Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на

При изготвянето на проектите за ПУП-ПЗ за изграждане на ветрогенератори в дадени имоти се определя сервитутна ивица около всяка кула съгласно чл.64 от Закона за енергетиката, във връзка с чл.5 и чл.7 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба 16, изм. и доп. ДВ, бр.77.2008 г.) – Приложение № 1 към чл.7, ал.1, т.1А, според която сервитутната ивица около ветрогенератора е с формата на кръг, без площта на фундамента му, с диаметър на кръга, равен на диаметъра на ротора на вятърния генератор плюс 2 m, и център, съвпадащ с центъра на проекцията на фундамента върху земната повърхност.

В тази връзка са определени поотделно отстоянията от 25 бр. ветрогенератори (по окончателния вариант) до най-близката горска площ, както и разстоянието по права линия от границите на имотите до най-близко намиращия се воден обект – микроязовир „Далака”. Видно от данните в таблицата в доклада за ОВОС, разстоянията до горски площи от центровете на 10 бр. ВГ са от 170 до 200 м, като най-близките разстояния са от ветрогенератори № 1 и № 21, съответно 172 и 176 м. Останалите 15 бр. ВГ са на разстояния над 200 м.

• 
  Избраните след детайлно проучване местоположения за изграждане на ветрогенераторите в проектните имоти могат да се определят като „слаборискови зони” за сухоземни местообитания, тъй като се намират в открити обработваеми земи без линейни елементи (полезащитни пояси, водни течения, дерета с растителност) и не са разположени във и/или в непосредствена близост до горски масиви, скални венци, водни площи и др., където е вероятно да се концентрират птици или прилепи през определени периоди от годината.
  
• 
  Инвестиционната площ (средна надморска височина 420 м) представлява ясно обособен открит, равнинен селскостопански терен с интензивно земеделие (добив на зърнено-фуражни култури), респ. представлява изцяло антропогенно модифициран хабитат. На територията на имотите, където ще се реализира инвестиционното предложение, както и в контактните зони няма типове природни местообитания и местообитания на редки или застрашени от изчезване растителни видове. Проектната територия не представлява консервационно значимо място или място с висок биологичен потенциал за фауната в района.
  
• 
  През територията на инвестиционното предложение, респ. през оценяваните имоти и в близост до тях не протичат повърхностни водни течения. По склоновете на платото Станата, отдалечено от проекто-площадките има суходолия, чиито отток се формира от дъждовни води. Липсата на водни обекти и влажни зони на територията и в близост до нея е предпоставка за отсъствието на представители на ихтиофауната и на Клас Земноводни (Amphibia).
  
• 
  Поради факта, че инвестиционната територия представлява обработваема площ, подложена на интензивна земеделска дейност, на същата не са установени и липсват предпоставки за обособяване на местообитания на влечуги, в т.ч. и на сухоземни костенурки. Антропогенизираните площи - ниви за производство на зърнени култури, в известна степен са подходящи за обитаване на някои дребни бозайници - мишевидни гризачи и някои хищници. Засиленото човешко присъствие и обработката на земята са предпоставки за отсъствието на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата бозайна фауна на терените, определени за изграждане на ВЕП. Едри бозайници вероятно преминават при хоризонтални миграции между съседните горски площи.
  
• 
  Територията на инвестиционното предложение се намира извън защитени зони по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, поради което не се очаква нарушаване на структурата на същите. Не се очаква отрицателно въздействие при изграждането и експлоатацията на предложения ВЕП върху функциите и природозащитните цели на защитените зони, както и загуба на типове местообитания и на местообитания на растителни и животински видове, предмет на опазване в защитените зони.
  
• 
  Прилепите не използват проекто-площадките за места за хранене и те не са част от миграционните им коридори. Не са установени и няма реални предпоставки за наличие на убежища в проектната площ. Площадките на ИП имат твърде ограничено значение като ловна територия, поради много ниското си насекомно обилие, определено от почти пълната липса на естествена растителност или изобщо на такава през ранната пролет и след есенната оран. Допълнителен отрицателно действащ фактор е третирането на площта със селскостопански препарати и торове. Установеното при мониторинга присъствие на някои индивиди от прилепите тук има дисперсен характер, поради отсъствието на линейни ландшафтни елементи, използвани от прилепите за ориентация при денонощни и сезонни миграции. Територията на ИП отстои на значително разстояние от Защитени зони от националната мрежа на Натура 2000 - по директивата за хабитатите, а именно: ЗЗ «Провадийско-Роякско плато» BG 0000104, намираща се на над 10 км югозападно и ЗЗ «Суха река» BG 0000107, отстояща на около 28 км източно. Хабитатните условия в проектната площ рязко се отличават от разнообразието на крайречни, скални и подземни хабитати (минни галерии, пещери и др. подземни убежища) в цитираните защитени зони.
  
• 
  По време на полевото проучване в три пункта чрез регистрацията на издаваните от прилепите ултразвуци и техният компютърен анализ за установяване на видовият им състав и хранителна активност на територията на ИП и избрания пешеходен трансект, с дължина 2,5 км, не бе установена функционална връзка на проектната територия с микроязовир «Далака» (отстоящ на 1,5 км северозападно от границите на ВЕП „Ягнило” - таблица № ІІІ.1-1) за прилепните популации. Считаме, че не само отстоянието на микроязовира от ВЕП, но и съществените разлики в надморската височина (над 100 м денивилация на терените), както и характерът на растителността на двете площадки, са реални фактори за липса на функционална връзка в ареалите на видовете, използващи водната площ като ловно местообитание и територията на ВЕП през различни етапи от жизнения си цикъл.
  
• 
  Анализът на обилието на гнездящите видове птици в проектната територия показва, че орнитоценозите са доминирани от типични за агро-екосистемите видове. Всички регистрирани видове са широко разпространени на територията на страната и със стабилни популации. Общата плътност на гнездящите птици на територията на ВЕП „Ягнило” е 1.21 инд./ха, което може да се определи като сравнително ниска – до средна стойност за подобни екосистеми на територията на страната (по експертно мнение на авторите на доклада – сравнение с други доклади на БДЗП ЕООД за подобен тип местообитания). Броят гнездящи на територията на планираните ветроенергийни съоръжения птици (оценени на около 150 индивида при най-обилния вид, или еквивалент няколко десетки гнездящи двойки) съставляват нищожен процент от националните гнездови популации (оценени на десетки до стотици хиляди гнездящи двойки). Резултатите от полевите проучвания на гнездовата орнитофауна показват също така, че видовото богатство не е високо и не включва много консервационно-значими видове. Очаква се ниска степен на въздействие върху гнездящите птици вследствие загуба на местообитания. Не се очаква да настъпи фрагментация на биокоридорни връзки между защитените зони (кохерентността на мрежата) от Натура 2000.
  
• 
  По време на полевото орнитологично проучване на реещите мигриращи птици се установи, че няма ясно обособен коридор на прелет през територията на ИП, а птиците прелитат със сравнително еднакъв интензитет в обсега на полезрението на наблюдателите. При теренните изследвания не е констатирано наличие на нощувки на реещи птици. На територията на ветропарка не е установено наличие на термали, които мигриращите реещи се птици да използват редовно за набиране на височина.
  

Предвид изброените базови технически, екологични и социални фактори, възложителят е направил съответните изменения спрямо първоначалната си идея. Така например:

• 
  Ситуирането на отделните ветрогенератори вътре в имотите, както и техният брой е претърпял многократни промени, в резултат на детайлното прецизиране на позициите на съоръженията по отношение на:
  

• 
  ветровите характеристики (в т.ч. вероятността от взаимно влияние на турбулетните потоци – технически фактор) на съседни ветрогенератори;
  
• 
  спазването на минималните разстояния между ветрогенераторите по Наредба № 14 и сервитутните ивици около тях по Наредба № 16 – (технически и устройствени фактори)
  
• 
  съкращаването на броя и преместването на центровете на генераторите по-навътре в имотите, за да се увеличат разстоянията от околните горски площи – потенциални местообитания на животински видове, както и заемането на по-малка обща площ за изграждането на 25 броя ВГ, вместо първоначално предвидените 35-30-27 броя (екологични фактори) - (Приложение № ІІІ.1-1)
  

При проучванията на алтернативите за местоположение на терените за изграждане на съоръженията на ИП (ветрогенератори, подстанция) възложителят се съобразявал с всички теоретични постановки и най-добри практики, съществуващи по света за избор на подходящо място за реализация на парка.

На базата на досегашния опит и доказателства при реализацията на ветроенергийни паркове в различни указателни документи са дадени някои общи (но не изчерпателни) препоръки (освен подробно описаните в доклада за ОВОС) за избягване или минимизиране на значителни въздействия върху елементите на биоразнообразието още при първоначалния избор на територия за парка, в т.ч. на конкретни площадки за отделните съоръжения, като:
 Минимизиране на инфраструктурата

Препоръчва се минимизиране на инфраструктурата като пътища и наличие на други обекти, които предлагат на грабливите птици добри условия за лов и издебване. Както бе посочено в настоящия доклад за ОВОС, за целите на инвестиционното предложение не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуващата инфраструктура. За достъп до площадките, в които са локализирани съоръженията, ще се използват съществуващите полски пътища, които на отделни места, където е необходимо, ще се разширят и укрепят, като им се направи и подходящата уплътнена (най-често трошено-каменна) подложка. За подходите към ветрогенераторите вътре в имотите също са проектирани най-преките и къси отклонки от стопанските пътища.

При разработването на трасетата на подземна кабелна мрежа от ветрогенераторите до подстанцията са търсени оптимални варианти, като същите преминават по съществуващите стопански пътища. Трасетата са избрани така, че с минимална дължина да обходят всички ветрогенератори и да стигнат до подстанцията.
 Теренни и мониторингови проучвания на състоянието на биоразнообразието на територията

Извършени са проучвания и анализи по отношение на:

• 
  Налични типове местообитания и местообитания на растителни видове на територията като цяло, върху която е предвидено изграждането на ветроенергийния парк
  

• 
  Местообитания на животински видове
  

• 
  Състояние на орнитофауната
  

Целта на проучването е: да се събере базова информация за характеристиките на пролетната и есенната миграции, която да послужи за определяне в етапа на планиране на наличието и степента на риск за мигриращите птици при изграждане на ветрогенератори в района, както и количествена и качествена информация за гнездящите птици в изследваната територия.

Освен описаните и анализирани по-горе алтернативи за местоположение на ВЕП като цяло и на отделните ВГ поотделно, алтернативи са възможни по отношение избор на:

• 
  модел и параметри на конкретните ветрогенератори;
  
• 
  доставка от производители, отговарящи на най-съвременните технологии за производство;
  
• 
  инсталираната мощност и размери на ветрогенераторите съобразно конкретните условия.
  

По отношение на капацитета на ветропарка (като брой генератори) са разглеждани вариантни решения за 35, 30, 27 и 25 броя ветрогенератори. Възможните екологосъобразни решения в този аспект са свързани главно с намаляването на техният брой. На етапа на предпроектните проучвания са отпаднали 10 бр. ветрогенератори в посочените землища по технически и екологични причини. Тези причини бяха обяснени в предходната точка.

Инвеститорът предвижда доставка и монтаж на нови съоръжения. Ветрогенераторите са от първи клас, възможно най-високият в момента. Генераторите ще бъдат произведени и доставени в зависимост от условията с инсталирана мощност по индивидуални проекти, като се отчитат местоположението за бъдещия монтаж и метереологичните условия. Оборудването на вятърните турбини ще бъде доставка от фирмата „Дженерал електрик”, специализирана в серийно производство и монтаж на вятърни турбини от ново поколение - без зъбни предавки, с което се поставят нови стандарти в технологията, качеството и безопастността на съоръженията. Генераторът на съвременните модели е конструиран за максимално икономично и ефективно функциониране. Използването на неизносващи се назъбени ремъци в някои от новите системи води до допълнителни спестявания, тъй като те премахват необходимостта от смазване и заварки. Благодарение на оптимизацията на главните части на турбината, новата геометрия на перката на ротора и др., са конструирани съвременни модели в този клас на мощност (2.0 – 2.5 – 3.0 МW) по отношение на получавана енергия (увеличена енергоефективност), намалена емисия на шум и удължен срок на експлоатация.

Проучени са следните алтернативи по отношение избора на подходящи турбини за целите на инвестиционното предложение, като е избирано между съоръжения с:

Номинална мощност – 2 000, 2 500, 3 000 kW

Роторен диаметър - от 82 м до 112 м

Височина на кулата - 90, 100, 105, 119 м

На настоящата фаза на проектиране не е уточнена конкретната мощност, респ. конкретният модел на ветрогенераторите, но най-голяма вероятност е да бъде предпочетен модел «Дженерал електрик» - GE XL 2.5 (2.75)-103-50 Hz, респ. ВГ с единична мощност 2.5 (2.75) -МW, диаметър на ротора – 103 м и височина на кулата – 100 м. Анализирането и оценката на въздействията върху околната среда и здравето на хората, в т.ч. на кумулативните такива, са извършени на база параметрите на този тип ветрогенератори.
3. Прилагане на „нулева алтернатива”

Съгласно нормативните разпоредби „нулевата алтернатива” е дефинирана по следния начин: ……..“Описание на настоящото състояние и последиците от него в случай, че инвестиционните предложения, които се предлагат, не бъдат осъществени”. В конкретния случай при реализиране на нулевата алтернатива би се запазило сегашното състояние и параметри на компонентите на околната среда.

„Нулевата” алтернатива по експертна оценка не е безспорно по-екологична, предвид, че имотите, в които се предвижда изграждането на съоръженията не се отнемат в по-голямата си част от съществуващото използване за ефективно земеделие. Временна загуба на растителност (агроценози) в периода на изграждането на ветроенергийните кули ще има на площ от около 2000 м² за всеки имот, а в етапа на експлоатация се намалява на площта на фундамента, която е в размер на около 360-400 м².

Освен това „нулевата алтернатива”, т.е. запазването на земите за земеделски нужди не е най-устойчивото управление и експлоатация на локалните ресурси. Мнението на специалисти е, че земеделието е основна форма на антропогенно въздействие върху почвените ресурси и в дългосрочен план засяга необратимо почвените характеристики като: структура, порьозност, сорбционен капацитет, запас на органично вещество, микрофлора, микрофауна и пр.

Също така трябва да се има предвид вредата, която би нанесло върху компонентите на околната среда и човешкото здраве (макар и не на тази територия) производството на същото количество електроенергия по конвенционален способ.

В оценявания случай „нулевата алтернатива” представлява поддържане на сеитбообръщение, най-често от царевица, слънчоглед и рапица, в които естествените растителни съобщества са унищожени, а малкото на брой, високо адаптивни видове, които са се приспособили да ги използват не са приоритетни за опазване. Сеитбата на тези монокултури оказва своето негативно въздействие върху местообитания и видове. Това става чрез агротехническите мероприятия – торене, разораване, брануване, третиране с химикали, жътва и др., в резултат на които се унищожават всички естествени местообитания, застрашените видове безгръбначни животни, прогонват се или се унищожават добруджански хомяк, лалугер, пъстър и степен пор, особено при дълбоката оран, която напълно разрушава дупките им. При жътвата и косенето има голяма вероятност да загинат голям брой наземно гнездящи птици - блатари, ливаден дърдавец, чучулиги и др.– най-уязвими са мътещите женски и техните малки. Третирането на обработваемите площи с инсектициди напълно унищожава почти всички безгръбначни животни. По отношение на безгръбначните животни, гризачите и поровете, негативното въздействие е предимно на „нулевата алтернатива”, и в много по-малка степен на ветропарка. Косвените ползи от експлоатацията на ВЕИ по отношение на опазване на околната среда и предотвратяване на климатичните промени - липса на вредни емисии, надхвърлят възможните локални загуби на биоразнообразие.

Ветропаркът се намира извън ЗЗ и е в обработваеми земи, които като местообитание не се опазват съгласно действащите Закон за биологичното разнообразие и Директива 79/409/ЕИО.

Предварителните оценки по отношение очакваните въздействия върху компонентите на околната среда на този етап на проучването са, че същите ще бъдат незначителни и не предполагат прилагането на “нулева алтернатива”.

В инвестиционното предложение не са предвидени източници на организирано изхвърляне на замърсяващи атмосферата вещества.

Въздействието върху атмосферния въздух в района ще се прояви при реализирането на проекта, като източниците на замърсяване ще бъдат неорганизирани, преки, временни и краткотрайни.

Като потенциални източници на атмосферно замърсяване на територията на обекта могат да бъдат посочени:

• 
  отпадъчните газове от строителната механизация и транспортната техника;
  
• 
  прахообразуването от изкопно-товарните дейности, от движението на автотранспорта по ненавлажнени пътища до отделните подобекти, от депонирани (непокрити, неувлажнени) в района земни маси и инертни материали и др.
  

• 
  Запрашаване по време на строителството
  

• 
  Емисии на отпадъчни газове по време на строителството
  

Периодично замърсяване на въздуха от ауспусни газове ще има на местата, където работи строителната механизация или има концентриране на движещи се МПС.При неорганизираните газови емисии от моторните превозни средства, емитирането зависи от броя и времето, през което същите са в експлоатация. Когато емитирането на газови емисии е за къс период от време – една работна смяна от 8 часа в рамките на едно денонощие, и от малък брой транспортни средства 2-3, масовите потоци са малки и не могат да окажат вредно въздействие върху околната среда, тъй като изхвърлените газове бързо се разсейват. Както беше посочено, в конкретния случай се оценява източник с разсредоточено, неорганизирано, непостоянно и динамично изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух.

От направения по-горе анализ на източниците на замърсяване и емисиите на вредни вещества през периода на строителството на инвестиционното предложение може да се направят следните изводи:

• 
  В резултат на строителните и монтажни работи на територията ще има само неорганизирани и разсредоточени емисии на прах и парникови газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ);
  
• 
  Емитирането на вредни вeщества от ДВГ ще бъде неравномерно, непостоянно и ограничено;
  
• 
  Разпространението на замърсителите от тези източници ще бъде лимитирано по време и ще има локален характер – териториално ограничено върху отделните площадки на подобектите. Периодът на емисии на вредни вещества ще продължи сравнително кратко – няколко месеца, т.е докато се провеждат основните по отношение замърсяването изкопно-товарни работи;
  
• 
  Замърсяването на въздуха ще бъде с малка мощност, защото машинният парк по извършване на строителните работи ще бъде сравнително малък (фадрома, булдозер, кран, бетоновози). Изброените основни строителни машини няма да работят едновременно, поради спецификата на конкретните операции, които се провеждат последователно във времето през определени интервали – изкопно-товарни за фундаментите → монтажни за кулите и съоръженията → обратно засипване на фундаментите и трасетата и т.н.;
  
• 
  Ограничено ще бъде използването на товарни МПС, защото земните маси от изкопа до зариването ще бъдат в непосредствена близост до изкопа и няма да се налага тяхното транспортиране. МПС ще бъдат използувани единствено при доставката на строителни материали (бетон, тухли, варови разтвори и др.) и окончателното депониране на строителни отпадъци;
  
• 
  Кумулативен ефект по отношение на други дейности (производствени, добивни, строителни) в района не се очаква;
  
• 
  Не се очаква каквото и да е изменение на микроклимата в района от провежданите СМР на площадките на инвестиционното предложение.
  
• 
  Разпространението на вредните вещества няма да засегне приземния слой на атмосферата в най-близките населени места.
  

Реалните условия на строителството на оценяваното инвестиционно предложение са различни от теоретично предпоставените, така че прогнозните стойности на праховите емисии и разпространението им в приземния слой на атмосферата се очаква да бъдат по-ниски от нормативно заложените в Наредба № 14 за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места (Наредба № 14 - ДВ, бр.88/1997г., изм. и доп. ДВ, бр.14/2004г.). Предвид вида на обектите и факта, че строителството им ще се извършва на отделни площадки (фундаментите на кулите), достатъчно отдалечени една от друга в рамките на голяма обща територия за целия парк, в сравнително приповърхностния геоложки слой, т.е. на неголяма изкопна дълбочина (от 2 до 5 м - конкретната ще се определи след извършване на съответните локални за всеки фундамент инженерно-геоложки проучвания), че част от СМР са монтажни работи на кулите и съоръженията, т.е. има “паузи” между отделните изкопно-засипни дейности и последващите ги монтажни такива, нашите очаквания са за преобладаващо по-ниски стойности от евентуално изчислените по някои от моделите. Положителен е и факта, че строително-монтажните работи ще се извършват извън населените места, на високо проветрив равнинен терен, както и че изкопно-товарните дейности ще траят най-много 4-5 месеца и то в сравнително влажна земна (рохкава) основа.

От друга страна нормативните изисквания са ПДК са свързани с посочените по-горе експозиции, които реално не могат да се отчетат, предвид спецификата на строително-монтажните работи, извършвани на открито на площадките, периодично и с малка честота. Освен това нормите от Наредба № 14 се отнасят за населени места, които в оценявания случай са на достатъчно големи отстояния от територията на инвестиционното предложение. Така че сравняването на изчислените резултати за степента на запрашаването в резултат на извършваните изкопно-товарни и транспортни дейности на разглежданата площадка с нормите за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места е некоректно.

Както вече беше посочено по отношение отпадъчните газове от ДВГ (строително-монтажна механизация и транспортни средства), в конкретния случай се оценява подвижен източник с разсредоточено, неорганизирано, непостоянно и динамично изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух. Поради тази си специфичност и характер въздействието на вредните газове от МПС и строителната техника в разглеждания случай не може да се оценява по критериите на Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (Наредба № 1, ДВ, бр.64/2005г., в сила от 06.08.2006 г.).

С известно приближение (за определен малък период от време и локалност, относително приета и разглеждана като неподвижен източник на прахови емисии в този времеви период на строителство) по отношение извършването на дейностите по товарене на земни маси и евентуално прахообразни строителни отпадъци и разтоварване, складиране и преработка (например на прахообразни инертни материали за монтажните площадки и транспортния достъп) могат да се приложат изискванията на чл.70 от Наредба № 1.

Предвид малкият обем на очакваните реални СМР на територията, свързани с такъв вид прахообразуващи процеси, инцидентният им характер и ниската честота на извършването им, фактическото „неизпълнение” на основното условие от наредбата това да бъдат стационарни, неподвижни източници на емисии, тъй като строителството ще се извършва на различни площадки (25 бр. за ветрогенераторите, една за подстанцията и различни трасета за кабелите) и товарно-разтоварните операции на прахообразни вещества ще се провеждат на различни места, т.е. източниците ще бъдат мобилни, то и оценката по тази Наредба № 1 няма да е съвсем коректна. Въпреки това, по-голямата част от изискванията по чл.70 от Наредба № 1 за този тип строителни действия на оценяваната територия трябва да се вземат предвид и да се спазват като мерки, които ще предотвратят, намалят или прекратят евентуалното запрашаване на въздуха при реализацията на отделните подобекти на ветроенергийния парк. Част от тези изисквания са предложени и ще залегнат в Плана за изпълнение на мерките към настоящия доклад за ОВОС.

В заключение, въздействието върху атмосферния въздух по време на строителството на инвестиционното предложение е следното: незначително като характер и степен; пряко като въздействие; локално като обхват; краткотрайно по време; временно като продължителност; възстановимо; без кумулативен ефект.
Оценка на въздействието върху атмосферния въздух в периода на експлоатация

Както подробно е разгледано в доклада за ОВОС, при експлоатацията на ветроенергийния парк няма да се отделят във въздуха емисии, пряко свързани с производствената му дейност. Функцията, която изпълнява тази енергийна система не предполага наличието или появата на организирани или неорганизирани източници на замърсяващи атмосферата емисии, както и изхвърлянето на озоносъдържащи и други вредни вещества и отделянето на неприятни миризми.

В по-широк национален обхват въздействието от реализацията и експлоатацията на ветроенергийния парк върху атмосферния въздух ще има положителен ефект. Това се обосновава на сравнителните пресмятания относно производството на количеството енергия посредством различни горива. Използването на ветровата енергия за производство на електричество в този енергиен парк спестява в годишен аспект емитирането на вредни вещества - серни оксиди, азотни оксиди, въглероден оксид, аерозоли и летливи органични съединения и др.

Очакваното въздействие върху атмосферния въздух по време на извеждането от експлоатация на ветроенергийния парк ще е аналогично на това по време на строителството - незначително като характер и степен, пряко като въздействие, локално като обхват, краткотрайно и временно, възстановимо и без кумулативен ефект.

Реализацията на инвестиционното предложение, както в процеса на строителството, така и по време на неговата експлоатация, няма да бъде свързано с формиране на производствени отпадъчни води.

Строителните дейности по изграждането на отделните подобекти на ветроенергийния парк не предполагат нарушения в качествените и количествени характеристики на подземните води. В района на инвестиционното предложение не са провеждани локални хидрогеоложки проучвания, но поради пропускливия характер на земната основа не се очаква високо ниво на подземните води. Отдалечеността на обекта от склона към Черно море предопределя липсата на свлачищна опасност, а порьозността на земната основа в границите на разглежданата площадка премахва опасността от наличието на високи подпочвени води и свързаните с това строителни затруднения.

Съгласно представените в т.2.1. на раздел IV от настоящия доклад хидрогеоложки данни по отношение на типовото представяне на подземните води в процесните имоти се срещат пукнатинни води и карстови води с дълбоко залягане. Подземните пукнатинни води са отнесени към подземното водно тяло (ПВТ): Пукнатинни води хотрив-барем-апт (Крушари, Суворово, Каспичан, Лозница, западна граница с БДДР) – код BG2G000К1hb036, а карстовите води – към подземното водно тяло (ПВТ): Карстови води в Малм-Валанжа (район Велино – Каспичан) – код BG1G000J3К1041

Основните фактори за оценка на риска по химическото състояние на подземните водни тела са свързани със замърсяването от дифузни източници: прилагане на земеделски практики, стари нерегламентирани депа за битови отпадъци и населени места без ПСОВ. По данни на МОСВ (ПУРБ и годишните доклади на РИОСВ):

Подземното водно тяло: Пукнатинни води в хотрив-барем-апт (Крушари, Суворово, Каспичан, Лозница, западна граница с БДДР (код BG2G000К1hb036) не е в риск в количествено отношение и е в риск в качествено отношение, има опасност от антропогенно въздействие – земеделска дейност.

Подземното водно тяло (ПВТ): Карстови води в Малм-Валанжа (район Велино – Каспичан) – код BG1G000J3К1041 не е в риск в количествено отношение и не е в риск в качествено отношение.

Изграждането на съоръженията и инфраструктурата към тях няма да бъде свързано с негативни промени в хидрогеологията на района. Дълбочината на водното ниво на съответните водни хоризонти е над 160-190 m от терена. Фундаментите на ветрогенераторите ще бъдат на около 2 до 5 m дълбочина, т.е. фундирането на тези съоръжения не засяга съществено геоложкия разрез в дълбочина за да окаже някакво въздействие върху подземните води. Не се предвижда ползване на подземни води. Инвестиционното предложение не предполага нарушаване на факторите на околната среда и съответно замърсяване на частта от ПВТ.

По време на строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ветроенергийния парк не се очаква въздействие върху химичното и количественото състояние на подземните води, тъй като неговият характер не включва водовземане от подземни води и генериране на отпадъчни води.

През територията на инвестиционното предложение, респ. през оценяваните имоти и в близост до тях не протичат повърхностни водоприемници.

В района има суходолия, чиито отток се формира от дъждовни води. Инвестиционното предложение не представлява потенциална опасност за замърсяване на повърхностните води.

За времето на строителните дейности е предвидено доставка на химическа тоалетна за битови нужди на работещите на отделните подобекти.

По време на експлоатацията на ветропарка не се налага постоянно присъствие на поддържащ персонал. Обслужването на съоръженията ще бъде периодично, а за контролният и поддържащ персонал на подстанцията е възможно използването на химическата тоалетна, доставена за периода на строителството или изграждането на водонепропусклива изгребна яма за битово-фекалните води, при условие, че се предвиди и изгради санитарен възел в обекта.

На оценяваната територия за изграждане на ветроенергийния парк няма регистрирани питейни водоизточници и свързаните с тях санитарно-охранителни зони.

Имотите, предвидени за изграждане на ветроенергиен парк „Ягнило”, не граничат и не засягат сервитута на повърхностни водни обекти. За дейността изграждане и функциониране на ветрогенератори не се предвиждат ограничения, забрани и неосъществяването на същите не попадат в списъка от мерки за подобряване състоянието на водите в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ).

Посочените поземлени имоти не попадат в Зони с особен устройствен статут с влязъл в сила акт за това – СОЗ (санитарно охранителни зони) на физически или юридически лица – оператори на ВиК услуги.

С дейността си ветроенергийният парк не отделя вещества, които биха замърсили повърхностните води и чрез тях съседните повърхностни водни обекти.

Поради тези причини категоричното заключение е, че не се очаква въздействие върху количественото и качествено състояние на водите – повърхностни и подземни в резултат на реализирането на инвестиционното предложение.
При извеждане от експлоатация на ИП

При извеждането на ветроенергийния парк от експлоатация не се очакват въздействия върху подземните води. Както по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, така и при извеждането от експлоатация на ветроенергийния парк не се очаква въздействие върху количественото и химичното състояние на повърхностните води, тъй като неговият характер не включва водовземане от повърхностни водоприемници и генериране на отпадъчни води.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до негативни въздействия върху геоложката среда, поради ограниченото въздействие върху нея. Фундирането ще се извърши в приповърхностната земна структура на дълбочина до пет метра. Ограничените въздействия върху могат да се идентифицират като:

- временни статични и динамични натоварвания през строителния период;

- незначителни промени в геоложкия строеж в резултат от изкопни работи;

- постоянни статични натоварвания от фундаментите и съоръжението.

На практика въздействията върху геоложката основа се изразяват и приключват с изграждането на фундаментите на ветрогенераторите. Тези въздействия, поради местоположението на обекта и характера на земната основа, се определят като незначителни и пренебрежимо малки. Същите не могат да предизвикат активизиране на свлачищни, ерозионни и други неблагоприятни физико-геоложки процеси и не могат да променят съществено физико-механичните показатели на строителните почви, респективно тяхната носеща способност.

За разглежданите територии няма наложена строителна забрана във връзка с чл. 198, ал.3 от ЗУТ (забрана поради свлачищни процеси). Конкретните площадки не са предмет на превантивен контрол и мониторинг от страна на “Геозащита” ЕООД. За целите на проекта е необходимо извършване само на рутинно инженерно-геоложко проучване - основно за определяне на носещата способност на земната основа. Не се налага поставяне на ограничителни условия и спазване на специфичните изисквания за застрояване и експлоатация на наклонени терени.

Избраните площадки за реализация на ветроенергийния парк не засягат находища на подземни богатства, заведени в Националния баланс на запасите.