*Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

Ксеротермни и ксеромезотермни тревни съобщества с преобладание на едногодишни житни растения като Brachypodium distachyon, Aegilops neglecta, Cynosurus echinatus, Lagurus ovatus, Bromus intermedius, Bromus fasciculatus и др. Съпътствуващи видове от групата на многогодишните са Cynodon dactylon, Poa bulbosa, Dactylis glomerata ssp. hispanica и др. Тези съобщества са богати на едногодишни видове и на видове от групата на геофитите (Allium, Muscari, Ophrys, Romulea). Не са плътно зачимени, заемат главно сухи ерозирани терени или терени с плитки почви.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 6220 е представено в ЗЗ с обща площ от 3759.8 дка. Природозащитното му състояние е определено като „неблагоприятно – незадоволително” заради Критерий 2. Структура и функции. Основната причина за това оценяване е отчетеното високо общо проективно покритие от около 50 % в голяма част от полигоните с това местообитание.

В изследвания район (зоната на максимално въздействие до 200 м от границите на имотите) попадат 7.37 дка от местообитание 6220, без да се засягат пряко (Приложение № 5). Малки части от местообитанието в размер на 0.237 дка попадат в зоната на възможна рудерализация.

В изследвания район (зоната на максимално въздействие до 200 м от границите на имотите) попадат 7.37 дка от местообитание 6220, без да се засягат пряко (Приложение № 5). Унищожаване на местообитанието не се очаква (степен 0).

В изследвания район (зоната на максимално въздействие до 200 м от границите на имотите) попадат 7.37 дка от местообитание 6220, без да се засягат пряко (Приложение № 5). Фрагментация на местообитанието не се очаква (степен 0).

Възможно е в резултат на реализирането на ИП да се повиши рудерализацията на местообитание 6220. В защитената зона местообитание 6220 е разпространено на площ от 3759.8 дка. В зоната на въздействие от рудерализация попадат 0.237 дка, което възлиза на около 0.006% от общата площ на местообитанието. Площта, върху която ще се прояви, е пренебрежимо малка. Очакваното въздействие няма да доведе до промяна в природозащитното състояние на местообитанието. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Въздействието е възможно само при използване на неместни и/или инвазивни видове при озеленителните мероприятия. При неизползване на подобни видове, въздействие няма да има.

Субконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Q. frainetto. В предпланините участва и Q. petraea agg., а в Странджа – Q. polycarpa. Тези гори формират ксеротермния дъбов пояс между 150-600 (800) м в цялата страна. Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горски и канелени почви. Флористичният им състав е разнообразен и зависи от екологичните условия. Разграничават се три подтипа. В ЗЗ „Ропотамо“ е установен Подтип 2 Субсредиземноморски (тракийски) смесени дъбови гори.

Към този подтип се включват ксеротермните и мезоксеротермни дъбови гори на хълмистите равнини, предпланините и ниските планини на Южна България. Тези съобщества са с разнообразен флористичен състав, най-често са смесени, но на повечето места доминира благунът (Quercus frainetto) или формира смесени съобщества с цера (Quercus cerris), а на по-голяма надморска височина, и с горуна (Quercus dalechampii). Тракийските смесени термофилни дъбови гори са с добро осветление (склоп 0.6-0.7) и са с участие на много дървесни, храстови и тревни видове. Дървесният етаж достига средно 8-12 м. Поради влиянието на антропогенната и естествена ерозия на почвата в тези ценози много често участва келявият габър (Carpinus orientalis), който може да образува втори дървесен етаж с височина около 3-4 м. В храстовия етаж често се срещат Colutea arborescens, Cornus sanguinea, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Juniperus oxycedrus, Lonicera etrusca, Paliurus spina-christi и др. В тревния етаж се срещат основно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори: Stipa bromoides, Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata subsp. lobata, Dictamnus albus, Festuca heterophylla, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre, Verbascum phoeniceum и др.

Оценка в границите на ЗЗ

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 91М0 е представено в ЗЗ с обща площ от 49441.6 дка. Природозащитното му състояние е определено като Неблагоприятно – лошо заради Критерий 2. Структура и функции и Критерий 3. Бъдещи перспективи (Заплахи и влияния). Основните причини са липсата на гори във фаза на старост, незначителното количество мъртва дървесина, неправилно планирани и изведени сечи в миналото, установената висока заплаха за нерегламентирано и неправилно добиване на недървесни горски ресурси.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (зоната на максимално въздействие до 200 м от границите на имотите) попадат 96.4 дка от местообитание 91М0 (Приложение № 5).

В състава на местообитанието са установени са следните видове растения:

В обхвата на директно въздействие попадат 10.608 дка, или 0.02% от площта на местообитанието в зоната. Въздействието ще е незначително (степен 1), поради малката засегната площ.

ИП ще засегне крайните, екотонни части от местообитанието. В този смисъл фрагментацията ще бъде незначителна (степен 1).

Възможно е в резултат на реализирането на ИП да се повиши рудерализацията на местообитание 91М0. В защитената зона местообитанието е разпространено на площ от 49441.6 дка. В зоната на въздействие от рудерализация попадат 10.563 дка, което възлиза на около 0.02% от общата площ на местообитанието. Площта, върху която ще се прояви, е пренебрежимо малка. Очакваното въздействие няма да доведе до промяна в природозащитното състояние на местообитанието. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

Въздействието на този фактор ще се прояви при евентуално ландшафтно оформяне на засегнатите терени с неместни и/или инвазивни видове. При използване на видове, характерни за района или такива с неинвазивен характер, въздействие не се очаква.

Известен от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува „смесени” размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията, а размерът ѝ е отбелязан, като е посочено, че тя е налична (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 14000 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) попадат малки площи с потенциални ловни местообитания на вида - тревисти места около съществуващия път северозападно от ИП, без да се засягат пряко. Липсват потенциални убежища (пещери).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имота) липсват убежища на вида. Такива не са установени и в зоната. Безпокойство в потенциалните ловни местообитания по време на строителството няма да има, тъй като прилепите са нощноактивни, а строителните дейности ще се извършват през деня. Безпокойството по време на експлоатацията няма да се различава съществено от съществуващото такова, към което евентуално ловуващи в района индивиди са привикнали. Освен това в ловните си местообитания прилепите са слабо чувствителни към човешко присъствие - ловуват и в населени места. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Широко разпространен вид в цялата страна. Среща се в планините до 1500 м. н.в. Пешерен вид, свързан предимно с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и др. Среща се често и в населените места. Ловува в близост до убежищата си – до 5 км. Лети относително ниско и ловува над сушата, водната повръхност и в скални райони. Относително социален вид, но през лятото мъжките се отделят и живеят поединично. Летните убежища са най-разнообразни: постройки, мазета, изкуствени галерии, пещери и т.н. Зимува поотделно или на редки групи с разстояние между отделните индивиди. Храни се с летящи насекоми. Формира размножителни групи през май-юни (Големански 2011, Попов & Седефчев 2003).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се и зимуваща полпулация в зоната е от 1 до 500 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно зимно находища на вида - два екземпляра в трафопост близо до яз. Ясна поляна. Съществуват литературни данни за още едно находище, в изоставени постройки на резиденция “Перла”. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 17282 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват ловни местообитания на вида. Потенциални убежища са сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) попадат потенциални убежища на вида - сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”. Видът обаче е нечувствителен към човешко присъствие дори в размножителните си убежища, при условие, че няма директно безпокойство (напр. навлизане на хора в убежището). Реализацията на ИП не предполага такова. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. Извън размножителния сезон в зоната обитават до 500 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 4 находища на вида, с численост на размножаващата се полпулация 1211 индивида и зна зимуващата популация 21 индивида. Съществуват литературни данни за още едно находище, в изоставени постройки на резиденция “Перла”. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 12530 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват ловни местообитания на вида. Потенциални убежища са сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс „Свети Тома”.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) попадат потенциални убежища на вида - сградите на разположения в непосредствена близост курортен комплекс “Свети Тома”. Видът обаче е нечувствителен към човешко присъствие дори в размножителните си убежища, при условие, че няма директно безпокойство (напр. навлизане на хора в убежището). Реализацията на ИП не предполага такова. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).

Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида "средни" подковоноси на територията на страната. Известен е от над 100 находища, като повечето от тях са между 0 - 700 m н.в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди. От известните до момента размножителни колонии 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10 - 60 km) (Големански 2011).

Според стандартния формуляр числеността на размножаващата се полпулация в зоната е между 500 и 1000 индивида. По време на зимуване в зоната обитават до 100 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 2 летни находища на вида, с численост на размножаващата се полпулация 900 индивида. Площта на потенциалните ловни местообитания на вида в зоната е 10860 дка.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имотите) липсват ловни местообитания на вида. Липсват и потенциални убежища.

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Характера на ИП - за курортно строителство, с максимална височина 7.5 м кота корниз, не предполага бариерен ефект за прилепи, поради малката си височина и високата мобилност на групата.

В границите на максимално въздействие (безпокойство, на 200 м от границите на имотите) липсват потенциални убежища на вида. Липсват и потенциални ловни местообитания. Безпокойство няма да има (степен 0).

ИП не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има (степен 0).