РАЗВАЛЯНЕ НА ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Неизпълнението на задълженията, което е причинено от виновното поведение на една от страните по двустранните д-ри е свързана с една специфична последица, а именно правната възможност да се развали д-ра. Виновното неизпълнение не прекратява обл. о-е . Дл. не се освобождава от задължението си, само за това, че не го е изпълнила. А Кр.не загубва това си качество затова, Дл. не му е престирал.

Строежът на обл. връзка е по особен при двустранните д-ри.Там и двете страни са Кр. и Дл. една спрямо друга;задължение за едната страна възниква само защото такова възниква и за другата. Връзката м\у насрещните задължения е генетична; основание за изпълнение на задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата- връзката м\у тях е задължително и функционална.

Изрично съгласие за разваляне.

Възможно е още при договарянето страните да са се споразумели, че всяка има право да развали д-ра, ако другата не е изпълнила задължението си по него. Такава договорна клауза не е предвидена изрично в з-на, но тя е допустима на основание чл.9 ЗЗД. Смисълът е, че с това упражняване на това договорно установено право д-ра се заличава с обратна сила без всякаква съдебна намеса от деня на сключването; все едно, че не е бил никога сключван. Допълнение на всичко това е и разпоредбите на чл.205 и 206 ЗЗД.

Нормативна уредба.

Обикновено страните нищо не уговарят относно последиците, които ще настъпят в случай, че задълженията по двустранния д-р не бъдат изпълнени. Очевидно е, че изправната страна не може да бъде изоставена на собствената си съдба. З-нът въвежда правилата на чл.87 и 88. Тези текстове определят предпоставките, при които изправната страна по двустранния д-р може да го развали, за да се освободи от обвързаността си към неизправната страна. Тези два текста уреждат изобщо режима на разваляне на двустранните д-ри.

Основни начала на режима на разваляне.

1. Изпълнението трябва да бъде реално осъществено; разваляне поради неизпълнение е допустимо само като крайно средство за ликвидиране на висящите отношения;

2. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция- ч\з едностранно изявление на изправната.

Правото на изправната страна да развали д-ра не е алтернативна възможност. Той е длъжен да даде на Дл. подходящ срок за изпълнение и след изтичането му да разпали д-ра. Разваляне не се допуска при неточно изпълнение в количествено отношение, но все пак то е допустимо с оглед интересите на Кр. Развалянето по принцип става без съдебна намеса, ч\з едностранно волеизявление. Това е ПОТЕСТАТИВНО право на изправната страна. В някои случаи се разваля ч\з конститутивен иск отправен до съда. З-нът познава и т.н. мълчаливо разваляне- чл.201 ЗЗД.

Има случаи, когато правото на разваляне маже да бъде упражнено само по съдебен ред. Така се развалят д-рите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права в\у недвижим имот - чл.87(3)

1. Трябва да е налице НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на задължението от едната страна, пълно неизпълнение, забавена, лошо, несъответно на уговореното или частично изпълнение. Неизпълнение има сама, когато д-рът е съществено нарушен. Иначе би се стигнало до злоупотреба с право.

2. Неизпълнението трябва да е ВИНОВНО "Когато ДЛ по един двустранен д-р не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, Кр. може да развали д-ра.."-чл.87(1)

3. Кредиторът трябва да бъде изправен. Правото на разваляне може да се упражни само от "изправната страна". Изправна страна е тази, която е изпълнила задължението си или е била готова да го изпълни.

Възможно е неизпълнение да е налице и от двете страни . В тази хипотеза на двустранно неизпълнение на д-ра не води до отпадане или погасяване на обл.о-е. Всяка страна е еднакво неизправна и може да иска разваляне. Не може да се иска обезщетение.

Способи за разваляне на договорите.

То съставлява нормалния способ за упражняване на правото на разваляне.

Опр. Едностранното изявление за разваляне е това изявление на изправната страна по двустранен договор, което тя отправя на неизправния си контрахент

за да му заяви, че смята вече или ще смята в бъдеще, след изтичане на определения от нея подходящ срок за изпълнение - сключеният от тях договор за развален.

Едностранното изявление за разваляне на двустранния договор трябва да се различава от някои сродни институти:

- Не трябва да се смесва с предизвестието, което служи за прекратяване на облигационни отношения за в бъдеще и няма обратни действия. С предизвестие се прекратява д-р за наем (чл.238), договор за влог (чл.255), договор за дружество.

- Изявлението за разваляне трябва да се отличава от отмяната. Тя е обикновено изявление, с което се оттегля направеното волеизявление, докато сделката още не е сключена. Отменява се например уговорка в полза на трето лице, докато то не я е приело (чл.22(1); предложение за договор, докато не е пристигнало (чл.13); съгласието за встъпване в чужд дълг, докато не е прието от кредитора (чл.101). Развалянето премахва нещо вече създадено.

По своята правна същност възможността да се развали договорът чрез едностранно волеизявление съставлява едно СУБЕКТИВНО ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО.

Кредиторът ще го упражни ако иска. В резултат на това настъпва едно ново правно положение, досега съществуващите правни отношения добиват друг облик. На мястото на взаимните задължения за престиране възникват взаимни задължения за възвръщане на вече престираното по двустранния договор и задължение за поправяне на вреди в тежест на неизправната страна. Самото упражняване на това потестативно право е по същество едностранна правна сделка с развалящ ефект.

= Форма. За валидността на изявлението за разваляне не е необходимо спазването на някаква форма. Ако д-рът който се разваля е писмен, писмено трябва да бъде и предупреждението за разваляне - чл.87(1). Тази форма не е предвидена за действителност, а като средство за доказване.

= Давност. Правото на разваляне се погасява с петгодишна давност - чл.87(6)

Срокът е давностен и към него намират съответно приложение правилата за спиране и продължение на давността.

Едностранното волеизявление за разваляне може да бъде условно и безусловно

а) Изявление за условно разваляне. Законът го нарича предупреждение - че той ще смята д-ра за развален, има прекратяващо действие по отношение на неизпълнения д-р, само ако е съпроводено с една покана до неизправния Дл. да изпълни задължението си в течение на определен от кредитора срок. Ако неизпълнение не последва, д-ра се счита развален. Изявлението на кредитора е изявление за условно разваляне.

аа) Поканата (предупреждението) с допълнителен срок за изпълнение е задължителна за кредитора, който иска да развали двустранния д-р с едностр. волеизявление.

бб) Поканата с допълнителен срок на изпълнение, придружена със заплаха за разваляне, трябва ясно да определя този срок за изпълнение.

вв) Даденият допълнителен срок за изпълнение трябва да бъде подходящ. Неподходящ срок (кратък) е ирелевантен.

б) Изявление за безусловно разваляне. То може да гласи чисто и просто, че той вече смята д-ра за развален. Самото едностранно волеизявление прекратява, разваля неизпълнения договор. Това може да се направи само на основание на чл.87(2).

аа) Изпълнението на задължението може да е станало изцяло или отчасти невъзможно по причина, за която Дл. отговаря.

бб) Изявлението за разваляне няма нужда да бъде придружено с покана за изпълнение в течение на допълнителен срок. Такъв е случая при т.н. фикс- сделки. При тях забавеното изпълнение е приравнено на пълното неизпълнение.

вв)Няма нужда от допълнителен срок за изпълнение и когато Дл. е изпаднал в забава, а престираното след забавата е вече безполезно за Кр.

2. Разваляне по съдебен ред.

В някои случаи развалянето не може да настъпи в резултат на изявление на изправната страна. В тези случаи развалянето става по съдебен ред.

Този способ за упражняване на правото на разваляне е предвиден на първо място, за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права в\у недвижим имот-чл.87(3).

Такива са договорите за продажба, замяна на недвижим имот, учредяване на суперфиция, право на ползване, сервитути, ипотеки и т.н. Всички тези д-ри обикновено са действителни само, ако по отношение на тях бъде спазена формата на нотариален акт(чл.18), респ. на нотариална заверка (чл.212(2) ).

Развалянето по съдебен ред трябва да стане още и когато е настъпила частична невъзможност за изпълнение, но само ако за нея Дл. не отговаря-чл.89 изр.2 .

Предявяването на иск за разваляне също представлява упражняването на едно субективно потестативно право. Но то самото не осъществява развалянето, а е предпоставка за развалянето. Упражняването на това право се погасява с 5 год. давност.

Този съдебен ред е исковия ред. Предявяващият иска трябва да докаже своя иск. Той трябва да докаже наличността на д-р, своето изпълнение или готовност за изпълнение. Не е длъжен да доказва неизпълнението на другата страна.

Въпреки предявеният иск за разваляне съдът може да даде на Дл. според обстоятелствата един срок за изпълнение. Това става обикновено, когато в хода на процеса "ответникът предложи изпълнение".

Развалянето настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното решение. Искът е конститутивен.

Недопустимост на развалянето.

1. Когато неизпълнената част на задължението е незначителна с оглед интереса на Кр.- чл.87(4)

3. Когато неизпълнението се дължи на невиновна невъзможност. Тогава д-ра се разваля по право- чл.89.

Последици на развалянето.

Развалянето има обратно действие. Негова последица е страните да си възвърнат престациите. Това става понеже д-рът като правно основание на разменените престации отпада- чл.55.

Изключения от принципа.

Обратно действие на развалянето е практически неприложимо при д-ри с периодично или продължително изпълнение. Развалянето има само действие за в бъдеще.

Развалянето подлежи на вписване. Най напред се вписва исковата молба за разваляне. В последствие и съд. решение. В тези случаи правата на трети лица се запазват, ако те са придобити преди вписването т.к. те са добросъвестни. Могат да се противопоставят на Кр.

Кр. има право на обезщетение за вредите, които е претърпял от неизпълнението на д-ра.

Разваляне по съдебен ред..........???

Последици на развалянето........????


Въпрос № 27

ПОГАСЯВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ

Основания. Прихващане на насрещни задължения. Други основания за погасяване на облигационните отношения.

Изпълнението – естествен начин за погасяване на облигационните отношения - /важи всичко от въпрос № 25 - Изпълнение/

ПРИХВАЩАНЕ НА НАСРЕЩНИ ДЪЛГОВЕ

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор. Погасяването е пълно ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер или частично - ако няма такъв.

Чрез компенсацията се избягва едно двойно плащане. И това наистина е така. Ако А дължи на Б 1000 лв. и Б дължи толкова на А, не ще е необходимо и двете лица да си броят тези пари. Ще е достатъчно едното лице да заяви, че прихваща въпросната сума. Това е при т.нар. пълна компенсация. При частичната компенсация сумите не са еднакви, а са различни като се погасява по-малкото от тях.

Правна същност на компенсацията. Тя съществува за да може да се избегне едно основно плащане. Компенсацията дава гаранция на всеки от насрещните кредитори с/у евентуалната неплатежоспособност на другия. Ако ви платя 1000 лв., които ви дължа, сигурен ли съм, че ще получа от вас 2-те хиляди лв., които ми дължите? Не е ли по-добре да задържа стойностите, които дължа, за да обезпеча с тях за стойностите, които ми дължите - да гарантирам с моето задължение моето вземане? Така всякакъв риск е изключен.

Компенсацията функционира още като средство за погасяване на насрещни задължения. Когато компенсирам, не изпълнявам насрещното си задължение не толкова и не само за да гарантирам своето вземане с насрещното си задължение, а за да се освободя от това си задължение чрез насрещно вземане. Искам сам да си платя с това, което дължа.

По стария ни ЗЗД компенсацията действаше автоматично. В момента, в който 2 лица се окажат насрещни длъжници, вземанията им се погасяват автоматично до размера на по-малкото от тях.

По днес действащия ЗЗД компенсацията не настъпва автоматично. Тя е р-тат от едностранното волеизявление на един от двамата длъжници. "Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата" - чл.104(1). Това показва, че компенсацията е правна сделка на компенсирания. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по силата на з/на или без знанието на длъжниците, а по волята на един от насрещните длъжници. Изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни дл. - чл.103(1). Прихващането по нашето право съставлява едно суб. право от категорията на погасителните потестативни права.

Погасителният ефект на това изявление логически би трябвало да настъпи за в бъдеще.

Предпоставки на компенсацията

Чл.103 ЗЗД предвижда 6 предпоставки за да бъде допусната компенсацията:

1. Необходимо е да съществуват 2 дълга. Трябва 2 лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, без значение на какво основание двете лица си ги дължат.

2. Идентичност на субектите по двете правоотношения.

а) 2 лица си дължат взаимно - чл.103(1) - компенсацията е допустима само при насрещни вземания, само при дълг и вземане м/у едни и същи лица. Компенсацията е погасително потестативно право, което може да се упражни само от титуляра на правото. Има хипотези при които тя е недопустима от титуляра - това е при поръчителството. Поръчителят може да иска прихващане на това, което кр. дължи на дл. - чл.142 ЗЗД.

б) залогодателят за чужд дълг, както и ипотекарният дл. за чужд дълг, дл-кът по цедираното вземане също могат да извършват компенсации ако прихващането е било възможно

3. Еднородност и заместимост на двата насрещни дълга. Това са пари или еднородно заместими вещи. Такъв трябва да бъде предметът на двата дълга за да мога да се прихванат. Не може да се прихваща задължение за индивидуално определена вещ със задължение за заместима вещ. Могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи (такива, които се мерят, теглят или броят), защото само тия вещи се представляват и заместват една с друга.

4. Изискуемост на активното вземане. Кр. не може да иска изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо. Същото важи и за прихващането. Дл. не може да компенсира зад. си с такова свое вземане, чието изпълнение той още не може да иска, което не е още изискуемо.

5. Ликвидност. Необходимо е насрещните вземания да са ликвидни - т.е. безспорно установени по основание и по размер. Дълговете са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно. Те са установени по размер когато доказването на същите не трябва тепърва да става в един процес.

6. Действителност на двете вземания. Вземането, с което се компенсира (активно, насрещно вземане, трябва да бъде действително).

- не може да се извършва компенсация със вземане, което е лишено от правно основание или което произтича от договор, противен на закона

- комп. не може да се извърши и ако на насрещното вземане може да се постави едно възражение

- въпреки това може да се компенсира със вземане, което е погасено със давност при условие, че е съществувала възможността компенсацията да се извърши и преди изтичане на давностния срок. Комп. се извършва чрез компенсаторно волеизявление. Това е едностранна правна сделка. Няма изискване за форма за валидност. То е неоттеглимо.

Действие на компенсацията

Чрез компенсацията двете насрещни зад. се считат за погасени до размера на по-голямото от тях. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. То наред с конститутивния си (погасителен) ефект има и декларативно действие - обявява, че насрещните действия всъщност са погасени вече в момента, когато са се срещупоставяли годни за компенсация.

Комп. не е допустима когато може да се приложи възражение за неизпълнен договор или не са еднородни и заместими престациите.

Недопустимост на компенсацията

Комп. се извършва чрез едностранно волеизявление. Има обаче случаи, когато в интерес на единия кредитор компенсационното волеизявление на насрещния кр. няма погасително действие. Това действително може да настъпи ако закриляният от з/на кр. даде съгласието си за него. Тогава комп. се превръща във факултативна. Тя е такава защото е необходимо кр., в полза на когото е установена една пречка за компенсиране, да се откаже едностранно от тази облага. Кои са тези случаи?

1. Умишлени непозволени деяния. Дл. не може без съгласието на насрещния кр. да компенсира своето вземане с онова свое зад., което е породено от умишлено непозволено деяние. Този, който умишлено е напакостил другиму, трябва да поправи вредата, а не да да се опитва да компенсира с това, което има да взема - чл.105.

2. Несеквестируеми вземания. Комп. е една форма на принудително изпълнение. От тук следва, че с/у вземания, с/у които не се допуска изцяло или отчасти прин. изпълнение, не се допуща и комп. Не може да се налага запор в/у вземания за издръжка, в/у трудови възнаграждения и др.

3. Чл.105 не допуска комп. с/у вземания на държавата за данъци. Тази комп. може да стане само със съгласието на финансовата администрация. Тя е една факултативна компенсация.

4. Може в интерес на двете страни да е уговорено, че комп. изявление на която и да е от тях няма да има погасително действие. Тогава те са се отказали от компенсацията. Същата може да стане, но само при взаимно съгласие.

Видове компенсации

1. Погасителното действие на комп. настъпва като резултат от едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници. Това е т.нар. обикновена комп. При нея погасяването на двете насрещни ликвидни изискуеми зад/я до размера на по-малкото настъпва с обратно действие. Погас ефект на това действие се проявява извънсъдебно.

2. Съдебна или евентуална комп. Иначе стоят нещата, когато вземането на насрещния кр. не е ликвидно - когато то е оспорено в съществуването или в размера си. Извънсъдебно изявление на това спорно вземане не ще може да предизвика погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Не ще има такава последица и възражението за прихващане, противопоставено на иска на кр. по пасивното вземане. Кредиторът на оспореното вземане може да компенсира с него безспорното си задължение само ако неговото вземане бъде уважено от съда - чл.104(1). За тази цел той ще трябва да предяви насрещен иск в предявени с/у него иск за насрещното му задължение.

3. Договорна компенсация. Когато липсват законови условия за компен-сиране, страните може да са се отказали от компенсиране. И въпреки липсата на законовите условия, въпреки противната им уговорка, насрещните длъжници се задължават да прихванат насрещните си вземания. Една от страните дължи например опр. вещ, а другата - пари, компенсация не е възможна. Но страните въпреки това я уговарят.

4. Факултативна компенсация. За нея говори чл.105. Кредиторът, в чиято полза е установена една пречка за компенсиране, се отказва от нея, за да може да се извърши компенсацията. Тук спада и случаят, когато кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на неговия длъжник и компенсира с изискуемото си вземане.

П О Д Н О В Я В А Н Е .

Подновяване или новация, наричаме договорно, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Следователно новацията има двойна действие:

1. Тя създава едно ново задължение. Затова именно се нарича новация. Тя е способ за възникване на облигационно отношение.

2. Тя погасява едно задължение. Това второ действие на новацията е основанието тя да се зачисли способите за погасяване на задълженията.

Предпоставки.

1) Наличност на правно валиден стар дълг, който се погасява.

а\ Всеки новационен д-р предполага дълг, който предстои да бъде погасен, за да отстъпи мястото си на друг нов дълг. Ако такъв стар дълг не съществува, няма какво да се новира. Би липсвало основание на новационен д-р, ако този дълг е нищожен, нищожен ще бъде новационния д-р.

б\ Едно унищожаемо задължение може да бъде новирано - например задължение, което е било поето при опорочена от грешка, насилие, измама или крайна нужда воля на Дл. Но новото задължение ще бъде също унищожаемо. Ако пък новацията е последвала, след като този, който е имал право на унищожението, знае основанието за атакуване на задължението, трябва да се счита, че той мълчаливо се е отказал от иска си за унищожение.

в\ Може да бъде новирано и едно условно задължение. Но създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие. Но страните могат да дадат на новационното си съгласие и друго значение- те са властни да заменят едно условно задължение с едно безусловно.

г\ Може да бъде новирано и задължението без иск за изпълнение. Щом такова задължение може да бъде валидно платено, то може да бъде и валидно новирано. Няма никаква пречка да се новира задължение, станала "естествено" вследствие на това, че е покрито с давност.

2. Възникване на нов дълг на мястото на стария. За да имаме новация, необходимо е новационния д-р да да поражда нов валиден дълг на мястото на стария, който се погасява.

а\ Няма новация, ако новото задължение е нищожно. В този случай старото задължение не може да се счита погасено, то не е заместено с ново.

б\ Няма новация, ако новото задължение не погасява старото, а съществува наред със старото и независимо от него.

в\ Ако пък новото задължение е условно, новацията ще бъде подчинена на същото условие, на което е подчинено и това задължение.Настъпването на това условие води до отпадане на нововъзникналото задължение и едновременно възкресява (условно) погасения стар дълг.

3. Разлика между погасения и новосъздадения дълг. Необходимо е м\у стария дълг, който се погасява и новия дълг, който се създава, да съществува една отлика. Новацията по естеството си предполага един нов елемент в състава на облигационното отношение. Отликата м\у старото и новото обл. о-е трябва да засяга някои от съществените му елементи. Новият елемент в новото облигационно отношение трябва да се отнася или до предмета на задължението, или до личността на Дл. или до тази на Кр. Затова няма новация, ако е само продължен срокът за изпълнение на задължението. Срокът е несъществен елемент на задължението и неговото продължаване не внася никакво съществено изменение в старото обл.о-е.

4. Способност на страните. Новацията по естеството си съставлява отказ от право. Оттук следва, че валиден новационен д-р може да сключи само онзи Кр който може валидно да се отказва от правото си- който е способен да се разпорежда с него. Същото важи и за Дл. Щом той поема ново задължение на мястото на старото, необходимо е да е способен да поема задължения.

5. Намерение за новация. Без намерение за новиране не може да има новация. Това намерение не маже да се предполага. Всяка новация предполага отказ от вече придобити права.

Видове новация.

1. Обективна новация, при която Дл. поема по съглашение с Кр. нов дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на стария дълг- чл.107(1)

В този текст нашият ЗЗД урежда само обективната новация- не и субективната със смяна на субектите по обл. о-е. "задължението се подновява, когато се замени с друго". Това е именно същественото при обективната новация. При нея Дл. и Кр. остават същите. Разликата м\у старото обл. о-е , което се погасява и новото, което възниква на мястото на старото, не се отнася до субектите му.

Обективната новация е това съглашение, с което се погасява едно облигационно отношение, като се създава на негово място ново, различно от досегашното по предмета на престацията или основанието на задължението.

- Разлика в предмета е например налице, когато на мястото на задължението да плати цената (в пари) купувачът на един имот се задължи да се грижи пожизнено за издръжката на продавача на същия или когато се постигне съгласие за престиране на друга вещ вместо дължимата.

- Разлика в основанието. И тук Дл. и Кр. са същите лица. Новият елемент се заключава в промененото основание на задължението. Уговаря се например сумата, вложена у Дл. да остане у нега като получена в заем.

2. Субективна новация. Обл. о-е е трансформирано и когато, макар и дължимата престация да остава същата, настъпва промяна в субектите на отношението.

Възможно е Дл. да престане да бъде такъв, защото друг със съгласието на Кр. се е задължил на негово място. Възможно е Кр. да престава да бъде такъв, защото с негово съгласие Дл. се е задължил към друго лице.

И в двата случая говорим за субективна новация. В първия- пасивна субективна новация, а във втория случай- активна субективна новация. И в двата случая настъпва погасяване на задължението.

а\Пасивна субективна новация:

- Когато Кр. се съгласи да освободи досегашния си Дл. , защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния Дл., казваме, че е налице субективна новация със смяна на длъжника.

- Тази смяна не може да стане без съгласието на Кр. Той трябва да приеме новия Дл. и да освободи стария. Няма новация, ако Кр. приема нов Дл. , без да освобождава стария.

- Смяната на Дл. може да настъпи:

= Без съгласието и знанието на Дл. , когато трето лице (новия длъжник) дарствено интервенира. Тогава е налице експромисия. Например Христов предлага на Петров, наемодател на племенника му Василев - без знанието на Василев, да приеме него Христов за Дл. на наема, който Василев му дължи, като едновременно освободи Василев от този дълг. Петров приема, Василев се освобождава от дълга, а Христов става единственият Дл. на Петров.

= Смяната на Дл. може да стане и със съгласието и участието на стария Дл. Тогава новацията е предизвикана от този Дл. Той е натоварил третото лице да се задължи на негово място и Кр. е приел. В този случай говорим за делегация, която от своя страна може да бъде съвършена и несъвършена.

б\ Активна субективна новация.. Такава настъпва, когато Кр. отстъпи на третото лице качеството си на Кр. и Дл. се задължи спрямо тази нов Кр. за това, което е дължал на досегашния кредитор. Тя е обикновено придружена с активна делегация: Кр. Иван нарежда на Дл. си Христо, да заплати на Петър това, което му дължи. М\у Петър и Христо се постига съглашение в този смисъл. Практическите резултати на активната новация се постигат по- лесно ч\з цесията. Затова тя се среща рядко в практиката.

Последици на новацията- две корелативни последици:

1. Погасително действие на новацията- тя е способ за погасяване на един дълг. Веднъж погасен ч\з нея, не може да се иска неговото изпълнение. Той не съществува.

2. Възникване на нов дълг. Като погасява старото задължение, новацията едновременно дава живот на едно ново задължение.