Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение за „Изграждане на голф-селище в местността „Табията", община Балчик"

3.2. Води

3.2.1. Хидрогеоложки условия и фактори, влияещи върху състоянието на водните ресурси в района

Тъй като обект на хидрогеоложко проучване е неогенският водоносен комплекс, изолиран надеждно в района от останалите, по-дълбоко залягащи водоносни хоризонти чрез постилащите ги водоупорни олигоценски глини, при направеното проучване е разгледан геоложкият строеж на олигоцена и неогена.

В хидрогеоложко отношение площадката на инвестиционното намерение за изграждане на голф-селище се намира в източната причерноморска част на Варненския артезиански басейн, попада в Мизийския хидрогеоложки район, подобласт Варненска депресия – Източна Добруджа и Варненско плато. Хидроложкият подрайон обхваща Мизийската платформа и включва платовидните заравнености с надморска височина под 340 m. В източната част районът граничи с Черно море, където е формиран стръмен и висок бряг. Характерното за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по тектонските разседи и разломи, въпреки че водоносните хоризонти да се добре изолирани един от друг и да се със значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране определя три зони:

• 
  Горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрацията,
  
• 
  Средна зона с активен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни,
  
• 
  Долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и сравнително висока температура, а произходът им седиментогенен.
  

• 
  Малм-валанжски;
  
• 
  Долно-средно еоценски;
  
• 
  Сарматски.
  

В основните водоносни хоризонти на разглеждания район в зависимост от характера на скалите и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като карстово-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови и пластови.

Според минерализацията си водите са най-често пресни и слабо минерализирани. Температурата на водите от малм-валанжския хоризонт е 30 – 45⁰С и не отговаря на стандарта „Вода за пиене”. Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжския – напорни.

Малм-валанжският водоносен хоризонт е развит на цялата територия на района. Формиран е в карбонатен комплекс от варовици, доломитизирани варовици и доломити със средна мощност 810 m. Те са силно напукани и окарстени – активна порестост 4,9 – 9,5%, поради което филтрационните им свойства са твърде разнообразни – от 0,003 до 4,65 m/d, понякога достига до 160 m/d. В района този хоризонт е напорен с пиезометрично ниво от 20 m. Дебелината на карбонатните скали е относително постоянна, независимо от хипсометричната височина. Тектонските размествания са по-малки от дебелината на карбонатния комплекс, поради което той представлява единна хидравлична система. Долният водоупор е представен от глини и мергели на дълбочина около 1500 m, а горният водоупор е от хотривски и горнокредни материали. Хидрогеоложките условия на малм-валанжския хоризонт са обусловени от литоложката характеристика на скалите, хидравличната връзка между празнините, хипсометричното и структурно-тектонско положение. Подхранването на хоризонта се извършва чрез инфилтрация на валежна вода, с вода от повърхностни потоци и с вода от прилежащи водни хоризонти. Досега не е направена цялостна оценка за подхранването на тези хоризонти. Дренирането на хоризонта се извършва чрез преливни и възходящи извори, както и чрез направени сондажи. Голяма част от водите се дренират в акваторията на Черно море. Водата е с постоянен физико-химичен състав и свойства. Условията на залягане на този хоризонт в района са блогоприятни и същият е защитен от различни повърхностни замърсители.

Общият естествен динамичен запас на малм-валанжския хоризонт се оценява приблизително на около 10 – 12,5 m³/s.

В еоценските отложения се е формирал долно-средно еоценски напорен водоносен хоризонт с широко площно разпространение. Дълбочината му се изменя в пределите от 450 до 760 m. Водите му са акумулирани във фини кварцови пясъци, разположени между нумулитни варовици и глинести пясъчници и варовици от основата. Подхранването му в разглеждания район се осъществява от сарматски карстови води, а в югозападна посока - от инфилтрация на повърхностни води в местата на разкриване на отложенията на земната повърхност; Водоносният хоризонт е слабоводообилен /модулът на подземния отток е под 1,0 dm³/s.km². Сложният блоков строеж на подрайона и наличието на тектонски зони обуславя разкъсването на хоризонта и откриването му на различна дълбочина. Данните за филтрационните свойства на хоризонта са оскъдни. По опитни водочерпения от сондажи коефициентът на филтрация е от 5 до 15 m/d, а проводимостта се изменя от 200 до 900 m²/d. Дренира се от хидрографската мрежа в акваторията на Черно море и от сондажи. Температурата на водата в разглеждания район е между 24-27⁰С. Водите са пресни с обща минерализация 0,31-0,76 g/dm³. Те са хидрокарбонатно-калциеви и хидрокарбонатно-хлоридно-натриеви. Подземната вода в безнапорната част на пласта в някои зони е замърсена техногенно от повърхностни замърсители. При необходимост от използването на водите от този водоносен хоризонт за водоснабдителни цели на населени места, необходимо е провеждане на задълбочени изследвания на техните качества.

Сарматският водоносен хоризонт е разпространен по цялата територия на района. Характерът на вместващите скали (комплекс от варовици, песъчливи варовици, пясъци, пясъчници) определя водите му като карстово-порови, пластови и пукнатинно-карстово-порови, като за разглеждания участък са характерни карстово-поровите. Водоупорът на сарматския водоносен хоризонт е представен от глини от Тополската свита на дълбочина 40-50 m. Водите са ненапорни. Мощността на водоносния хоризонт е различна. Най-малка е в зоните на дрениране и се увеличава към водоразделните масиви и структурно-понижените части (Каварна), където достига 150 m. Подхранването е изключително от валежите. Значителната площ на разкриване на варовиците и много добрите им филтрационни свойства ускоряват значително процеса на инфилтрация. Коефициентът на филтрация на пясъците е от 3,6 до 23,6 m/d, a на варовиците - от 82 до 410 m/d. Дренирането на подземните води от сарматския водоносен хоризонт се извършва чрез извори, в това число и под морското ниво и чрез подхранване на по-дълбоко залягащи водоносни хоризонти. Поради наличието и на водоупорни прослойки (мергели, глини) в разглеждания район на практика в долно- и средно-сарматските седименти са оформени три безнапорни водоносни хоризонта. Между н. Калиакра и р. Батова те се повишават от изток на запад, като при Каварна са на коти около 40, 80 и 115 m. Тези води постепенно проникват по хлъзгателните повърхнини и предизвикват свлачищни процеси. В разглеждания район те дренират на няколко места под формата на карстови извори и изходища в ската. Установено е, че водите са много агресивни, изнасят значително количество карбонати (суфозия), в резултат на което намаляват устойчивостта на склоновете. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. Водите имат голямо значение за водоснабдяването на района (общият дебит на подземния поток е около 6 m³/s), но са уязвими от замърсяване (сарматският водоносен хоризонт не е защитен от повърхностни замърсители, тъй като се подхранва директно от площите, под които заляга).

Сарматският водоносен хоризонт се характеризира със значителна водообилност и регионално разпространение като режимът му е безнапорен. За долен водоупор служат по-плътни варовици в основата на среден сармат и глинесто-мергелните скали на долен сармат. При отдренирането на хоризонта са формирани извори на контакта с постилащите по-плътни и глинести седименти и такива се наблюдават в приморската част на гр. Балчик.

Филтрационните параметри на водоносния хоризонт са свързани със степента на напуканост и окарстеност на карбонатните скали. Водопроводимостта се изменя от 5 m³/d до 1500 m³/d като преобладаващите стойности са 200 – 600 m³/d.

Детайлни ходродинамични изследвания в района на Добруджанския въглищен басейн, разположен североизточно от района на голф-селището, показват наличието на втори водоносен хоризонт, акумулиран в пачка варовици, варовити пясъчници и пясъци. За водоупор между двата служи пачка от диатомити, варовити пясъчници и глини, като характерът на хидроизохипсите на двата хоризонта е близък. Статичните нива на долния хоризонт са с 30 – 40 m по-ниски от горния. В повечето случаи двата хоризонта се разкриват и експлоатират съвместно, което е довело до промени на статичните им нива. Хидроизохипсите на сарматския водоносен хоризонт до голяма степен повтарят релефа на земната повърхност.

В основата на неогена се проследява хоризонт, привързан към отложенията на чокрак-карагана, който се характеризира със значително по-ниска водообилност от сарматския в проучения район. За долен водоупор служат глините на олигоцена и плътните отложения в основата на неогена, а за горен водоупор – глинесто-мергелните скали на долен сармат и диатомитите на конка.

Поровите води в кватернера имат ограничено разпространение, привързани са към локални геоморфоложки форми, където в основата на льосовидните отложения в отделни участъци са формирали грунтови лещи с минимален градиент, следващ наклона на земната повърхност. Тези води са в пряка зависимост от сезона и са със силно променлив дебит. Те се разкриват южно от обекта по морския бряг, изграден от стръмен склон между платовидните заравнености и откъсналите се от тях пакетни форми. В тези участъци има разтоварване на подземни води от долулежащите и разкриващите се по склона сарматски седименти и подхранване с грунтови води от инфилтрирали се повърхностни води в негативни форми между свлачищните пакети. Тези води образуват грунтов поток с водоупор, част от пакетите или плътните глини и са една от основните причини за нарушаване устойчивостта на склона.

По своя характер водите в зоната южно от обекта са пластово-пукнатинни и порови в зависимост от вида на литоложките разновидности, към които са привързани. Пластово-пукнатинните води са свързани със сарматските седименти, изграждащи стръмния склон към Добруджанското плато и запазените части от свлачищните пакети. Те се подхранват директно от инфилтрацията на валежите и повърхностните води в района на обекта. Основна литоложка разновидност, в която са акумулирани подземните води са арагонититите (песъчливи глини), изграждащи бреговия склон. Коефициентът на филтрация се изменя от 0,15 до 5,20 m/d (средно 1,73 m/d), а проводимостта от 3,4 до 26,5 m²/d (средно 21 m²/d), т.е, водоносният хоризонт е слабо водообилен. Водите са пресни, слабоминерализирани, типично за води, привързани към седиментни скали.

Замърсяванията на плитките подземни води в района основно се дължат на голямата химизация на селското стопанство в района – неконтролираното торене приз 80-те години на миналия век, неефективното действие на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградените канализационни мрежи за отпадъчни води в населените места в района, липсата на ПСОВ за гр. Каварна до 1999 г. допринасят до замърсяването на подземните води в района, използването на които се извършва за задоволяването на питейно-битовите нужди на някои населени места – Каварна и др.

През 1992 г. от тръбен кладенец в гр. Каварна е измерена концентрация на нитрати 467 mg/l. През същата година са констатирани наднормени концентрации на нитрати във водата от централния водопровод на града.

Като заключение относно замърсяването на подземните води в района на базата на сегашните проучвания и такива от предишни години може да се каже, че:

• 
  Подземните води от сарматския водоносен хоризонт са замърсени до определена степен от повърхностни източници на замърсяване и трябва да се вземат спешни мерки за предотвратяване на замърсяването;
  
• 
  Подземните водни ресурси от малм-валанжския хоризонт за водоснабдителни цели в района и в близкото бъдеще няма опасност от изтощаване и тъй като са на по-голяма дълбочина, повърхностното замърсяване им оказва по-слабо влияние.