Кредитно писмо, документарен акредитив

Кредитно писмо, документарен акредитив.

1.1. Кредитното писмо е едностранна формална сделка, по която страни са банка-наредител и банка-платец. Това на практика е делегация за плащане, която не създава задължения за банката платец. Лицето, което получава плащането се нарича бенифициер.

1.2. Видове кредитно писмо.

1) Циркулярно писмо – кредитното писмо, което е адресирано до няколко банки в различни населени места.

2) Открито писмо – кредитно писмо, в което не е посочен размерът на сумата, т.е. то може да бъде за всякаква сума до покритието по сметката на банката-наредител.

1.3. Система от правоотношения по кредитното писмо:

1) Делегация за плащане, която се развива между банката-наредител и банката-платец.

2) Паралелно с делегацията, между банката-издател и банката-платец съществува и отношение на покритие. Обикновено по това правоотношение банката-издател осигурява на банката-платец пари, за да извърши плащането. Според проф. Герджиков това отношение на покритие се развива между кореспондентски сметки (ностро и востро сметка).

3) Валутно отношение, между банката-издател и бенифициера. То стои в основата на кредитното писмо. По това правоотношение бенифициерът се задължава да предостави сума пари и разноски, лихви и възнаграждение на банката, а банката-издател се задължава, че сумата ще бъде платена от баката-платец, т.е. това е едно обещание за действие на 3то лице. Според проф. Герджиков тук има 2 договора – 1 за разплащателна сметка и втори договор за издаване на кредитно писмо (който договор се отличава от самото кредитно писмо и по същността си е договор за обещаване действията на 3то лице).

Между банката-платец и бенифициера няма правоотношение.

1.4. Ако кредитното писмо е циркулярно банката платец не може да го задържи, а само може да отбележи плащането върху него.

2. Акредитив. Може исторически да е възникнал от кредитното писмо, но днес това са съвършено различни правни фигури. Акредитивът е форма на плащане. Правната му уредба е в чл. 435-441 ТЗ. Акредитивът е сделката, с която банка поема задължение към определено лице бенифициер да заплати парична сума (да приеме или закупи менителница – това са форми на акредитив, които не са уредени в ТЗ).

2.1. При акредитива участват 3 страни:

1) Наредител – лице, което нарежда на банката да изпълни плащането. Наредителят обикновено е купувач и при всички случаи е платец.

2) Банка-издател на акредитива – банката, която се задължава да плати.

3) Бенифициер – лице, което придобива правата по акредитива, получател на плащането.

2.2. Правоотношения при акредитива:

1) Правоотношение по акредитива между банката-издател и бенифициера.

2) Валутно отношение – развива се между наредителя и бенифициера. То може да е породено от всякаква сделка. Особеното е, че плащането по тази сделка се извършва с акредитив.

3) Договор за откриване на акредитив – между наредителят и банката-издател. Това е разновидност на договора за поръчка, защото банката извършва правни действия.

2.3. Особености на акредитива като форма на плащане:

1) Акредитивът е кредитна форма на плащане, защото започва по нареждане на платеца.

2) Акредитивът е условна форма на плащане, защото плащането се извършва при определени предпоставки, наречени условия. Тези условия обаче, не са условията по ЗЗД.

3) Обикновено акредитивът е дистанционно плащане, защото е скъпа форма на плащане.

4) Акредитивът е най-сигурната форма на плащане, защото банката плаща ако се предоставят точно документите описани в акредитива и се предполага, че те удостоверяват, че бенифециера е изпълнил своите задължения по валутното правоотношение. Това обаче не винаги е така.

2.4. Акредитивът сам по себе е едностранна сделка, с която банката поема задължение към бенифициера. Това е сделка с адресат, т.е. бенифициерът следва да е уведомен за нея, за да породи действие. Задължението на банката става изискуемо, когато се изпълнят изискванията, посочени в самия акредитив, които се изразяват в представянето на определени документи (за това и се нарича “документарен акредитив”). Акредитивът е формална сделка, за която се изисква писмена форма. Той е абстрактна сделка. Задължението по него е делимо – банката може да плати на части при представяне на част от документите или при представяне на документи за частично изпълнение. Акредитивът е едностранна сделка, защото създава задължения само за банката. Представянето на документите не е задължение на бенифициера, той може да ги представи ако иска да получи плащане.

2.5. Видове акредитив:

1) С оглед възможността за отмяна на задълженията на банката:

а. Отменяем – може да се отмени от банката по всяко време преди плащането. Няма практическо приложение, защото не създава сигурност за бенифициера.

б. Неотменяем – банката не може да отмени акредитива след уведомяването на бенифициера, а акредитивът може да се отмени или измени само с неговото съгласие – чл. 436.

2) С оглед задълженията на банката:

а. Акредитив за плащане на предявяване на документ – уреден в ТЗ. Най-често използван у нас.

б. Акредитив с отсрочено плащане – плаща се известно време след представянето на документите. Този акредитив представлява форма на кредитиране на наредителя от страна на бенифициера, защото последния поличава плащането по-късно.

3) С оглед на това дали плащането може да е извършено изцяло или дали то трябва да стане на части:

а. делим – правило;

б. неделим;

4) С оглед възможността за прехвърляне:

а. прехвърляем – правило;

б. непрехвърляем – може да се уговори само от бенифициера.

5) Според участието на друга банка, която се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.

6) Акредитиви, които не са форми на плащане (не са уредени у нас, съществуват в англо-американските системи).

а. Акредитив за приемане на менителница – банката трябва да акцептира менителница, издадена от бенифициера в негова полза (менителница, по която издателя и поемателя са едно и също лице, а платец е банката). Смисълът е, че това представлява гаранция за плащането на менителницата.

б. Акредитив за негоциране – банката се задължава да закупи издадени от бенифициера менителници или други документи, т.е. тя не приема, а купува менителниците.

2.6. Договор за откриване на акредитив. Това е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор.

1) Задължения на банката.

а. Банката е длъжна да изпълни поръчката.

- Тя трябва да открие акредитива и да се задължи към бенифициера като го уведоми.

- Когато и ако бенифициерът представи документите Банката трябва да ги провери дали отговарят на условията по акредитива. Най-често документите, които се използват при акредитив са коносамент или товарителница, товарна застрахователна полица и фактури. Банката следва да извърши проверка на документите от външна страна, дали отговарят на посочените в акредитива. Банката не изследва автентичността на документите, нито отношенията между бенифициера и наредителя. Възможно е да има разлика между документите. Всички документи се разглеждат заедно, като най-важният документ е фактурата (дребна разлика в количеството, която може да се установи от другите документи не е от значение). Проверката, която се извършва на документите е в срок от 7 работни дни, като този срок е краен и е установен от международната практика. По начало е необходимо документите да се прегледат в разумен срок. Това е необходим най-вече в случаите, когато стоката е изпратена, но все още има възможност доставката да се спре. След прегледа на документите банката трябва да каже дали ще плати или няма да плати. Най-големият проблем в тази насока е дали банката трябва да плати ако има малки отклонения в документите. Господстващото виждане е, че банката извършва проверка на документите по принципа на формализма, т.е. може да се откаже плащане при най-незначително отклонение от акредитива. Има съдебни решения, които допускат и противното, но принципът е този.

- Ако банката реши да приеме акредитива, тя трябва да извърши плащане, с което изпълнява най-важното си задължение.

б. Банката е длъжна да уведоми наредителя за обстоятелствата, които имат значение за изпълнението на акредитива.

в. Банката има задължение да даде сметка на наредителя и да му предаде документите по акредитива.

При неотменяемия акредитив банката не е длъжна да изпълнява последващи нареждания на наредителя, свързани с изпълнение на задължението й към бенифициера. Банката не е длъжна и да проверява изпълнението на бенифициера по валутното правоотношение.

2) Задължения на наредителя:

а. Да осигури покритие по акредитива.

б. Да заплати разноски, лихви и вреди на банката.

в. Да приеме документите.

2.7. Специални правила за отговорността на банката:

1) Банката не носи отговорност за грешки при предаване на съобщения.

2) Банката не носи и отговорност за неизпълнение на задълженията по валутното правоотношение.

3) Банката, издател на акредитива не отговаря за действията на останалите банки. Това е отклонение от правилата на договора за поръчка, тъй като банките не могат да се контролират помежду си.

4) Ако наредителя е посочил друга банка, а банката-издател се е отклонила от това нареждане, последната носи отговорност. Същото се отнася и когато плащането не е между банки.

2.8. Схеми за участие на други банки. Възможно е банката-издател да няма клон в седалището на бенифициера и поради това да се наложи участие и на други банки.

1) Авизираща банка – уведомява бенифициера, че е открит акредитив в негова полза. Тя няма задължения и не участва в плащането.

2) Банка-платец, която участва в плащането. Тя плаща по акредитива на бенифициера, но не се задължава към него. Тя плаща като 3то лице, бенифициера не може да иска нищо от нея.

3) Потвърждаваща банка – тя поема лично задължение към бенифициера да плати. В този случай бенифициерът има на разположени 2 банки. Ако има потвърждаваща банка, се смята че отговорността на банката-издател е субсидиарна. Това е най-сигурната, но и най-скъпата схема.

Може да участват и банки, които не са в отношения по акредитива.

4) Рамбурсираща банка – осигурява средства по акредитива ако банката издател и банката платец нямат сметки помежду си или общо казано това е банка посредник.


БОРСИ. БОРСОВИ СДЕЛКИ

От съдържателна гледна точка, в зависимост от това, дали предметът на търгуването – стоката (продукта) – съществува или не в материалния свят, пазарите се делят на 2 големи групи. В първата влизат всички пазари на налични стоки, на които се търгуват вече произведени и съществуващи стоки (продукти), или такива, които са в последен стадий на производство (например отлежаване, узряване) и в крайна фаза на производствения процес (опаковка, сортировка, маркировка). Те се наричат пазари на налични стоки, а на борсов език – “спот” (spot), или “он спот” (on spot) пазари. В свободен превод “пазар на място”.

Бързото развитие обаче налага възникването на нов вид пазари, на които се търгува с още непроизведени и несъществуващи стоки. Те са получили названието “фючърсни” (от “futures”), или “срочни” пазари и на тях се сключват сделки за неналични стоки – такива, чието производство тепърва ще започне. На двете разновидности пазари се осъществяват определени видове сделки. Техния общ брой (включително комбинираните) надвишава 30, но ще се концентрира вниманието само върху основните сделки, които се реализират на двата вида пазари, обособявайки ги в две съдържателно различни групи.

Най-старата и най-често използваната до скоро търговска сделка е т.нар. покупко-продажба на място (on spot) с плащане веднага в брой (cash) и незабавна доставка на стоката. Тези сделки се наричат “cash” или касови сделки. Съществува вероятност обаче стоката да е произведена и готова за продажба, но да се намира далече от пазара, или процесът на производство да не е напълно завършен при това положение доставката й ще бъде извършена по-късно. При продажба на стока с незавършен процес на производство цената се определя в момента на доставката, а при сключване на сделката се договарят някои количествени и качествени параметри на стоката. Подобни сделки преди години са били известни у нас под името продажба на зелено.

Когато стоката се продава по предварително представена мостра, т.е. тя е вече произведена (налична) – намира се някъде на склад или на превозно средство – нейната цена се договаря и определя в момента, а доставката й се извършва в определен, съгласуван между страните, срок. Това са т.нар. предварителни или изпреварващи сделки (на борсов език “forward”), известни още като последващи сделки “флотан” или сделки “на пристигане” със забавен срок на доставка и отложено плащане – след получаването на купената стока.

Използуването на “forward”-сделки в късните средни векове, и най-вече обективната необходимост от осигуряването на тяхното отложено плащане, инициира възникването на финансовите пазари, отваряйки широко поле за дейност на нововъзникващите по това време институции на пазарната инфраструктура – банките. Те дават активен живот на т.нар. “търговски cенни книги с ограничен оборот” – полицата и нейните различни разновидности (менителницата, записа на заповед и чека), и др. Издаването и приемането на тези книги се извършва в повечето от случаите с активното участие на банките. Те могат да препродават или отстъпват (“джиросват”) ограничен брой пъти, като всяко действие с тях трябва да бъде сезирано от банката.

Широкото използване в международната търговия на предварителни сделки със забавен срок на доставка, бурното развитие на информационните и комуникационните системи (особено развитието в областта на транспорта и съобщенията), усъвършенстване на системите за стандартизиране и сертификация на стоките утвърждават нововъзникналите срочни пазари и довеждат до появата на нов вид сделки – бъдещите (фючърсни) сделки или сделки с бъдеща доставка. Тази сделка с бъдеща доставка (фючърса) е стандартизиран договор за покупко-продажба на стока по определена днес цена, но с бъдещ срок на доставка и последващо плащане.

През последните години в развитите страни получиха особено голямо разпространение специален вид финансови инструменти, които са наречени деривати. Това са опционните и фючърсните контакти. Те представляват договори (споразумения) между две страни по повод на някакъв трети актив, например съкровищни облигации, злато и др. Те се наричат инструменти деривати, защото придобиват своята стойност от този трети актив.

Форуърдните и фючърсните сделки като цяло представляват сделки, извършвани на срочните пазари.

Фючърсния договор третира права и задължения по повод на някакъв актив, например съкровищни облигации. Купувачът на фючърсен договор, наречен дълга страна по договора има правото и задължението да получи договорения актив на някаква бъдеща дата. Продавачът на договора наречен къса страна, има правото и задължението да достави актива на определената бъдеща дата. Цената, по която ще бъдат доставени облигациите, се договаря на борсата, при продажбата от късата на дългата страна по договора. Така че и двете страни знаят точно колко ще им струват облигациите, например след 6 месеца или една година.

Форуърдната сделка – това е сделка с бъдеща доставка на стока. При сключване на сделката стоката може да не е в наличност, дори е възможно да не е произведена. Прилага се от производителя на селскостопански стоки, руди, полезни изкопаеми, които са принудени “на зелено” да порадват своята стока. В подобна позиция могат да изпаднат и купувачи на споменатите стоки.

Определящо за форуърдната сделка е: значителната разлика във времето на сключване и времето на доставка на стоката; сключване на сделката при цени по курса на деня на сключването; контрактът не подлежи на ликвидност; прекратяване на договора е възможно при изрично взаимно съгласие на партньорите. Противно на изгодата от гарантираната покупка или продажба е съществуването на голяма възможност от ценови, валутни, търговски, транспортни, политически и природоклиматични рискове. В съвременните условия се търсят средства да се противодейства на тези рискове.

Макар и значителни по обем, реалните борсови операции са част от съвременния стокообмен. Същевременно те са основа на далеч по мащабните и перспективните фючърсни сделки.

Фючърсните сделки са търговски или финансови операции, които разкриват нови възможности за защита срещу риска. В съвременната търговия решаващ дял имат сделките на бъдещето – фючърсните сделки. Докато фючърсните сделки преследват единствено печалбата, форуърдните преследват доставката на стоки. В този смисъл и форуърдните обслужват реалния стокообмен.

Фючърсните сделки, познати още като спекулативни, се развиват по схемата на класическата борсова операция.

Като предпоставки и дадености за развитие на фючърсните сделки могат да се отнесат: нестабилността на международните стокови пазари и преди всичко на пазарите на суровини – обект и на борсов обмен. Бързите смени на подеми и спадове влияят отрицателно върху производители, потребители и търговци; нестабилност на пазарите за ценни книжа и промените във валутните курсове; типизиране на контрактите, позволяващо тяхното откъсване от реалното движение на стоки и постепенното превръщане на типовите контракти във вид ценни книжа; създаване на определена институция в лицето на клиринговата къща или разчетната палата в качеството й на партньор по всички сделки, действащ едновременно и като купувач и като продавач; утвърждаване на различни видове посредници на борсите с определени възможности за финансиране на големи сделки; наличие на определена законодателна база, допускаща подобен вид операции в условията на силно развитие и отчасти в други страни; формиране потребност от прилагане на определени средства за защита срещу колебанията на международните стокови и валутни пазари, както и силните инфлационни процеси в различните страни, включително и по отношение на стоки, валути и ценни книжа; стимулиращата позиция на науката, която разработва препоръки и съвети на основата на различни статистически и други инструменти за вероятностните тенденции на международните пазари; наличие на свободни канали за осъществяване на подобни операции.

Изброените предпоставки определят и спецификата на фючърсните сделки. Основните характеристики са: чрез тях се реализират не стоки, а условия за покупко-продажба; висока степен на стандартизация на условията на сделката – в случая става дума за конкретния вид на стоката, която се третира – захар, какао, и т.н.; количество, качество, срок на доставка, място на доставка; цените се формират в условията на наддаване – стремежът е да се гарантира свобода на търсенето и предлагането; цената се уговаря чрез надвикване на пода на борсата; сделката се ликвидира преди своя падеж чрез помощта на обратната операция – при фючърсна сделка за покупка, тя се прекратява с операция продажба; извършването на обратната операция, известна като “офсетна”, е задължително; обикновено партньор по обратна сделка е разчетната палата; рискът по сделката се разпределя между всички участници в борсовата търговия – всъщност това е резултат на основните функции на срочния пазар; информацията се разпространява – обикновено това се постига чрез установената система за комуникации и чрез светлинните табла в борсовата зала, а впоследствие чрез различните информационни служби става достояние на заинтересованите от дадения вид операции.

Интересът към фючърсните сделки се определя от предимствата, които се предлагат на производители, потребители, износители и спекуланти.

Известно е, че фючърсната търговия решава следните частни и общи въпроси: чрез открита система за ценообразуване се гарантира информираност за срочната търговия и за постигнатите цени; гарантира се, защитата на складови наличности; възможности за защитата на цените; според американските експерти чрез фючърсните операции се влияе положително на системата на съхраняване, транспортиране и износ на селскостопански стоки; рационално управление на финансите на фирмата и не на последно място защитата срещу рискови операции.

Конкретното прилагане на фючърсната сделка, съответно интересът към нея, се определя преди всичко от състоянието на цените и най-вече от разликата на цените на незабавни доставки и доставки в бъдеще. В този смисъл е положително познаването на връзката и зависимостта между тези две цени, елементната база на съществуващата между тях разлика, съответно поведението на тези елементи и прогнозните разчети за цените на реалните и фючърсните сделки.

При подготовката и провеждането на фючърсната сделка е необходимо да се знае, че съществува разлика между цената на незабавна доставка “спот” и цената на бъдещата доставка. Спот цената, това е цената, която се плаща за стоката, която в повечето случаи е на склад в борсата. Разликата между тези цени е известна като база. Промените в конюнктурата влияят върху базата.

В основата на фючърсните сделки стоят сходството и различията между цените, съответно тяхното движение.

Определящо за цената по фючърсната сделка, т.е. фючърсната цена, е, че тя се договаря в момента на сключване на сделката, като доставката се изпълнява в един по-късен период. Фючърсната цена се базира на спот цената. Разликата между тях се определя от съотношението на търсенето и предлагането, както и от допълнителните разходи, направени за съхраняване, транспортиране на стоката и др. от времето на сключване на сделката до нейното изпълнение. Би могла да се предположи и една друга, широко разпространена дефиниция за фючърсната цена. Това е цената спот в момента, в който фючърсния контракт следва да бъде реализиран. Връзката и зависимостта между фючърсната цена и спот цената може да бъде представена в няколко варианта. Фючърсните цени са по-големи и по-малки или равни на спот цената и разходите за финансиране, застраховка и съхраняване на последните са дадени в проценти.

Всъщност подготовката и провеждането на фючърсната сделка означава добро познаване на движението на базата. Счита се за нормално, когато котировката на стоката с доставка след три месеца превишава цената за доставка на налична стока – при спот сделките. Базата в случая само определя разликата в цените. Пазарът е нормален и е в състояние контанго.

Обратно, spot цената може да е по-висока от фючърсната цена. Тогава пазарът е в ситуация “бекуърдейшън” (BACKWARDATION). Обикновено при тази ситуация на борсовия пазар търсенето е по-голямо от предлагането.

Неотменим атрибут на фючърсните сделки са различните видове депозити, които клиентите – продавачи или купувачи, следва да внасят чрез своя брокер в клиринговата къща. Всъщност депозитът (марджин-margin) се явява и сумата, която губещия плаща на печелившия по сделката. Депозитът представлява гаранция за доброто изпълнение. Това не е вноска по повод бъдещата стойност, която ще се изплати. Депозитът и неговото движение се определят и свързват с ежедневните разчети: всички загуби за деня се сумират и всички печалби се разпределят на база деня.

В американската борсова фючърсна практика се прилагат няколко вида депозити.

Първоначален депозит: сумата, която всеки участник в борсовите сделки внася по своята депозитна сметка в момента, когато дава поръчки за продажба или покупка на срочен контракт. По този начин се натрупват средства за изплащане на ежедневните задължения по сметката. Първоначалния депозит възлиза на 2-8% от текущата пазарна стойност на контракта.

Минимален депозит за поддържане на сметката на клиента.

Депозитната система е строго регламентирана като видове депозити, размери, депозитни сметки и правила на ползване. Купувачите и продавачите поддържат депозитни сметки при своя брокер. Той, съответно брокерската къща, поддържа идентични сметки при клиринговата къща. Благодарение на тези средства, както и на правото да иска допълнителни вноски, клиринговата къща е гарант срещу риска, гарант за всеки купен и продаден контракт. Всъщност клиринговата къща поема задълженията на продавач спрямо купувача и обратно.

Средствата, които са под формата на депозит при брокерската къща, се съхраняват по строги предписания и се контролират от борсата и американската комисия за търговия на фючърсните борси. Средствата, които са в брой или в някакви ценности, могат да се ползват само за целите на депозитите.

Размерите на депозитите варират от борса на борса. Обикновено брокерската къща иска вноска, по-голяма от депозита. Формирането на размера на депозита, съответно видовете депозити, е сложна и отговорна работа, обуславяна от броя на стоките – обект на фючърс търговия, както и от промените в цените. Обикновено регламентирането на депозитите е в центъра на дейността на специализираните служби. Решенията за промени в депозитите се вземат от ръководството на борсата.

Установената система на депозити и разплащания, както и намесата на клиринговата къща, действаща едновременно като купувач и продавач защитава участниците в борсата срещу неблагоприятно движение на цените.

Фючърсните сделки имат различно развитие и приложение в зависимост от целите, които преследват участниците. Обичайно познати: спекулативни и застрахователни (хеджингови).

- Спекулативните, както показва самото понятие се използват с цел да се извлича печалба. Участниците залагат на благоприятна за тях конюнктура на един и същи или на различни пазари. Известни са 2 типа участници: спекуланти, залагащи на повишението на цените, т.е. “бикове” и спекуланти, залагащи на спадане на цените, наречени “мечки”. Познати са няколко типа, различаващи се по механизма и в известна степен по технологията. Това са: стредл (stradle); спред (spread), арбитражни (arbitration).

Първите два типа следват една и съща логика и процедури на провеждане – участниците залагат на проблеми в конюнктурата във времето на един и същи пазар. Едновременно се извършва и продажба на контракти при едни и същи условия на един и същи борсов пазар, но с различни срокове. Печалбата е резултат на разликата в цените.

Обратно, арбитражните операции се осъществяват с цел да се извлича печалба, дължаща се на ценовите несъответствия на различни пазари. Подобни операции са възможни независимо от силната зависимост между конюнктурата на стоковите борси както в една страна, така и в цял свят. Провеждането на арбитражни операции в международен мащаб предполага облекчен външно-търговски и валутен режим в страните, съответно борсите – участници в сделките.

По-друга насоченост и механизъм имат застрахователните операции (HEDGING). Хеджирането е една от основните операции на срочните борси. Неговата основна цел е да се осигури гаранция на купувачи и продавачи на суровини срещу промени в цените на стоките, валутите, ценните книжа. Хеджирането се различава в зависимост от позициите на страните по сделката:

Първата позиция – това е позицията на купувачи, които се застраховат срещу падането на цените на закупени от тях стоки, намиращи се на склад и още не са доставени за тях. Това е потенциална загуба. Застраховането срещу тази загуба, осъществявано с оборотна операция – продажба на срочната борса, е известно като “късо хеджиране”. Късото хеджиране е винаги продажба на срочната борса.

Втората позиция – дългото хеджиране, е типична за форуърдни сделки, с очаквано повишение на цените. Срещу този вид ценови риск се застраховат производители търговци-продавачи, т.е. всички които са от страната на предлагането. Застраховането се извършва чрез обратна операция, покупка на контракти на срочния пазар. Известно е като дълго хеджиране. То се основава на две самостоятелни сделки. Обикновено първата сделка се извършва на реалния пазар. Възможно е тази сделка да протича и на борса. Това обаче не е задължително.

Втората сделка се извършва на пазара на срочната борса. Тя е обратна операция като икономическа логика и механизъм. Втората сделка е винаги офсетна, т.е. при продажба следва покупка и обратно.

Основни изисквания, които трябва да се спазват при хеджиране, са: предварително планиране на средствата и съответно наличие на финансови средства за осъществяване на срочната операция.

Хеджирането по своята природа и целева насоченост е едновременно застрахователна и финансова операция. Обект на третиране е както от рисковото, така и от финансовото управление на фирмата. Хеджиращият действа на срочната борса при условие, че има определени финансови възможности и цели не спекулативната им използване, а застраховка.

Следва да се подчертае, че операцията се основава на логиката на разликата в поведението на реалния и срочния пазар, т.е. това е неколкократно повече от спомената база. Като правило, базата търпи по-малки отклонения в сравнение с цените. Всъщност хеджирането означава заместване на по-голям риск – рискът от значителните колебания на цените на стоките на основните пазари за реални доставки с по-малкия риск – колебанията в базата. Чрез управлението на базата се намаляват загубите от движението на цените на пазара за реални доставки.