Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община копривщица
Изтегляне 2.6 Mb.
|
6.2.2ЗЗ „Средна гора” (BG0002054)A404 Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Разпространение и биология: Основната част от националната популация е съсредоточена в Югоизточна България – Сакар, най-южните части на поречията на реките Тунджа и Марица и западната част на Странджа. Обитавани гнезда има още в Средна гора и Източните Родопи (Янков 2007). Размножителният период настъпва през март с укрепване на старото или строеж на ново гнездо, със синхронни полети на двойката. През първата половина на април снася 2, рядко 1 или 3–4 яйца. Малките излитат от гнездата в края на юли и началото на август. Основен компонент в храната е лалугерът. Обитава предимно окрайнини на широколистни и иглолистни гори, ливади или пасища, но винаги в близост до течаща вода на разстояние до 300 – 350 m (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2-4 гнездящи двойки, като са известни 2 активни гнезда / двойки. Тя съдържа между 15% и 100% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с добре запазени елементи и елементи в средно или частично деградирало състояние, но с възможност за лесно възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се преки въздействия върху възможностите за размножаване и хранене на индивиди, установени непосредствено до устройствени зони – две гнезда на двойка кръстат орел (Д. Демерджиев – лично съобщение) се намират съответно на 48 и 154 метра от инвестиционните намерения в устройствените зони „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“. Реализацията на тези инвестиционните намерения местността Крива река ще засегне 18,17 ha от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (лалугерова Spermophilus citellus колония). Също така изграждането на „къмпинг” и „ски-писта” би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и компрометиране на размножаването на птиците и съответно унищожаване на гнездовата територия. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до двойно намаляване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ (и около 4% намаляване на националната популация на вида). Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като значително (степен 3). A030 Черен щъркел Ciconia nigra Разпространение и биология: Среща се петнисто и разпръснато в почти цялата страна. Най-плътно в Източните Родопи, Сакар и Странджа, с по-отдалечени находища в Западните Родопи, Източна Стара планина, Дунавската равнина и Предбалкана, Тракийската низина, долините на реките Струма и Места и др. Почти отсъства от Добруджа, Лудогорието и района на Краище-Осоговска планина (Янков 2007). Пролетната миграция е от началото на март до началото на април. Малките (2–4) остават в гнездото до втората половина на юли или началото на август. Есенната миграция е от втората половина на август до края на октомври. Късноесенните и зимните скитания са от началото на ноември до края на февруари. Храни се предимно с риба. Обитава равнинни и планински широколистни гори, скални комплекси, проломи на реки, язовири, микроязовири, рибарници, оризища и др. Най-много гнездови находища са отбелязани при надморска височина от 600 до 800 m, а най-малко от 1200 до 1300 m н. в. (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 3 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с добре запазени елементи и елементи в средно или частично деградирало състояние, но с възможност за лесно възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на черния щъркел. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (река и влажни ливади). Също така изграждането на „къмпинг” и „ски-писта би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A072 Осояд Pernis apivorus Разпространение и биология: Среща се разпръснато на почти цялата територия на страната, най-плътно в ниските и средно високи райони с гори (Източни Родопи, Източна Стара планина, Странджа, големите суходолия в Добруджа). Относително плътно и на част от територията на Сакар, долината на р. Струма и съседните планини, Западните Родопи, Западна Стара планина, Лудогорието. С най-спорадично разпространение в Дунавската равнина и Тракийската низина (Янков 2007). Двойките заемат гнездовите територии през април. Гнезди само по дървета, на височина 10–22 m, или използва гнезда на други грабливи птици. През април–май снася 2, много рядко 1, 3 или 4 яйца. Мътенето продължава 28–35 дни, а малките остават в гнездото 40–45 дни. Храни се основно с ларви на земни оси и пчели, стършели и други насекоми, дребни птици, влечуги и гризачи. Гнездовият участък е над 1000 hа, но търси храна до 7 km от гнездото. В сравнение с другите грабливи птици, прекарва сравнително малко време у нас и още през август започва да отлита на юг. Единични птици са наблюдавани и през декември. Предпочита високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 m н. в. в близост до открити пространства. Многоброен по време на миграция по Черноморското крайбрежие, особено в края на август и началото на септември (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 6 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на осояда. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (ливади и пасища). Също така изграждането на „къмпинг”, „ски-писта” би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A403 Белоопашат мишелов Buteo rufinus Разпространение и биология: Видът е с петнисто и разпръснато разпространение в цялата страна, предимно в равнинните и нископланинските части, по-концентрирано в Източните Родопи, Сакар и поречието на р. Тунджа с прилежащите му райони, планините на запад и север от Софийското поле, Врачанска планина и Искърския пролом, поречията на повечето реки в Дунавската равнина, включително суходолията в Добруджа, южните склонове на Стара планина, района на Същинска Средна гора и западната част на Тракийската низина и др. Почти не гнезди в по-високите части на Рила, Пирин, Западните Родопи, напълно отсъства и от гористия район на Странджа (Янков 2007). Гнезди на скални площадки, по-рядко на широколистни и иглолистни дървета. Строежът на ново гнездо или поправяне на старото е в началото на март, а при продължително затопляне и на по-ниска надморска височина – и в края на февруари. Най-близко разстояние между две обитаеми гнезда е около 1200 m. Толерантен е към други гнездящи в района грабливи птици. Яйцеснасянето започва от първата десетдневка на март до средата на април, а мътенето – около снасянето на последното яйце от мътилото. В благоприятни години броят на яйцата и на отгледаните малки е по-голям и достига 4–5, и като голямо изключение – 6. На около 50-дневна възраст младите птици напускат гнездото (обикновено в началото на юли) и се придържат около него за седмица. Обитава открити хълмисти терени в предпланините близо до дефилета, проломи и ждрела на реки, скали в проломи и ждрела на реки, отделни скални комплекси, каменни кариери с открити пространства около тях (орни земи, пасища), които птиците изпозват за ловуване (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 11 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на белоопашатия мишелов. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (ливади и пасища). Също така изграждането на „къмпинг”, „ски-писта” и застрояването на терените за производствено-складови дейности (имоти с номера 10.63, 10.64, 10.82, 10.81, 10.83, 10.80, 10.84, 10.85, 10.96, 10.86, 10.95, 10.97, 10.98, 10.99 и 10.110) би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A089 Малък креслив орел Aquila pomarina Разпространение и биология: С неравномерно петнисто разпространение, по-голямата част от гнездовата популация е концентрирана в Югоизточна и Източна България и обхваща почти изцяло Странджа, Сакар и значителни части от Източна Стара планина, Източните Родопи и Добруджа. Останалата част от двойките разпръснати в почти цялата страна, главно в по ниските ѝ части. Отсъства или слабо представен в Северозападна България, Западните погранични планини, южната част на Дунавската равнина и Предбалкана, долините на реките Струма и Места и др. Избягва високите планини като Рила, Пирин и Западните Родопи (Янков 2007). Гнезди основно на широколистни дървета, на височина 6–25 m. Женската снася в началото на май най-често 2 яйца, като мътенето продължава 38–41 дни. Малките напускат гнездата на около 55-дневна възраст. В хранителния спектър са установени обикновена полевка, лалугер, гущер, крехар, водна жаба. Обитава запазени горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи, в близост до просторни тревни съобщества и край селскостопански земи, които птиците използват за ловуване (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 5 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на малкия креслив орел. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (ливади и пасища). Също така изграждането на „къмпинг”, „ски-писта” и застрояването на терените за производствено-складови дейности (имоти с номера 10.63, 10.64, 10.82, 10.81, 10.83, 10.80, 10.84, 10.85, 10.96, 10.86, 10.95, 10.97, 10.98, 10.99 и 10.110) би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A402 Късопръст ястреб Accipiter brevipes Разпространение и биология: С ясно изразена привързаност към речни долини, която определя цялостното му разпространение. По-компактно покрай р. Дунав и по долините на притоците ѝ в Дунавската равнина, в Добруджа (предимно по суходолията), по поречията на някои от по-големите реки в Южна България (Марица, Тунджа, Струма, Арда и др.) и по Северното Черноморско крайбрежие. Останалите гнездовища разпръснати предимно в по-малки долини в полета и ниски планини (Янков 2007). Гнезди на дървета. Гнездото е рехаво, построено върху клоните. Пълното люпило е от 2 до 5 яйца. Инкубационния период е от 30 до 35 дни. Малките напускат гнездото в средата на юли. Храни се с дребни бозайници, птици, влечуги и насекоми. Обитава широколистни гори, често в близост до реки и потоци. Ловува също и в открити терени или земеделски земи (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 1 гнездяща двойка. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и с елементи в средно или частично деградирало състояние, но лесно за възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Не се очакват въздействия върху популацията на късопръстия ястреб. Вида не гнезди в община Копривщица поради голямата надморска височина, а се среща там само по време на прелета и скитанията на индивидите. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A338 Червеногърба сврачка Lanius collurio Разпространение и биология: Разпространенен повсеместно на цялата територия на страната (Янков 2007). Гнезди по открити пространства и обработваеми места, с храсти, пасища с глог, ттрънка и къпина, понякога в хвойна. Гнездящо пролетен, зимува в тропична Африка, завръща се през май. Есенната миграция е главно през август. Храни се с насекоми. Някои правят запаси, като набождат плячката на трън (Svensson 1999). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2000-3000 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Реализацията на инвестиционните намерения в устройствените зони „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне 49,8 ha от местообитанието на вида. Очакваното значително човешко присъствие, вкл. и на МПС, е допълнителен фактор и ще предизвика значително безпокойство. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имоти с номера 10.21 и 14.63) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 35 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). A239 Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos Разпространение и биология: С петнисто разпространение, концентрирано в стари гори в по-високите части на Рила, Пирин, част от Западните Родопи, Западна и Централна Стара планина с прилежащите ѝ части на Същинска Средна гора, както и в Странджа. С разпръснати изолирани находища в Беласица, Славянка, Източните Родопи, Предбалкана и други места (Янков 2007). Обитава стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в., с повече мъртви и отмиращи дървета. Люпилата (3–7 яйца) са през април и май. Мъти 14–16 дни, в гнездото малките престояват 27–28 дни. В края на юни е наблюдавано хранене на малки пред излитане в дупка на ела на 20 m, през юни – излетели млади. Храната се състои 90% от насекоми ксилофаги и ларвите им. Гнездовата територия на двойката в климаксови гори е 100–150 ha и е постоянна (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 60-80 гнездящи двойки. Тя съдържа между 2% и 15% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A095 Белошипа ветрушка Falco naumanni Разпространение и биология: С изолирани единични гнездовища. До към 1997 г. сигурно и твърде вероятно гнездене в Източните и Западните Родопи, Ломовете и Западна Стара планина. След 2000 г. – само твърде вероятно и възможно гнездене в Източните Родопи, Ломовете и района на Мелник (Янков 2007). От 2014 г. в село Левка (Тополовград) в подножието на Сакар е сформирана нова колония, чрез реинтродукция на вида по проект на програмата LIFE+. През 2014 и 2015 година е открита нова непозната до сега колония на вида край гр. Бургас (БДЗП 2015). Колониален вид, гнезди в ниши, площадки или кухини в сгради или дървета. Долита през март-април, снася 4–5 яйца през май. Малките излитат юли–август. Прелет от средата на март до началото на май и от началото на август до средата на октомври. Храна – насекоми и дребни влечуги. Обитава скали и земни стени във вътрешността на страната, в миналото – и в населени места и крайречни стари дървета (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 0-1 индивида срещащи се през размножителния период без да е доказано гнездене. Числеността на вида в зоната е незначителна спрямо националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние, лесно за възстановяване. Зоната е границата на района на разпространение на вида и е оценена с добра стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Вида не гнезди в община Копривщица, а е представен там само с единични, най-вероятно скитащи индивиди. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от потенциално най-благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на потенциалното местообитание на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A215 Бухал Bubo bubo Разпространение и биология: С разпръснато до петнисто разпространение в цялата страна, по-плътно в Източните Родопи, Странджа, Източна Стара планина и около Бургас, Ломовете, Западна Стара планина и планините на юг от нея и др. Отсъства на значителни територии както в равнините, така и в планините. Разпространението отчасти повлияно от разкриването и изоставянето на каменни кариери, благодарение на които видът гнезди в иначе непригодни райони (Янков 2007). Моногамен вид. Гнездовият сезон е от февруари до август. Женската снася 2–4 бели яйца. Мътенето продължава 34–36 дни. През това време се храни от мъжкия. Малките излитат на 7-седмична възраст. Храни се предимно с дребни бозайници (лалугери, таралежи, зайци, скитащи домашни котки). Честа плячка са и птиците – домашни гълъби, гургулици, дроздове, сврачки, патици, полски яребици и др. Ловният район е с радиус 1–2 km. Обитава слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно в скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 2-3 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в добро състояние и елементи в средно или частично деградирало състояние, лесно за възстановяване. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Преки въздействия върху популацията не се очакват, тъй като не се засягат известни убежища на вида. Нито един елемент но проекта на ОУП не засяга площ от благоприятни местообитания на вида. Поради очакваните незначителни промени в настоящите екологични характеристики на местообитанието на вида, оценяваме въздействието като незначително (степен 1). A031 Бял щъркел Ciconia ciconia Разпространение и биология: С плътно разпространение на територията на цялата страна с изключение на планинските терени с голямо вертикално разчленение на релефа или плътни горски масиви, на районите, лишени от влажни зони и тези при надморска височина над 1300 m (Янков 2007). Обитава Предимно населени места в ниските части на страната и в близост до реки, оризища, влажни ливади, язовири и др. През 1994–1995 г. вън от населените места са наблюдавани само около 8% от общия брой гнезда. Размножителният период е от края на март до началото на август. В миналото предпочитан субстрат за гнездене са били дървета, а сега – електрически стълбове (46,4%), дървета (29,8%), сгради (24,1%) и др. В райони с обилна хранителна база има и колониално гнездящи птици. Храната му е от жаби, змии, мишки и др (Бисерков 2015). Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 6 гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена със значима стойност за опазването на вида. Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на белия щъркел. Реализацията на инвестиционните намерения „къмпинг”, „ски-писта” и „резервоар“ в местността Крива река ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (река и влажни ливади). Също така изграждането на „къмпинг” и „ски-писта би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от вида. В противовес, рекултивацията на депа за битови отпадъци (имот с номер 10.21) ще увеличи подходящото хранително местообитание за вида в зоната с около 2.2 дка. Разрушаването на местообитания на вида все пак ще бъде несравнимо повече, като площ от възстановяването на такива. Промените в околната среда ще бъдат трайни и това ще доведе до вероятно снижаване на общата численост на популацията на вида в ЗЗ. Отчитайки отбелязаните по-горе отрицателни въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2). Изтегляне 2.6 Mb. Сподели с приятели:
|