Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право
Изтегляне 12.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Някои примери на специални искове
- Какво означава “обогатяване”
ПредпоставкиI. Трябва да е налице обогатяване II. Трябва да е налице обедняване III. Да има връзка между тях Текстът не говори изрично за връзка, но от самия факт, че всеки който се е обогатил лично за сметка на другиго или някой е обеднял за сметка на обогатяването на другиго говори, че между обедняването и обогатяването трябва да има някаква връзка: “за сметка на обедняването на друг”. Тези предпоставки обаче са твърде общи - тях можем да открием на практика в редица други текстове / в специалните, които изключват приложението на чл.59/, както бихме могли да ги открием и в кондикциите, макар нещата там да са насочени по-скоро към формалното разместване, към престирането, а не към резултата единият да е станал по-богат, другият - по-беден. Реален фактически състав на чл.59: от общият принцип трябва да извадим хипотезите, които законът изрично е уредил. Те са много. Тези хипотези всъщност биха ни показали, че съществува пренципа на actio de in rem verso, дори и да го нямаше чл.59 в ЗЗД. Те ни помагат да възприемем този иск като едно обичайно правило тогава, когато не го е имало като легално закрепен текст. Някои примери на специални искове:1. Чл.55 ЗЗД 2. Чл.56 ЗЗД 3. Чл.73 ЗС - ликвидацията между отношенията между владелеца и собственика - подобренията - който има иск по чл.73 ЗС няма иск по чл.59 ЗЗД 4. Чл.421 ЗЗД - менителнично неоснователно обогатяване 5. Чл.127 /2/ ЗЗД - регрес на платилия солидарен длъжник към останалите солидарни длъжници 6. Чл.155 /2/ ЗЗД - регрес на реалните поръчители, суброгацията на реалните поръчители 7. Чл.143 ЗЗД - регрес на личния, нормалния поръчител 8. Чл.344 ЗЗД - регрес на застрахователя срещу делинквента, който е причинил застрахователното събитие като трето лице 9. Чл.54 ЗЗД - регрес на платилия обезщетение за чуждото виновно поведение 10. Чл.49 ЗЗД - регрес на този, който е платил обезщетение на увредения от лицето, за което той отговаря /работодателят и работниците при или по повод на извършваната работа/. 11. Обратните искове при несъвършено двустранните договори в тази им част, в която те разглеждат връщането на разноски:
12. Чл.364 ЗЗД - претенцията на съдружника в гражданско дружество за разноските, които е направил за сметка на дружеството 13. Може би забраната за лъвско дружество в материята за гражданското дружество 14. Чл.28 СК - правилата за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност 15. Чл.29 СК - претенцията за дял от личното имущество на другия съпруг при развод 16. Чл.12 /2/ ЗН - приносът на наследника, който е увеличил приживе на наследодателя стойността на наследственото имущество 17. В някои случаи ще трябва да съобразим и някои от правилата на гестията, която макар да не е неоснователно обогатяване съдържа специални правила, които касаят тази материя. Всички тези правила се изключват, т.е. взимат нещо от приложното поле на чл.59 ЗЗД и като специални дерогират неговата хипотеза, защото имат повече признаци и в тези случаи ще можем да искаме изравняване и връщане на основание на тези специални текстове, а не на основание на чл.59 ЗЗД. Този отрицателен подход за очертаване на приложното поле на чл.59 ЗЗД е невъзможно да се направи изчерпателно и не ни обяснява какво точно представлява основанието на чл.59 ЗЗД. В известна степен все пак той веднъж ни показва реалното му приложно поле и на второ място от могото конкретни случаи бихме могли да схванем принципа и евентуално да го тълкуваме не толкова в светлината на изключенията. -------- Обедняването, имущественото разместване не се дължи на пряка престация от страна на солвенса към акципиенса, нямаме даване без основание. Механизмът на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД е по-усложнен, той може би ни прилича на това, което става при скачените съдове. Тук нещо е станало, не е дадено пряко, не е изпълнено едно несъществуващо или отпаднало задължение или нещо подобно /нравствен дълг/, както е при кондикциите.
1. При увеличаване на актива - обогатилият се е придобил нови права или е увеличена стойността на досегашните му права /върху парцела е построена къща, тя е боядисана, в банята са сложени мраморни плочи/ 2. При намаляване на пасива - някои е платил моите задължения и с това аз съм се обогатил, макар да не съм придобил един нов актив, но имуществото ми е нарастнало, защото е намален пасивът ми. 3. Спестяване на разходи - спестил съм разходите, които иначе трябваше да направя, за да постигна това състояние, което сега ми падна отгоре, но за сметка на разходи, които е направил някой друг. Обогатяването трябва да бъде имуществено. Ако за първите две хипотези това очевидно е така, защото имуществето се състои от оценими в пари права, то за третата хипотеза /спестяване на разходите/ изискването обогатяването да е имуществено придобива едно по-самостоятелно значение. Може сериозно да спорим и дори да стигнем до изводи, че не е налице имуществено обогатяване когато са спестени разходи заполучаването на нещо, което ние иначе никога не бихме си позволили: нямаше да направя тези раходи, за получаване на това удоволствие, което сега ми падна свише на базата на чужди разходи. Ако е така излиза, че аз не съм се обогатил, защото не съм спестил реални разходи, които щях да направя - нямаше да ги направя тези разходи. В такъв случай се оказва, че обогатяването ми не е толкова имуществено, колкото емоционално /изпитал съм някакво удоволствие, без да правя разходи, но ако трябваше да правя разходи, никога нямаше да си позволя да изпитам това удоволствие/. Пример на Йеринг: казус 127: Филип Надлер от Нюрмберг поискал да зарадва брат си Петер Надлер от Манхайм като му изпрати неочаквано едно голямо буре бира, произведена в пивоварната Таугер. Поради непълен адрес бурето било изпратено на името на Петер Надлер в Нюрмберг, но се оказало, че там под това име има няколко лица и в крайна сметка бурето стигнало до Надлер, който обаче не е брата. Последният, като получил бурето и платил дори 4 марки за превоза, много се зарадвал и го изпил. Като разбрал какво е станало Филип предявил иск за неоснователно обогатяване срещу него. Между многото възражения, които е направил Петър решителното било: аз не съм се обогатил имуществе но, аз не съм спестил разходи, защото аз никога не бих си позволил 21 литра такава бира и още повече да черпя с него приятелите си. Аналогичен пример, приписван на съветската практика /стр.145 - Големинов/: един театър организира чрез гастроном разпращането на скъпи новогодишни подаръци, фини питиета на някои от най-известните артисти в този театър. По погрешка обаче едно от тези питиета попаднало в лице със същото име и също така работило в театъра, но било осветител, а не артист. Според Големинов, без да цитира съдебно решение съветският съд е възприел възражението на осветителя, че не е спестил никакви разноски, защото никога не би си позволил да си купи такова питие и това, с което се е обогатил е удоволствието от изпиването на питието, а не - разноските, които би направил, и които никога не е смятал да прави. Излиза, че съветският съд е приел тезата на Йеринг и разумно е приел тезата, че не е налице обогатяване, макар някой може би да се е обеднил и е изключил иска за неоснователно обогатяване. Конов: не е сигурно, че това е реално решение, възможно е и да е едно модернизиране на примера на Йеринг. Изтегляне 12.61 Mb. Сподели с приятели:
|