Дворецът на бълхите
АПАРТАМЕНТ №9: ХИГИЕН ТИЖЕН И ХЛЕБАРКАТА
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №9: ХИГИЕН ТИЖЕН И ХЛЕБАРКАТА Хигиен Тижен провери кухнята, хола и задната стая, след което загаси лампите и си легна изтощена. На зазоряване, още преди да се бе развиделило, тя се обърна и с любопитство се втренчи в тялото до себе си все едно го виждаше за първи път. Погледна отново, но това, което видя, не беше тяло, а десетки малки парченца. Нейната пристрастеност към чистотата, която от доста време се беше превърнала мания, бе поразила зрението й като коварна болест. Очите й вече бяха като машини — преценяваха всяко нещо, което виждаха, разделяха предметите на парчета, парчетата — на детайли, а детайлите — на частици. Като погледнеше килима в хола, виждаше само цветовете и мръсотията между тях. Откакто хукна подир паразитите, дето не се виждаха с просто око, зрението й страшно се изостри и долавяше всички подробности, но загуби способността да възприема нещата като едно цяло. Затова, когато се обърна и погледна тялото, което спеше до нея, не видя съпруга си, а засъхналата около устата му слюнка, гурелите по очите му, остатъците от храна между зъбите, пожълтелите от цигарите пръсти и пърхота в немитата му от дни коса. Понеже не искаше да гледа повече, обърна глава, но се оказа късно. Беше започнала да се отвращава. Отвращението е чувство, което не всички живи същества изпитват. По принцип то е характерно за хората, а не за животните. Жените се отвращават повече от мъжете, но някои жени не са толкова гнусливи като други. Когато Хигиен Тижен се отвращаваше, устните й увисваха надолу, краката й изтръпваха, усещаше лек сърбеж по кожата и започваше като бясна да чеше цялото си тяло. Отново се случи същото. Свита на кълбо, с едната ръка се опитваше да се завие, а с другата се чешеше, докато в един момент отвращението прободе пръстите на краката й и на вълни постепенно обзе цялото й тяло. Безброй пъти се бе отвращавала по най-различни поводи. Ала този път усети изтръпване не само в пръстите на краката, но и в слепоочието. Постепенно усещането се усили. Сякаш мравки плъзнаха по главата й и притискайки се тук-там, като че минаваха през мост, се 236 спуснаха по врата й. После се подредиха в пътечки и поеха надолу. Главнокомандващият тази неочаквана армия не бе някой друг, а мозъкът на Хигиен Тижен. Тъй като бе наясно с това, което можеше да се случи, и усещаше приближаващата опасност, тя просто остана будна. Защото от време навреме разсъдъкът ни успява преди нас да осъзнае последиците от извършените действия и без да ни пита, взима предпазни мерки, които смята за правилни. Така че мозъкът на Хигиен Тижен бе решил да вземе положението в свои ръце, давайки си сметка, че отвращението към мъжа й, заради когото навремето тя се бе противопоставила на майка си и баща си, може да се превърне в проблем на целия й живот. В следващите няколко минути Хигиен Тижен получи ужасяващи спазми в стомаха си. Защото едновременно с плъзващата от пръстите на краката погнуса и безразличие към мъжа й, от главата надолу напредваха силите на привързаност и вярност към него. Срещнаха се именно в тази област. В крайна сметка победи благородството. Мозъкът успешно бе успял да потисне настъпващия от пръстите на краката бунт. Когато внезапните болки в стомаха на Хигиен Тижен изчезнаха, тя се успокои, тежко въздъхна и се затътри към банята. Светна лампата. Наоколо всичко бе бяло. Капна на една кърпа за еднократна употреба четири-пет капки белина и старателно избърса дъската на тоалетната чиния. Докато уринираше, продължи да оглежда наоколо. Нямаше нищо, което би могло да отнеме господството на бялото. „Около всеки човек има аура в различен цвят — пишеше в брошурата на едно сдружение, създадено в Калифорния. Неговите членове се обръщат помежду си не по имена, а по цветове. Хващат се за ръце и образуват цветна скала, но в края на краищата тя се разпада, тъй като хората започват да се обединяват в групи по тонове и нюанси.“ Може би обратното също е вярно — „Около всеки цвят има човешка аура“. И ако наистина е така, то несъмнено ореолът около белия цвят ще бъде наситен изцяло с домакини. Бялото създава у домакините усещане за гордост и привилегированост. Натисна сифона, капна няколко капки белина на кърпа за еднократна употреба и избърса дъската на тоалетната. И като бе започнала, избърса капака на тоалетната, вътрешната страна на гърнето, поставката за тоалетна хартия и закачалката за кърпи. Но 237 понеже това й се стори недостатъчно, почисти мивката и ваната. После издърпа пералнята и помете отдолу. Преди да излезе, се обърна и хем с безразличие, хем със задоволство огледа банята. Излезе и затвори вратата. Ала вместо да тръгне на някъде, остана да стърчи там. Защото мисълта невинаги върви отпред, понякога, просто така, си върви отзад. И мозъкът на Хигиен Тижен с няколко секунди закъснение успя да осъзнае, че някъде в бялото, което обгръщаше цялата баня, се придвижваше нещо черно, нещо съвършено черно. Отново отвори вратата. Не грешеше. Една отвратителна черна антенка бързо напредваше по белия фаянс. Стомахът на Хигиен Тижен се обърна. Чак когато с бавни стъпки се приближи до нещото, което гледаше от известно време, тъй като го виждаше в детайли, а не в неговата цялост, осъзна, че това не е никаква антенка, а отвратителна черна хлебарка. Докато тя крещеше, черната и отвратителна собственичка на черната и отвратителна антена светкавично изчезна. |