Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.3. Води

3.3.1.Повърхностни води

Произходът, режимът и потенциалните запаси на речните води отразяват специфичните природно-географски условия на Софийската котловина. В Софийското поле валежните количества са по-малко, а разходът за изпарение и инфилтрация - по-голям, в сравнение с оградните планински склонове. Значителни валежни и речни водни маси попиват в седиментите, запълващи Софийския грабен и подхранват подземните водоносни хоризонти. Тези специфични условия на Софийската котловина водят до намаляване на водоносността в басейна на р. Лесновска , така също и на количеството на водните маси, получавани от нейните притоци. Общото водно количество, протичащо през р. Лесновска при вливането й в р. Искър е около 130 млн. m³. За обследвания район при площ на водосбора около 18 km² и модул на повърхностнияя отток от 9l/sec/km² се осигуряват около 160 l/sec речен отток.

Характерна особеност за района е рязкото намаляване на подхранването на реките с повърхностни води (т.е. валежните води, които се оттичат по земната повърхност) и относителното увеличаване на подхранването на реките с подземни води. Вероятните съотношения между повърхностните и подземните води, подхранващи реките, са 60 : 40%.

Протичащите през района реки имат умереноконтинентален воден режим, който се характеризира със зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-юни) от снеготопенето и дъждовете и продължително лятноесенно маловодие (юли-ноември). Водният обем през пълноводието на реките средногодишно е 55-65 %, докато през маловодието той е 16-23 % от годишните водни обеми. Най-големите средномесечни водни количества за района са през март (около 12-19 % от годишните водни обеми).

Характерни особености в режима на реките са големите прииждания, които засягат жилищни квартали и земеделски площи, разположени покрай тях. Това важи с пълна сила за р. Лесновска, която през последните години на няколоко пъти засяга селищата по нейното поречие.

Върху режима на реките в района съществено въздействие оказват язовирите, урбанизацията (със съответната инфраструктура), индустрията и напоителните системи. Значителни хидроложки изменения са настъпили от разширяването на застроените площи и изграждането на водоснабдителните и отводнителните системи на града. Наличието на водонепроницаеми покривки от асфалт и бетон в урбанизираната територия увеличава дела на повърхностно оттичащите се валежни води и намалява техните разходи за изпарение. Изменения в хидроложките условия настъпват и поради изтичането на водни маси от повредените водопроводи, които подхранват запасите от подземни води.

В резултат от регулирането на речния отток и интензивното водопотребление намаляват различията между пролетното пълноводие и лятноесенното маловодие. Докато при естествени условия на маловодието се падат само 6-7 %, то при антропогенизиран режим този дял нараства до 28-30 % от годишния обем.

3.3.2.Подземни води

Хидрогеоложките условия в разглеждания район са в пряка връзка с литоложкия строеж и тектонските условия.

В донеогенските водоносни комплекси са формирани пукнатинни и карстови води.

А. Пукнатинни води. Те са с напорен характер и са привързани към скалите от горната креда и долния триас и отчасти в милонитизираните варовици и доломити от средния триас. Наложените плиоценски отложения служат за горен водоупор на напорните пукнатинни води, като по-голямата част от тях са практически без водообмен. Напорът се създава в областта на подхранване-оградните планински масиви, където скалите от подложката се разкриват на повърхността. Пукнатинните напорни води са с висока темперетура. Съобразно дълбочината на залягане на подложката температурата е от 20 до над 50 ^о С. По химически състав водата е от хидрокарбонатно-натриев тип с обща минерализация от 0,48 до 1,04 g/l (1). Пукнатинните напорни води се дренират чрез извори с дебити от 0,5 до 2,5 l/sec. Разкриват се и чрез сондажи с дебити от 0,01 до 4,8 l/sec.

Б. Карстовите води. Разпространени са в окарстените варовици на малма и средния триас. Установени са по сондажен път в района на Кремиковци, Ботунец и др. На самоизлив дебитите са от 0,3 до 20 l/sec. Водата е прясна и с повишена температура. Ресурсите надвишават 300 l/sec.

Подземните води в неогенските седименти са акумулирани предимно в чакълесто-песъчливите хоризонти. Отделени са два хоризонта - долен и горен.

Долният неогенски водоносен хоризонт е формиран в чакълесто-песъчливите пластове на Гнилянската свита. Между пластовете съществува добра хидравлична връзка, което е причина за образуването на общ напорен водоносен хоризонт. За горен водоупор служат плътните глини от Новоискърската свита, а за долен - донеогенските скали. Дебелината на водоноса е различана и се изменя от 20 - 30 до 100 м и повече. Водата в хоризонта е практически без водообмен. Подхранването става по пукнатини и разломи от подложката. Дренира се чрез сондажи на самоизлив в землището на Гниляне, Биримирци и др. с различен дебит вариращ от 0.1 до 5-6 л/сек. По произход водата е седиментогенна - сингенетична, смесена - седиментогенна и инфилтрационна. Водата във водоносния хоризонт има обща минерализация от 0,7 до 3,5 г/л и различна температура на различните места. По тип водата е хидрокарбонатно - натриева.

Формиран е в чакълесто-песъчливите отложения на Лозенецката свита. Водоносният комплекс има обща дебелина от 80 до 150 м. В него се срещат от три до десет водоносни пласта с дебелина от 0.5 до 23 м, а на места и по - мощни, които имат добра хидравлична връзка. За долен водоупор служат плътните глини на Новоискърската свита и се покрива от седиментните отложения на кватернера. Подхранването става от инфилтрация на паднали валежи в областите на разкриване на водоносните пластове и от грунтовите води на алувия в обсега на хидрогеоложките прозорци. Водата е безнапорна (в горната част на разреза) и напорна. По данни от проведени водочерпения проводимостта на пласта варира от 45 до 520 м²/д, като преобладаващите стойности са между 100 - 300 м²/д. Водата във водоносния комплекс е прясна с обща минерализация от 0,3 до 1 г/л, а температурата варира от 11-15 ⁰С ( за безнапорната и плитко залягащатата напорна вода) до 20 ⁰С (за дълбоко залягащата напорна вода).

Хидрохимичните и микробиложки изследвания на подземните води в района показват значително замърсяване на водата и тя в повечето случаи е станала непригодна за питейно битови нужди. В последните години е налице тенденция към подобряване състава на водите, замърсявани преди от МК”Кремиковци”, отпадъчни води и продукти от промишлеността, замърсен речен отток, хвостохранилища, кариери, наторяване и др.