Доклад за възрастните март 2016


Какви са пътищата за развитие от курсове за основно образование при възрастни до професионалните и високообразователни курсове?



страница2/3
Дата30.11.2018
Размер319 Kb.
#106474
ТипДоклад
1   2   3

Какви са пътищата за развитие от курсове за основно образование при възрастни до професионалните и високообразователни курсове?




    1. Съществува ли право за съвет и насоки относно възможностите за образование? Ако отговорът е да, кой осигурява този съвет?

11


2 Мониторинг на качеството


  1. Има ли служба за контрол, за да се следи качеството на доставчиците за ограмотяване на възрастни (включително практически занимания)?




  1. Има ли национални стандарти за качество, на които да отговарят доставчиците за ограмотяване на възрастни?




  1. Има ли национални индекси / стандарти за изпълнение при ограмотяване на възрастни? Как се оценява/ наблюдава напредъка на възрастните в четене и писане?




  1. Какви мерки за отчетност са въведени спрямо образователните институции за възрастни?

Въпреки че няма цялостна система за осигуряване на качеството при обучението на възрастни, има достижения, свързани с доставчиците на ограмотяване на възрастни:




  • Разработена е и приета национална квалификационна рамка;




  • Разработени са и одобрени държавни образователни стандарти за придобиване на професионална квалификация по професии;




  • Взети са мерки за повишаване на квалификацията на учителите в системата на училищното образование, преподаватели във висшите училища и директори на учебни заведения;




  • Информационната система за оценка на компетенциите на работната сила е в процес на развитие;




  • Въведена е функционираща система за акредитация, лицензиране и контрол над доставчиците на професионално образование и обучение - има около 800 лицензирани центрове за професионално образование, които осигуряват обучение на безработните;




  • Разширен е обхватът на потенциалните учащи в различни географски райони и е подобрена тяхната ефективност и пригодност за заетост; центровете за професионално образование предлагат курсове за обучение на възрастни в широк спектър от професии, програми и проекти за мотивационно обучение, курсове за ограмотяване, професионално ориентиране и обучение в ключови компетенции;




  • Налице е национална мрежа от информационни бюра за предоставяне на информация и консултации на работодатели и служители. Изградени са електронни платформи за обучение на възрастни.

Въз основа на постиженията и на мрежата от институции и организации, предлагащи формално образование и обучение и неформално обучение в различни географски райони, ще бъде разработена и въведена система за осигуряване на качеството в сектора на образованието за възрастни.



12

3 Учебни програми за ограмотяване/ обучение по четене


  1. Съществува ли национална програма за ограмотяване на възрастни? Как е свързана с учебните програми?




  1. Каква е приетата методика за ограмотяване на възрастни?




  1. По какъв начин учебните програми и материали обслужват многообразието от обучаващи се в групи и учебни нужди?




  1. Има ли конкретен акцент върху грамотността в предоставянето на ПОО за възрастни?

През 2006 г. консорциум, воден от немската консултантска компания GOPA написа Стратегия за обучение на възрастни в България, чиято цел е да "подобри обучението на възрастни, като принос за личностно развитие, както и развитие на икономиката и обществото в Република България”.

Това е проект за 1,3 милиона евро в рамките на програмата на ЕС (EuropeAid / 120163 / D / SV / BG) ФАР 2003 г., координирана от Министерството на труда и социалната политика.

Задачата бе:


  1. да се разработи система за проучване, идентифициране и наблюдение на потребностите от професионално обучение при работодателите и служителите и




  1. да се разработи стратегия за обучение на възрастни, която да включва методология и съдържание за професионално обучение на възрастни.

Стратегията определя седем приоритета в областта на обучението на възрастни, включително съответните дейности, очакваните резултати, източниците на финансиране, сроковете и индикаторите за изпълнение на всеки един от приоритетите.

Седемте приоритета са:




  1. Подобряване на условията за достъп до образование и обучение за възрастни и адаптиране на обучението спрямо възрастните учащи

  2. Подобряване на гъвкавостта и приложимостта на обучението за възрастни до пазара на труда




  1. Подобряване на възможностите за личностно развитие чрез обучение в ключови компетентности: общуване на роден език, математическа грамотност и основни компетентности в областта на науката и технологиите, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), обучение за учене, междуличностни, междукултурни и социални умения , предприемачество и култура.




  1. Подобряване на методологията за обучение на възрастни




  1. Разработка за признаване / валидиране на знания и умения, получени в резултат на неформално и формално обучение, оценка, сертифициране и документация




  1. Подобряване на качеството на образованието и обучението за възрастни




  1. Разработване на изследователска и развойна дейност, както и приложна дейност в областта на обучението на възрастни

Разработено е методическо ръководство за обучение на възрастни в рамките на проекта, който може да се използва от учители и мениджъри, които се нуждаят от практически съвети, например за съвременни методи за преподаване на възрастни.

Разработен е българско-английски речник на основните термини в областта на професионалното образование, така както и опит да се преодолеят проблемите с различна терминология.



13

4 Наблюдение / оценки / подкрепа

  1. Как се откриват нуждите от грамотност при възрастни?




  1. Как се признават и валидират предварителните знания и умения на грамотност при възрастни?




  1. Има ли някакви стандартни тестове за оценяване на нуждите от грамотност или напредък в обучението в програмите за ограмотяване?




  1. Как се откриват и подкрепят възрастни с дислексия?

Оценка на потребностите остава един от нерешените проблеми в българското образование за възрастни. В момента образователните институции за възрастни не получават достатъчно надеждни данни за развитието и тенденциите на пазара на труда, на училищната система и университетите.



  • Националният статистически институт (НСИ) провежда постоянно изследвания на пазара на труда и образователната система, като се използват стандартите на Евростат.

  • Провеждат се периодично и други изследвания, например в сферата на професионалното обучение в предприятията, най-вече във връзка с общите европейски изследвания.

  • Някои данни се събират от общините.

  • Агенцията по заетостта чрез своите офиси също е институция за събиране на данни. В продължение на няколко години, Агенцията оценява потребностите от обучение на национално и регионално ниво.




  • Информация също се събира и чрез директни изследвания на работодателите.




  • Само някои от доставчиците на образование за възрастни са в състояние да извършват свои собствени оценки на потребностите.

Събирането на данни за трудовия пазар и нуждите от обучение не са добре координирани. Например: всяка година Министерството на образованието и науката издава план, който определя броя на обучаемите и професиите, в които ще се обучават в професионалните училища. Министерството трябва да използва и анализира данните за пазара на труда. Но в същото време много професионални училища осигуряват образование, което не отговаря на нуждите на бизнеса. Много промишлени отрасли бяха спрени, като в същото време училищата продължават да функционират без промяна.
Експертите в тази област желаят съвместните усилия от страна на всички ангажирани институции, за да се уеднаквят и координират дейностите по оценка на потребностите. Това включва най-малко Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Службата по статистика, Съюзите на работодателите и Търговската камара, синдикатите и доставчиците на обучение.
Възрастните обучаеми полагат целенасочени усилия за учене, когато осъзнават ползата от това. Това е причината, при провеждане на информационни кампании за включване на слабограмотни лица в обучението, те да бъдат ориентирани да осмислят и приемат своя опит и ценности като значими за тях.

За да се повиши самочувствието и мотивацията на възрастните при усъвършенстване на тяхната грамотност, от голямо значение е разработването на система за признаване и валидиране на формално и неформално обучение. Промяната в статута на възрастния обучаем и неговото / нейното завръщане към "грамотност" предполага по-широки



14

възможности за различни форми на обучение, които да отговарят на интересите и способностите на заетите лица - вечерни курсове, дистанционно обучение, и т.н.



  1. Специална подкрепа за изучаващите втори език / мигранти




  1. Има ли възможност за ограмотяване на възрастните мигранти, чийто роден език не е официален език на страната-домакин?




  1. Кой плаща за обучението?




  1. Наемат ли се специализирани учители за обучението?




  1. Предлага ли се специалист за тези, които имат слаба грамотност по родния си език?




  1. Има ли отделна програма за този вид обучение?

Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в България е отговорна за управлението, координацията и контрола при изпълнението на държавните политики, свързани с предоставяне на статут на бежанец и субсидирана закрила / хуманитарен статут на чужденци в Република България.


Агенцията има териториални звена в страната: Интеграционни центрове за бежанци (ИЦБ). Интеграционните центрове подпомагат интеграцията на бежанците в Република България в съответствие с Конвенцията на ООН от 1951 г. и Закона за убежището и бежанците чрез:


  • Планиране и организиране на обучение по български език;




  • Организиране и провеждане съвместно с регионалните образователни инспекторати дейностите за определяне на нивото на придобитите знания на български език на чужденци, които търсят или са получили убежище и насочването им към определено учебно заведение;




  • Планиране и организиране на професионална квалификация на чужденци, които търсят или са получили убежище, чрез бюрата по труда и чрез обучение в професионалните офиси на центъра;




  • Подпомагане на чужденците с предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, за да си намерят работа чрез бюрата по труда;

  • Провеждане на програми за социална закрила и интеграция на чужденците със специални нужди;




  • Планиране и организиране на спортни, здравни и образователни дейности;







  • Предоставяне на консултации по въпроси на социалното подпомагане и насочване към общинските служби за социално подпомагане;

  • Подготовка и организиране публикуването на информационни материали за правата и задълженията на чужденците, търсещи или получили убежище.

15


Центърът за интеграция има свой собствен персонал от преподаватели, както и съоръжения за курсове по български език; професионално обучение по шев и дизайн на облеклото, фризьорство, козметика и компютърна грамотност за възрастни мигранти, чийто роден език не е български.
Основни дейности на Центъра за интеграция са както следва: Образование и обучение на български:


  • важна предпоставка за чужденци, които търсят или са получили убежище в България е овладяването на българския език. Интеграционният център за бежанци е разработил програма и организира курсове по езиково обучение за възрастни и деца.

Професионална квалификация и преквалификация:




  • професионалното обучение в Интеграционния център за бежанци взема под внимание специфичните нужди на чужденците, търсещи или получили убежище, както и текущото състояние на пазара на труда в България.

Експертите на Центъра извършват социални консултации и оказване на помощ в трудовите и социалните служби, общините и други институции. Те организират срещи с бежанците, които са получили статут и разясняват техните права и възможности да продължат своето образование и професионална реализация в България.





  1. Четивна среда за стимулиране мотивацията при четене




  1. Има ли проекти за насърчаване на четенето за удоволствие сред възрастните?




  1. Има ли системно сътрудничество с гражданското общество - например библиотеки, книжарници, литературни институции, театри, медии, вестници, издателства и др. за насърчаване на четенето при възрастни?

  2. Има ли програми за семейно ограмотяване с акцент върху подкрепата за ограмотяване на възрастни?

През 2006 г. Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) стартира Национална библиотечна седмица (НБС). Идеята е да се фокусира вниманието на политиците, медиите, обществеността, и - най-вече - на читателите върху библиотеките. Всяка година, под различно мото, ББИА организира интензивна програма от дискусии за бъдещето на библиотеките, срещи с членовете на парламента, кметове, членове на общински съвети и медиите.


По време на НБС, много български библиотеки и библиотекари организират и развиват различни инициативи, насърчаващи библиотекарите да работят с местните власти и НПО за видимостта на библиотеките в обществото и за насърчаване на четенето за удоволствие сред различни целеви групи, включително и възрастни. Състоят се също изложения, срещи с автори, както и множество други инициативи, насочени към специфични целеви групи.
Една много интересна инициатива е "Четяща България", проведена за първи път през 2006 г. Основната цел на тази кампания е да създаде основни структури за адекватно и ефективно насърчаване на четенето.

16

В дните на кампанията, кметове, писатели и други видни фигури, четат части от любимите си книги в библиотеки, училища и детски градини или на "литературен трамвай", който обикаля улиците.
Съгласно девизите "Деца четат за деца", "Деца четат за баба и дядо", "Баби четат за деца", читатели от всички възрасти, деца, и училищни класове четат стихове и разкази и участват в дейности, като например състезания за най-добро четене и викторини.
Въз основа на тази кампания, на ББИА започна да организира всяка година "Маратони по четене" - една от най-значимите инициативи в национален мащаб.
През последните години "Маратони по четене" се провежда в продължение на над три пълни седмици. Много библиотеки в страната, общини, неправителствени организации, местни и национални медии, училища и музеи участват и провеждат различни програми за деца и възрастни.

Друга национална кампания за насърчаване на четенето за

се проведе през юни 2015 г. в много градове в България. Това е кампанията, организирана по инициатива на българския президент.
удоволствие "Чети с мен" второ издание на

Инициативата бе подкрепена от Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Асоциация "Българска книга", Съюза на народните читалища, Българската библиотечно-информационна асоциация, на интернет страниците I Read, Knigolandia, Love Theatre, BG-Mamma и др., както и много популярни български писатели, музиканти, артисти, художници, журналисти и политици, които четат откъси от любимите си книги.




  1. Дигитална среда / използване на технологиите в образованието




  1. Има ли цифрова пропаст? Как се подкрепят възрастните за придобиване на дигитални умения / цифрова грамотност?




  1. Кои групи от населението са изключени от достъп до ИКТ?




  1. Има ли уеб-базирани програми за възрастни, за да подобрят своите умения по грамотност и аритметика?




  1. Какви класни средства (електронни книги, тетрадки, интернет, мобилни телефони ...) се използват, за да се подкрепи развитието на грамотността при възрастните?

Според Digital Economy and Society Index (DESI) 2015 г., България е с обща оценка от 0,34 и се нарежда на 27-мо място в класацията на тази индексация.

  • 54% от българските домакинства имат фиксирана широколентова връзка (26-ти в ЕС), но почти половината от тях са с бърза връзка (47% от фиксираните интернет абонаменти);

  • 54% от българите използват редовно интернет, но тези, които участват в по-широк спектър от онлайн дейности: комуникират чрез гласови или видео разговори (82%) и участие в социални мрежи;

  • 34% от населението имат основни дигитални умения (изпращане на електронна поща, използване на инструменти за редактиране, инсталиране на нови устройства, и т.н.);

17


  • Използване на Интернет е величина на DESI 2015, в която България се представя най-добре от всички пет величини. България достига резултат 0.41 (от 0.36 миналата година) и се нарежда на 20-то място сред страните от ЕС.

Българските интернет потребители участвуват в широк спектър от онлайн дейности. Те комуникират чрез гласови или видео разговори (82%) и участват в социалните мрежи. В тези две дейности участието сред българите е сред най-високите в ЕС. Българските интернет потребители също четат новини онлайн (74%), слушат музика, гледат филми и играят игри онлайн (57%).


Докато българите имат желание да се включат в посочените по-горе интернет дейности, те не са склонни да участват в онлайн транзакции. Дяловете на българските интернет потребители, които използват онлайн банкиране (8,5%) или пазруват онлайн (28%) са сред най-ниските от всички страни от ЕС. Това е основното предизвикателство за България от гледна точка на използването на интернет от своите граждани, защото цифровата икономика е отчасти подхранвана от потреблението на нейните граждани в дигитална среда.
Цифровите обществени услуги е величина, в която България се представя най-слабо. С оценка от 0,24, България се нарежда на 28-мо място сред страните от ЕС с леко подобрение на резултата, но запазване на същия ранг като през предходната година.
Налице е трайна тенденция за увеличаване на редовното използване на интернет от частни лица като в сравнение с предходната година е регистрирано увеличение от 2.5% и в сравнение с 2010 г. - увеличение от 12,1%. В същото време относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, които никога не са използвали интернет, е намалял от 51,2% през 2010 г. до 37,1% през 2014 година.

Данните от досега проведените проучвания относно използването на ИКТ от физически лица показват, че най-активните интернет потребители са млади хора на възраст между 16 и 24 години, като 83,1% от тях са сърфирали в интернет всеки ден или поне веднъж седмично през 2014.


Налице е също така съществена разлика в разпределението на редовните потребители на интернет според образователното ниво.
Докато 86.3% от лицата с висше образование използват глобалната мрежа редовно, относителният дял на лицата с основно образование или по-ниско е само 23,4%.
Обществените библиотеки в България са едни от най-важните институции, които подпомагат развитието на грамотността при възрастните.
8 Учители

  1. Какви са професионалните роли в рамките на образованието за възрастни?




  1. Какъв е статуса / репутацията на учители и други професионалисти, които работят в областта на образованието за възрастни?

  2. Какви са техните условия на труд?

Окончателният доклад "Ключови компетенции за професионалисти при обучението на възрастни: Принос към развитието на референтната рамка за ключови компетентности на професионалисти обучащи възрастни ", представен от Research voor Beleid изрично показва, че "професионалното развитие и подобряване на качеството на обучение при възрастните служители са признати като приоритет на европейско равнище. Въпреки това, на европейско и национално ниво не винаги е налице ясна представа за компетенциите, необходими за изпълнение на професионалните



18

задачи в обучението на възрастни, което отчасти се дължи на различието в професионалната насоченост. В няколко европейски страни са разработени и приложени профили на компетентност и стандарти за персонала при обучението на възрастни (наричани по-долу професионалисти при обучението за възрастни), въпреки че тяхното приложно поле се различава значително между институционалното и регионално ниво”.
Компетентностите, необходими на професионалистите в обучението на възрастни, са описани в длъжностните характеристики на отделните организации, в резултатите от обучението на специфични образователни програми и когато са налице такива, в квалификационни структури на национално ниво.

  1. Какво е съотношението на заплатите към средното ниво за страната?

България е сред страните с най-ниските учителски заплати. Въпреки това, поради установената система на делегирани бюджети, всяко училище, в зависимост от нивото на успешно управление и спестявания на училищния бюджет, могат да си позволят допълнителни плащания на учителите, в зависимост от резултатите от тях по време на учебната година.


Има и допълнителни възможности за учителите т.е .: допълнителни професионални квалификации, допълнителни квалификации ПКС; положително атестиране или добри резултати на ученици; допълнителни отговорности при обучение на ученици със специални образователни потребности или други затруднения, участие в извънкласни дейности като допълнителни часове, платени като лекторски часове; извънредно работно време.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница