Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.9.Биологично разнообразие

3.9.1.Флора

По геоботаническо райониране попада в Европейска широколистна горска област (Лавренко,1968 и др.), Илирийска (Балканска) провинция (Adamovic, 1909 ,Китанов, 1976), Софийски окръг, Софийски район. Последният заема Софийско поле, южните склонове на Софийска планина и екосистеми с доминиране на дръжкоцветния дъб и полски бряст. Днес той е зает със селскостопански земи, ливади с естествена тревна растителност. Южните склонове и по-сухите равнинни места са били покрити с ксеротермни горски екосистеми с преобладаване на благун, по-рядко цер, а по-високо са преобладавали гори от горун. Днес по-голямата част от южните склонове са покрити с ксеротермна тревна растителност с доминиране на белизма, луковична ливадина, валезийска власатка (Festuca valesiaca) и др. Разпространени са и българските ендемити: пъстър минзухар, урумов карамфил, грудкова тлъстига, вилмотианово клинавче.

Площадката на инвестиционното предложение, предмет на настоящето проучване представлява промишлено нарушен терен (повърхностно замърсен със строителни отпадъци и отпадъци от действащото основно производство – чугун, шлака). Личат следи от извършваната в миналото озеленителска дейност, вкл. брегоукрепителни залесявания (при ж.п. отклонението) с акация, топола, плодни (сливи, ябълки,череши), върби, обикновен ясен, мъждрян , Spirea и др. Оформените зелени площи са със силно варираща гъстота и благоприятен жизнен статус, но голяма част от тях са неподдържани, естествено самообрасли с плевели и храсталачна растителност. При озеленяването на района на Кремиковци (Янчев В., 1976; Виденова Е., 1996) са използвани широколистни и иглолистни дървесни и храстови видове.

Затревяването на зелените площи е извършено предимно с пaсищен райграс (Lolium perene) и по-ограничено с ежова главица (Dactylis glomerata), червена детелина (Trifolium pratense), ливадна власатка (Festuca pratensis), червена власатка (Festuca rubra), ливадна ливадина (Poa pratensis) и др.

При огледа на терена се установи, че условията на средата и по-конкретно замърсените с тежки метали почви, не влияят отрицателно върху растежа и развитието на тревистата, дървесна и храстова растителност, с която обилно е озеленен теренът. Известно е също, че плодните дървета (освен с мъхести плодове) не натрупват токсични количества тежки метали в ядливите си части и могат да се консумират след добро измиване от хората и животните. Тревистата растителност не може да се използува за фураж, но като зелена площ тя е в добро състояние. При тези условия зелените площи трябвада се поддържат в добро състояние, тъй като те задържат и утаяват тежкометалните аерозоли и не позволяват разпространението им в околните терени.

3.9.2.Фауна

Според зоогеографската категоризация по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), районът на инвестиционното предложение попада в Софийско – Радомирския подрайон на Севернобългарския район. Този подрайон е силно повлиян в биотично отношение. Естествената дървесна растителност е с преобладание на мезофилни горунови и габрови гори от средноевропейски тип.

Във фауната, подобно на флората, преобладават северните биотични елементи. Видовия състав на земноводните, влечугите и бозайниците в района на инвестиционното предложение, не се различава от този характерен за Предпланинския Подрайон. Подобни прилики има и във орнитологичния комплекс.

Силното антропогенизиране на района и продължителното системно замърсяване е повлияло драстично върху фауната и сформирането на съвременния комплекс. Фауната на района може да бъде подразделена на три категории, по отношение на устойчивостта й към степента на антропогенно натоварване: синантропни, еусинантропни и екологично пластични видове. В околните на района територии, видовия състав и съобществата от животни са също силно променени, поради силно променената среда на обитание.

Възстановяването на околната среда и фауната като част от нея, е приоритет в съвременното европейско интегриране и основен принципите за устойчиво развитие на нацията ни. Този подход изисква екологосъобразно развитие на всички отрасли на промишлеността и създаване на условия за възстановяване и стабилизиране на автохтонната фауна. Възстановяването на фауната е свързано с опазване на околната среда и възстановяването на основни параметри, от които зависи биотата.

Освен опазването на фауната и животинското население в района на инвестиционното предложение, Възложителя е длъжен да предприеме мерки за опазване на фауната в района като цяло, като обърне особено внимание на двете ЗЗ „Долни Богров – Казичене” с код BG 0002004 и ЗЗ „Рибарници Челопеч” с код BG 0002114, които се намират в близост до площадката, предвиждана да се урбанизира. Отстоянието на двете защитени зони по права въздушна линия е около 5-6 км.

Препоръките към Възложителя отразяват правилния подход към възстановяване на условията на средата и към установяване на стабилен фаунистичен комплекс, характерен за тези географски ширини при естествени абиотични и биотични фактори на средата. Освен с тези препоръки Възложителя е длъжен да се съобразява и с препоръките, които имат предохранителен характер и са разработени на основата на възможно най – лошия сценарии. Тези препоръки са особено важни за опазването на редките и защитени видове, включени в приложение 2 и 3 на Закона за билогично разнообразие (ЗБР), както и за видовете населяващи двете защитени зони.