Въпрос № 29 МНОЖЕСТВО КРЕДИТОРИ И ДЛЪЖНИЦИ

1. 
   СОЛИДАРНОСТ .1.1. СЪЩНОСТ НА СОЛИДАРНОСТТА.Самостоятелният характер на солидарните правоотношения се доказва от разпоредбите на редица текстове. Солидарните отно­шения могат да възникват както от един и същи, така и от различ­ни юридически факти — вж. чл. 101, чл. 138 ЗЗД. Те могат да се различават по своето съдържание — някои от тях могат да бъдат срочни, други условни — вж. чл. 139 ЗЗД. Кредиторът притежава различно материално право и право на иск срещу всеки солидарен длъжник и предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Солидарният длъжник не може да противопо­стави на кредитора личните възражения на останалите съдлъжни­ци и не може да прихваща задължението си с вземания на другите съдлъжници към кредитора — чл. 122, ал. З, чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Самостоятелно за всяко солидарно задължение е действието на сливането, забавата, давността, невъзможността за изпълнение, за която един от съдлъжниците е отговорен, съдебното решение сре­щу един от солидарните длъжници — чл. 124, ал. З, чл. 125, 126 ЗЗД. Последиците от новацията и опрощаването могат да не ползват, но могат и да ползват останалите длъжници — чл. 124, ал. 1 и 2 ЗЗД.
   

Един от тях е така наречената „разделност на правата", при която всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само на съответна част от задължението.

Друга възможност е солидарността. Солидарност на кредито­рите, наречена още „активна солидарност", е налице тогава, кога­то един длъжник дължи една и съща престация на няколко креди­тори по такъв начин, че всеки от тях може да иска изпълнението й от длъжника, но точното изпълнение, извършено в полза на един кредитор, освобождава длъжника спрямо всички кредитори. Соли­дарността следва да се отграничава от неделимостта, при която няколко кредитори притежават общо право и длъжникът се осво­бождава от задължението си само ако предаде предмета на задъл­жението на всички кредитори общо — чл. 129, ал. 1 ЗЗД.

Активната солидарност не е легално уредена. Тя може да бъ­де уговорена или да възникне като последица от други юридически факти- завет. Солидар­ността на кредиторите не се предполага, а се доказва от лицето, което се позовава на нея.

Обстоятелството, че правата на кредиторите са взаимно зави­сими, налага всеки от кредиторите да упражнява правото си не са­мо в свой интерес, но и с оглед интереса на останалите. Отноше­нията между кредиторите и длъжника се уреждат от следните пра­вила, изведени по аналогия на закона от режима на пасивната со­лидарност — чл. 46, ал. 2 ЗНА, чл. 121—127 ЗЗД.

Ако един от кредиторите постави длъжника в забава, дейст­вието му обвързва останалите. Всеки солидарен кредитор може да иска от длъжника изпълнение на цялото вземане, длъжникът няма възражение за разделяне на дълга. Длъжникът може да се освобо­ди, като изпълни целия дълг на който и да е от кредиторите. Пра­вото си на избор длъжникът може да упражни само докато един от кредиторите потърси изпълнението.

Юридическите факти, които биха имали неблагоприятен ефект за вземанията на останалите кредитори, са ирелевантни за тях. Така, ако един от кредиторите изпадне в забава, правата на останалите кредитори не се засягат. В случай на опрощаване и сливане, което има сила за един кредитор, правата на останалите се намаляват само с частта на кредитора, който е опростил креди­тора или се е слял с него.

Посочените правила са диспозитивни и могат да се променят по желание на страните.

Разпределението на престацията между солидарните кредито­ри се извършва в зависимост от вътрешните отношения между тях. Възможни са различни хипотези — престацията да принадлежи са­мо на един или на няколко от кредиторите, всеки от кредиторите да притежава равен или неравен дял от нея. Допустимо е вътреш­ните отношения между кредиторите да се регулират от правилата на активната или пасивната солидарност.

Практическото значение на активната солидарност е мини­мално. Причината за това е, че изпълнението, което длъжникът прави в полза на един от кредиторите, излага останалите на опас­ност, в случай че получилият изпълнение се окаже неплатежоспо­собен. Активната солидарност успешно се замества от упълномошаването на един или повече от кредиторите, което, за разлика от солидарността, може винаги да бъде едностранно оттеглено от упълномощителя.

Възможно е и друго отношение между страните, което се на­рича „солидарност на длъжниците" („пасивна солидарност"). Па­сивната солидарност е фигура, при която няколко длъжници дъл­жат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълне­ние на един съдлъжник освобождава не само него, но и останали­те. Пасивната солидарност е уредена от закона. Общият режим на пасивната солидарност се съдържа в чл. 121—127 ЗЗД. Законода­телят познава и особени правила на този вид солидарност — чл.50, ал.1,чл.53,101,141,261, ал.З, чл.76 ТЗ и пр.

Юридическите факти, които пораждат солидарността, могат да бъдат обособени в две големи групи. Първата от тях обхваща онези основания, при които солидарността възниква ех 1еgе, без да е изявена воля от страните". Законодателят урежда пасивна соли­дарност в онези случаи, при които трябва да се осигури по-добра защита на правата на кредитора — така например солидарно отговарят собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се е на­мирала.

Со­лидарност на длъжниците възниква и от правни сделки. Солидар­ност може да се породи от договор или едностранна сделка — например завет. Солидарните задължения могат да въз­никнат или от един и същи юридически факт или от раз­лични юридически факти — например едно лице поръчителства за задължението на друго — чл. 141, ал. 1 ЗЗД. Когато солидарните задължения се пораждат последователно, съгласието на задължи­лите се вече лица не е необходимо за възникването на последващи­те задължения. Също както активната солидарност, и пасивната солидарност не се предполага, а се доказва от лицето, което се по­зовава на нея — чл. 121 ЗЗД, чл. 127 ГПК. В гражданското право тя е изключение за разлика от разделността, която е правило — арг. от чл. 121 ЗЗД. Разрешението на търговското право е друго. Търгов­ците са професионалисти и следва да отговарят по-тежко от не­професионалните длъжници. Ако две или повече лица поемат об­що задължение по търговска сделка, те отговарят солидарно, ако от сделката не следва друго — чл. 304 ТЗ.

Солидарността се прекратява и се превръща в разделност при наличието на различни юридически факти. Така например кре­диторът и съдлъжниците могат да сключат новационно съглаше­ние за освобождаването им от солидарността, наречено „опроща­ване на солидарността". Допустимостта на този договор може да се изведе по аргумент за по-силното основание от възможността за опрощаване на един, няколко или всички солидарни длъжници — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Смъртта на един от солидарните длъжници е друг факт, който прекратява солидарността и разделя задължение­то между наследниците пропорционално на техните части в на­следствената маса.

По своята същност пасивната солидарност е вид лично обез­печение. Обстоятелството, че кредиторът може да се обърне сре­щу повече от един длъжник за една и съща престация, намалява риска от неплатежоспособността на длъжниците и гарантира кре­дитора, че интересът му ще бъде удовлетворен.

Характерните особености на пасивната солидарност са две:

множество на задълженията и единство на предмета на престациите. За да има солидарност, необходимо е наличието на няколко правоотношения, по които кредитор е едно и също лице, но длъж­ниците са различни. Предметът на задълженията обаче трябва да е един и същ — чл. 122, ал. 1, чл. 53 ЗЗД. Хипотези, при които се дължат различни престации — например две индивидуално опре­делени вещи или вещ и пари, не се субсумират под режима на со­лидарността, дори и задълженията да имат една и съща стойност.

Пасивната солидарност трябва да се разграничава от две сходни на нея фигури — неделимостта и неистинската солидарност.

И при неделимостта, както при солидарността, няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора. Близостта между двете явления предпоставя субсидиарното прилагане на ре­жима на солидарността към неделимостта — чл. 129, ал. 2 ЗЗД. За разлика от солидарността обаче при неделимостта има само едно правоотношение с неделим предмет — чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Това на­лага уреждането на неделимостта и с правила, каквито солидар­ността не познава. Така, за разлика от солидарността, неделимост­та се запазва и по отношение на наследниците на длъжника — чл. 128, ал. 2 ЗЗД.

Неистинска солидарност съществува в различни случаи, при които няколко длъжници дължат една и съща по предмет или по стойност престация на кредитора. Както отношенията между длъжниците и кредитора, така и вътрешните отношения между длъжниците обаче не се уреждат по правилата на солидарността, а по специални за всяка отделна хипотеза норми. Случаи на не­истинска солидарност са едновременното задължаване на делинквента и застрахователя към увреденото лице.

За разграничаване на солидарността от неистинската соли­дарност са предложени различни критерии.

Всъщност разграничаването между солидарността и неистин­ската солидарност трябва да се извърши както с оглед на същест­вуващата уредба, така и на конкретната воля на страните. Солидарността възниква в две групи случаи — когато е уредена със специална норма (включително в случаите по чл. 304 ТЗ) и ко­гато е уговорена — чл. 121 ЗЗД. Във всички останали хипотези (ос­вен ако има неделимост) е налице неистинска солидарност, която се урежда със специални правила за всеки отделен случай.

1.3.2. Абсолютно действие на солидарността. Солидарните задължения са самостоятелни. Те са обаче тясно свързани помежду си, което е последица от обезпечителната им същност. В изчерпателно посочени от законодателя случаи както юридическият факт, пораждащ солидарността, така и допълнителни на него факти, които настъпват с оглед на едно (или повече) от солидарните задължения, пораждат действие за всички солидарни длъжници. Това явление може да бъде наречено „абсо­лютно действие" на солидарността. За да не бъдат увредени со­лидарните длъжници, абсолютното действие е допустимо, извън хипотезата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, само когато е в полза на всички съдлъжници. Законодателят е уредил няколко случая на абсолют­но действие.

Първият от тях е следствие на юридическия факт, пораждащ солидарността. Обстоятелството, че солидарните длъжници дъл­жат едно и също нещо на кредитора, е предпоставка последният да може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници — чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички. На кредито­ра не могат да бъдат противопоставени нито възражение за разде­ляне на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се задължили. Солидарният длъжник не мо­же да предявява установителен иск против кредитора, че и други лица са отговорни за същото задължение. Това правило е основно­то за солидарността. То е израз на нейната обезпечителна същност.

Друга хипотеза на абсолютно действие на солидарността, която също е функция на юридическия факт, пораждащ самата со­лидарност, е задължението на солидарния длъжник, срещу който е предявен иск, да противопостави на кредитора всички общи за съдлъжниците възражения — арг. от чл. 122, ал. З, чл. 127, ал. З ЗЗД. Неизвършването на това действие поражда не­благоприятни за съдлъжника последици — чл. 127, ал. З ЗЗД. Това абсолютно действие на солидарността е уредено, за да бъде при­нуден длъжникът, от който кредиторът е поискал изпълнение, да полага грижи не само за собствения си, но и на останалите соли­дарни длъжници интерес.

Абсолютното действие може да произтича от юридически факти, следващи солидарността.

Точното изпълнение на едно от солидарните задължения пре­кратява не само това задължение, но и останалите — чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Без значение е дали изпълнението е извършено от един, от няколко или от всички съдлъжници. Кредиторът не може да от­каже предложено от един от солидарните длъжници точно изпъл­нение, без да изпадне в забава. Смисълът на тази норма е да се прекрати колкото е възможно по-скоро състоянието на солидар­ност, което е обременително за съдлъжниците. Ако кредиторът е получил от един съдлъжник само част от дължимата престация, той може да търси разликата от останалите.

Аналогично на това на изпълнението е действието на даване­то вместо изпълнение, извършено от един от солидарните длъжни­ци. То освобождава всички — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Юридиче­ски даването вместо изпълнение е еквивалент на изпълнението, до­ри и стойностно двете престации да не съвпадат. Когато обаче на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, прекратителният ефект настъпва, след като бъде събрано вземането, ос­вен ако не е уговорено друго — чл. 65, ал. З ЗЗД. Разграничаването между даването вместо изпълнение, при което длъжникът поема нов дълг, и новацията следва да се извърши в зависимост от наме­рението на страните.

Прихващането с вземане на един от солидарните длъжници има прекратително спрямо всички действие — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Прихващането замества изпълнението и е в интерес на всич­ки солидарни длъжници. Волеизявлението за прихващане може да се направи както от солидарния длъжник, така и от кредитора. Трябва да се прави разграничение между правото да се извърши прихващане и самото прихващане. Правото принадлежи само на страната, която има насрещно вземане, и ако тя е съдлъжник, не може да се упражнява от останалите — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Прекратителното действие настъпва едва след като изявлението за при­хващане достигне до кредитора — чл. 104, ал. 1 ЗЗД. То ползва всички съдлъжници.

Когато прекратяването на задължението е само частично, останалите съдлъжници се освобождават от задълженията си съ­образно с прекратената част.

Абсолютно е действието и на забавата на кредитора спрямо един от солидарните длъжници — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, и на предаването на дължимото за пазене от един от длъжниците съгласно чл. 97, ал. 1 ЗЗД.

1.3.3. Относително действие на солидарността. Самостоятелният характер на правоотношенията е причина юридическите факти, пораждащи солидарността и пове­чето последващи юридически факти, които засягат едно или ня­колко от задълженията, да не оказват въздействие върху останали­те задължения. Това явление се нарича „относително действие" на солидарността. То се урежда от следните правила.

Изискуемостта на всяко задължение настъпва самостоятелно. Това положение не е легално уредено, но може да бъде обоснова­но със следните аргументи. Солидарните задължения могат да бъ­дат поети по различно време, някои от тях може да бъдат с модалитети, а други — не — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Солидарните длъжници може да не знаят за съществуването на солидарността или за на­стъпването на факт, който прави едно от задълженията изискуемо. Длъжникът, чието задължение е станало изискуемо, няма задълже­ние да уведоми останалите за изискуемостта, защото той също мо­же да не знае за солидарността. Изводът, че изискуемостта на вся­ко задължение настъпва самостоятелно, се потвърждава от прави­лото, че забавата на един от съдлъжниците не произвежда дейст­вие спрямо останалите — чл. 126, ал. 2 ЗЗД. Забавата се предпоста­вя от изискуемостта. След като действието на забавата е относи­телно, същото трябва да важи и за изискуемостта.

Съображенията, които налагат действието на изискуемостта да бъде относително, са мотивирали законодателя да уреди прави­лото за относително действие на забавата — чл. 126, ал. 2 ЗЗД. Забавата влошава положението на длъжника, затова поведението на един от съдлъжниците не следва да се отразява неблагоприят­но върху патримониума на останалите.

Израз на принципа за относително действие на солидарност­та е и правилото на чл. 126, ал. 1 ЗЗД, съгласно което, ако изпълнението на солидарните задължения стане невъзможно и само един (или няколко) от съдлъжниците е отговорен, кредиторът може да иска обезщетение за вредите само от лицето, което е причинило невъзможността. Останалите солидарни длъжници отговарят со­лидарно само за стойността на първоначално дължимото. Соли­дарният длъжник дължи обезщетение за претърпените от кредито­ра вреди, щом невъзможността за изпълнението се дължи на при­чина, която може да му се вмени във вина — чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Тъй като невъзможността е причинена от един от съдлъжниците, а не от трето лице, законодателят се отклонява от разпореждането на чл. 81, ал. 1 ЗЗД с оглед на останалите солидарни длъжници. Той не разглежда невъзможността като причинена от случайно съби­тие, и съдлъжниците, макар че не са отговорни за невъзможността, не се освобождават. Те дължат заплащане на обезщетение с обем, равен на погиналата престация. Това правило е създадено в инте­рес на кредитора. Правилото на чл. 126, ал. 1 ЗЗД се отклонява от обща­та уредба на невъзможността. Tо сполучливо разпределя риска от поведението на един от съдлъж­ниците между кредитора и останалите длъжници. Ако поведението на един от съдлъжниците е случайно събитие с оглед на останалите, кредиторът се лишава от обезпечението на соли­дарността.

По аналогия от чл. 126, ал. 1 и 2 ЗЗД трябва да се приеме, че във всички случаи на неточно изпълнение, за което един от съ­длъжниците е отговорен, останалите не отговарят за последиците от неизпълнението, освен ако не са допринесли за неговото на­стъпване с виновното си поведение. Неустойката има относително действие, дори и да е уговорена от всички съдлъжници.

Относително е и действието на давността. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чиито задължения не са по­гасени, независимо че спрямо един или няколко от тях давността е вече изтекла. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните длъжници от давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници - чл. 125, ал. 2 ЗЗД.

Относителното действие на давността може да бъде обяснено преди всичко с обстоятелството, че институтът на давността е уре­ден в полза на длъжника, а не на кредитора. Спирането и прекъс­ването на давността и отказът от давност обаче са факти, които са в интерес на кредитора, а не на длъжника. Балансът между интере­са на длъжниците и кредитора е намерен в относителното дейст­вие на давността.

Спирането на давността е последица от изчерпателно изброе­ни в закона основания, които препятстват кредитора да упражни правото си спрямо длъжника. Тези факти настъпват самостоятел­но за всеки солидарен длъжник. Наличието на основание за спира­не на давността спрямо един от съдлъжниците не е пречка креди­торът да упражни правата си срещу останалите.

Прекъсването на давността също е допустимо само в посоче­ните от закона случаи. То е последица от извършването на дейст­вия от страна или на длъжника, или на кредитора. Затова дей­ствията, които един от длъжниците извършва, или които кредито­рът предприема срещу един от длъжниците, не трябва да вредят на останалите.

Отказът от давност е акт на длъжника, който има последици, по-тежки дори от тези на прекъсването. Следователно действието му при солидарните задължения може да бъде само относително.

Понеже регресните права на изпълнилия солидарен длъжник срещу останалите възникват едва от момента на изпълнението, те­зи права не се засягат от обстоятелството, че техните задължения спрямо кредитора са вече погасени по давност. Затова, ако съдлъжникът, спрямо който давността не е изтекла, изпълни за­дължението си, той не губи регресните си права — чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Това правило трябва да бъде коригирано, ако изпълнилият съдлъжник е извършил отказ от давност — чл. 125, ал. 2 ЗЗД, защо­то длъжникът по своя воля се е лишил от облагите на давността.

Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не за­сяга правата на кредитора срещу останалите съдлъжници — чл. 122, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът може да съди последователно всички солидарни длъжници, докато се удовлетвори. Правото на иск е функция на материалното право. След като кредиторът има са­мостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник, той трябва да има и самостоятелно право на защита на това пра­во. Разбира се, ако кредиторът е получил вече изцяло дължимата престация, искът му следва да се отхвърли като неоснователен. В случай на частично изпълнение кредиторът може да търси защита само за неизпълнената част. Това правило е въведено в полза на кредитора. То е израз на обезпечителната същност на пасивната солидарност.

Самостоятелният характер на солидарните задължения не изисква привличането на останалите длъжници в процеса, воден срещу един от тях. Солидарните длъжници са обикновени, а не не­обходими другари - чл. 172, ал. 1 ГПК.

Солидарният длъжник не може да противопоставя на креди­тора личните възражения на останалите съдлъжници — чл. 122, ал. З ЗЗД. Лични възражения са онези, с които само отделен съдлъжник разполага —възможност да се при­хване задължението с насрещно вземане — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Интервенцията в чужда правна сфера може да засегне сериозно интереса на титуляра на правото. Затова тя е допустима или с не­гово съгласие, или в изрично уредени от закона случаи — напри­мер в хипотезите по чл. 134 и 142 ЗЗД.

Влязлото в сила съдебно решение, по което ответник е бил един от солидарните длъжници, няма действие за останалите неза­висимо дали е в полза на кредитора, или на длъжника — чл. 121 ГПК.

Значението на новацията и опрощаването на едно от солидар­ните задължения и сливането на един от солидарните длъжници с кредитора с оглед на останалите задължения се уреждат със спе­циални правила. Тези задължения могат да се прекратят изцяло — новация и опрощаване без запазване на правата на кредитора; да се прекратят частично — опрощаване, при което кредиторът е за­пазил правата си, сливане; да се запазят изцяло — новация, при която кредиторът е запазил правата си.

Когато един от съдлъжниците новира задължението си, то се прекратява, а на негово място възниква ново — чл. 107, ал. 1 ЗЗД. Никой от останалите солидарни длъжници не е страна по новационното съглашение и не се задължава по него. Първоначално поетите от съдлъжниците задължения или се прекратяват, или ако кредиторът е запазил правата си срещу тях, остават непроменени — чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Без значение е дали новацията е обективна или субективна и дали стойността на новираното задължение е по-малка, равна или по-голяма от тази на прекратеното задължение.

Първата уредена от законодателя хипотеза, при която нова­цията на едно от задълженията прекратява не само него, но и останалите, е случай на абсолютно действие на солидарността. Тя е в интерес на останалите солидарни длъжници. Прекратяването настъпва ех 1еgе, без да е нужно кредиторът да извършва изричен или мълчалив отказ от права или да сключва договор за опроща­ване със съдлъжниците, чиито задължения не са новирани.

Възможността за запазване на солидарните задължения е из­раз на относителното действие на солидарността. Солидарните за­дължения са независими едно от друго и прекратяването на едно от тях е без значение за останалите, щом като интересът на креди­тора не е удовлетворен. За да се осуети прекратителният ефект на новацията, кредиторът трябва да обективира намерението си в съ­глашението, което се сключва между него и солидарния длъжник, чието задължение се новира. Когато престацията на новираното задължение е една и съща с престацията на останалите солидарни задължения, между длъжника, чието задължение е новирано, и останалите съдлъжници може да възникне неистинска солидар­ност. След като новацията може да има относително действие, по аргумент за по-силното основание, относително следва да бъде и действието на заместването в дълг, тъй като в последния случай старото задължение се запазва — чл. 102 ЗЗД.

Договорът, по силата на който кредиторът опрощава изцяло един от солидарните длъжници, освобождава и останалите, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. Във втората хипо­теза задължението на останалите се намалява с частта на длъж­ника, чието задължение е опростено — чл. 124, ал. 2 ЗЗД. Разре­шението на чл. 124, ал. 2 ЗЗД е сходно на това на чл. 124, ал. 1 ЗЗД. Съществува оба­че и една отлика — ако кредиторът запази правата си срещу соли­дарните длъжници, които не е опростил, за разлика от новацията, задълженията на последните се намаляват с частта на длъжника, чието задължение е опростено. Това правило се основава на раз­бирането, че след като опростеният длъжник е освободен от задължението си спрямо кредитора, той трябва да бъде освободен и от регресните си задължения по вътрешните отношения.

Разбира се, задължението на един от съдлъжниците може да бъде прекратено чрез частичното му новиране и частично опро­щаване. В такъв случай съдбата на останалите задължения трябва да се реши чрез прилагане на правилата на чл. 124, ал. 1 и 2 ЗЗД за съответните части.

Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник прекратява задължението на останалите за частта на този съдлъжник — чл. 124, ал. З ЗЗД. Сливането може да бъде последица на различни юридически факти, които предпоста­вят универсално или частно правоприемство. Действието на сливането настъпва по право. Правилото на чл. 124, ал. З ЗЗД може да бъде обяснено с положението, че след сливането всеки от останалите съдлъжници може да прихване за­дължението си с регресното си вземане за частта на слелия се длъжник по вътрешните отношения на солидарните длъжници — вж. чл. 127,ал. 1 ЗЗД.