Лекари агитират за секцио за да пестят време

Лекари агитират за секцио за да пестят време

- Заради естеството на медицината, начина на живот, развитието на обществото и желанието на пациентките. Факт е, че в целия цивилизован свят - в Европа и в Щатите, се наблюдава стремглаво увеличаване на броя на ражданията секцио. Така е и в България. Конкретно в нашата болница през 2014 г. са родили 2180 жени, от които 1006 са избрали оперативния метод. Това са 46%. Ако трябва да разгледаме най-съществените причини, първата е в патологията. Определено жените са по-изнежени от едно време. Има части от физиката на жената, които са естествено получени от начина на живот. Голям брой от жените в самия процес на раждане не успяват да родят нормално. Тогава се прибягва до родоразрешение чрез секцио. Понякога това се случва и при други обстоятелства.

- Секциото не е по-лесно, но е по-бързо. Едно нормално раждане ангажира лекаря за най-малко 5-6 часа, а понякога може да се наложи и за цяло денонощие. От другата страна е оперативният метод, който те ангажира за час, час и половина. Официално едва ли някой ще каже, че точно това е причината, ^ но по мое мнение факторът време е водещ. Би било много негативно, ако кажем, че някои колеги умишлено създават впечатление у жените, че е необходимо да родят секцио.

- Да, има такива случаи, при които на жените не се казва за какво точно става въпрос. Това не е коректно нито медицински, нито хуманно и аз лично смятам, че подходът трябва да е друг. Аз например казвам на мои пациентки: "Мога да ви оперирам, ако вие искате операция, ще ви я направя, ако пък предпочитате да раждате нормално, то трябва да ангажирате друг колега, защото аз персонално не мога да поема такъв ангажимент в момента". Така би било честно да се случват нещата.

- Да, това е втората линия на поведение, когато става въпрос за желанието на пациентките. Много жени идват и казват "Не искам да ме боли", " Не искам да чакам неизвестно колко време", "Не искам да раждам, когато и да е". Понякога това е страх, вменен от широкия достъп до всякакъв вид информация - приятелки, интернет. Аз съветвам моите пациентки да не четат по разни форуми, защото там има много полезни неща, но има и откровени глупости.

- Индикациите са абсолютни и относителни. При първите раждането просто не може да стане по естествен път. Абсолютни индикации са несъответствие в размера на бебето и размера на таза, различни заболявания, високите диоптри при очните заболявания, предишни интервенции в областта на гръбначния стълб, таза и т.н. Понякога съдовите заболявания също са индикация.

- Не е точно така. Трябва да се вземат предвид много неща. Основното е каква е била причината първия път жената да е родила секцио. Ако е по медицински показатели, то значи втория път най-вероятно също ще се наложи операция. Друг критерий е времето, което е минало между двете раждания. Ако от предишно секцио са минали до две години, не би трябвало да се ражда по естествен път.

- Не. И двата метода крият своите рискове и имат своите предимства. Ако бебето е в тежко положение, предизвикано по някакви причини по време на бременността, най-доброто за него е да го извадим възможно най-бързо и да можем да се погрижим за него, да го реанимираме и да му окажем помощ. В такъв случай секциото е абсолютният избор. Защото в другия вариант при физиологичното раждане бебето е принудено да минава през всички тези препятствия, тесни и неудобни пространства като родилния канал на жената, това може допълнително да утежни състоянието му.

- Операция е. Както казах, тя е по-сигурна за бебето, но за майката е по-рискова. Тя е неестествена за тялото, поставя се анестезия. Много са важни и възможностите и умението на лекаря.

- Смятам, че определено не сме на необходимото ниво като отношение към пациента. Това е едно тежко наследство от уравниловката на социализма, която по някакъв начин е създала такива навици и те важат за всички етажи на обслужването, от санитарките до лекарите. Има много какво да се желае, но чак такова животинско и зверско отношение към пациента мисля, че може да бъде и преувеличено. А имайте предвид, че понякога нещата наистина се изопачават.

- Да. Слушах интервю на майка на една пациентка, която е раждала в нашата болница. Тя го разказваше пред аудиторията на една от националните ни телевизии и нейната версия звучеше така "с дъщеря ми са се отнесли по брутален начин, не й се е обърнало внимание, боляло я е, а те са я затворили в една стая, вързали са я за леглото и тя от страх се е напишкала, лежи в леглото и никой не й обръща внимание, а само й казвали спокойно, всичко е наред". Историята е следната - жената започва да я боли, което значи, че има родилна дейност, контракциите стават силни,съответно колегите ми я слагат на запис на монитор. Това са два широки колана, които се слагат на корема на жената - единият записва тоновете, другият контракциите, а в нейните очи представлява връзване за леглото. А пък подмокрянето представлява изтичане на водите. Така че начинът на интерпретиране от страна на пациента, може да е съвсем различен от реалността. Не оправдавам определени ситуации в нашата практика, но не оправдавам и пациентите, които са негативно настроени.

- И тук мога да ви дам пример. В хода на раждането пациентката спира да съдейства. По една или друга причина отказва да напъва, отпуска се. Това може да бъде много фатално за бебето. В такива моменти, ако не смениш тона и не я вкараш в релси по някакъв начин, трябва или да я оперираш, за да изкараш бебето, или може да завърши трагично това раждане. И да, в такива моменти се крещи и се прави всичко възможно да влезеш по-дълбоко в психиката на родилката, за да чува тя това, което лекарят казва, а не да си мисли, че умира. В никакъв случай не говорим за физическо насилие или някакъв отявлен психически тормоз, но понякога е нужно да бъдем по-груби и това се прави с цел.

- Методът на Кристелер го има и се практикува навсякъде. Този метод не е физиологичен. Форцебсът също не е. Деликатната подробност е в този, който го прилага. Ако той е неразумен и некомпетентен или смята, че това е изцяло начинът да се роди едно бебе, значи този човек не е на мястото си. Но самият метод, след като е съществувал стотици години, значи не е толкова зловещ. Въпросът обаче е как се прилага.

- В България този метод не може да бъде регулиран и няма приложение. По света, на местата, на които се прилага, изискването е до 10 минути жената да може да се отзове до най-близкото лечебно заведение, където да получи компетентна помощ. В София това е неприложимо.