Табл. 8. Тежест и относителен дял от общата оценка на критериите по наредбата
КРИТЕРИИ ПО НАРЕДБАТА
|
оценка по скалите на критериите
|
min-max нормализация
(тежест на критерия)
|
Относителен дял от общата оценка
|
1. Наличие или липса на алтернативно лечение на заболяването
|
3
|
0,27
|
0,6%
|
2. Наличие или липса на лекарствена алтернатива за лечение на заболяването
|
3
|
0,27
|
0,6%
|
3. Ефикасност и терапевтична ефективност на лечението
|
|
|
30,0%
|
a. Оценка на терапевтичната полза
|
10
|
0,91
|
|
b. Удължаване продължителността на живота
|
10
|
0,91
|
|
c. Подобряване качеството на живот
|
10
|
0,91
|
|
d. Намаляване на усложненията от основното заболяване
|
6
|
0,55
|
|
e. Удобство за пациента
|
2
|
0,18
|
|
f. Eфективност на лекарствения продукт, свързана със специфичната лекарствена форма и път на въвеждане
|
2
|
0,18
|
|
j. Клинична ефективност
|
9
|
0,82
|
|
4. Брой потенциални пациенти
|
500
|
|
|
5. Безопасност на лекарствения продукт
|
|
|
17,7%
|
a. Честота на нежеланите реакции
|
5
|
0,45
|
|
b. Сериозност на нежеланите реакции
|
10
|
0,91
|
|
c. Поведение при поява на нежелани реажции
|
10
|
0,91
|
|
d. Нужда от прилагане на допълнителни профилактични или терапевтични мерки за предотвратяване на нежелани реакции
|
5
|
0,45
|
|
6. Фармако-икономически показатели
|
|
|
27,6%
|
a. Разходи за терапията с лекарствения продукт
|
|
|
|
а1. Средно годишен разход за пациент (само за лекарствения продукт)
|
10
|
0,91
|
|
а2.Средно годишен разход от преки немедицински и непреките разходи
|
9
|
0,82
|
|
b. Сравнение на разходите за терапия с наличните алтернативи
|
5
|
0,45
|
|
c. Съотношение разход-резултат (ICER)
|
11
|
1,00
|
|
d. Икономическа оценка на допълнителните ползи
|
8
|
0,73
|
|
7. Ползи от здравната технология
|
|
|
|
a. Спечелена година живот LYG
|
0,8
|
|
|
b. Година живот съобразена с качеството QALY
|
0
|
|
|
c. Липса на данни – представяне на междинни
|
0
|
|
|
8. Анализ на бюджетното въздействие на база очакван брой пациенти
|
7
|
0,64
|
3,5%
|
9. Оценка на разходите на публични средства за пет годишен период
|
4
|
0,36
|
1,2%
|
10. Анализ на здравната перспектива за институцията, която заплаща съответното лечение с обществени средства , или обществената перспектива
|
2
|
0,18
|
0,3%
|
11 Морални и етични съображения при специфични групи заболявания
|
|
|
4,8%
|
а. социална значимост на заболяването
|
2
|
0,18
|
|
б. уязвими групи
|
8
|
0,73
|
|
12. Наличие на научни доказателства за анализа
|
8
|
0,73
|
4,4%
|
13. Характеристика на заболяването
|
|
|
8,1%
|
а. болестност, заболеваемост
|
8
|
0,73
|
|
б. клинична тежест
|
5
|
0,45
|
|
в. продължителност на лечението
|
5
|
0,45
|
|
14. Показания за приложение съгласно кратката характеристика
|
4
|
0,36
|
1,2%
|
Максималният брой точки по предложената методика е изчислен на 1286.
Условия за приемане на решението:
Приемането на решение с препоръка за включване на лекарствения продукт в ПЛС след ОЗТ е при повече от 75% от максималния брой точки (965), между 50% (643) и 75% (965) решението за препоръка е за допускане след определени условия и под 50% (643) - решението е да се препоръча да не се допусне в ПЛС.
Предлаганата методика е изготвена с цел обективизиране и ориентиране при вземането на решение относно препоръката за включване или не новата технология, но трябва да се отбележи, че то не трябва да се приема като окончателно, а окончателното решение се взема от Комисията след проведено обсъждане и гласуване според изискванията на чл. 13 (2) от Наредбата.
Приемането също на границите за решения (thresholds) – т.е. дали да е 75% и 50%или други зависи от политическото решение дали условията за приемане или не да са утежнени.
За целите на бързото изчисляване на резултатите бе разработена и кратка програма на Excel, която е приложена към настоящия доклад
Приложение: Програма с критерии и изчисления (за да се отвори файла трябва да се кликне два пъти върху него)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Оценката на здравните технологии включва множество критерии, които трябва да се анализират в тяхната съвкупност. Предлаганите методи за оценка на изготвения доклад, както и на възможните решения относно препоръките на комисията за включване на нова технология за реимбурсиране ще подпомогнат дейността на комисиите и ще позволят обективизирането на процеса на вземането на решения.
За целите на прилагането на тези методи е необходимо да се вземе решение от страна на ръководството на МЗ в няколко направления:
-
Дали е необходимо прилагането на този тип многокритериен анализ и оценка.
-
Какви да бъда нивата на границите за решения (thresholds)
-
Дали е необходимо издаването на съответния нормативен акт (заповед или указание) от страна на Министъра на здравеопазването за прилагането на този тип оценъчни методики
Повишаването на прозрачността при вземането на решения, както и тяхната обективизация ще позволи доверието на обществото и на съответните участници в процеса на ОЗТ да се увеличи и решенията на съответните комисии да бъдат основани на реални критерии.
-
ii Baltussen, R., Niessen, L. Priority setting of health interventions: the need for multi-criteria decision analysis. Cost Eff Resour Alloc 2006; 4:14.
iii Mussen, F., Salek, S.,Walker, S. Development and Application of a Benefit-Risk Assessment Model Based on Multi-Criteria Decision Analysis. John Wiley & Sons Ltd, 2008.
iv Ruta, D., Mitton, C., Bate, A., Donaldson, C. Programme budgeting and marginal analysis: bridging the divide between doctors and managers. BMJ 2005; 330(7506):1501-1503.
v Искров Г., Комплексен постмаркетингов анализ на лекарства сираци. Дисертационен труд. Пловдив 2016 г.
Сподели с приятели: |