Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение за „Изграждане на голф-селище в местността „Табията", община Балчик"
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.6.1. Кратко описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район
- 3.6.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафтите
3.6. ЛандшафтСпоред комплексното физикогеографско райониране на България, площадката на проектното голф-селище се намира в Балчишко-Шабленски физикогеографски район на Приморска Дунавско равнинна подобласт. Формата му представлява крайбрежна ивица от устието на р. Батова и продължава на север до държавната граница. Ширината му в северния сектор е 6,5 – 10,5 km, а в южния се стеснява до 1,5 – 2,5 km, като обхваща изцяло по цялата дължина и ширина свлачищния бряг и част от платовидната част. Площадката на обекта се разполага върху платото, но в границите на същия физикогеографски район, в южния стеснен сектор. Теренът в този сектор е изграден от слабо наклонени и силно окарстени сарматски варовици, обуславящи малка гъстота на талвеговата мрежа. Дълбочината на всичането е с малки и средни стойности. Зоналните климатични условия са умерено-континентални, но в зоната от 5 – 8 km от крайбрежието се чувства влиянието на морето върху годишния и особено върху дневния ход на климата. Валежите от 440 – 460 mm са по-ниски от средните за страната. Максимумът им е през ноември (вторичният през май-юни), а минимумът – през февруари (вторичният – през октомври). Въпреки балансиращата роля на морето, средните месечни температури през зимата са около 00С и делът на мразовитото време през януари е 15 – 18%, времето с преход на температурата през 00С – между 40 – 45%, а на немразовитото време – около 35 – 45%. Честотата на засушливото време през лятото е към 15 – 18%, а на малко облачното незасушливо – между 50 и 60%. Поради наличието на морски бризи, между 15 и 20% от дните през лятото се характеризират с облачно през деня време. Крайбрежието има много малко повърхностни води. Най-големите водоизточници са карстовите подземни води. Основната част от територията на площадката е заета от сухоустойчива тревна растителност и единични храсти. Горската растителност заема 166 дка в югоизточния й край. Представлява изкуствено горско насаждение от мъждрян(40%), миризлива върба (40%) и черен бор (20%) – в отдел 220 и подотдел „е”, скица М1:10000 на Държавно дивечово стопанство Балчик (приложение 3.4-1). Почвите на територията на площадката са преобладаващо рендзини, а в югоизточния й край се установяват черноземи (излужени), характерният за Дунавската равнина и Добруджа почвен тип.
Според класификационната схема на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, 1997 г.), тези две територии се определят от различни класификационни единици.
1.4. Тип Ландшафти на открития (голия) карст в умереноконтиненталните равнини (разпространени фрагментарно) 1.4.9. Подтип Ландшафти на открития карст в лесостепната зона 1.4.9.15. Група Ландшафти на открития карст в седиментни карбонатни скали с карни повърхнинни
2. Клас Междупланински равнинно-низинни ландшафти 2.6. Тип Ландшафти субсредиземноморски аквални и субаквални 2.6.13. Подтип Ландшафти на субаквалните плажове и приморски брегове
2.6.13.27. Група Ландшафти на скалните клифове Границата между тези две групи (№15 и №27) ландшафти е рязка и представлява горния ръб на стръмния откос или мястото на откъсване на свлеклия се терен. Така поставените ландшафтни компоненти при твърде различни условия допринасят за оформянето на различни ландшафти върху двете разделени части, независимо от общата им площ в миналото, общ произход и изобщо обща ландшафтна характеристика. Конкретно площадката на голф-селището се разполага на платото и попада в ландшафтите на открития карст в седиментните карбонатни скали с карни повърхнини. Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на страната (Петров, П., География на България, 1997 г.), създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групи ландшафти, както и съобразно височинната поясност, общо районът на площадката попада в следната регионална ландшафтна структура. А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина ІІІ. Южнодобруджанска подобласт 23. Балчишко-Калиакренски район Обследваният ландшафтен район също има удължена форма, обхващайки крайбрежната част в сектора между нос Шабла и гр. Балчик. Дължината му е около 40 km, а ширината – средно около 8 – 10 km. По този начин Балчишко-Калиакренският ландшафтен район включва в границите си, освен описаните по-горе две класификационни ландшафтни групи (№№15 и 27), но и ландшафтите от група №10 на лесостепните равнини върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване. Средна степен на земеделско усвояване имат ландшафтите с разорани от 30 до 70% площи в съответната ландшафтна група. Общо взето Балчишко-Калиакренски ландшафтен район твърде сериозно се отличава от останалите ландшафтни райони от Южнодобруджанската подобласт, където ландшафтите са преобладаващо на черноземно-степните равнини на льосови скали или по-слабо на варовикови скали. Първите са с висока, а вторите със средна степен на земеделско усвояване. Ландшафтите в Балчишко-Калиакренския район са ландшафти на открития карст с карни повърхнини или тези на скалните клифове, но в този район се включва още една допълнителна преходна ивица от ландшафти на лесостепните равнини върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване. По-добра представа за ландшафтите в района може да се добие чрез оценка на количествените показатели на някои от основните природни геокомпоненти (таблица 3.6.1-1), характеризиращи Южнодобруджанската ландшафтна подобласт и да се даде по-пълна характеристика за тях. Таблица 3.6.1-1
Общо взето от данните за количествените показатели проличава по-континенталния характер на Южнодобруджанската подобласт. От данните по-забележимо се открояват сравнително по-ниската средна януарска температура (-0,20С), по-ниската от тази за страната годишна сума на валежите (443 – 609 mm), преобладаване на летните валежи (164 mm спрямо 110 mm за зимните), изключително ниския модул на оттока (0,0 – 0,2 l/s/km2), сравнително високото сумарно изпарение спрямо годишната сума на валежите (522,2 mm изпарение при 526 mm валежи) и т.н. Трябва да се подчертае, че по-неблагоприятните показатели се отнасят за крайбрежните ландшафти. Това са ландшафтите на открития карст, върху каквито се разполага площадката и ландшафтите на скалния клиф, с които площадката граничи. При тези ландшафти, както вече обърнахме внимание, почвите са слабо мощни, плитки, каменисти, а по свлачищния бряг и скалисти. Льосоподобните материали са отнесени и твърдата скала е близко до повърхността, водните условия са неблагоприятни, растителността е тревна сухоустойчива и бедна. Относно свлачищните и ерозионните процеси се счита, че са резултат на природните фактори. Не се изключва и евентуален принос на антропогенния фактор, чрез обезлесяването на района. В тази връзка, може да се отбележи, че в крайбрежната част на района е нарушено ландшафтното еднообразие на платото. Съществуващите понастоящем характерни за района категории ландшафти са формулирани като основни и в приетата през 1998 г. Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти, съгласно изискванията на проекта за Европейска конвенция за ландшафтите. Това са: естествено съхранени, горски, селскостопански, водни, селищни комуникационни, промишлени и рекреационни. Естествено съхранени ландшафти – Като такива в непосредствения район на обекта могат да се посочат свлачищата, където строителството е забранено. Следствие твърде голямото разнообразие по отношение на дълбочините и размерите на пропаданията в отделните участъци, теренът на свлачищата е изключително неравномерен и по много от теренните показатели разнообразен. На много места растителността от платото при блоковото пропадане е запазен. Поради различните вече условия, растителното и птиче разнообразие е много по-голяма от това на равнината. Други в близост на обекта естествено съхранени ландшафти са защитените територии „Тузлата” и „Балтата”. Пасищни ландшафти – те са част от селскостопанските ландшафти Силно са задтъпени в крайбрежната ивица и периферията на платото, където почвите са плитки и рендзини. Заети са от слабо продуктивни, сухоустойчиви и без особено стопанско значение треви. Почти 83% от територията на бъдещото голф-селище е за сметка на пасищните ландшафти. Земеделски ландшафти – Поради подходящия релеф и наличието на твърде благоприятни почвено-климатични условия, основните ландшафти на Добруджанското плато са земеделски културни, с отглеждането главно на полски култури. Именно с такива ландшафти площадката на голф-селището граничи в северния и североизточния край. Ливадни ландшафти – Почти липсват в непосредствения район. Споменаваме ги, понеже представляват преобладаващите ландшафти на територията на бъдещото голф-селище. Това ще бъдат културни ливадни ландшафти с добре зачимени и добре поддържани тревни площи. Създават се за сметка на слабопродуктивните пасища. Горски ландшафти – естествени гори на територията на площадката, както и на прилежащите земи няма. Гората в югозападната част на площадката (отдел 220, подотдел „е”) е изкуствено създадена върху площ от 166 дка. Съставът й е мъждрян – 40%, миризлива върба – 40%, черен бор – 20%. Основната част от гората си остава, като същевременно се подобрява с нови видове. Районът на свлачището е обрасло основно с разнообразна сухоустойчива тревна растителност, с храсти от драка, келяв габър, шипка и др. Съществуват отделни площи с културни насаждения в различни комбинации от акация, черен бор, дива череша, ясен, явор и др. Водни ландшафти – районът е познат като сух и безводен. Ето защо наличието на морето е от особено значение не само като водна площ и общото му влияние върху климата и останалите ландшафтни компоненти на крайбрежието, но и с неговото, особено за бъдещото голф-селище, ландшафтно-екологично и ландшафтно-естетично въздействие. За компенсиране на безводието на района и преодоляване на неблагоприятния воден режим, съгласно проектното намерение се предвижда в границите на голф-селището, разчитайки на сондажни и атмосферни води, оформянето на пет изкуствени езера, с обща площ от 37,065 дка (3,85% от територията на площадката). Основното им предназначение е за поливане на тревните и изобщо зелени площи, като същевременно се отчита и техния съществен принос за допълнително разнообразяване на пейзажа, ландшафтно-естетическо въздействие, а като открита водна площ и за освежаване на микроклимата на селището. Селищни ландшафти – Най-близките населени места до обекта са гр. Балчик (3 km западно) и с. Топола (3,5 km източно). Изграждането на голф-селището е далече от селищните или регулационни граници и няма пряко въздействие върху селищните ландшафти. Косвеното и същевременно твърде положително влияние на голф-селището върху селищните системи в района е в социално-икономическата и спортно-културно сфери и по отношение на инфраструктурното състояние на района. Очаква се създаване на работа на определен контингент от хора. Създават се условия за прииждане на гости и туристи, не много като бройка, но любители на един елитен спорт. Това ще породи нуждата от разширяване на търговията с нови видове стоки и т.н. Освен това самото голф-селище обогатява селищните ландшафти в района, в което живеят определен брой временно или постоянно пребиваващи. Комуникационни ландшафти – Представени са от първокласен път Е-87, минаващ на 750 m северно от площадката и третокласен път на 550 m южно край морето, свързващ Балчик – Тузлата. Останалото са черни пътища, какъвто е и пътят, свързващ площадката с главния път. Същият, съгласно проекта се предвижда да стане основна пътна връзка на голф-селището. Предвижда се и пътна връзка през свлачището с пътя край морето. Пътищата понастоящем не са в добро състояние, а крайпътните ландшафти не се поддържат. Промишлени ландшафти – Няма такива в района, освен военно поделение и военно летище от запад, но които вече са закрити. Рекреационни ландшафти – Те са характерни за крайморската ивица и затова присъстват в този сектор от крайбрежието. Тук те представляват само неголеми вилни зони, разположени край пътя Балчик – Тузлата, непосредствено до морския бряг. С изграждането на голф-селището територията на рекреационните ландшафти съществено нарастват и се настаняват върху платото. 3.6.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафтитеПървият съществен извод по отношение на ландшафтите е, че обектът е рекреационен. Не е нито добивен, нито промишлен и не генерира и не емитира замърсители. Ландшафтът на земите, които се отнемат за изграждане на голф-селището, преобладаващо е пасищен (около 83%), представляващ слабо продуктивно пасище, което не се ползва, а земите пустеят. Тревната растителност е бедна, сухоустойчива и степна, без особено стопанско значение. Гората в южната част от територията на площадката (около 17% от общата площ) е изкуствена (около 25 годишна) и в по-голямата си част се запазва и подобрява. Почвите в границите на площадката са преобладаващо слабо мощни или плитки каменисти. Хумусният хоризонт от площите за озеленяване временно се отстранява за подобряване и полагане на допълнителен коренообитаем почвен пласт на площите, след което се връща обратно. По този начин се постига увеличаване на мощността и подобряване на почвения профил на зелените площи. Съществуващите (от държавната пътна мрежа) пътни и крайпътни ланшафти вероятно ще бъдат значително подобрени. Ще бъдат изградени и нови пътни връзки от площадката до тях. Морето е на около 0,8 – 1 km от южната граница на площадката. Връзката между тях е само визуална, отделя ги свлачището. Строителството и озеленяването се правят така, че да не прекъсват пряката визуална връзка към морето. Както по време на строителството, така и по време на експлоатацията, голф-селището с нищо не нарушава и прилежащите от север агроландшафни. Свлачищният ландшафт също не се нарушава, с изключение на пътна връзка, която се предвижда да мине през него. Вътрешното изграждане и обща структура на комплекса, залегнали в подробния устройствен проект са разработени, съгласно конкретните условия и на базата на постигнатото до момента в планирането, строителството и експлоатацията на подобни обекти. Крайният извод е, че на мястото на един пасищен и непродуктивен ландшафт се изгражда друг доходоносен културен ландшафт за спорт, отдих и рекреация, без да се извършват сериозни нарушения върху компонентите на околната среда и ландшафта. Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||