Раздел 2. Политики за защита на националната сигурност на Република България

Противодействието на корупцията е изведено като основен акцент в Програмата на правителството и първостепенен приоритет в Стратегията за Национална сигурност. Формулирани бяха и започна реализирането на конкретни политики за противодействие на престъпността и корупцията в страната. Една от основните цели на правителството е в борбата срещу това явление да се прилага последователен управленски подход, ангажиране на целия властови ресурс на държавата и да се използват всички методи и механизми за превенция и противодействие.

Продължи изпълнението на Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. За реализирането й се ангажираха всички министерства, със съдействието на органите на законодателната и съдебната власт, гражданското общество и бизнес сектора. Интегрираната стратегия се изпълнява чрез конкретни планове за действие, съдържащи мерки, придружени с ясен график и отговорни ведомства, показатели за изпълнение и очаквано въздействие.

Координацията и отчитането на реализирането на мерките от Плана за изпълнение на интегрираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (юли 2011 г. - юли 2012 г.) се извършва от дирекция “Главен инспекторат” към МС, която подпомага дейността на Комисията за превенция и противодействие на корупцията (КППК).

В изпълнение на заложените в Плана за действие мерки са постигнати резултати по отношение на:

- Подобряване на общото координиране на дейностите за превенция и противодействие на корупцията. Министър-председателят утвърди списък на членове на политическите кабинети, отговарящи за провеждане на антикорупционната политика.

- Утвърден е модел (матрица) за планиране и отчитане дейността в областта на противодействие на корупцията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт.

- Предприети са конкретни действия за изменение и допълнение на конкретни закони, с което се влияе пряко върху средата, пораждаща условия за корупционни прояви.

- Актуализирани са устройствените правилници на министерствата, държавните агенции, както и са синхронизирани разписаните функции на инспекторатите в чл. 46 от Закона за администрацията, във връзка с извършените промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПУКИ).

- Изменени и допълнени са редица подзаконови актове (наредби и инструкции), регламентиращи условия и ред за извършване на разрешителен и лицензионен режим, чрез които се влияе пряко върху средата, пораждаща условия за корупционни прояви.

- Чрез изменението и допълнението на ЗОП (в сила от 26.02.2012 г.) се очаква повишаване на степента на законосъобразност на процедурите за възлагане на обществените поръчки и осъществяване на контрол на решенията за откриване на процедури от Агенцията за обществени поръчки.

С цел утвърждаване на принципите, заложени в Стратегията за национална сигурност на Република България, а именно “доброто управление и противодействието на корупцията”, със заповеди на министър-председателя на Република България са утвърдени методика за оценка на корупционния риск, методология за анализ и оценка на ефективността от дейността на администрацията, които се прилагат от инспекторатите по чл. 46 и чл. 46а от Закона за администрацията.

При сложни казуси, изискващи съвместни усилия на повече от една институция, успешна форма на противодействието на корупцията е работата на съвместните екипи на ДАНС и МВР под ръководството на прокуратурата.

2.1. Финансова и икономическа сигурност

Правителството на Република България насочи усилията си за постигане на финансова и икономическа сигурност в съответствие със Стратегията за национална сигурност. Използваха се всички правни, управленски и финансови инструменти за постигането на тези цели. Консултативният съвет по финансова стабилност повиши ефективността си в областта на сътрудничеството за поддържане на финансова стабилност. Във връзка с това е разработен и Национален план за действие в ситуация на финансова криза. Планът обхваща дейностите и ангажиментите на съответните институции както при нормални обстоятелства, така и по време на финансова криза. Приоритетите на Правителството за постигане на финансова сигурност се формираха от:

- Събиране на приходите при висока ефективност и ефикасност и стимулиране на доброволното изпълнение.

- Повишаване качеството на публичните финанси.

- Ефективно управление на държавния дълг и изграждане на прозрачни и сигурни финансови пазари.

- Ефективно управление на публичната държавна собственост.

- Продължаване процеса на фискална децентрализация.

- Защита на публичните финансови интереси.

- Ефективно управление на средствата от ЕС.

Посочените приоритети и цели на правителството се реализираха в рамките на провежданите политики за устойчиви и прозрачни публични финанси, фискална консолидация чрез подобряване събираемостта на държавните приходи и засилен контрол на разходите и ефективен банков надзор.

Нормативните основи в изпълнение на политиката за устойчиви публични финанси бяха заложени с приетия в средата на 2011 г. “Пакт за финансова стабилност”. Пактът представлява промени в Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ), които влизат в сила от 01.01.2012 г. Те предвиждат таван на държавните разходи по Консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 40% от БВП, както и ограничение на дефицита по консолидирания бюджет до 2% от БВП. Целта на одобрените фискални правила е осигуряване на приемственост във фискалната политика и гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на референтните стойности за бюджетния дефицит (3% от БВП) и държавния дълг (60% от БВП). Прилагането на одобрената комбинация от фискални правила ще допринесе за поддържането на стабилността на публичните финанси в дългосрочен план. Изборът на пределния размер на държавните разходи, представени като процент от БВП, е във висока степен обоснован от постигането на баланс между преразпределителната роля на държавата, осигуряването на адекватна социална защита и достигането на оптимално ниво на усвояване на средствата от еврофондовете. Отчитайки нестабилната макроикономическа среда, в изпълнение на средносрочната бюджетна прогноза правителството ще продължи да провежда фискална политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата при спазване на наложените фискални ограничения, което ще гарантира стабилни условия за растеж на икономиката и привличане на инвестиции.

През отчетния период дейностите по фискалната консолидация бяха насочени към създаване на условия за ефективното събиране на държавните приходи и за осигуряване ресурс за изпълнение на фискалната политика и приоритетите на правителството. В изпълнение на тази цел през 2011 г. приключи задължителното за някои видове търговци изграждане на дистанционна връзка между техните фискални устройства и системата на НАП с цел отчитане оборотите от продажбите и пълен контрол върху движението на стоките, което “изважда на светло” обороти от сивия сектор. Наредбата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства задължава и всички други търговци в страната да изградят GPRS връзка със системата на НАП в срок до 31.03.2012 г. Въвеждането и прилагането на Наредбата за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, доведе до растеж от 23% на акцизите от алкохолни напитки и пиво, като годишният ефект се оценява на около 35 млн. лв.

Дефицитът по КФП за 2011 г. се равнява на 2% от прогнозния БВП, при 4% за 2010 г., като свиването е в размер на 1 335,1 млн. лв. Бюджетното салдо бе преизпълнено спрямо целта, заложена в ЗДБРБ за 2011 г. с 0,5-процентен пункт. Подобряването на бюджетната позиция на България през годината й отреди място сред малкото страни от ЕС (Германия, Естония, Люксембург, Финландия, Швеция), чиито бюджетни позиции са в съответствие с прага от 3% от БВП съгласно Пакта за стабилност и растеж. Постигнатата фискална консолидация и привеждането на бюджетната позиция устойчиво под референтната стойност на Пакта за стабилност и растеж съответстват на препоръките на Съвета на ЕС във връзка с процедурата по наличие на прекомерен дефицит в България, с което се очаква през 2012 г. процедурата да бъде окончателно прекратена. Бюджетната дисциплина, успешната фискална консолидация и ниската държавна задлъжнялост бяха оценени положително от водещи рейтингови агенции.
2.2. Външна политика за сигурност

С оглед неутрализиране на съществуващите и възникващи заплахи и рискове за сигурността, които придобиват все по-сложен характер, и през 2011 г. продължи тенденцията за укрепване на сътрудничеството между държавите и нарастване на ролята на международните организации чрез прилагане на многостранен и всеобхватен подход. Водещите международни организации (ООН, НАТО, ЕС и ОССЕ) продължават да се трансформират, търсейки начини за обединяване на своите усилия и избягване на дублиране.

Република България приветства поставянето на акцент в дискусиите през 2011 г. върху ролята на посредничеството предвид общата позиция на ЕС за необходимостта от усилване на капацитета на ООН за превантивна дипломация. Оценяваме по достойнство инициативата “Нов хоризонт” като необходима рамка за реформиране и по-нататъшно развитие на мироопазващите операции на ООН. Приветстваме създаването на Глобален форум за противодействие на тероризма като израз на обединената воля на международната общност.

През 2011 г. Северноатлантическият алианс пристъпи към осъществяването на своята нова Стратегическа концепция, приета на срещата на върха на НАТО в Лисабон на 19-20.11.2010 г. В подкрепа на усилията на международната общност по изпълнение на Резолюции N^o 1970 и 1973 на СС на ООН НАТО осъществи една от най-успешните операции в своята история - операцията “Обединен защитник” в Либия. Страната ни взе участие чрез изпращането на фрегатата “Дръзки” със 160 души на борда за изпълнение на задачи по прилагането на оръжейното ембарго.

Започналият през 2011 г. процес на преход в Афганистан доведе до предаване на Афганистанските национални сили за сигурност (АНСС) на отговорностите за сигурността на провинции, обхващащи половината от населението на страната. Това създаде условия за постепенно преминаване от активни военни операции на ръководените от НАТО сили ИСАФ към оказване на подкрепа АНСС. В рамките на постепенното намаляване на числеността на силите на НАТО и преструктуриране на техните отговорности, на 30.11.2011 г. Министерският съвет прие Стратегия за трансформиране на участието на въоръжените сили на Република България в операцията на НАТО в Афганистан, съобразена с приоритетите на външната ни политика и националната сигурност. Предвижда се поетапно и съгласувано със съюзниците намаляване на числеността на българския контингент с около 80% до края на 2014 г.

В условията на рязко засилилото се през юли 2011 г. напрежение в Северно Косово, ръководените от НАТО сили КФОР предприеха решителни и ефективни действия по изпълнение на възложения им от СС на ООН мандат и потвърдиха своето решаващо значение за осигуряване на стабилна среда за сигурност и свобода на движението в Косово.

През 2011 г. бе постигнат значителен напредък по изпълнението на решението от Лисабон за изграждане на противоракетна отбрана на НАТО, която ще се основава на принципа на неделимостта на сигурността на съюзниците. Приключилият успешно първи етап от Поетапния адаптивен подход на САЩ за ПРО в Европа допринася за укрепването на трансатлантическата връзка и осигурява на страната ни достъп до защита, която на този етап не може да бъде осигурена от друг източник. Въпреки отсъствието на напредък по изпълнението на съвместните решения от Лисабон за определяне на рамките на сътрудничеството НАТО-Русия по ПРО, страните - членки на НАТО, запазват своя ангажимент да работят за сближаване на позициите и продължаване на практическото сътрудничество в Русия в други области.

Република България активно подкрепя ангажимента на НАТО за “отворени врати” за присъединяване на нови членове, което остава важен фактор за сигурността и стабилността на Западните Балкани и Черноморския регион.

През 2011 г. България участва активно във формирането и осъществяването на политиките на ЕС, по-специално в областите на Общата външна политика и политиката на сигурност(ОВППС), Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и присъединяването към шенгенското пространство.

Последователната подкрепа на Република България за европейската перспектива на Западните Балкани бе обусловена от убедеността ни, че няма реалистична алтернатива, която да гарантира стабилността, просперитета и необратимостта на политическите и икономическите реформи в региона. Подкрепяме кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС. Даваме си сметка, че европейската перспектива на региона няма да бъде цялостна без Косово.

Република България в рамките на своите възможности подпомагаше демократичните трансформации в Арабския свят, пример за което са двете конференции в рамките на Софийска платформа: “Опитът на Централна и Източна Европа и промените в Близкия изток и Северна Африка” (05-07.05.2011 г.) и “Правосъдие в период на преход” (02-03.12.2011 г.). През 2012 г. е планирано провеждане на Работна група по реформата в сектора за сигурност.

Процесът на задълбочаване на икономическата интеграция и политическо асоцииране на източните съседи на ЕС следва да продължи в зависимост от индивидуалния напредък на всяка от страните. Украйна е стратегически партньор на ЕС. Преговорите за сключване на споразумения за асоцииране с Р Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан следва да продължат. Развитието на ситуацията в Беларус продължава да предизвиква безпокойство предвид липсата на реформи, водещи до установяването на плуралистична демокрация и правов ред.

През 2011 г. ситуацията в Южен Кавказ остана деликатна. Рискът от потенциално насилие остава най-висок в Нагорни Карабах. Продължаването на статуквото е неприемливо, но каквито и да било опити за разрешаване на конфликта със сила също биха били недопустими. На фона на предизвикателства пред сигурността в региона, считаме, че някои позитивни развития по приднестровския конфликт са окуражаващи.

В края на 2011 г. българският принос в операции и мисии на ЕС в рамките на ОПСО възлиза на около 200 души, като голяма част от тях са разположени в региона на Западните Балкани, но също така и в Грузия, Афганистан, Израел/ПАВ и към щаба на военноморската операция “Аталанта” в района на Африканския рог.

През 2011 г. бе осигурен български принос в работата на ОССЕ във връзка с протичащите процеси на по-нататъшната адаптация на организацията към динамично променящата се глобална среда и необходимостта от съгласуван с другите международни организации всеобхватен подход за гарантиране на международната сигурност и безопасност.

Основната цел на усилията и сътрудничеството в областта на неразпространението продължи да бъде ефективното противодействие на главната заплаха за международната сигурност - опасността от разпространение на ОМП, средствата за тяхната доставка и попадането им в ръцете на терористи и екстремисти, включително чрез придобиване на ядрени, химически, биологични и радиологични способности.

През първата половина на 2011 г. продължи успешното българско председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). Република България бе и председател на Политико-военния направляващ комитет към Споразумението за многонационалните мирни сили в ЮИЕ (ММСЮИЕ). Предложихме Щабът на Бригадата Югоизточна Европа (SEEBRIG) да бъде дислоциран постоянно на българска територия.

През 2011 г. страната ни продължи своето участие в дейността на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR), която съдейства за подобряване на оперативната съвместимост между военноморските сили на страните участнички и е един от значимите инструменти за гарантиране на мира и стабилността в региона.

Република България е първата в Европа страна с приета правителствена Национална стратегия за демографско развитие до 2020 г. Създаден е работен формат за осъществяване на демографската политика, който включва координация от МТСП на Междуведомствена работна група с участие на експерти от всички министерства, неправителствени организации, изследователски центрове и институции, които изготвят годишни национални планове за действие и отчети за тяхното изпълнение. От правителството са приети 3-годишни национални планове за изпълнение й, както и Система от показатели за мониторинг на изпълнението на Стратегията и годишните планове, гарантираща наблюдение по над 500 променливи в три съпоставими и сравними модула - държавна статистика, административна статистика, резултати от социологически проучвания. Създадена е база данни, която следва да се поддържа и развива за нуждите на всички политики в МТСП - социално подпомагане, социално осигуряване, пазар на труда, законодателни инициативи и нормотворчество и др.

Постигнати са сериозни резултати с относителна устойчивост по отношение подобряването на редица демографски показатели - повишаване на раждаемостта и в частност раждането на второто дете в семейството. Демографската политика на Република България е сочена като добра практика в ЕС, която отразява изцяло хоризонталния подход към проблематиката.

Съществен риск пред социалната сигурност на населението е изпадането в бедност и социална изолация. Националната цел е до 2020 г. броят на живеещите в бедност да намалее с 260 хил. души. За да се гарантира в по-висока степен социалната сигурност на определени рискови групи, а оттук и общата социална сигурност в контекста на националната сигурност се предвижда разработването на национална стратегия за борба с бедността и социалното изключване.

Инициирани са законодателни промени в сферата на образованието, с които да се гарантира равен достъп до качествено образование за всички деца и ученици, да се създадат условия за развиване на капацитета на образователните институции за създаване, изпълнение и оценка на училищни политики, превръщащи ги в среда за формиране на демократично гражданско общество.

Основната цел на образованието вече не може да бъде механичното усвояване и възпроизвеждане на готови масиви от знания. В информационния век, в обществото на знанието основната цел на образованието трябва да бъде развитието на умения за работа с постоянно променяща се информация и усвояване на методи на учене, на ключови компетентности и нагласи за учене през целия живот.

Усилията на Министерство на здравеопазването през периода 2010 - 2011 г. бяха насочени към преодоляване на негативните тенденции в общественото здраве чрез активна политика по промоция на здравето, за превенция, диагностика и лечение на заболяванията, за рехабилитация и здравни грижи за пациентите, за квалификация и компетентност на персонала, за качество на здравната система и ефективност на управлението.

През 2011 г. Министерството на здравеопазването разработи Концепция за по-добро здравеопазване, определяща основните цели, насоки и приоритети за организационна промяна и бъдещо устойчиво развитие на националната здравна система. Концепцията е основен стратегически документ, целящ преустановяване на задълбочаващите се негативни тенденции и дезинтеграция на здравеопазването, подобряване на общественото здраве и постигане по-висока степен на национална здравна сигурност.

Особено внимание се отделя на дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряването на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве.

С цел недопускане на разпространение на заразни заболявания в страната се осигурява закупуване на необходимите количества ваксини и биопродукти, които са задължителни по Националния имунизационен календар, и поддържане на висок имунизационен обхват на населението; провеждане на извънредни имунизационни кампании сред уязвими групи от населението; недопускане внос и разпространение на заразни болести чрез упражняването на граничен здравен контрол.

Специални действия се предприемат за превенция на масови заболявания сред уязвими и маргинализирани групи от населението.

От особено значение за гарантирането на бърз отговор при възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве, е своевременното осигуряване на спешна медицинска помощ. Отчитайки важността на проблема, усилията на Министерството на здравеопазването през 2011 г. бяха насочени и към подобряване на достъпа на населението до спешната медицинска помощ. Разработената Концепция за устойчиво развитие на системата за спешна медицинска помощ, представена на широко обществено обсъждане, предвижда конкретни мерки за подобряване на структурата на системата, като въвеждане на стандарти за изпълнение на спешните повиквания, включване в спешните екипи на нов вид персонал - парамедици, подобряване на квалификацията и мотивацията на човешките ресурси. Част от предвидените в Концепцията мерки са в процес на изпълнение.

В областта на лекарствената политика, която е свързана със значим обществен отзвук и напрежение, основна цел е утвърждаването на единни стандарти за рационална лекарствена употреба и унифицирани критерии за включване в системата за заплащане на лекарствени продукти с обществен ресурс. Засилен е контролът върху отпускането на лекарствени продукти по лекарско предписание в аптеките, както и чрез въвеждане на по-сериозни санкции на аптеки и фармацевти, които отпускат такива продукти без рецепта.
2.4. Енергийна сигурност

Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. поставя сред основните енергийни цели и защитата на интересите на обществото и потребителите, борбата с климатичните промени на възможно най-приемлива цена и разумно разпределение на рисковете и заплахите за енергийните доставки. С този документ се полагат основите за гарантиране енергийната сигурност, ефективност и пренасочване на финансовия ресурс за по-чиста среда и устойчив начин на живот. Енергийната стратегия отразява политическата визия на правителството и е съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика за сигурност и със световните тенденции в развитието на енергийните технологии.

Изискването за надеждно енергоснабдяване на България налага отчитане както на националните специфики, така и на правилата на ЕС. От гледна точка на европейската рамка е важно да бъде отбелязано, че конкуренцията при изграждане на електропроизводствени мощности се осигурява чрез прозрачна разрешителна процедура. Същността на тази процедура се състои в това, че всеки инвеститор има правото на свободно решение за влагане на средства в нова централа, като поема както рисковете, така и печалбите от инициативата си.

Особено важно е да се отбележи, че подобряването на енергийната сигурност и повишаването на енергийната независимост на страната е необходимо координирано изпълнение на ангажименти от всички ангажирани в този процес - енергийните дружества и заинтересованите ведомства.

През 2011 г. беше постигнат значителен напредък и в изпълнение ангажиментите на страната по защитата на обектите от европейската и националната критична инфраструктура (ЕКИ и КИ), произтичащи от Директива 2008/114/ЕС. Извършени са необходимите законодателни промени в Закона за защита при бедствия, с който се въвеждат изискванията на Директива 2008/114/ЕС, касаеща и сектор “Енергетика”. В процес на създаване са необходимите подзаконови нормативни актове. В процесите по установяване и означаване на европейската критична инфраструктура със съседните ни държави - членки на ЕС, Румъния и Гърция, са определени обектите и предстои прилагането на трансграничните изисквания за тях. Постигната е екипност в работата между отделните ведомства както на национално ниво, така и при срещите с представителите на съседните страни.

Продължават процесите по установяване на обектите от критичната инфраструктура от системата на МИЕТ и изготвяне регистър на обектите, както и дигитализирането им върху информационна платформа с използване на ГИС технологиите.

Извършват се непрекъснато контролни дейности върху потенциално опасните обекти от системата на Министерството с цел повишаване контрола и защитата им (водостопански обекти и хидротехнически съоръжения, хвостохранилища, сгуроотвали и язовири). Работи се по създаване на методики за оценка на рисковете и заплахите на уязвимостта на обектите от КИ.

През 2011 г. продължи реализирането на програмата на Правителството за изграждане на нови междусистемните връзки с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, която е в съответствие на Регламента на Европейския парламент и Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ. Тази стратегия е предприета, отчитайки ключовата роля на тези държави за сигурността и диверсификацията на доставките, либерализацията на газовия пазар и за използването на значителния свободен капацитет на националната газопреносна мрежа за пренос към съседни страни.

С цел извършване на реформа и цялостна промяна в управлението на водния сектор, през 2012 г. продължава разработването на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Целта е да се създаде оптимален модел за управление на сектора по отношение на собствеността и управлението на водната инфраструктура, възможностите за финансиране и ще бъдат заложени принципите на открита и предсказуема политика за управление на водите.

Разработени са проекти на съответните подзаконови нормативни актове (наредби) за постигане на добро химично състояние и опазване на повърхностните води от замърсяване вследствие на заустване на отпадъчни води. Приети са нови наредби съответно за определяне на реда и начина за провеждането на мониторинг на водите и на техническите спецификации за химически анализ, както и за защита и съхранение на морската околна среда на Черно море.

За по-доброто усвояване на природните ресурси, за първи път е създадена нормативна възможност общините да управляват някои от находищата на минерални води, изключителна държавна собственост, по тяхно искане.

Разработени са и са приети законодателна рамка и подзаконови нормативни актове за намаляване образуването на отпадъци, ограничаване използването на природните ресурси и увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци. Утвърден е Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране. Приет е от Министерския съвет проект на нов закон за управление на отпадъците.

Създадена е организация за управление и контрол върху индустриалните източници на замърсяване на въздуха и са предприети адекватни, активни и последователни мерки за подпомагане на общинските власти в провеждане на дългосрочна устойчива политика за подобряване качеството на атмосферния въздух. Във връзка с констатирано несъответствие с нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ) за серен диоксид на територията на общините Гълъбово, Димитровград, Кърджали и Перник са предприети мерки за ограничаване или спиране дейността на съответните предприятия. Актуализира се нормативната уредба за подобряване качеството на течните горива и за постигане на необходимото състояние на атмосферния въздух.

Възстановена е акредитацията на България за участие в международна търговия с емисии на парникови газове съгласно механизмите по чл. 6, 12 и 17 на Протокола от Киото, както и за пълното участие на българските компании в Европейската схема за търговия с квоти.

Постигнато е приоритетно, целенасочено и по-прозрачно разпределение на финансовите средства по линия на международни и национални финансови източници. Възстановен е диалогът с ЕК в сектор “Околна среда”. Значително нарасна усвояването на средствата от фондовете на ЕС - от октомври 2009 г. до момента, по ОП “Околна среда” са извършени 3,8 пъти повече плащания, в сравнение с периода от 2007 г. до октомври 2009 г., както и подготвянето на проектите в областта на управлението на отпадъците, водите и биоразнообразието.

ЕК оцени високо предприетите през 2011 г. от българското правителство действия и отбеляза, че то демонстрира решимост и ангажимент за продължаване на процеса на реформите. Продължи реформата в съдебната система, беше укрепено законодателството относно конфликта на интереси, беше предприета и структурна реформа в полицията и системата на наказателните съдилища. Качественото правосъдие се основава на по-добро управление на съдебната система. През изтеклата година съдебната реформа продължи да се развива за постигане на стратегическите си цели. След последния годишен доклад на ЕК България проведе реформа на съдебните структури, които се занимават с делата за организирана престъпност. На 01.01.2012 г. заработиха специализираните наказателни съдилища и прокуратури. При подготовката за стартиране на тяхната дейност особена важност беше отдадена на обезпечаването на ефективността и независимостта на тези специализирани структури. Конкурсите за подбор на магистрати в тези специализирани звена се проведоха в условията на прозрачност, като станаха пример за ефективността на новите правила за назначенията на магистрати.

Министерството на правосъдието предприе действия за изменения и допълнения в редица закони, имащи значение за националната сигурност.

Продължи подготовката на изцяло нов Наказателен кодекс (НК), като беше изготвен проект на Обща част (публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието през януари 2011 г.). Водещ принцип за проекта на нов НК е чрез изготвянето му да се отговори на настъпилите промени през последните 20 години както в обществените отношения, така и в социално-икономическата сфера, като чрез създаване на нови правила се гарантира адекватна наказателноправна защита на тези промени.

Разработването на Особената част на новия НК също продължи, за да се постигне адекватна наказателноправна защита на съвременните обществени отношения с прецизиране на отделните глави престъпления съобразно общия им родов обект на престъпно посегателство, отпадане на престъпни състави, загубили обществената си опасност, обявяването на други такива за административни нарушения и предвиждане на нови престъпления.

Министерството на правосъдието разработи, а Министерският съвет прие Концепция за продължаване на реформата на административното правосъдие и правораздаване за периода 2011 - 2014 г. Необходимостта от този акт, подобно на промените в наказателноправната сфера, също се определя от развитието на обществено-политическите и социално-икономическите отношения в Република България в контекста на пълноправното й членство в ЕС с оглед усъвършенстване и актуализиране на правния регламент за ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица за осъществени административни нарушения.

Продължава дейността по мониторинг и анализ на приложението на Гражданския процесуален кодекс, Закона за съдебната власт, Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс с оглед обективна оценка на въздействието на законовите промени.

Министерството на правосъдието продължи работата по подготовката на Закона за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, след внасянето на проекта в Народното събрание от народни представители. Целта на този закон е установяване на процедурите за гражданска конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, като ефективно средство за борба с организираната престъпност и корупцията.

Категоричната позиция на Република България е обявяването за международна недопустимост на тероризма под каквато и да е форма. Работи се за пълно хармонизиране на българското законодателство с основополагащите международни документи в сферата на противодействието на тероризма: Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма; Стратегията и Плана за действие на ЕС за борба с тероризма; Стратегията и Плана за действие на ЕС против радикализацията и набирането на терористи; Инициативите и директивите на Съвета на ЕС и ЕК, касаещи противодействие на финансирането на тероризма, защита на европейската критична инфраструктура и др. Политиката и мерките в това направление намират отражение в актуализирания Национален план за противодействие на тероризма.

През годината са приети Национална стратегия на Република България за интеграция на ромите (2012-2020 г.) и План за действие за нейното изпълнение. В процес на реализация е съвместен “Проект за дерадикализация на младежта” между Държавна агенция “Национална сигурност”, МВР, МОМН, Столична община, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и неправителствени организации.

Службите за сигурност осъществяват непрекъснат мониторинг на средата за сигурност по отношение на рисковите процеси, извършват систематично обобщение и оценка на цялата постъпваща информация, които под формата на тематични анализи се предоставят на държавното ръководство за вземане на необходимите управленски решения. Привличат се експерти, които да извършат оценка на литература, аудио- и видеоматериали за наличие в тях на елементи на антидемократична идеология, с цел предприемане на адекватни мерки.

МВР провежда последователна административна реформа, целяща оптимизиране дейността на структурите за изпълнение мисията на Министерството в условията на финансова криза. Въпреки че през 2009 г., за сметка на щата и бюджета на Министерството, в състава на МВР преминаха допълнително близо 2412 служители от Гражданска защита, тел. 112 и Специалната куриерска служба, щатът на Министерството последователно беше намаляван. Процесът се осъществи така, че да се съхрани способността на структурите да изпълняват дейността си.

Поставено е началото на изграждането на модерна криминална полиция в Република България. Националното законодателство е реформирано чрез изменения на Закона за МВР и наказателнопроцесуалната уредба. Създадена е възможност всички полицейски служители да извършват процесуално-следствени действия. Като резултат 95% от разследванията в страната се извършват от полицейски служители, при което е възможно щатните разследващи полицаи да се концентрират върху усложнената престъпна дейност.

За преодоляване на недостатъците в полицейската статистика и в изпълнение на конкретните задачи и дейности, залегнали в Стратегията за развитие на Националната статистическа система на Република България 2008-2012 г., са предприети законови, организационни и технически мерки за изграждане на обективна и рационална система за регистриране на извършените престъпления. За изпълнение на цялостната политика в МВР се реализира Концепция за полицейската статистика за престъпленията от общ характер.

При противодействието на организираните форми на престъпност се реализира проактивен подход, като са приведени в известност знаковите фигури - лидери на престъпни групировки. Към декември 2011 г. те са 299 души, като срещу 238 от лицата има заведени досъдебни производства или заявителски материали. Ефективно са неутрализирани 139 лидери, като срещу тях има наложени мерки за неотклонение.

През 2011 г. структурите на МВР са провели повече от 120 големи операции по противодействие на престъпността, при които са разбити: 11 нелегални лаборатории за таблетиране на наркотични вещества; три печатни бази за производство на фалшиви банкноти; организирана престъпна група (ОПГ), извършила най-малко шест поръчкови убийства; ОПГ, специализирала се в извършване на въоръжени грабежи; международна престъпна група, извършвала престъпления с електронни платежни инструменти; няколко групи за телефонни измами, кражби на МПС и др. Наблюдавани са общо 613 ОПГ, извършващи престъпления на територията на страната, в страни - членки на ЕС, и други държави. Частично или напълно разкрита и документирана е дейността на 254 ОПГ (Приложение N^o 1) .

Общо 422,140 кг е количество на заловения хероин на територията на България, предназначен за пазарите в Западна Европа. Въпреки че страната ни не стои на основните пътища на трафика на кокаин от Южна Америка за Европа, при съвместни операции с партньорски служби на чужда територия са заловени 664,600 кг кокаин (Приложение N^o 2).

В резултат от противодействието на производството на неистински парични знаци по оценки на Европол и европейските финансови институции страната ни е допринесла за спада в разпространението на фалшиви евро банкноти в ЕС. Конфискувани са фалшиви банкноти на стойност 630 000 евро, 1 537 500 щ. д. и 8400 лв.

При икономическата престъпност се регистрира намаление с 21,9%. Приорититно се противодействаше на данъчни престъпления с акцент върху измами с ДДС. Неутрализирани са значителен брой престъпни групи, като се постигна превантивен ефект по отношение повишаване на постъпленията в националния бюджет. Наложени са обезпечителни мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в размер над 13 млн. лв. Установените щети се оценяват на повече от 46 млн. лв.

При разкриването на престъпления, свързани с “изпирането на пари”, са установени щети над 37 млн. лв., 6,2 млн. евро и повече от 6 млн. щ. д.

Провежда се активна политика за противодействие на престъпленията срещу интелектуалната собственост. При проведени над 350 операции са иззети 464 905 стоки от различни артикули под чужда индустриална собственост (Приложение N^o 3). Намаля с 2% използването в страната на нелегален софтуер. Това е най-големият спад в Югоизточна Европа от 2006 г. При това са предотвратени щети за бюджета и правоносителите над 76,5 млн. лв. Образувани са 253 досъдебни производства и са осъдени 21 лица.

Системно се противодейства на контрабандата и разпространението на акцизни стоки без бандерол, фалшив бандерол или с бандерол с изтекъл срок. Устойчива е тенденцията към увеличаване броя на иззетите количества цигари (463 249 523 къса), което е с 19,8% повече спрямо 2010 г. Като следствие от проведените операции иззетите количества алкохол намаляват с близо 85%. Предотвратените щети за държавния бюджет са в размер приблизително 720 млн. лв.

Значимостта на проблемите с посегателствата срещу културно-историческото наследство на страната е подложена на обществена дискусия на проведената през декември 2011 г. кръгла маса. Инициирани са законови промени, целящи подобряване на координацията и разпределяне на отговорностите между компетентните институции. През годината са неутрализирани близо 60% от съществуващите от началото на прехода престъпни групи. Предотвратени са щети за над 2,5 млн. лв.

Извеждането на противодействието на конвенционалната престъпност като приоритет доведе до общ спад в престъпността от 14,2%. Спряна е негативната тенденция за ежегодно повишаване ръста на домовите кражби. Усилията по опазване на обществения ред и проактивното противодействие на престъпността бяха насочени към малките населени места, курортните и туристическите комплекси, опазването на селскостопанската продукция и имущество, социално уязвимите и рисковите общности, осигуряване на обществения ред и сигурност при провеждане на масови и мащабни мероприятия (Приложение N^o 3).

Системно въздействие върху организирани групи за кражби на автомобили и задържането на знакови автокрадци доведе до значителен спад при посегателствата срещу МПС, като са регистрирани най-ниски нива от 2000 г. През 2011 г. посегателства срещу МПС са намалели с 18,4% спрямо 2010 г.

Предприеманите системни мерки за опазване на селскостопанската продукция осигуриха възможност стопаните да приберат плодовете на труда си и да реализират печалби като резултат от разбиване на съществуващи картелни схеми при изкупуване на селскостопанската продукция.

През 2011 г. са разследвани общо 192 134 досъдебни производства, от тях с мнение за предаване на обвиняемите лица на съд - 54 080, а за прекратяване - 29 185.

По българско-холандски проект се работи по въвеждане в експлоатация и софтуерно усъвършенстване на единен автоматизиран регистър по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ВОБВВПИ).

Изгражда се системата SCEPYLT - национална точка за обмен на информация с компетентните органи на страните - членки на ЕС, по контрола на транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия, боеприпаси и на европейските паспорти както на територията на България, така и от и до територията на други страни членки (Приложение N^o 4).

В изпълнение на насоките на ЕК относно безопасността на движението, за предприемане на действия за намаляване на броя на убитите от пътнотранспортни произшествия през периода 2011 - 2020 г. с 50% спрямо 2010 г. са предприети последователни мерки. Направени са промени в Закона за движението по пътищата, с което се откри възможност за по-ефективно използване на техническите средства и системи за контрол и създаване на фонд за безопасност на движението. Разработена е Национална стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата на Република България през периода 2011 - 2020 г., приета от Министерския съвет на 22.12.2011 г.

През 2011 г. от пътнотранспортни произшествия са загинали 657 души, което е сравнимо с данните за 1963 г., когато автопаркът в страната е бил приблизително 10 пъти по-малък.

В изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България е разработена секторна политика, която се реализира чрез Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 - 2020 г., приета от Министерския съвет на 23.02.2011 г. Създадени са механизми и структури за прилагането на стратегията. Общата координация се осъществява от Национален съвет по миграционната политика, като дейността му се осигурява от Секретариат, обособен като структура в МВР. За изпълнението на стратегията е утвърдена Стратегическа програма за интегрирано управление на връщането (2011 -2013 г.).

През март 2011 г. в гр. Любимец е открит вторият специален дом за временно настаняване на чужденци с капацитет 300 души.

За изграждането на способности за реагиране при повишен миграционен натиск през май 2011 г. е приет План за действия на МВР при възникване на кризисна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск към Република България.

През 2011 г. на държавната граница на България са задържани 1222 незаконни мигранти. От тях на вход са задържани 974 незаконни мигранти - граждани на трети страни (990 души за 2010 г.), което е показател за спад на миграционния натиск.

С оглед рисковете и заплахите е актуализирана Стратегията за развитие на Гранична полиция след присъединяването на България към Шенген.

В съответствие с Концепцията за въздушно наблюдение на Република България продължава развитието на въздушния компонент в наблюдението на държавната граница. Към настоящия момент Гранична полиция разполага с четири хеликоптера и две авиобази за постоянно базиране, с което се осигурява пълно оперативно покритие на външните граници на ЕС.

От юни 2011 г. на българско-македонската граница функционира Съвместен контактен център Гюешево, открит в изпълнение на споразумение между правителствата на България и Р Македония. От септември 2011 г. стартира успешно прилагането на споразумението с Р Македония за смесени патрули по държавната граница (Приложение N^o 5).

След установеното значимо изоставане в подготовката за покриване на шенгенските стандарти в областта на граничния контрол са планирани и реализирани поредица от мерки, които да осигурят покриване на шенгенските стандарти в областта на граничния контрол. МВР разработи и започна да координира изпълнението на Национален шенгенски план за действие. Като резултат в кратки срокове са усвоени 100% от финансовите средства по Инструмента Шенген. В допълнение към това и независимо от неблагоприятната икономическа обстановка е осигурено национално финансиране в размер около 100 млн. лв.

С това България успя не просто да изпълни заложените изисквания и предпоставки за членство в Шенген, но въведе и прилага най-добрите практики в редица области - “Морски граници”, “Въздушни граници”, ШИС/СИРЕНЕ и “Визи”.

Последователно се работи по подзаконовата нормативна уредба в областта на пожарната безопасност и защитата на населението. Изготвени са 29 проекта на нормативни актове. Разработени са проекти на Стратегия за развитие на доброволните формирования за защита при пожари, бедствия и други извънредни ситуации в Република България и Стратегия за гражданска безопасност (Приложение N^o 6).

Утвърждаването на доброто управление и създаването на необходимите условия за гарантиране на националните интереси имат важно значение за националната сигурност. Ефективното реагиране на различни по характер кризи се постига чрез изграждане на гъвкава и устойчива национална система за управление при кризи и развитие на интегрирани военни и граждански способности за това.

Политиката на Република България е насочена към постигане на по-високи нива на сигурност, превенция и защита на обектите от националната и европейската критичната инфраструктура в съответствие с изискванията, заложени в Директива 2008/114 на ЕС. Предприети са поредица от стъпки по транспониране директивата в националното законодателство: прието е ПМС N^o 18/01.02.2011 г. за установяване на критичната инфраструктура; подготвени са специализираните текстове, касаещи сектор “Енергетика” в ЗИД на Закона за енергетиката и подзаконовата нормативна база; стартирани са инициативи, с участието на компетентните ведомства, за спешно актуализиране на действащата нормативната база в страната в насока повишаване контрола и защитата на водни обекти и хидротехнически съоръжения, потенциално опасни хвостохранилища, сгуроотвали и местни общински язовири, както и за създаване на нов пълен Регистър на тези потенциално опасни обекти.

Определени са обектите от енергийната европейска критична инфраструктура между България и Румъния. Внесен е за одобрение и финансиране по оперативна програма “Административен капацитет” - Проект за осигуряване на ГИС информационна платформа и трансфер на ноу-хау и добри практики между България и Румъния за обектите, представляващи европейска критична инфраструктура.

Компетентните органи предприемат предвидените от закона мерки за ефективно и адекватно противодействие на опити за нерегламентиран достъп, за оценка на риска и премахване на условията за неговото осъществяване, както и за ограничаване на евентуалните вреди за интересите на България в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика и защитата на конституционно установения ред. Последователната превантивна дейност са осъществява както по линия на общия и прекия контрол, така и чрез методическо ръководство на организационните единици.

Приоритет в защитата на класифицираната информация остава сигурността на автоматизираните информационни системи и мрежи, предвид нарастващата им уязвимост от нерегламентиран достъп или деструктивно въздействие поради бързото развитие на информационните технологии и превръщането им в среда за осъществяване на цялостната дейност на организационните единици.
2.7. Отбранителна политика

Усилията в отбраната бяха съсредоточени за реализиране на целите и приоритетите, произтичащи от Стратегията за национална сигурност, Бялата книга за отбраната и въоръжените сили и от Националната отбранителна стратегия, както и върху изпълнението на заложените дейности в Плана за развитие на въоръжените сили до 2014 г. и Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г.

Независимо от ограничения бюджет за отбрана, продължи изграждането и развитието на способностите в контекста на поетите съюзни ангажименти към НАТО и на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Най-важният фактор за реално развитие на способностите на въоръжените сили са ресурсните условия, при които тази дейност се осъществява. На основание на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и Постановление N^o 334/29.12.2010 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. беше утвърден бюджет на Министерството на отбраната за 2011 г. в размер на 1 012 240 хил. лв., което представлява 1,31% от БВП. През 2011 г. реалният бюджетен разход на Министерството на отбраната възлезе на 1 036 656 хил. лв., в т. ч. държавна субсидия, получени трансфери и други в размер на 1 006 292 хил. лв. и реализирани собствени приходи в размер на 30 364 хил. лв. Осъществените от Министерството на отбраната разплащания по участието на Въоръжените сили в многонационални формирования, операции и мисии зад граница, съвместна подготовка и международни учения са в размер на 55 803 хил. лв.

Анализът показва, че процентно разходите за личен състав са намалели в резултат на извършената реорганизация. Постъпателно нараства относителният дял на текущата издръжка. Увеличава се и относителният дял на капиталовите разходи. Подобрява се вътрешното разпределение на разходите и се доближава до съотношението, заложено като цел в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили.

След като през 2010 г. системата за отбрана беше стабилизирана и поставена на солидна концептуална основа, през 2011 г. беше върнат фокусът върху бойните способности - подготовка, модернизация, участие в мисии и операции. Подобрено беше качеството на бойната подготовка и беше повишена оперативната съвместимост. Проведените съвместни и международни учения през 2011 г. са повече от 1/3 в сравнение с предходната година. Продължи използването на съвместните българско-американски съоръжения за повишаване нивото на подготовка на формирования от Сухопътни войски и Военновъздушните сили и подобряване на оперативната им съвместимост.

Въоръжените сили изпълняват възложените мисии “Отбрана”, “Подкрепа на международния мир и сигурност” и “Принос към националната сигурност в мирно време”.

Министерството на отбраната активно участва във формирането на политиките по сигурността и отбраната в НАТО и ЕС и осигури адекватен принос за тяхното реализиране. През септември 2011 г. две години предсрочно приключи изпълнението на Плана за интеграция на българските въоръжени сили в НАТО.

Завършени бяха проектите за доставка на самолетите C-27J “Спартан” и хеликоптерите “Кугър” във Военновъздушните сили, във Военноморските сили бяха доставени три хеликоптера “Пантер” и беше въведена система “Екран”, а в Сухопътните войски беше получена нова техника по договора с “Даймлер Крайслер”. Предоговорени бяха останалите в наследство договори, без загуби за Министерството на отбраната, като средствата бяха пренасочени към поддръжка на новата техника. Останаха нерешени въпроси по договора за хеликоптерите “Кугър” и се водят допълнителни преговори за тяхното финализиране.

В ход е изграждането на първата от планираните шест батальонни бойни групи. Групите представляват коренно нова философия на организация, подготовка и използване на Сухопътните войски. Те ще бъдат мобилни, маневрени и еднакво готови в кратки срокове да изпълняват успешно и трите мисии на въоръжените сили.

В условията на криза беше важно да продължи търсенето на нови и по-ефективни начини за изразходване на ресурсите за отбрана, включително чрез многонационални проекти за изграждане на способности в рамките на НАТО, ЕС и на регионална основа. Заявен беше интерес към проекти по линия на инициативата на НАТО “Интелигентна отбрана” (‘Smart Defense’), като България реално участва в четири и е водеща нация по един от тях - за ролята на жените на ръководни длъжности в сигурността и отбраната. Друг проект с важно национално и регионално измерение е изграждането у нас на Център за усъвършенстване в областта на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия. В контекста на “Интелигентната отбрана” е и предложената от българска страна идея за общо ползване в по-широк международен план на съвместните съоръжения, които България и Румъния изградиха със САЩ. Заявени бяха и конкретни области на интерес към инициативата на ЕС за обединяване на способности и споделяне на разходи (‘Pooling&Sharing’).

Развитието на Министерството на отбраната като модерна отбранителна институция беше друг основен приоритет на отбранителната политика, пряко произтичащ от Стратегията за национална сигурност. Завърши процесът на интеграция на цивилната и военната експертиза в Министерството на отбраната и неговият състав беше намален с около 50% за последните две години. Провеждана беше активна антикорупционна политика в изпълнение на приоритетите на правителството при пълна прозрачност и отчетност на дейността на Министерството на отбраната за отстраняване на нередности, факти и условия, пораждащи корупция в миналото.

Стратегическото и оперативното ниво на командване и управление бяха реорганизирани, оптимизирани и намалени като численост. Заложените в Бялата книга параметри на командната структура на стратегическо и оперативно ниво бяха постигнати, което позволява да се продължи с реорганизирането на формированията на тактическо ниво. Съвместно командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили формираха интегрирано оперативно ниво на командване и управление.

Продължи работата по въвеждането на съвременни практики на модерно отбранително управление и усъвършенстване на националния процес по отбранително планиране в съответствие с този на НАТО.

Усъвършенствана и допълнена беше правно-нормативната база на отбраната със “Закон за Военната полиция” и “Закон за резерва на въоръжените сили на Република България”. Разработен беше и проект на закон за военното разузнаване.

Важен приоритет беше модернизирането на всички концептуални и доктринални документи на отбраната и въоръжените сили. Утвърдена беше прецизна и ясна йерархична структура на доктриналните документи, аналогична на тези в НАТО и ЕС. Изработена беше Доктрина на въоръжените сили като основа за разработването на целия комплект доктрини до 2013 г.
2.8. Управление на системата за сигурност

Дейността на Съвета по сигурността при Министерския съвет през изтеклата година се насочи към проблеми, които имат междуинституционален характер и са от особено значение за националната сигурност. Анализира се досегашната дейност и се стигна до извода, че се нуждае от по-нататъшно развитие, което да съответства на изискванията на Стратегията за национална сигурност и на динамичната и променлива среда за сигурност. Членовете на Съвета по сигурността бяха единодушни, че реализирането на Стратегията изисква нормативна уредба, която да очертава рамката на системата за национална сигурност и да повиши нивото на координация на отделните нейни структури за постигане на синергичен ефект. Обсъдиха се мотивите за разработване на модел на системата за национална сигурност на Република България, както и проект на закон за нейното функциониране. Предвижда се и двата документа да бъдат подложени на широко институционално и обществено обсъждане.