Дванайсетте тайнствата на христос

Молитвата "Отче наш" е едно от тайнствата на Христос, предназначено за всички души, съпричастни и причислили се към Неговото наследство на Земята. Приемането на Христовия принцип за отношение към света и себеподобните е в основата на цялото учение. Тъй като Христос е посредник между Отца и Хората, Той определя система от лично слово, което всеки християнин да отправя към Отеца Небесен. Тази молитва би могла да се нарече външната, екзотеричната част на строго езотеричната Евхаристия. Колкото "Отче наш" е за лична, но широка употреба, толкова Евхаристията е сакрално действие на свещенослужителя, на душата, приела да служи на хората и ръкоположена за това по наследството на Петър.

От езотерична позиция, произнасянето на тази молитва обезпечава преминаването през Седемте специфични нива на Акашовите записи от самата душа, чрез излъчването на Менталното й тяло. Затова освен като лична молитва към Бога, тя е и всеобща молитва на вярващите, без оглед на етническата им принадлежност, тъй като Богът-Творец от Царството Небесно е Елохимен. Така всеки човек, всяка изпълнена с вяра душа, може чрез религиозен ритуал да вика своя етнически бог, но ако произнесе "Отче наш", тя автоматично вика и Елохимното Тяло на Небесния (Иже Си на Небесе). Христос е единственият Бог, който не принадлежи на отделна етническа религиозна система, а на всички души, израснали до нравствено съзнание и го заявява открито: Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир (Йоан: гл. 10/16).

Елохимът е Онова множествено число, което Мойсей дава на Бога-Творец, без да обяснява принципните различия в описаните от него Божества в Първа до Пета глава на книгата Битие. Принципно всички богомолци се молят на своя бог, но всъщност молитвата им е към Всеобщата Творческа Йерархия, която няма в себе си тези разлики. Христос е Първият, който дава обръщението Отче наш, което е обръщение към цялата Йерархия, към Сътворците (да го създадем по Наш образ и подобие).

В Християнството, както казахме, Евхаристията като дело на свещенослужителите, е пречистване и приобщаване на душата към по-високо канонично ниво - нивото, в което хлябът и виното стават плът и кръв на Единосъщния. Сам човек не би могъл да навлезе в това специфично ниво. Без посредник, Първи от които е самият Христос, а след него всички ръкоположени свещенослужители в Неговата църква, душата не е в състояние да отвори този канал и да се приобщи към тайнството на пречистващите се. Делото на Христос е именно в това - да създаде, чрез Учителя Иисус, нужната за тялото и душата система за приобщаване към висшите нива на Царството Небесно. Затова Христос определено и безапелационно заявява: При Отца се ходи само чрез Мене!

Вярващата душа, изпълнила завета на дело, рано или късно стига до идеята за причестяването, а от там и за възможността тайнството да я приобщи към обещанието на Сина Божий: Вяра имайте и всичко останало ще ви се придаде!

Молитвата "Отче наш" има няколко нива на вибрационно звучене, които въздействат върху вибрационното ниво на тази специфична полоса от Акашовата зона, където се намира личният запис за Пътя на душата - Съдбата (в Индия се нарича Карма). Ще проследим тези нива по реда на тяхното задействане от богомолеца, така както той би могъл да навлиза сам в Акашовото ниво и над него.