Програма за откриване на пациенти с Бронхиална астма и Хронична Обструктивна Белодробна Болест (хобб) с недостатъчен контрол на заболяването

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ

НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ –

ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ ПО ОБЩА/ФАМИЛНА МЕДИЦИНА

ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

_________________________________________

1407 София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17- 21, ет.2, ап.5 тел./факс 868 28 94,

моб. 0886 614 589 e-mail: nsoplb@gmail.com http://www.nsoplb.com

Според Международните ръководства за лечение на астма (Global Initiative for Asthma - GINA), 300 милиона хора в света страдат от бронхиална астма. Болестността от астма в различните части на света варира между 1 и 18 % от популацията на съответната държава. Бронхиалната астма представлява и значително икономическо бреме, както по отношение на директните медицински разходи (разходи за медикаменти, болнично лечение), така и по отношение на индиректните, немедицински разходи (отсъствие от работа; преждевременна смъртност). В много страни бронхиалната астма е основната причина за отсъствие от работа. Сравнения на разходите за лечение на бронхиалната астма в много региони води до следните заключения:

1. 
   Разходите зависят от нивото на контрол на състоянието на отделния пациент и от степента на предотвратяване на обострянията.
   
2. 
   Спешното лечение е по-скъпо, отколкото поддържащото лечение в извънболничната помощ.
   
3. 
   Немедицинските разходи са значителни.
   
4. 
   Лечението на астмата в съответствие с международните препоръки може да бъде икономически изгодно.
   

Цената на нелекуваната, или недолекуваната астма е по-висока, въпреки че от гледна точка както на пациента, така и на обществото, директните разходи за контрол на бронхиалната астма изглеждат високи. Адекватното лечение на заболяването поставя предизвикателство пред пациентите, лекарите, здравните институции и правителствата.

Според проучвания от последните 20 години, 4 - 6% от възрастното население страда от клинично изявена форма на ХОББ.

Съществуващите данни за болестността от ХОББ показват голяма вариабилност в зависимост от използваните методи и диагностични критерии. Повечето национални данни показват, че 6 % от популацията страдат от ХОББ, но това най-вероятно отразява ниското ниво на разпознаване и диагностициране на заболяването, както и факта, че пациентите в I-ви стадий, с лека форма на ХОББ, може да нямат симптоми, или да имат симптоми като хронична кашлица и експекторация, които да не се възприемат от пациентите и техните лекари като израз на заболяване. Като контрапункт, данните от епидемиологични проучвания, използващи стандартизирани методи и включващи спирометрии показват, че до ¼ от възрастното население над 40-годишна възраст има ограничения в дишането, които отговарят минимум на стадий I по GOLD класификацията.

За България няма официална статистика за заболеваемостта от бронхообструктивни заболявания. Според данни от Национален статистически институт, Национален център по здравна информация, Кратък статистически справочник по зравеопазване на Министерство на зравеопазването и

2008 г.
Население 7 600 000
Астма
Болестност (брой пациенти)	284 599
Заболеваемост	4 119
Лекувани - 21%	58 700
ХОББ
Болестност (брой пациенти)	487 644
Заболеваемост	16 143
Лекувани - 28%	136 540

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) с подкрепата на AstraZeneca България стартира скринингова програма за откриване на недиагностицирани пациенти и/или пациенти с недобър контрол на бронхообструктивните си заболявания (Астма и ХОББ).

За улеснение на общопрактикуващите лекари, които ще бъдат одобрени за участие в скрининговата програма, ще бъдат отпечатани въпросници за пациентите, с които ще се търсят най-разпространените симптоми на Астма и ХОББ. Те са базирани на съществуващите ръководства за лечение GINA и GOLD:

1. 
   Имате ли повтарящи се периоди на свиркане в гърдите?
   
2. 
   Имате ли кашлица през нощта?
   
3. 
   Имате ли свирене в гърдите, или кашлица след физическо усилие?
   
4. 
   Имате ли стягане и свиркане в гърдите и кашлица след контакт с алергени във въздуха, или със замърсен въздух?
   
5. 
   Имате ли често белодробни инфекции или „настинки”, които преминават за повече от 10 дни?
   
6. 
   Имате ли Ваши кръвни роднини по първа линия, които боледуват от бронхиална астма?
   

1. 
   Вие сте над 40 годишна възраст?
   
2. 
   Пушач ли сте / изложен ли сте на прах, химикали, или пушек от различен произход?
   
3. 
   Имате ли задух, който е постоянен и се увеличава с времето и след физическо усилие?
   
4. 
   Имате ли постоянна кашлица, която е особено изразена на моменти, и не винаги е свързана с отделяне на храчки?
   
5. 
   Отделяте ли храчки?
   

Ако пациентите отговорят положително на 3 от 6-те въпроса за Астма, или на 3 от 5-те за ХОББ, общопрактикуващият лекар ще ги насочи към определения консултант - пулмолог за потвърждаване на диагнозата. Пациентът ще носи със себе си попълнения въпросник, който ще служи като отправна точка за диагнозата на специалиста. Специалистите ще преглеждат пациенти в определени дни и места по график, съобразен с броя и местоживеенето на определените от ОПЛ за консултация пациенти. Графикът ще бъде предоставян на общопрактикуващите лекари, които участват в скрининга.

Въпросниците за всеки анкетиран ще бъдат отпечатани в два екземпляра. Пулмологът ще даде писмена консултация върху Бланка МЗ № 119а 98 (зелена бланка) в два екземпляра, като ще върне единия екземпляр при ОПЛ.

В консултацията трябва да са отразени данните на пациента, окончателната диагноза, резултатите от спирометрията, (ако се извърши такава) и назначеното лечение, (ако има такова).

Координаторите ще преминат еднодневно обучение за работа по проекта, съчетано с осъвременяване на знанията и уменията в диагностиката и лечението на Астма и ХОББ.

Данните от проучването ще бъдат обобщени и анализирани от екип на НСОПЛБ и консултанти, ще бъдат публикувани в периодично/и научни издания и представени по друг подходящ начин пред съсловието и обществеността. Акцентът в анализа ще поставим върху информацията за броя на обхванатите пациенти; с каква диагноза са били преди скрининга; на колко от тях е поставена диагноза Астма или ХОББ; каква е била тежестта на откритото заболяване и необходимостта от лечение.

ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

1. 300 ОПЛ* ще скринират 20000 пациента

*Всеки ОПЛ скринира не по-малко от 40 и не повече от 70 пациента.

2. 50 - 75 пулмолози* (според броя включени ОПЛ, скринирани пациенти и териториалното им разпределение)

*Всеки пулмолог ще извършва минимум по 10 прегледа на ден на определени пациенти измежду скринираните

*Одобрените за участие в програмата лекари ще бъдат хонорувани по определени правила.
Планираме кампанията да продължи от февруари до юли 2012 г. Реализирането на предложената скринингова програма ще доведе до повишаване на познанието на общопрактикуващите лекари за бронхообструктивните заболявания, ще подобри сътрудничеството между ОПЛ и специалисти и ще помогне на много пациенти да подобрят здравето си и да получат адекватна терапия.

С уважение: д-р Любомир Киров, председател на НСОПЛБ

Крайният срок за подаване на заявки за участие от общопрактикуващи лекари в програмата се удължава до 2 март 2012.

Минимален брой точки за участие в проекта – 10 т.