Дворецът на бълхите
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| Аз не съм от вашата кръв. Това, че съм роден сред вас, е само случайност. Аз съм едно от децата, родени, за да потиснете страха си от смъртта, който таите в себе си. Едно от децата, което изоставихте, и когато разбрахте, че не можете да избягате от смъртта, създадохте друго. Пръскам по земята своите семена. Не искам да оплодя никого, тъй като онези, чийто живот започва случайно, имат само една възможност да направят така, че да не завърши случайно. Не вас обожавам, а самоубийството… Заради интереса, който Сидар проявяваше към смъртта, си навлече още упреци от съгражданите си. Хората, които разпитваше, не му отговаряха, а започваха тихичко под нос да четат Фатиха [5] . Сидар не четеше Фатиха, а и без друго не знаеше как. Не знаеше почти нищо за исляма, а и нямаше намерение да научи. Смяташе, че религията няма право да забранява самоубийствата. И все пак не беше толкова невеж по отношение на исляма. Понякога забелязваше, че знае някои неща, които не подозираше, че знае. Защото паметта е като колоездач, който със страшна скорост се спуска по склона срещу вятъра: познанието, което носи вятърът, се закачва за него, нахлува през устата му, преплита се в косата му, залепва по кожата му. Сидар знаеше опорите на исляма, части от молитви, откъси от живота на пророците. Казват, че всеки език, научен в детска възраст, не се забравя. Сидар не беше сигурен в това. Но смяташе, че религията, опозната в детска възраст, никога не се забравя. Когато обикаляше из гробищата, се налагаше да оставя Габа до вратата. На връщане го заварваше сладко да си похърква или да яде геврек, застанал до пазача. Заради липсата на пари, а и заради Габа не ползваше нито автобус, нито такси, нито маршрутки и се прибираше пеша до къщи. Не ходеше на гости, нито пък някой го посещаваше. Само веднъж посрещна гост у дома. На всичко отгоре от женски пол… 194 Сидар се запозна с нея в един от новооткритите барове на булевард „Истиклял“. Беше приятелка на гаджето на негов приятел. Освен рижата коса, момичето се отличаваше с още две неща, които правеха впечатление — очите й и способността да поглъща огромно количество бира. След като затвориха бара, всички се сбогуваха и кой знае защо тя просто си тръгна със Сидар. Щом влезе, огледа набързо апартамента в напразен опит да открие някаква вещ, която да породи близост между нея и домакина. Нямаше за какво да се хване. Добре, че беше Габа. В момента, в който момичето извади от чантата си вафла с лешници и я подаде на Габа, той се изтъркаля като топка и се озова до нея. Също като едрите хора Габа не знаеше по-деликатен начин да покаже обичта си. В продължение на цял час двамата играеха и се търкаляха на пода. През цялото време Сидар седеше отстрани. Донякъде се наслаждаваше на гледката, защото, докато се боричкаха, тениската на момичето се надигаше и откриваше корема й, но и се дразнеше от неочакваното оживление на Габа. После, подобно на мъжете от „Хиляда и една нощ“, направо откачи от ярост, че жената, която искаше да притежава, обръщаше внимание не на него, а на едно куче. Скочи, застана между тях и издърпа момичето към себе си. Гърдите й бяха снежнобели. Докато я целуваше, зърната им настръхнаха и затрептяха. Само допреди малко Габа подскачаше от щастие и когато го затвориха в банята, сведе глава и се свлече на пода. Но тъй като резето на вратата заяждаше и ключът бе счупен, отваряше си сам и излизаше навън. Плувнал в пот, Сидар за пореден път го замъкна в банята. После се сети и завърза единия край на връвта за дебелата тръба в средата на хола, а с другия застопори дръжката на вратата. Габа правеше напразни опити да излезе. След малко започна да лае, да издава хрипливи звуци, които накрая се превърнаха в безкраен вой. Дори когато в Швейцария се качиха във влака, не вдигна такава олелия. Докато Габа виеше от банята, момичето му съчувстваше, а Сидар нищо не можа да разбере от секса. Когато отвързаха връвта, Габа, който само преди минути драскаше по вратата като пощурял, легна до тоалетната чиния и дълго остана там, без да мръдне. Беше обиден. Сидар не го остави сам дори за миг. Взе от парите, които бе заделил за тока, и купи от любимите му 195 лакомства. Само че Габа не ги докосна. Сякаш нямаше желание за живот; подушваше месото, сирената и суджуците, които Сидар бе сложил пред него, обръщаше тъжно очи и отново лягаше до тоалетната. Чак след три дни, като усети аромата на печеното заешко, заради което Сидар похарчи остатъка от парите за тока, Габа се посъвзе. Сидар го гледаше с благоговение. Бе толкова уплашен да не го загуби, че твърдо реши никога повече да не води момиче в този дом. И не доведе. И без това начинът му на живот съвсем не бе подходящ за любовни истории. За тази работа бяха необходими време, енергия и пари. Нямаше пари, енергията му бе малко, а колкото до времето, то също намаляваше. Трябваше да се отърве от фиксидеите си за смъртта, а 2002 година бе много подходяща за това, защото от обилието на двойката до нищото на нулите и обратно кръгът са затваряше. А Истанбул — градът на земетресенията, който подобно на Лисабон през осемнадесети век, миришеше на смърт, бе подходящото място. Сидар удряше главата си в мръсната жълта тръба, която минаваше през средата на хола, и ден след ден носеше в себе натрупания като тумор гняв; и се готвеше за скорошна смърт. [1] Предпразнична свещена нощ. — Бел.пр. ↑ [2] Свещен мюсюлмански празник, който се отбелязва в края на месец рамазан. — Бел.пр. ↑ [3] Популярна поп група, която пее в стил готика. — Бел.пр. ↑ [4] Списание, което се издава на всеки два месеца. Използва най- доброто от „Дьо Монд Дипломатик“. — Бел.пр. ↑ [5] Първата молитва от Корана. — Бел.пр. ↑ |