Държавата е вредна за вашето здраве

Здравната каса ще има средства да плаща на болниците без актуализация на бюджета почти до края на годината. С 661,4 млн. лв. разполага фондът за клиниките за оставащите шест месеца. С тях могат да се платят на 100% следващите 4 месеца. След това новата власт ще трябва да намери средства за останалите два. Ако касата плаща на 65%, изработеното от болниците през оставащите месеци, парите ще й стигнат до края на годината, а останалите ще се дължат по-нататък. Надзорният съвет на фонда обаче засега не възприема тази тактика. Аналогична е ситуацията и при лекарствата в аптеките. Още 194,2 млн. лв. остават за хапчетата, съобщиха от касата. С тях няма да могат да се платят само последните два месеца.

Вече са монтирани и камери в 3 от линейките. Идеята е да се дисциплинират шофьорите и да се намали рискът от катастрофи. Преди време новият шеф на Спешната помощ д-р Александър Златанов обяви, че ще се направи карта на опасните кръстовища, а водачите на реанимобилите ще минат обучение как да избягват катастрофите там.

За два месеца в Спешната помощ в столицата започнали работа още петима лекари и две сестри на средна възраст 55 г.

Екипи на Спешната помощ липсват в цялата страна. Мобилните екипи в България са общо 357, а санитарните автомобили, с които разполага системата, са 663.

След постигането на споразумение за дата на предсрочните парламентарни избори и ограничения хоризонт на настоящия парламент главната задача на българските политици остана просто да гарантират поне минимална политическа стабилност. Това беше и тяхната заявка, но решиха да тръгнат към нея не по пътя на институционалната логика, а чрез неформални договорки и медийни заклинания. По този начин се блокира възможността да се реализира единственото смислено нещо, което това НС можеше да направи - да успокои ситуацията чрез поредица от консенсусни решения.

Вместо това основната политическа институция се превърна в своеобразна капалъ чарши, на която опозиция и управляващи си поставят ултиматуми, сърдят се, пазарят се, бият лафа. Когато се усетят, че суверенът става малко нервен, представители на политическия елит отиват при президента, консултират се, демонстрират отговорност, стискат си ръцете - "договорились", и след това цикълът се повтаря. И докато трае тази игра на политика, гарнирана със сериозна доза несериозен медиен спектакъл, институциите се рушат, а проблемите на управлението остават нерешени. Нещо повече, в името на тази игра на политика и заради специфичната политическа култура, най-вече на опозицията и на нейния лидер, се жертват институциите. Народното събрание вече беше пожертвано. Беше направен опит да бъде пожертвана и една от най-стабилните и консервативни институции, каквато е БНБ. Играта на политика в България има нужда от епически ситуации, от апокалиптичен психофон, истерия и напрежение, за да могат героите да блеснат. Демократичните институционални процедури са прекалено скучни за вкуса на голяма част от политическия ни елит. Това, че те са ефективни, май няма значение.

Този тип правене на политика завещава тежко наследство на следващите мераклии за власт. Трябва да подчертаем, че отговорността за справянето с това наследство ще бъде както на управляващите, така и на опозицията. Ако и в следващото НС опозицията продължи да бойкотира законодателната работа, нищо добро няма да излезе.

Ясно е, че са налице тежки дефекти в редица системи, чието решение минава през последователни реформи. Здравната и пенсионната система няма да заработят с конюнктурни кръпки и популистки фойерверки, а със системна управленска стратегия. За нея обаче е необходимо както стабилно управление, така и висока степен на политическо съгласие. Настоящото НС има по-малко от седмица да реши какво ще се случи с актуализацията на бюджета на здравната каса. На този етап изглежда, че тази "постигната договореност" между парламентарните партии ще се окаже нищо повече от инструмент за политически пазарлъци. Подобен тип решение не е от компетенциите на служебното правителство, което означава, че то ще се отложи във времето незнайно докога. Ами ако конфигурацията в следващия парламент е такава, че съставянето на правителство да бъде затруднено, а неговата легитимност - спорна? Означава ли това, че здравната каса ще продължи да работи на автопилот?

Друга непосредствена задача от оперативен характер е управлението на европейските средства. Структурата на българската икономика е такава, че тези средства се жизненоважни за националния бизнес. Ако продължи в тази сфера да работи принципът "клиентелата ми е много по-добра от клиентелата ти", е много вероятно да се стигне до ситуация, в която разпределението "нещо за някой" да се промени в "нищо за никой". Това е една от зоните, в които служебното правителство в кратки срокове следва да се намеси.

Подобен е случаят с големите енергийни проекти. Необходими са бързо съгласие и конкретни действия в посока тяхното задвижване, за да може икономиката да вземе глътка въздух. Видно е, че по проекта "Южен поток" се работи, текат плащания, но какво точно се случва - никой не може и не иска да каже. И борбата за това, кой ще се възползва от паричните потоци при изграждането му, може да ни лиши от сериозни икономически ползи. Ситуацията на политическо безвластие е прекрасна хранителна среда за бягане от отговорност и корпоративни злоупотреби.

И служебното и редовното правителство бързо трябва да върнат доверието в банковата система. И това няма да стане със създаване на противоречиви закони, криминализиращи злословието по отношение на банките, нито с прехвърлянето на цялата отговорност и измиване на ръцете с БНБ. Защото, както се вижда, проблемът с банките не е финансов, а политически.

Ясно е, че неща за управляване и работа за вършене има. Следва да убедим политическия ни елит, че дори и да се откаже от медийната игра на политика, пак няма да му е скучно. Следва да му подскажем, че ние като общество се захласваме повече по ефективни управленски решения, отколкото по ефектни медийни жестове и метафори. Не трябва да забравяме, че действията на политиците са функция на нашите критерии за поведение. Ако ние сме егоистични нихилисти, защо политиците ни да са различни? Ако ние мразим институциите, защо политиците да ги обичат? Ако ние не спазваме законите, защо политиците да го правят?

*Авторът е асистент в катедра Политология на СУ"Св. Кл. Охридски".



Проф. Генчо Начев, директор на болница "Св. Екатерина":

Болници и дистрибутори на лекарства източват НЗОК

Проблемите в здравеопазването се прехвърлят като горещ картоф

Силвия Николова
Професор Начев, като се има предвид финансовото състояние на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), докъде ще стигнат 225 млн. лв., ако парламентът гласува с толкова да бъде актуализиран нейният бюджет?

Разчетите на НЗОК могат да кажат най-добре докъде ще стигнат. Въпросът по-скоро е в това как те ще бъдат разпределени. От тази сума 200 млн. лв. трябва да се дадат за болничната помощ. Проблемът сега е при лекарствата и дали ще има средства за тях. При положение че надзорният съвет искаше 328 млн. лв., а се говори да бъдат отпуснати 225 млн. лв., е ясно, че решението на кризата е временно. Според мен и моя опит скоро ще има ново напрежение. Напълно възможно е то да бъде преди изборите. Просто горещият картоф се прехвърля от едни в нечии други ръце, от едно правителство на служебното правителство, а след това и на следващото правителство. От моя гледна точка не е особено коректно.

Касата трябва да предприеме сериозни мерки по отношение на своята лекарствена политика. Никъде в света няма такова съотношение между пари, отделяни за болнична помощ, и такива, които се отделят за медикаменти. У нас то е почти 1:1, като парите за болници са съвсем малко повече. В страните по света това съотношение е 2,5:1, дори 3:1. Аз не искам да кажа, че парите за лекарства са много, но спрямо тези за болнична помощ те са повече. Това означава, че средствата за лечебните заведения трябва да се увеличат. Колкото до парите за медикаменти, съотнесени към тези в Европа, в нашата страна те са много по-малко. Проблемът е, че в България като цяло се отделят малко пари за здравеопазване. Затова съотношението трябва да се нормализира.

По какъв начин може да стане това така, че пациентът да не бъде ощетен?

Пациентът няма да бъде ощетен. Просто трябва да се предприемат мерки в посока намаляване на интереса на фирмите, като се въведе съотношение генерици към оригинали такова, каквото е в Европа. Там то е 70:30 в полза на генеричните лекарствени форми, а не обратното, както е у нас в момента. Сега, когато НЗОК е в безпаричие, трябва да се приеме т.нар. разход за диагноза, т.е. да е ясно за всяка диагноза какви пари плаща касата. Оттам нататък самият пациент може да си направи сметка дали иска да се вмести в тази финансова рамка или не. Тоест дали той ще приеме да е на генерични лекарства, или да си доплати, ако пожелае оригинални медикаменти.

Източва се и едното източване е чрез дистрибуторите на лекарства. Болничната помощ също я източва.

Единият начин е, като се отчита дейност, която не е извършена. Вторият като се отчита дейност, която не е показана. Непоказаната дейност е много по-страшна, защото подлага на риск живота и здравето на пациентите. В първия случай се подлага на риск само изпълнението на бюджета на НЗОК. Докато тя сключва задължително договор с всички играчи на пазара, докато няма никакъв контрол върху това показано ли е определено лечение или не и няма изключително сурови санкции за отчетени, но неизвършени дейности, включително прекратяване на договор с лечебното заведение, както и персонална отговорност към виновния лекар, включително с отнемане на правото да практикува професията, няма да има никакъв ефект. Трябва да се започне всеобхватна и неотложна реформа в областта на болничното лечение. Хоспитализациите се увеличават с всяка изминала година, защото никой не ги контролира. Клиничните пътеки са недооценени. Това кара директорите на болниците да приемат пациенти, които не са за хоспитализация, само и само за да ги отчетат и да вземат пари от НЗОК. Доболничната помощ, в лицето на общопрактикуващите лекари, не е пазач на вратата, тя не прави нищо, за да намали тези хоспитализации. Тоест те не правят нищо, за да лекуват болните, които подлежат на доболнично лечение в амбулаторна или в домашна обстановка. Това е така, защото те нямат интерес да го правят. На тях се плаща за капитация. Ако им се заплащаше за дейност, картината щеше да е съвсем друга. Тяхното възнаграждение щеше да се покачи, но същевременно те ще трябва да работят повече, да лекуват, да са по-натоварени. И сега има изключително съвестни общопрактикуващи лекари, но когато говорим за една система, особено в България, не можем да разчитаме на съвестта. Тя е твърде разтегливо понятие, нея закон не я лови.

Да, НЗОК сключва договори с всички, които пожелаят, законът не я ограничава. Това може да се промени на базата на Националната здравна карта, която е готова, но не се приема. Именно тази карта, която трябва да е задължителна, ще определи по региони и райони необходимостта от различни медицински специалности и болници - кардиологии, неврологии, офталмологии, хирургии и т.н. На свой ред НЗОК на базата на определени критерии да избира най-добрите болници, с които да сключва договори. Сега тя подписва с всички. Освен това пропуск е, че сега никой не наблюдава дейността им. Финансирането въобще не е свързано с качеството - нещо, което е недопустимо. Никой не наблюдава състоянието на пациентите преди приемането, по време на лечението и след изписването. Съвсем различна е стойността на лечението на един декомпенсиран пациент с няколко заболявания и съвсем различна на този, който е само с едно. Цената е съвършено различна, затова трябва да се въведат диагностично свързаните групи. Сега клиничната пътека не отчита тези особености.

По онова време аз бях член на управителния съвет на НЗОК. Тогава имахме създадени български относителни тегла на основата на австралийския групер. Бяхме готови с ДСГ. Ако ги бяхме въвели към 2005 г., парите за болнична помощ трябваше да се увеличат с 40%, а сега те биха били много повече. Сега средствата са увеличени многократно, но ефект няма, защото се разпределят неправилно, разходите не се контролират, парите изтичат като вода в пясъка.

Вероятно защото тя би нарушила статуквото. Приемането є, особено ако съобразяването с нея е задължително, би нарушило много интереси. От една страна, на хора, които искат да забогатеят бързо с отварянето на нови частни болници. От друга, тя би нарушила интересите на лекарите. Например аз лично съм участвал в изготвянето на националната карта за високоспециализираните дейности. Според нея в София трябва да останат само три кардиохирургии, а не шест, както са сега. Явно ще се накърнят много интереси, затова и не се внедрява, макар и да беше внесена в Министерския съвет. Служебното правителство обаче я върна. За мен това означава, че нечии интереси сериозно биха се нарушили.

Най-напред министърът трябва да въведе ред в собствения си дом. Министърът трябва да създаде програма за развитието на университетските и областните болници, защото те са проводник на здравната политика и са структуроопределящи за здравеопазването. Необходимо е да се направи анализ на сегашната им дейност и програма за тяхното развитие, както и каква съвременна апаратура им е нужна. Трябва да се заложи и програма за развитие на кадри, в която да влиза и продължаващото следдипломно обучение, така че кадрите да знаят пътя на своето развитие. По този начин пациентите ще бъдат спокойни, че лекарите са в крак със съвременните изисквания на медицината и са изключително високо професионално подготвени.

Министърът на здравеопазването следва да създаде специално дружество, което да разгледа всички терени към болниците с 51% държавно участие, които не се използват, както и незавършеното строителство в тях. Въпросното дружество следва да се занимава само с търсенето на инвестиции. Неизползваните терени например то може да продава на възможно най-високата и изгодна цена за болниците. Парите от продажбите следва да се инвестират в други неща.

Министърът трябва да изиска анализи от болничните заведения за апаратурата, с която разполагат, в каква посока имат намерение да се развиват и въобще има ли нужда от една болница или не. Крайно време е инвестициите, които се правят в здравеопазването, да не зависят от познанствата и близките контакти със съответния министър за момента. Сега това води до фаворизиране на една или друга болница. Вложенията в тях трябва да са на базата на съответния анализ. Трябва да се пресече практиката една и съща апаратура да се купува на различни цени, което говори за нечисти сделки.

По приходната част в бюджета на НЗОК държавата трябва да започне да си плаща задълженията. Вноските за 8-те категории, сред които държавни чиновници, съдебна власт и учещи, да са на 100, а не на 50 процента, както е сега. Ще трябва да се създадат и законови механизми за събиране на вноските по Закона за здравното осигуряване. Трябва да се осигури ниша за реално развитие на осигуряването в доброволните здравнозастрахователни дружества.

Как може да стане това?

Като се промени пакетът от медицински дейности, който НЗОК финансира. Редно е той да е по-ограничен, но в него да влизат всички животозастрашаващи заболявания и състояния, така че животът и здравето да не са застрашени на никого. Този пакет да е реален и да се покрива реално с парите, които има касата. Сега той е всеобхватен, а тя успява да плаща едва до 60% от включеното в него. По този начин ще се създаде ниша за доброволните здравнозастрахователни дружества. Те ще покриват останалите заболявания и състояния, които не влизат в основния пакет. Държавата трябва да създаде и резервен фонд за покриване на евентуален недостиг на средства от основния пакет. По-нататък той може да се използва като гаранционен постепенно, докато се разбие монополът на касата и навлязат по-пълно на пазара доброволните здравнозастрахователни дружества. След 3 4 години, когато се види кои от тях са най-добрите, ще им се даде постепенно да поемат и вноските от задължителното здравно осигуряване. Така постепенно ще се разбие монополът на НЗОК, но трябва да има резервен фонд, който да компенсира непредвидените разходи. Например в първите години може да се окаже, че осигурените в някой от фондовете боледуват повече и той изразходва повече пари, отколкото е събрал. Тогава той трябва да бъде подкрепен от резервния, за да не фалира.

По-нататък следва на доболничната помощ да се плаща по-висок процент за извършена дейност, а не само за капитация. Реимбурсирането на лекарства да стане 70:30 в полза на генеричните препарати. Редно е да се остойностят реално клиничните пътеки. Следва да се приеме Националната здравна карта и тя да е задължителна. Оттам нататък да се узакони правото на НЗОК да сключва договори с определен брой болници за определен брой услуги. Необходимо е да се легализират правилата за добра медицинска практика.

Какво означава да се легализират?

Да се възложи на научните дружества да направят правила за добра медицинска практика по всяка специалност. След това те трябва да се легализират с подзаконов акт на Министерството на здравеопазването. Необходимо е да се въведе ежегодна оценка на качеството на услугите в болниците по специалности. Така ще има възможности както за поощряване, така и за санкции. Трябва да се въведе и персонална отговорност при неспазването на правилата за добра медицинска практика и особено при извършени дейности, които не са показани.

Ето това е, което бих направил, ако бях министър. Но този вариант е малко вероятен, защото съм твърде чепат, за да ме поканят, и не обичам половинчатите работи.
Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък

През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието “професор"

Национален консултант по кардиохирургия

Директор на Университетската болница по кардиохирургия “Света Екатерина"