Алтернативни местоположения на елементите на инвестиционното предложение

2.4.Алтернативи по транспорт

Необходимите суровини и материали ще се доставят на площадката посредством автотранспорт, като ще бъдат използвани съществуващите вътрешнозаводски пътни артерии.

Готовата продукция от поцинковани рулони ще се транспортира през съществуващ жп.коловоз № 609 и автоподход от запад. Връзка с съществуващи жп коловози № 611, 608 и 609 прави външен жп.коловоз №614 с маневрен жп.коловоз №614а. Съществуващото производство на „Интер Пайп” АД се обслужва от 6-та група коловози от жп. мрежата на „Кремиковци” АД, които ще се ползват и при реализация на инвестиционното предложение. Готовата продукция поцинковани рулони ще се товарят с хоризонтална ос на жп. вагони с товароносимост 60 t.

Подробно описание на възможностите за транспорт на основни суровини и материали и експедиция на готова продукция е дадено в т.1.6. (в т.ч. точка 1.6.1. и т. 1.6.3.) от настоящия доклад.

3.описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл.4 и чл.5 на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

3.1.Атмосфера

Софийското поле се отнася към умерено-континенталната климатична подобласт, като в следствие нехомогенността му е районирано на четири климатични подрайона. Територията на инвестиционното предложение се отнася към четвъртия подрайон - Софийското котловинно поле – подножие на планините.

Голямо значение за температурния режим в разглежданата територия имат често възникващите температурни инверсии.

Средната годишна температура в разглежданата част от Софийското поле е 9,6 – 9,9^ºС. Най-студения зимен месец е януари, като средната температура е -1,8÷2,2ºС. Средната месечна температура през най-топлия летен месец – юли е около 20 ÷ 20,5ºС. Средните максимални температури през най-топлите летни месеци – юли и август са около 27ºС.

Голямата честота на инверсиите и високата влажност (80 %) обуславят значителния брой на мъгливи дни - около 40-50 дни годишно.

Влажност на въздуха

Влажността на въздуха в приземния слой зависи, както от общата циркулация на атмосферата, характерна за региона, така и от влаго- и топлооборота с подложната повърхност. Тя може да се характеризира с няколко показателя, но обикновено се използва относителната влажност на въздуха, изразена в %.

Средно годишно относителната влажност на въздуха в разглеждания район е в границите 70   80%, като тя е най-висока в планинската част на региона и по-ниска в равнинната част.

Въздухът в Софийското поле е най-сух през август, когато средната денонощна влажност е 60-65 %. Сутрин относителната влажност е по-висока и варира от 72-78 %. В часовете по обяд е значително по-ниска – 40-45 %.

Максимумът на относителната влажност се наблюдава през зимните месеци декември и януари, като средната денонощна влажност е около 90%.

Денонощните колебания на влажността за значително по-малки, като сутрин тя варира от 85-90 %, а в часовете около пладне – 75-80 %. Високата влажност, особено през студеното полугодие и в сутрешните часове през лятото е предпоствка за образуване на серно-кисели аерозоли, които са изключително опасни за дихателните пътища на човека.

Валежи

Годишният ход на валежите в разглеждания район има подчертано континентален характер. Максимумът на валежите е през юни, а минимумът – през февруари. В резултат на сложния релеф на разглеждания район, валежните количества в различните части на котловинното поле не са равномерно разпределени.

Валежният режим в началото на лятото е сходен с този в края на пролетта. Валежите за сезона са общо 180 mm. Юни е месец с най-много валежи, средно за периода 75 mm. През следващите летни месеци юли и август валежите намаляват съответно с 25 % и 35 % спрямо юни. За района на Кремиковци и Ботунец летните валежи са от порядъка на 170 – 185 mm. Тяхното количество заедно с относително ниските летни температури характеризира района с по-ниски летни засушавания, отколкото низините в северна и средна България.

Краят на лятото и началото на есента за разглеждания район е периодът с най-голямо атмосферно засушаване. Така през септември и октомври падат средно по около 35 mm валеж. Въпреки това, поради планинския характер на региона, през този период се случва да падат и най много поройни дъждове. През зимните месеци броя на дните със снежна покривка е 106 дни. Зимните валежи в района са най-малки, а общата им сума е около 110 mm. През януари 60 % от валежите са от сняг.

Слънчева радиация

Годишната сума на продължителността на слънчевото греене в подножието на Витоша и централната част на града е около 1900 h. В крайградските части около гр.София продължителността нараства до около 2050 h.

Максимумът на пряката слънчева радиация е в часовете около пладне и през месеците юни и юли.

Продължителността на слънчевото греене е различна през различните сезони и зависи от дължината на деня и от режима на облачността. По данни за София през 66 дни от годината изобщо не грее слънце, като само през декември броя на тези дни е 14. През топлото полугодие, в следствие развитието на конвективна облачност става изместване на максимума на продължителността на слънчевото греене към часовете преди пладне.

През цялата година преобладават ветровете със западна и източна компонента. Максимумът на годишния ход на вятъра в цялото котловинно поле е в периода януари – април, а минимумът е в края на лятото и началото на есента. През зимно-пролетния сезон в откритите части скоростта на вятъра е около 3-4 m/sec (станции Ботунец и Бухово), а в застроените части е 1,7-2,2 m/sec (станция Кремиковци). През лятно-есенния относително сух период, те са съответно 2,3-2,8 m/sec и около 1,5 m/sec. Разглеждана по срокове, скоростта на вятъра е най-голяма през обедните часове (около 14 h), през нощните часове настъпва затихване на вятъра, което трае до изгрева на слънцето.

Анализът на изследваните климатични показатели за площадката показва, че в Софийското поле преобладаващи практически през цялата година са западните и източните ветрове, които се наблюдават с честота около 40 %, следват североизточните и северозападни ветрове, които се проявяват като втора преобладаваща посока, с честота около 25 – 30 %. При силни ветрове (вятър със скорост над 14 m/s) преобладаващата посока е от юг-югозапад, което е свързано преноса на по-топъл и влажен средиземноморски въздух, като скоростта на вятъра се усилва от "фьонов ефект" при преминаване над Витоша и Люлин планина.