Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.4. Почви

За изготвяне на настоящата характеристика са използувани направени проучвания за района на площадката на инвестиционното предложение, както и други – извършвани за други обекти в района на „Кремиковци”АД. Ползуван е и Докладът за ОВОС на „Кремиковци”АД, изготвен от БНОЦЕООС през 1998 год, където са систематизирани освен собствени проучвания, публикувани до този момент материали за района и особено данните и почвената карта в М 1:50000 на Ив.Иванов и В.Николов, съставена през 1991 г. на базата на данните от едромащабните почвени проучвания (М 1:10000) на Институт по почвознание “Н.Пушкаров”.

Включената в тази карта, територия има 32562,5 ha площ (без населените места), тъй като тя обхваща и земи, които не са обект на предполагаемо въздействие от дейността на комбината и се намират, освен в землищата на община “Кремиковци” и в тези на общините “Нови Искър”, Eлин Пелин. Границите на тази територия са: На изток - източните землищни граници на селата Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Кривина и Казичене; на юг - ж.п. линията София - Пловдив, гр. София (по-конкретно кварталите: Гара Искър, Слатина, Враждебна, Бенковски и Илиянци) и ж.п. линията София - Белград; на запад - западните землищни граници на селата Волуяк, Мрамор, Житен и Балша и на север - ДГФ в предпланинската и планинска част.

Броят на почвените различия, съгласно приложената в картата легенда, са двадесет и седем. Но за случая, съобразно необходимостта, ние сме ги групирали по почвени типове, като същевременно посочваме и съответното им площно участие:

Нарушените и замърсени терени в района на бившата площадка на МК „Кремиковци” са твърде значителни и в общи линии установени. Отчитането им е по представените ни материали от отдел ИКОС на Комбината, от Община Кремиковци и основно – ДОВОС на “Кремиковци”АД (БНОЦЕООС, 1998).

Най-големият металургичен комбинат у нас “Кремиковци”АД нарушава площ от общо 2464,54 ha. Фактически целият му терен представлява изключена от земеделското ползване площ. Към нея трябва да се добавят 909,500 ha, заети от рудник “Кремиковци” с промплощадката му и производствените му площи, териториите, заети от хвостохранилището, сгуротвала и табан “Яна”, независимо че част от неговите отпадъци се изземват и оползотворяват (Фиг.3.4.1.).

Таблица 3.4.1

Обобщен баланс на отчуждените земи от “Кремиковци”-ЕАД в ha

(по данни на Дирекция “Капитално строителство”

На територията на комбината се намират депа от отпадни продукти на Феросплавния завод, Коксохимическия завод, Заводите за горещо и студено валцуване. Тези депа обаче са с непостоянни количества и площи, поради факта, че отпадъците се рециклират, продават или използват в други производствени дейности. Течните отпадни продукти също намират своята употреба или се наливат в двете хранилища - сгуроотвал и хвостохранилище.

По-голям проблем са отпадъците от рудник “Кремиковци”, самият рудник, сгуроотвалът и хвостохранилищата, които заемат определени площи, увеличават обема си, но не могат да намерят употреба в друго производство и подлежат на рекултивация след приключване на ползването им.

Замърсени терени с промишлени, строителни и други отпадъци

Насипище “Яна” в района на с. Яна е предвидено по първоначален проект да поема изкопни земни маси от строителството и производствените отпадъци от етапното въвеждане в експлоатация на различните производства. Предвиждано е поетапно затваряне на производството до безотпадни цикли, което не е постигнато.

Табанът се намира на въздушно разстояние около 1 km от с. Яна и на около 5 km от с. Бухово.

Според проектите табанът ще бъде ликвидиран след 20 години, а с постепенното освобождаване на площи, те ще бъдат подлагани на техническа рекултивация с оглед ползването им от “Екотехнологии”ООД.

Свойствата на насипите от рудник “Кремиковци” са изследвани по различни причини от учени и проектанти. Установено е, че насипната маса, независимо от разнообразието и морфологията на пластовете от червени, червено-кафяви и черно-кафяви глини, притежава сравнително еднородни физични и химични свойства (табл. 4.6.I.4).

През 1994 год. е разработен проект за надграждането му.

Сгуроотвалът е разположен на площ 147 ha , затворена между селата Долни Богров, Горни Богров, Мусачево и р. Лесновска. Той е действуващо утаително съоръжение вече 45 години (от 1963 год.).

Възможностите за предотвратяване на замърсяването от сгуроотвала са най разнообразни, но всички се свеждат до двете цели - да се намали запрашаването на района от плажа му и предотвратяване или намаляване замърсяването на подпочвените и течащите води.

Замърсени терени с токсични вещества и вредни аерозоли от поливни води и от залпови замърсявания

Изключителната техногенна обстановка в Софийската котловина до голяма степен затруднява съвсем точното идентифициране на безспорно съществения дял на “Кремиковци” АД за общото замърсяване на почви и растителност с токсични вещества и вредни аерозоли.

Изследвания в тази насока започват почти веднага след изграждането на комбината като продължават и понастоящем от страна на различни институти, организации и колективи. За този период от време е натрупан твърде богат изследователски материал, който едва през 1991 г. е систематизиран от Г.Борисов и Х.Чулджян и обвързан с резултатите от собствени проучвания (табл.3.4.2.).

Таблица 3.4.2

Условни индекси за степенуване на замърсяването на почвите с тежки метали за почвите в община Кремиковци (в mg/kg)

Количествата в зоната на близкото въздействие (Кремиковци, Сеславци, Бухово, Яна, Горни Богров, Ботунец, Желява) са по-голями от тези в зоната на по-далечното въздействие (Долни Богров, Челопечене, Враждебна, Чепинци, Локорско, Войнеговци, Световрачане, Негован, Кривина, Мусачево, Равно поле, Столник).

Най-пълни и най-подробни до момента проучвания за установяване на замърсените с тежки метали и арсен земеделски земи в района на “Кремиковци” ЕАД са извършени, по задание и финансиране от Управление “Поземлена реформа” към МЗГ, от фирма “Спектротех” през 1997 г.
Като основни източници на замърсяване са набелязани:

• 
  основните производствени мощности на комбинатите “Кремиковци” и “Редки метали”;
  
• 
  двете хвостохранилища (едното югоизточно от гр. Бухово, а другото югоизточно от с. Долни Богров) и съответните хвостопроводи и шламопровод);
  
• 
  градското сметище (на северозапад от Долни Богров) и депата за твърди отпадъци (на североизток от с. Яна).
  

• 
  Слабо замърсени и замърсени почви до ПДК това са площите на Световрачане, Негован, Чепинци, Челопечене, Враждебна, Бусманци, Казичане, Кривина, Равно поле, Мусачево, Столник, част от землищата на Долни Богров, Яна, Желява, Бухово и Сеславци.
  
• 
  Замърсени почви от 1 до 2 пъти повече от ПДК. Това са площи в голямата си част от землищата на Горни Богров, Яна, Желява, Бухово, Сеславци, Ботунец, Кремиковци.
  
• 
  Замърсени почви от 2 до 4 пъти товече от ПДК - общо около 3000 ha, от които около 800 ha в Яна, 800 ha в Бухово, 900 ha в Желява и 300 ha в ГорниБогров в съседство с Мусачево.
  

Замърсяването на почвите с тежки метали в низината е по-силно изразено и основна причина е еолитния пренос на прах и аерозоли от «Кремиковци»АД, а при вятър и прахоунос от депа, насипища и отпадъкохранилища (хранилища и шламохранилища).

В планинската част замърсяването е свързано с експлоатацията на Буховското рудно поле, активните ерозионни процеси и наличието на природно геохимично (автогенно) обогатяване.

Най-замърсени са източните части от района, като замърсяването продължава в югоизточна посока и извън пределите на общината.

Резултатите от анализите на Института по хигиена (1989 - 1991 г., д-р Ал. Спасов и др.), отнесени към данните на контролните проби, взети (от същия колектив) в района на с. Петърч, показват замърсеност на 80% от пунктовете с олово, манган, арсен и кадмий, като 20% от тези пунктове са замърсени над ПДК. По степента на замърсяване последните са обособени в три зони - северозападна част, източна част и района около сгуроотвала.

Въз основа на резултатите от подробните почвени проучвания се установява, че по степен на замърсеност най-чувствително е замърсяването на земеделските земи в землищата на гр. Бухово - 53.2% от площите са много силно замърсени, 35.1% - силно и 11.7% - средно; на с. Сеславци - 16.1% - много силно, 49.5% - силно и 34.4% - средно. Следват землищата на : Мусачево - 9.05% - много силно, 43.42% - силно, 46.37% - средно и 1.16% - слабо; Г. Богров - 29.6% - много силно, 25.3% - силно, 31.5% - средно и 13.6% - слабо; Григорово - 3.5% - много силно, 2.9% - силно, 93.61% - средно и 0.2513.6% - слабо; Яна - 1.5% - много силно, 22.6% - силно, 73.6% - средно и 2.3% - слабо; Кремиковци - 1.8% - много силно, 8.9% - силно, 86.5% - средно и 2.7% - слабо; Желява - 1.7% - много силно, 7.9% - силно, 78.8% - средно и 11.6% - слабо; По-нататък се нареждат Челопечене, Ботунец и Елешница с преобладаване на средното замърсяване - съответно 72.2%, 65.1% и 72.1%. В землищата на Д. Богров и Столник слабото замърсяване с малко превишава средното.

Основният замърсител е оловото - 100% от проучените землища. Най-високо е замърсяването с олово в землищата на гр. Бухово - средно 3.62 ПДК (всички стойности по-нататък са също средни, вж. таблици No No 4.6.I.24. и 4.6.I.25.), след него се нареждат тези на: Г. Богров - 2.29 ПДК, Сеславци - 2.26 ПДК, Кремиковци и Яна - 1.51 ПДК и т.н. до 1.03 ПДК на Столник, а следващият го е арсенът. Най-високо е замърсяването в землището на гр. Бухово, след това на Сеславци, Г. Богров, Ботунец, Кремиковци, Мусачево, Яна, Столник и др.

Почвите върху самата площадка на инвестиционното предложение са силно антропогенизирани, с твърде контрастни характеристики: - алувиално-ливадни, силно замърсени с металургични и строителни отпадъции - канелени горски и насипни антропогенни, плътно озеленени с много широколистна (много плодни дървета с обилно плодоносене) и иглолистна растителност в много добро състояние. Те не могат да се използуват за нищо друго, освен за строителни нужди или озеленяване.

От терена на инвестиционното предложение са взети почвени проби от три пункта. В приложение №7 е дадено копие от протокола от почвените анализи. Морфологичното им описание е представено в табл. № 3.4.3.

Таблица №3.4.3.

Морфологично описание на почвените проби и местата за пробовземане

Описание на мястото	Профил/дълбочина cm	Морфологично описание на пробата
Земно покритие на площадката, южно от тръбопрокатния цех. Близо до мястото – релси и буйна тревна и дървесно-храстова растителност	Р1- 1 0 - 25	Червено-кафява, пропита с нефтопродукти и масла, влажна; глинестопесъклива; метални включения
Шлака и дребни метални отпадъци – дренаж на терена	Р1- 2 25 – 50	Сиво-бял; сух; есрочастичен;
Вероятно остатъци от естествена канелена горска почва	Р1- 3 50 – 100↓	Червенокафявоканелена; влажна до мокра; без включения; гл. Песъклива
На 100 m източно от Р1. Зад ж.п. линията;	Р2- 0 – 25 (средна проба)	Кафява; рохка; троховидно-зърнеста; гл. песъклива; влажна; много корени и дребенчакъл
Северно от сграда, успоредна на ТПЦ, на около 200 m от площадката; по-ниско от площадката; Много дървесна и храстова растителност – много често плодни дървета; затревено място, но на места – оголено от изкопи и насипи	Р3- 0 – 25	Жълто-кафява; влажна до суха; вкл. от дребен чакъл и коренища на троскот; гл. Песъклива

От описанието става ясно, че почвите в района на промишлената площадка са антропогенни или силно антропогенизирани канелени горски с глинесто-песъклив механичен състав. Само на площадката на инвестиционното предложение повърхностният почвен пласт е силно замърсен и уплътнен, насипан върху шлака и метални отпадъци, разстлани за дрениране на терена. Като почви земните маси на площадката не представляват стопанска ценност и не могат да се използуват за отглеждане на растителност, поради което съхраняването на повърхностния пласт е нецелесъобразно. Най-добре е, ако бъдат изкопани, той, както и дренажния слой да бъдат използувани за запълване на подобни неравни пространства или изнесени на депо за отпадъци.

Данните показват, че почвите от другите части на района, въпреки замърсяването на въздуха, представляват благоприятна среда за развитие на растителността и тя при тези условия се развива сравнително добре.

Основните агрохимични характеристики на изследваните почви и земни маси са представени в следващите таблици. Данните показват, че свойствата на почвите от първия почвен разрез – вблизост с тръбопрокатния цех, в повърхностните 50 cm имат малко общо с почвените свойства. Разбира се, вторият пласт не е почва, но активната реакция и на първия пласт е екстремно алкална. Нефтопродуктите са над допустимите, а електропроводимостта, макар и под допустимите норми, рязко се различава от тази на останалите почвени проби. Данните показват, че първите два пласта на този разрез са антропогенни субстрати, които съдържат известно количество хумус (по-вероятно – въглерод) и азот, а съдържанието на фосфор и калий не може да бъде определено. Вероятно тези качества се дължат както на металните отпадъци, така и на голямото количество масла и нефтопродукти, проникнали в тях. Третият пласт, макар и повлиян от първите (рН също показва алкална реакция), има агрохимични показатели, характерни за канелените почви. Този пласт е беден на органично вещество и азот, но добре запасен с фосфор и калий (Табл. 3.4.4.).

Почвената проба от втория пункт, който се намира в непосредствена близост с площадката на инвестиционното предложение, е със слабо кисела до неутрална реакция, високо хумусно съдържание и много добра запасеност с азот. Тази почва е богата също на фосфор и калий, не е замърсена с нефтопродукти и соли. По тези причини и дървесно-храстовата (залесявана с цел озеленяване на територията и самонастанила се), и тревистата растителност са в много добро състояние.

Данните от изследванията на тежки метали в почвите от територията на инвестиционното предложение показват, че те са обогатени с тежки метали и арсен. Арсенът е под пределните норми само в шлаката и металните стружки. Пак най-замърсени са първите два пласта на Р₁. В първия пласт са много по-високи стойностите и на кадмия, хрома (този елемент е повече във втория пласт), медта, оловото и цинка, както и на желязото и на мангана. Под фоновите и препоръчителните стойности са кобалтът, никелът и живакът (при всички почвени проби). В останалите проби и кадмият не е във високи количества. Оловото и цинкът са над допустимите норми във всички почвени проби, което показва влияние на продължително аерозолно и хигрогенно замърсяване. Във втория и третия пункт на пробовземане, както и на по-голяма дълбочина от първия, арсенът е в значителни количества, особено при третия пункт.

Тези данни дават основание да направим извода, че почвите в района на инвестиционното предложение са силно замърсени с тежки метали и арсен, повсеместно е това замърсяване особено с олово, цинк, мед и арсен. По тези причини считаме, че новото производство няма да влоши до голяма степен състоянието на почвите в района. Тези почви, ако се налагат изкопни работи, могат да бъдат използвани за озеленяване на площадката на инвестиционното предложение, но не и за рекултивация за други цели.

Данните от първия пункт на пробовземане показват, че посочените тежки метали (Pb, Zn, Cu и As), макар и в неутрална среда, проникват в дълбочина и представляват опасност за замърсяване на повърхностните и подпочвените води. За да се определи на какво разстояние могат да се разпрострат е необходимо да се проведат изследвания.