Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Отсъствува в най-северозападните части. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1300 м н.в. Предпочита откритите места с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н. (Бисерков 2007). Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 1 до 4 пъти най-често между 3 и 7 яйца. Инкубацията продължава от 70-100 дни. При зазимяване се заравя в почвата (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 94265.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.613 дка потенциални местообитания на вида, или 0.021% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната вероятно ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки може да се намали.

Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 m н.в. (Лозенска планина). Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени, бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността в рибарници и микроязовири, обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега, или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни (Бисерков 2007). Не е така тясно привързана към водата като каспийската блатна костенурка и може да се отдалечава от нея на големи разстояния. В годината може да даде до 2 люпила с най-често 4 - 10 яйца. Презимуването става в повечето случаи на дъното на водоемите и по-рядко на сушата. Храната се състои от водни инсекти, ракообразни и молюски, както и риба. В по-редки случаи не се отказва и от мърша. Рядко храната съдържа и растителни компоненти (Stojanov et al. 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 76661 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида. При теренните проучвания, видът е установен в района на плаж Аркутино.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.613 дка потенциални местообитания на вида, или 0.026% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1), тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.

Среща се в най-южните части на страната: Петричко-Санданската котловина, долините на Бяла и Луда река в Източните Родопи, притоци на р. Арда и р. Марица в Ивайловградско и Свиленградско, Сакар и Дервентските възвишения (изолирани популации), и Черноморския бряг, южно от Ропотамо. Установена е до 250 m н.в. Обитава бавнотечащи реки, потоци с големи вирове, речни разливи, блата, малки изкопи в кариери за пясък, микроязовири, рибарници и полусолени устия на реки покрай морския бряг. Почти навсякъде се среща заедно с обикновената блатна костенурка. Дневен вид, но активността му продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. През голяма част от деня се припича на слънце в непосредствена близост до водата. Храни се основно с животинска храна (водни безгръбначни животни, попови лъжички и риба), но яде и растителна храна (водорасли, водни растения, бобови, опадали плодове и др.). През юни женските снасят веднъж или на два пъти по 4 - 10 яйца, които заравят в почвата по склоновете на речното легло, често далеч от водата. Инкубационният период е 70 - 100 дни. Зимува под водата (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 11693.9 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 6.169 дка потенциални местообитания на вида, или 0.053% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1), тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.

Среща се в южната част на Струмската долина, подножието на Западни Родопи (единично, непотвърдено находище при Асеновград) и Южното Черноморие. Среща се до около 650 m н.в. Обитава сухи, каменисти или скалисти терени (с добре развит микрорелеф) с ксерофитни треви и храсти. Среща се и в разредени гори. Нощен вид. Понякога излиза и рано сутрин или привечер (много рядко в обедно време – рано напролет при облачно и влажно време). Движи се сравнително бавно. Храни се с дребни гризачи, земеровки, рядко новоизлюпени птици и гущери. Ловува в дупки на гризачи, по-рядко на повърхността. Копулацията е през май, а през юни-юли женската снася от 2 до 5 яйца. Малките се излюпват след 1.5-2 месеца (Бисерков 2007).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 14977.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 8.1 дка потенциални местообитания на вида, или 0.054% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната вероятно ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки може да се намали.

Видът обитава равнините и ниските части на планините в Южна България – източно от гр. Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Среща се в равнинни, хълмисти и нископланински райони. Обитава както открити терени, така и гори и храсталаци. Среща се от морското равнище до около 750 м н.в., като доста често може да се намери в близост до много влажни места – брегове на големи реки, блата, езера, рибарници и т.н. Дневно активен вид. Умело се катери. Ловува дребни бозайници и птици, като често яде и яйцата им. Снася от 4 до 16 яйца, като малките се излюпват през август или септември (Stojanov et al. 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 96406.5 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.613 дка потенциални местообитания на вида, или 0.02% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 10).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната вероятно ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки може да се намали.

Предмет на опазване в зоната са 7 вида риби, три от които (Alosa fallax, Alosa immaculata и Alosa tanaica) са проходни - обитават крайбрежните води на Черно море и навлизат за размножаване във вливащите се в него реки (Карапеткова и Живков 2006).

ИП не засяга пряко или косвено водни тела - пресноводни или соленоводни (местообитания на видове риби, вкл. такива, предмет на опазване в зоната). Рибите са нечувствителни към безпокойство от характера, който предполага реализацията на ИП. Тъй като не се засягат местообитания, в които се срещат риби, то смъртност не е възможна. Въздействие върху видовете риби, предмет на опазване в зоната, няма да има.

Обитава предимно долните течения на реките и някои почти стагнантни водоеми. Ендобиосен филтратор, псамо-пело-аргирофил (песъкливо-тнинесто-глинест характер на дъното). Обикновено индивидите са разделнополови (в реките и големите езера) но популациите изолирани в стари речни мъртвици и др. по-малки стагнантни водоеми са съставени от хермафродитни форми. Полова зрялост мидите достигат след третата година. По хрилете им се развиват до 130000 яйца. Развитието протича с метаморфоза - паразитна ларва глохидиум, която се прикрепя към различни видове риби. У нас яйцата се оплождат от края на април до юни, а узряването на глохидиите в мидите и изхвърлянето им във водата продължава до август. Престояването на яйцата и глохидиите в хрилете на мидата продължава от 20 до 40 дни (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно находища на вида - в р. Ропотамо, с обилие 0.02 екз./м². Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 1479.5 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има (степен 0).

Среща се в Дунавския и Черноморския водосбор – ез.Сребърна, Шабла, Аркутино, околностите на София (блатата около р. Искър), от 0 до 500 м н.в. Стагнофил (обитава стагнантни или почти стагнантни водоеми), фитофил (придържа се по водната растителност), за който характерът на дъното няма определящо значение. Обитава бистри води (според някои автори е калцифилен) на дълбочина до 0.4 - 0.6 m, като плътността достига до 1 екз./м². Консумира растителен детрит. Има едногодишен жизнен цикъл (Зингстра и кол. 2009).

Новоустановен в зоната вид. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно находища на вида - блатото Аркутино, с обилие 0.03 екз./м². Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 2256 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има (степен 0).

Сравнително дребна дневна пеперудка, разпространена в Европа и Турция. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000 м (около Копривщица) в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, R. crispus, R. aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври. Поколенията вероятно са три в зависимост от надморската височина (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 27159 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 0.356 дка потенциални местообитания на вида, или 0.001% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга много малка част от малки полигони с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува много малка вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

Едра дневна пеперуда, разпространена в Европа, Турция, умерения пояс на Азия и Корея. В България се среща в изолирани популации, в планините до 2100 м (Мальовица), като има и популации в ниските части на югоизточна България с надморско височина под 200 м (Източните Родопи, Странджа) и дори до морското равнище (нос Хумата между Созопол и Приморско, Резово, Варвара). Засега известен у нас от Сливенска Стара Планина, Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Странджа и южното Черноморие. Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Има едно поколение от април до юли според надморската височина. Гъсениците са черни с бели точици между сегментите, грубо окосмени с фини, разклонени шипчета и с оранжеви крачета, и се хранят с обикновено синьоглавче (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa sp.), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum). Зимува гъсеницата, която какавидира през април и често имагинира същия месец (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 11044.1 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има (степен 0).

В България се среща от най-ниските части на страната, включително и Черноморското крайбрежие, до около 1600 м н.в. в планините, най-вече по топли, обраснали припечни склонове, навсякъде, където има леска. Лети и се храни предимно денем през юли и август на сенчести места край храсталаци и в покрайнините на горите. У нас е известна от множество находища, разпръснати из цялата страна. Ларвите се хранят с глухарче (Taraxacum), Lamium, Lonicera, коприва (Urtica), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus). Видът се приема в Европа като парамигрант - извършващ сезонни миграции (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида, с високо обилие. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 79128.8 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.12 дка потенциални местообитания на вида, или 0.024% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга много малка част от малки полигони с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен ).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

В България се среща в ниските и топли части на страната до към 600 м н.в. Обитава покрайнините на просветни дъбови гори с Acer tataricum. У нас е известна от малко находища, разпръснати из страната – Източните Родопи на изток от Студен Кладенец, Сакар, Кричим, “Петеловото” над Попинци, Панагюрско, Кула, Видинско. Ларвите се хранят с Acer tataricum. Какавидират в почвата без пашкул. Зимуват какавидите (Зингстра и кол. 2009).

Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 5 находища на вида, с ниско обилие. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 81658.6 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.12 дка потенциални местообитания на вида, или 0.024% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга много малка част от малки полигони с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина. Местообитание и начин на живот: Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета (например череша), много рядко е намиран в иглолистни дървета (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 73674.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 11.411 дка потенциални местообитания на вида, или 0.015% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга много малка част от малки полигони с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

Известни са около 20-ина находки предимно от югозападните и югоизточните части на страната. Дендробионтен вид. Обитава хралупи на стари, все още живи дървета. Среща се в смесени широколистни гори от 50 до 1200 м надморска височина. При избор на местообитания, предпочита първо Querqus, след това Tillia, Salix, Fagus, Prunus, Pyrus, Malus и др. Женските снасят яйцата в гниещата дървесина в хралупи на дървета, където се развиват и ларвите. Развитието на ларвите продължава 2-3 години. Възрастните насекоми се срещат от май до септември, но най-често се наблюдават през юли (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 1424.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има (степен 0).

Разпространен предимно в предпланините (Предбалкан) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Пирин, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Странджа, Беласица и Славянка). Среща се от 0 до 1200 м надморска височина, като в района на южен Пирин и Славянка достига до 1500 м. Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), също по Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglands, Larix, Querqus, Salix, Tilia. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета, като се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 17355.2 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има (степен 0).

Среща се предимно в северните и източни части на страната (поречието на р. Дунав, Лудогорие, Черноморско крайбрежие, Странджа), както и в Малешевска планина, Западни Родопи и др. В северна България се среща от 0 до 800 м, в южна България - от 0 до 1000 м, а в района на Славянка - до към 1500 - 1600 м надморска височина. Обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglands и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората на дървета (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 5 находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 78679.3 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 11.411 дка потенциални местообитания на вида, или 0.015% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга малка част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

Разпространен е предимно в предпланините (Предбалкан, Краище) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Беласица и Славянка), както и в Лудогорието. Среща се от 50 до 1700 м надморска височина. Обитава предимно широколистни и смесени гори (Fagus, Populus, Tilia, Acer, Salix, Carpinus, Quercus и др.), но също така се среща и в иглолистни гори. Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевната им. (Зингстра и кол. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 71123.1 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 9.619 дка потенциални местообитания на вида, или 0.014% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга малка част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).

У нас е известен от няколко находки от Дунавската равнина, Лудогорието, западното Средногорие и южното Черноморско крайбрежие. Стенотопен, подземен и мицетофил. Трофично е свързан с подземни гъби (Ascomycetes), най-вече трюфели (Tuberales). Обитава единствено първични растителни съобщества, които никога не са била използвани за земеделски цели. Среща се в топли и сухи покрайнини на разсветлени дъбови гори, тревисти пасища от екстензивен тип, брегове на реки и сечища. Често срещан елемент в хабитата му е леската (Corylus avellana). Имагото е активно привечер по здрач или в ранните часове на нощта. Микрохабитат – в почвата, върху гъби или мъртви корени на дървета. По време на размножителния период (юни-юли) мъжкият лети ниско над земята преди залез слънце и търси женската, която не лети, а чака мъжкия на земята. Възрастните са наблюдавани да летят на височина до около 0.5 м над земята, като полетът им е кратък. Той започва около 40 - 45 минути след залез слънце и продължава между 15 до 30 минути. Според чешки специалист полети са регистрирани в интервала 21.00-22.00 ч. на последната седмица на май и първите три седмици на юни. Ларвата живее също в почвата, където се храни с мицели на гъби, живеещи по гниещи коренища на дървета (МОСВ 2013).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като много рядък (V). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 421.3 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има (степен 0).

Видът не се среща както в зоната, така и в страната. Въздействия няма да има (степен 0).

В България се среща разпокъсано в цялата страна, като на места популациите му са многочислени. Характерно за този вид е височинното и хабитатно разделение на популациите в Западна и Източна България. В западната част на страната (от Западна Стара планина на юг и югоизток до Средни Родопи вкл.) обитава хълмистият и планински пояс над 800 - 900 м (вероятно и по-ниско в Западна Стара планина), като на юг долната граница на разпространение се покачва до около 1600 м (Беласица); горната граница на обитание на популациите е около 1200-1350 м (Западна Стара планина) до 1850 м (Беласица). Освен от географската ширина, тези особености се влияят силно от микрохабитатните характеристики и почвените особености. Видът се придържа към ксерични (засушливи, сухи) местообитания, обикновено с разредена тревиста растителност, примесена с храсти, в покрайнини на ксеротермни гори или в разредени такива, на камениста почва. Почти всички популации са установени в карстови райони, с изключение на популацията на Беласица, където основата не е варовик, но е възможна повърхностната му поява като примес. В Източна България (Добруджа, Източна и южната част на Средна Стара планина, Източни Родопи, Сакар, Странджа и съседните райони) обитава низинния и хълмист пояс, като в планините се изкачва до 1000 - 1100 м. Въпреки че тук той също предпочита ксерични каменисти места (често сред разредени дъбови гори), разпространението му не е така силно обвързано с оголени каменисти места (с изключение на планинските райони); например в Добруджа е установен в типичен степен хабитат, а в Странджа е чест в разнообразни сухи местообитания (разредени дъбови гори, затревени площи, дори в селища). Храни се с двусемеделни тревисти растения. Има едно поколение годишно. Зимува в яйчна фаза в почвата (Зингстра и кол. 2009, МОСВ 2013).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 10 находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 84165.9 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида – дъбовата гора западно от съществуващия път. Действително, видът обитава разредени дъбови гори, но конкретния район е без такива. Според нас като местообитания на вида в изследвания район могат да се разглеждат само тревистите местообитания - кодове E1.D, E1.E, E5.1, E5.2 и G5.84 (вж. Таблица № V.1.1-1 и Приложение № 5).

В границите на разглежданите имоти попадат 4.263 дка потенциални местообитания на вида, или 0.005% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга много малка част от малки полигони с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за имагото, поради високата му мобилност. Ларвите не извършват придвижвания. Бариерен ефект няма да има (степен 0).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1).