Същност и правни последици на арбитражното решение. Отмяна на порочно арбитражно решение

Когато АС е колегиален, решението се постановява с мнозинство, освен ако страните не са уговорили друго. Арбитърът, който е останал с особено мнение, го излага писмено и то се прилага към решението. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателстващия арбитър (чл. 39 ЗМТА).

Решеноето е писмено. То е мотивирано, освен в два случая: страниет да са уговорили да няма мотиви; касае се за прешение при уговорени условия. Решението трябва да сочи датата и мястото на А. Решението с е подписва. При колегиален А е достатъчно да е подписано от мнозинството от арбитрите, щом подписалите го са посочили причините за липсващия подпис. Арбитърът, останал на особено мнение е също длъжен да подпише.

Чл. 38 ЗМТА - При международен А АС решава спора, като приложи избрания от страните закон, следователно имаме автономия на волята. Изборът се отнася до материалния закон, а не до стълкновителните нирми на правната сиситема. освен ако страните не са уговорили друго. Ако страните не са посочили приложим закон, АС прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които смята за приложими (чл. 38 (2) ЗМТА). Това е законът, който е в най - тясна връзка със спорното Пр. Във всички случаи, когато спорът е договорен, АС трябва да вземе предвид условията на договора и търговския обичай. Източници на решението са: посоченият или избран приложим закон; уговорки на договора; търговския обичай; диспозитивните норми на избрания или приложим закон. Това правило на чл. 38 (3) важи за вътрешния А. Делото не може да се решава по справедливост, винаги има приложим закон. АС има същите правомощия като Д съд при решаване на въпросите: влязъл ли е в сила и още ли е в сила даден НА; има ли противоречие с НА от по-висок ранг (чл. 15 ЗНА); съществува становище, че АС няма такива правомощия.

Арешение при уговорени условия: Такова решение АС дължи да постанови, когато в течение на делото страните сключат спогодба и поискат от АС да възпроизведе спогодбата в решение. Това решение не се мотивира, тъй като мотивите са излишни. АС ще откаже да постанови такова решение, ако установи, че спорът е неарбитруем или че уговорените в спогодбата условия противоречат на императивните норми на приложимия закон.

Постановеното решение се изпраща на всяка от страните по делото. То се смята за обявено с връчването му на една от тях. От този момент то влиза е сила и спрямо страната, която още не го е получила.

Със завършване на Апроцес, правомощията на АС се прекратяват, освен ако не се поиска поправяне , тълкуване или допълване на АР. Прекратява се и Аспоразумение, освен ако Апроцес е бил прекратен поради оттегляне на иска, недееспособност на ищеца или липса на представителна власт на лицето, предявило иска. Заинтересованата страна ще може да предяви правата си пред Д съд, тъй като пречката му за сезиране е отпаднала.

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА АРБИТРАЖНОТО РЕШЕНИЕ:Понеже се основава на Аспоразумение. АР не е ДА, а едностранно волеизявление с ЧП характер. Поражда процесуални последици - СПН и изпълнителна сила. Когато АР е конститутивно, то поражда и съответните ГП последици. Тези последици произтичат от правораздаващата функция на А - АР се приравнява на СР по последици.

1. СПН на АР има същото съдържание на СПН на СР, същите обективни предели и подлежи на зачитане от Дсъдилища и другите ДО като СР. Тъй като произтича от Аспоразумение, няма същите субективни предели - важи само между страните, не и за трети лица.

2. Изпълнителната сила е еднаква с тази на СР - подлежи на принудително изпълнение. АР е изпълнително основание и на негова основа може да се издаде ИЛ.

3. АР при уговорени условия има същата сила, както АР, постановено след устни състезания.

С такава сила се ползва АР, постановено от АС в РБ, не и чуждестранно АР. За да се ползва у нас със силата, която има, то трябва да бъде признато и изпълнението му допуснато от български Дсъд. Признаването става съобразно международните конвенции и двустранните договори, по които РБ е страна. Компетентен е СГС. Отказ за признаване: Основанията са в чл. 5 на Нюйоркската конвенция.

ПОПРАВКА, ТЪЛКУВАНЕ И ДОПЪЛВАНЕ НА АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ:

1) Поправката може да стане по искане на всяка от страните или по почин на АС. За поправката трябва да се уведоми другата страна или и двете страни, когато се прави по почин на АС. Искането се прави в 60 дн. срок от получаването на АР, освен ако страните са уговорили друго. Когато поправката се прави по почин на АС, 60 дн. срок тече от постановяване на АР. По поправката АС изслушва страните в заседание, на което ги призовава или им дава възможност в определен от него срок да изложат становището си. Трябва да се произнесе по искането в 30дн. срок от получаване му, срокът може да се удължи от АС. За постановяване на решение по поправката важат същите правила, както за АР по същество. Това решение става част от АР.

2) Същите правила важат и за тълкуването, с тази разлика, че АС не може да тълкува АР по свой почин.

3) Допълването се постановява, когато АС е пропуснал да се проинесе по някое от исканията, с които е бил сезиран. Може да се поиска от страната, предявила искането. За молбата си тя трябва да уведоми другата страна в 30 дн. срок от получаване на непълното АР. Ред за разглеждане - чл. 41 (3) ЗМТА - касае се за възобновяване на А производство относно неразгледаното искане. АС е длъжен да постанови допълнително решение в 60 дн. срок от сезирането. Срокът може да се продължи от АС. Заразлика от решението за поправка и тълуване, които имат обратна сила, решението за допълване се добавя към АР и влиза в сила съобразно чл. 41 (3), т.е. по делото се постановяват две решения.

ОТМЯНА НА АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ: Средство за защита срещу АР, което е порочно. Проява е на Дконтрол върху А. Уредбата на отмяната има повелителен характер.

Отмяната става по исков ред, а не чрез обжалване или извънредните средства за отмяна. Искът може да е иск за унищожаване и иск за обявяване на нищожност. По този ред могат да се атакуват само АР по същество, а не и определенията за прекратяване на делото - те са неатакуеми. Компетентен О - СГС. Неговата подсъдност и международната подведомственост са изключителни. Срок за предявяване на иска - 3 м. от деня, когато ищецът е получил АР - преклузивен. Ако искът е за нищожност може да се предявява неограничено във времето. Производството и по двата иска се развива съобразно правилата на общия исков ред.

ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ:

а) Недееспособност на ищеца - страна по Аспоразумение, съществуваща по време на неговото сключване.

б) Липса на Аспоразумение или неговата недействителност. На тези основания не може да се позове страната, кочто виновно е пропуснала да оспори своевременно компетентността на АС. В случая становището на АС, че е компетентен не обързваДсъд.

в) АР разрешава спор непредвиден в Аспоразумение или съдържа произнасяния по въпроси извън предмета на спора.

г) Неуведомяване на ищеца за назначаването на арбитър или за Апроизводство, както и възпрепятстването й да участва в него по независещи от нея причини.

д) Образуването на АС или Апроцедура не са били съобразени с Аспоразумение. В случая трябва да се приложи чл. 53 ЗМТА - страна, която знае, че не са спазени диспозитивните норми на ЗМТА или уговорени от страните правила и въпреки това продължи да участва в Апроизводство без да възрази, не може да се позовава на нарушението,т.е. за да предяви иск на това основание, страната трябва да е добросъвестна.

ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ:

а) Противоречие на АР с обществения ред на РБ. Става дума за противоречие със свръх повелително норми, които са пречка и за прилагането на чуждия закон, и за признаването и допускането на изпълнението на чуждо съдебно или АР. Общественият ред включва и материално правни, и процесуалноправни норми.

б) Неарбитруемост на спора.

Особености на посочениет основания се наблюдават, когато се атакува АР при уговорени условия. В този случай стават ирелевнтни основанията за унищожаване по чл. 47 (1, т. 1 - 5), тъй като тези пороци се санират от сключената спогодба. АР обаче ще може да бъде унищожено - поради пороци, присъщи на неговия особен ФС: недееспособност и други пороци на волята; липса на представителна власт на лицето, сключило спогодбата; несъответствие между спогодбата и АР. Основанията за нищожност важат.

Контролиращият ДО взима под вникание съответното основание за унищожаване, но само ако ищецът се е позовал на него. Съдът не проверява тези пороци по свой почин. Ако обаче бъде сезиран с иск за отмяна на АР, съдът е длъжен да провери по свой почин дали то не е нищожно и ако установи нищожност, обявява АР за такова, дори да няма искане на страните.

Правните последици на СР по иска за отмяна - ЗМТА не дава изрична уредба на този въпрос. Ако искът се отхвърли, СР има само СПН. Ако се уважи - към СОН се прибавя конститутивното действие на СР, когато АР е било унищежоно.

При унищожаване или обявяване на нищожно АР, делото не се връща за ново разглеждане от АС, тъй като правомощията му са се прекратили с постановяване на АР. Заинтересованата страна може да предяви иск пред Дсъд по спора - предмет на А.

Унищожаването или обявяването на АР пресичат възможността то да бъде признато и изпълнението му да бъде допуснато в чужбина.

84. международния граждански процес
1. Елементите, с оглед на които се преценява с коя държава се свързва определено гражданско дело (ГД) са : органът, страните (тяхното гражданство, местожителство и местопребиваване), предметът на делото, доказателствените средства и приложимият закон, обектът на изпълнението и обезпечението (къде се намира той), както и къде се предявяват за зачитане или изпълнение правните последици на акта, с който ГД е завършило. В зависимост от връзката, в която се намира ГД по тези свои елементи с личното или териториалното върховенство на нашата държава, делим ГД на местни, чужди и международни.

- Местно ГД е това, което се свързва лично и териториално с нашата държава чрез всички свои елементи.

- Чуждо ГД е това, което се свързва с някоя чужда държава лично или териториално по всички свои елементи.

- Международно ГД е това, което с един от своите елементи се свързва лично или териториално с една държава, а с други от своите елементи – с друга (или други) държава. Такова е например делото, заведено пред наш съд между чужденци. Достатъчно е делото да е свързано с друга държава само по един от своите елементи, следователно международният характер на делото може да бъде с различен интензитет. От друга страна, понятието международно ГД няма нищо общо с понятието междудържавно дело (спор между държави като субекти на междудържавното (международното) публично право. Разбира се, ако между две държави възникне спор в качеството им на субекти на граждански правоотношения, този спор ще представлява международно ГД.

2. С израза “международен граждански процес” (МГП) се обозначава съвкупност от процесуални норми – т.нар. международно гражданско процесуално право. То не е отделен клон на правната система, а се включва в ГПП като негова съставка. То е част от вътрешното право, дори когато източниците му са международни нормативни съглашения – конвенции или двустранни договори.

МГП се състои от : а) от стълкновителни норми и б) норми, които уреждат по начин, различен от общата уредба, отделни процесуални въпроси на МГП. Първата категория норми образуват стълкновителното МГПП, а втората категория образуват особеното ГПП, което важи само за МГД – т.нар. гражданско процесуално право по МГД.

- Стълкновителните норми на МГП нямат за задача да дават уредба по същество. Тяхната задача е да посочат закона, който дава уредбата по същество. Тази задача те изпълняват като отграничават личното или пространственото действие на местния от това на чуждия процесуален закон. Стълкновителните норми на МГП имат и задачата да отграничават и обсега на компетентността на местните и чуждите органи по граждански дела. Отграничаването на тази компетентност образува проблема на т.нар. международна подведомственост на гражданските дела.

- Обратна е задачата на особените норми, регулиращи МГД. Те са отговор по същество на особените проблеми, които само МГД поставят. Затова този отговор се различава от общите гражданскопроцесуални норми. В него намира израз специалният гражданскопроцесуален режим на МГД. Така например местното решение трябва да бъде зачетено направо, докато зачитането на чуждо решение предпоставя местно решение, което да го признава. В областта на стълкновителното МГП тенденцията е към разширяване на прилагането на чуждия процесуален закон за сметка на местния процесуален закон.

Връзката между двете категории норми на МГП се състои в мълчаливото стълкновително правило, което се съдържа във всяка особена норма на МГП. Според това правило : особената норма на българския МГП, когато са налице условията за нейното прилагане, изключва прилагането на чужд процесуален закон по уредения от нея въпрос.

Проблемите, които МГД поставя пред нашия МГП са : как се разпределят МГД между нашите и чуждите органи; чий процесуален закон следва да се приложи по МГД, образувано у нас; може ли наш орган по образувано пред него дело да потърси правна помощ от чужд орган и как; длъжен ли е наш орган да даде правна помощ по дело, образувано в чужбина, пред чужд орган; с каква доказателствена сила се ползват по образувани у нас дела чуждестранните документи и как се доказва пред наш съд чуждият материален закон; имат ли сила у нас и при какви условия чуждестранните решения, изпълнителни действия и охранителни актове. На тези въпроси дава отговор и уредба МГП.

Нормите на МГП се създават било от всяка държава с неин национален нормативен акт, било от две или повече държави с международен акт – международно нормативно съглашение. Държавите, страни по международното нормативно съглашение, СЪВМЕСТНО разпределят обсега на действие на техните процесуални закони и компетентността на техните органи по граждански дела и/или уеднаквено уреждат определени процесуални въпроси. Междудържавните източници на МГП имат предимство пред вътрешнодържавните източници на МГП.

Източниците на нашия МГП са международни и национални. Международните източници са многостранни конвенции и двустранни договори. Към многостранните конвенции спадат : Ню-йоркската конвенция за признаване и изпълнение на арбитражни решения от 1958г.; Европейска конвенция за вътрешнотърговски арбитраж от 1961г.; Московска конвенция за арбитражно разрешаване на гражданскоправни спорове, произтичащи от отношения на икономическо и научно-техническо сътрудничество от 1972г.; Виенска конвенция за дипломатически отношения. Към двустранните договори спадат договори за правна помощ по граждански и наказателни дела, сключени от нашата държава с Австрия, Алжир, Сирия, Тунис, Турция, Унгария, Чехия, Югославия, Франция, Испания, Виетнам, Грузия, Армения, Италия, Китай и др.

По силата на чл.5 /4/ от Конституцията на РБ международни договори с нормативен характер, по които РБ е страна, когато са ратифицирани по надлежния ред и са обнародвани, стават част от вътрешното законодателство на РБ и се ползват с предимство спрямо националните закони, които го образуват, така, че изключват тяхното прилагане. По съответната материя ще следва да се приложи международният договор, който я урежда.

МГД, отнесени към българските правораздавателни, изпълнителни и охранителни органи. Съдебен имунитет. Дерогиране подведомствеността на нашите съдилища по МГД
1. МГД, подведомствени на българските правораздавателни, изпълнителни или охранителни органи – кръгът на тези дела се очертава от териториалната или личната връзка, в която те се намират с нашата държава.

- Териториална връзка – според чл.7 /1/ съдебна защита може да се търси срещу всички лица в страната освен срещу онези, които се ползват с право на екстериториалност. Правилата на местната подсъдност (местожителство, местонахождение на недвижимия имот и т.н.) изпълняват едновременно и функцията на правила за международна подведомственост. Тези правила разпределят гражданските дела между нашите и чуждестранните органи. Така например – чл.81 – дело срещу лице, което живее в чужбина, е подведомствено на чуждия съд, но дело срещу чужденец с местожителство у нас е подведомствено на български съд, в чийто район е местожителството на чужденеца. Същото правило се отнася не само за общата, но и за особените местни подсъдности; не само за съдебната, но и за изпълнителната, и за охранителната местна подсъдност.

- Даже и делото да не е подведомствено на нашите съдилища по критерия на териториалната връзка, то може да им бъде подведомствено по силата на Личната връзка в случаите, предвидени в закона.

• 
  Според чл. 7 /2/ по искане на български граждани или български ЮЛ могат да бъдат призовавани пред наш съд и лица, които имат местожителство или седалище вън от страната. Подведомствено на нашите съдилища е не само делото, заведено от български гражданин, живущ у нас, но и делото, заведено от български гражданин с местожителство в чужбина. Няма значение дали живеещият в чужбина ответник е български гражданин или чужденец. Подведомствеността по чл. 7 /2/ не важи, ако ответникът е лице със съдебен имунитет, или ако делото е за вещни права върху недвижим имот, намиращ се в чужбина.
  
• 
  Чл. 84 /2/ допуска, когато наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си е имал местожителство в чужбина, исковете по чл. 84 /1/ трябва да се предявят пред български съд по последното местожителство на наследодателя у нас или по местонахождението на неговите имоти у нас.
  
• 
  На нашите съдилища са подведомствени и делата срещу българската държава и нейните дипломатически представители в чужбина, когато тези дела са изключени по силата на съдебния имунитет от подведомствеността на чуждата държава.
  

Посочените правила не важат, когато особени правила въвеждат друга или особена подведомственост по МГД. Особена е подведомствеността на : брачните дела (чл. 7 /3/,/4/ СК); осиновяване (чл. 136, чл. 139 СК); и чл. 25 /2/ КТМ – ако страните по спора не са уговорили друго, споровете, възникнали от отношенията, свързани с търговското корабоплаване, са подведомствени на съда на държавата, където се намира седалището на корабопритежателя.

Международната подведомственост е изключителна или паралелна. Тя е изключителна, когато нашият закон не допуска защита или съдействие по международно дело от чужд орган, а възлага това дело само на наш орган, като не допуска дерогиране по съгласие на страните на компетентността на нашите органи. Международната подведомственост е паралелна, когато нашият закон допуска делото да бъде образувано както пред нашите, така и пред чуждите органи. Паралелна е поначало нотариалната компетентност и тази по исковите дела, по които нашият закон предвижда алтернативна местна подсъдност.

2. Съдебен имунитет (СИ) – под СИ се разбира изключването на чуждата държава и нейните дипломатически представители у нас от юрисдикцията на нашите защитни органи. СИ цели да обезпечи международното зачитане на държавите като носители на суверенитет, а от друга страна – спокойното изпълнение на функциите на дипломатическите представители. Затова СИ е императивна забрана да се образуват срещу чужди държави и техните дипломатически представители у ас производства за защита. СИ е абсолютна процесуална пречка, изключваща правото на иск, на обезпечение или на принудително изпълнение. За СИ съдът следи служебно и решението, постановено срещу лице, ползващо се със СИ, е абсолютно нищожно.

Със СИ се ползват чуждите държави и лицата с право на екстериториалност, дипломатическият агент и членовете на неговото семейство, членовете на административно-техническия и обслужващия персонал на представителството.

СИ не важи :

- относно вещни искове за частни недвижими имоти;

- относно искове във връзка с наследяване, когато дипломатическият агент действа като частно лице;

- относно исковете във връзка с каквато и да е професионална или търговска дейност на дипломатическия агент, извън рамките на официалните му функции;

- относно насрещен иск, непосредствено свързан с първоначален иск, предявен от дипломатическия агент пред наш съд.

3. Дерогиране на подведомствеността на нашите съдилища по МГД – Подведомствеността на съдилищата не може да бъде дерогирана с договори между страните, възлагащи на друг орган делата, които са подведомствени на съдилищата. Подобни договори са нищожни. От това общо правило чл. 9 /3/ допуска едно изключение, ако съвкупно са налице следните условия :

- една от страните да е с местожителство или седалище в друга държава;

- делото да има за предмет право, което може да бъде предмет на арбитраж;

- законодателството на чуждата държава да допуска да се възлагат на нейните съдилища дела, подведомствени на съдилищата на друга държава;

Ако са налице тези 3 условия, страните могат да се споразумеят съда на коя държава ще реши спорът. Споразумението трябва да е в писмена форма, да сочи било конкретния спор, било правоотношението, във връзка с което той може да възникне.

Договорът по чл. 9 /3/ е процесуална пречка да се упражни правото на иск пред български съд. За тази пречка нашият съд не следи служебно, а по отвод на ответника, предявен най-късно в първото заседание. Бездействието на ответника се приема за отказ от договора и готовност да се подчини на юрисдикцията на нашия съд.

За тази важимост е достатъчно делото да е образувано пред местен орган даже и то да е свързано по всички други свои елементи с чужда държава.

Законът на съда важи както за процесуалните действия на сезирания орган, така и за процесуалните действия на страните.

Местната процесуална форма може да се окаже несъответна на чуждото материалноправно съдържание и да изпадне в противоречие с него. Поради това се налагат известни отклонения от важимостта на закона на съда. Чуждият процесуален закон ще се приложи ако не противоречи на обществения ред. Така например чуждият процесуален закон по съображения, несъвместими с нашия обществен ред, отрича на определени лица процесуална правоспособност или дееспособност, която нашият закон им признава, ще се приложи нашият, а не чуждия процесуален закон.

При изпълнение на чуждестранни съдебни поръчки нашите съдилища прилагат българския процесуален закон. По молба на чуждия съд може да бъде приложено процесуалното законодателство на съответната чужда държава, ако то не противоречи на основните принципи на правото на РБ и не застрашава обществения ред и сигурност на РБ.

В сравнение с доказването по местни граждански дела, доказването по международни граждански дела се отличава в ред направления, най-важни от които са :

• 
  Важимост на чужд закон относно доказателствената тежест;
  
• 
  Доказване чрез доказателства, събрани в чужбина от чужд съд;
  
• 
  Доказване чрез документи, издадени в чужбина;
  
• 
  Доказване на чуждия материален закон, приложим относно спорното право;
  

Събраните в чужбина от чужд съд доказателства по поръчка на наш съд имат по образуваното пред него дело същото доказателствено значение, което имат доказателствата, събрани от наш съд.

Издаденият в чужбина документ има доказателствената сила, която му придава чуждия закон. С тази сила нашият съд трябва да се съобрази при уговорката, че чуждият закон не противоречи на нашия обществен ред.

Действащите в друга държава правни норми следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях, когато те са неизвестни на съда и той не е успял да ги издири.

Съгласно чл. 9 /4/ българският съд не прекратява, нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд. Съгласно чл. 307 буква “г” не се признава и изпълнява у нас чуждестранно решение, ако по същия спор има влязло в сила решение, постановено от наш съд, или висящо дело, образувано преди да е влязло в сила чуждестранното решение. Правилото на чл. 9 /4/ означава, че висящността на чуждестранния процес е за нашия съд ирелевантна. Висящият чуждестранен процес не е основание нито за отвод за висящ процес, нито за отвод за връзка между делата. Последица от незачитането на висящия чуждестранен процес е възможността за противоречие между чуждото и нашето решение по същия спор, между същите страни. Понеже висящият чуждестранен процес е ирелевантен, ирелевантно е и противоречието между нашето и чуждото решение. От гледна точка на нашия закон – единственото влязло в сила решение е решението на нашия съд.

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни съдебни решения у нас
Завършеният с решение чуждестранен процес може да придобие у нас присъщото на такъв процес правно значение, ако чуждестранното решение (ЧР) бъде признато от наш съд по реда на чл. 303 – 307, респективно ако по същия ред наш съд допусне изпълнение на ЧР у нас. Признаването на ЧР цели да се зачетат силата на пресъдено нещо и конститутивното действие на ЧР. Допускането на изпълнение на ЧР включва в себе си неговото признание, но освен това открива възможността да се прояви и изпълнителната му сила – превръща го в изпълнително основание. То се практикува спрямо осъдителните ЧР, докато признанието се практикува спрямо установителните или конститутивните ЧР, които не се нуждаят от изпълнение. Извън разликата откъм приложно поле и ефект, друга разлика между признаването и допускането на изпълнение на ЧР няма. И в двата случая условията, за да се зачете ЧР, и производството, по реда на което става зачитането са едни и същи.

ЧР се признават и изпълняват у нас само ако между нашата държава и държавата, чиито съд е постановил решението, има договор за взаимно признаване и изпълнение на решенията или при условие на взаимност, т.е. ако съответната чужда държава признава и изпълнява решения на българските съдилища.

Чуждестранен акт, който се зачита по реда на чл. 303 – 307, трябва да има белезите на съдебно решение. Дали ЧР отговаря на тези белези се решава от гледна точка на нашето право.

Производството за признаване и допускане изпълнението на ЧР (производство по ЕКЗЕКВАТУРА (Пр.Ек)) е уредено от ГПК като особено исково производство, по което със сила на пресъдено нещо се решава спорът дали ЧР следва да бъде зачетено / признато или изпълнено /.

Легитимирано да образува Пр.Ек е лицето, което се позовава на тази последица на ЧР, която иска да бъде призната или осъществена у нас. Ответник е лицето, на което се срещупоставя правната последица, чието признание или изпълнение се търси.

Компетентен да се произнесе по молбата е Софийски Градски Съд независимо от местожителството на ответника (чл. 304). Пр.Ек се разглежда от състав от трима съдии без участие на съдебни заседатели. Делото се разглежда в открито заседание, съобразно с правилата на общия исков процес. Затова и решението подлежи на обжалване по общия ред, независимо от това дали молбата се уважава или отхвърля.

Предмет на Пр.Ек е правото на молителя да бъде зачетено ЧР – това е едно процесуално потестативно право. Проверката на съда в Пр.Ек се съсредоточава върху наличността на условията, при които нашият закон допуска да се зачете ЧР. Съдът няма право да проверява дали ЧР е правилно. В това се състои т.нар. НЕРЕВИЗИОННА система на Пр.Ек.

Условия, при които се зачита ЧР (чл. 303 – 307):

• 
  Съдът трябва да проверява дали актът, чието зачитане се иска, представлява съдебно решение, дали то е влязло в сила и дали не страда от пороци;
  
• 
  Ако е налице валидно, влязло в сила ЧР, съдът трябва да проверява дали по същото дело, по което е постановено, няма влязло в сила решение на наш съд или висящ процес пред наш съд, образуван преди ЧР да е влязло в сила;
  
• 
  ЧР няма да бъде зачетено ако е постановено по дело, което е подведомствено на нашите съдилища съобразно с нашия закон;
  
• 
  ЧР няма да бъде зачетено ако български гражданин, ответник по делото, не е взел участие в него или не е доказано, че му е била връчена поне една призовка за явяването му по делото;
  
• 
  Българският съд отказва да зачете ЧР ако то противоречи на законите на РБ или на добрите нрави;
  

Решението, което признава или допуска изпълнението на ЧР, покрай силата на пресъдено нещо, с която се ползва, поражда особено конститутивно действие, което е неговата цел.