Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община копривщица
Описание на отрицателните въздействия върху видовете – предмет на опазване в защитените зони
Изтегляне 2.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.2.1ЗЗ Средна гора (BG0001389)
6.2Описание на отрицателните въздействия върху видовете – предмет на опазване в защитените зониОценката на въздействието върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ е направена въз основа на налични данни за присъствието на видовете в засегнатата територия (информационна система за защитени зони по Натура 2000 (http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites), предходни проучвания на колектива, както и на теренна работа през 2015 г. във връзка с изработване на настоящия доклад. 6.2.1ЗЗ Средна гора (BG0001389)Растения 1393 Hamatocaulis (Drepanocladus) vernicosus Видът е включен в Червения списък на мъховете в България и Червена книга на Р България, т.1 – Растения и гъби, с категория „Уязвим”, в Закона за биологичното разнообразие и Приложение 2 на Директива 92/43 на ЕЕС, в списъка с видовете, обект на НСМБР (Националната система за мониотирнг на биологично разнообразие), Бернската конвенция.
Известните находища са следните: Западна Стара планина – западно от с. Копиловци; край пътя за вр. Ком; Средна Стара планина – местн. Паниците; над гр. Антон край пътеката за х. Планински извори; Западни Родопи – местн. Беглика; Средна гора – североизточно от Длъшки дол и вр. Белия камък; южно от вр. Невида; между вр. Богдан и вр. Шилигарник; Средни Родопи – Смолянски езера; Батак (приизворно торфище близо до южната част на яз. Батак), Пирин – местн. Круше; Рила – на 2.2 km югозападно от Говедарци, долината на р. Черни Искър; южните склонове на Костенецкия вододел (между Черна Места и Вълча поляна). ЗЗ BG0001389 Средна гора е най-значимата защитена зона в страната за опазване на вида. Състояние на вида в ЗЗ: По време на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” за първи път са събрани данни за размера и състоянието на популациите на вида в границите на ЗЗ BG0001389 Средна гора. Проучването и картирането на популациите на Hamatocaulis vernicosus са проведени на базата на теренни изследвания, които обхващат билните части на Средна гора в районите на вр. Богдан, вр. Белия камък, местн. „Невида“, приизворните части на Чумина река. Тези части от зоната се характеризират с преобладаване на тревни местообитания, на места с единично участие на култури от бял бор. Оптималната площ на местообитанията на Hamatocaulis vernicosus в защитена зона възлиза на 918,94 ха, а потенциалната – 2032,69 ha. Установената по време на теренната работа действително заета от вида площ на находищата на вида е 1,82 ha. Основни заплахи за вида са еутрофикацията на водите и промяната в режима на овлажняване. Общото засушаване, причинено от климатични промени или дейности като антропогенно или естествено дрениране, промяна на коритото на потоци и планински реки и прекомерно утъпкване са основни фактори за угнетяване на растежа и намаляване на популациите. В границите на зоната видът е установен в 10 находища, от които 8 се намират в непосредствена близост до терените, планирани за изграждане на ски писта, обслужващи съоръжения и съпътстващи обекти за отдих и развлечения. Референтната стойност за благоприятно състояние на вида е проективното покритие на вида в находище е над 15% (отчетната единица на вида съгласно списъка с изключенията към Директива 92/43 е проективно покритие). По време на теренните изследвания в хода на картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” е установено средно проективно покритие 20,5%. Общото състояние на местообитанията и видовият състав на съпътстващите торфени мъхове съответстват на оптимална киселинност на водите. Средното проективно покритие на съпътстващите видове торфени мъхове е 40%. Средното проективно покритие на дървесната и храстовата растителност е 5%. Оценка на въздействието: Изграждането на двата водни резервоара във връзка с обслужването на планираната ски – писта би довело до общо засушаване на почвата в района и в резултат косвено влияние върху състоянието на местната популация на вида Hamatocaulis vernicosus и видовия състав и обилието на съпътстващите го видове мъхове и висши растения в неговите локалитети. Допълнителна заплаха представлява евентуалното увеличаване на човешкото присъствие в района във връзка с планираните бунгала и увеселителен парк, които ще доведат до утъпкване. Общата оценка за въдействие върху вида Hammatocaulis vernicosus е средна (оценка 2). Бозайници Предмет на опазване са шестнадесет вида бозайници: 1303 Rhinolophus hipposideros Maлък подковонос Разпространение и биология. Обикновен вид в цялата страна, среща се до около 1500 m н.в. Използва предимно подземни местообитания – естествени пещери и изкуствени галерии. Свързан е с карстови райони с богата растителност. Среща се и в населени места. Използва предимно подземни размножителни и зимни убежища, но обитава също така тавани, мазета и изоставени постройки. Формира размножителни групи през май-юни. Ражда по едно малко от средата на юни до средата на юли. Не се отдалечава на големи разстояния от убежището. Познати са миграции на индивиди на територията на България до около 100 km. Състояние на вида в ЗЗ: Понастоящем данните за вида в ЗЗ са недостатъчни и не са публикувани негови известни находища през последните 10 години. През 50-те години на миналия век е установен в пещерата „Дупката” край с. Голема Раковица (Benda et al. 2003). Отчитайки фактът, че видът малкия подковонос е широко разпространен в България, както и неговите особености в биологията, площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 24630,6 ha (22,3% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 207.1 ha (0.2% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Осъществяването на устройствените зони е върху 2,82 ha от площта на потенциалното ловно местообитание на вида (0,011 % от неговата обща площ в ЗЗ), като трябва да подчертаем, че тази засегната площ няма да изгуби качествата си на ловно местообитание. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното ловно местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). 1355 Lutra lutra Видра Разпространение и биология: Среша се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. С най-голяма плътност е популацията в Югоизточна България. Уязвим вид. Включен в Червена книга на България – 2011 г. Обитава течащи (реки и бреговете на планински потоци) и стоящи сладководни водоеми (езера, блата, язовири) в цялата страна, предоставящи места за бърлоги и укрития. Като вид с полуводен начин на живот, видрата е силно привързана към водоеми с добри рибни запаси, които са основен хранителен ресурс за вида. Храни се главно с риба, жаби, охлюви, насекоми, раци, яйца на малки птици, Леговищата са разположени в дупки около водните басейни – в брега, над нивото на водната повърхност. Размножителният период е около февруари-март. Състояние на вида в ЗЗ: Общо 338,84 km речни брегове са пригодни за видрата с различна степен на пригодност с общо 10-15 възрастни видри и общо 20-30 индивиди от всички възрастови групи (млади, полувъзрастни и възрастни) в определен момент от развитието и състоянието на популацията (раждане на малки, присъствие на миналогодишни малки, скитащи и др.). Общата площ на потенциалните нефрагментирани местообитания е 3708,23378 ha. Площта обхваща водното огледало на всички водоеми в зоната и ивицата от 20 m в страни от границата на водата върху брега. В зоната не е регистрирана фрагментация на местообитанията на вида. Общата оценка на природозащитното състояние е „благоприятно”. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционните намерения в устройстевните зони „къмпинг” и „ски-писта” в местността Крива река ще засегне 11,9 ha от потенциално нефрагментирано местообитание на вида, или 0,32 % от общата площ на местообитанието в зоната. Пространственото разпределение на засегнатата територия от двете страни на реката по протежение от около 1,29 km ще бъде фактор за фрагментация на това местообитание и ще създаде локален бариерен ефект за вида. Очакваното значително човешко присъствие, вкл. и на МПС, е допълнителен фактор, усилващ ефекта на фрагментация, както и ще предизвика значително безпокойство. Очакваното проявление на тези косвени фактори на въздействие са основание да определим средна степен на въздействие (оценка 2). 1324 Myotis myotis Голям нощник Разпространение и биология. В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м.н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. Пещерообитаващ вид, формиращ смесени колонии с остроухия нощник. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището. Състояние на вида в ЗЗ: Видът присъства в ЗЗ. Известен е от района на хижа „Богдан” през летния период. Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 92610 ha (83,9% от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 54.0 ha (0.1% от площта на защитената зона). Поради отсъствие на зимни убежища, природозащитното състояние е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Осъществяването на устройствените зони е върху 47,16 ha от площта на потенциалното ловно местообитание на вида (0,05 % от неговата обща площ в ЗЗ), като трябва да подчертаем, че тази засегната площ няма да изгуби качествата си на ловно местообитание. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното ловно местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). 1304 Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос Разпространение и биология. Обикновен вид на територията на страната без най-високите части на планините. Убежищата са предимно подземни, но се заселва и в сгради. Предпочитани ловни местооитания са открити площи с редки храсталаци и гори до водни басейни и скални разкрития. Излиза да ловува 10 – 20 минути след залез. Полетът е бавен на ниска височина. Отдалечава се на около 10-тина km от убежището. Формира размножителни колонии. Състояние на вида в ЗЗ: Видът присъства в ЗЗ. Известен е от изоставена сграда в района на м. „Барикадите”. Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 23443 ha (21,2% от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 227.0 ha (0.2% от площта на защитената зона). Поради отсъствие на зимни убежища, природозащитното състояние е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Териториалното разпределение на устройствените зони не засяга площи от най-благоприятно потенциално местообитание на вида и засяга 2,21 ha от от потницално ловно местообитание (0,0094% от общата площ на местообитанието в ЗЗ), като трябва да подчертаем, че тази засегната площ няма да изгуби качествата си на ловно местообитание. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното ловно местообитание на вида и отчитайки неговата подчертана синантропност, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). 1310 Miniopterus schreibersi Дългокрил прилеп Разпространение и биология. Среща се в почти цялата страна, изключително в карстови райони с разнообразни подземни убежища – пещери, ниши, скални цепнатини и др. Характерен обитател на карстовите райони. Формира размножителни колонии с численост от 500 до 10 000 екземпляра, често смесени с Myotis capaccinii. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни – 10 юли. Зимува само в подземни убежища при температура между 6º и 9º С. Пещерните дългокрили са добри летци, с бърз и маневрен полет, което е предпоставка за денонощни хранителни (до ок. 20 km) и сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 km. Състояние на вида в ЗЗ: Установяването на вида в района е изключително слабо вероятно (популацията би била с изключително ниска численост). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 18.9 ha (0.0% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 33902 ha (30,7% от площта на защитената зона). Поради отсъствие на известни убежища, природозащитното състояние е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП не засяга нито пряко, нито косвено популацията на вида в ЗЗ, тъй като не се засягат негови убежища или потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0). 1316 Myotis capaccinii Дългопръст нощник Разпространение и биология. Среща се в почти цялата страна, изключително в карстови райони с разнообразни подземни убежища – пещери, ниши, скални цепнатини и др. Характерен обитател на карстовите райони. Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20-25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери, но никъде с численост повече от 3-5 000 екземпляра. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Ловува често над водни площи. Състояние на вида в ЗЗ: Установяването на вида в района е изключително слабо вероятно (популацията би била с изключително ниска численост). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 4.5 ha (0.0% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 22711 ha (20,6% от площта на защитената зона). Поради отсъствие на известни убежища, природозащитното състояние е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП не засяга нито пряко, нито косвено популацията на вида в ЗЗ, тъй като не се засягат негови убежища или потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0). 1323 Myotis bechsteini Дългоух нощник Разпространение и биология. Известен е от над 70 находища у нас, в планините до 1650 м. Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 м. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Характерен горски вид. Предпочита окрайнини на гори, ловува около и над речни течения в горски масиви (Петров, непубл.). Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората пред и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района, откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Състояние на вида в ЗЗ: Размерът на популацията на вида в ЗЗ е оценен на 170 до 350 индивида. Установени са общо две находища, като едното е в района на вр. Богдан. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 8408 ha (7,6 % от площта на защитената зона). Площта на местообитания с високо качество по индуктивен модел е оценена на 482.3 ha (0.4 % от площта на защитената зона). В зоната е налице ниска степен на фрагментиране на местообитанията с високо качество. Природозащитното състояние е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Реализацията на инвестиционното намерение в устройстевната зона „ски-писта” в местността Крива река ще засегне 0,64 ha от потенциално местообитание на вида с високо качество, или 0,132 % от общата площ на местообитанието в зоната, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”. При напарвеното от нас теренно проучване установихме, че засегнатата площ е заета от изкуствена бялборова гора, която не представлява местообитание с високо качество за вида (Фигура 1). Поради близостта на горски масиви с особено благоприятни условия за вида (старите широколистните гори в ЗМ „Донкина гора”, ЗМ „Невида” и ПР „Богдан”) и ролята на долината на Крива река като миграционен коридор по време на денонощната ловна активност на дългоухия нощник, засегнатата територия е част от неговата ловна територия. Ще бъде изсечена площ от около 1,5 ha иглолистна гора за оформянето на ски-пистата, което е около 0,017 % от общата площ на потенциалното местообитание в ЗЗ. Поради ниския процент на засегната площ оценяваме въздействие като незначително (степен 1). 
Фигура 1. Северната (долна) част на терена, предвиден за УЗ „Ски-писта”, заета предимно от насаждение на бял бор 1352 Canis lupus Европейски вълк Разпространение и биология. У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари – февруари. Малките, средно 4 – 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 хa. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 – 4 индивида на 10000 ha. През размножителния период обитава планинските гори, както и равнинните гори на североизточна България. Вълкът е изключително мобилен вид. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 – 60 km. Храни се с мърша, мишевидни гризачи, сърни, елени, домашни животни, а понякога дори с влечуги и земноводни. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е установен многократно в зоната. Регистрирани са вълци от поне четири различни семейни групи. Размерът на групите е поне от 3 – 4 индивида а общия брой вълци в зоната е в рамките на около 12 – 16 индивида. Според модела на потенциално пригодните местообитания за вида в зоната, общата площ на оптималните, пригодни за вълка местообитания е 929,36 km2 или около 88,5% от площта на зоната. Имайки предвид регистрациите на вида на терен и средната индивидуална територия на семейна двойка, може да се заключи, че видът използва всички пригодни местообитания в зоната. В подкрепа на това твърдение се явява и картата на ефективно заетите от вида местообитания, според която те покриват 922,29 km2 или 99% от оптималните, пригодни местообитания в зоната. В зоната няма фрагментиращи фактори. Общата оценка на природозащитното състояние е „благоприятно”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП ще засегне слабо пригодно потенциално местообитание на вида върху площ от 29,61 ha или едва 0,00003 % от общата площ на местообитанието в ЗЗ. В незначителна степен се очаква повишено безпокойство, особено в УЗ за „къмпинг” и „ски-писта” в м. Крива река и трайно прогонване на индивидите от тези площи, но без да се очаква траен ефект на фрагментация за популацията. Не се засягат леговища. Незначителната засегната площ и отсъствието на очаквани структурни промени в популацията на вълка ни дава основание да определим въздействието като незначително (степен 1). 1354 Ursus arctos Кафява мечка Разпространение и биология. Основната популация на кафявата мечка в България е концентрирана в две субпопулации – Централно-балканската и Рило-родопската, което я определя като една национална мета-популация. През последните години са регистрирани много случаи на поява на индивиди, обитаващи зони извън постоянните и стабилни от размножителна гледна точка субпопулации. Това са районите на Краище – Кървав камък и Руй, Осогово, Конявска планина, Западна Стара планина. Тези индивиди не се определят като стабилни размножителни единици, а по-скоро като мечки в дисперсия, усвояващи нови територии. Средногодишно около 75% от храната на мечката е растителна. В началото на пролетта в незаснежени райони мечката търси остатъци от жълъди, стебла и корени от тревни и луковични растения, безгръбначни животни и мишевидни гризачи. Изхранва се с мършата от умрели през зимата диви животни. В държавните горски стопанства (ДГС) и в държавните ловни стопанства (ДЛС) е подхранвана с фураж. В наши условия мечката изпада в „летаргия" от края на декември до януари. Не всички мечки в България лягат за продължителен сън. Често мъжките не подготвят истинска бърлога, а остават в дрямка в някоя ниша. Индидивдуалните участъци надхвърлят често 50 квадратни километра. Състояние на вида в ЗЗ: Популацията не е постоянна, тъй като повечето мечки идват от зона „Централен Балкан“ през пролетта, и майките с малки се връщат за зимуване в зона „Централен Балкан“; не е известно в коя зона се извършва сватбуването на мечките; млади индивиди също са мигранти от зона „Централен Балкан“. Числеността от 4-5 индивида е в съответствие с променящия се състав на мечките в зоната. Мечката се е самовъзстановила през последните 25 години, а е била изтребена в Средна гора в края на 19 век. Микропопулацията е част от обща популация на зони „Централен Балкан“ и „Средна гора“. Най-често е регистрирана в района на резерват „Богдан”. Общата площ на подходящите потенциални местообитания възлиза на 53000 ха, които покриват почти половината от територията на зоната, но мечки всяка година се срещат само в източния ѝ край, свързано с ежегодната миграция главно на майки с мечета и млади животни от зона „Централен Балкан“ през планинския праг Козница. Природозащитното сътояние на вида е оценено като „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на родилни бърлоги. Оценка на въздействието: Нито една от устройствените зони не засяга бърлоги на мечката и не попада в територии с доказано присъствие на вида, следователно не се очакват преки въздействия върху индивиди. Устройствените зони за „къмпинг” и „ски-писта” в м. Крива река отстоят на около 2,5 km западно от района с най-много регистрации на мечка, а именно ЗМ „Невида” и ПР „Богдан”. Планираното целогодишно използване на зоната, свързано със засилено човешко присъствие, вкл. и на МПС, ще бъде реален фактор на засилено безпокойство на ежегодно мигриращите майки с мечета от зона „Централен Балкан“ през планинския праг Козница, което не дава основание да считаме, че това отрицателно въздействие ще бъде със средна степен 2. 1335 Spermophilus citellus Лалугер Разпространение и биология: Среща се спорадично в цялата страна, до 2400 – 2500 m н.в. Населява открити, широки ивици необработваеми земи, покрити с ниска тревиста растителност. Формира относително обособени популационни групировки – “колонии”. Степен вид – обитава райони с добре развит почвен слой – основно сухи тревни съобщества, пасища, необработваеми площи, агроценози. Характеризира се със строга периодичност на жизнената дейност в течение на годината, като ражда един път годишно и спи зимен сън без пробуждане. Храни се с различни треви и техните семена, понякога с насекоми. Не прави запаси. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е известен от няколко десетки находища в зоната, като голяма част от тях са в близост до гр. Копривщица. Общата площ на регистрираните находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 152,6 ha и субоптимални местообитания е 4083,7 ha. Изчислената площ предоставя достатъчен ресурс за съществуването на стабилни популации на Европейския лалугер. Общата площ на потенциалните местообитания за целевия вид е както следва: оптимални местообитания – 162 ha и субоптимални местообитания – 10 286 ha. в защитената зона не съществуват достатъчно на брой биокоридори между заселените и потенциалните местообитания на вида. Находищата на вида са главно в периферията на защитената зона и бариерите за неговото свободно разпространение са от естествен характер – горски местообитания или в резултат на човешка дейност и присъствие. Природозащитното сътояние на вида е оценено като „неблагоприятно-лошо”. Оценка на въздействието: Очакват се преки въздействия върху индивиди и техните колонии, установени непосредствено в устройствени зони (фиг. 2). Реализацията на инвестиционните намерения в устройстевните зони „къмпинг” и „ски-писта” в местността Крива река ще засегне 18,17 ha от ефективно заето местообитание на вида, или 1,12 % от общата площ на оптималното местообитание в ЗЗ. Промените в околната среда ще бъдат трайни, като засегнатата площ напълно ще загуби характеристиките си на подходящо местообитание. Възможно е снижаване на общата численост на популацията в ЗЗ. Във връзка с писмо изх. № 94-00-2370/01.07.2015г. от РИОСВ-София с питане за становище относно вероятното отрицателно въздействие на инвестиционно предложение “Стопанска сграда за овце в поземлен имот с идентификатор №388558.9.447, м. Крива река, гр. Копривщица“ върху находище на Европейски лалугер (Spermophilus citellus)в Защитена зона “Средна гора” BG00001389, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН предоставя данни за присъствие на вида именно в цитираните по-горе устройствени зони. Отчитайки неблагоприятното-лошо състояние на популацията на вида в ЗЗ, произтичащо именно от съкращаване на площи на местообитания и унищожаване на колонии, както и отбелязаните по-горе преки и косвени отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като значително със степен 3. 
Фигура 2. Находища на лалугер (Spermophilus citellus) (жълти маркери) в устройствени зони „къмпинг” (кафеникав полигон) и „ски-писта” (зелен полигон) в местността Крива река (по Кошев, Демерджиев, лични непуликувани данни) 1307 Myotis blythii Остроух нощник Разпространение и биология. В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Характерен пещерообитаващ вид. Максимумът на ражданията е през периода 20 май – 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади. У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 km. Състояние на вида в ЗЗ: В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 92610 ha (83,9% от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 57.3 ha (0.1% от площта на защитената зона). Поради отсъствие на известни находища, природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Осъществяването на устройствените зони е върху 47,16 ha от площта на потенциалното ловно местообитание на вида (0,05 % от неговата обща площ в ЗЗ), като трябва да подчертаем, че тази засегната площ няма да изгуби качествата си на ловно местообитание. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното ловно местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). 2635 Vormela peregusna Пъстър пор Разпространение и биология: Рядък вид, разпространен в цялата страна. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. Предпочита сухи и открити местообитания, тревисти ландшафти, ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия. Населява и по-гористи храсталачни места. Предпочитани са райони обитавани от едри колониални гризачи. Състояние на вида в ЗЗ: Пъстрият пор не е регистриран с преки методи на територията на ЗЗ „Средна гора“. Най-близката актуална регистрация на пъстър пор е в близост до ЗЗ „Река Стряма”, на приблизително 11 ha от източната граница на ЗЗ „Средна гора“.Площта на потенциалното местообитание на пъстрия пор на територията на ЗЗ „Средна гора”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 1613,3 ha, т.е. приблизително 16 km². Като цяло може да се заключи, че площта на подходящите за целевия вид местообитания в ЗЗ „Средна гора” е твърде малка и не осигурява поддържането на стабилна популация на иначе обширната ѝ територия. Същевременно е регистрирана тенденция към намаляване на площта на пригодните местообитания. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Не се очакват преки въздействия върху индивиди, тъй като не се засягат убежища на вида. Прилагането на ОУП засяга само площи от потенциално местообитание на вида върху 6,39 ha или едва 0,39 % от общата площ на местообитанието в зоната. Тази малка засегната площ, както и изключителната рядкост на вида тук (реално отсъстват негови регистрации и присътвието му не е доказано) определя очакваното незначително въздействие (степен 1). 1306 Rhinolophus blasii Средиземноморски подковонос Разпространение и биология. Среща се в ниските части на страната, предимно в Южна България. Предпочита гористи карстови и скалисти терени. Пещерообитаващ вид. Формира смесени колонии с други видове подковоноси прилепи. Ловува предимно в горски територии. През лятото населява пещери и скални цепнатини, често с проникваща светлина и непостоянна температура. Зимува в пещери с температура около 11-12 градуса, където образува колонии с други подковоноси прилепи. Стационарен вид, не са регистрирани миграции. Ражда по едно малко в края на юни – началото на юли (Попов & Седефчев, 2003). Състояние на вида в ЗЗ: Установяването на вида в района е изключително слабо вероятно (популацията би била с изключително ниска численост). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 23.3 ha. Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 39479 ha (35,8% от площта на защитената зона). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП не засяга нито пряко, нито косвено популацията на вида в ЗЗ, тъй като не се засягат негови убежища или потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0). 1321 Myotis emarginatus Трицветен нощник Разпространение и биология. Трицветният нощник е характерен обитател на нископланинските карстови райони у нас. Най-много са убежищата в ниско-планинския пояс (400-500 м). Единични екземпляри са установявани до ок. 1500 m в Централна Стара планина и в Западните Родопи. Първично пещерен обитател, в райони без пещери видът се среща и в мазета на изоставени постройки, тавани на църкви и къщи, стари военни бункери и други убежища. Обитанието на трицветния нощник в България може да се счита за сезонно (от април до септември), защото досега у нас не са открити големи зимуващи колонии. В известните у нас около 30 размножителни колонии броят на индивидите наброява средно от 300 до 1000. Предпочита площи с храстова или дървесна растителност. Формира размножителни колонии през май, предимно от женски индивиди. Младите излитат самостоятелно след втората половина на юли. Колониите се разпадат около средата на август. Състояние на вида в ЗЗ: В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 253.6 ha (0.2 % от площта на защитената зона).Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 70290 ha (63,7 % от площта на защитената зона). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Осъществяването на устройствените зони е върху 10,27 ha от площта на потенциалното ловно местообитание на вида (0,014 % от неговата обща площ в ЗЗ), като трябва да подчертаем, че тази засегната площ няма да изгуби качествата си на ловно местообитание. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното ловно местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). 1308 Barbastella barbastellus Широкоух прилеп Разпространение и биология. Сравнително рядък вид, обитаващ планинския пояс у нас. Характерен обитател на влажни и стари широколистни, смесени и иглолистни гори. Води скрит начин на живот. Често лети и при студено време около входовете на пещерите. Копулацията е през есента и зимата. Зимува както поединично, така и на групи предимно в подземни убежища (минни галерии и пещери). През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дървета. Мъжките най-често живеят поеднично, но понякога се присъединяват към колониите на женските. Известни са миграции до около 300 km. Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на популацията в зоната е оценена на около 480 – 870 индивида. Видът е регистриран в две находища. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 23605 ha (21.39% от площта на защитената зона). В зоната е налице ниска степен на фрагментиране на местообитанията с високо качество. Природозащитното състояние е оценено като „благоприятно”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Реализацията на инвестиционното намерение в устройстевната зона „ски-писта” в местността Крива река ще засегне 0,24 ha от потенциално местообитание на вида с високо качество, или 0,001 % от общата площ на местообитанието в зоната, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”. При напарвеното от нас теренно проучване установихме, че засегнатата площ е заета от изкуствена бялборова гора, която не представлява местообитание с високо качество за вида (фиг. 1). Поради близостта на горски масиви с особено благоприятни условия за вида (старите широколистните гори в ЗМ „Донкина гора”, ЗМ „Невида” и ПР „Богдан”) и ролята на долината на Крива река като миграционен коридор по време на денонощната ловна активност на широкоухия прилеп, засегнатата територия е част от неговата ловна територия. Ще бъде изсечена площ от около 1,5 ha иглолистна гора за оформянето на ски-пистата, което е около 0,006 % от общата площ на потенциалното местообитание в ЗЗ. Поради ниския процент на засегната площ оценяваме въздействие като незначително (степен 1). 1305 Rhinolophus euryale Южен подковонос Разпространение и биология. В България е сравнително често срещан вид, известен от над 100 находища (Benda et al., 2003). Среща се на много места, като е по-чест в Северна България. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в (Pandurska, 1997). Обитава хълмисти карстови райони в близост до вода. Видът е силно зависим от наличието на естествени или изкуствени подземни местообитания. Често съжителства с други пещеролюбиви видове. Формира размножителни колонии след средата на май. Женските обикновено раждат след средата на юни до около средата на юли. Числеността в размножителните колонии у нас най-често е от 100 до 600 екз. (Петров, 2010), но достига до рекордните 7 000-10 000 екз. (Борисов, 2010; Dietz et al., 2009b). Зимува в пещери, като числеността в колониите му достигна от 50 до хиляди екземпляра (Benda et al., 2003). Ловни местообитания се явяват смесени широколистни гори, храсталаци, синори, крайречни гори, но със сигурност избягва откритите пространства и боровите насаждения. Състояние на вида в ЗЗ: Видът обитава зоната, като е известна малка размножителна колония в тракийската гробница край с. Старосел. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 14.0 ha (0.0% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 22072 ha (20% от площта на защитената зона). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху индивиди не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Осъществяването на устройствените зони е върху 2,05 ha от площта на потенциалното ловно местообитание на вида (0,009 % от неговата обща площ в ЗЗ), като трябва да подчертаем, че тази засегната площ няма да изгуби качествата си на ловно местообитание. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното ловно местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). Земноводни и влечуги Предмет на опазване са шест вида: 1193 Bombina variegata Жълтокоремна бумка Разпространение и биология. Жълтокоремната бумка се среща в нискохълмистите и планински райони на България. Отсъства от обширни райони в източните части на страната. Обитава потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища, локви и др. Среща се от около 50 m до около 2100 m надм. в. (на Стара планина). Храни се главно с дребни безгръбначни животни. Размножителният период е през април и май. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е широко разпространен в зоната. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 92420,72 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 17917,31 ha (16,24% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 65642,34 ha (59,49%); 3) Пригодни (клас 2): 21623,75 ha (19,60%); 4) Оптимални(клас 3): 5154,63 ha (4,67%). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Основните отрицателни въздействия върху вида в резултат на приложението на ОУП са свързани с отнемане на площи от потенциални местообитания или промяна на техните естествени екологични условия в проектните УЗ. Елементите на ОУП оказват горецитираното отрицателно въздействие върху площи както следва: Засегнати оптимални местообитания: 13,39 ha или 0,259 % от общата им площ в ЗЗ. Засегнати пригодни местообитания: 29,81 ha или 0,137 % от общата им площ в ЗЗ. Засегнати слабо пригодни местообитания: 22,39 ha или 0,034 % от общата им площ в ЗЗ. Това относително малко териториално въздействие е основание да приемем, че то има незначителна степен 1. Не се очакват други въздействия върху структурата на популацията на вида.
1) Отсъствие (клас 0): 109573,91 ha (99,31% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 753,39 ha (0,68%); 3) Пригодни (клас 2): 10,64 ha (0,01%); 4) Оптимални(клас 3): 0,04 ha (0,00%). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП не засяга нито пряко, нито косвено популацията на вида в ЗЗ, тъй като не се засягат негови потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0). 1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка Разпространение и биология. Придържа се по бреговете на водоемите и рядко се отдалечава от водата. Храни се с водни безгръбначни животни, по-рядко с риби, жаби и ларвите им, понякога поглъща и растителна храна. Яйцата се снасят обикновено през юни, като за целта женските могат значително да се отдалечат от водоемите. Малките се излюпват през септември. Зимува на дъното на водоемите. Състояние на вида в ЗЗ: Видът присъства в ЗЗ, кат оформира трайна популация. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 5523,73 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 104814,25 ha (94,99% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 4743,09 ha (4,30%); 3) Пригодни (клас 2): 702,95 ha (0,64%); 4) Оптимални(клас 3): 77,70 ha (0,07%). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Основните отрицателни въздействия върху вида в резултат на приложението на ОУП са свързани с отнемане на площи от потенциални местообитания или промяна на техните естествени екологични условия в проектните УЗ. Реализацията на инвестиционното намерение в устройстевната зона „ски-писта” и „къмпинг” в местността Крива река ще засегне 0,3 ha от слабо пригодно потенциално местообитание на вида, или 0,006 % от общата площ на местообитанието в зоната, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”. Фактът, че видът не е установен досега в тези устройствени зони и малката засегната площ на слабо пригодно местообитание, ни дава основание да оценим въздействието като незначително (степен 1). 1219 Testudo graeca Шипобедрена костенурка Разпространение и биология. Среща се в голяма част от територията на страната до около 1400 m н.в., но отсъства от много райони на Дунавската равнина, Тракийската низина и високите полета на Западна България. Дневен вид. Активността е най-висока през пролетта. По време на летните горещини мигрира от откритите, припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни гори и храсталаци). Храни се главно с тревисти растения. От май до юли женските снасят на няколко пъти по 3-7 яйца, които заравят в рохкави почви. Обитава открити терени с тревна растителност; храсталаци и разредени широколистни гори. Състояние на вида в ЗЗ: Видът присъства в ЗЗ. Установеното обилие е 0,18 екз. на 1000 м, но общият брой на намерените екземпляри е твърде малък. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 2383,53 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 107954,44 ha (97,84% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 2351,12 ha (2,13%); 3) Пригодни (клас 2): 32,41 ha (0,03%); 4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП не засяга нито пряко, нито косвено популацията на вида в ЗЗ, тъй като не се засягат негови потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0). 1217 Testudo hermanni Шипоопашата костенурка Разпространение и биология. Среща се в голяма част от територията на страната до около 1400 m н.в., но отсъства от много райони на Дунавската равнина, Тракийската низина и високите полета на Западна България. Дневен вид. Активността е най-висока през пролетта. Храни се главно с тревисти растения. От май до юли женските снасят на няколко пъти по 4-5 яйца, които заравят в рохкави почви. Инкубацията продължава от 55 до над 80 дни. За зимуване се заравя в почвата, обикновено на южни склонове. Състояние на вида в ЗЗ: През последните 10 години видът не е регистриран в зоната. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 1 958,65 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 108 379,33 ha (98,22% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 1 953,70 ha (1,77%); 3) Пригодни (клас 2): 4,94 ha (0,00%); 4) Оптимални(клас 3): 0 ha (0%). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП не засяга нито пряко, нито косвено популацията на вида в ЗЗ, тъй като не се засягат негови потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0). 1171 Triturus karelinii Голям гребенест тритон Разпространение и биология. Активен е обикновено от началото на март до края на октомври. Храни се главно с дребни безгръбначни животни. Размножителният период е през пролетта, след което повечето възрастни напускат водоемите. Зимува както във водата, така и на сушата. Обитава всевъзможни водоеми със застояла вода (много рядко бавно течащи реки и потоци) и техните околности (широколистни и смесени гори, храсталаци, ливади и др.). Състояние на вида в ЗЗ: Видът е често срещан в зоната. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 80242,99 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 30094,99 ha (27,28% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 45363,82 ha (41,11%); 3) Пригодни (клас 2): 24550,22 ha (22,25%); 4) Оптимални(клас 3): 10328,95 ha (9,36%). Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Основните отрицателни въздействия върху вида в резултат на приложението на ОУП са свързани с отнемане на площи от потенциални местообитания или промяна на техните естествени екологични условия в проектните УЗ. Реализацията на инвестиционното намерение в устройстевната зона „ски-писта” и „къмпинг” в местността Крива река, както и всички останали УЗ ще засегнат 21,11 ha от слабо пригодно потенциално местообитание на вида, или 0,046 % от общата площ на местообитанието в зоната, 5,8 ha от пригодни местообитания или 0,023 % от общата им площ в ЗЗ и 39,65 ha от оптималните местообитания или 0,38 % от общата им площ в ЗЗ съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”. Отсъствието на конкретни параметри на ИП за изграждане на ски-писта, и по-конкретно използването на големи обеми вода за поддържане на пистата и влиянието, което ще окаже нейната експлоатация върху хидрологичните и хидрохимични параметри на водата на Крива река, не ни позволява да направим точна оценка на въздействието. При най-добър сценарий и отчитане само на относително малката засегната площ на слабо пригодно местообитание, можем да оценим въздействието като незначително (степен 1). Риби Предмет на опазване са два вида риби: 1137 Barbus bergi/plebejus Маришка мряна Разпространение и биология. Бентосен вид, обитава чакълести и пясъчни участъци с бързо течение на средни и по-големи реки. Достига на дължина до 35 см. Размножава се в периода април – юли, като отлага хайвера си по камъните. Храни се с дънни безгръбначни животни и подводна растителност. Състояние на вида в ЗЗ: Видът Barbus bergi не присъства в зоната и не може да бъде оценен. В зоната присъства друг вид – Barbus cyclolepis. Оценка на въздействието: ОУП на община Копривщица е без въздействие (степен 0) върху вида, поради неговото отсъствие. 1134 Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка Разпространение и биология. Среща се в цялата страна в долните и средни течения на реките, както и някои затворени водоеми. Полово съзрява на 2-3 години. Размножава се през април-юли. Плодовитостта на женските е от порядъка на 100 до 800 хайверни зърна, които снася в мидите Unio. Живее до 5 години. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е с ниски численост и биомаса под референтните за вида. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Нито един от елементите на ОУП не засяга пряко или косвено индивиди или потенциални местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). Безгръбначни Предмет на опазване са 13 вида безгръбначни. Отрицателните въздействия върху тази фаунистична група в резултат на прилагане на ОУП се изразяват главно чрез отнемане на площи от техни потенциални местообитания или промяната на техните естествени екологични характеристики. Този параметър достоверно отразява непреките антропогенни въздействия върху структурата и динамиката на популациите на безгръбначните. 1093 Austropotamobius torrentium Ручеен рак Разпространение и биология. Обитава предимно малки потоци, странични ръкави и разливи с каменливо дъно. Развива се добре в някои язовири, поточета и вади с тинесто и глинесто дъно, протичащи из пасища и ливади. В потоци с глинести брегове, добре обрасли с растителност, във вировете (с големина 2-2.5 м2 и дълбочина 0.30-0.40 м), може да се видят до 30-40 рака. В реки с голи каменливи брегове се намират единични, по-едри екземпляри. При пресъхване на планинските потоци в малки вирчета (до 1 м2) се наблюдават до 20-30 индивида. Силно оксибионтен вид, който не понася ниско кислородно съдържание, замърсяване и високи температури. Състояние на вида в ЗЗ: Популацията на вида в зоната е в много добро състояние (с численост 7,35% от националната оценка). За периода 2011-2012 г. са установени 6 геореферирани находища. Средната стойност на обилието на вида в зоната е 0,15 екз./м2. Общата площ на потенциалните местообитания е 797,88 ha. До 10 % от местообитанията са в неблагоприятно състояние, поради което природозащитното състояние на вида е „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Основните отрицателни въздействия върху вида в резултат на приложението на ОУП са свързани с отнемане на площи от потенциални местообитания или промяна на техните естествени екологични условия в проектните УЗ. Реализацията на инвестиционното намерение в устройстевната зона „ски-писта” и „къмпинг” в местността Крива река ще засегнат 1,57 ha от оптимално местообитание на вида, или 0,19 % от общата площ на местообитанието в зоната, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”. Отсъствието на конкретни параметри на ИП за изграждане на ски-писта, и по-конкретно използването на големи обеми вода за поддържане на пистата и влиянието, което ще окаже нейната експлоатация върху хидрологичните и хидрохимични параметри на водата на Крива река, не ни позволява да направим точна оценка на въздействието. При най-добър сценарий и отчитане само на относително малката засегната площ на оптимално местообитание, можем да оценим въздействието като незначително (степен 1). 4053 Paracaloptenus caloptenoides Обикновен паракалоптенус Разпространение и биология. Видът се среща в повечето физикогеографски райони в България от морското равнище до 1750 m н.в. Предпочита открити ксерофитни и ксеромезофитни тревисти и тревисто-храстови асоциации на каменисти или черноземни почви, като се придържа към почвата и ниския тревостой. Състояние на вида в ЗЗ: Територията на зоната попада в район, където не се срещат популации на вида. В съседство на зоната не са установени геореферирани находища на отстояние под 35 km. В зоната преобладават мезофитни горски и вторични растителни асоциации, които не са пригодни за вида, а каменистите райони са с много слаба представеност на карбонати и съответно, проверката не установи популации на западната форма на вида. В ЗЗ BG0001389 липсват пригодни местообитания за вида. Paracaloptenus caloptenoides не се среща в зоната. Оценка на въздействието: Предварителният проект на ОУП на община Копривщица е без каквото и да било въздействие върху популация на Обикновения паракалоптенус, поради неговото отсъствие в зоната (степен 0). 4052 Odontopodisma rubripes Одонтоподизма Разпространение и биология. Средноголям тъмнозелен слабоподвижен късопипален скакалец от подсемейство Catantopinae (Orthoptera: Caelifera: Acridoidea: Acrididae). За България съобщаван и намиран в Западна и Централна Стара планина (на изток до Калоферска планина), Предбалкана (с. Реселец) и най-южните части на Дунавската равнина (при Бяла Черква), както и в две изолирани находища в Западни Родопи (при Девин) и в Сакар, във височинния диапазон от около 300 (Бяла черква) докъм 2000 m н.в. Обитава мезофитни тревисти и храсталачни асоциации (низините засенчени) в окрайнини на гори и в субалпийския пояс, като обикновено се придържа към и се храни с двусемеделни треви и полухрасти, главно от род Rubus. Има едно поколение годишно, като в зависимост от надморската височина имагото се появява от юни до август и се среща до август – октомври. Зимува в яйчна фаза. Състояние на вида в ЗЗ: Odontopodisma rubripes фигурира в стандартния формуляр за зона „Средна гора” на основата на данни от дедуктивен модел, свързан с изготвяне на “Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по НАТУРА 2000 в България”. Всички по-ранни данни за срещането на O. rubripes в страната се отнасят за близките видове O. montana и O. decipiens. В ЗЗ BG0001389 няма нито оптимални, нито потенциални местообитания за вида. Оценка на въздействието: Предварителният проект на ОУП на община Копривщица е без каквото и да било въздействие върху популация на Одонтоподизмата, поради нейното отсъствие в зоната (степен 0). 4045 Coenagrion ornatum Ценагрион Разпространение и биология: Източно медитерански вид добре представен у нас. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 m н.в. в планините. Дребно равнокрило водно конче със синьо тяло на черни ивици и петна. Летят от май до юли и имат едно поколение годишно, но не е изключено да се намери през август и дори и през септември, в зависимост от годината. Ларвити се развиват по подводната част на растения, като Изправена Берула (Berula erecta), Блатна перуника (Iris pseudocorus), Ежова главица (Sparganium erectum) и други. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е рядък на територията на зоната. Общата площ на потенциалните местообитания е 173,56 ha по данни от крайната карта на разпространение на вида за зоната (0,16 % от общата площ на зоната). Природозащитното състояние е оценено като „благоприятно”. Оценка на въздействието: Съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, устройствените зони не засягат потенциално местообитание на вида. Без въздействие (степен 0). 4046 Cordulegaster heros Кордулегастер Разпространение и биология. Най-едрото водно конче в Европа, известен с единични екземпляри от различни части на страната. Всички съобщения са от планински райони с надморска височина над 400 м. Ларвите на вида са обитатели на реки. Срещат се по каменистите дъна с органични остатъци между тях. При водата мъжките облитат с бърз полет слънчеви и сенчести участъци, като се придържат в близост до брега. Състояние на вида в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени 4 геореферирани находища. Общата площ на потенциалните местообитания е 13036,62 ha (11,82 % от общата площ на зоната). Природозащитното състояние е оценено като „благоприятно”. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционното намерение в устройстевната зона „ски-писта” и „къмпинг” в местността Крива река ще засегнат 4,65 ha от оптимално местообитание на вида, или 0,036 % от общата площ на местообитанието в зоната, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”. Отсъствието на конкретни параметри на ИП за изграждане на ски-писта, и по-конкретно използването на големи обеми вода за поддържане на пистата и влиянието, което ще окаже нейната експлоатация върху хидрологичните и хидрохимични параметри на водата на Крива река, не ни позволява да направим точна оценка на въздействието. При най-добър сценарий и отчитане само на относително малката засегната площ на потенциалното местообитание, можем да оценим въздействието като незначително (степен 1). 1078 Callimorpha quadripunctaria Разпространение и биология. В България видът се среща от най-ниските и топли части от крайбрежната ивица до към 1900 m н.в. Обитава най-често покрайнините (екотоните) на просветлени смесени и широколистни дъбови и букови гори в дълбоки речни долини и дерета, в сенчести места, при наличие на къпина и коприва. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е регистриран в зоната. Общата площ на потенциалните местообитания е 57 477.01 ha. Природозащитното състояние е оценено като „благоприятно”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП и реализацията на ИП в териториите на устройствените зони ще отнеме 7,4 ha от пригодните местообитания на вида в зоната (0,013 % от общата площ на местообитанието в зоната). Незначителната площ, върху която ще бъде проявено отрицателното въздействие ни позволява да го оценим като незначително (степен 1). 1060 Lycaena dispar Лицена Разпространение и биология. Сравнително дребна дневна пеперудка, разпространена в Европа и Турция. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони докъм 1000 m (около Копривщица) в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, Rumex crispus, Rumex aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври. Състояние на вида в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени общо 4 геореферирани находища. Установени са 6 екземпляра на 590,00 ha. Общата площ на потенциалните местообитания е 1 850,75 ha. Природозащитното състояние е оценено като „благоприятно”. Оценка на въздействието: Съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, елементите на ОУП на практика не засягат потенциални местообитания на вида. Устройствените зони само граничат с тях, което определя непреки незначителни въздействия (степен 1), свързани с промени в естествените екологични характеристики на съседни територии. 4042 Polyommatus eroides Полиоматус Разпространение и биология. Сравнително дребен вид. В България се среща из открити припечни поляни предимно в субалпийската зона на планините и на места е многобройна. Среща се и по голи каменисти сухи склонове с Artemisia alba (Чепън). Хранителното растение на ларвите e Genista depressa. Пеперудите се срещат през юни и юли и имат едно поколение годишно. Състояние на вида в ЗЗ: Не са установени геореферирани находища на вида. Общата площ на потенциалните местообитания е 11 019,00 ha. Природозащитното състояние е оценено като „благоприятно”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП и реализацията на ИП в териториите на устройствените зони ще отнеме 39,33 ha от пригодните местообитания на вида в зоната (0,357 % от общата площ на местообитанието в зоната). Незначителната площ, върху която ще бъде проявено отрицателното въздействие ни позволява да го оценим като незначително (степен 1). 1088 Cerambyx cerdo Обикновен сечко Разпространение и биология. Развива се предимно по дъбове. Както ларвата, така и възрастното са свързани с наличието на стари, загниващи, но все още живи дъбови дървета. Възрастното лети през май-август, активно е привечер или през ранните часове на нощта. Среща се в цялата страна. Състояние на вида в ЗЗ: Не са установени геореферирани находища на вида. Общата площ на потенциалните местообитания е 12731,04 хектара. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, както и проведените от нас теренни проучвания, устройствените зони не засягат потенциално местообитание на вида. Без въздействие (степен 0). 1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач Разпространение и биология. Намиран във всички части на страната. В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 m надморска височина. Обитава най-често покрайнините (екотоните) на просветлени широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5-6 години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus и други видове широколистни Състояние на вида в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени общо 3 геореферирани находища. Общата площ на потенциалните местообитания е 66328.99 ha. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, както и проведените от нас теренни проучвания, устройствените зони не засягат потенциално местообитание на вида. Без въздействие (степен 0). 1089 Morimus funereus Буков сечко Разпространение и биология. Обитава широколистни и смесени гори. Микрохабитат – върху, във или под гниеща, влажна дървесина (стволове, трупи, дънери, пънове, кори от дървета), лежаща на земната повърхност, най-често на Fagus, Quercus, Populus, Castanea и Abies. Ларвите се развиват под кората на дървета. Възрастното се среща през април-септември. Пикове в числеността му през първата половина на май и втората половина на юни. Състояние на вида в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени 2 геореферирани находища. Общата площ на потенциалните местообитания е 79462.58 ha. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП и реализацията на ИП в териториите на устройствените зони ще отнеме 8,5 ha от пригодните местообитания на вида в зоната (0,107 % от общата площ на местообитанието в зоната). Незначителната площ, върху която ще бъде проявено отрицателното въздействие ни позволява да го оценим като незначително (степен 1). 1084 Osmoderma eremita Осмодерма Разпространение и биология. Дендробионтен вид. Обитава хралупи на стари все още живи дървета. Среща се в смесени широколистни гори от 50 до 1200 m надморска височина. При избор на местообитания, предпочита първо Querqus, след това Tillia, Salix, Fagus, Prunus, Pyrus, Malus и др. Женските снасят яйцата в гниещата дървенина в хралупи на дървета, където се развиват и ларвите. Развитието на ларвите продължава 2-3 години. Възрастните насекоми се срещат от май до септември, но най-често се наблюдават през юли. Състояние на вида в ЗЗ: До края на 2012 г. не са установени геореферирани находища. Общата площ на потенциалните местообитания е 61139.63 ha. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително” Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП и реализацията на ИП в териториите на устройствените зони ще отнеме 13,46 ha от пригодните местообитания на вида в зоната (0,022 % от общата площ на местообитанието в зоната). Незначителната площ, върху която ще бъде проявено отрицателното въздействие ни позволява да го оценим като незначително (степен 1). 1087 Rosalia alpina Алпийска розалиа Разпространение и биология. Среща се в цялата страна, основно в зоната на разпространение на буковите гори. Възрастните се срещат по стоящи стари дървета с ясни симптоми на загниване, дънери от стоящи мъртви дървета или изкоренени големи дървета, паднали по земята. Състояние на вида в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени 3 георефериранo находищe. Общата площ на потенциалните местообитания е 55026,58 хектара. Природозащитното състояние е оценено като „неблагоприятно-незадоволително”. Оценка на въздействието: Прилагането на ОУП и реализацията на ИП в териториите на устройствените зони ще отнеме 3,1 ha от пригодните местообитания на вида в зоната (0,005 % от общата площ на местообитанието в зоната). Незначителната площ, върху която ще бъде проявено отрицателното въздействие ни позволява да го оценим като незначително (степен 1). Изтегляне 2.6 Mb. Сподели с приятели:
|