Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища (Големански 2011).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 50 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Въздействие няма да има (степен 0).

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Фрагментация няма да има (степен 0).

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Прекъсване на биокоридори няма да има.

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Безпокойство няма да има (степен 0).

Зоната се намира извън съвременния ареал на вида в България. Въздействие няма да има (степен 0).

Най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 m н.в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700 - 1400 m н.в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0 - 2 °С. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали). Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия. Извършва локални миграции, които рядко надвишават 50 km. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 21360 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат малки площи с потенциални местообитания на вида - 4 полигона, част от по-големия масив с дъбова гора, разположен западно и южно от имота. При теренните ни проучвания се установи, че посочените полигони са неподходящи като местообитание за вида - липсват стари, високи дървета, които да предоставят подходящи убежища - стара мъртва кора, цепнатини в стволовете и пр. (средната възраст на целия масив е около 40 години). Липсват и потенциални ловни местообитания.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 100 и 3000 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 размножаващи се колонии, в които са били установени 8 женски екземпляра. Площта на потенциалните местообитания е 66480 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), дъбовата гора западно и южно от имота е потенциално местообитание на вида. При теренните ни проучвания се установи, че посочените полигони са неподходящи като местообитание за вида - липсват стари, сухи дървета, които да предоставят подходящи убежища - хралупи (средната възраст на целия масив е около 40 години).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени около 1500 размножаващи се и 4 зимуващи екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 84840 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. При теренните ни проучвания се установи, че те включват и гористи места, каквито остроухия нощник не използва. За потенциални ловни местообитания на вида трябва да се приемат само тревистите и тревисто-храстови местообитания - кодове E1.D, E1.E, E5.1, F3.11, G5.84 (вж. Таблица № V.1.1-1 и Приложение № 5). Липсват потенциални убежища.

В границите на разглежданите имоти попадат 4.529 дка потенциални ловни местообитания на вида, или 0.005% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга малки периферни части от полигони с потенциални ловни местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга малки периферни части от полигони с потенциални ловни местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват убежища на вида. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня (степен 0). Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.

ИП не засяга пряко убежища на вида. Риск в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Въздействие няма да има (степен 0).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуващата полпулация в зоната е между 1000 и 3000 индивида. През зимния сезон в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 4 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени около 100 размножаващи се и около 50 зимуващи екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 27230 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Известни са 73 находища, разположени в цялата страна. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400 - 500 m н.в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н.в. в Централна Стара планина, 1550 m н.в. в Рила, 1560 m н.в. в Западните Родопи. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35°С. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 km) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери (Големански 2011).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. През зимния сезон в зоната обитават до 50 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 2 находища на вида (1 по литературни данни), в които са били установени около 900 размножаващи се екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 65760 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида - дъбовата гора западно от ИП. Липсват потенциални убежища.

В границите на разглежданите имоти попадат 12.541 дка потенциални ловни местообитания на вида, или 0.019% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малки периферни части от голям полигон с потенциални ловни местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малки периферни части от голям полигон с потенциални ловни местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват убежища на вида. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня (степен 0). Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.

ИП не засяга пряко убежища на вида. Риск в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Въздействие няма да има (степен 0).

В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7000 индивида. Често те са смесени с M. blythii. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището. Женските показват изключително висока филопатрия, като над 90% се връщат и се размножават в убежището, в което са се родили. Вероятно у нас извършват редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до ок. 100 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март (МОСВ 2013).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 100 и 3000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени около 1500 размножаващи се екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 84840 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. При теренните ни проучвания се установи, че те включват и тревисти места, каквито големия нощник не използва. За потенциални ловни местообитания на вида трябва да се приемат само гористите местообитания - кодове G1.76 и G5.84 (вж. таблица № V.1.1-1 и Приложение № 5). Липсват потенциални убежища.

В границите на разглежданите имоти попадат 11.411 дка потенциални ловни местообитания на вида, или 0.013% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга малки периферни части от полигони с потенциални ловни местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 0).

ИП засяга малки периферни части от полигони с потенциални ловни местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват убежища на вида. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня (степен 0). Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места.

ИП не засяга пряко убежища на вида. Риск в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Въздействие няма да има (степен 0).