Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersi)

Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 m н.в. Среща се в карстови ландшафти в цялата страна. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50 - 150 km) (Големански 2011).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуващата полпулация в зоната е между 1000 и 3000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 200 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида (2 по литературни данни), в които са били установени 1251 размножаващи се екземпляра. Площта на потенциалните ловни местообитания е 27230 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Двата вида делфини - афала (Tursiops truncatus) и муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) сa редки обитатели на откритите морски пространства, каквито реализрането на инвестиционното предложение не засяга и въздействия върху тях не се очакват.

У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна –основно копитни бозайници, но също зайци, гризачи, мърша, птици, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 ha. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 - 60 км. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 - 4 индивида на 10000 ha.

Според стандартния формуляр зоната се обитава от 1 индивид. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), една семейна двойка обитава зоната и съседните територии, подходящи за вида, с размер на глутницата (зимен период) от 4 до 6 индивида. Площта на подходящите местообитания е 26790 дка. Липсват местообитания, подходящи за сърцевинна зона (такива има в съседната, ЗЗ Босна).

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 м н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 км, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина (Големански 2011).

Според стандартния формуляр зоната се обитава от 10 - 15 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), относителната численост в зоната е 0.3 инд./км. Изчисления капацитета на зоната е 27 индивида, но вероятно е по-голям. Площта на потенциалните местообитания е 13457.7 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида - морското крайбрежие. По време на теренните проучвания видът е установен по следи по плажната ивица непосредствено североизточно от разглежданите имоти.

В границите на разглежданите имоти попадат 10.471 дка местообитания на вида, или 0.078% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга периферната част от един голям полигон с местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция - морското крайбрежие. Прекъсването на биокоридори ще е косвено, в резултат от безпокойство, причинено от човешко присъствие - на строителна техника по време на строителство и хора по време на експлоатацията, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“. Доколкото това ще е временно - само през летния сезон, и само през част от денонощието, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) попадат местообитания на вида - морското крайбрежие. В резултат от безпокойство, причинено от човешко присъствие - на строителна техника по време на строителство и хора по време на експлоатацията, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, индивиди от вида най-вероятно няма да искат да преминават по крайбрежната ивица, поради което ще възникне бариерен ефект (вж. по-горе). Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Видът е достатъчно предпазлив, а строителната техника достатъчно бавна, за да няма вероятност от смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 15001 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват потенциални местообитания на вида.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Приет е за изчезнал в началото на 40-те години на миналия век. След 1985 г. зачестяват съобщения за появата му в Средна Стара планина, Рила, Западни Родопи (Добростан и Дъбраш), Дунавска равнина и Лудогорие, Ропотамо, Странджа, Западни гранични планини. Наблюдаван (2000) южно от с. Стакевци, Западна Стара планина. В същия район присъствието му е доказано през 2004 - 2005 г. и в Осогово - 2009 г.. Очевидно тези рисове са част от формиралата се през последните 20 - 25 години в Източна Сърбия популация от саморазселили се от Карпатите животни, наброяваща към 30 индивиди. Обитава просторни горски масиви в планините. Предпочита стари естествени гори и скалисти места; ловува също в клековата и алпийската зона. Разгонването е през февруари - март. Малките, най-често 2 - 3, се раждат през май - юни. В търсене на ловна територия и на партньор младите животни, както и възрастните при оредяване на популацията или липса на храна, се срещат в нетипични места и извършват далечни странствания. Очаквана индивидуална територия в наши условия - 3000 - 10000 ha. Основна плячка са сърните, младите диви свине, зайците. Хранителният спектър включва още кошути и млади елени, кокошеви птици, гризачи. Напада също селскостопански животни. Вълкът е главният му конкурент и неприятел (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната и в близост до нея има две по-достоверни регистрации на вида (по литературни данни). Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 84080 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида. Според нас площта и разпространението на потенциалните местообитания на вида в зоната е силно завишено, както се демонстрира от включването на ограден паркинг в категорията “оптимални местообитания”. Действително, както всеки едър хищник, рисът също може да измине големи разстояния при търсене на храна или при разселване, при което би могъл да се срещне в различни типове местообитания, които пресича. Подобни местообитания обаче не биха могли да се окачествят като потенциални за вида, поради неговото временно пребиваване в тях. При моделирането на потенциалните местообитания на вида не са взети предвид също така близостта на населените места, курортите и пътната инфраструктура, които се избягват от всички едри хищници, поне в нашата страна. Според нас донякъде пригодни за риса местообитания има единствено в района на язовир Ясна поляна.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Имотите са в непосредствена близост до застроена площ, и не биха могли да се определят дори като субоптимално местообитание за вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има (степен 0).

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) попадат около 91.202 дка потенциални местообитания на вида - дъбовия масив западно и южно от имота, или 0.108% от поенциалните местообитания на вида в зоната. Подобно въздействие върху потенциални местообитания на вид, чието присъствие в зоната не е доказано, се оценява като незначително (степен 1).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.

Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м.н.в. (по изключение и по-високо). Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци, не е доказан за Северозападна България. Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета и др., като се придържа към по-влажните места. Храни се с различни водни и сухоземни безгръбначни животни. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата и се предшества от специфични брачни игри. Женската снася яйца, които залепва поединично по подводните растения. От яйцата се излюпват ларви, които до края на лятото метаморфозират и напускат водоемите. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 5 находища на вида - в блатата Алепу, Аркутино и Стомопло. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 97557.8 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.613 дка потенциални местообитания на вида, или 0.02% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляне на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1), тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.

Червенокоремната бумка се среща в низинните и равнините части на страната, както и в някой нискохълмисти райони на Дунавската равнина, Тракийската низина, Черноморското крайбрежие. Обитава блата, езера, язовири, бавнотечащи участъци на реки, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви и др. Среща се от морското равнище до около 450 м надм. в. (на Деветашкото плато). За разлика от жълтокоремната бумка, видът е представител на низинната фауна у нас. Активен е предимно през деня и привечер. Силно привързан към водата – не се отдалечава от нея. Най-често женските снасят между 80 и 300 яйца (Бешков и Нанев 2002). Презимуването става на сушата, като за целта се търсят различни укрития. Храната се състои от различни безгръбначни животни: инсекти, червеи и охлюви.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 6 находища на вида - около блатата Алепу и Аркутино. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 50370.3 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.613 дка потенциални местообитания на вида, или 0.039% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 1).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително (степен 1), тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Много по-рядък е от другия вид сухоземна костенурка в най-североизточните части на България. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1450 м н.в. Предпочита хълмисти райони с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Най-висока е плътността на вида в нископланинския пояс с разредени храсти и широколистни гори в Южна България. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с и в широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта и есента. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н., и има сутрешен и следобеден пик на активност (Бисерков 2007). Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 2 до 3 пъти най-често между 4 и 5 (не рядко и по 8 и повече) яйца. Инкубацията продължава от 55 до 80 дни. При зазимяване се заравя в почвата.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 95333 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.

В границите на разглежданите имоти попадат 19.613 дка потенциални местообитания на вида, или 0.021% от площта им в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (степен 1).

ИП засяга сравнително малка периферна част от един голям полигон с потенциални местообитания на вида. Не засяга местообитания, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, предполага бариерен ефект, изразяващ се в принудително заобикаляна на обекта, вкл. на съществуващия комплекс „Свети Тома“, от индивиди на вида, единствено, ако бъде ограден с плътна ограда. При това въздействието ще бъде незначително (степен 1).

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има (степен 0).

Съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници и тяхната смъртност по време на строителството. Въздействието върху популацията на вида в зоната вероятно ще е незначително (степен 1). С прилагането на подходящи мерки може да се намали.