Нормативните актове като източник на гражданско право

Нормативните актове като източник на гражданско право

За нормативния акт като източник на право е харак­терно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на опре­делен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкува­не или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативните актове се установя­ва писаното обективно гражданско право.

По принцип нормативните актове се издават от дър­жавни органи с призната в Конституцията или в зако­ните нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.

Задължителни общи правила за поведение по изклю­чение могат да се установяват от недържавни организа­ции и общности само доколкото държавата в законода­телството допуска това. Възможности за приемане на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принци­па на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в частноправната сфера.

При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по норма­тивен път е закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови пра­воотношения с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответна­та академична общност да приемат вътрешни норма­тивни актове. За този вид нормативни актове е харак­терно, че тяхната задължителна сила почива на волеи­зявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на юридическите лица или на оп­ределени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната прав­на сила е ограничена само по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети лица.

Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й про­тиворечат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на репуб­ликата според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Минис­терския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и нак­рая стоят нормативните актове на органите на местно­то самоуправление - общинските съвети.

2. Конституцията като източник на гражданско право

Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конк­ретните разпоредби, които уреждат правата и задълже­нията на гражданскоправните субекти.

На първо място, основно значение имат разпоредби­те от гл. I, които определят характера на българската държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл. 2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гаранти­ра правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4

В глава I на Конституцията са уредени и редица прин­ципи, които имат основно значение за клоновете на гражданското право.

В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоречие меж­ду български закон и международен договор, утвърден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.

В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.

Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.

Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото. Обработ­ваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.

В чл. 15 е закрепено задължението на държавата да осигурява опазване и възпроизводство на околната среда и разумно използване на природните богатства и ре­сурси.

За гражданското право важно значение има изиск­ването за отговорност на държавата за вреди, причине­ни от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.

3. Законът и подзадеоновите актове като източ­ници на гражданско лраво

ЗНА е общ закон от з авареното от Конституцията за­конодателство, поради което поражда правно действие доколкото не й противоречи. За гражданското право имат значение неговите разпоредби, които засягат кри­тиката на гражданския закон, реда за поправяне на грешки в публикувани нормативни актове, действието на закона по време, отмяната, тълкуването, преодоля­ването на непълноти в гражданското законодателство чрез аналогия.

Между източниците на гражданското право засега има един кодекс - СК, който съдържа не само правни норми на семейното право, но и такива, които се отна­сят до правния статут на физическите лица като името, дееспособността, местожителството, както и института на настойничеството и попечителството.

Към чисто гражданскоправните закони се отнасят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните зако­ни са ЗИГБ, ЗСПЗЗ, Законът за териториално и селищ­но устройство (ЗТСУ), ЗГГПДОП, Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗБКД и др.

С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите правилници,наредби,инструкции и заповеди. Подзаконови нормативни актове могат да се издават въз основа на конкретна делегация, установена в закон

По-важни подзаконови нормативни актове, източник на гражданското право, са: Наредба за гражданското състояние (НГС) от 1975 г.; Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и Правилник за държавните имо­ти, които са издадени по приложение на ЗС, Правилник за приложение на ЗСПЗЗ и др.

.Два вида актове на Конституционния съд (КС) мо­гат да се намират в тясна връзка с източници на граж­данското право, поради което следва да бъдат спомена­ти във връзка с нормативните актове.

Решенията на КС, с които се постановява противо-конституционност на граждански закон или на отдел­ни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на решението на КС в сила съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, поради което тези решения също имат значение за гражданското право.

Република България е обвързана от редица между­държавни договори, регулиращи граждански правоот­ношения, чрез които се предоставя международна закрила на субективни права на български граждани или се улесняват деловите взаимоотношения на български субекти на частното право с чуждестранни лица и дър­жави. Тези актове носят различни наименования: меж­дународни договори, конвенции, спогодби, съглашения, но по своята същност те са двустранни или многостран­ни междудържавни актове.Според действащата Конституция те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публикуване в „Държавен вестник" и влизането им в сила. Междудържавните актове, които отговарят на тези изисквания, стават част от вътрешното право, без да е необходимо да се издава вътрешен нормативен акт, който да възпроизвежда съдържанието им. Мястото на тези актове в йерархията на националните нормативни актове се определя от органа, който ги е ратифицирал или потвърдил - ратифицираните от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС са приравнени на актовете централния изпълнително-разпоредителен орган. В областта на гражданското право нашата държава е ратифицирала конвенции, установяващи международ­на закрила на интелектуалната собственост, като нап­ример Парижката конвенция за закрила на индустри­алната собственост от 1883 г., Бернската конвенция за защита на произведения на литературата и изкуството от 1886 г., Женевската конвенция за авторско право от 1952 г., както и такива международни договори, които се отнасят до жп транспорта, защитата на човешките права и

Исторически най-ранният източник на право е оби­чайното, неписаното право. То възниква постепенно и незабелязано, за да отговори на необходимостта от уреж­дане на обществените отношения на хората, когато ус­тановената спрямо тях власт не е била още в състояние да осъществява законодателна функция. В ранните чо­вешки общества правният обичай е бил единствен из­точник на право, а по-късно и първостепенен източник за създаване на гражданско законодателство

Понастоящем правният обичай се признава като за­висим, субсидиарен източник на гражданско право.

ДЕЙСТВИЕ НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ

Гражданскоправните норми са общи правила, пред­назначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Гражданскоправните нор­ми са средство за постигане на определени социални цели, което налага тяхното действие да бъде поставено в определени граници.Действието на гражданскоправните норми е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Прав­ните норми, които регламентират действието на граж­данскоправните норми, биват общи и специални. Общи­те норми се съдържат в Конституцията — чл. 5 и в ЗНА — чл.11, 13, 14, 15, 34-45. Специални разпоредби за дейст­вието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най-често в преходните и заключителни разпоредби в края.

Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Задъджителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. По този начин се създава обективна възможност за уз­наване на съдържанието на закона от неговите адреса­ти. За­дължителната сила на гражданския закон се проявява независимо дали гражданскоправните субекти са се въз­ползвали от разгласяването му и са узнали съдържани­ето на правните норми или не .

Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията: „Всички норма­тивни актове се публикуват. Те влизат всила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок." От обнародването на нормативния акт до влизанетo му в сила изтича определен период от време, нари­чан vacatio legis, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде опреде­лен в самия нормативен акт, а ако липсва такава разпоредба, срокът е три дни, които се отчитат от следващия ден след този на обнародването.

2. Отмяна и спиране действието на граждан­ския закон

Отмяната на гражданския закон преустановява не­говото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането на гражданския закон, кое­то не го лишава от задължителната му сила. Основанието за отмяна на нормативен акт може да се съдържа в неговия текст, като например срок за дейс­твието му или определена цел. С изтичане на срока или постигане на целта настъпва отмяната. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов нормативен акт. 3адължително изискване при отмяната с по-нов нор­мативен акт е последният да има същата или по-висока степен (ранг) от отменения нормативен акт.

Според това дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, крито загубват силата си или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична или мълчалива . В чл. 11, ал. З от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна, като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. При мълча­ливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уреде­ни в по-стар закон. По-новият общ закон не отменя заварения специален за­кон, последният продължава да действа в своето при­ложно поле, освен ако в общия закон изрично е посоче­но, че не се допускат изключения от неговите разпоред­би.

Отмяната трябва да се отличава от спиране (суспен­диране) действието на гражданския закон. Последното означава непораждане на правно действие от нормативния акт, който не е отменен. Суспендиране може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или от по -висша степен. Така § 3 от Преходните и заключи­телни разпоредби на Конституцията постановява, че разпоредбите на заварените закони се прилагат само ако не й противоречат . Суспендиране на правни норми от зава­рени закони се налага при възприемане на нови прин­ципи в законодателството, които не могат бързо да се развият в нови правни режими, които да заместят ос­тарели нормативни актове.

Действието на граждански закони може да бъде спряно и при настъпване на изключителни обстоятел­ства като природни бедствия, военни действия и др. подобни, които представляват пречка за изпълнение на правните задължения и упражняване на субектив­ните права. В такива случаи с нормативен акт се пос­тановява мораториум.

Спирането на гражданския закон може да важи за цялата страна или за отделни части от нея.

Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, ко­ито са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъ­деще. Действието на гражданския -закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин "ех nunc". Това правило е било установено в резултат на продължйтелното му съблюдаване като правен обичай. У нас то се прилага също дълго време, без да има правна норма в законодателството в този смисъл. Едва с влизането в сила на ЗНА беше установена изрична правна норма – чл 14, според която обратна сила на нормати­вен акт може да се даде само по изключение, с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са псьтежки рх.тези.др стария нормативен акт.