Доклад за съвместимостта и оценка на степента на въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху защитени зони зз bg0002112 "Руй" за опазване на дивите птици
Бозайници предмет на опазване в ЗЗ BG 0000313 „Руй“
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Птици предмет на опазване в защитената зона
4.1.3. Бозайници предмет на опазване в ЗЗ BG 0000313 „Руй“.Разред Прилепи (Chiroptera): 1303 Малък подковонос - Rhinolophus hipposideros (Bеchstein, 1800) Разпространение в България: Обикновен вид в цялата страна. В планините достига 1500 м.н.в. Местообитания: Пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Летните убежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкуствени галерии, скални струпвания и др. Формира размножителни групи, най-често в постройки. Зимният сън е в пещери и изкуствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температура им е 5 - 9 градуса. Стационарен вид – прелетите между зимните и летните убежища обикновено не надвишават 15 км. Храна: малки летящи насекоми. Ловува близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. В стандартният формуляр е отчетено, че видът използва ЗЗ при миграциите си за размножаване и зимуване – типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 – категория слабо засегнат. 1304 Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum (Schreber, 1774) Разпространение у нас: Среща се в цялата страна, рядко при надморска височина повече от 1600 m. Местообитание: Редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също така и водни басейни. Такава е част от територията, определена за проучване (в която не се предвиждат теренни дейности). Тя представлява само незначителна част от хранителната база на вида в района на защитената зона и в тази част на страната. Обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Големият подковонос е стационарен вид, като извършва само локални сезонни меграции на разстояние до 50 km. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии. Храна: Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. Предпочитаната му храна са нощни пеперуди, но през пролетта и есента, когато те се срещат по-рядко, се храни и с други видове пеперуди, с бръмбари, ципокрили и двукрили. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 слабо засегнат. 1321 Трицветен нощник – Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806) Разпространениe у нас: В цялата страна. В планините до 1500 м. н.в. По-значителни постоянни колонии са известни край с. Реселец (край Червен бряг), около Маслен нос и в Източни Родопи. Местообитание: При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, паркове и градини. Обитава пещери, тавани на жилищни постройки и по - рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата температура в тях (36-40 градуса). Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии при температура 5-10 градуса. Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Храна: паяци, мухи, мрежокрили и насекоми. В стандартният формуляр е отчетено, че няма цифрови данни, но е констатирано присъствието му (Р) . Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 категория - слабо засегнат, Червена книга на България – категория рядък. 1308 Широкоух прилеп - Barbastella barbastellus (Schreber, 1774) Разпространение у нас: Рядък вид, намиран в горски ландшафти, предимно в планинските и полу-планинските райони. Местообитание: Залесени райони, главно в планините. Ловува в окрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове. През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дърветата. Зимният сън е главно в подземни убежища - студени пещери, с температура около 0 градуса. Храна: Малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата. В стандартният формуляр е отчетено присъствие, като местна популация (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2012, категория - почти застрашен. Разред Хищници (Carnivora): 1355 Видра - Lutra lutra (Linnaeus, 1758) Разпространение в България: В цялата страна. Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 600 m на 54% от водосборите; 600–1100 m н. в. на 27%; 1100-1500 m н. в. – на 19% (в Западните Родопи). Местообитания: свързани са с разнообразни водни басейни. Предпочита водоеми, обрасли с гъста крайбрежна растителност или с труднодостъпни скалисти брегове. Активна е през нощта, но на труднодостъпни за човека места – и през деня. Храна: риба, водни полевки, птици, жаби, раци. Видът подържа малка популация на територията на Защитената зона, за което може да се съди по броя на видените и отразени в стандартния формуляр животни (2 - 3). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (С) средно или слабо опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, CITES – Приложение I, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, Червена книга на България – категория застрашен, IUCN 2012, категория - почти застрашен. 1352 Европейски вълк - Canis lupus (Linnnaeus, 1758) Видът подържа относително слаба популация на територията на ЗЗ, за което може да се съди по броя на видените и отстреляни животни, както и от проведените таксации (5-6 индивида). Местообитанията му са свързани с лесистите терени, където вида се чувства спокоен. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, ЗЛ, Бернска конвенция – Приложение II, CITES – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4, Червена книга на България – категория застрашен, IUCN 2012 категория - слабо засегнат. 1354 Кафява мечка - Ursus arctos (Linnnaeus, 1758) Тя не е така мобилна като вълка, привързана е към по – отдалечените от населени места и по – тихи части на големите планини, наличие на стари гори, скални комплекси и др. В стандартния формуляр е отразено, че местната популация наброява 7 индивида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, ЗЛ, Бернска конвенция – Приложение II, CITES – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4, Червена книга на България – категория рядък, IUCN 2012 категория - слабо засегнат. 2635 Пъстър пор - Vormela peregusna (Guldenstaedt, 1770) . Видът освен гори и храсталачни съобщества, обитава и открити територии. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и тя е отбелязана като налична (P). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 – категория уязвим.
Клас Земноводни (Amphibia): 1193 Жълтокоремна бумка - Bombina variegata Въпреки, че зимува на сушата, през активния си период (топлата част от годината) видът обитава различни водоеми, както с течащи, така и със стоящи води – реки, блата, канали, корита на чешми и дори малки локви, като много рядко се отдалечава от водата на повече от 0,5-0,6 (max 1,0) m. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 – категория слабо засегнат. 1171 Голям гребенест тритон - Triturus karelinii. Местообитанията му са свързани с водните екосистеми. В България е разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. В стандартният формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 – категория слабо засегнат.
1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis). Стаден вид, който в зоната обитава горните и средните течения на реките, непосредствено след пъстървовата зона. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2012 – категория почти застрашен. 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus). Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. Хайвера си поставя чрез специално яйцеполагало в мантията на живи речни миди. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2012 – не фигурира. 1146 Обикновен щипок (Cobitis taenia). Дънна риба. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2012 – не фигурира.
Клас Ракообразни (Crustacea): 1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) Обитава потоци, ручеи и горните течения на реките в планинските райони. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2 и 4, IUCN 2012 – не фигурира. Клас Насекоми (Insecta): 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo). Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови дървета, където се развива ларвата му. Предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани се овлажнени стволове на слънчеви места в гори на фаза на старост и разпадане – видът зависи от наличието на мъртва дървесина. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2 и 4, IUCN 2012 – категория уязвим. 1083 Бръмбър рогач (Lucanus cervus) Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови гори. Женската снася яйцата си в стари дъбови пънове. Ларвите се хранят с полуизгнила дървесина. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2, IUCN 2012 – не фигурира. 1089 Буков сечко (Morimus funereus) Видът е свързан със старите букови гори. Ларвата се развива в мъртвата дървесина в буковите дървета. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2, IUCN 2012 – категория уязвим. 1087 Алпийска розалия (Rosalia alpine) Рядък вид, обитаващ стари букови масиви с надморска височина 500 – 1000 м. Ларвата е изключително свързана с тези гори. В стандартния формуляр на защитената зона е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2, IUCN 2012 – не фигурира. 4.1.3. Установени заплахи Констатираните основни заплахи за видовете предмет на опазване в защитената зона и техните местообитания са разораване на ливадите и превръщането им в обработваеми площи, като при теренното проучване са констатирани и новоразорани площи. В много голяма част от защитената зона подходящите местообитания за гнездене на ливаден дърдавец са разорани и превърнати в обработваеми площи и видът там вече липсва или е в ниска численост и се е изместил в периферни участъци
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Видове, включени в прил.2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил.1 на Директива 79/409/ЕЕС)
Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в прил.2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил.1 на Директива 79/409/ЕЕС)
A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus (Cretzschmar)). Разпространение в България: Среща се в различни части на страната. Рядък вид. Местообитание: Гнезди най-често по високи и непристъпни скални масиви(тераси, корнизи, венци), но и по едроразмерни дървета. Ловува над открити и полуоткрити територии, в т. ч. и над обработваеми агроландшафти. Характер на пребиваване: Постоянен и преминаващ за страната вид. Хранене: Основно дребни бозайници, влечуги, птици, насекоми. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 3 гн. дв.Този брой гнездещи двойки, спрямо числеността на двойките на вида в страната, е оценен с оценка (C), което означава, че броят двойки на вида в ЗЗ попада в интервала 0 – 2% (2% >= p > 0%). Възможностите за опазване или степента на опазване на характеристиките на хабитата (на местообитанията, като цяло, в ЗЗ), които са от значение за вида, са оценени на (В) – добро опазване(добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване). Степента на изолираност на гнездовия комплекс в ЗЗ е оценена на (C) – неизолиран гнездови комплекс в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездовия комплекс вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A215 Бухал (Bubo bubo Linnaeus, 1758). Разпространение в България: В планински и равнинни части на страната, вкл. и района на черноморското крайбрежие. Местообитание: Гнезди предимно по високи и непристъпни скални масиви в планини и предпланини, но и в скални образувания и в ниските части на страната. Ловува най-често сред открити и полуоткрити територии, в т. ч. и във влажни зони и в скалисти терени, но и сред проредени участъци на гори(както при полет, така и изчаквайки от кацнало положение). Характер на пребиваване: Постоянен вид. Хранене: Бозайници, птици, влечуги, вкл. и едроразмерни, насекоми, както и мърша. В Стандартния формуляр за ЗЗ е посочена 1 (0-2) гнездеща двойка, която спрямо числеността на вида в страната е оценена с (D) – незначителна численост. A246 Горска чучулига (Lullula arborea Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на страната. Местообитание: Обитава горски и негорски райони, като се храни и гнезди в открити тревни територии (терени, площи, участъци), в рудерализирани и аридизирани терени, промишлени насипи с открит и полуоткрит характер и пр. подобни територии (местообитания), но видът е свързан по-силно от останалите видове чучулиги(сем. Alaudidae) с дървениста растителност – индивидите кацат по такава при почивка, в т. ч. и вътре в короните, особено през обедната част на деня, или с цел наблюдение(и едноеременно и за почивка) на териториите си. Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник и преминаващ за района вид(през топли зими и зимуващ или частично зимуващ, по-често в южните части на страната). Хранене Дребни безгръбначни, основно насекоми, и семена. В Стандартния формуляр за територията на ЗЗ посочени около 18-170 гн. дв., както и преминаваши индивиди, които в количествено отношение, спрямо броя на двойките в страната, са оценени с оценка (C) или 2% >= p > 0%. Възможностите за опазване или степента на опазване на характеристиките на хабитата (на местообитанията, като цяло, в ЗЗ), които са от значение за вида, са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване). Степента на изолираност на гнездовия комплекс на вида в ЗЗ е оценена с (C), което означава неизолиран гнездови комплекс с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездовия комплекс на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на България. Местообитания: Обитава и гнезди в територии с проредена или мозаечно разположена сред тревни площи и предимно ниска дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, в т. ч. и до обработваеми агроландшафти, полезащитни пояси и пр. подобни местообитания, най-често в ниските части на страната(до 700-800 m). Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник и преминаващ за страната и района на ИП вид. Хранене: Дребни безгръбначни, основно насекоми, семена. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 138 гн. дв., а също и преминаваши индивиди, които в количествено отношение са оценени с (C) или 2% >= p > 0%. Възможностите за опазване на характеристиките на местообитанията в ЗЗ, които са от значение за вида, са оценени с (А) – отлично опазване(елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване). Степента на изолираност на гнездовия комплекс на вида в ЗЗ е оценена с (C), означаващо, че при вида в ЗЗ е налице неизолиран гнездови комплекс с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездовия комплекс на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на страната, но на ниски надморски височини. Местообитание: Обитава реки, езера, блата и други водоеми с рибни ресурси в тях. Характер на пребиваване: Постоянен вид(и скитащ през есенно-зимния период). Хранене: Дребноразмерни индивиди от различни видове риби, водни насекоми. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 1 гн. дв. и 2 (1-5) зимуващи индивида, като са регистрирани и преминаващи индивиди. които спрямо числеността на вида в страната са оценени с оценка (D) – незначителен брой индивиди и двойки. A224 Козодой (Caprimulgus europaeus Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Среща в горски райони в различни части на страната. Местообитание: Равнинни и нископланински гори, като предпочита най-вече старите широколистни гори в ниските части на страната. Характер на пребиваване: Ггнездещ прелетник и преминаващ вид. Хранене: Летящи насекоми. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 18-170 гн. дв., като са регистрирани и преминаващи индивиди, които индивиди и двойки в количествено отношение, спрямо числеността на вида в страната, са оценени с оценка (C), т. е. попадат в интервала 0 – 2% (2% >= p > 0%). Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида, и възможностите за възстановяване се оценяват на (А) – отлично опазване. Степента на изолираност на тези гнездещи двойки е оценена с (C) – неизолиран гнездови комплекс с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездовия комплекс на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A084 Ливаден блатар (Circus pygargus (L.)). Разпространение в България: През гнездовия период – най-вече в юго-източната част на страната, а през есенно-зимния период – в открити територии в ниските части в цялата страна. Местообитания: Открити територии в ниски и равнинни части, в т. ч. и във или до влажни зони. Характер на пребиваване: Постоянен, гнездещ, преминаващ и зимуващ. Хранене: Дребни гръбначни – бозайници, птици, влечуги, насекоми. В Стандартния формуляр е посочено, че на територията на ЗЗ е регистрирано присъствие на 4 гн.дв. чиято годишна численост е оценена с (D), която оценка означава незначителен брой индивиди. A122 Ливаден дърдавец (Crex crex Linnaeus, 1758). Разпространение в България: През размножителния период – на различни места в ниски и равнинни части на страната, а по време на сезонни миграции – в открити територии на практика в цялата страна. Местообитание: Открити тревни площи в ниски части на страната – основно във влажни ливади, вкл. и с мочурливи места сред тях, понякога и до и в обработваеми агроландшафти. Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник и преминаващ вид. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 80 (20-95) гн. дв., като е констатирано наличие на преминаващи индивиди. Гнездещите в обхвата ан ЗЗ двойки в количествено отношение са оценени с оценка (C), т. е. 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на местообитанията, които са от значение за вида, и възможностите за възстановяване се оценяват на (А) – отлично опазване. Степента на изолираност на тези гнездещи двойки е оценена с (C) – не изолиран брой гнездещи двойки с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездовия комплекс на вида в ЗЗ е оценена с оценка (А) – отлична стойност. A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus Gmelin, 1788). Разпространение в България: В различни части на страната – основно в ниски и средни части на планини. Местообитание: Гнезди най-често по едроразмерни дървета в гори, а рядко – и по непристъпни скални масиви. Ловува най-често над открити и полуоткрити територии, а също и над гори(видът е, както терофаг, така и орнитофаг). Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник и преминаващ вид. Хранене: Дребни бозайници, птици, влечуги, насекоми. В Стандартния формуляр за ЗЗ е посочена 1 гн. дв., а също и преминаващи индивиди, които в количествено отношение, спрямо числеността му в страната, са оценени с (C) или 2% >= p > 0%. Възможностите за опазване на характеристиките на хабитата (на местообитанията, като цяло, в ЗЗ), които са от значение за вида, са оценени с (В) – добро опазване. Степента на изолираност на гнездещата двойка в ЗЗ е оценена на (C) – неизолирана гнездеща двойка с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на тази гнездеща двойка на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A072 Осояд (Pernis apivorus Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Основно в гористи ниско и среднопланнински райони. Местообитание: Обитава и гнезди в ниско и среднопланнински гористи райони. Двойките строят гнезда по вече едроразмерни дървета в гори, но ловуват в открити и полуоткрити територии. При сезонните миграции най-голям брой индивиди прелитат в района на Черноморското крайбрежие. Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник и преминаващ за страната вид. Хранене: Основно насекоми – най-вече оси(яйца, ларви, пити), рядко и земноводни. Силно специализиран по отношение на храненето си вид. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 2 гн. дв., които, спрямо числеността на вида в страната, са оценени с (C) или 2% >= p > 0%. Възможностите за опазване на местообитанията в ЗЗ, които са от значение за вида, са оценени с (В) – добро опазване. Степента на изолираност на гнездовия комплекс в ЗЗ е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездещите двойки на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A231 Синявица, синя гарга (Coracias garrulus Linnaeus, 1758). Разпространение в България: На различни места в ниските части на страната. Местообитание: През гнездовия период обитава зрели широколистни гори в равнинни територии, в т. ч. и крайречни, в различни части на страната, скални масиви с кухини в тях, предпланински гористи и скалисти възвишения, окрайнини на гори и др. под. местообитания. Закритогнездещ вид – гнезди основно в хралупи по едроразмерни дървета, обикновено като вторичен хралупогнездник и в скални ниши(налице са и сведения за гнездене в изкопани или разширени от двойки гнездови места във високи отвесни брегове). През следгнездовия период и през периодите на сезонни миграции, по добре изразено през време на есенните миграции, – почти навсякъде в ниските части на страната за сметка на хранещи се индивиди или почиващи такива, кацнали по електропроводи, електрически или други стълбове и други високи съоръжения или по сухи клони на дървета. Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник и преминаващ вид. Хранене: Насекоми и други безгръбначни, влечуги. В Стандартния формуляр за ЗЗ е регистрирано присъствие само на преминаващи индивиди, които в количествено отношение са оценени с оценка (D) – незначителен брой индивиди. A429 Сирийски пъстър кълвач (Picoides(Dendrocopos) syriacus Hempr.& Ehr., 1833). Разпространение в България: Наблюдава се по цялата територия на страната – в равнинни и нископланински райони. Местообитание: Това е най-многобройният вид кълвач(сем. Picidae) в населените места у нас(Янков, 1986) ,вкл. и в селищни паркове, в т. ч. и вътрешноградски(Кючуков, 2000 а) и в ниските части на страната(до 900-1000 m н. в.), като само в горски райони с по-голяма лесистост и със значителна склопеност на насажденията се изравнява с него или го превъзхожда по численост големият пъстър кълвач (Dendrocopos major (L.)). Характер на пребиваване: Постоянен вид. Хранене: Насекоми и други безгръбначни, ядки на плодове, семена. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 5 гн. дв., които в количествено отношение, спрямо числеността на вида в страната, са оценени с (D) – незначителен брой гнездещи двойки. A091 Скален орел (Aquila chrysaetos Linnaeus, 1758). Разпространение в България: В планински и предпланински райони в цялата страна. Местообитания: Двойките гнездят предимно по високи и непристъпни скални масиви в планини и предпланини, а също и по едроразмерни дървета. Индивидите ловуват преобладаващо над открити територии. Характер на пребиваване: Постоянен вид. Хранене: Дребни и едри бозайници, птици, влечуги, насекоми, мърша. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 2 гн. дв.,които в количествено отношение, спрямо числеността на вида в страната, са оценени с (D) – незначителен брой гнездещи двойки. A238 Среден пъстър кълвач (Picoides medius Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Наблюдава се по цялата територия на страната. Местообитания: Двойки са регистрирани да гнедят в равнинни, ниско- и среднопланински гори, като при някои случаи единични индивиди и двойки са регистрирани и във високопланински гори(над 1400-1500 m н. в. и дори на близо 1800 m н. в.). Видът обитава, в т. ч. и при размножаването си, гори вече на значителна възраст (в средна и в зряла възраст), както и паркове, в т. ч. и вътрешноградски(Кючуков, 2000 б). Характер на пребиваване: Постоянен вид. Хранене: Насекоми и други безгръбначни, ядки на плодове, семена. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 1-7 гн. дв., които в количествено отношение, спрямо числеността на вида в страната, са оценени с (C) или 2% >= p > 0%. Възможностите или степента на опазване на местообитанията в ЗЗ, които са от значение за вида, са оценени с (В) – добро опазване(добре запазени елементи на средата). Степента на изолираност на гнездещите двойки в ЗЗ е оценена с оценка (C) – неизолирани гнездещи двойки с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездещите двойки на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на страната. Многоброен, а в някои територии и райони – твърде многоброен вид. Местообитание: Обитава и гнезди в територии с проредена или мозаечно разположена сред тревни площи ниска дървениста растителност, овощни градини до храстово-тревни и храсталачни територии, проредени гори и проредени горски участъци, полезащитни пояси, паркове и градини и други части в населени места с наличието на ниска дървениста растителност и тревни площи сред тях и пр. подобни местообитания, най-често в ниските части на страната, но и в подходящи за вида местообитания и над 800-1000 и дори на и над 2000 m н. в. Интересното и актуалното при този вид е обстоятелството, че негови двойки обитават и гнездят на практика в цялата страна, както е посочено и по-горе – по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, в храстово- и храсталачно-тревнитеритории и пр. подобни местообитания, а също и в населени места, вкл. в градовете София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Нова Загора, Кърджали, Бургас, Варна, Видин, Шумен, Силистра, Перник, Сандански и в други градове, а също и в села и промишлени предприятия, вкл. във вътрешността им. Видът у нас е твърде многоброен и, освен това, се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини(н. в.), като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (връх “Мурсалица” и съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m н. в. – 22.06.2006 г.), а в края и след края на гнездовия период – и над 2000 m в субалпийски части на планините Рила и Пирин. Личното ми мнение е, че мястото на този вид не е в Приложение No 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставяни само редките и застрашените от изчезване за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по-конкретно Закон за биоразнообразието, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа, а не многобройни видове, които не се нуждаят от особена зашита(в някои страни на Северна Европа тoзи вид e рядък). Характер на пребиваване Гнездещ прелетник и преминаващ за страната вид. Хранене: Насекоми и други безгръбначни, дребни бозайници, малки на птици, влечуги, земноводни. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени около 175-1070 гн. дв., които в количествено отношение са оценени с оценка (C) или 2% >= p > 0%. Възможностите за опазване на местообитанията в ЗЗ, които са от значение за вида, са оценени с (В) – добро опазване. Степента на изолираност на гнездовия комплекс в ЗЗ е оценена на (C) – неизолиран гнездови комплекс в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездещите двойки на вида в ЗЗ е оценена с (В) – добра стойност.
Разпространение в България: По-често в гористи райони в ниски и средни части на планини, а рядко и в негорски райони. Наблюдава се почти по цялата територия на България. Местообитание: Обитава и гнезди в широколистни, смесени и иглолистни гори, скалисти предпланински възвишения, скални комплекси в планини, предпланини, долините на реки. Двойките строят гнезда основно по високи и непристъпни скални масиви, а при липса на такива – и по едроразмерни дървета. Двойките на вида избягват човешкото присъствие. Характер на пребиваване: Гнездещ-прелетник и преминаващ за страната вид. Хранене: Най-често с риби, но и със земноводни и други водни животни, насекоми и други безгръбначни, влечуги, дребни птици(малки на птици) и бозайници и др. Хранителните си обекти търси големи и средноголеми реки, планински реки и потоци, блата, влажни зони и ливади. В Стандартния формуляр за ЗЗ са посочени 2 гн. дв., които в количествено отношение са оценеи с оценка (C), т. е. 2% >= p > 0%. Възможностите за опазване на местообитанията в ЗЗ, които са от значение за вида, са оценени с (В) – добро опазване. Степента на изолираност на гнездещите двойки в ЗЗ е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки с широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на възможностите за опазването на гнездещите двойки на вида в ЗЗ е оценена с (С) – значима стойност. А096 Ловен сокол (Falco cherrug) У нас се среща в Стара планина, Средна Гора и Родопите, както и в отделни райони на Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина. По време на миграция по-често може да бъде наблюдаван по Черноморието. Гнезди в скални ниши и в стари гнезда на други птици на дървета. Снася 3-6 яйца, има едно поколение годишно в периода март-юли. Постоянен и мигриращ вид. У нас зимуват индивиди от по-северни европейски страни. Есенната миграция е най-ясно изразена през септември. Храни се с лалугери, мишевидни гризачи и различно едри птици. Обитава открити места в близост до скални масиви и гори, често пасища и и земеделски земи. Заплахи: Ограбване на гнездата и улавяне на птици за целите на соколарството, незаконно използване на отровни примамки, неправилна употреба на родентициди, разораване, застрояване и обрастване на пасищата, безпокойство в периода на размножаване. Природозащитен статус в България: Критично застрашен. А 307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) Среща се разпръснато в голяма част от страната, но с по-голяма плътност по Черноморието, Източните Родопи, централната част на Дунавската равнина, в части от Добруджа, Софийското поле и хълмовете около него, долините на реките Струма и Места. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември. Храни се с насекоми и паяци. Обитава горещи и сухи места с храсти и единични дървета. Гнезди в гъсти храсти. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли. А230 Обикновен пчелояд/Merops apiaster Разпространение -В цяла България, най-вече в Добруджа - Балчик, Крапец, Дуранкулак но и в Тракия - Момчилград, Мандренското езеро и крайбрежието край Бургас, в Северозападна България, въобще в ронливите пясъчни и льосовите брегове на Българското Черноморие, Дунав и притоците му, край Марица, Струма и другите български реки в местности със стръмни форми изградени от мека почва. Живее на ята и лети на орляци от по 5—6 до 70 и повече птици. Пчелоядите са изключително социални птици, дори си сътрудничат при отглеждането на малките. Пчелоядът е насекомоядна птица. Пчелната отрова практически не му действа, поради което се храни предимно с жилещи насекоми - пчели, оси, рядко стършели, а и също с водни кончета, пеперуди, бръмбари и др., като хваща насекомите в полет, а в дъждовно време на входа на кошерите, лови и пчели-майки при сватбуването им. Птицата лети сравнително високо, заедно, но независимо от орляка на който е част, подобно на лястовиците, като бързо променя посоката на полета си или застива на място крепейки се на въздушните течения, като не спира да издава характерните подсвиркващи звуци. Лови пчелите във въздуха по време на полет или изчаква жертвите си, кацнал по сухи клони на дърветата или електропроводи около кошерите. Пчелоядите могат да нанасат щети на пчелините, особено когато в края на лятото (август-септември) след излюпване на малките птици се събират на орляци за отлитане, както и напролет - при долитане в България. Устройва гнездото си в направени от него дълбоки дупки, като избира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка растителност. В бреговете прави дълбоки до 3 м тунели завършващи в края с разширение (гнездова камера), в което се устройва гнездото. При липса на най-подходящи условия (отвесни стени) копаят дупка и в полегат склон (например в диги, насипи, пясъчни и подобни кариери). Гнезди на колонии по отвесни песъчливи брегове, най-често по черноморието и по бреговете на реки. По време на гнезденето пчелоядите живеят като колония, в която всяка двойка се грижи за отглеждане на собственото си потомство. Женските снасят яйца през май и юни. Женската снася още веднъж яйца, които се излюпват без мътене, поради топлото време и равномерната температура вътре в гнездата. По такъв начин от една двойка през лятото теоретично може да се достигне ято от 15 пчелояда. След гнезденето пчелоядите се събират на орляци и мигрират, търсейки храна. А086 Малък ястреб (Accipiter nisus) Среща се в цялата страна, с изключение на безлесни земеделски райони в равнините. В гористите райони е с по-висока плътност. Гнезди по дървета в гори, но и в градски паркове със стари големи дървета. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. У нас се среща целогодишно. През зимата е многоброен и в населените места. Ловува дребни пойни птици (врабчета, синигери), но може да улавя и по-едри жертви (сойки). Заплахи:Интензификация на горското стопанство, ограбване на гнездата, безпокойство в периода на размножаване, използване на отровни примамки, бракониерски отстрел. Природозащитен статус в България: застрашен. А087 Обикновен мишелов (Buteo buteo) Най-често срещаната граблива птица у нас. Среща се в цялата страна, като през размножителния период не е установен в обширни безлесни райони с преобладаващи обработваеми площи. По-чест в полупланинските райони, където има разнообразни местообитания от гори, ливади, пасища и обработваеми земи. Храни се основно с полевки и други дребни гризачи, но също така и с насекоми, земни червеи, влечуги, земноводни и дребни пойни птици. При липса на друга храна се храни и с умрели животни. Обитава гори в близост до открити пространства, мозаечни местообитания от ливади, пасища, орна земя с ивици от дървета и крайречни гори. У нас се среща целогодишно. Птиците от Северна Европа зимуват в южните част на континента, включително и в България. През зимата е многоброен в открити земеделски райони, често в близост до пътища и магистрали. Гнездене: гнездото е разположено в короната на дървета, най-често в окрайнини на гора, но понякога и в по-малки групи от дървета сред открити пространства. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. Заплахи: използването на отрови срещу гризачи и други химикали в селското стопанство, унищожаване на гнездата при горскостопански дейности, безпокойство през размножителния период, бракониерски отстрел, смъртност от токови удари при кацане върху необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа. А099 Сокол орко (Falco subbuteo) У нас се среща най-вече в Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина. Храни се в полет с насекоми и дребни пойни птици. Обитава крайречни гори, ивици от дървета сред пасища и обработваеми земи, често в близост до водоеми. Предпочита низините и хълмисти райони, но отделни двойки гнездят и в планините. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през септември-октомври. Гнездене: гнездото е на дърво, най-често заема гнезда на вранови птици. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-август. Заплахи: изсичане на крайречните гори и единични дървета в равнините, прекомерна употреба на инсектициди в земеделието, ограбване на гнездата, безпокойство през периода на размножаване, отстрел. А096 Черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus) Най-широко разпространеният сокол в България. Намаляващ вид в много части на Европа. У нас е разпространен в цялата страна, включително във високопланинската безлесна зона. Отсъства само в обширни горски масиви без открити площи. Гнезди в скални ниши, по дървета в гнезда на вранови птици, по стълбове от електропреносната мрежа и по високи сгради. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юли. Храни се гризачи (предимно полевки), насекоми и дребни птици. Обитава открити пасища, ливади, обработваеми земи в близост до скални масиви, ивици от дървета или самотни дървета. Среща се и в градска среда, където гнезди по високи сгради в близост до паркове, градини и други незастроени площи. Заплахи: интензификация на земеделието и използване на отрови срещу гризачи, безпокойство през периода на размножаване, бракониерски отстрел. Съгласно Заповедта за обявяване на защитената зона, в границите и се забранява:
Каталог: ovos Изтегляне 1.09 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||