Въздействие на нейонизиращите лъчения (НЙЛ)

Въздействието на НЙЛ върху човека и околната среда е многообразно. Статичните (постоянните полета) например въздействат върху имунната система, върху централната нервна система на човека и др. Свръхнискочестотните електрически и магнитни полета индуцират в човешкото тяло ел. токове, които могат да доведат до различни вредни въздействия, като например възбуждане на възбудими структури, ел. шок, неприятни усещания и др.

По време на извършване на строително - монтажните работи на отделните подобекти не са предвидени и няма да има допълнителни източници на лъчения - топлинни, радиационни, нейонизиращи (електромагнитни) и др. на територията на инвестиционното предложение и в близост до нея. При това положение стойностите на нейонизиращите лъчения ще са фоновите за дадения географски регион и са главно в обхвата на свръхнискочестотните (СНЧ) и нискочестотните електромагнитни лъчения (ЕМЛ). Излъчвателите в околната среда са съществуващите електропроводи за високо напрежение, откритите разпределителни устройства, комуникационните системи – радиостанциите, излъчващи на дълги, средни, къси и ултракъси вълни, телевизионните предаватели, базовите станции за мобилна комуникация, радарните системи и др.

На тази база заключението е, че по време на строителството на инвестиционното предложение няма да се надвишат максималните допустими стойности на различните нейонизиращи лъчения, съгласно общите и специфичните норми за конкретните видове и въздействието им върху околната среда и здравето на хората се оценява като нулево.
- Микроклимат – през пролетния и есенния периоди - охлаждащ, а през летния - прегряващ, предвид че строително-монтажните работи ще се извършват на открито.
- Физическо натоварване – пренатоварване на опорно-двигателния апарат.
Химични:

Това са многокомпонентните емисии на вредни вещества от изгорелите ауспусови газове, съдържащи: въглероден оксид, азотни оксиди, серен диоксид, въглеводороди, аерозоли на тежки метали. Рисковите фактори са главно токсико-химични и са свързани с дихателната система. За повечето от тях има данни за отдалечен канцерогенен ефект и се отнасят към вероятните канцерогени за хора – 2 А група от списъка на химичните канцерогени за хора – Наредба за опасни химични вещества – МЗ.

За намаляване на риска от посочените по-горе неблагоприятни фактори е необходимо заетите в строителството хора да бъдат снабдени с подходящо работно облекло за съответния сезон, подходящи лични предпазни средства (маски, антифони), да се осигурява необходимия физиологичен режим на труд и почивка.

Провеждането на СМР на площадките на ВЕП „Ягнило”, съобразени с изискванията за изграждане на такъв род обекти и при спазването на мероприятията за безопастност и хигиена на труда към съответните проекти, няма да доведе до значима промяна в здравния статус на заетите в строителството хора. Рискът за тях се оценява от нисък до приемлив при спазване на нормативните изисквания за безопасни условия на труд и почивка.

По време на експлоатацията на обекта рисковите фактори са сведени до минимум, предвид на обстоятелството, че не се налага постоянна подръжка на съоръженията. Присъствието на специалисти по подръжката на съоръженията, както и на временно пребиваващи на територията хора, ще бъде епизодично и краткотрайно. В тези периоди няма да има прахови и газови емисии от прохообразуващи дейности и от ДВГ, поради липса на източници на отделните площадки.

Съгласно представените по-горе в доклада изошумови линии около всеки ветрогенератор и общо около парка шумът постепенно спада с отдалечаването от дадената кула и от условните граници на парка. Данните от диаграмата на шумовото поле показват, че общо по границите на парка стойностите на шума са равнозначни с естествения акустичен фон на територията – 35-40 dBA. На базата на техническите данни за шумоизлъчването на ветротурбините и направените прогнозни изчисления за разпространението на шумовото налягане на различни разстояния от ветрогенератора и от парка като цяло (отделните условно обособени групи от ветрогенератори), получените резултати показват, че хигиенните норми за жилищна територия и зони се достигат дори в рамките на самия парк.

По отношение на шума не се очаква кумулативен ефект от едновременната експлоатация на ветроенергийния парк и другите подобни инвестиционни предложения в района, тъй като достатъчно голямото отстояние на ветрогенераторите един от друг и на отделните групи помежду не дава възможност за наслагване и резонанс на шумовите вълни до стойности, надвишаващи граничните норми от 45 dBA за нощта за „жилищни територии и зони”.

Вибрациите няма да представляват рисков фактор по отношение здравето на хората, тъй като те са технологично недопустими (могат да доведат до дефектиране на ветроенергийния агрегат).

За електромагнитни полета с променлива честота (50 Hz) се предполага, че поради липсата на открити въздушни линии и открити разпределителни устройства, този фактор губи своето значение като рисков фактор за здравето на временно пребиваващи хора в района на ветроенергийния парк.

В заключение, въздействието върху здравето на хората от реализирането на инвестиционното предложение е следното: Пряко като въздействие по време на строителството; Краткотрайно и временно при строителството; Без отрицателни въздействия върху здравния статус на населението; Незначително по време на експлоатация.

Производството на енергия от ВЕИ, в т.ч. от оценяваното инвестиционно предложение способства за намаляване на неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве, свързани с производството на енергия от традиционни източници.

- авария на строителна и транспортна техника;

- аварийно изпускане на гориво-смазочни материали;

- авария при използване на строителни материали;

- предизвикване на пожар.

Характерът на различните аварии, възможността за появата им и потенциалните въздействия от тях за анализирани поотделно при оценката на въздействията върху различните компоненти и фактори на околната среда в съответните раздели на настоящия доклад.

В тези планове обикновено се включват и мерки и действия за мимимизиране и/или отстраняване на въздействия от форсмажорни и независещи от техническото изпълнение на проекта аварийни обстоятелства, които пряко засягат територията, СМР и физическите изпълнители (работниците и инженерният и ръководен състав) на инвестиционното предложение.

Технологията за експлоатация на съоръженията не предполага възможни аварийни ситуации. Хипотетично е възможно случай на аварийно разрушаване на съоръжение/я при ураганен вятър, при скрит производствен дефект (опасност от разрушаване на пропелери и отлет на фрагменти) или силно обледеняване на пропилерите при отказ на системата за подгряване (опасност от отлет на ледени късове). Това налага разработването на авариен план, отразяващ възможни аварийни ситуации, произтичащи от работата на технологичното оборудване.

Вероятността за съвпадение на подобна аварийна ситуация и нанасяне на здравна щета на случайно или временно намиращи се лица в зоната на отлет е много малка. Всички съвременни типове ветрогенератори са снабдени с електронно управление и скоростта на движение на перките се регулира в зависимост от посоката и скоростта на вятъра. Вятърните турбини имат система за автоматично спиране на агрегатите при силен вятър (> 25 м/сек), така че аварийна ситуация от такъв вид е малко очаквана. Освен това минималното разстояние между границите на имотите (а не от център на ветрогенератор) до регулацията на най-близкото населено място (в случая с.Ягнило) е 1500 м, респ. по-голямо от теоретично изчисления по-горе радиус на отлет при скорост на вятъра над 25 м/сек. Против обледеняване на перките са предвидени нагреватели, така че и отлет на ледени късове е малко вероятен.

Следователно, при реализацията на обекта и нормалната му експлоатация и след изпълняването на направените в Раздел V препоръки (мерки) за предотвратяване, намаляване или, където е възможно прекратяване на значителни отрицателни въздействия върху компонентите на околната среда, не следва да се очакват неблагоприятни здравни ефекти за населението от най-близките населени места. Не следва да се очакват също така съществени неблагоприятни здравни ефекти за временно пребиваващите лица в непосредствена близост до площадката на обекта. С отдалечаване от площадката на обекта вероятността за такива последици намалява още повече.

1. 
   Съоръженията да се проектират съгласно изискванията на Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони;
   
2. 
   Да се разработи План за безопасност и здраве (ПБЗ), включващ мерки за ограничаване на въздействията върху околната среда и здравето на хората по време на строителството. ПБЗ да се изготви в съответствие с разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. за минимални изисквания за безопасни и здравословни условия на труда при извършване на СМР;
   
3. 
   Да се разработи Проект за рекултивация съгласно изискванията на Наредба № 26/02.10.1996г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и опозотворяване на хумусния пласт;
   
4. 
   Да се предвидят площадки за временно съхранение на отделения хумус съгласно изискванията на Наредба № 26/02.10.1996г. и да се предвидят мерки за почистване и рекултивация на временните площадки след приключване на СМР;
   
5. 
   Да се изготви схема за събиране, временно съхранение и транспортиране на отпадъците, образувани при строителството на обекта, която да отговаря на нормативните изисквания по управление на отпадъците;
   
6. 
   Да се сключи договор с лицензирана фирма, осигуряваща почистването на химическата тоалетна, като мястото на депониране бъде определено съгласно договорни отношения с лице, експлоатиращо канализационна мрежа и ПСОВ.
   
7. 
   Да се изготви план за действия при аварийни ситуации по време на строителството и на експлоатацията на ВЕП, който да се съгласува със съответните компетентни органи.
   

1. 
   Възложителят да осигури изпълнението на мерки за ограничаване изпускането на неорганизирани емисии на прахообразни вещества в атмосферния въздух, в съответствие с изискванията на чл.70, ал.1 – ал.6 от Наредба № 1/27.06.2005 г., в т.число:
   

• 
  недопускане извънгабаритно товарене на транспортните средства с насипни материали; използване на затворени или покрити с платнища транспортни средства;
  
• 
  ограничаване на дейностите по транспортиране, товарене или разтоварване при високи скорости на вятъра;
  
• 
  системно оросяване на открити складове и площадки за временно съхранение на насипни материали и строителни отпадъци при сухо и ветровито време;
  

1. 
   Местата за временно складиране на насипни материали и строителни отпадъци своевременно да се почистват след оползотворяването и извозването им;
   
2. 
   Да не се допуска да работят строителни машини и МПС с неизправни двигатели с вътрешно горене;
   
3. 
   Да се предвиди използването на химическа тоалетна с периодично почистване, съгласно условията на предварително подписан договор;
   
4. 
   С цел ограничаване утъпкването и разрушаването на почвата, растителността и естествените местообитания извън предвидените с ПУП-ПЗ площадки на ветропарка, е необходимо спазването и изпълнението на следните мерки:
   

• 
  точно маркиране на подходите към строителните петна на терена и недопускане движение на тежка строителна и транспортна техника извън определените стопански пътища и пътни подходи към ветроенергийните кули;
  
• 
  създаване на организация за контрол на местата за временен престой на строителната техника и за временно складиране на изкопните земни маси, строителните материали и образуваните отпадъци – същото да се извършва само в рамките на отредените с ПУП-ПЗ площадки;
  
• 
  съхраняване на отнетия хумусен слой съобразно Наредба № 26/02.10.1996г. и оползотворяването му като повърхностен слой при обратното засипване на фундаментите и кабелните трасета;
  
• 
  за предотвратяване възникването на ерозионни процеси вследствие на изкопните работи по трасетата на подземната кабелна мрежа, да се извършва своевременна рекултивация на трасетата при спазване на условията за работа на тесен фронт (по-малка дължина);
  

6. 
   Да не се допуска замърсяване с гориво-смазочни материали по терена в строителните площадки и извън тях;
   
7. 
   Образуваните отпадъци да се събират разделно и съхраняват на временни площадки до:
   

- събиране на твърдите битови отпадъци в метален контейнер и извозването им на организирано депо за ТБО, съгласно утвърдена схема от общината/общините;

8. 
   Определяне и съгласуване със съответните общини на площадки за депониране на излишните земни маси и/или на терени за насипване, подравняване, рекултивиране и др. с тях (сметища, неравности и понижения на дадени терени и др.);
   
9. 
   След приключване на строителството да се извършат във възможно най-кратък срок необходимите рекултивационни работи.
   
10. 
    В размножителния период на птиците и животните (15 април – 15 юни) да не се извършват строителни изкопни дейности за изграждане на фундаментите на ветрогенераторите, площадките и подходите към тях и други СМР, които налагат ползването на тежки машини и техника, респ. са свързани с повишени нива на шумово и атмосферно замърсяване.
    
11. 
    За намаляване въздействието върху гнездящи видове птици с висок консервационен статус е необходимо да се извършат допълнителни наблюдения на площадките на ветроенергийни съоръжения с номера 1, 2, 11 и 17.
    
12. 
    Да се проведе/провежда в определени периоди подробна разяснителна кампания сред участниците в строителните и експлоатационни дейности с цел предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района;
    
13. 
    Да не се допуска премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета и др) в земеделските земи;
    
14. 
    При извършване на СМР, ако се открият структури и находки на културни ценности в района, да се спират строителните дейности до произнасянето на съответните специалисти и компетентни органи за всеки конкретен случай, съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от Закона за културното наследство;
    
15. 
    Да се спазват правилата за противопожарна безопасност, особено в сухите периоди на годината за предотвратяване на пожари.
    

1. 
   След въвеждането в експлоатация на ветроенергийния парк да се извърши едногодишно наблюдение (импактен мониторинг), за да се установи действителното въздействие на съоръженията върху гнездящите и мигриращи птици в района и ако е необходимо да се направят нови предложения за мерки;
   
2. 
   Провеждане на мониторинг с цел установяване на инцидентни и възможни специфични периоди на струпвания на мигриращи видове прилепи и предлагане на подходящ режим на работа на ветрогенераторния парк през тези периоди.
   
3. 
   Да бъде разработена ефективна система за наблюдение и ранно регистриране на птици и ята и евентуално спиране работата на ветрогенератори при вероятност от сблъсък;
   
4. 
   Своевременно отстраняване от площадките на парка на потенциална храна (мърша), с цел да се намали активността на грабливите птици;
   
5. 
   Всеки един от ветрогенераторите да бъде обозначен като изкуствено препятствие със съответната маркировка и светлинна сигнализация в изпълнение на изискванията на Наредба № 14 на МТС (ДВ, бр.103 и 104 от 2000 г.)
   
6. 
   При въвеждане на обекта в експлоатация и не по-малко от един път в рамките на 2 последователни календарни години да се извършва собствено периодично измерване на показателите за шум в околната среда, съгласно изискванията на чл.27 от Наредба № 54/13.12.2010 г., с цел осигуряване непревишаване на граничните стойности по смисъла на чл.26, т.2 от същата наредба. Измерванията да се извършват по утвърдена методика на МОСВ съгласно т.4.5 към Приложение № 3 от Наредба № 6/26.06.2006 г. и при спазване на условията от чл.16, ал.2, чл.18 и чл.19 от Наредба № 54/13.12.2010г. Докладът с резултатите от измерванията да се представя в РИОСВ-Варна и РИОСВ-Шумен съгласно изискванията на чл.30 от Наредба № 54/13.12.2010 г.
   
7. 
   През целия период на експлоатация, осъществяваните дейности на площадката на ВЕП да се извършват по начин, недопускащ превишаване на граничните стойности за показателите на шум в околната среда, съгласно изискванията на чл.16 от Закона за защита от шума в околната среда (обн.ДВ бр.74/2005 г.) и Таблица 2 от Приложение № 2 към чл.5 на Наредба № 6/26.06.2006 г.
   
8. 
   До един месец след въвеждане в експлоатация на инвестиционното предложение да се представи в ГД «ГВА» и МО информация за местоположение (географски координати), височина и обозначение на вятърните генератори.