Тези данни показват, че по време на експлоатацията качествено изградените съоръжения не са източници на вибрации

По време на извършване на строително - монтажните работи на отделните подобекти не са предвидени и няма да има допълнителни източници на лъчения - топлинни, радиационни, нейонизиращи (електромагнитни) и др. на територията на инвестиционното предложение и в близост до нея. При това положение стойностите на нейонизиращите лъчения ще са фоновите за дадения географски регион и са главно в обхвата на свръхнискочестотните (СНЧ) и нискочестотните електромагнитни лъчения (ЕМЛ). Излъчвателите в околната среда са съществуващите електропроводи за високо напрежение, откритите разпределителни устройства, комуникационните системи – радиостанциите, излъчващи на дълги, средни, къси и ултракъси вълни, телевизионните предаватели, базовите станции за мобилна комуникация, радарните системи и др.

Тъй като ветроенергийните съоръжения са генератори на електрически ток, то те попадат в групата фактори, генериращи електрически и магнитни полета (ЕП и МП) при основната промишлена честота 50 Hz и всички проблеми, свързани с въздействието на тези полета важат и за тях.

Други източници на ЕП и МП с промишлена честота са закритите разпределителни устройства, трансформатори, електропроводи с високо напрежение. Ветроенергийните съоръжения генерират ток, който се разпределя по мрежи средно напрежение – 20 kV. При подобни системи измерванията у нас показват, че електрическото поле не надвишава стойности Е = 100 V/m, а магнитната индукция не надвишава В = 100 mG.

Съществуващите към момента нормативни документи, нормиращи максимално допустимите стойности на електромагнитните полета се отнасят преобладаващо до въздействието върху здравето на човека в работна среда. В доклада за ОВОС са показани и анализирани стойности на ЕП и МП около турбините и генераторите (практически измерени около турбини на подобни обекти – ВЕЦ) и сравнено с нормативните документи за работната и околната среда е видно, че самите съоръжения не излъчват електромагнитни лъчения в стойности, които биха въздействали отрицателно на околната среда и здравето на хората.

Електропреносната мрежа (обикновено 20 kV), свързваща отделните ветрогенератори с подстанцията, която в рамките на оценяваната площадка ще се осъществява подземно и с изолирани проводници, също ще бъде източник на изключително минимални нива на лъчения, с несъществено въздействие за околната среда. Поради тази причина у нас няма регламентирани ХЗЗ около проводници и закрити разпределителни устройства за напрежение под 110 kV.

Съоръженията на подстанцията също ще бъдат изградени съгласно изискванията за такъв тип обекти, със съответните защити, екраниращи средства и др., осигуряващи намаляването на излъчената енергия до стойностите на установените норми, както за работните места вътре в нея, така и за околната среда. В това отношение вече има достатъчно практически опит.

За района на инвестиционното предложение са характерни агроландшафтите с интензивно селско стопанство.

• Първата фаза ще бъде в процеса на строителството и ще се изразява с привличане и временно присъствие на строителна механизация за извършване на изкопни работи при изграждане фундаментите на кулите и трасетата за полагане на кабелите, което ще има временно отражение върху общото състояние на ландшафта. Реализацията на обектите включени в инвестиционното предложение (ветроенергийни кули и подстанции) ще е свързано с пряко и трайно нарушаване на земи и приповърхностно навлизане в геоложките структури при тяхното фундиране. Предвидената технология за обратно засипване на основата и връщането на отнетия хумус, ще доведе до голяма степен за възстановяване на земята.

• Втората фаза ще бъде свързана с монтажа на кулите, както и последващата им експлоатация. Новите елементи на ландшафта ще бъдат 25 броя вертикални обекта (кули) разположени в групи в определените имоти. Предвидените в инвестиционното предложение техногенни структури (ветроенергийни кули, подстанция) не са свързани с промени в релефа и няма да окажат влияние върху ландшафтнообразуващите фактори на местността.

Тази фаза ще бъде свързана с пряка и дълготрайна промяна в състоянието на околната среда и значителна визуална промяна в състоянието на ландшафта и ландшафтните доминанти.

Конструкциите на ветроенергийните съоръжения ще се открояват като самостоятелни техногенни елементи на фона на естествените природни дадености, без да са предизвикани съществени промени в съществуващите пространствени структури и в определена степен ще възпроизвеждат урбанизирана среда. Същите ще наподобяват съоръженията на далекопреносната електропроводна мрежа като визуално възприятие.

Независимо че преходът от открити пространства (равнинен терен) към локалните вертикални устройства с витла е рязък и възпроизвежда урбанизирана среда, характерът на ландшафта се запазва. Новите елементи на ландшафта ще са 25 вертикални обекта, с височина от 100 м, но с перката в горно положение - от 150 м, разположени по схема в съответните имоти. Изпълнението на инвестиционните обекти ще промени локално изгледните пространства главно на пътуващите по пътните комуникации (стопанските пътища на самата територия на ИП и междуселищните такива минаващи в близост до и около платото Станата) и на земеделските стопани, работещи в района, а в далечина ще предизвика в населението от околните на проектните имоти селища промяна във визуалните отражения на съществуващите пространствени структури. Габаритите на ветрогенераторите и техният брой на практика няма да затворят изгледни пространства към съседни територии, аналогично на съществуващите елементи на електропреносната мрежа.

Към доклада за ОВОС са приложени фотомонтажи на визуалния ефект от близките селища – с.Ягнило, с.Стан, с.Памукчии, с.Сечище и с.Белоградец.

Незначително площно ще се измени типа ландшафт – „антропогенен ландшафт на обработваемите земеделски земи (ниви)” се превръща в “антропогенен ландшафт с елементи на инфраструктурно енергийно строителство”. Не се изменят типовете ландшафти в съседните зони.

Появилите се в относително открития ландшафт антропогенни структури след реализацията на инвестиционното предложение, свързано с тяхната значителна височина и конструкция на кулите, ще имат преди всичко визуално отражение при изгледните характеристики на ландшафта. Настъпилата промяна обаче е “ажурна”. Не се предвижда изграждане на плътни прегради около съоръженията, не се затварят с големи обеми осите на основните изгледни пространства към полето от почти всички точки в околността. Възприемането им от временно пребиваващите на територията хора ще бъде с по-висока степен на антропогенизация, но без особени промени в ландшафтно-естетическата стойност, защото площните промени на ладшафта (от фундаментите на съоръженията) ще бъдат незначителни поради липса на обемност на новопоявилите се ланшафтни елементи (кулите на ветрогенераторите).

Друг екологичен фактор от реализацията на техногенните структури е миграцията на замърсители в околната среда.

През строителния период възможните изменения на условията, влияещи за формирането на елементите на ландшафта в контактните зони, са сравнително нищожни. Те са свързани с привлечената механизация за изпълнение на проекта и са с временен характер.

В процеса на експлоатация не се очакват никакви изменения на условията, влияещи за формирането на елементите на ландшафта в прилежащите зони.

Елементите, формиращи ландшафта в терените, предмет на инвестиционното предложение, ще са незначително променени – променена в ползването е земята само в основата на ветроенергийните съоръжения. Инвестиционната идея не предвижда формирането на източници, емитиращи вредни вещества в атмосферата, водите и почвите, поради което няма да повлияят на възможностите за самоочистване и самовъзстановяване на типовите и подтипове ландшафти, контактуващи с обекта.

При реализацията на ветроенергийният парк не се предвижда навлизане (унищожаване) в ливадни и горски територии.

За разлика от по-широкият обхват на ландшафта, местният ландшафт на конкретната територия, определена за реализация на ветропарка, е с отворен, равнинно-платовиден или леко хълмист релеф. Зает е предимно от обработваеми земи, организирани в системи от ниви, на места граничещи с горски ценози и полски пътища. На територията на имотите няма изградени постройки. По същество характеристиката на ландшафта е проста, съдържаща малко ландшафтни елементи. Съществуващите гледки са на дълги разстояния и с широк диапазон през отворения равнинен, издигнат на плато ландшафт.

На етапа на проучването в района предвиден за реализация на инвестиционното предложение няма други изградени (действащи) ветроенергийни обекти. След реализацията на инвестиционото предложение на проектната територия, ветроенергийните кули в бъдеще ще създават ландшафтна характеристика от типа „земеделски ландшафт с дисперсно открояващи се на места техногенни елементи – ветроенергийни кули".

При липсата на изградени или предвидени да се изграждат други подобни ветропаркове в съседство на инвестиционното предложение, както и на други застройки вътре и в близост до проектните имоти, въздействието само на новопроектираните 25 бр. кули ще се изразява като визуално-естетическо въздействие от открояващи се със своята височина на фона на небето различни по брой групи от вертикални обекти, в зависимост от изходната точка на наблюдение. Предвид субективния фактор на въздействието то не може да се определи като положително или отрицателно, по-скоро е свързано с промяна на ландшафта от антропогенно повлиян аграрен тип към аграрно-техногенен.

В случая не се очаква значително кумулативно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите и техните компоненти, защото територията на инвестиционното предложение е отдалечена от населените места и спрямо тях съществува голяма денивелация, респ. селищата се намират в по-ниските спрямо отредените за строителство на ветрогенераторите терени. Приложените в Приложения № ІV.8.2-1 към доклада за ОВОС фотомонтажи показват, че по посочената причина кулите няма да се виждат от селата Памукчии и Сечище, а от с.Ягнило ще се виждат частично около 5-6 бр. перки.

В случай, че аналогично на изследването на кумулативния ефект от въздействието на фактора „шум” е отчетено изграждането на подобни съоръжения, за които има информация, че са с одобрени, или получили разрешения (допуснати) за изготвянето на ПУП-ПЗ, но все още непостроени 13 бр. ветрогенератори на други инвеститори в района на оценяваната територия (в ареал с радиус около 4.3 км – виж карта в Приложение № ІV.7.4-2 в доклада за ОВОС), то кумулативното визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите и техните компоненти от всичките 38 броя ветрогенератори ще бъде незначително. Причините са тази прогноза са, че по-голямата част от други подобни инвестиционни предложения са съсредоточени около селата Мировци, Писарево, Преселка, Жилина, Добротич, Момчилово и др., чиито землища са много отдалечени от процесните имоти на ВЕП „Ягнило”. Освен това, както бе посочено по-горе, визуално-естетическото въздействие се смекчава и от хълмистия характер на релефа и голямата денивелация на населените места спрямо местата на монтаж на съоръженията, при което не може да се получи кумулация на визуалните отражения на вертикалните елементи (кулите) върху изгледните характеристики на ландшафта.

Към визуалните въздействия при експлоатацията на построения ВЕП „Ягнило” могат да се пречислят и светлинните ефекти, като засенчване и отражение на светлина (проблясвания). Това въздействие може да се определи като незначително и най-вече субективно, тъй като отражения от витлата на турбините може да се появяват, но може и да не се появяват, в зависимост от много фактори. Освен метереологичните условия, географските, релефните, топографските и други дадености и условия на проектната територия за ВЕП „Ягнило” и месторазположението й спрямо възприемащите рецептори в района, което е благоприятно в конкретния случай, дискомфортът от това отражение практически ще бъде ограничен или дори отстранен чрез доставката и монтажът на турбини с предварително нанесено антирефлексно покритие върху витлата. Всички съвременни производители на ветрогенератори, в т.ч. и „Дженерал електрик” (най-вероятният доставчик и гл.изпълнител на проекта) са взели предвид този факт и са разработили технологии за подходящо боядисване на елементите на турбините, което да ограничава въздействието от светлините ефекти до практически възможния минимум.
Заключение: С реализацията на ветроенергийния парк ландшафтът ще се натовари с нови техногенни елементи, нехарактерни за съществуващата околна среда. Въздействията върху релефа и ландшафта са допустими, с ограничен териториален обхват, със слабо изменение в типологията на ландшафта, без обаче да бъде променена съществуващата устойчивост на ландшафта. Изграждането на инвестиционното предложение няма да предизвика значими промени в структурата и функционирането на съществуващия към настоящия момент ландшафт.

Освен визуално-естетическо въздействие не се очаква върху ландшафта и неговите елементи да има значимо шумово и вибрационно въздействие от експлоатацията на ветропарка. Въздействията върху земята и почвата може да се определят също като незначителни, предвид сравнително малкия обхват на нарушената територия спрямо общата територия на парка и последващата рекултивация на терените. Не се очакват значими нарушения и замърсявания на ландшафтните компоненти, нарушаване на хоризонталните и вертикалните връзки на ландшафтите, нито възникване на свлачищни, срутищни или ерозионни процеси.
По време на извеждане от експлоатация

Дейностите по закриването на ветроенергийния парк са свързани основно с демонтаж на оборудване и съоръжения. При спиране на експлоатацията генераторите следва да бъдат напълно демонтирани и отстранени, така че да се възстанови първоначалното състояние и да се извърши рекултивация на площадките. Въздействието върху ландшафтите ще бъде пряко, няма да има вторично и кумулативно въздействие, краткосрочно - за етапа на демонтаж на съоръженията, временно и с положителен краен ефект, тъй като ще се премахнат съоръженията и оборудването и терените ще се рекултивират.

8. 
   Културно наследство
   

Препоръчано е преди началото на изкопните работи върху посочените парцели с намерени парчета керамика да бъде извършено археологическо проучване. При извършване на СМР, ако се открият структури и находки на културни ценности в района, да се спират строителните дейности до произнасянето на съответните специалисти и органи за всеки конкретен случай, съгласно изискванията на чл.148, чл.160 и чл.161 от Закона за културното наследство (ДВ, бр.19/2009 г., изм. и доп. ДВ, бр.93/2009 г.).

Въз основа на избраното технологично оборудване, предвижданият начин за изграждане на ветроенергийния парк и неговата последваща експлоатация се установяват две групи потенциални рискови фактори за увреждане здравето на хората: по време на изграждането на обекта (аналогично и при закриването на ВЕП след експлоатационния период) и по време на неговата експлоатация. И двете групи потенциални рискови фактори са с възможно вредно въздействие върху здравето на временно или постоянно пребиваващите на площадката на инвестиционното предложение.

Потенциално засегнати от инвестиционното предложение в процеса на неговата реализация ще бъдат ангажираните в строителството работници и специалисти по монтажа на съоръженията. Рисковите фактори по време на строителството на ветроенергийният парк могат да окажат влияние върху здравето, безопастността и живота на работещите на обекта.

Очакват се следните временни и краткотрайни въздействия върху здравето на работещите:

- наднормен шум, вибрации, работа на открито с непостоянен микроклимат, замърсяване на въздуха с прахови частици и ауспусови газове от бензинови и дизелови двигатели.

- физическо натоварване и опастност от трудови злополуки, свързани с използването на тежки машини – бетоновози, булдозери, товарни коли, кранове за монтаж и др.;

- риск от падания, травми и злополуки при неспазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд при СМР

Изброените наблагоприятни фактори се определят като:

Физични:

Прах – над ПДН предизвиква неспецифични заболявания на горните дихателни пътища, хронични заболявания и пулмоалергози. В резултат на строителните и монтажни работи на територията на ИП ще има само неорганизирани и разсредоточени емисии на прах и парникови газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ). Предвидените дейности по изграждането на ветроенергийния парк ще бъдат свързани със сравнително краткотрайно и ограничено отделяне основно на прахови емисии от изкопни дейности при сухо време и газови емисии от строителната механизация и транспортните средства. Разпространението на замърсителите от тези източници ще бъде лимитирано по време и ще има локален характер – териториално ограничено върху отделните площадки на подобектите. Периодът на емисии на вредни вещества ще продължи сравнително кратко – няколко месеца, т.е докато се провеждат основните по отношение замърсяването изкопно-товарни работи. Емитирането на вредни вeщества от ДВГ ще бъде неравномерно, непостоянно и ограничено.
- Шум - основни характеристики, които оказват влияние за неблагоприятния ефект върху човешкия организъм, са: нивата на шума от източника (звуковото налягане), честотата, разпространението на звуковата вълна в пространството; фоновите нива на шума; теренът между източника на шума и рецептора (човека); състоянието на човека, върху който влияе шумът и др.

Шумът влияе основно върху слуховия анализатор, но също и върху централната и вегетативна нервна система, вестибуларния апарат, сърдечно-съдовата и имунната системи, върху дейността на стомашно-чревния тракт, обмяната на веществата, жлезите с вътрешна секреция и др.

По време на строителството източници на шум ще бъде строителната механизация на отделните площадки и автотранспортната техника за превозване на строителните материали и оборудването. Очакваните нива на шум ще бъдат в диапазона на 80 – 90 dB A и ще засягат в най-голяма степен слуховите анализатори на работещите при работни места с шум над ПДН. Този фактор може да бъде приведен в рамките на нормативните изисквания при ползване на необходимите лични предпазни средства в тези участъци, където нивото на шум е с наднормени нива. По време на строителството на обекта очакваните максимални нива на звуково налягане при различните строителни дейности спрямо границата на населените места ще бъдат по-ниски от допустимите за „жилищни зони и територии” - 55 dBA за деня.

• 
  Общи и локални вибрации - Основното заболяване, което се счита, че се дължи на вибрационното въздействие, е т.нар. вибрационна болест, която се среща само при работещи в условия на локални вибрации с високи нива. Основни източници на общи вибрационни въздействия в различните подобекти на ветроенергийния парк са строително-монтажната техника и механизация и транспортните средства (предимно тежките автомобили). Строителните машини, тежката техника за изкопи и подравняване, различните стационарни и преносими инструменти и устройства за рязане и пробиване са характерни преди всичко с локалните си вибрации. Обикновено машините, които създават повишени нива на шум са и източници на вибрации.За околната среда и двата типа вибрации (общи и локални) почти нямат практическо значение, тъй като затихват на много малки разстояния от източника на вибро въздействие.Заключението е, че на строителните площадки изобщо и при редица технологични операции в частност, въздействието на вибрациите не създава значим риск за здравето на хората.
  

• 
  Лъчения – радиационни, нейонизиращи и др.
  

Облъчването на човек и други живи организми може да доведе до соматични или генетични увреждания. Соматични са тези, които дават отражение само върху един отделен човек, а генетичните могат да се проявят в първото или в някое от следващите негови поколения. Към соматичните ефекти се отнасят пораженията на клетките, участващи в жизнената дейност на организма, например клетките на кръвта, на костния мозък. Генетичните ефекти се проявяват в резултат на увреждане на клетките на гонадите, чрез които се предават генетичните характеристики на следващите поколения.

На територията, предвидена за реализацията на ИП не се добиват рудни и нерудни изкопаеми, които биха могли да увеличат съществуващите нива на естествения гама-фон. В района няма предприятия, които използват и/или могат да използват суровини и материали с по-висока радиоактивност. Не се използват радиоактивни източници за медицински цели, няма и промишлени източници на йонизиращи лъчения.

Заключението е, че в района няма източници на йонизиращи лъчения, нито производства, свързани с емисии на радиоактивни вещества. По време на строителството и през периода на експлоатацията на инвестиционното предложение не са предвидени и няма източници на йонизиращи (радиоактивни) лъчения. Така че стойностите на радиоактивност в района се определят и ще се определят единствено от естествения радиационен фон.