Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на

Не се очакват никакви негативни въздействия на инвестиционното предложение върху геоложката основа извън рамките на разглежданата територия. На тази база може да се прогнозира, че реализацията на инвестиционното предложение не е свързана с никакви рискове за геоложката среда и няма да провокира свлачищни, ерозионни и други неблагоприятни физико-геоложки процеси при правилно проектиране на фундаментите на кулите.

В заключение, въздействието върху геоложката основа от реализацията на инвестиционното предложение е следното: незначително като характер и степен; локално по обхват; пряко като въздействие; дълготрайно по време; без кумулативен и комбиниран ефект.

По време на извеждането от експлоатация на ветроенергийния парк се очаква въздействие аналогично на това по време на строителството.
4. Земи и почви

Съгласно почвеното райониране на страната, районът се отнася към Долнодунавска почвена подобласт на Карпатско-Дунавската почвена област, Провадийска провинция. Провинцията е характерна с голяма мозаечност на почвената покривка и развитието на ерозионни процеси. В провинцията доминират черноземите

Имотите, в които е предвидено изграждането на ветроенергийните съоръжения се намират в землищата на на с.Ягнило, община Ветрино – ЕКАТТЕ 87206 и селата Стан - ЕКАТТЕ 68744 и Памукчии – ЕКАТТЕ 55292, община Нови пазар и представляват обработваеми земи - ниви, засяти в момента на проучването със слънчоглед, царевица и рапица. Между имотите има полски пътища, които се ползват от собствениците и арендаторите във връзка със земеделските работи. За изграждането на 25-те броя ветрогенератори и подстанцията се засягат 7 имота на обща площ от 2746.534 дка

• 
  Размер на нарушенията на земите и почвите
  

На промяна предназначението на земята съгласно последните изменения на ЗОЗЗ от м.май 2011г. подлежат и площите на подходите-отклонки от съществуващите селскостопански пътища към фундаментите, в размер на 21.209 дка.

Направените предварителни проучвания по отношение на изискуемата спомагателна площ за изграждане на всеки един ветрогенератор показват, че ще са необходими приблизително от 1.3 до 3-4 дка, включваща и площта на фундамента. В тази строителна площадка ще се извършват всички дейности по строителството и монтажа на съоръженията, както и временното складиране на изкопаната земна маса и хумус. Към тези площи са включени и крановите площадки (КП), които съгласно проектите на ПУП-ПЗ са с размери от 0.76 дка, или общо за 25 бр. КП площта е 19 дка.

В конкретния случай, поради относителната съвкупност на територията, предвидена за отделните подобекти на инвестиционното предложение, респ. факта, че 25-те ветрогенератори и подстанцията са ситуирани (събрани) в малък брой съседни имоти с големи площи, възложителят е предвидил в ПИ № 053001, в землището на с.Ягнило, временна площадка за фургони за работниците и за складиране на строителни материали и разполагане на строителна техника, с площ от 7.357 дка. Така общата площ на тези временни нарушения ще бъде 47.566 дка. Посочените данни за площите са представени в таблица № І.4-1 към раздел І, т.4 на доклада за ОВОС. В Приложение № І.6-1 на доклада графически (на картов материал) са нанесени центровете на ВГ, площадките, подходите, както и кабелните трасета съгласно ПУП-ПЗ и ПП.

Произведената електрическа енергия от съоръженията ще се препраща по подземна кабелна мрежа до повишаваща подстанция 33 kV/110 kV. При разработването на трасетата на подземна кабелна мрежа от ветрогенераторите до подстанцията са търсени оптимални варианти, като същите преминават по съществуващите общински и/или полски пътища (общинска собственост). Никъде не се предвижда преминаване през чужди имоти. Общата дължина на кабелните трасета е около 55 км. Изчислени по 0.40 м широчина, съответните временно нарушени площи от изкопите за кабелните канали ще бъдат около 22 дка. Тези трасета са прокарани по съществуващите общински и/или полски пътища, както и по новопроектираните подходи към генераторите, така че тази площ фактически се препокрива с изчислената по-горе площ за временните пътища и подходи - 21.209 дка.

При усвояване на площите, определени за съответното строителство, ще се спазва изискването за отделяне и съхраняване на наличния хумусен хоризонт. Съхраняването на отнетия хумус ще става на определено за целта място в рамките на строителните площадки. Предвидената технология изисква обратно засипване на основата на фундаментите с изкопните земни маси, което влиза в структурният анализ като товар. Обратно засипване ще се извършва и на трасетата на подземната кабелна мрежа. Предвижда се след приключване на строителството и монтажа на ветроенергийните съоръжения временните пътища и работните площадки към тях да се покрият с отнетия преди изкопните дейности хумусен почвен слой и да се възстановят основните почвени функции на земята. С разработването на подробните устройствени планове ще се търси минимална смяна на предназначението на земеделска земя и ще се предвиди нейното максимално възстановяване чрез рекултивационни мероприятия.

Изграждането на съоръженията и инфраструктурата към тях ще бъде свързано с следните нарушения на почвите:

 трайни нарушения за изграждането на фундаментите на 25 броя вятърни генератори и на подстанцията– 12.36 дка;

 механично увреждане на почвения профил, ограничено в площите за строителни площадки, пътни подходи и за прокарването на подземната кабелна мрежа – 47.566 дка;

 утъпкване на почвите в обхвата на строителните площадки за складиране на строителни материали и битуване на строително-монтажната техника и заетите в строителството работници.

Въздействието върху почвите ще бъде свързано предимно с механично въздействие предизвикано от изкопно-насипните работи. Устойчивостта на карбонатните черноземи към този вид въздействие е много ниска. В по-голямата си част те са разпрашени почви или със слабо развита структура. Механичният натиск разрушава структурните характеристики, което е от съществено значение за почвеното плодородие. Структурата запазва в почвата влагата и въздуха, осигурява пространство за развитието на корените. Нейното разрушаване е свързано с появата на буци и прах, образуване на кора, повишена твърдост и съпротивление при обработка и понижаване на почвеното плодородие. Източник на въздействие върху почвите ще са тежките земекопни и товарни машини чрез уплътняването, което предизвикват по време на движението си. Въздействието може да бъде минимизирано при регулиране и контролиране на движението само в определените за това места.

Изкопаните земни маси ще се ползват за обратно засипване и за рекултивация на нарушените терени. Това нарушение е краткотрайно, временно и необратимо. За нарушените площи е необходимо да се предвиди рекултивиране.

Други видове въздействия върху почвите – от въздуха, водите и отпадъците не се очакват. Замърсяване на въздуха може да има в района на площадките само по време на строителните работи и монтиране на съоръженията. Отделяните прахови емисии от тези дейности не представляват опасност за почвите, тъй като ще се състоят предимно от почвен материал. Източник на замърсяване на въздуха ще бъдат и газовете отделяни от двигателите с вътрешно горене – CO, NOx, въглеводороди и др.. Въздействието от тях е незначително и временно – до завършване на строителните работи. Почвите са в състояние да поемат предполагаемите въздействия. Замърсяване на почвите може да се получи при аварийни ситуации – разливане на нефтопродукти. Замърсяването ще бъде локално, временно и незначително по обхват.

Инвестиционното предложение не включва използването на води за промишлени цели и в този смисъл не съществува опасност от замърсяване на почвите. Води ще се ползват само за питейно-битови цели. За формираните отпадни битово-фекални води ще се осигурят мобилни химически тоалетни.

Отпадъците, отделяни по време на строителството на обекта, не представляват опасност за почвите. Това са тухли, бетонови парчета, дървесен материал, арматура и др. Предвижда се временното им събиране в контейнери в рамките на работните площадки до извозването им на определените депа. При регламентираното им събиране не се очаква въздействие на отделяните отпадъци върху почвите. За опасните отпадъци се предвижда да се събират извън производствената площадка на ветропарка и да се транспортират и третират от специализирани фирми.

» С цел ограничаване и локализиране на въздействията от строителството върху почвите е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 26, като хумусният слой се събира на временно депо в границите на строителната площадка и използва в последствие за възстановителните мероприятия.

»За уплътнените почви следва да се приложат агротехнически мероприятия – оран, фрезоване.

»За ограничаване и локализиране на въздействията от строителството върху почвите е необходимо в ПОИС-а на обекта да се предвидят необходимите мерки за безопасно извършване на СМР в рамките на строителните площадки и да се подбере най-подходящият период за извършването им.

Дейността на ветроенергийният парк в процеса на неговата експлоатация няма да е свързано с отделянето на каквито и да е било емисии на замърсители в околната среда, което гарантира запазването на почвеното плодородие и използването на земеделските земи по предназначение.

Не се очакват разливи на нефтопродукти и замърсяване на почвите от тях. Вероятността от авария е минимална, но в случай на такава въздействието върху почвите ще бъде локално и временно, до отстраняването на аварията.
Закриване и рекултивация

Дейностите по закриването на обекта са свързани основно с демонтаж на оборудване. При спиране на експлоатацията генераторите следва да бъдат напълно демонтирани и отстранени, така че да се възстанови първоначалното състояние на площадките. След закриване на обекта територията следва да бъде рекултивирана. Рекултивацията ще се извърши след ликвидиране на постройките и съоръженията, извозване на строителните отпадъци и насипване на почва в направените изкопи. Ще се отделят прах и CO, NОx, въглеводороди и др. от двигателите с вътрешно горене. Въздействието върху почвите ще бъде незначително и временно – до завършване на възстановителните работи, краткосрочно - за етапа на демонтаж на съоръженията, положително, тъй като ще се премахнат съоръженията и оборудването и терените ще се рекултивират. Не се очакват вторично и кумулативно въздействия. Почвите са в състояние да поемат предполагаемите въздействия. Рекултивацията трябва да се проведе по проект, изготвен във връзка с бъдещото ползуване на терена, с разработени техническа и биологична част.

Според ботанико-географското и геоботаническото райониране на България (Бондев 2002), територията на имотите, където ще се реализира ИП се отнася към Евроазиатската лесостепна област, Долнодунавска провинция – Новопазарски окръг. Окръгът се поделя на два района: Франгенски и Каспичанско-Шуменски, като в последния се намира територията предвидена за изграждане на ветропарка. За непосредствения район на инвестиционното предложение е характерно преобладаването на обработваеми земеделски земи, в които най-често се отглеждат различни житни култури със слята повърхност и технически култури, царевица, слънчоглед, рапица и др.

Територията, предвидена за изграждане на ветроенергийния парк, е обработваема земя, където се отглеждат предимно зърнено-фуражни култури. Останалата територия е заета от рудерализирани пасища и тесни синури между някои от обработваемите земи, обрасли с ксерофитна тревна растителност. На няколко места имотите, в които се разполагат ветрогенераторите, граничат с горски биотопи - издънкови широколистни гори и изкуствено залесени горски насаждения. Същите са представени от смесени дървостои, с доминиращо участие на формацията на цера (Quercus cerris), субдоминат благуна (Quercus frainetto), както и участие на келяв габър (Carpinus orientalis), сребролиста липа (Tilia tomentosa) и др.

На територията на имотите, където ще се реализира инвестиционното предложение, както и в контактните зони няма типове природни местообитания и местообитания на редки или застрашени от изчезване растителни видове.

Според предвидените строителни дейности, въздействията от реализацията на инвестиционното предложение върху растителната компонента ще бъдат свързани с отнемане на площ за бъдещи агрокултури. В част от територията на имотите ще бъде променено естественото състояние на почвите и невъзможността за засяването им. На същите територии в последствие ще бъдат формирани производни и вторични растителни съобщества. Влиянието ще се изразява в:

Въздействията върху местообитанията и екосистемите в прилежащите площи (също агроценози) чрез въздуха, водите и отпадъците няма да бъдат значими. Замърсяване на въздуха може да има в района на площадките само по време на строителните работи (изкопи и насипи) и монтиране на съоръженията. Отделяните прахови емисии от тези дейности не представляват съществена опасност за местообитанията и агросистемите. Източник на замърсяване на въздуха ще бъдат и газовете отделяни от двигателите с вътрешно горене – CO, NOx, въглеводороди. Въздействието от тях е незначително и временно – до завършване на строителните работи. Замърсяване може да се получи при аварийни ситуации – разливане на нефтопродукти, което ще бъде локално, временно и незначително по обхват.

По време на експлоатацията на ветроенергийният парк не се очакват въздействия върху агроценозите. Анализът на инвестиционното предложение показва, че експлоатацията на обекта не е свързана с отделянето на емисии, отпадъчни води и отпадъци, които биха могли да въздействат отрицателно върху местообитанията и екосистемите. Не се очакват разливи на нефтопродукти и замърсяване на почвата и чрез нея въздействие върху местообитанията.

Дейностите по закриването на парка са свързани основно с демонтаж на оборудване. При извеждането от експлоатацията на ветрогенераторите се очаква да се възстанови първоначалното състояние на площадките и да се извърши рекултивация. При ликвидирането на съоръженията, извозване на строителните отпадъци и насипване с почва в направените изкопи ще се отделят прах, CO, NОx и въглеводороди и др. от двигателите с вътрешно горене. Въздействието от тях върху местообитанията и екосистемите се очаква да бъде незначително, краткосрочно - за етапа на демонтаж на съоръженията и временно – до завършване на рекултивацията. Въздействието върху растителността се определя и като положително, тъй като ще се премахнат съоръженията и оборудването и терените ще се рекултивират.

 Животинския свят

За района, в който е предвидена реализацията на инвестиционното предложение, няма специализирани проучвания по отношение на отделните фаунистични групи. За целите на настоящата оценка е обходена цялата територия определена за изграждането на ветропарка, като са обследвани подробно терените за изграждане на ветроенергийните съоръжения за наличие на местообитания. Настоящата оценка е направена на база налични литературни данни, собствени наблюдения, както и на резултати от специализирано мониторингово проучване на орнитолог в периода 2009-2010 година. Извършено е и ултразвуково проучване с детектор за установяване евентуални местообитания на прилепи в района.

На територията, в която е предвидено изграждането на ветроенергийните съоръжения видовото разнообразие е сравнително бедно, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в орни земи и оскъдицата на предлаганите екологични ниши. Същата е изцяло обезлесена и земята се използва за интензивно земеделие, основно за отглеждане на зърнени и технически култури, в които площи доминантни видове са предимно мишевидните гризачи. Наличната фауна е свързана предимно с храсталачно-тревните компекси (синури, изоставени земи), където е налице растителност с възможности за обособяване на местообитания на влечуги и дребни бозайници, и където антропогенното въздействие в известна степен е притъпено. Видовото разнообразие на гръбначната фауна се обуславя именно от облика на района. Територията, на която ще бъдат изградени ветрогенераторите не представлява консервационно значимо място или място с висок биологичен потенциал.

Съгласно хабитатните изисквания на видовете и въз основа на извършеното проучване, като най-типични представители от фауната в района са:
Риби (Pisces)

Реализацията на инвестиционното предложение не засяга водни обекти, поради което не се очаква въздействие върху представители на ихтиофауната.
Клас Земноводни (Amphibia)

Липсата на водни обекти и влажни зони на територията, определена за реализация на ветроенергийния парк, е предпоставка за отсъствието на представители на Клас Земноводни (Amphibia). На терените, където ще бъдат разположени отделните ветрогенератори няма предпоставки и не са установени местообитания на видове от този клас. Като резултат от извършеното проучване на гръбначната фауна е установена в района зелената крастава жаба (Bufo viridis) - сухоземен вид от този клас, но не и в обработваемите площи, в които ще се изграждат вегрогенераторите. Липсата на влажни зони в близост до територията на инвестиционното предложение е определящо за отсъствието на двата вида опашати земноводни (Salamandra salamandra, Triturus vulgaris), които са свързани с водните площи и горските хабитати.

При полевите проучвания на територията на инвестиционното предложение и неговите околности са регистрирани и има данни за следните видове: гущери – зелен (Lacerta viridis), сив (стенен) (Podarcis muralis), ивичест (Lacerta trilineata), кримски (Podarcis taurica), смок мишкар (Elaphe longissima), голям стрелец (Coluber caspius), пепелянката (Vipera ammodytes). Местообитания на тези видове има само в необработваемите земи, които не се засягат от инвестиционното предложение. По тази причина на терена на ИП не са установени местообитания на влечуги. Сухоземни костенурки не са установявани и не е възможно да се срещат на територията на инвестиционното предложение. Липсват предпоставки за обособяване на техни местообитания поради интензивното земеделие в района. В характерните за тях биотопи масови видове са зеленият гущер и стенния гущер. Всички останали установени видове са с ниска численост – единични екземпляри на маршрути от по 1 км.

Клас Бозайници (Mammalia), без прилепи

Територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии представляват равнинни и леко хълмисти терени. Същата в голяма степен е антропогенизирана от усвояването й за земеделско ползване. За дребните бозайници територията е подходяща за обитаване, още повече, че това са ниви за производство на зърнени култури. Срещат се предимно различни видове мишевидни гризачи и някои хищници.

Засиленото човешко присъствие и обработката на земята са предпоставки за отсъствието на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата бозайна фауна на терените, определени за изграждане на ВЕП.

Обект на опазване от природозащитното законодателство са лалугерът (Spermophylus citellus), невестулката (Mustela nivalis), черногръдият хомяк (Mesocricetus newtoni) и таралежа (Erinaceus concolor). Докато лалугерът е вид, обитател на полуестествените и естествени степни съобщества, то черногръдият хомяк е обитател предимно на агроценозите. Индивиди от този вид не бяха установени, но вероятно се срещат в обработваемите земи и реализацията на инвестиционното предложение е възможно да предизвика инцидентна смъртност на индивиди. Колонии от лалугера са възможни в целинните участъци, но такива не се засягат от инвестиционното предложение. При проучванията не бяха установени следи от степен и пъстър пор. Видът е свързан с наличие на колониите на лалугера и хомяците, поради което допускаме присъствието му.

Изобилието на гризачи, изхранващи се с житните култури е предпоставка за наличието на хищници. При полевите проучвания на територията на инвестиционното предложение и неговите околности бяха регистрирани и има данни за следните видове: Къртица (Talpa europea), Сляпо куче (Talpa levantis ), Полска мишка (Apodemus agrariu)s, Див заек (Lepus capensis), Чакал (Canis aureus), Лисица (Vulpes vulpes), Язовец (Meles meles), Невестулка (Mustela nivalis), Дива свиня (Sus scrofa). Спецификата на инвестиционното предложение не предполага въздействия, които да засегнат тези животни. Всички установени видове са с ниска численост – единични екземпляри.