Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Допуска се по: 1. Служебно - решения присъждащи издръжка или възнаграждение за работа.

2. По молба на ишеца, когато присъжда вземане основано на официален дощумент или признато от ответника, ако от закъснението на изпълнението може да последват заничителни и непоправими вреди за ищеца.

Отлагането на ИС се състои в отсрочване или разсрочване на принудителното изпълнение на осъдителното решение. Компетентен да го постанови е само съдът постановил решението.

Порочни процесуални действия на страните – когато не отговарят на изсикванията, които процесулания закон поставя за тяхната валидност. Порочни са нередовни искови молби или жалби и т.н.

Съществуват разлики между порока на процесуалните правни сделки и порочните ПД на страните по движение на делото.

а/ според тежестта на порока порочните процесуални правни сделки са нищожни или унижожаеми, а порочните ПД са винаги недействителни независимо от тежестта на порока.

б/ ПД на страните по движение на делото са средство за защита на техните материални права, следователно порочните ПД на страните по движение на делото е недействително докато не бъде поправено в дадения от съда срок, ако се поправи в този срок то се заздравява и поражда своя правен ефект от деня, когато е било предприето т.е. с обратна сила.

в/ ако порочното ПД не бъде поправено в дадения срок, то става непоправимо и за да се постигнат с него правните последици трябва да се извърши повторно.

г/ страната може винаги да оттегли порочните си правни ПД, това прави безпредметно да се атакуват по исков ред ПД на страните по движение на делото.

2. Друг е правния режим на порочните ПД на страните, които не служат за движение на процеса, а му слагат край – това са оттегляне на иска, отказ от иск, СС.

а/ не всеки техен порок е поправим, а само този, който е поправим и при порочни правни сделки. Не може да се поправи подписването на СС, на сключването и във форма на съдебен протокол;

б/ тези ПД не са свободно оттегляеми чрез едностранно изявление на страните;

в/ когато са засегнати от пороци на волята те могат да бъдат атакувани по исков ред. Ако се предприеме без представителна власт или от процесулано недееспособни те могат да бъдат атакувани чрез отмени на определението за прекратяване на делото.

II. Порочни процесуални действия на съда – подобно на порочните правни действия на страните и порочните правни действия на съда по движението на делото, са недействителни. ППД на съда не заздравяват – съдът трябва да замени ППД с ново валидно ПД, а когато порокът се състои в недопустимост на извършеното ПД, съдът трябва да го отмени.

Съдът е длъжен по свой почин да обезпечи законосъобразното развитие на исковия процес, законът овластява съдът сам да измени и отменя разпорежданията и определянията по движението на делото. Ако това не е направено, защитата срещу порочното правно действие се постига чрез обжалване на опороченото решение, а когато е влязло в сила чрез атакуване по реда на извънредните средства за отмяна.

Много по сложни са въпросите за порочните действия на съда, скоито се слага край на процеса. Най-важно място сред тях заема решението. Пороците на решението биват два вида.:

1. Пороци не водещи до нищожност, недопустимост или неправилност, тук са:

1/ явна фактическа грешка, когато съдът изразява писмено своята воля е допуснал правописна, техническа грешка. Тук ще се иска поправка и това става в открито заседание с призоваване на ищеца и ответника с ново съдебно решение.

2/ неяснота, съдът постановил решението трябва да даде тълкуване на собствения си акт. Това става в ново открито заседание, с призоваване на страните, тълкуването става с ново съдебно решение.

3/ непълнота на решението, когато съдът се е произнесъл само по част от спорния предмет – тук няма воля на съда за непроизнесената част в срок от 1 месец. Всяка страна може да поиска попълване на непълнотите.

Характерното за тях, е че въпреки тяхната наличност постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението се оставя в сила като се поправят пороците, от които то е засегнато. Порокът тук се отстранява от съда, постановил порочното решение.

2. Пороци водещи до нищожност – недопустимост или неправилност на решението.

Тук трябва да се отстрани порочното решение, то не може да стане от съда, който го е постановил, а само от друг съд, който е висшестоящ спрямо първоначалния. Отстраняването на това решение, става чрез обжалване пред въззивна или касационна институцияили чрез атакуването им пред ВКС по реда на извънредните средства за отмяна, същият е пътя и за отмяна на порочно определение за прекратяване на делото.

- Нищожно е решение, което не отговаря на изискванията за валидност, трябва да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. Решението трябва да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. За да бъде решението валидно трябва да бъде изготвено в писмена форма и да е подписано. Решението трябва да изявява волята на съда, по начин който позволява да се изведе нейното съдържание. Нищожното решение слага край на делото, но не поражда правните последици присъщи на съдебен акт.

Защита срещу нищожно решение:

а/ обжалване;

б/ възражение за нищожност;

в/ исков път.

а/ когато решението противоречи на материален закон, правила или процесуални норми.

б/ съществено нарушение на съдопроизводствените правила и процесуални норми. Съществено е нарушението, което създава вероятност, че решението е неправилно относно спорното материално право.

в/ при непълнота на доказателствата – създава се вероятност, че ако решението бъде изпълнено, ще бъде друго.

г/ когато решението е необосновано – няма нарушение на правните норми, има грешка в логическата ориентация.

Неправилните решения могат да се обжалват пред ВКС, но не всички а само а, б и г.

Защитата срещу непълни и неясни решения или решения засегнати от явни фактически грешки се проявява на самоконтрол от съда, който ги е постановил; докато нищожните , недопустими или неправилни решения се обжалват в определен срок. Извънредните средства за защита влизат в действие само спрямо това порочно решение, което е влязло в сила. Исковия път е допустим само спрямо нищожни решения.

Поправяне, тълкуване и допълнение на решението.

I. Поправки на явни фактически грешки /ЯФК/ е всяко несъответствие между формалната и действителната воля на съда и нейното материално изразяване в писмения текст на решението. Такива са погрешно посочване на имената на страните, погрешно пресмятане на сумата и т.н. Не са ЯФГ, грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Поправките се извършват от съда постановил решението. Поправката може да стане по воля на съда или страните без ограничение във времето. Поправката става в открито заседание, на което се призовават и двете страни, след устни състезания. Относно поправката съдът се произнася с решение. С него поправката се отхвърля или допуска. И в двата случая решението подлежи на обжалване. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция. След като влезе в сила решението, с което поправката е постановена, то образува заедно с поправеното решение едно цяло. Поправката на ЯФК не може да се търси чрез обжалването на решението.

II. Тълкуване се налага, когато решението е неясно, то е необходимо в случаите, при които трябва да бъдат приложени правните последици на решението /СПН, ИС, КД/ Тълкуването, което се има в предвид по ГПК е форма на официално автентично тълкуване, което има всеобща важимост. Тълкуването е допустимо когато съществува интерес от него, а такъв интерес вече не съществува, когато решението е изпълнено и то изцяло. На тълкуване подлежат само съдебните актове, но не и СС. Искането за тълкуване се предявява пред съда, постановил неясното решение, то изхожда от страната заинтересувана да се отстрани неясностата за да може да се осигури правилното прилагане на решението. Препис от молбата трябва да се връчи на противната страна, молбата се разглежда в открито заседание. Тълкуване по воля на съда е недопустимо, но то може да се иска от прокурора. Решението на съда по тълкуването подлежи на обжалване. След като влезе в сила тълкувателното решение, става неразделна част от тълкуваното решение.

2. 
   Допълване на непълно решение – непълно е решението, което не обхваща целия, спорен предмет. При непълното решение липсва формалната воля на съда относно:
   

• 
  част от спорното право
  
• 
  един от съединениете искове
  
• 
  допълнително искане свързано с главния спорен предмет, каквито са искания за плодове или лихви, както и искания за присъждания на съдебни разноски. Няма непълно решение, когато
  

б/ когато не е мотивирал решението;

в/ или когато се е произнесъл по целия спорен предмет, но самият той е напълен. В първия случай има ЯФГ, във втория основание за отмянана решението по реда на обжалването, а в третия необходимост от нов иск относно непредявеното искане.

Производството по издаване на допълване на решението се характеризира с:

а/ то се образува по молба на страните, а не по воля на съда. Правото на страната да иска допълване на решението трябва да бъде постановено в едномесечен срок. Началният момент е:

• 
  за страната, когато е присъствала на заседанието, в което е било обявено заедно с мотивите – от деня на заседанието;
  
• 
  за страната, която не е присъствала – от деня, когато на страната е било съобщено, че решението с мотивите е изготвено.
  

а/ ако решението е непълно

б/ ако молбата изхожда от легитимирано лице;

в/ ако е подадена в срок.

Ако молбата е недопустима тя се оставя без разглеждане с определение. То може да се обжалва с частна жалба. ДР става част от първоначалното.


Въпрос № 73

ПОРОЧНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Защита срещу нищожно и недопустимо съдебно решение.

1. 
   Когато немери, че обжалваното ршение е нищожно възивния съд, прогласява нищожността на решението и ако делото подлежи на прекратяване, то се връща на първоинстанционен съд за да постанови ново валидно решение. Основание за нищожност, може да бъде едновременно и основание за недопустимост – тогава делото не се връща на първа инстанция, защото се оказва, че то е неподведомствено на съдилищата. Възивния съд прекратява делото.
   
2. 
   Ако решението е недопустимо, възивния съд го обезсилва и прекратява делото.
   

б/ когато недопустимостта на решението се дължи на постановяване на решение по непредявен пред съда иск, първоначалния съд е допуснал двойна грешка: - нарушил е диспозитивното начало и не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. Тогава възивния съд обезсилва недопустимото решение по непредявения иск и връща делото на първоинстанционния съд.

3. 
   Ако намери че обжалваното решение е валидно и допустимо възивния съд престъпва към решаване на делото по същество, като се основава на целите, факстическия и документален материал събран както от него, така и от първоинстанционния съд.
   

а/ обжалваното решение е правилно така, че издадената жалба срещу него е неоснователна. Тогава Възивния съд остава в сила решението на първоинстанционния съд. Решението на възивния съд е условие за валидност на правните последици на първо инстанционноното решение.

б/ обжалваното решение е частично правилно, а другата част е неправилна. За частта, която е уважена ще важи изложеното в т.2, а за неуважената в т.1.

За да не обезкуражи жалбоподателя да обжалва ГПК въвежда изрична забрана, когато решението е обжалвано като неправилно да бъде влошено правното положение на обжалващия, което той има по силата на първоинстанционното решение чрез решението на възивния съд.

При нищожното решение задачата ще се ограничи до това да замести нищожното с валидно решение.

Когато Възивния съд е обезсилил като недопустимо обжалваното решение, същия връща делото на първата инстанция.

ГПК прогласява, че невлезлите в сила осъдителни решения на възивния съд за изпълнителни основания, подаден срещу осъдителното решение на възивния съд, касационна жалба не спира изпълнението му.

Осъдителните решения на Възивния съд са:

а/ осъдителни решения на първоинстанционния съд, заедно с решението на възивния съд, което го оставя с сила.

б/ само решението на възивния съд, с което отменя решението на първоинстанционния съд, отхвърлящо осъдителния иск.

в/ при частично уважаване.

И в трите случая ответника може да атакува решението на възивния съд пред ВКС и да поиска от него да спре изпълнението на решението. Спирането на изпълнението става срещу представяне на надлежно обезпечение от обжалващия. Ако в резултат на касационно обжалване се стигне до отхвърляне на осъдителния иск спряното принципно изпълнение ще бъде прекъснато.

Прекратяването на делото преди да се стигне до постановяване на решението от възивния съд, може да стане:

• 
  при първоинстанционния съд
  
• 
  специфично за възивното производство способ за прекратяване е оттегляне на жалбата. Жалбоподателят може да оттегли изцяло или отчасти, жалбата по всяко време на ВП. Съгласие на противната страна не е необходимо. Ако жалбата се оттегля от пълномощник, той трябва да разполага с изрично пълномощно. Оттеглянето на жалбата прекратява само ВП. Ако е предприето след като срокът за обжалване е изтекъл, оттеглянето на жалбата има за последица влизането на първоинстанционното ршение в сила.
  

а/ когато решението противоречи на материален закон, правила или процесуални норми.

б/ съществено нарушение на съдопроизводствените правила и процесуални норми. Съществено е нарушението, когато създава вероятност, че решението е неправилно относно спорното материално право.

в/ при непълнота на доказателствата – създава се вероятност, че ако решението бъде изпълнено, ще бъде друго.

г/ когато решението е небоосновано – няма нарушение на правните норми, има грешка в логическата ориентация.

Неправилните решения могат да се обжалват пред ВКС, но не всички а само а, б и г.

Защитата срещу непълни, неясни решения или решения засегнати от явни фактически грешки се проявява на самоконтрол от съда, който ги е постановил, докато нищожните , недопустими или неправилни решения се обжалват и чийто срок за обжалване не е изтекъл. Извънредните срокове за защита влизат в действие само спрямо това порочно решение, което е влязло в сила. Исковия път е допустим само спрямо нищожни решения.


Въпрос № 74

ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ

Обжалване на решението. Понятие и видове.

1. Въззивното обжалване се развива пред висшестоящ второинстанционен въззивен съд. Съществуват два модела на въззивно обжалване, които могат да се определят като ограничено и пълно ВО. Характерно за ограниченото ВО, е че при него обжалващия може да изтъкне пред Възивния съд само новоотткрити или новонастъпили факти и доказателства, както и Въззивния съд може да върне на първа инстанция делото за ново разглеждане. При пълното въззивно обжалване пред Въззивния съд нови факти и доказателства, които е пропуснал да представи пред първата инстанция и че Въззивния съд не връща делото за ново разглеждане, а той решава сам по същество, когато отмени обжалваното решение като неправилно.

В България съществува пълно ВО. То често окачествява втора поред първа инстанция. Това окачествяване е вярно като се има впредвид правомощието и задължението на Възивния съд да реши делото по същество, ако отмени обжалваното решение. При възивното производство се прилагат правилата на първоинстанционното производство.

Отъждествяването на двете инстанции, не е вярно по две съображения:

а/ в качеството си на втора инстанция, пред която се обжалват решенията на първата, Възивния съд има правомощия каквито първоинстанционната няма;

б/ първоинстанционния съд има такава функция, която ВС не. Пред ВС предметът на делото и страните по него не могат да се изменят чрез изменение на иска и главно встъпването и привличането на подпомагащи страни са недопустими. Ако ВС намери, че обжалваното решение е непорочно, то е длъжен да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение.

Възивното обжалване изисква то да се съпостави с Касационното обжалване

И двете обжалвания имат контролни функции – Възивното обжалване спрямо решението на първата инстанция, а касационното спрямо решението на въззивното съдилище. Затова и на двете обжлвания са присъщи основанието за обжалване. Необосноваността е основание за касация, а специфично за Въз.обж. – основание е непълнотата на доказателствата.

Най-съществената разлика между въззив и касация се състои в правомощията на ВС и на КС когато обжалваното решение е неправилно. В тази хипотеза Въз.съд никога не връща делото за разглеждане, а го решава сам, докато ВКС връчи делото на ВС за ново разглеждане. /При измененията на чл.218, ал.2 от 2002 отпадна единствената хипотеза на решение по същество./

Образуване на възивно производство. Решение на Въззивния съд.

Предмет на ВОбжалване са решения от първоинстанционни съдилища:

Районни и окръжни. Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. Решенията на окръжните съдилища се обжалват пред апелативните съдилища. Срокът за обжалване 14 дни, неговия начален момент е различен:

а/ спрямо страната, която страната е присъствала на заседанието, на което решението заедно с мотивите е било обявено, срокът тече от деня на това заседание.

б/ спрямо страната, която не е присъствала на това заседание, срокът тече от деня на получаване на съобщението от съда.

С право да обжалва разполага всяка от страните по първоначлното производство, независимо дали е главна подпомагаща или контролираща. С право на обжалване разполага както ищеца така и ответника. Както правото на иск, така и правото на обжалване предпостава интересот обжалването. Предварителен отказ от правото за обжалване е недействителен, но страната може да оттегли подадената от нея желба по всяко време на делото. Правото на обжалване се упражнява чрез подаване на жалба, с нея жалбоподателят може да обжалва цялото решение или част от него.

Жалбата се подава чрез съда, тя трябва да бъде писмена и да съдържа:

А/ името и адресът на страната, което я подава;

Б/ посочване на обжалваното решение, респективно обжалваната му част и в какво се състои неговата порочност;

В/ какво иска жалбоподателят;

Г/ нови доказателства, които той иска да бъдат събрани от Възивния съд;

Д/ жалбата трябва да бъде подписана.

Към жалбата трябва да се прилагат преписи от нея и пълномощията, пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, новите доказателства и доказателства за платени държавни такси.

Ако няма основание за връщане на жалбата и тя е редовна или жалбоподателят е отстранил своевременно нередностите, първоинстанционния съд, пред които е подадена жалбата, изпраща препис от нея и приложенията към нея на противната страна. В 7 /седем/ дневен срок от получаването им тя може да направи възражение срещу жалбата. След изтичане на срока за възражение първоинстанционния съд изпраща на възивния съд жалбата, възраженията срещу нея и приложенията към тях, заедно с досието относно първоинстанционно производство. Когато се подаде в срок жалбата има суспенсивен ефект – тя пречи решението да влезе в сила. Когато е своевременно подадена и е редовна тя проявява деволутивен ефект, той се състои във пренасяне на делото от първоинстанционния пред възивния съд. Той е длъжен да разгледа жалбата по осъщество т.е. да се произнесе дали е основателна или не.

Според ГПК производството пред възивния съд прилича на производство пред първоинстанционен съд с някои изключения.

1. 
   Възивния съд започва с проверка дали обжалваното решение е валидно, тази проверка е служебна.
   
2. 
   Ако обжалваното решение е валидно възивния съд пристъпва към проверка на неговата допустимост. Възивния съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение.
   
3. 
   Челно място сред пороците, които водят до обжалване на неправилното решение пред възивния съд заемат новите факти и доказателства, с които първоинстанционния съд не е разполагал. Възивния съд трябва да подложи доказателствата събрани от първоинстанционния съд на самостоятелни проверки по свое убеждение. Пред възивното производство се допускат само нови факти и доказателства (както писмеми, така и устни) в закрито заседание. Те могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото и първото по делото заседание. Възивния съд може повторно да разпита свидетелите, разпитани пред първата инстанция. Основната разлика между първоинстанционното и възивно производство, е че пред възивното не могат да бъдат предявени нови искове.
   

Нашето КС е съставено от триинстанционен исков процес. ВКС трета инстанция. На обжалване пред ВКС подлежат:

1. 
   Решения на окръжните съдилища, постановени в качеството им на възвни съдилища, с изключение на:
   

б/ решенията по брачни искове независимо от вида на брачния иск;

в/ решенията по исковете за парични вземания с цени на иска до 5 000 лв. Цената на иска, а не стойността на обжалвания интерес трябва да бъде под тази сума. Решението е необжалваемо, независимо че окръжния съд е постановил, че то подлежи на обжалване. Ако искът е предявен като частичен, решението на ВС ще подложи на касационно обжалване, въпреки че цената на иска е под 1 000 лв. При частичен иск силата на присъденото нещо обхваща цялото вземане, ако частичния иск бъде отхвърлен - следователно от значение е доколко “пълният” интерес прехварля установената граница. При ОСИ меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на съединените искове.

2. 
   Решенията на апелативните съдилища.
   
3. 
   Подлежат на КО възивни решения, с които се прогласява нищожността или недопустимостта на решението на първоинстанционния съд и когато ВКС е върнал делото за ново разглеждане.
   
4. 
   Подлежат на КО тези определения на въззивните съдилища /АС и ОС/, които потвърждават определения на първоначалните съдилища, преграждащи по натаъшното развитие на делото. Такива са при липса на показания или при наличие на определени предпоставки при упражняване на правото на иск, при препис на делото подсъдно на друго съдилище, подведомственост на административния орган, десезиране на съда, поради оттегляне на иска, отказ от иск и т.н. Прекратителни определения във възивното производсто са: - определенията или просрочие на жалбата, при неизпълнение на оказанията за отстраняване в срокна нейните нередности при липса на процесуална предпоставказа упражняване правото на на възивната жалба.