Духовното мислене Джон Оуен Съдържание

Голяма част, ако не всички, които се новораждат, започват живота си на християни с голям ентусиазъм. Бог обича да вижда тази “първа любов”. Но понякога очевидната жизненост не е породена от обновена от Святия Дух душа, а от частично разпалено въображение. Когато годините на тези хора напреднат и те научат мъдростта на този свят, тяхната духовна нагласа залинява. Нека да разгледаме няколко форми на духовна слабост.

Слабостта може да се появи в резултат на изкушение. В трудности и изпитания вярващите могат да започнат да мислят, че Бог ги е изоставил (Исая 49:14). В действителност Той не ги е изоставил (Исая 49:15). Те са като пътник в нощта, който поради тъмнината се страхува, че е сбъркал пътя, като всъщност продължава да върви по верния път, макар и да не го вижда. Но това не е от сериозните видове упадък, за които възнамерявам да говоря.

Също така, като че ли по-сериозен е въпросът за загубата на физически способности у вярващия, която води до неспособност за изразяване на духовната любов. Това често се наблюдава при вярващите с наближаване на старостта. Но ако те са истински вярващи, подобна загуба не би представлявала проблем. Фактът, че вече не могат да правят онова, което са правели преди, е бреме за тях. Но намаляването на външната активност не означава намаляване на вътрешната наслада от святостта. В зрелите години се разкриват качества, като мъдрост и прозрение, така че обичайната загуба на външно изразените способности не е опасна.

Ако забележим, обаче, че у един възрастен вярващ нараства любовта към нещата от този свят, това не е от неговото съзряване, а от растящата сила на греха, който не е нищо друго, освен оскърбление за Господ Исус Христос и Святия Дух. Той може да доведе до възпитателно наказание от страна на Бога. Тези хора непременно ще загубят своята увереност, че са праведни пред Бога. А подобно явление може дори да покаже, че те никога не са били истински християни (Йоан 15:6).

Помислете, първо, каква мъка и скръб ви е донесла загубата на духовната ви жизненост. Това ще породи омраза към кризата. После си припомнете, че макар Писанието да съдържа много остри думи срещу отстъплението от вярата, то също така включва и специално насърчение и обещания за тези, които се върнат при Бога (Еремия 3:12-14; Осия14:4).

Накрая, бъдете настойчиви и старателни в стремежа си да възстановите духовната си нагласа сега. Днес може да е единствената ви възможност да го сторите! Радвайте се, че душата, която веднъж е обновена от Святия Дух, може да стане духовна. Първото обновление прави възможно възстановяването на душата отново и отново.

 
18 – ПРИМЕР ЗА ДУХОВЕН УМ

Библията трябва да е нашето практично ръководство за изграждане на навика да мислим духовно. В нея е всичко, което трябва да знаем, както за вътрешните усилия за обучаване, така и за външните начини за изразяване на духовната нагласа. Когато указанията на Писанието се пренебрегват, истинските пътища към духовността се изместват от всевъзможни странни и глупави представи. Изглежда е по-лесно да убедиш хората да възприемат глупави суеверия и лишени от смисъл обреди, отколкото да се покоряват на заповедите, дадени от Бога.

Но даже искреното следване на библейското учение не може да доведе вярващите до духовното съвършенство (Филипяни 3:12). Тогава колко близо до съвършенството можем да стигнем? Ще спра на две неща.

Можем да достигнем до състояние, когато при всяка възможност сме готови да се радваме на духовните неща. Винаги трябва да сме гладни за тях. Ако небесните неща ни се струват несладки и безвкусни, тогава сме духовно болни. Нямам предвид удоволствието при представяне на духовните неща като съществени -- представянето зависи от дарбите на представящия. Става дума за вкуса на самите духовни неща, които винаги трябва да ни се услаждат. На гладния и горчивите треви се виждат сладки!

Също така, когато чрез вяра достигнем до разбирането, че имаме определени задължения, трябва да сме готови да изпълняваме всички тях.

В случая с тези, чийто живот е променен от някакви обстоятелства, а не от обновлението на Святия Дух, положението е много различно. По всяка вероятност те невинаги ще изпитват глад за духовна храна (I Коринтяни 2:14). Лесно ще се поддават на суеверия и измислени учения, които не са библейски (Колосяни 2:18-19) и ще ги отведат към неправилно поклонение.

Това са причините, за да има толкова много лъжеучения и дори идолопоклонство в християнския свят. По някаква причина умовете на хората са повлияни от друго, а не от Божията благодат, както видяхме по-рано (глава 13). Те пренебрегват единственото, което са длъжни да следват, т.е. Писанието, и тяхната религия достига нивото, което небиблейските умове могат да оценят.

Дори и при истинските християни винаги съществува риск всяка грешка в духовното мислене да ги отведе към началото на тяхното отпадане. Тях ще ги съхрани само истината, че духовното обновление прави Христос привлекателен за тях. Както всичката светлина и топлина идват от слънцето, така и цялата духовна нагласа идва от Него.

 
19 - КАКВО ПРАВИ ДУХОВНИТЕ НЕЩА ТОЛКОВА ЖЕЛАНИ
Ние обичаме това, което ни се струва най-желано. Искам да попитам: какво в духовните неща привлича любовта на вярващите? Истинската духовна нагласа има определени основания, за да обича Бога! Някой хора знаят защо обичат земните неща, но не могат да кажат защо изповядват, че обичат Бога! Други ще ви кажат, че обичат Бога заради облагите, които получават от Него (Йов 1:9-11; Йоан 6:26). Някой се преструват, че Го обичат, защото ги е страх от Него; други изпитват удоволствие от гледката и звуците на църковните церемонии.

За истинските вярващи всичко, което Бог прави в Христос и чрез Духа Си е добро и красиво. И когато те с радост открият, че Бог съответства на духовните им потребности, тогава Неговата доброта и красота стават още по-желани.

Привлекателността на духовните неща нараства, когато осъзнаем, че те съответстват на нашите потребности повече от всичко останало в този живот (Псалм 19:10; 119:72;Притчи 8:11). Страхувам се, че ако се самооценяваме по този показател, често се виждаме, че не отговаряме на изискването. След като хората отдават много повече от своето време и сили, за да постигнат благополучие на земята вместо да развият духовното си мислене, не мога да разбера защо си мислят, че обичат Бога истински.

Насладата, изпитвана от духовните неща от вярващите, става още по-голяма, когато се осъзнае, че тя има един неизчерпаем източник. Всичко земно има своя край. Земните наслади са временни. Но духовната наслада, извираща от Бога е безкрайна и вечна. Тази истина прави духовното по-привлекателно от всичко останало!

Освен това, Божиите действия в Христос чрез Неговия Дух по отношение на вярващите са изпълнени с мъдрост (Римляни 11:33; I Коринтяни 2:7; Ефесяни 3:10). Духовните истини, разкрити от Бога в Библията, притежават чудесен порядък и стойност. Интелигентните хора винаги се възхищават на мъдростта, но за вярващите знанието, че Божията мъдрост е намерила начин да ги спаси от греховете им, носи допълнителна прелест. Тя е голяма притегателна сила за душите им, макар невярващите да не съзират красотата в благовестието.

По-нататък, до голяма степен специалната красота на духовните неща се състои в това, че мисленето за тях прави вярващите по-добри хора. Хората, които са подвластни най-вече на своите физически сетива, рано или късно заприличват на животни, а не на човешки същества. Начинът да се възвишиш е като мислиш за възвишеното (Фил.4:8)! Да се научиш да обичаш красотата на духовното е пътят към притежаване на част от неговата красота. Не твърдя, че вярващият може да стане съвършен в този живот, а че духовната нагласа е пътят към съвършенството.

Накрая, насладата от духовните неща, която вярващите могат да изпитват сега е предвкусване от бъдещото им небесно блаженство. Сега го усещат отчасти, а после ще го изпитат изцяло; сега е просто вкусване, а после ще бъде пълнота! Нашето наслаждение в Бога сега е наслада, която няма равна на себе си, защото не съществува друга радост, която да носи предвкусване на рая.

 
20 - КАК ДА СТАНЕМ ДУХОВНО МИСЛЕЩИ

Като начало, нашата любов към духовното трябва да е постоянна. Привързаността ни към определен предмет зависи от това доколко той извиква любовта ни. Ясно е, че ако искаме да развиваме духовното си мислене имаме нужда от една стабилна любов към духовните неща.

Отсъствието на подобна любов може да се дължи на няколко фактора. Например, ако в резултат на трудни житейски обстоятелства, вместо истинско духовно разбиране на материята, е имало само умствено одобрение, то при подобряване на обстоятелствата любовта към духовните неща ще изгуби своята значимост.

Освен това, хората, които не са истински обновени от Божия Дух, скоро започват да намират християнските задължения за уморителни, въпреки че в началото са привлечени от тях. Тези задължения започват да се сблъскват с естествените човешки отношения, които продължават да им въздействат.

В такъв случай нека никой от нас не се задоволява с една променлива любов към духовното. В тази област много хора се заблуждават. Пътят към духовната нагласа е непоколебима, постоянна любов към духовните неща (I Коринтяни 15:58).

Неизменната любов към духовните неща се поощрява, когато вярващите ги харесват. Вкусът на храната ни кара да искаме да ядем. Духовните неща са търсени, когато вярващите разбират, че те съответстват на техните потребности. Духовният “вкус” на духовните неща кара вярващите да ги желаят.

Ако хората са открили радост в това, че духовната истина се отнася конкретно за тях, те ще копнеят за повече, особено във време, когато като че ли насладата трудно се усеща. Телесната болест може да причини загуба на физическия ни апетит. Същото е и със здравето на душите ни, ако някакъв грях ни донесе духовна болест, тогава ще загубим сладостта на духовните неща. Но вярващите се стремят да възстановят здравето си и да се радват на миналите преживявания, когато духовните задължения и истини са били нещо добро.

Запомнете също така, че постоянната любов към духовното се стимулира от честото ни мислене за него. Никога не бихме предположили, че един човек изпитва искрена любов към нещо, за което мисли рядко. Колко много хора се преструват, че обичат Бога, при все че рядко се сещат за Него и никога не размишляват за словото Му!

Истинската непоколебима любов към духовните неща е в състояние да се съпротивлява на всяко изкушение, което ни подтиква да обичаме повече нещо друго. Изкушенията имат успех само ако им отдадем своята любов. Понякога Сатана поставя нечестиви мисли направо в съзнанието ни, но изкушенията са насочени главно към областите на нашите предпочитания. Това, което владее любовта ни, владее и нас.

Случва се да спорим, че не е грешно да обичаме земните неща, да отдаваме любовта си на друго “само този път” или само на това нещо. Понякога страхът, че ще ни се отнеме земното или дори живота, изглежда имат по-голямо влияние върху нас, отколкото любовта ни към духовното. Само силната неизменна любов към Божиите неща може да ни спаси от поддаването на изкушения като тези. За да устоим, трябва да се молим пламенно, да бдим зорко за греха, да вървим с вяра и да изпитваме себе си всеки ден.

Предимството на твърдата и постоянна любов към духовните неща, че с нея можем по-добре да устояваме на натиска на невярващия свят около нас. Всеки, който се захване с някаква важна задача, често мисли за нея и не си губи времето, като занимава мислите си с други, по-маловажни въпроси. Необходимо е неотклонно да следим всичко, което привлича физическите ни сетива и въображение, защото така ума ни се завлича далеч от духовното (Римляни 6:13). Съгласуваната и непрестанна любов към духовните неща е единствения път, за да държим под контрол онова, което ангажира съзнанието ни.

 
21 - ЖИВОТ И МИР!

Духовният живот на вярващите съдържа три огромни привилегии. Първата е привилегията да бъдат оправдани в Божиите очи (Римляни 5:17). Вярващите получават правото на вечен живот. След това е привилегията да притежават нова любов към духовното (Римляни 8:9). С помощта на силата на този нов вътрешен живот вярващите започват да се освещават и да израстват в святост. Святостта е плодът на новия живот в душата, съживена от Бога, и доказателството, че новият живот е получен. На трето място идва радостта от реалното всекидневно практикуване на този нов начин на живот. Утехата от това преживяване осмисля живота на християнина. Това според мен иска да каже Павел с думите, че копнежа на Духа е живот -- той има предвид, че той е източникът на радостта в живота.

И мир…за вярващите е приготвен двоен мир. Те са в мир с Бога, защото заради Христос Бог ги счита за праведни. Той вече не е във вражда с тях. Освен това има и мир, който е плод на живота на Духа в тях -- щедро и спокойно отношение на ума към другите хора и към житейските обстоятелства (Галатяни 5:22-23). Този мир е огромен източник на сила за вярващите, когато страдат, когато се тревожат или са преследвани (Псалм 119:165). Да познаваш от опит превъзходството на всички духовни неща означава да си в състояние да понесеш трудностите в живота спокойно (Йоан 16:33).

А сега към нашия втори въпрос -- как духовната нагласа може да бъде едновременно живот и мир?

Предлагам някой отговори на този въпрос. Духовната нагласа е единственото средство, чрез което вярващите могат да съхранят своето усещане за Божията любов към тях. Въпреки, че спасението ни е единствено по благодат от Бога, а не чрез нашите усилия, последващото наслаждение в спасението изисква нашия упорит труд по прилагане на духовността. Безотговорността в тази област означава да изгубим смисъла на живота и мира (Песен на песните 5:2-3).

Причините, поради които духовната нагласа е толкова съществена в тази връзка, са, че тя е единственото отношение на ума, при което получаваме Божията любов, единственото отношение, което знае как да използва правилно духовните привилегии и единственото отношение, което може да ни предпази от властта на греховните влияния. Ясно е, следователно, защо липсата на стремеж да имаме духовно мислене е равносилно на загуба от радостното усещане от притежавания живот и мир.

От друга страна, духовната нагласа е единственият начин за изпълнение на християнските ни задължения. Ако умовете ни не са повлияни най-вече от духовното, вниманието ни много лесно може да се отклони в друга посока. Чувството за вина поради нашата греховност може така да ни обезвери, че да не успеем да запазим своята духовна нагласа.

Без твърдо и постоянно духовно отношение на ума лесно можем да се уморим, дори от духовните си задължения. Когато определено нещо носи постоянна радост, то никога няма да доведе до умора -- най-малкото няма да се появи желание за отказване от съответните дейности.

Духовната нагласа е единственото, което прави човека винаги готов да реагира във всяка ситуация като Христос. Ако в нашите християнски задължения ни води обикновеното чувство на дълг, от тях няма да извлечем живот и мир. Нужен е ентусиазъм, а той идва само от духовното отношение на ума.

Накрая, безспорно духовната нагласа е най-близкото познаваемо на земята нещо, което говори за състоянието на небето. Като обновява душите ни, Святия Дух започва да ни прави като Христос, един процес на растеж, който завършва, когато стигнем при Него в слава. Така духовната нагласа сега е възможно най-доброто предвкусване на времето, когато ще бъдем съвършени!