Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение за „Изграждане на голф-селище в местността „Табията", община Балчик"

3.4. Земи и почви

Районът е част от северното Черноморие или по-конкретно част от южната приморска окрайнина на Добруджанското плато. Релефът на платото е равнинен, но бреговият му участък е стръмен, хълмист, свлачищен и скален. В резултат на едроблокови свличания са се оформили стъпала и хълмове, ориентирани линейно и успоредно на морския бряг като ивица с ширина от 400 – 700 m. Добруджанското плато, особено в участъка между нос Шабла и устието на р. Батова, се отличава със силно накъсан от стари и съвременни свлачища и срутища бряг и твърде неравна топографска повърхност, резултат на морска абразия, подземни води в сарматските хоризонти, атмосферни валежи, както и на неотектонски бавни сеизмични движения. Надморската височина на платото в района на площадката е средно около 175 – 180 m, а в района на свлачището изключително разнообразно, но средно около 60 – 80 m.

Отреденият терен за площадка на голф-селището се разполага върху равната платовидна част северно от горния ръб на стръмния свлачищен бряг и на около 900 – 1000 m от морския бряг. На изток и север площадката граничи с полски пътища и земеделски земи, а на запад с територия на военно поделение.

3.4.1. Характеристика на земите и почвите в района на обекта

Според почвената карта на България М1:400000 (Койнов, В., и кол., 1965 г.) преобладаващата част от черноземите в района са отбелязани от подтип слабо излужени. В по-късните почвени карти, същите черноземи фигурират като излужени. По класификацията на ФАО това са черноземи – обикновени (Halpiо).

Другият почвен тип, включващ се в границите на площадката, са рендзините. Те са интразонални и плитки или считани още за примитивни почви. Заемат една сравнително широка ивица от терена на платото, паралелна на свлачищния бряг.

Третият тип почви, характерни за района са литосолите. Това са също интразонални и примитивни почви, развити по самия скален ръб на бреговото свлачище.

Излужените черноземи, въпреки че са най-силно разпространени, на площадката заемат незначителна площ. Те имат добре развити и трите генетични хоризонта (А, В и С). Мощността на хумусно-акумулативния хоризонт е 50 – 60 сm, а на почвения профил – 90-110 сm. Хумусният хоризонт е тъмнокафяв, с троховидно-зърнеста структура, а преходният – светло до жълто-кафяв с едротроховидна и буцеста структура. Карбонатите, както и останалите лесно разтворими соли са измити от профила и акумулирани в долния край на преходния хоризонт. Почвеният профил е уплътнен и преходът между отделните хоризонти е ясен. Механичният състав в повърхностния хоризонт е средно до тежка песъчливо-глинест, със съдържание на физическа глина (частици < 0,01 mm) между 40 и 50%, а в преходния хоризонт – тежко песъчливо-глинест. Хумусното съдържание е 3 до 4,5% в повърхностния хоризонт, а в затревените площи и по-високо. Общият запас на хумус в еднометровия почвен пласт е между 20 и 40 t/дка. Запасеността с общ азот и общ фосфор е слаба и средна, а на калий – добра. Сорбционният капацитет е 26 – 27 mg/ekv на 100 g почва. Почвената реакция в хумусния хоризонт е слабо кисела и неутрална, а в преходния „В” хоризонт – алкална. рН в повърхностния хоризонт е 6,5 – 7. Общото количество на сух остатък е в нормални граници. Обемната плътност е 1,20 – 1,30, относителната – 2,40 до 2,50, а порьозността около 48 – 50%. Пределната им полска влагоемност е около 25%. Имат сравнително голяма скорост на попиване и висока водопроницаемост.

По устойчивост на химическо замърсяване, съгласно групирането на почвите в България (чл. 8 и приложение 8 от Инструкция №РД-00-11 от 13.07.1994 г. на Министерството на земеделието), излужените черноземи попадат в клас 3 (от общо пет в тази класация) от класификацията на почвите в България по този показател.

Рендзините заемат преобладаващата част от територията на площадката. Теренът им е равнинен, необработваем и изграден от сарматски варовици, чиито изветрителни продукти са послужили като почвообразуваща основа. Мощността на хумусно-акумулативния хоризонт и същевременно почвен профил е 10 – 30 сm до 50 – 70 cm. Под него следва директно материнската скала. Каменистостта е висока и на места достига до 50 – 60%. Почвеният профил е тъмно оцветен, рохкав до слабо плътен и богато карбонатен. Структурата е много добре изразена зърнесто-троховидна и троховидна. Механичният състав на ситнозема в тях е средно и тежко песъчливо-глинест. Запасеността с хумус и общ азот е обикновено средна – съответно повече от 2,5% и от 0,150%. Почвената реакция е неутрална и алкална. По отношение на устойчивостта на химическо замърсяване, рендзините се нареждат в клас 1 от класификацията.

Литосолите заемат най-стръмните и скалисти части от терена. Те нямат почвен профил или евентуално, ако се считат няколкото до 10 cm рехаво почвено покритие разкъсано от скалата. Структурата е зърнеста. Скалните късове са преобладаващите и съдържанието им достига до 50 – 70%. Глинестите частици са едва 6 – 15% от ситнозема. Като почви нямат никакво стопанско значение и са извън категоризацията на почвите.

3.4.2. Нарушени земи

Техногенно нарушени земи на територията на бъдещата площадка за момента няма. В съседство и западно от нея има вече закрито военно поделение и летище. Други техногенни обекти в непосредствена близост на проектното голф-селище не се установяват.

Техногенните нарушения от страна на бъдещите спортно-технически съоръжения и селище не са нито много тежки, нито много големи, но те са много като брой, твърде са разнообразни и пръснати, но не безразборно, почти из цялата сравнително просторна територия. Съгласно предварителния проект на плана за застрояване, обектите са групирани функционално и в съответствие с теренните дадености. Проектното площно разпределение по структурни елементи описани в приложение 2.1-3 е както следва:

Таблица 3.4.2 -1

№	Урегулирани поземлени имоти за:	Площ
		дка	%
1	Озеленяване	419,73	43,59
2	Спортни полета за голф	296,95	30,83
3	Спортни игрища	4,35	0,45
4	Голф клуб	4,15	0,43
5	Конна база	9,77	1,01
6	Търговия, обществено хранене и услуги	6,04	0,63
7	Хотелски комплекс	10,00	1,04
8	Жилищни сгради – комплексно застрояване	23,90	2,48
9	Жилищни сгради – свързано застрояване	47,85	4,97
10	Жилищни сгради – свободно застрояване	41,56	4,31
11	Алеи с автомобилен достъп и места за паркиране	37,70	3,91
12	Алеи с пешеходен достъп	40,60	4,21
13	Алеи за обслужване на спортните полета	16,91	1,75
14	Административно-стопанско обслужване	3,75	0,39
	Общо територия	963,25	100,00

За да се добие по-пълна и по-точна представа за участието и делът на техногенните обекти-нарушители на земите в резултат на изграждането на голф-селището, същите са обединени в пет групи в зависимост от сходствата им и общи характеристики и са показани в таблица 3.4.2-2:

Таблица 3.4.2– 2

№	Урегулирани поземлени имоти	№ от списъка	Площ
			дка	%
1	Зелени площи и полета за голф	1 и 2	716,68	74,42
2	Административно-стопански, жилищни и търговски сгради и хотел	4, 6 – 10, 14	137,24	14,25
3	Спортен комплекс	3	4,35	0,45
4	Конна база	5	9,77	1,01
5	Алеи и паркинги – общо	11 -13	95,21	9,87
	Общо територия	-	963,25	100,00

От таблица 3.4.2-2 се вижда, че основната част от предоставените 963,25 дка за голф-селището земи 716,68 дка или 74,42% се запазват. За строителство се отнемат 137,24 дка или 14,25%. На трето място се нареждат алеите за коли и пешеходци и места за паркиране, с обща площ 95,21 дка или 9,87%. Спортните съоръжения, без голф-полетата, вкл. и конната база отнемат 1,46%. Ако още веднъж се редуцира списъкът на обектите и се обединят само в три групи, равносметката е следната:

• 
  Зелени площи и полета за голф – 716,68 дка (74,42%(;
  
• 
  Административно-стопански, жилищни и търговски сгради, хотелски комплекс и спортни съоръжения – 151,36 дка (15,71%);
  
• 
  Алейни площи и места за паркиране – 95,21 (9,87%).
  

Другият род нарушения на земите на територията на площадката от страна на голф-селището е изграждането на подземната инфраструктура и по-конкретно линейните подземни съоръжения – водоснабдителна и канализационна мрежи и кабелни колектори за електро и телефонни кабели, кабелни телевизии и интернет, охранителни и за контрол инсталации и т.н. При тях изкопите и изобщо нарушенията на земите са линейни, временни и възстановими.

Към временно нарушените земи може да се добавят и самите площи определени за голф-полета, тъй като за тяхната подготовка се налага временно премахване на хумусния пласт. Следва подравняване, полагане на дренажна мрежа, насипване на подпочвен коренов слой и накрая връщане на хумусния пласт. В резултат на това временно нарушаване обаче изпълнените мероприятия допринасят за подравняване на терена и създаване на по-мощен и по-благоприятен коренно обитаем почвен пласт, без да се унищожи хумусния хоризонт.

3.4.3. Замърсени земи

Районът на обекта е типичен селскостопански и замърсяване с тежки метали и металоиди няма. Конкретно земите на бъдещата площадка не са замърсени нито с нитрати, нито с устойчиви органични съединния, тъй като трайният им начин на ползване е като пасище, което не се тори и не се третира с препарати за растителна защита. Резултатите от взетите първи почвени проби от площадката ще служат като фон и база за сравняване с резултатите от бъдещите опробвания (приложение 3.4.3-1).

Замърсяване на почвите на територията на бъдещото голф-селище не се очаква. Обектът не е нито производствен, нито добивен, за да съществува някакво предположение за генериране или емитиране на замърсители. Тъй като това ще бъде туристически и спортно-развлекателен комплекс с наличие, освен на голф-терени, но и на спортен комплекс, конна база, хотелски комплекс, жилищна база с няколко квартала, обслужващи и атракционни заведения и пр., се получават определени количества твърди битови отпадъци и отпадъчни води. За тях, съгласно инвестиционните намерения, се предвижда събирането и извозването на отпадъците, а за отпадъчните води - пречиствателни съоръжения.

Относно необходимостта от ползването на минерални торове и препарати за растителна защита, при поддържането или подобряване на тревостоя на зелените площи и особено голф-терените, винаги съществува опасност, което се случва и в селското стопанство, от предозиране и съответно замърсяване на почвите и на подземните води. Ето защо в следващия етап на проектиране е необходимо да се предвидят периодични, съгласно агротехническите изисквания, опробвания на почвите и водите.

3.4.4. Деградирани земи

От естествените деградационни процеси в района най-мощно проявилите се са свлачищните, а резултатите от тях е свлачищната брегова ивица, описана по-горе. Върху платовидната част, поради оголения терен, равнинната повърхност и силните северни ветрове, е развита ветровита ерозия, изобщо характерна за Добруджанското плато. На територията на площадката, въпреки незначителния наклон се установява и слаба степен и на водна повърхностна ерозия. Допълнителни деградационни процеси се наблюдават при изоставените земеделски земи.

Временни деградационни процеси върху земи, които се очаква да се проявят по време на строителството, се изразяват в утъпкване около строящите се обекти. Същото се получава и при изкопите и полагането на подземните комуникации. Освен прякото нарушаване на земите от изкопите и насипите, нарушават се и прилежащите земи чрез утъпкване от обслужващата механизация.

3.4.5. Прогноза и оценка на въздействие върху почвите

Според групирането на земите от площадката на голф-селището, което беше направено по начина на усвояването им, се оформиха три групи – зелени площи, включващи и полетата за голф; застроени площи, включващи административни, стопански, жилищни, хотелски, спортни и атракционни комплекси и площи, заети от алеи и вътрешни пътища. В същия този ред се предлагат за оценка и по отношение на уврежданията, които предизвикват върху земите, съгласно приетата четиристепенна „Класификация на увредените земи” по чл. 7 и Приложение 7 от Инструкция №РД-00-11/1994 г. на МЗ, посочени в таблица 3.4.5-1.

Таблица 3.4.5-1

Категория	Подобект
	Застроени площи	Алейни площи	Подземни комуникации	Временни строителни площадки
Клас на увреждане	І Нарушени земи	І Нарушени земи	ІІІ Деградирани земи	ІІІ Деградирани земи
Тип на увреждане	01 Иззети земни маси	01 Иззети земни маси	17 Уплътняване	17 Уплътняване
Вид на увреждане	016 Други	016 Други	173 Линейно	171 Повърхностно
Единици	0 – 3	0 – 3	0 – 1	0 - 2
Времетраене	П (постоянно)	П (постоянно)	В (временно)	В (временно)
Код	І 016 (0-3) П	І 016 (0-3) П	ІІІ 173 (0-1) В	ІІІ 171 (0-2) В

В таблица 3.4.5-1 не са посочени групата на зелените площи, тъй като същите не фигурират в цитираната по-горе „Класификация на увредените земи”. Съгласно всички нормативни документи, озеленяването се прави за рекултивация на нарушени или за подобряване на слабопродуктивни земи. В случая всички временни нарушения за затревяване са все в посока на подобряване на съществуващите на територията на площадката слабопродуктивни земи.

Водните площи (около 37 дка) също се явяват като нарушители на земите, но те същевременно са и елемент от рекреационния характер на обекта и са включени в зелените площи.

Неминуемо при извършване на строителни работи и прокарване на подземни съоръжения временно се ползват и допълнителни площи. Проблемът е това да става с възможно най-малки по площ и степен увреждания на земите. Гаранция за това е добре разработен и стриктно изпълняван ПОИС.

В крайна сметка нарушени и усвоени земи с унищожен хумусен пласт са само тези, които са в границите на застроените площи и алеи. Основната част (74,42%) от земите на площадката, представляващи понастоящем слабопродуктивни пасища, се превръщат в културни зелени площи, но със значително подобрени почви и почвен профил. С култивирането на плътен и здрав чим ще се постигне преустановяване на процесите на водна и ветрова ерозия. Не са за пренебрегване и стопанските изгоди от покосените треви.

Голямата опасност, във връзка с абразионния характер на района, от увеличаване на подземните води се решава чрез предвиденото изграждане на гъста мрежа от водоулавящи и безопасно отвеждащи водите канализационни мрежи.

По отношение на прилежащите на голф-селището земи, изграждането и експлоатацията му не предизвикват никакво негативно въздействие, нарушаване или промяна на категорията на почвите им.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: