Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Правна уредба

Фактическият състав е уреден в чл.55 ии 56 ЗЗД. Специални правила относно съдържанието на задължението на обогатилия се се съдържат в чл.57 и 58 ЗЗД.

Чл.55

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.”

Чл.56

Чл.57

Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е уузнал, че я дължи без основание, той дължи действителната и стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете.”

Чл.58

Чл.59

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.”

“Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Хипотезата на чл.55 съдържа три ФС, пораждащи кондиикционни вземания, кондикционни претенции.

1. Престирано и получено от акципиента без основание * condictio sine causa * Понеже основанието е валидното правоотношение ще се изправим пред тази хипотеза, когато въобще няма валидно правоотношение между солвента и акципиента, което оправдава престацията на солвенса и задържането и от страна на акципиента. - когато сме престирали нещо по един нищожен договор; - когато сме престирали нещо въобще без договор;

2. Неосъществено основание /condictio causa data non secuta/ - една неосъществена кауза:

• 
  престиране по един договор под отлагателно условие, което не се е сбъднало;
  
• 
  предварително престиране с оглед сключването на един договор, който се оказва несключен;
  
• 
  дарение с оглед бъдещия брак между две лица, който брак не се осъществява.
  

• 
  платили сме по една унищожаема сделка и тя е била унищожена;
  
• 
  при сбъднато прекратително условие по отношение на задължението, което сме изпълнили;
  
• 
  при разваляне на договора с обратна сила - всъщност ние нямаме друго правило, по силата на което ще уредим реституцията при развален договор, освен чл.55 ЗЗД - ФС на тази хипотеза е отпадането с обратна сила на задължението на валидното правоотношение, което иначе крепи разместването и позволява на акциипенат да запази полученото от солвенса.
  

“Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.”

Този текст е специален по отношение на чл.55 ЗЗД, защото текстът на чл.55 се отнася не само до недействителни, но и до други, разгледани вече случаи. Така че реституцията, кондикцията във връзка с нищожен или унищожен договор ще се урежда от чл.34, а не от чл.55 ЗЗД. С признаването на договора за нищожен едва тогава възниква кондикцията, което значи че възникват едновременно две насрещни кондикции и може да се приложи възражението за неизпълнен договор в по-тесния му обем.

Чл.55 /2/ “Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.”

Втората алинея на чл.55 създава едно отрицателно условие или по-скоро една хипатеза, при която кондикцията при условие на чл.55 /1/ е изключена. Когато имаме плащане без правно задължение, без тази правна обвързаност, която схващаме като основание за плащането и която изключва неоснователното обогатяване, но въпреки това не можем да искаме връщането, въпреки това кондикцията е изключена.

Изпълнилият нравствения си дълг съзнателно няма кондикцията. Какво е нравствен дълг ?

Нравствен дълг е част от голямата група на естествените задължения, пример за тях. Естествените задължения са изродените, несъвършените задължения: напр. погасено по давност вземане - с погасена претенция и длъжникова отговорност; задълженията, погасени поради несъстоятелност и конкордат - когато е обявена една несъстоятелност и тя приключи с осребряване на цялото имущество на длъжника-търговец всички негови кредитори участват в тази несъстоятелност и се удовлетворяват съразмерно с това, което се е получило от осребряване на имуществото. На практика те пият за част от вземането си една студена вода. Тази част обаче се погасява правно и те вече няма как да я претендират, защото длъжника /дружеството/ е ликвидирано или обяявеният в несъстоятелност и ликвидация търговец е загубил търговското си качество, ако е бил едноличен търговец. Но тази останала част тежи като един естествен дълг върху търговеца. По същият начин когато несъстоятелността е била предотвратена чрез един конкордат, който е един договор между кредиторите и лицето, чиято несъстоятелност се търси или което може да бъде обявено в несъстоятелност, там също се правят някакви отстъпки и се намаляват при някакви условия вземанията, които се претендират и се разсрочват. Частта, с която са намалени се оказва в същото положение на естествени задължения.

Извън тези задължения, които излиза, че някога са били съвършени, истински правни задължения, снабдени с претенция и отговорност има и задължения, които са се смятат въобще естествени и никога не са имали претенция или отговорност, т.е. били са един дълг на чест. Такива са задълженията от игра на карти и залог.

Изглежда обаче модерното право към категорията на тези изброени естествени задължения, които по някакъв начин са уредени прибавя и нравствените задължения - такива, които не съществуват като правни задължения въобще.

Според Анри Капитан естествено задължение има всякога, когато някой е задължен да плати не под принудата на правото, и не зада прояви щедрост и направи дарение, а за да изпълни повелята на един дълг на съвест и чест.

Апостолов: в модерното право естествените задължения не са нищо друго освен нравствени задължения и тяхното единствено правно действие е soluti retentio, възможността да бъде задържано това, което е дадено като изпъленние на едно естествено задължение, или отказът на закона да даде кондикция за връщане на това, което е дадено в изпъление на едно естествено задължение.

Чл.142 /2/ от стария ЗЗД е имал следният текст: “Повръщане не се допуска за естествени задължения, които са доброволно платени” Оказва се обаче, че съществува една значителна разлика между този отменен вече текст иднешния текст на чл.55 /2/ ЗЗД. Единият говори за естествени задължения въобще, при това за доброволно, а не за зорноволно платени задължения, макар тълкуването му понякога да се доближавало до онова, което днес ще трябва да схващаме по чл.55, а днешният текст говори за съзнателно изпълнен нравствен дълг. В този смисъл днешният текст е по-близък до $ 814 BGB, който също въвежда понятието за нравствен дълг и говори за естествено задължение. Разликата между двата текста на ЗЗД може да се разбере като се има предвид правилото на чл.118 ЗЗД.

“Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.”

Оказва се, че за тези естествени задължения, които са погасени по давност ние имаме специален текст и режим. Разликата в отношението на законодателя е очевидна: погасеното по давност задължение, ако е изпълнено доброволно, независимо от това - съзнателно или не, независимо от това дали се знае, че можете да се позовете на давността, но не сте се позовали, защото това е обидно искате да го платите като дълг на чест, или просто не сте знаели, че можете да се позовете на тази давност нещата са безразлични: този който плаща доброволно погасения по давност дълг плаща валидно. Обратно - за да е изключена кондикцията по отношение на други естествени задължения, и в частност на моралните, на нравствените задължения, ще трябва по чл.55 /2/ другата страна да установи, че ние съзнателно сме изпълнили един нравствен дълг. Ако по погрешка сме изпълнили един нравствен дълг, смятайки го за валиден, за парвен дълг тогава ще можем да имаме кондикция.