Общо заключение за очакваните въздействия върху бозайниците (без прилепи)

В доклада за ОВОС са представени и анализирани резултатите от едногодишно мониторингово проучване на прилепната фауна с цел да отговори на основните изисквания за оценка на въздействието върху прилепите, произтичащи от реализацията на инвестиционно предложение за „Изграждане на ветроенергиен парк „Ягнило” (ВЕП „Ягнило”). Времевият период и дизайнът на полеви изследвания, както и анализът на получените резултати, имат за цел да отговорят на следните съществени въпроси, дефинирани в Решение № 6-ПР/2011 г. на МОСВ за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и в становище на Националния природонаучен музей на БАН:

• 
  Ще възникне ли бариерен ефект за мигриращите видове прилепи;
  
• 
  Оценка на риска от пряк сблъсък и смъртност на индивиди;
  
• 
  Степен на фрагментация на хабитатите, използвани от прилепите;
  
• 
  Оценка на кумулативния ефект.
  

Изводите в настоящия доклад се основават на теренни проучвания проведени през летния размножителен период (26 – 27 юни 2010 г.), летния период на разселване на колониите (03 август 2010 г.), периода на активни есенни миграции (24 - 25 септември 2010 г.), както и на полеви проучвания през период на пролетна миграция (04 – 05 март 2011 г.). Резултатите от полевите проучвания и анализът на регистрираните ехолокационни звуци през 2010 и 2011 г. ни дават основание да считаме, че територията на ИП се обитава през различните периоди от годишния жизнен цикъл на прилепите от 8 вида, а именно:

• 
  Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus): На територията на България видът има много сходна биология с тази на Кафявото прилепче. За разлика от него предпочита да ловува над водни площи. Често е установяван и над открити селскостопански площи. За дневни убежища предпочита хралупи на дървета.
  
• 
  Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii): Мигриращ вид. Извършва прелети на стотици километри. У нас е многоброен главно през есенния период, когато край влажните зони, особено по българското черноморско крайбрежие достига численост от стотици и хиляди екземпляри. Единични индивиди и малки мигриращи групи са регистрирани често над открити обработваемите площи в цяла България.
  
• 
  Myotis sp. - 45 KHz phone type: Получените сонограми на издаваните ултразвуци не позволяват точното видово определяне на регистрираните индивиди. Характеристиките на издаваните звуци отговарят на няколко средноразмерни вида от род Myotis.
  
• 
  Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus): Често срещан в открити райони с малки групи от дървета. Свързан е както с карста, така и с човешки постройки, които използва за дневни летни убежища. Предпочита ниските части на страната, рядко до 1500-1600 м н.в.
  
• 
  Ръждив вечерник (Nyctalus noctula): Един от едрите видове прилепи. Обитава хралупи на стари дървета, свързан е и с местообитания в селищата – цепнатини в сгради, мостове, под керемиди и др. Излита непосредствено след залез и ловува често на височина от няколко десетки метра. Мигриращ вид, включително и на разстояния от хиляди километри.
  
• 
  Малък вечерник (Nyctalus leisleri): Разпространен почти в цялата страна, като предпочита гористи райони в ниските части. Обитава хралупи. Извършва есенни миграции за намиране на зимни убежища, като са регистрирани миграции с дължина над 1000 км. Ловува високо над земната повърхност, често над 20 м. Има сходна биология с тази на ръждивия вечерник.
  
• 
  Двуцветен прилеп (Vespertilio murinis): Обитава предимно планински гори. Често се среща и в културни ландшафти, предимно по време на есенната миграция. Ловува над открити площи на височина около 20 метра. Предпочита подземни убежища, най-често пещери, скални цепки, а понякога и подземия на сгради. Извършва дълги миграции от Северна към Югозападна Европа, като през есента на територията на България са установени големи групи от мигриращи екземпляри.
  
• 
  Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi): Дневните убежища на вида са изключително подземни, най-често естествени карстови кухини. Прелита на големи разстояния (няколко десетки километра) в търсене на храна, поради което неговите хранителни хабитати са често отдалечени от дневното убежище. Мигриращ вид.
  

Регистрираните видове могат да бъдат разпределени в три групи:

- видове, формиращи местни популации: Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) и Малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus);

- мигриращи видове: Натузиевото прилепче (Pipistrellus nathusii) и Ръждивия вечерник (Nyctalus noctula);

- видове, чието присъствие е свързано с наличните дневни убежища в съседните карстови територии и използващи територията на проектирания ВЕП само като част от своята ловна територия, но представени в много малка численост: Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) и Myotis sp. – 45 KHz фонетичен тип.

Присъствието на Дългокрилият прилеп в района на ИП е пряко свързано с наличните подземни карстови убежища в съседните защитени зони BG0000104 “Провадийско-Роякско плато” и BG0000107 “Суха река”. Екземплярите от този вид използват територията на ИП като част от своя хранителен хабитат или прелитат по време на денонощни и сезонни миграции. Тези денонощни прелети могат да достигнат няколко десетки километра. Отчитайки отсъствието на известни значими подземни колонии на споменатите видове в двете ЗЗ, присъствието им в територията на ветроенергийния парк би могло да се оцени само като случайно.

Сезонното разпределение на видовия състав в територията, засегната от реализацията на ветроенергийният парк е неравномерно. Най-беден е съставът на прилепите през периода на пролетна миграция и през размножителния период, когато са установени съответно три и един вид. От тук можем да направим извода, че проектната територия не засяга пролетни миграционни коридори на прилепите. В подкрепа на този извод е и характеристиката на ландшафта, в който не се наблюдават ясно изразени линейни елементи, играещи ролята на миграционни коридори (големи речни долини, планински проходи и др.).

През размножителния период прилепите не се отдалечават на големи разстояния от убежищата си, поради необходимостта от енергийноспестяващо поведение, свързано с изхранване на малките. Вероятно регистрираният полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) е част от местна популация.

Видовият състав на прилепите остава относително беден и през останалите периоди – летен и есенен миграционен. От установените по това време 5 вида, вероятно нито един от тях не е част от местна популация. Пещерният дългокрил (Miniopterus schreibersi) извършва по това време относително отдалечени от дневните си убежища хранителни прелети, достигащи няколко десетки километри. Екземплярите на двуцветния нощник, натузиевото прилепче, малкия и ръждивия вечерник без съмнение са част от многобройните мигриращи популации на тези видове, регистрирани в цялата Дунавска равнина и Североизточна България през есенния период. Често тези миграции имат дисперсен характер, като освен общата посока от север на юг, прилепите не следват строго определени миграционни коридори.

Пълната липса на зимни убежища с постоянна температура определя и отсъствието на прилепи през зимния период.

През целия период на мониторинг регистрирахме не само много бедно прилепно съобщество, но в същото време то е представено и с изключително малобройни популации.

• 
  фрагментиране на местообитания: този риск може да се прояви в незначителна степен само за популации, в чийто ареал строителството и експлоатацията на проектираният ВЕП могат да предизвикат бариерен ефект. В незначителна степен това се отнася само за Дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersi), тъй като инвестиционната площ се явява неразделна част от неговата ловна територия през целия активен период от жизнения цикъл на вида. Неговите убежища се намират в отдалечените карстови територии, включително и в границите на близките защитени зони “Провадийско-Роякско плато” и “Суха река”. Изключително ниската численост, която той достига само за кратко време през активния период (3.7 индивида/км²) в откритите обработваеми площи, не ни дава основание да считаме, че реален бариерен ефект с последваща фрагментация на хабитатите е възможен;
  
• 
  безпокойство по време на хранене: този риск има отношение към всички регистрирани тук прилепи. Поради своята много ниска численост, този фактор е с изключително ниска степен на въздействие. Трябва да подчертаем, че съседни територии, включително и защитените зони от мрежата на Натура 2000 осигуряват идентични или чувствително по-добри условия за изхранването на местните и мигриращи прилепни популации;
  
• 
  нарушаване или прекъсване на миграционни коридори: районът на проектирания ВЕП не прекъсва сезонни миграционни коридори, каквито тук не са установени по време на мониторинга. Двата вида с най-висока численост по време на пролетната и есенната миграции - Ръждивият вечерник (Nyctalus noctula) и Натузиевото прилепче (Pipistrellus nathusii), мигрират на широк фронт в Североизточна България.
  
• 
  пряко увреждане и смъртност на индивиди: този риск може да се прояви за видове, осъществяващи полети на височини около и над 100 метра. Освен двата цитирани по-горе мигриращи видове, тук трябва да причислим и Дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersi). Останалите регистрирани видове са с много ниска численост в района и въздействието върху техните популации ще бъде ограничено. Потенциално най-силно въздействащият фактор върху прилепите, а именно сблъсъка на индивиди с въртящите се перки и турбулентното движение на въздуха в близост до генераторите има променлива степен на въздействие, най-висока през периодите на есенна миграция.
  

Строителството на ветрогенераторните кули няма да доведе до пряка смъртност на прилепи, тъй като не се унищожават техни убежища. Строителните площадки са далеч от известните убежища на прилепи, поради което въздействието върху тази група бозайници през този период е на практика нулево. Изпълнението на строителните дейности само през светлата част на денонощието ще гарантира допълнително отсъствието на въздействие върху прилепите.

Потенциалните въздействия върху прилепите при експлоатация на проектирания ВЕП могат да бъдат разделени на две групи:

1. 
   Преки въздействия и рискове:
   

• 
  сблъсък на животните с въртящите се перки на ветрогенераторите;
  
• 
  сблъсък с електропреносната мрежа (в случай, че е предвидено надземно изграждане);
  
• 
  въздействие чрез турбулентно завихряне на въздуха от ветрогенераторите;
  
• 
  звуково въздействие
  

2. 
   Косвени въздействия и рискове:
   

• 
  фрагментация на хабитатите;
  
• 
  бариерен ефект, чрез прекъсване на летателни коридори.
  

Присъствието на прилепи в непосредствена близост до функциониращите ветрогенератори е свързано от една страна с тяхната хранителна активност над откритите обработваеми площи, и от друга със сезонни миграционни процеси, в случай че ветрогенераторите прекъсват миграционни пътища. Сравнително ниското насекомно обилие в обработваемите площи, предвидени за строеж на ветрогенератори е причина и за ниската численост на ловуващи индивиди. Това определя и ниска степен на въздействие на ВЕП по време на експлоатация при планираното ситуиране на ветрогенераторните кули.

Оценката на преките и кумулативни въздействия от реализацията на ИП върху прилепите по десетобалната скала е представена в следващата таблица.

Преки въздействия и рискове	Видове, подложени на въздействие	Скала на оценката на въздействието по приложената матрица
Сблъсък на животните с въртящите се перки на ветрогенераторите	Nyctalus noctula, Eptesicus serotinus, Pipistrellus nathusii, Miniopterus schreibersi,	2
Сблъсък с електропреносната мрежа (в случай, че е проектирана такава)	Nyctalus noctula, Eptesicus serotinus, Pipistrellus nathusii	1
Въздействие чрез турбулентно завихряне на въздуха от ветрогенераторите	Nyctalus noctula, Eptesicus serotinus, Pipistrellus nathusii, Miniopterus schreibersi,	2
Безпокойство по време на хранене	Всички установени видове	1
Звуково въздействие	-	0
Косвени въздействия и рискове
Фрагментация на хабитатите	Miniopterus schreibersi	1
Бариерен ефект, чрез прекъсване на летателни коридори	-	0

Прилепните популации в района няма да бъдат засегнати през периода на извеждане от експлоатация. Не се засягат видове прилепи и техните убежища, поради това, че дейностите имат сходен характер на въздействие с тези при строителството.

Дефинираното по-горе слабо въздействие със степен 1 или 2 само за отделни рискове, произтичащи от реализацията на ИП, ни дава основание да считаме, че реализацията на ветроенергийния парк няма да окаже допълнителен кумулативен ефект върху прилепите в района. Предвиденото разположение на ветрогенераторните кули не създава допълнителен кумулативен ефект и по отношение на фрагментиране на хабитатите на установените видове прилепи в районите на селата Ягнило, Стан и Памукчии.
Изводи и мерки за намаляване на евентуални конфликти с ветрогенераторите, съгласно приети национални или европейски методики и препоръки.

Предвид ниската степен на въздействие на елементите на ИП върху прилепните популации в района, дължаща се преди всичко на тяхната ниска численост непосредствено в проектната територия, считаме, че не се налагат специални мерки по отношение на разположението и броя на вятърните генератори.

Анализът на хабитатните условия в проектирания ВЕП „Ягнило”, както и в съседните територии, определи следните два ландшафтни елемента в съседни площи, като важни за прилепните популации:

• 
  Смесената гора с преобладаване на дъб (Quercus sp,) и келяв габър (Carpinus orientalis) по източните склонове на м.Станата. Граничната зона на тази гора може да бъде определена като екотонна зона с откритите агроекосистеми. Тази зона може да се разглежда като локален миграционен ориентир за 4 от установените видове, и в същото време явяващи се характерни фаунистични елементи в Североизточна България – N. noctula, N. leisleri, V. murinus и P. nathusii. Гаранция за минимална степен на въздействие, оценена по-горе със степен „слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация” е предвиденото отстояние на ветрогенераторните кули по-голямо от 160 метра, което на практика ще осигури тази необходима най-ниска степен на въздействие върху изключително малобройните популации на споменатите видове.
  
• 
  Микроязовир „Далака”, отстоящ на 1,5 км северозападно от най-близката граница на ВЕП „Ягнило”. По време на полевото проучване бе потвърдено регионалното значение на тази водна площ за прилепните популации. Считаме, че не само отстоянието на микроязовира от ВЕП, но и съществените разлики в надморската височина (над 100 м), както и в характерът на растителността на двата обекта, са реални фактори за липса на функционална връзка в ареалите на видовете, използващи водната площ като ловно местообитание и територията на ВЕП през различни етапи от жизнения си цикъл.
  

Досега не са провеждани систематизирани изследвания върху птиците на конкретната площадка на ИП. Липсват и конкретни литературни данни за подобни изследвания и районът с нищо не е привлякъл досега вниманието нито на български, нито на чуждестранни специалисти. Извършено е мониторингово проучване на миграцията на реещи се птици и на гнездящите птици в района между селата Ягнило, Белоградец, Стан и Памукчии, от БДЗП ЕООД – собственост на БДЗП. Характеристиката на орнитофауната, анализа и оценката на въздействията е изготвена въз основа на два документа-доклади представени на Възложителя, а именно „Миграцията на реещите се птици в района на с.Стан, общини Ветрино и Нови пазар”- автор Ирина Матеева и „Проучване на гнездящите птици в района на с.Ягнило във връзка с инвестиционно предложение за изграждане на ветроенергиен парк” – автори: д-р Стоян Николов и Силвия Дюлгерова. Към настоящия доклад за ОВОС са приложени подписани и подпечатани докладите от извършения орнитологичен мониторинг и писмото на БДЗП ЕООД – извършило мониторинга.

Ветроенергиен парк „Ягнило” в землищата на с.Ягнило, община Ветрино, област Варна и с.Стан и с.Памукчии, община Нови пазар, област Шумен се намира в Североизточна България и попада в западната част от миграционния път Via Pontica, което e взето под внимание при разглеждане състоянието на орнитофауната и анализа на въздействията.

Наблюдението на мигриращите птици е извършено според стандартна методика от стационарен наблюдателен пункт, разположен североизточно от с.Стан и югозападно от с.Ягнило. Гнездящите птици са отчитани по метода на точковото броене (Point count methods, Bibby et al,1992), като са избрани 24 стационарни точки в границите на ветропарка.

Тъй като реализацията на ветропарка е предвидена да се извърши изцяло върху обработваеми селскостопански земи, основният съществуващ екологичен проблем за птиците и прилепите, пряко свързан с тези територии, е интензивното земеделие с използване на химични торове, инсектициди, пестициди и др. Внасянето на тези химични вещества в агроекосистемата води до пряко понижаване на насекомното обилие и от тук до влошаване на качествата на средата като хранителна база за прилепите и птиците. В имотите условията за гнездене на птиците са ограничени, поради провежданите агро-мелиоративни дейности. Като екологични проблеми може да се определят и поставянето и разпръскването на отровни примамки, използването на пестициди и третирани семена за посев, които са причина за измиране на голям брой птици, а също и бракониерски лов на грабливи и други птици.

Изкуствените агроекосистеми (обработваемите земеделски площи) поддържат ниско биологично разнообразие. Горските пояси, гори и дерета по склоновете на платото Станата играят роля на естествени коридори и са единствени подходящи местообитания за някои представители на фауната в района.

За района на общините Нови пазар и Ветрино към момента са заявени намерения и за други подобни ИП. Северно от ВЕП Ягнило са заявени 96 бр. ветрогенератори, които са на по-заден проектен етап от оценяваното ИП. Тези ИП обхващат голяма площ от територията на община Нови пазар. При анализа на кумулативния ефект ще бъде оценено настоящето положение, ефектът от изграждането на ВЕП Ягнило и при реализацията на тези бъдещи намерения, съгласно т.10 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за ОС.

Към настоящия момент в района на землищата Ягнило, Стан и Памукчии няма изградени ветросъоръжения. Единствените изградени ветрогенератори са в землището на гр.Суворово и частично на с.Дръндар. Те са на около 20 км разстояние в източна посока и няма да окажат кумулативен ефект върху птиците в комбинация с оценяваното ИП.

При условие, че се реализират всички процедирани 96 бр. съоръжения (на 100%), същите ще заемат обща площ около 240 кв. км. Заедно с оценяваното ИП от 25 бр. ветрогенератори те ще образуват своеобразен компактен блок (масив), ясно различим и видим за птиците, поради което ще бъде лесно заобиколен от тях при миграция.

При изготвянето на оценките за реализацията на посочените ИП за 96 бр. ветрогенератори, анализът на кумулативния ефект върху отделните групи птици би трябвало да бъде направен от инвеститорите на тези проекти, предвид обстоятелството, че процедурно са на по-заден етап.
Анализ на кумулативния ефект от реализацията на ВЕП «Ягнило»

Не се очаква кумулативен ефект върху постоянно и временно пребиваващите птици в района от реализацията на оценяваното ИП, поради това, че заема сравнително малък участък от територията на миграционния път Виа Понтика, от местообитания на гнездещи в обработваемите площи птици и от ефективното въздушно пространство, което използват птиците.