Доплащаме 400 млн лв за лечение в болница

***

Болни от диабет бяха неприятно изненадани, когато отидоха да получат полагащия им се инсулин от аптеките. Оказало се, че трябва да доплащат солено за определени видове от животоспасяващия медикамент. Преди два дни НЗОК е намалила реимбурса на някои видове медикаменти, т. е. поема по-малка част от цената на лекарството. Списъкът с финансираните от НЗОК медикаменти се разглежда два пъти месечно, след като аптеките в страната изпратят своите отчети. Например за инсулина Humalog Mix 25 Kwikpen, който струва 218.18 лв., до този момент касата е поемала 218,18 лв., а сега финансира лекарството едва със 145.76 лв. Идентичен е случаят с лекарството "Казодекс", което се предписва за рак на простата. То струва 83.21 лв. и до скоро касата е поемала 50.21 лв. Сега обаче финансира медикамента само с 24 лв., което означава, че онкоболният трябва да доплати остатъка от близо 60 лв.

АБВ и ПФ печелят от тактиката "подкрепа и критика" към властта

Доверието, както и на недоверието към няколко ключови, реформаторски настроени министри нараства едновременно. Това означава, че се увеличават както привържениците, така и противниците на тези министри. Тази интересна нова тенденция регистрира социологическата агенция "Алфа Рисърч" през юни. Социолозите посочват, че явлението се наблюдава изключително рядко, а то е най-изявено в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин. На практика това е директен ефект от напрежението в различни сфери през последните месеци и засилващата се атака срещу опитите за реформи в тях. Вместо обаче да рефлектира върху цялото правителство, то юди до ясно видима критика към дейността на отделни негови членове, докато кабинетът като цяло страда само от лек общ ръст на критичните оценки.

Според социолозите лекият спад на одобрението към кабинета е свързан с поредица от събития през последните месеци като планираното повишение цените на тока, дискутираните реформи в здравеопазването и пенсионната система, конфликтите в ромски махали и дебатите около съдебната реформа. Те повишават социалното напрежение, критичността и разочарованието от ефективността на изпълнителната власт.

За разлика от повечето институции, които продължават да се ползват с рекордно ниско доверие от гражданите, премиерът Борисов запазва сравнително високия си личен рейтинг, както и президентът Росен Плевнелиев. Следващите месеци ще покажат дали те ще успеят да спечелят доверие за невралгичните реформи и да спрат спада на доверие към властите, или ерозията ще повлече и подкрепата за тях, ако проблемните сектори не бъдат успешно реформирани, пишат социолозите.

Доверието в основните институции остава в рамките на регистрираните през последните години много ниски граници. Парламентът продължава да е институцията с най-нисък рейтинг - 10% доверие срещу 52% недоверие. Още по-лошо е обаче положението при институциите на съдебната власт: съд - 8% положително срещу 60% отрицателно, следствие - 8% положително срещу 57% отрицателно, прокуратура - 6% положително срещу 60% отрицателно, главен прокурор - 13% положително срещу 40% отрицателно.

Силови институции като армията и полицията, които през последните години бяха едни от малкото, ползващи се с доверието на хората, сега също събират повече критични оценки, отколкото позитивни: армия -19% доверие срещу 34% недоверие, полиция -18% доверие срещу 44% недоверие.

Партиите във властта - печеливши и не толкова

Като цяло изследването не показва сериозни промени в електоралните нагласи на избирателите - ГЕРБ запазва доминиращата си лидерска позиция (21.9%) с малък спад спрямо началото на мандата, БСП остава втора сила и дори леко подобрява позициите си (11.5%), но все така е на минимална преднина пред ДПС (7.3%), което като правило мобилизира рязко избирателите непосредствено преди избори.

Интересни са обаче резултатите на партиите, партньори във властта - някои успяват да извлекат доста повече дивиденти от други. Така Реформаторският блок запазва без промяна позициите си (5.7%), докато Патриотичният фронт и АБВ печелят, макар и малко, от двойствената позиция "за" и "против" властта и леко подобряват позициите си - съответно на 5.7% и 3.5%. Така данните сочат, че тактиката на "подкрепа и критика"се оказва по-успешна за тях.

На местно ниво

Електоралната картина на национално равнище не е показателна обаче за съотношението на политическите сили на местните избори, където съчетанието от мажоритарен вот и регионална тежест на партиите има водеща роля. Въпреки че голяма част от тях не са издигнали своите претенденти за кметските постове, с наближаването на изборите нараства обичайната нагласа в България "за промяна". Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна. Твърде е вероятно на много места изходът от надпреварата да се реши на втори тур в зависимост от уменията на кандидатите да формират обществена подкрепа, по-широка от чисто партийната.

Водещите три проблема за мнозинството от гражданите в общините са много тясно свързани един с друг - липсата на работа, обезлюдяването на регионите и лошата селищна и междуселищна инфраструктура. С изключение на най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас - тези проблеми са водещи във всички останали общини. В големите градове на мястото на обезлюдяването идват корупцията и лошото административно обслужване на гражданите.

Що се отнася до референдума за изборните правила, който е много възможно да се проведе с местния вот, там настроенията също са поляризирани - 55% от анкетираните смятат, че той може да донесе позитивни промени, а толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват в него. Това означава, че интересът към референдума е на границата за валидността си.

***

За проучването

Редовното национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" е проведено от 7 до 13 юни сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.