes nasicornis).

Няма данни за популационните показатели на видовете от безгръбначната фауна в района.

Фауната в района също е пострадала от негативното антропогенно влияние. След влизането в действие на комбината „Медет” по данни от таксацията на дивеча в ловните стопанства в района през края на миналия век е установено трайно снижаване на основните запаси от дивеч, което е пряко отражение от влошените условия на средата. Въпреки че няма количествени данни за популациите на другите диви гръбначни животни, със сигурност може да се твърди, че те също силно са намалели поради същите причини.

Единствено бреговата лястовица е намерила подходящи за нея условия на площадката. В края на юни 2005 г. бреговите лястовици са изградили гнездова колония в пясъчните откоси, образувани на площадката за оборотен хвост. Броят на дупките с гнезда е около 80 с над 200 двойки.

На площадката има 4 винкелни кули с прожектори за охрана и нощна работа. Кулите са с височина 10 м и всяка кула е с по 4 до 6 прожектора от по 400 W всеки. Кулите са снабдени с командно табло, от което се включват и изключват прожекторите. По информация на инвеститора, предвижда се да се използва само част от тях. Едновременно включване на всички прожектори може да има само при възникнала необходимост.

При използването нощем на прожекторите през края на пролетта, те ще привличат голямо количество летящи насекоми. Сред тях са и много екземпляри от бръмбарите - Еленов рогач (Lucanus cervus) и носорог (Oryctes

Представители на животинския свят посещават територията на хвостохранилището епизодично. По влажния бряг на водоема бяха установени единични следи на заек, лисица, чакал, дива котка, сърна, чапла (най-вероятно сива чапла), сребриста чайка и множество следи на дребни дъждосфирцови птици.

Над площадката бяха забелязани да прелитат ято сребристи чайки и реещ се обикновен мишелов.

По данни на местни жители водоемът се използва като място за почивка и от зеленоглавата патица.

В крайбрежните зони на пясъчния хвост има ходове на къртици.

В приложение 3.1.5.1. са представени снимки на отделни участъци от хвостохранилището и на растителни и животински видове, направени при екологичното обследване на площадката на инвестиционното предложение.

Най-голямата влажна зона в близост до площадката е язовир Жеков вир, който е отделен със стена от хвостохранилището.

В ДЛ”Пирдоп” е защитената местност „Вран камък” с площ 606 дка. В нея гнездят гарван гробар, червенокръста лястовица, скална лястовица, пъстър скален дрозд. В района преди 15 години са гнездели двойка скални орли и двойка ловни соколи.

Две „исторически места” са представени за прекатегоризиране в защитени местности - „Арамлиец” – вековна букова гора с площ от 822 дка в землището на с.Каменица и „Въртопа” – 43 дка вековна букова гора в землището на с. Антон.

На площадката на инсталацията и хвостохранилището няма хабитати, които да имат консервационна стойност.

Обектът на инвестиционното предложение е хвостохранилище “Медет”, което се намира на 5-6 км северозападно от рудник “Медет” и на 3-4 км южно от гр. Пирдоп, Софийска област. В хвостохранилище“Медет” е депониран отпадък от обогатителната фабрика, която е преработвала медно-пиритно-молибденова руда от находище “Медет” през периода 1965-1985 г. и медна руда от находище “Асарел” – 1977-1990 г.

Хвостохранилище “Медет” е най-голямото в България. То е разположено в пределите на Панагюрския руден район по южните склонове на Същинска Средна гора. Неговата площ, измерена по контура му, е 2200 дка. Южната стена “Златишко кале” се намира на 1 км от второкласния път Панагюрище – Златица. Хвостохранилище “Медет” запълва около 5 км от долината на р. Тополница, която в този участък е силно криволичеща и със стръмни брегове. Ландшафтът тук е планински със заоблени форми, без дълбоки врязвания и остри скални очертания.
Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България*, хвостохранилище “Медет” попада в следната регионална ландшафтна структура**:
В. Централнобалканска планинско котловинна област,

Х. Средногорско-Задбалканска подобласт,

67. Братийско-Богдански район.
Съгласно типологичното ландшафтно райониране на България*, разглежданата територия попада в следната типологична ландшафтна структура**:
ІV. Клас - Планински ландшафти

4.2. Тип – Ландшафти на умерено влажните планински гори

4.2.1. Подтип – Ландшафти на среднопланински широколистни гори и вторични ливади

51. Група - Ландшафти разположени върху масивни и метаморфни скали

23 Вид – Техногенни миннодобивни планински ландшафти.
Главните черти на съвременната ландшафтна структура на хвостохранилище “Медет” и прилежащите територии се определят от наличието на:

• 
  Антропогенни техногенни ландшафти
  
• 
  Горски широколистни издънкови ландшафти
  
• 
  Крайречни ландшафти
  
• 
  Ливадни ландшафти
  

* Регионално ландшафтно райониране на България. География на България, БАН, С., 1996 г.

* Типологично ландшафтно райониране на България. География на България, БАН, С., 1996 г.

** Буквените и числени индекси на ландшафта са съгласно цитираната разработка

Особено силно въздействие върху ландшафта тук, обаче, са оказали откритите рудници в Медет и Асарел. Почвата, растителният и животинският свят са напълно унищожени в района на хвостохранилището и пейзажът може да се определи като пустинен. Част от околните склонове са оголени и прорязани от временни и постоянни пътища от инфраструктурата, свързана с извършвания открит добив на медно-пиритно-молибденова руда от находище “Медет”. В резултат на тази дейност в близкото минало, първичният планински ландшафт е нарушен и силно антропогенно натоварен. Комплексът рудник-обогатителна фабрика, преразпределението и складирането на огромни обеми рудна, нерудна маса и депониран отпадък, както и комуникационната инфраструктура на обекта са довели до дълготрайни негативни екологични последствия, засягащи всички компоненти на околната среда. В технологичния отпадък, след детайлно геоложко и геохимично проучване, е установено наличието на 0,7 кг/тон Cu и други метали. Нарушените терени създават типичен техногенен ландшафт.

В близост до гр. Пирдоп са разкрити находки от неолита. Около Еленската базилика са намерени останки от антично селище, а югозападно от Златица има запазени останки от Средновековието. В землището на двата града има десетки тракийски могили.

В района на хвостохранилище “Медет” и в 3-километров обхват около него няма наличие на културни, исторически и архитектурни обекти.
2)Съществуващи проблеми на културно-историческото наследство в чувствителните от екологична гледна точка зони
Не съществуват такива проблеми, поради липса на културни и исторически паметници.

3.2. Фактори, замърсяващи или увреждащи околната среда
3.2.1. Шум, вибрации и други физични фактори

1)Характеристика и анализ на шумовата обстановка

Площадката на бъдещия обект е разположена в хвостохранилище “Медет”, върху депонирания технологичен отпадък. На настоящия етап върху нея е построена пилотна инсталация, с цел уточняване на технологичните и техническите параметри на бъдещата промишлена инсталация.

Инвестиционното предложение предвижда разширяване на пилотната инсталация до промишлена.

Източници на шум на пилотната инсталация са почти всички звена и елементи на добивно – преработвателния процес. Част от тях са разположени на открито (багер, булдозер, самосвал, помпи в приемното отделение). Останалите се намират в сградите на двата цеха – “Екстракция” и “Електролиза” (помпи, бъркалки, хидрофор, горелка на котел, машина за здиране на катоди).

Нивата на шум, излъчен от разположените на открито източници, са: багер, на 2m. – 70-72 dBA; булдозер, на 1m. – 79-80 dBA; самосвал, на 5m. – 73-75 dBA; помпа и шнек при буферен резервоар - 58 dBA; помпена станция към басейни, на 1m. – 74 dBA.

В цех “Екстракция” нивата на шум от посочените източници, разположени на различни коти, са между 70 dBA и 75 dBA, а в цех “Електролиза” – между 65 dBA и 75 dBA.

Посочените нива са от измервания, извършени от РИОКОЗ – Софийска област, при оптимални работни условия и режим на работа на машините и съоръженията, осигуряващи протичането на технологичния цикъл (Хигиенно становище за Държавна приемателна комисия № 2207/09.05.2005г. – Приложение 4.10.2)

Във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС, за установяване нивата на шума по границите на площадката на обекта са проведени собствени измервания с прецизен шумомер тип 2230 на ф. “Брюел Кер”. Определено е еквивалентното ниво на шума Leq в dBA. Получените резултати са посочени в табл. 3.2.1.1. Местоположението на измерителните точки (ИТ) е показано на фиг. 3.2.1.1.

Ограждащите стени на двата цеха са изградени от LT ламарина с дебелина 4 см. В цех “Ерлектролиза” от вътрешната страна е изпълнена изолация от минерална вата (10 см), полиетиленово фолио и гипсокартон (12.5 мм). Същата е и изолацията на стените в цех “Екстракция”. Прозорците на сградите са стъклопакет с алуминиева дограма. Средната звукоизолация на съставната стена (плътна част + остъкляване) е не по-малка от 35 dB.

Стойностите на нивото на шума в ИТ 3, 4 и 5 показват, че звукоизолиращата способност на външните стени на сградите на цеховете е достатъчна.

Допустимото ниво на шум за промишлена територия, съгласно Наредба №6 от 26.06.2006 г. на МЗ и МОСВ за показателите за шум в околната среда (ДВ, бр. 58 от 18.07.2006 г.), е 70 dBA за дневен и нощен период. Измерените нива (табл. 3.2.1.1.) са далеч под нормата.

Инвестиционното предложение за изграждане на промишлената инсталация предвижда строителните дейности да включват изкопно-насипни работи, бетониране на площадки, фундаменти и сгради, както и изграждане на междуцехови комуникации и монтаж на машини и съоръжения. За строителството ще се използват инертни материали (чакъл и пясък) и бетон от действащи кариери и бетонни възли в района на гр. Пирдоп и гр. Златица. За сградата към електролизния цех ще се използват конструкции от стоманена ламарина; минерална вата, полиетиленово фолио и гипсокартон за изолация; стъклопакет с алуминиева дограма. Ще се използват също метални конструкции за гумено-лентовите транспортьори, стоманени тръби за комуникациите и др.

Строителните работи ще бъдат съпроводени с отделянето на строителни отпадъци, съобразно изброените дейности и материали. Възможно е да бъдат генерирани и опасни отпадъци, например масла от строително-транспортната техника и др. Строителството на инсталацията ще бъде съпроводено и с отделяне на опаковки и битови отпадъци от изпълнителския персонал.

По-долу са представени очакваните отпадъци с код и наименования, съгласно Наредба №3 от 1 април 2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ, бр.44/2004).

17 01 01 бетон;

17 04 05 желязо и стомана;

17 06 04 изолационни материали, несъдържащи азбест и опасни вещества;

17 08 02 строителни материали на основата на гипс.
В категорията на строителните отпадъци не включваме отпадък “изкопани земни маси”, тъй като строителството ще се извършва на изградената площадка на Пилотната инсталация и на площта на хвостохранилището. Поради това изкопаните маси представляват хвост, който ще се депонира на буферния склад за преработка в пилотната инсталация.

Опасни отпадъци

13 01 00 отпадъчни хидравлични масла;

13 02 00 отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки;

15 02 02 абсорбенти, кърпи за изтриване и др., замърсени с опасни вещества;

15 01 01 хартиени и картонени опаковки;

15 01 02 пластмасови опаковки;

15 01 04 метални опаковки (варели, кутии и др.).

20 03 01 смесени битови отпадъци;

20 01 08 биоразградими отпадъци (хранителни остатъци);

20 01 30 перилни и почистващи препарати.

Отпадъците ще се депонират на обособената площадка върху хвостохранилището срещу входа на Пилотната инсталация. Препоръчваме площадката за отпадъците да се обозначи съобразно вида на отпадъците и по възможност да се поставят контейнери, което ще улесни извозването им на съответните регионални депа.

Преди започване на строителството на промишлената инсталация инвеститорът следва да осигури необходимите документи, свързани с дейностите по управление на отпадъците, които се изискват от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр.86/2003): писмени договори за предаване и приемане и за третиране и транспортиране на отпадъците (чл.5, ал.2 и чл.18) – с фирмата-изпълнител и кмета на общината; Разрешение от РИОСВ за дейности с отпадъци (чл. 12 и чл.37 от ЗУО). По време на изготвянето на настоящия ДОВОС е започнала процедура за издаване на Разрешение за дейностите с отпадъци на Пилотната инсталация за добив на електролитна мед, което следва да бъде подновено след изтичане на срока му и съобразено с възприетите технологични решения за промишлената инсталация.

По време на експлоатацията

При производствената дейност на инсталацията ще се генерират производствени отпадъци (технологични и други отпадъци от производството), опасни отпадъци, опаковки и битови отпадъци.

Този отпадък се получава от две технологични операции: след сепарацията на твърдата от течната фаза в барабанните сита и след утаяването на шлама в сгъстителите. Първият отпадъчен продукт е в насипно състояние с влага около 20% и едрина на частиците над 0.1 mm. След обезводняване във филтър-преса той ще се депонира обратно в хвостохранилището. Вторият отпадъчен продукт е промитият шлам от последния сгъстител, който е с едрина под 0.1 мм и съдържание на влага 40-50%. След филтър-пресата влажността на шлама е 15-20%.

Общото количество на технологичния отпадък от инсталацията е почти равно на иззетия от хвостохранилището материал, тъй като количеството на получената катодна мед е около 0,1%. В годишен аспект, при достигане на предвидения капацитет на инсталацията, технологичният отпадък ще бъде 2309 х. тона (69970 t за 24 часа). Приблизителното химично съдържание на отпадъка в проценти е: силициев двуокис – 62%, двуалуминиев триокис (Al₂O₃) – 20, калциев окис (СаО) – 4, магнезиев окис (MgO) – 2.5, калиев окис (K₂O) – 4.5, натриев окис (NaO) – 3, желязо (Fe) – 2, сяра (S) – 1, мед (Cu) - 0.03, алуминий - 1.30, титан (Ti) – 0.305, ванадий (V) – 0.016 %. Поради ниското съдържание на мед и ванадий, чиито съединения превръщат отпадъка в опасен, когато сумарната им концентрация е равна или по-голяма от 25% (Приложения №3 и №5 към чл.6, ал.2, т.3 от Наредба №3/2004 г. за класификация на отпадъците), отпадъкът от инсталацията за добив на мед от хвоста се определя като неопасен.

В инвестиционното предложение не се предвижда последващо извличане на останалите в отпадъка полезни компоненти, поради липса на подходяща технология. Той би могъл да се използва в строителството, във връзка с което фирмата е възложила провеждането на специализирани изследвания. От друга страна, в отпадъка остават ценни компоненти, като титан, алуминий и др., които в бъдеще могат да бъдат извлечени. Въпросите за частичното или пълното оползотворяване на отпадъка следва да намерят място в цялостния работен проект за срока на концесията.

Депонирането на технологичния отпадък, както бе посочено в т.2.1, ще се извършва в предварително освободени от суровината зони, съгласно утвърден работен проект и в съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства – глава ІІІ, чл.83. На участъците с депониран отпадък се предвижда да бъде извършена поетапно техническа и биологична рекултивация.
Предвидените в инвестиционното предложение дейности, свързани с депонирането на технологичния отпадък от Инсталацията за добив на електролитна мед, в общи линии са относими с Директива 2006/21/ЕС за управлението на отпадъци от добивните промишлености. Технически лесно изпълнимо и икономически изгодно е обратното запълване с отпадък на празните участъци след изгребването на хвоста. Насипването ще се извършва по проект, който е съобразен с осигуряване на физическа стабилност на отпадното съоръжение и намаляване на неблагоприятното въздействие върху околната среда и човешкото здраве. В проекта за поетапна рекултивация следва да се предвидят конкретни мерки за постепенно възстановяване на компонентите на околната среда.

Директива 2006/21/ЕС обръща особено внимание на Плана за управление на отпадъците и на политиката за предотвратяване на големи аварии. “МБС” АД има разработена Фирмена програма за Управление на дейностите по отпадъците за периода 2005-2010 г., в която е отделено много малко внимание на технологичния отпадък от Пилотната (респ. Промишлената) инсталация. Препоръчваме тази програма да се разшири и актуализира, като се съобрази с изискванията на Директива 2006/21/ЕС за управлението на отпадъци от добивните промишлености.

17 04 05 метални отпадъци (желязо и стомана);

19 12 04 пластмаса и каучук (гумено платно от транспортните ленти).
Катодните основи са класифицирани в група 11 01 – отпадъци от повърхностна химична обработка и нанасяне на покрития върху метали и други материали (според подаденото заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци в Пилотната инсталация). Тези отпадъци ще се получават при електролизата на медта. Очакваното количество за промишлената инсталация е 400 kg годишно.

Металните отпадъци ще се образуват при ремонта и подмяната на резервни части на машините и съоръженията, смяна на ролки на ГТЛ и др. Предполагаемото количество ще бъде около 5 t на година. Тези отпадъци следва да се събират и съхраняват временно на обособена маркирана площадка с осигурен достъп на транспортните средства за тяхното извозване. Предаването на металните отпадъци следва да се извършва в съответствие с изискванията на Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета с ПМС №316 от 22 ноември 2004 г. (ДВ, бр.105/2004 г.).

При работа на транспортните ленти ще се отделят отпадъци под формата на износени парчета от гуменото платно. Количеството им ще бъде малко (100-200 kg на година), особено в началото на експлоатационния период, и ще зависи от техническата изправност на съоръженията. Препоръчително е тези отпадъци да се събират в отделни контейнери с оглед разделното им депониране.
Опасни отпадъци

При експлоатацията на промишлената инсталация се очакват следните опасни отпадъци – катоден шлам (отпадък от електролизата на медта), отпадъчни масла, отработени акумулатори, употребявани луминисцентни лампи и др.

11 02 05* отпадъци от хидрометалургия на медта (шлам), съдържащи опасни вещества;

13 01 10* отпадъчни хидравлични масла – от механизацията, получени при ремонтни работи и смяна на масла;

13 02 05* отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки – при ремонтни дейности и смяна на маслата на механизацията и редукторите на ГТЛ;

13 03 07* изолационни и топлопредаващи масла – от ремонтни дейности и смяна на маслата на потопяемите помпи;

15 0110* опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества – варели от реагент LIX 984 N;

15 02 02* абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и др. – от почистване на съоръженията, ремонти и др.;

16 06 01* оловни акумулаторни батерии – при смяна на акумулаторите на механизацията;

20 01 21* флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак – при смяна на осветителните тела в сградите.

Количеството на останалите опасни отпадъци се очаква да бъде сравнително малко (около 400 литра отработени масла общо, 5 бр. акумулатори, 60 бр. замърсени с опасни вещества опаковки и 20 бр. флуоресцентни тръби) и ще бъде уточнено в работния проект.

Събирането и временното съхранение на опасните отпадъци следва да се извършва съгласно Закона за управление на отпадъците и нормативните документи, произтичащи от него - Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (2005 г.), Наредба за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори (2005 г.) и Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отрадъци от електрическо и електронно оборудване (2006 г.). Тези отпадъци следва да се съхраняват в обособени складови помещения, снабдени със съответна маркировка, до предаването им на лицензирани фирми за следващо третиране (рециклиране или обезвреждане).

За дейностите с опасни отпадъци инвеститорът следва да води отчетни книги и да изготвя и предава в РИОСВ годишни отчети, а съгласно чл. 37 от ЗУП – да получи разрешително за извършване на конкретните дейности.

15 01 01 хартиени и картонени опаковки;

15 01 02 пластмасови опаковки;

15 01 04 метални опаковки (варели, кутии и др.).

Полиетиленовите чували и пластмасовите опаковки се предвижда да се третират заедно с битовите отпадъци. Препоръчително е опаковките да се събират разделно, съгласувано с община Златица и община Пирдоп, с оглед разделното им депониране на регионалните депа.

Металните варели от използваните химически реагенти следва да се съхраняват на временна площадка или склад след старателно измиване, до предаването им на лицензирани фирми.

При събирането, съхраняването и оползотворяването на отпадъците от опаковки следва да се спазват изискванията на Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки (2004 г.) – глава трета.

20 01 01 хартия и картон

20 03 01 смесени битови отпадъци

20 01 08 биоразградими отпадъци (хранителни остатъци);

20 01 30 перилни и почистващи препарати.

Годишното количество на битовите отпадъци при 330 работни дни се очаква да бъде около 10 тона.

Битовите отпадъци (хартия, пластмаса, хранителни и др.) се предвижда да се събират в найлонови чували и контейнери и да се извозват по график на регионалното депо за битови отпадъци.
В съответствие с изискванията на нормативната уредба, Промишлената инсталация за добив на електролитна мед следва да има утвърдена Програма за управление на дейностите по отпадъците, на основание чл.28 (1), т.3 а) и б) от Закона за управление на отпадъците. Понастоящем “МБС”АД има разработена фирмена програма за управление на дейностите по отпадъците за Пилотната инсталация, която предстои да бъде утвърдена. Тя би могла да послужи като основа за разработване на Програма за управление на дейностите по отпадъците на Промишлената инсталация, след пускането й в експлоатация.
Отпадъци, получени от други предприятия за обезвреждане

Както вече бе отбелязано, в Пилотната инсталация на “МБС”АД са започнали изпитателни работи за оползотворяване на отпадъци от „София МЕД” АД. С писмо № 26-00-4284/29.06.2005 г. на РИОСВ - София е получено разрешение за еднократно вземане на отпадъци за тази дейност.

В бъдеще производствената дейност на предприятието предвижда дейности със следните видове отпадъци, получавани от други предприятия:
„СОФИЯ МЕД” АД гр. София, Гара Искър, ул. „Димитър Пешев” №4, БУЛСТАТ 130144438, Разрешително № 12-ДО-290-00/15.10.2002 г.

- Код 10.10.03. Шлака от пещи

• 
  прахообразна шлака ;
  
• 
  едра шлака от мелница;
  

- Код 11.01.09^*. Утайки от третиране на пром. отпадни води (филтърен кек);

- Код 12.01.04. Прах и частици от цветни метали (окалина).
КЦМ АД, Асеновградско шосе, 4009 Пловдив, БУЛСТАТ Ю-115007471, Комплексно разрешително №1/2004 г.

- Код 10.05.01. Шлаки от първи и втори етап на производството (обогатен клинкер и шлам).

По време на строителството не се предвижда използването на опасни вещества.

За нормалното протичане на технологичния процес ще се използват някои химични съединения, класифицирани като "опасни" вещества по изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти. Такива са сярната киселина, екстрагент LIX 984 N и разредител Exxsol D80.