Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на

Образуваните отпадъци е необходимо да се събират в затворени специализирани съдове и да се транспортират в основната база на организацията, изпълняваща строително-монтажните работи при изграждане на отделните подобекти. Същата следва да ги предава на физически или юридически лица, притежаващи разрешение за дейността по чл. 37 на ЗУО. При определяне на начините за третиране на евентуалните опасни отпадъци, да се вземат предвид изискванията на чл.5, чл.6, чл.12 и чл.22 от ЗУО.

За начините за третиране на опаковките от бои, лакове, разтворители, антикорозионна защита и др., които попадат в групата на опасните отпадъци също важат изискванията на чл.5, чл.6, чл.12 и чл.22 от ЗУО.

Инвестиционното предложение предвижда транспортиране на строителните отпадъци от фирмите-изпълнители и подизпълнители на отделните видове СМР на обекта по предварително уточнени и утвърдени от кмета на съответната община (Нови пазар и/или Ветрино) транспортна схема, маршрут и график до определените депа и места, в съответствие с чл.18 от ЗУО.

При реализацията на подобни проекти няма установена категорична практика и необходимост от обособяването на временни депа за отпадъци и/или за строителни материали. Като такива се използват самите работни площадки за монтиране на отделните ветрогенератори.
Събиране, извозване, депониране и др. на отпадъците по време на експлоатацията

По време на експлоатацията на инвестиционното предложение отпадъци, в т.ч. и опасни ще се формират при смяна на гресите и маслата при редовните технически прегледи на ветрогенераторите и при поддръжката на ел.подстанцията. Но това е специализирана дейност и се извършва от квалифициран персонал на фирмата – производител и доставчик на съоръженията, като тя поема доставката на новите греси, масла и ел.оборудване и последващото съхранение и третиране на тези отпадъци.

С ПМС № 230 от 2005г. е приета Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (НИТТОМОН), която транспонира Директива 75/439/ЕЕС относно обезвреждането на отработени масла. По смисъла на действащото законодателство термините “отработено масло” и “отпадъчни нефтопродукти” се дефинират, както следва:

• 
  “отработено масло” е всяко смазочно или индустриално масло на минерална основа или синтетично, негодно за употреба по първоначалното си предназначение, включително отработени моторни и смазочни масла, масла за зъбни предавки, турбинни, хидравлични, изолационни и топлопредаващи масла;
  
• 
  “отпадъчни нефтопродукти” са всички течни, полутечни или твърди отпадъци на нефтена основа или техни смеси.
  

Изискванията към пусканото на пазара електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и задълженията за събирането, транспортирането, временното съхраняване, предварителното третиране, повторното използване, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) са нормативно регламентирани с Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (Наредбата за ЕЕО) (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр.53 от 2008 г.). Наредбата транспонира изискванията на Директива 2002/96/ЕС за отпадъците от електрическо и електронно оборудване и Директива 2002/95/ЕС за ограничаване използването на някои опасни вещества в електрическото и електронно оборудване (RoHS Директивата).

При спазване принципите „замърсителят плаща” и „отговорност на производителя” в Наредбата за ЕЕО са въведени задължения към лицата, които пускат на пазара ЕЕО (в случая специализираната поддръжка и подмяна на ел.оборудването в подстанцията включва в себе си и двата принципа) за разделно събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, повторно използване, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО. В този смисъл фирмата, поддържаща оборудването на подстанцията, генерирайки отпадъци, в т.ч. и опасни при съответните ремонти, подмяна на излязло от употреба ЕЕО и др. на обекта, е длъжна да се съобразява с посочените в Наредбата за ЕЕО изисквания и да притежава съответните разрешения по ЗУО за извършване на дейностите по управление на такъв тип отпадъци – събиране, транспортиране, третиране и др. на същите или предаване чрез договорни отношения на други физически или юридически лица, притежаващи подобни разрешения.
Един от основните документи, разработен за всички отпадъци, включени в обхвата на ЗУО е Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013г. (НПУДО). Програмата е приета с Решение на Министерския съвет и се прилага, считано от 01.01.2009г.

НПУДО предоставя рамка за местните власти при разработването на политика за управление на дейностите по отпадъците, включително въвеждане и насърчаване на предотвратяване на отпадъци, разделното събиране на битови отпадъци и отпадъци от дейността на публични и търговски обекти, управление на специфичните отпадъчни потоци. Задължените по ЗУО лица трябва да разработват своите фирмени/общински програми съобразно НПУДО.

На тази база, фирмата, стопанисваща (поддържаща) съоръженията на ветроенергийния парк е длъжна да има разработена своя фирмена програма за управление дейностите по отпадъците при експлоатацията на инвестиционното предложение. Необходимостта за изготвяне на такава програма, както и за издаване на разрешително за дейност с отпадъци, съгласно чл.37 от ЗУО след въвеждане на обекта в експлоатация подлежат на преценка от съответния контролен орган в случая РИОСВ-Варна и РИОСВ-Шумен.

Начините за временно съхранение, извозване и третиране на генерираните при закриването на ИП отпадъци са аналогични на посочените по-горе начини при строителството и експлоатацията на обекта.

Източници на шум при изграждането на вятърните генератори са различните строително-монтажни и транспортни средства – багер, булдозер, кран, бетоновоз, товарни автомобили, вкл. тежки автотранспортьори. По правило шумът от строителните машини и транспортните средства е с ниска и средна честота, постоянен (стационарен) през цялото работно време, с отделни кратки добавки на импулсен шум, като в преобладаващия брой случаи е над нормата.

Строителната дейност ще се извършва през дневния период. Тя е източник на шум в околната среда с еквивалентно ниво около и над 90 dBA в непосредствена близост до работещите машини.

Товарният транспорт за доставка на материали, оборудване и за извозване на изкопни земни маси и др. строителни отпадъци, ще се движи по приет транспортен вариант извън населените места, като достъпът до отделните подобекти ще бъде преобладаващо по съществуващи селскостопански пътища. С високи еквивалентни нива се характеризира и транспортния шум, но не с толкова стационарен (постоянен) характер, като този, излъчван от работещата на място строителна механизация. Този шум е променлив, непостоянен, импулсен и се проявява при инцидентното преминаване на МПС към и от работните площадки.

За да се оцени въздействието на шума върху околната среда е необходимо да се знае какво е еквивалентното му ниво по границата на съответната площадка и до най-близките жилищни имоти, или до обекти с хигиенно-здравна защита.

Съгласно Наредба № 6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58/2006г.), граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, са:

• 
  За жилищни зони и територии – 55 dBA (ден), 50 dBA (вечер), 45 dBA (нощ);
  
• 
  За зони за обществен и индивидуален отдих – 45 dBA (ден), 40 dBA (вечер), 35 dBA (нощ);
  
• 
  За тихи зони извън агломерациите – 40 dBA (ден), 35 dBA (вечер), 35 dBA (нощ);
  

Заключението по отношение въздействието на шума по време на строителството на инвестиционното предложение е, че поради достатъчната отдалеченост на околните населени места, строително-монтажната дейност на площадките за изграждане на подобектите няма да влоши акустичната среда в жилищните имоти. Така че, въпреки липсата на конкретни данни и замервания, очакванията са, че по време на строителството на инвестиционното предложение няма да се надвишат посочените гранични стойности за жилищната територия на близките населени мяста. За сравнително кратък период от време, докато трае строителния процес през деня ще има периодични, инцидентни и краткотрайни нарушения на нормите за „жилищни зони и територии” (55 dBA) от преминаващите МПС и/или строителна механизация в близост до жилищните квартали.

Въздействието на обслужващият строителството транспорт, минавайки по утвърдения маршрут през или в обход на населените места, ще бъде краткотрайно (моментни максимални нива на шум при преминаване на отделни транспортни средства) и временно, само през деня за периода на строителството (около 4-5 месеца).

Площадките на ветрогенераторите са на достатъчно разстояние от населените места, така че извършваните на тях СМР (дейности и движение на строителна механизация и техника) не могат да предизвикат шумови емисии с високи еквивалетни нива, надвишаващи определените гранични стойности за този тип зона. В конкретният случай, по време на строителството на обектите, шумът ще въздейства отрицателно само за определени групи хора (предимно багеристи, фадромисти, кранисти, шофьори и др.), работещи на строително-монтажните машини, или намиращи се в непосредствена близост до тях, но не дава значително отражение на цялостната екологичната обстановка в района.

В заключение, въздействието на шума по време на строителството на инвестиционното предложение е следното: Пряко като въздействие; Значително като характер за обслужващите строителната техника; Краткотрайно по време; Временно като продължителност; Локално като обхват за околната среда; Без кумулативен ефект.
Източници на шум и оценка на шумовото натоварване по време на експлоатацията на обекта

По време на експлоатацията на обекта потенциални източници на шум в околната среда ще бъдат вятърните генератори.

По смисъла на Закона за защита от шума в околната среда и Наребда № 6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, шумът от ветрогенераторите следва да се определи като постоянно действащ, с променливо във времето ниво, зависещо от скоростта на вятъра.

Анализът на резултатите от пресмятане на шумовата карта в района на застрояване на ВЕП "ЯГНИЛО " при едновременната работа само на 25-те ВГ на парка, показа че:

- максималното прогнозно ниво на шум (нощ) при работа на ветропарка в района на: с.Ягнило е 34.1 dBA; с.Белоградец е 32.1 dBA; с.Стан е 33.0 dBA; с.Памукчии е 32.1 dBA; с.Сечище е 32.1 dBA;

- тези максимални прогнозни нива на шум (нощ) са по-ниски от граничното ниво на шум за населени места и жилищни територии съгласно Наредба № 6 за нощ 45 dBA.

На базата на техническите данни за шумоизлъчването на ветротурбините и направените прогнозни изчисления за разпространението на шумовото налягане на различни разстояния от ветрогенераторите, получените резултати показват, че хигиенните норми за жилищна територия се достигат дори в рамките на самия парк. В заключение може да се направи извод, че по време на експлоатация ветрогенераторният парк сам за себе си няма да бъде източник на наднормен шум в околната среда. Като се има предвид отдалечеността на отделните площадки на ветрогенераторите от близките населени места Ягнило, Белоградец, Стан, Памукчии и Сечище, както и че в близост до тях няма санаториуми, болници, училища и други обекти, подлежащи на хигиенно-здравна защита, оценката е, че шумът от работата само на ВЕП “ЯГНИЛО” (25 бр. ветрогенератори от посочения тип) няма да превишава допустимите стойности съобразно действащите в страната норми и стандарти.
Оценка на кумулативни въздействия върху акустичната среда от съществуващи или в процес на реализация на други инвестиционни предложения в района

Извършено е допълнително пресмятане на кумулативния шумов ефект от работата на ВЕП "ЯГНИЛО", с отчитане работата на подобни съоръжения, за които има информация, че са с одобрени, или получили разрешения (допуснати) за изготвянето на ПУП-ПЗ в района, но все още непостроени 13 ветрогенератори. Тъй като не са предоставени данни за типоразмера на предвидените за строителство ветрогенератори е прието, че това са ветрогенератори тип VESTAS V 112 – 3,0 МВ, 50/60 Hz. – най-неблагоприятния случай.

Прогнозната оценка на акустичната обстановка на района на строителство на ВЕП „ЯГНИЛО” е направена при отчитане съвместната работа на следните втрогенератори:

• 
  25 ветрогенератора XL 2.5 – 103 – 50 Hz на ВЕП „ЯГНИЛО”;
  
• 
  13 ветрогенератора V 112 – 3,0 МW, т.н. „чужди” ВГ
  

На базата на зададените в техническите характеристики нива на мощност на шума, излъчван от ветрогенератори тип VESTAS V 112 – 3,0 МW, 50/60 Hz в доклада за ОВОС е представена шумовата карта на селата Ягнило, Белоградец, Стан, Памукчии и Сечище, при едновременната работа на представените по-горе 38 ветрогенератори.

Анализът на резултатите от пресмятане на шумовата карта в района на застрояване на ВЕП "ЯГНИЛО " при съвместната работа на 38-те ветрогенератори показа:

- максималното прогнозно ниво на шум (нощ) при работа на ВЕП "ЯГНИЛО" в района на: с.Ягнило е 35.0 dBA; с.Белоградец е 32.9 dBA; с.Стан е 34.2 dBA; с.Памукчии е 32.1 dBA; с.Сечище е 41.6 dBA;

- тези максимални прогнозни нива на шум (нощ) са по-ниски от граничното ниво на шум за населени места и жилищни територии съгласно Наредба № 6 за нощ 45 dBA.

Въз основа на направените в раздела анализи и прогнози и съгласно приетите критерии, въздействието на шума при експлоатацията на ветроенергийния парк се оценява, както следва: Пряко като въздействие; Незначително като ефект; Дълготрайно по време; Постоянно като продължителност; Локално като обхват; Без кумулативен ефект.

Основни източници на общи вибрационни въздействия в различните подобекти на ветроенергийния парк са строително-монтажната техника и механизация и транспортните средства (предимно тежките автомобили). Строителните машини, тежката техника за изкопи и подравняване, различните стационарни и преносими инструменти и устройства за рязане и пробиване са характерни преди всичко с локалните си вибрации. Обикновено машините, които създават повишени нива на шум са и източници на вибрации. По време на строителството на ветроенергийния парк, вибрациите, особено локалните, могат да са сериозен фактор само за част от персонала, при положение, че експозицията е над половината от работната смяна и ако стойностите на различните компоненти по трите координатни оси превишават приетите хигиенни норми. Тези две условия дават основание за категорично заключение, че на строителните площадки изобщо и при редица технологични операции в частност, въздействието на вибрациите не създава значим риск.

При своята дейност ветрогенераторите могат в определени случаи да се явяват източници на вибрации. При некачествен монтаж на съоръженията, както и при фундамент, който не е достатъчно еластичен, за да гаси произведените вибрации, могат да се генерират общи вибрации, с чистота около честотата на работа на турбините (0.14 до 0.33 Hz). До настоящия момент няма данни (като статистика) в световен мащаб за установени високи стойности на общите вибрации около подобни съоръжения, дори този фактор не се отчита като вреден в околността им. Това, най-вероятно, се дължи на качеството на строителството, което е и трябва да е на високо ниво при стриктно спазване на препоръките и инженерните изисквания на съответните производители на съоръженията. Подобни нискочестотни вибрации не могат да се усетят, както и да въздействат на населението, тъй като населените места се намират на достатъчно разстояние от съоръженията. Още повече, че земната основа под фундамента е по своята природа голяма инертна маса и общите вибрации напълно заглъхват („поглъщат”) от нея. Тези вибрации са с ниски нива и не могат да въздействат и върху околната среда като цяло.

Най-общо, „виброактивността” на ветротурбините се определя от следните динамични сили при експлоатация:

- инерционни сили вследствие на статичен дисбаланс на перките на пропелера (ротора);

- аеродинамични сили от неравномерното скоростно поле, обтичащо пропелера и от аеродинамичната му неуравновесеност.

Подробно описаните в доклада за ОВОС вероятности за възникване на вибрации в роторната система на ветрогенератора, в резултат на действието на аеродинамичните сили върху перките, води преди всичко до загубата на полезна мощност на турбината. По отношение на въздействието на вибрациите върху околната среда е доказано, че същото може да се счита за нулево. Динамичните сили, възникващи и въздействащи при работа на ветроагрегата не могат да възбудят резонансни явления в системата ветроагрегат – кула – фундамент и не могат да възбудят повишени вибрации в околността на ветроенергийното съоръжение.