Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение за „Изграждане на голф-селище в местността „Табията", община Балчик"
Характеристика на повърхностните водни ресурси в района
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показател Мярка Наредба №7 – катего-рия ІІ-ра
- Посока P, % V, m/s H, 1% - m T, s
3.2.2. Характеристика на повърхностните водни ресурси в районаПовърхностните води в района на местността „Табията” се отнасят към черноморската водосборна област. Хидрографската мрежа в района е представена основно от дерета и други овражни форми. Те отвеждат повърхностния отток в Черно море. Повърхностните води в района не са замърсени от производствена дейност, тъй като такава липсва в района. Районът е беден на повърхностни водни ресурси – няма реки и езера, теренът е карстов и част от повърхностния отток се изпарява или попива в карстовия терен. В района на инвестиционното предложение повърхностните води се формират от атмосферните валежи, повърхностни атмосферни води от водосборната област и от карстови извори над територията на обекта. Районът се характеризира с малки годишни валежи – 424 mm, по-слаби от средните за страната, разпределени сравнително равномерно през годината. През лятото и есента падат около 52% от годишните валежи, а през зимата и пролетта – около 48%. Дните със снежна покривка са малко – около 15 – 17 дни през зимата. Най-близката река до територията на голф-селището е р. Батова, която е единствената непресъхваща река в района и няма практическо значение за обекта. Оттокът й е средно 0,634 m3/s, а максималният – 1,494 m3/s. Средният наклон на реката е 8,2 ‰, реката събира водите си във Варненското плато от низходящите извори на миоцена. Реката има дължина 39 km, водосборната й област е с площ 332,4 km2 и средната надморска височина е 252 m. Река Батова се влива в Черно море като координатите на устието й са N 43021І50ІІ Е 28005І00ІІ. Както беше казано, независимо от близостта на реката, същата не оказва влияние върху състоянието на повърхностните води в района. Близостта на територията на голф-селището до Черно море оказва влияние върху влажността на района през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември – януари (85%), а минимумът – през юни, юли и август (70%). Дни с относителна влажност под 30% не се наблюдават, средната годишна относителна влажност и около 78%. Повърхностните води в района са представени и от водите на Черно море. От хидроложките условия, влияещи върху качеството на водите, значение имат вълновият режим, режимът на теченията, температурно-солевия режим, качествата на морските води и др. хидрофизични показатели. Състоянието на морските води се следи ежемесечно от РИОСВ – гр. Варна на пункта – края на моста в северозападната част на КК „Албена”, до ресторант „Арабела”. В таблица 3.2.2-1 са представени граничните стойности на изследваните показатели за четири години – 2000 – 2003 години на морските води в пункта. Таблица 3.2.2-1
Представените резултати в таблицата показват, че граничните стойности на отделните показатели са в границите на нормативните изисквания – Наредба №11 от 25.02.2002 г. за „Качества на водите за къпане” (ДВ бр.25 от 2002 г.). Някои отклонения от нормативните изисквания като амониев азот и наситеност с кислород са основно приз курортния сезон и са единични случаи. През 80-те години на миналия век в северните райони, включително и Балчишкия залив се наблюдава изключително висока степен на органично замърсяване, което нанася значителни поражения на дънните съобщества, включително на подводните „ливади” от макрофити. След 1990-1992 г. се установява значително подобряване на екологичното състояние по цялото българско крайбрежие, което се наблюдава и в разглеждания район. По принцип замърсяването на морската вода в северните части на нашето Черноморие е в пряка зависимост от речния отток и замърсеността на р.Дунав и характерните течения. Наблюдава се едно равномерно влошаване на качествата на морската вода по протежение на целия бряг на Добруджанското Черноморско крайбрежие. По принцип няма основания разглежданият район да се счита неподходящ за къпане, макар че по данни от извършена оценка на водите за къпане от ХЕИ-Добрич от 2002 г. е констатирано, че "зона морски плаж "Икантълъка", включваща водите за къпане към плажната ивица "Икантълъка Г и "Икантълъка ІІ" (Сандрино) не отговаря на изискванията на Наредба №11 през периода на пробонабиране и анализ 07-27.08.2002 г. по показатели "амониев йон" и "разтворен кислород". Аналогични са резултатите и за морските плажове "Каварна", "Русалка" и плаж на СБА, което потвърждава направените по-горе изводи и се дължи на вероятно допълнително органично замърсяване през активния сезон (главно от недобре пречистени отпадъчни битово-фекални води. Следва обаче да се отбележи, че за амониевият йон стойността по Наредба №11/2002 е препоръчителна, а не задължителна. Тази стойност обаче е фиксирана като нормативна в Наредба №8/2001 за район на водоползване. В таблица 3.2.2-2 са дадени нормативните стойности на показателите за качествата на провърхностните води на сушата и в морето. Таблица 3.2.2-2
*** - препоръчителни и задължителни стойности Вълновият режим в разглеждания район е определен по изчислителен път, тъй като липсват директни натурни измервания. Режимните функции на вълнението в дълбоководието са определени в разработките на ИО-БАН и са представени в таблица 3.2.2-3. Таблица 3.2.2-3
Забележка: Р - обезпеченост; V - скорост на вятъра, Н, Т, L – средна височина, период и дължина на вълната в дълбоководието. При подхода към брега вълнението претърпява трансформация и рефракция, а в зоната на нос Калиакра и Калиакренския вал и дифракция. Южната експозиция на брега в разглеждания участък, вълновата сянка на нос Калиакра и особеностите на подводния брегови склон (Калиакренския вал) предопределят сложната вълнова картина в акваторията на обекта. Трансформацията и рефракцията на вълнението в района е изследвана с математически модел за основните вълноопасни посоки: Е, SE и S /както е известно нос Калиакра защитава района от североизточното вълнение/ при два вълнови режима с обезпеченост 4 и 99% /Маринов и к-в, 1990 г/. Резултатите за прибойната зона показват, че обрушването става на дълбочина от 2,3 до 5,6 m в зависимост от посоката и силата на вълнението. Влиянието на нос Калиакра се изразява в защитеност на акваторията в района южно пред обекта за вълнение от североизточната четвърт, силно изразена рефракция на източното вълнение, следствие на която вълновите параметри на прибоя падат и се увеличава скоростта на надлъжно-бреговото вълново течение. Южното вълнение подхожда почти фронтално към района и може да предизвика слаби течения, насочени към н. Калиакра. Параметрите на прибойната зона са един от лимитиращите фактори за избора на експлоатационните дейности в акваторията (например заустване на отпадъчни води), както и за осъществяване на турбулентния водообмен. Крайбрежните вълнови течения се обуславят от широк вълнови ъглов спектър, включващ следните вълноопасни направления: Е, SE, S и SW. Източното вълнение е с най-големи параметри, но подхожда изключително косо и изпитва най-силно влиянието на рефракцията и дифракцията. Югоизточното вълнение също подхожда косо и генерира еднопосочно течение в западна посока, способно да транспортира наноси по дъното и в плаващо състояние. Южното вълнение е оразмерително за създаването на защитени акватории и за определяне на профила на динамично равновесие на изкуствените плажове (заедно с югоизточното вълнение). Въпреки малкия разгон при решаването на литодинамични задачи не трябва да се пренебрегва вълнението от SW, особено при прогнозиране на процесите около водната линия, но внимателно трябва да се оценява неговата продължителност, особено при направа на баланса на насосите. Резултатите от цитираните no-горе моделни изследвания показват, че при щормово източно вълнение се формира надлъжно-брегово течение със средна скорост, намаляваща от 2 до 0,4 m/s съответно от н. Калиакра до м. "Фиш-фиш". При обикновено източно вълнение с обезпеченост 99% посоката е аналогична, а средната скорост е 0,25 m/s. Югоизточното вълнение в района поражда вълново течение, насочено към Балчик със скорост 0,1-0,3 m/s в зависимост от повторяемостта. Разглежданите течения играят основна роля в преноса на наноси (проектът не предвижда изграждане на съоръжения в морето, т.е. няма да въздейства върху наносите). Зоната им на интензивно действие се ограничава до линията на прибоя /първо обрушване на вълната/. Естествено те могат да пренасят и замърсители, но поради голямата си турбулентност, разреждането на последните е значително и бързо. Тези течения формират общата схема на вълнова циркулация на водата в бреговата зона при вълнение. В местата на среща на разнопосочни течения, се формират разривни течения, които са в състояние да изнасят периодично значителни количества водни маси извън линията на прибоя, като по този начин "компенсират" притока на водни маси в бреговата зона. Такива явления могат да се проявят при южно вълнение в междубунното пространство, западно от нос Икантълъка. В дивергентните зони /напр. между Балчик и Тузлата/ при южно вълнение, е възможен пренос от морето към брега. Той се осъществява в значително по-широк участък и е трудно да се оцени количествено. Изградените между Тузлата и Икантълъка напречни съоръжения /буни/, пресичат надлъжно бреговите вълнови течения и променят съществено крайбрежната циркулация. В зоната на входящите ъгли на буните се създават застойни зони, в които могат да се отлагат и гният водорасли и да се задържат замърсители. Буните оказват негативно влияние и на водообмена в акваторията. Към невълновите течения се отнасят предимно ветровите течения, невълновите градиентни течения, приливно-отливните и др. течения с невълнови характер. Те обуславят в значителна степен общата повърхностна циркулация в Черно море, която е циклонична с два централни кръговрата. По-съществено значение имат ветровите течения в района, които са проучвани с натурни и моделни изследвания. Характерен е антициклоналният им характер в крайбрежната зона пред Варненския залив, при който се образуват крайбрежни вихри. Вихрите пренасят повърхностна вода от шелфовия ръб до крайните райони и обратно. В крайбрежните води повърхностните течения зависят от бреговата топография и ветровия режим. При западни ветрове, предизвикващи понижение на водното ниво, се наблюдава двуслойна циркулация на водните маси: в повърхностния слой към морето, в придънния към брега. Максималните значения на скоростта на придънното течение в този случай достигат 1 m/s и са два пъти по-големи от тези на повърхността. Характерът на тези течения е пулсиращ по посока и скорост. По принцип характерни за нашето крайбрежие са възвратно-постъпателните движения, ориентирани паралелно на генералното направление на бреговата линия. Дори при ветрове, духащи фронтално към брега, генерираните ветрови течения се стремят да се насочат успоредно на брега. Констатирано е, че средната скорост на повърхностното течение нараства с отдалечаване от брега и достига максималната си стойност над горната част на континенталния склон. Съществена особеност на теченията в плитководната зона е смяната на посоката им /през около 3-4 часа/ до обратна на тази на крайбрежните ветрове, което се свързва с влиянието на макромащабни барични образувания или периодични течения. Установено е, че теченията в условията на преход от летен към есенен период се генерират от няколко основни фактора: инерционни колебания с период 2-4 денонощия и бризова циркулация с пик, съответстващ на период около 24 часа. Според проведени през 1992 г. натурни и моделни изследвания в близост до района на обекта, при малък градиент на баричните полета, циркулацията се генерира от преобладаващите ветрове. Теченията на повърхността са паралелни на бреговата линия, а в дълбочина на изобатите. Невълновите течения играят важна роля за водообмена в зоната за къпане и следва да се отчитат при подводно заустване на пречистени отпадъчни води. При изграждането и експлоатацията на голф-селището трябва да се спазват изискванията по отношение на незначителните количества повърхностни води, за да не се влоши тяхното имисионно състояние и да не се наруши екологичното състояние в района.
Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|